Решение по адм. дело №279/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на М. П. С. с [ЕГН] – младши автоконтрольор I-ва степен в 03 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, със съдебен адрес: [населено място], ул. ****на адв. Г. М., срещу Заповед № 513з-6086/22.05.2025 г., издадена от директора на СДВР, с която на С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР.

В жалбата са наведени съображения за незаконосъобразност на процесния акт. Твърди се, че дисциплинарнонаказващият орган е издал акта преди да изясни всички факти от значение за случая и по този начин е нарушил чл.35 от АПК. Същият е възприел неправилно обстоятелствата, свързани с фактическата обстановка, а изводите си е направил въз основа на превратното им тълкуване. Това е довело до недоказаност на дисциплинарното обвинение, необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание и следващото се от това прекратяване на служебното правоотношение. Излагат се съображения относно неспазване на сроковете по чл.195, вр. чл.196 от ЗМВР и по чл.205, ал.1 от ЗМВР. Искането към съда е да отмени оспорената заповед и да присъди направените съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят М. П. С. – редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г. М. от АК – П.*, който поддържа жалбата и доводите в нея. Допълнителни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Моли съда да отмени процесния акт и да присъди сторените разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът – директорът на СДВР, чрез упълномощеният от него главен юрисконсулт А. А. изразява становище за неоснователност на оспорването. Моли съда да го отхвърли по събражения, изложени в съдебно заседание и писмени бележки доразвити. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорването е Заповед № 513з-6086/22.05.2025 г., издадена от директора на СДВР, с която на М. П. С. - младши автоконтрольор I-ва степен в 03 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР.

Дисциплинарното производство срещу М. П. С. е образувано със Заповед № 513з-483/20.01.2025 г. на директора на СДВР по повод постъпили данни за евентуално извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е изменена от директора на СДВР със Заповед № 513з-2982/19.03.2025 г., с която е удължен срока на временното отстраняване от длъжност с още един месец до 22.04.2025 г. С нея С. е запознат срещу подпис на 20.03.3035 г.

Основание за издаване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство дали данните от Писмо рег. № 313р-23343/18.12.2024 г. от ОДМВР – П.* с приложени към него материали. В писмото се сочело, че в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – П.* е образувано Досъдебно производство № 45/2023 г. за престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.302, ал.1 от НК, извършено в [населено място] на 06.09.2023 г. от служители на ОДМВР – Перник. С Постановление от 18.11.2024 г., в качеството на обвиняеми по досъдебното производство били привлечени Н. В. Н. и М. П. С., на които са повдигнати обвинения по чл.302, т.1 и т.2, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Обвиненията им били предявени на 27.11.2024 г. и с постановление от същата дата по отношение на двамата полицейски служители е взета мярка за неотклонение „подписка“.

След като се запознал с горепосочените писмени документи, приложени към изпратеното му Писмо рег. № 313р-23343/18.12.2024 г. от ОДМВР – П.*, директорът на СДВР – [населено място] приел за установено, че на 06.09.2023 г., в [населено място], в района на Пътен възел „Даскалово“, около 21:00 часа, в съучастие като съизвършител с Н. В. Н. – младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.*, поискал и приел от И. Г. В. дар – парична сума в размер на 500 лева, който не му се следва, за да извърши действие по служба /да състави Фиш, серия GT, № 2032735/06.09.2023 г., за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП/, като подкупът е извъшен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното положение /заплашил В., че ще му състави АУАН за нарушение по чл.178ж, ал.2 от ЗДвП, който предвижда лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 мескеца и глоба 4000 лева/ - престъпление по чл.302, т.1 и т.2, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Приел също, че деянието на служителя е станало достояние на гражданина И. В., на полицейски органи и органите на съдебната васт, с което не е удовлетворил изискванията за етично поведение на държавните служители в МВР.

Въз основа на горните установявания, в Заповед № 513з-483/20.01.2025 г., директорът на СДВР посочил, че са налице данни за извършено от младши инспектор М. П. С. нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Обн., ДВ. бр. 67 от 12 август 2014 г. /, а именно:

т.15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“;

т.19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“;

т.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“;

т.24 „Държавният служител стриктно и безпристрастно изпълнява своите задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия“;

т.42 „Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел“;

т.45 „Държавният служител не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от отделни лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения или да нарушат професионалния му подход по определени въпроси“;

т.49 „Държавният служител не участва в корупционни прояви“;

т.50 „Държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение“.

В заповедта, с която е образувано дисциплинарното производство - Заповед № 513з-483/20.01.2025 г., директорът на СДВР, който е и дисциплинарнонаказващ орган, изрично посочил и мнението си, че „младши инспектор С. не е изпълнил професионалните си задължения в съотвествие с обществените изисквания на службата, а е използвал служебното си положение са лична изгода и облагодетелстване, като е поискал и приел от И. Г. В. парична сума в размер на 500 лева, за да му състави Фиш, серия GT, № 2032735/06.09.2023 г., за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП/, заплашил В., че ще му състави АУАН за нарушение по чл.178ж, ал.2 от ЗДвП“. Вписал също и заключение, че „С действията си служителят не е спазил изискванията за етично поведение на държавните служители и неговото корупционно поведение съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата“.

Предвид горните данни и констатации на директора на СДВР, обективирани в обстоятелствената част на Заповед № 513з-483/20.01.2025 г., позовавайки се на основанията по чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР, чл.214, ал.1, т.1 и чл.215, ал.1 от ЗМВР, чл.40, ал.3, вр. ал.1 и чл.44, ал.1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, със заповедта е образувано дисциплинарното производство срещу М. П. С., същият е отстранен временно от длъжност за срок от 2 /два/ месеца ведно с произтичащите от това последици /отнемане на служебната карта, личния знак и служебното оръжие/, определен е състава на дисциплинарноразследващия орган, определен е обхвата на дисциплинарната проверка и срока за извършването й.

На младши инспектор С. е изпратена Покана рег. № 513р-6964/22.01.2025 г. за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство. Последната му е връчена срещу подпис на 22.01.2025 г., а на 27.01.2025 г. подал Обяснения вх. № 513000-6113/27.01.2025 г., в които оспорил вписаните констатации и отрекъл да е извършил вменените му нарушения.

С Покана за даване на писмени обяснения вх. № 513р-17647/19.02.2025 г. на С. била дадена възможност да отговори на осем конкретно формулирани въпроса. По този повод той подал Обяснения вх. № № 513р-20246/25.02.2025 г.

В хода на дисциплинарната проверка от страна на дисциплинарноразследващият орган /ДРО/ са изискани, проверени и анализирани: месечен график за месец септември 2023 г., указание за участъка за изълнение на контрол на пътното движение /Приложение № 3 към чл.20, ал.1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение/, обслужван от служителите М. П. С. и Н. В. Н., назначени в наряд на 06.09.2023 г.; разпореждане за разстановка на силите и средствата, назначени в наряд и изпълнявали служебните си задължения за смяната на 06.09.2023 г., съгласно чл.22, ал.1 от Инструкция 8121з-749/20.10.2014 г.; ежедневна ведомост на полицейските служители М. С. и Н. Н., назначени на дата 06.09.2023 г.; ежедневна форма за отчет на служителите за 06.09.2023 г.; съставените по време на работната скмяна документи и докладни записки от служителите Н. и С.; протокол за заползнаване на младши инспектор М. С. със Заповед № 8121з-140/08.02.2022 г. за утвърждаване на Организационно-технологични правила за работа с АИС „Видеонаблюдение и контрол“ /АИС ВПК/, Заповед № 8121з-450/12.04.2022 г. за утвърждаване на Указания за работа на полицейските служители със системите за аудио запис и видео наблюдение, монтирани в служебните автомобили на звената „Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа; актуален за дата 06.09.2023 г. протокол за запознаване на служителя М. С. с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Към дисциплинарната преписка, с Протокол № 4332р-13063/09.02.2025 г. са приобщени: Доклад рег. № 7855р-10288/01.11.2023 г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР /ДВС – МВР/ относно постъпили данни за извършени корупционни действия от служители на МВР, съдържащи се в Докладна записка рег. № 7855р-9296/03.10.2023 г. по описа на ДВС – МВР; Доклад рег. № 7855р-2321/08.03.2024 г. по описа на ДВС – МВР относно анализ на оптичен носител, съдържащ информация от дирекция „Комуникационни и информационни системи“ /ДКИС – МВР/; постановление за възлагане на действия по разследване на органи в МВР на Следствен отдел при Окръжна прокуратура – перник, протокол за разпит на свидетел И. В. В.; протокол за разпит на свидетел Г. И. Х.; Протокол № 156 за извършена видео и аудио-техническа експертиза.

