Решение по дело №1611/2018 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№          /         .08.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми август през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ПЕНЕВА

НИКОЛА ДОЙЧЕВ

като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова в.гр.д.№1611 по описа на ВОС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба, подадена от В.Ц.Г.,  длъжник в изпълнителния процес, срещу действие на ДСИ Д.Милушева при СИС Варна по изп.д. №6063/2017г.: постановление за определяне на разноски по изпълнителното дело и отказ, постановен на 16.05.2018г. за намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. В жалбата се твърди, че отказът е  неправилен и незаконосъобразен поради неправилно приложение на закона. Приетите разноски за адвокатско възнаграждение са необосновано завишени и несъразмерни на размера на задължението по делото. Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за образуване на делото, като взискателят е злоупотребил със своите процесуални права. Посочва, че размерът на разноските следва да бъде разумен, с оглед конкретните данни по делото.  Моли съда да постанови решение, с което да отмени отказа на ДСИ да намали размера на приетите по делото разноски за  адвокатското възнаграждение.

Въззиваемата страна е  изразила становище за неоснователност на  жалбата.

ДСИ е представил мотиви за обжалваните действия съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК.

       За да се произнесе, съдът съобрази следното:

       Изп. д. №6063/2017г. е образувано на 13.03.2017г. по молба на Н.Н.В., подадена чрез адв. Г.Н., въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. д. № 9141/2016 г. на ВРС, за заплащане в полза на детето Никол Георгиева месечна издръжка в размер на 180лв., считано от 03.08.2016г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

      За осъществяваните в изпълнителното производство представителство и защита взискателят  е представил пълномощно за адвокат Г.Н. и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатения на последната хонорар е в размер на 450 лв. С молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал да бъде направена справка за банковите сметки на длъжника и се наложи запор върху същите, да се изиска справка от НОИ за регистриран трудов договор и се наложи запор върху трудовото възнаграждение, да се извърши справка относно притежаваните от длъжника МПС и недвижими имоти и се наложи запор и възбрана върху същите.

       Видно от преписката по изпълнителното дело до длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение, съгласно която дължимите в изпълнителното производство суми са: олихвяеми суми: 180лв. от 01.08.2016г.; 180лв. от 01.09.2016г.; 180лв. от 01.10.2016г.; 180лв. от 01.11.2016г.; 180лв. от 01.12.2016г.180лв. от 01.01.2017г., ведно със законна лихва в размер на 47,65лв.. В поканата за доброволно плащане е посочено, че задължението по изпълнителното дело е в размер на 1440лв. главница, 47,65лв. лихва, 180лв., представляваща месечна издръжка от 03.08.2016г., 86,50лв. разноски по изпълнителното дело, такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на ВРС в размер на 210,01лв. и 450лв. адвокатско възнаграждение.

       След получаване на призовката за доброволно изпълнение длъжникът е депозирал молба с която е заявил, че изпълнителния лист следва да бъде преразгледан, тъй като е превеждал издръжките за периода 07.2016г. – 03.2017г. и изпълнителното дело е образувано без да има основание за това.

С разпореждане от 25.04.2018г. ДСИ е определил размера на задължението по изпълнителното дело, след приспадане на заплатените от длъжника суми и  е отказал редуциране на размера на адвокатското възнаграждение. Длъжникът е уведомен за разпореждането на ДСИ. С постановление от 16.05.2018г., ДСИ е определил разноските по делото, за което длъжникът е уведомен на 02.06.2018г.

       При така установеното, за да се произнесе съдът съобрази следното:

       Жалбата е допустима:  Подадена е в срок, от лице легитимирано да обжалва изпълнителните действия, с качеството на длъжник в производство, срещу акт на ДСИ, с който той се е произнесъл по направено искане за намаляване на разноски и претендиран адвокатски хонорар в изпълнителното производство, като е отказал да го намали.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

        Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, насрещната страна може да иска от съда да присъди по-нисък размер на претендираното адвокатско възнаграждение, поради прекомерност, като съобрази фактическата и правна сложност на делото. В случая, изпълнителното производство е на такъв етап, че не може да се прецени какви действия ще бъде необходимо да се предприемат за удовлетворяване на взискателя и с каква фактическа и правна сложност окончателно ще се характеризира делото, за да се направи извод за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар по него. 

Независимо от интереса по делото, в случая, предвид поведението на длъжника делото е висящо и е налице възможност да се предприемат последващи действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел събиране на вземането, поради което и не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за прилагане на разпоредбите на   чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От представените доказателства по изпълнителното дело е видно, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение, с която е определен и размера на разноските за адвокатско възнаграждение, в срока за доброволно изпълнение и към момента на постановяване на отказа от СИ за намаляване на адвокатското възнаграждение,  длъжникът не е предприел никакви действия с цел удовлетворяване паричните вземания. Затова не може да се направи извод за ниска степен на фактическа и правна сложност на делото, обосноваващ редуциране на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.

Отделно от горното, настоящият състав на съда намира, че  претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 450лв., не е прекомерно предвид предвидения в чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. минимум от 300лв.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на В.Ц.Г.,  длъжник в изпълнителния процес, срещу действие на ДСИ Д.Милушева при СИС Варна по изп.д. №6063/2017г., а именно: отказ на ДСИ, постановен на 16.05.2018г. за намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: