№ 2
гр. Тервел , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на първи февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен И. Балкански
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Росен И. Балкански Гражданско дело №
20203250100246 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Гр. дело №20203250100246 по описа на Тервелски районен съд за 2020
година е образувано по предявена искова молба с вх. № 1693 от 04.09.2020
година / вписана при службата по вписванията гр. Тервел вх. рег. № 2465
от 05.10.2020 година с акт № 189 , том 4, дело № 1618 / 2020 година / от П. М.
П. с ЕГН ********** с постоянен адрес ********, срещу З. П. Ж. с ЕГН
********** , с адрес за призоваване ********
Анализирайки доказателствата, обстоятелствената част на исковата
молба и петитума на същата, съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл.108 от ЗС / Закона за собствеността/.
Заявена е претенция съдът да признае за установено в отношенията
между страните, че ищеца е собственик на ½ и.д. част от процесния
недвижим имот – ЛОЗЕ с площ от 0,500 дка. Имот № 028083 по плана на
село Кладенци, общ. Тервел сега с имот с идентификатор 37157.28.83, като и
ответника да бъде осъден да освободи и предаде на ищеца владението върху
тази идеална част от имота .
С исковата молба ищеца твърди следното :
1
Твърди ,че заедно с трето за делото лице – Д.Д.М. а и други лица са били
съсобственици по наследство на процесния недвижим имот – ЛОЗЕ с площ
от 0,500 дка. Имот № 028083 по плана на село Кладенци, общ. Тервел сега с
имот с идентификатор 37157.28.83.
Ищецът твърди, че е признат за собственик на ½ и.д. част от
процесния недвижим имот на основание влязло в сила Решение №
55/08.07.2020г. на PC Тервел, постановено по гр. Дело № 142 / 2019 година
по описа на съда, в законна сила от 31.07.2020 година вписано при службата
по вписванията гр. Тервел с вх. Рег. № 2124 от 30.08.2020 година , акт № 80,
том 4, дело № 1307 / 2020 година.
Ищецът твърди, че е установил по време на воденото гр. дело № 142 /
2019 година по описа на РС Тервел, следното:
Твърди , че с договор за покупко – продажба от 12.03.2019 г., обективиран
в нотариален акт № 115, том I, рег№ 493, дело №72 от 2019 г. на Нотариус
Р.П.Д., с per. № 191 с район на действие PC Тервел, ответника по настоящото
дело З. П. Ж. възмездно е придобил от Д.Д.М. собствеността върху
процесния недвижим имот , като преди продажбата ищеца твърди и в тази
насока е представил доказателство по делото / писмено / , че Д. М. е
претендирала и е била призната за собственик на целия имот от нотариус Р.
Д. , който със свое постановление издадено въз основа на извършена от него
обстоятелствена проверка – от 12.03.2019 година е признал същата за
собственик на процесния имот като и на основание това си постановление,
нотариуса е издал в полза на М. и констативен нотариален акт- нот. Акт №114
, том 1 рег. № 492, дело № 71/ 2019 година, вписан при службата по
вписванията гр. Тервел вх. Рег. № 369 от 12.03.2019 година, акт № 30, том 2,
дело № 133 / 2019 година .
По делото ищеца редовно призован се явява лично и с процесуален
представител – съпругата му Диана Филипова Петрова . Страната подържа
иска- по основание.
Съдът с разпореждане № 527 от 09.10.2020 година след изправянето на
определени нередовности по исковата молба на основание чл. 131 от ГПК
2
препис от ИМ ведно с доказателствата да се изпрати на ответника З.П.Ж. –
на посочен по ИМ адрес за призоваване . Книжата са връчени на ответника на
22.10.2020 година, но по делото не се събраха писмени доказателства от
него да е депозиран писмен отговор на исковата молба .
По делото ответника редовно призован се явява лично. Не оспорва иска .
По делото дава свое обяснение, като твърди, че е имал убеждението и
уверението, че праводателя му е бил собственик на имота който е закупил на
12.03.2019 година.
От събраните по делото доказателства – тези депозирани с исковата
молба, писмените доказателства от постановената от съда разкрита
нотариална тайна –изисканите писмени доказателства съдържащи се по
преписки по нотариални дела №, №71 и 72 от 2019 година по описа на
нотариус Р. Д., съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 12.03.2019 година трета за делото страна – Д.Д.М. на основание
постановляние от същата дата е призната от нотариус Р. Д. е призната за
собственик на процесния недвижим имот.
На 12.03.2019 година Д.Д. М. с договор за покупко – продажба от
12.03.2019 г., обективиран в нотариален акт № 115, том I, рег№ 493, дело
№72 от 2019 г. на Нотариус Р.П.Д., с per. № 191 с район на действие PC
Тервел, отчуждава възмездно / продава / поцесния недвижим имот на
ответника по настоящото дело З. П. Ж. .
Същевременно - установи се по делото и по това обстоятелства между
страните липсва спор , че с Решение / по иск с правно основание чл. 124
от ГПК, предявен на 19.04.2019 година / състав на Тервелски районен съд е
признал за установено по отношение на ответника Д.Д.М.,че ищеца- П. М.
П. е собственик по наследство на ½ и.д. част от процесния недвижим имот .
Решението е влязло в законна сила на 31.07.2020 година и е вписано при
Службата по вписванията гр. Тервел вх. Рег. № 2124 от 30.08.2020 година, с
акт № 80 , том 4 дело № 1387 от 2020 година .
Не е спорно между страните, че имота и към подаване на исковата
молба а и към дата на съдебното дирене са ползва от ответника.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът приема за
3
установено по делото от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е допустим, тъй като е подаден от лице
имащо активна процесуално-правна легитимация. Разгледан по същество е
основателен и доказан, поради което следва да се уважи.
Съгласно гражданско-правната доктрина, собственикът на недвижим
имот, наред с останалите правомощия от съдържанието на правото на
собственост, притежава правото да го владее - лично или чрез избрано от
него лице, упражнявайки фактическа власт върху него, която изключва
упражняването на непосредствена фактическа власт от всяко трето лице.
Когато това право е нарушено, законът – чл.108 от ЗС, установява право за
собственика да иска своят имот от всяко трето лице, което го владее/държи
без да има основание за това. Целта на иска и на търсената с него защита е да
върне фактическата власт върху недвижимия имот на носителя на правото на
собственост върху него, с оглед на което ревандикационният иск се определя
като “иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик за
връщане на отнетият имот”.
За да бъде основателен искът за ревандикация следва да са налице три
предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във
владение или държане на ответника и той да не владее или държи веща на
правно основание.
Ищецът по делото П. М. П. доказа,чрез представения заверен препис от
съдебно Решение № 55/08.07.2020г. на PC Тервел, постановено по гр. Дело
№ 142 / 2019 година по описа на съда,че е признат за собственик по
наследство, като наследник по закон на П.М.И. роден на 07.08.1928 година и
починал на 13.12.1970 година б. ж. на село Нова Камена , общ. Тервел на 1/
2 и.д. част от процесния недвижим имот .
Ответника от своя страна се позовава на договора за продажба от
12.03.2019 година, обективиран в нот . акт № 115, том I, рег№ 493, дело
№72 от 2019 г. на Нотариус Р.П.Д., с per. № 191 с район на действие PC
Тервел, вписан пре службата по вписванията гр. Тервел вх. Рег. № 370 от
12.03.2019 година , с акт № 31 , том 2 , дело № 134 / 2019 година, по силата
на който е придобил собствеността върху процесния недвижим имот от
праводателя си Д.Д.М.,като твърди , че не е знаел че праводателя му не е
4
едноличен собственик на имота .
Трайно прието е в съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е
нищожна, а само непротивопоставима на действителния собственик на имота
/ в този смисъл е постоянната съдебна практика –Решение 916/20.11.2006г. по
гр.д. №651/2005г., ВКС, ІІ г.о., Решение 313/11.05.2006г. гр.д. №236/2005г.,
ВКС, ІІ г.о./. Тя не произвежда действие по отношение на собственика на
вещта, тъй като за да бъде обект на транслативна сделка правото следва да е
част от имуществото на прехвърлителя. Ако продавачът не е собственик, той
не може да изпълни задължението да прехвърли правото, тъй като никой не
може да даде това което не притежава. За действителността на такава сделка е
без значение субективното възприятие на продавача – тоест дали той знае, че
не е собственик или не. Обстоятелството, че прехвърлянето не произвежда
действие за действителния собственик, не се отразява на действителността на
сключения договор за продажба в отношенията между сключилите го страни.
От установеното по делото следва, че принадлежащото на ищеца П. М. П.
право на собственост върху процесния недвижим имот , представляващо ½
и.д.част от недвижимия имот не би могло да бъде отчуждено в полза на
ответника от трето за делото лице – Д.Д.М., по силата на представения от
ответника по настоящото дело договор от 12.03.2019 година. Без съмнение
,като се има в предвид установеното по Решение № 55/08.07.2020г. на PC
Тервел, постановено по гр. Дело № 142 / 2019 година по описа на съда,
сделката е извършена от несобственик и не прехвърля права, тъй като
предявявайки настоящия иск по чл.108 ЗС настоящия ищец Пламен Маринов
Петров се противопоставя на последиците й и не ги приема.
По делото не е спорно, че процесният имот се владее от ответника З. П.
Ж., като последния не доказа наличие на друго основание, извън сделката от
12.03.2019 година , да упражнява фактическа власт върху вещта. Ето защо
съдът намира, че предявения иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да бъде
уважен в установителна му част .