За резултата от проведеното дисциплинарно производство комисията /ДРО/ изготвила Обобщена справка рег. № 513р-40980/17.04.2025 г. по описа на СДВР, с е направено предложение на младши инспектор М. П. С. да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното му правоотношение с МВР да бъде прекратено на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. С. се запознал с обобщената справка на 17.04.2025 г., след като бил уведомен за възможността да направи това с Покана рег. № 513р-40997/17.04.2025 г., както и с правото му да се запознае с материалите по дисциплинарното производство и да даде допълнителни писмени обяснения или възражения.

На 22.04.2025 г. С. депозирал в СДВР Становище вх. № 513000-28744/22.04.2025 г., в което заявил, че поддържа писмените обяснения, дадени в хода на дисциплинарното производство, както и че се противопоставя на изводите на ДРО, тъй като събраните материали са идентични с тези, събрани по досъдебното производство и ДРО не е направил и обосновал собствена преценка.

Дисциплинарноразследващият орган разгледал възраженията и обясненията на М. С., но ги отхвърлил с аргумента, че противоречат на събраните данни и доказателства по дисциплинарната преписка, както и че са дадени в опит на служителя да се оневини. Изводите и резултатите от дисциплинарното производство обективирал в Становище рег. № 4332р-29589/24.04.2025 г. и направил предложение, на основание чл.194, ал.2, т.4 във вр. чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, на младши инспектор М. П. С. – младши автоконтрольор I-ва степен в 03 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да бъде прекратено служебното му правоотношение с МВР.

Във връзка с резултатите от проведеното дисциплинарно производство, до С. е изпратена Покана рег. № 513р-45792/30.04.2025 г. за даване на писмени обяснения пред дисциплинарнонаказащия орган /ДНО/ в срок до 08.05.2025 г., на която дата той е депозирал Обяснения вх. № 513р-48418/08.05.2025 г., в които изложил становището си по фактите и отрекъл да е извършил действията, които му се приписват.

На 22.05.2025 г., директорът на СДВР, в качеството си на ДНО, след като се запознал и оценил доказателствата и материалите, събрани в хода на проведеното срещу М. П. С. дисциплинарно производство, и разгледал писмените обяснения на последния, издал Заповед № 513з-6086/22.05.2025 г. – предмет на настоящото оспорване.

В процесната заповед ДНО приел „за безспорно установено, че на 06.09.2023 г., на път Е871, в района на Пътен възел „Даскалово“, за времето на извършване на проверка на водача В. от 20:55 до 21:40 ч, младши инспектор М. С. в наряд съвместно с младши инспектор Н. Н., в качеството си на полицейски орган, използвайки служебното си положение е поискал парична сума от водача, въвеждайки го в заблуждение относно извършеното от него нарушение по ЗДвП, за да извърши действия по служба, а именно да състави Фиш, серия GT, № 2032735/06.09.2023 г. за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП, като действията на служителя С. са станали достояние на гражданите И. В. и Г. Х., както и на представители на Окръжна прокуратура П.*. Прието е, че по дейнието на С. е уронващо авторитета на СДВР пред други служби на МВР и на авторитета на институцията МВР пред обществото, както и че с поведението си М. С. не е дал личен пример да насърчава гражданите да уважават и спазват закона и не е допринесъл за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР пред обществото.

Прието е, че дейстията на М. П. С. са в нарушение на разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно на:

т.15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“;

т.19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“;

т.20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“;

т.24 „Държавният служител стриктно и безпристрастно изпълнява своите задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия“;

т.42 „Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел“;

т.45 „Държавният служител не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от отделни лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения или да нарушат професионалния му подход по определени въпроси“;

т.49 „Държавният служител не участва в корупционни прояви“;

т.50 „Държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение“.

ДНО е изразил становище, че в конкретния случай, в условията на кумулативност, са налице двете материалноправни предпоставки – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР и уронване престижа на службата. Изводът му е, че с поведението си полицейският служител е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина и това дава основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“.

При горните изводи и на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6 и чл.203, ал.1, т.7, предл.2-ро, алт.1-ва и т.13 от ЗМВР, ДНО – директорът на СДВР, наложил на С. дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР прекратил служебното му правоотношение с МВР.

Заповед № 513з-6086/22.05.2025 г. е връчена на С. лично, срещу подпис, на 23.05.2025 г., в 10:40 ч.

В хода на съдебното оспорване жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля Н. В. Н., на които съдът дава вяра като отчита и вероятната му заинтересованост, предвид обстоятелството, че същият е бил в наряд с жалбоподателя по време на проверката, по повод на която са повдигнати обвинения за престъплението „подкуп“ по чл.302, т.1 и т.2, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Спомня си за случая от 06.09.2025 г. Не оспорва, че на посочените дата и час са спрели микробус, който след Пътен възел „Даскалово“ е навлязъл в лентата за насрещно движение и по повод на това са му съставили АУАН. Уточнява, че действително с жалбоподателя са влезли в патрулния автомобил, за да направят справка в ЗДвП, за да могат да съставят АУАН коректно и правилно да [жк], както и че със същата цел са се обадили по телефона на техен колега за съвет и становище. Сочи, че проверката е продължила около 30 – 40 минути, тъй като са имали проблеми с интернет-връзката, а оттам и с генериране на формуляр за издаване на АУАН. Наложило се неколкократно да въвеждат имената на шофьора и регистрационния номер на автомобила, както и да рестартират таблета. Категорично отрича той или колегата му /жалбоподателя М. С./ да са поискали, съответно да са взели парична сума от водача, въпреки че последният бил намекнал, че иска да ги почерпи. На това предложение М. С. твърдо и категорично отговорил, че не иска да чува за такова нещо.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл. 147, ал.1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на основание чл.211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР всички дисциплинарни наказания по чл.197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности се налагат от ръководителите на структурите по чл.37 от с.з.

В случая дисциплинарно наказание е по чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР – „уволнение“. То е наложено на лице, заемащо младши изпълнителска длъжност, а именно: младши инспектор - младши автоконтрольор I-ва степен в 03 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР наказанието се налага със заповед от ръководителя на структурите по чл.37, а това е именно директорът на СДВР.

Оспореният акт е обективиран в изискуемата съгласно чл.204 от ЗМВР писмена форма и с реквизити и съдържание, посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Формално в него са вписани данни за извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение; посочена е правната му квалификация; обсъдени са доказателствата, въз основа на които е установена фактическата обстановка; индивидуализирано е дисциплинарното наказание и основанието за налагането му; конкретизиран е органът и срокът за обжалване.

Доколкото е прието, че с деянието си жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение, то по отношение на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание е приложим чл.195, ал.2 от ЗМВР, според който „За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му“. С оглед на това е видно, че процесният индивидуален административен акт е постановен при спазване на тези срокове.

От административната преписка се установява и това, че жалбоподателят е бил запознат с всички документи, изготвени в хода на дисциплинарното производство, в т.ч. с обобщената справка, и в съответствие с чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на наказанието му е предоставена възможност да даде обяснения по случая и да ангажира доказателства. Заповедта му е връчена лично срещу подпис с отбелязване датата на връчване, с което са изпълнени условията по чл.210, ал.2 от ЗМВР.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на материалния закон.