Независимо от уважаването на иска, не следва да се отменя нотариалния
акт от 12.03.2019 година , тъй като същият не е констативен, а
конститутивен, тоест обективиращ сделка / в този смисъл Решение № 369 от
17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 898/2009 г., II г. о., Решение № 206 от
5
16.03.2007 г. на ВКС по гр. д. № 2971/2005 г., I г. о./.
Установиха се положително и кумулативно наличието на трите
предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск по чл. 108 от
ЗС.
На първо място се установи, че ищеца е собственик на ½ и.д. част от
процесния недвижим имот .Това негово право се установи, на основание
съдебно решение, описано по- гора и влязла в законна сила .
Безспорно се установи в производството втората и третата
предпоставка, че понастоящем процесния недвижим имот – т.е. ½ и.д. част
от него се владее от ответника и при липса на такова основание .
По иска в осъдителната му част :
Анализирайки доказателствата и съдебната практика , съдът е мотивиран да
приеме следното :
Да с Определение № 33 от 21.04.2020 година ВКС Първо гражданско
отделение по гр. Дело № 4773 от 2019 година предлага на основание чл. 292
ог ГПК на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния
касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса по предявен
по реда на чл. 108 от ЗС иск от съсобственик на недвижим имот следва ли
съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална
част от имота .
В настоящия случай съдът приема иска в неговата осъдителна част за
допустим. Задължителната съдебна практика на ВКС по Решение № 822 от
01.02.2010 година по гр. Дело № 46/ 2010 година на ВКС I- во гр.о. и
Решение № 146 от 26-04-2010 година по гр. Дело № 238 / 2009 година на II
гр.о. постановени по чл. 290 от ГПК е прието,че съсобственикът може да
търси защита чрез иск по чл. 108 от ЗС и по отношение на друг съсобственик,
който владее цялата съсобствена вещ, без да има основание за това .
При съсобственост правото на собственост са притежава от отделните
съсобственици . Нормата на чл. 31 ал. 1 от ЗС гарантира правото на всеки
съсобственик да ползва общата вещ и задължението на всеки да не пречи
за упражняването на правото на собственост на останалите съсобственици
6
според правата им . Искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита на
това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял.Макар и в
обем на идеална част правото на собственост на съсобственика включва
трите правомощия. Да се владее собствената идеална част, да се ползва
съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, дари и при
известни ограничения – например правото на изкупуване. Исковете по чл.
32 ал. 1, 32 ал. 2 и по чл. 34 от ЗС не осигуряват предаването на владението
на съсобствената идеална част . С първия иск правото на лично ползване се
трансформираа в право на обезщетение, с втория се получава единствено
правото да се ползва реална част от имота - ако е възможно а третия иск
цели ликвидиране на съсобствеността , като нито един от изброените искове
не може да замести защитата , която дава иска по чл. 108 от ЗС – предаване
на владението върху идеална част . То ще се осъществи, чрез акт на съдебен
изпълнител- протокол за въвод във владение на идеална част, като се
осигурява на достъп на съсобственика на имота .
В този и ред на мисли съдът е мотивиран да приеме за основателен и
доказан ревандикациония иск и в осъдителната му част .
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплатят на ищците сторените разноски по делото : сумата от 50,00 лева
разноски по внесена държавна такса по иска .
Водим от гореизложените съображения, Тервелски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл.108 ЗС, по отношение на З. П. Ж. с
ЕГН ********** , с адрес за призоваване село ********,че ищеца П. М. П. с
ЕГН ********** с постоянен адрес ******** с Решение № 55 от 08.07.2020
година по гр. Дело № 142 / 2019 година, вписано при Службата по
вписванията гр. Тервел вх. Рег. № 2124 от 30.08.2020 година, с акт № 80 , том
4 дело № 1387 от 2020 година е признат за собственик по наследство на ½
и.д. част от следния недвижим имот : недвижим имот – ЛОЗЕ с площ от
0,500 дка. Имот № 028083 по плана за земеразделяне на село Кладенци, общ.
Тервел сега с имот с идентификатор 37157.28.83 .
7
ОСЪЖДА ответника З. П. Ж. с ЕГН ********** , с адрес за призоваване
село ******** да отстъпи собствеността и да предаде владението на ищеца
П. М. П. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ******** върху ½ и.д.
част от следния недвижим имот : недвижим имот – ЛОЗЕ с площ от 0,500
дка. Имот № 028083 по плана за земеразделяне на село Кладенци, общ.
Тервел сега с имот с идентификатор 37157.28.83 .
ОСЪЖДА З. П. Ж. с ЕГН ********** , с адрес за призоваване
село ******** да заплати на ищеца П. М. П. с ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. ******** сторените от последния съдебно деловодни разноски в
размер на 50,00 лева – представляващи внесена по делото държавна такса .
На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца П. М. П. с ЕГН **********
шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение, да отбележи същото в регистъра по вписванията, след изтичането на
който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
8