Това е така, защото не е доказано по категоричен и безпротиворечив начин извършването на посочените в нея дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя. Приема се възражението на жалбоподателя, че не е съобразено изискването на чл.35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и по чл.206, ал.4 от ЗМВР, според което ДНО следва не само да събере, но и да оцени всички доказателства по преписката.

За да бъде наложено дисциплинарно наказание на служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно /умишлено или по непредпазливост, в двете форми – небрежност и самонадеяност/ е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение в някоя от хипотезите на чл.194, ал.2 от ЗМВР. В тежест на дисциплинарно наказващия орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя.

В случая деянието на младши инспектор М. П. С. е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина в проявните форми на използване на служебното положение за лична облага, злоупотреба с доверие и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата – чл.203, ал.1, т.7, предл.2-ро, алт.1-ва и т.13 от ЗМВР. Този извод на ДНО е направен въз основа на приетото от него, че жалбоподателят е приел неследваща му се облага – парична сума, от водач на МПС, въвеждайки го в заблуждение относно извършеното от него нарушение по ЗДвП, за да извърши действия по служба, а именно да състави Фиш, серия GT, № 2032735/06.09.2023 г. за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП, като по този начин е уронил авторитета на СДВР, тъй като деянието му е станало достояние на други лица – граждани, прокуратура и други служби на МВР, не е дал личен пример да насърчава гражданите да уважават и спазват закона и не е допринесъл за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР пред обществото.

Според настоящия съдебен състав, от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен и безсъмнен начин извършването на описаното в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение.

Действително и доколкото срещу жалбоподателя е образувано и досъдебно производство, по което срещу него има повдигнато обвинение по чл.302, т.1 и т.2, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав напълно споделя становището, че производстото по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки и се прекратяват при различни условия, и двете производства не са взаимно обусловени.

В случая обаче, основната теза на ДНО и направените от него правни изводи са изградени изцяло върху твърдението, че С. е приел от И. В. /водач на МПС с рег. № [рег. номер]/ парична сума, която не му се дължи, за да не издаде срещу него АУАН за нарушение по чл.178ж, ал.2 от ЗДвП, за което се предвижда лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба [рег. номер]., а вместо това му издал фиш за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП /за което се предвижда наказание глоба от 30 лева/, т.е. за да не извърши действие по служба.

В този аспект, макар на М. П. С. да е повдигнато обвинение по чл.302, т.1 и т.2, вр. чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – „подкуп“, по делото не са представени доказателства той да е бил признат за виновен в извършването на това престъпление с влязла в сила присъда.

Ето защо, ако се приеме, че С. е извършил вменените му нарушения, доколкото те изцяло следват от схващането, че е поискал и приел парична сума, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба, а това са съставомерни признаци на престъплението „подкуп“, то без да е доказано, че е извършил това престъпление, се нарушава презумпцията за невинност, което е недопустимо.

Настоящият съдебен състав също не може и не следва да прави изводи в посока дали е верен извода на ДНО в процесната заповед, че е „безспорно установено, че на 06.09.2023 г., на път Е871, в района на Пътен възел „Даскалово“, за времето на извършване на проверка на водача В. от 20:55 до 21:40 ч, младши инспектор М. С. в наряд съвместно с младши инспектор Н. Н., в качеството си на полицейски орган, използвайки служебното си положение е поискал парична сума от водача, въвеждайки го в заблуждение относно извършеното от него нарушение по ЗДвП, за да извърши действия по служба, а именно да състави Фиш, серия GT, № 2032735/06.09.2023 г. за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП“. Дали едно деяние съставлява престъпление или не, дали деецът е извършил или не престъплението, за което му е повдигнато обвинение и т.н. е единствено в правомощията на конкретен наказателен съд, какъвто настоящият административен съд не е.

Констатацията, че жалбоподателят М. П. С. „на 06.09.2023 г., в [населено място], в района на Пътен възел „Даскалово“, около 21:00 часа, в съучастие като съизвършител с Н. В. Н. – младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Перник, поискал и приел от И. Г. В. дар – парична сума в размер на 500 лева, който не му се следва, за да извърши действие по служба /да състави Фиш, серия GT, № 2032735/06.09.2023 г. за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП/, като подкупът е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното положение /заплашил В., че ще му състави АУАН за нарушение по чл.178ж, ал.2 от ЗДвП, който предвижда лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 4000 лева/ е възприета още при образуването на дисциплинарното производство и вписана в Заповед № 513з-483/20.01.2025 г., което сочи на извод за предубеденост и липса на безпристрастност при извършването на проверката, а впоследствие и при постановяването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Това следва и от други вписани в заповедта становища и указания /посочени по-горе в настоящото решение/.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че от представените с административната преписка доказателства /в т.ч. оптичен носител, съдържащ информация от дирекция „Комуникационни и информационни системи“ /ДКИС – МВР/, както и изображенията от видеофайловете в него/, които са приобщени към настоящото производство, не се установява жалбоподателят да е извършил описаните от ДНО нарушения по т.15, т.19, т.20, т.24, т.42, т.45, т.49 и т.50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Няма каквито и да е категорични доказателства в тази насока. По делото са приложени сведения от И. В. В. и Г. И. Х., но не става ясно пред кой орган са дадени и в кое производство, а още по-малко се установява те да са дадени под страх от наказателна отговорност, което поставя под въпрос тяхната достоверност.

По гореизложените съображения не може да се приеме, че са налице описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина от страна на младши инспектор М. П. С.. По делото е недоказано, че същият е приел парична сума от гражданина И. В., за да извърши действие по служба, поради което не може да се приеме, че е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и такива уронващи престижа на службата, по-конкретно по т.15, т.19, т.20, т.24, т.42, т.45, т.49 и т.50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, нито да се приеме, че е допуснал вменените му нарушения по чл.203, ал.1, т.7, предл.2-ро, алт.1-ва и т.13 от ЗМВР, които от своя страна да обусловят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

Дисциплинарнонаказващият не е установил по сигурен, категоричен и безпротиворечив начин извършването на дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя. Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, изразени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи правните последици на юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществяването им страна не проведе главно пълно доказване. Недоказването на елементите от фактическия състав на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения обуславя липса на предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по аргумент от чл.194, ал.3 от ЗМВР няма законова пречка за провеждането на дисциплинарно производство и тогава, когато изпълнителното деяние осъществява състав на престъпление. В случая обаче изводите на ДНО са направени въз основа на предположението за приета от жалбоподателя парична сума, която не му се следва, и извършено поради това действие по служба. Ето защо, при липса на влязла в сила присъда, издаването на оспорената заповед се явява преждевременно и необосновано, а поради това и незаконосъобразно. Същевременно, в чл.203, ал.1, т.1 от ЗМВР е уредена правната възможност за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, от която ДНО би могъл да се ползва в случай на осъдителна присъда за настоящия жалбоподател.

Независимо от изложеното в предходния абзац, предвид гореизложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна поради издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което са налице основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК за нейната отмяна.

С оглед изхода на спора, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ размер на 2050,00 лв. /две хиляди и петдесет лева/, от които: 50,00 лв. /петдесет лева/ - внесена държавна такса; и 2000,00 лв. /две хиляди лева/ - платено адвокатско възнаграждение. За разноски в посочения размер са представени доказателства, че са действително сторени, представен е и списък по чл.80 от ГПК, вр. чл.144 от АПК.

Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед продължителността на делото, неговата фактическа и правна сложност, както и предвид конкретно осъществената от наетия адвокат защита /подаване на жалба, осъществяване на процесуално представителство във всички съдебни заседания и депозиране на подробни писмени бележки, поради което възражението на ответника се приема за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 513з-6086/22.05.2025 г., издадена от директора на СДВР, с която на младши инспектор М. П. С. – младши автоконтрольор I-ва степен в 03 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на М. П. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. **, № **, вх.**, ет**, ап.**, съдебен адрес: [населено място], ул. Т*** на адв. Г. М., сумата от 2050,00 лв. /две хиляди и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.