О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 215/14.06.2019 година Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На четиринадесети юни Година две хиляди и
деветнадесета
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА ТОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Тончева ВЧНД№ 210
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството по настоящето дело се развива в
хипотезата на чл.243 ал.7 от НПК. Основание за образуването му се явява жалба
от Министъра на финансите в качеството му на представител на държавата срещу
определение №79/20.05.2019 година по ЧНД №72/2019 година по описа на Окръжен
съд – Търговище, с което е потвърдено постановление на ОП-Търговище за
прекратяване на наказателно производство по д.пр.№63/2018 година по описа на
ОДМВР - Търговище.
С жалбата през аспекта на оплакване от необоснованост
и нарушение на материалния закон се атакува правилността на първоинстанционното
определение, като се заявява интерес от възстановяване на досъдебната фаза за
провеждане на ефективно разследване.
Настоящият въззивен състав, навлизайки по същество в
доказателствените материали от досъдебното производство, извърши задълбочена
проверка на правилността на определението и постановлението на
първоинстанционните съд и прокуратура, като достигна до следните фактически и
правни изводи:
Жалбата е основателна. Проверяваното
първоинстанционно определение е неправилно поради необоснованост и
незаконосъобраност, предизвикани от непълноценен съдебен контрол в обхвата на
чл.243 ал.5 от НПК. Констатираните съществени недостатъци на съдебния акт са
логически и юридически свързани с необоснованото и немотивирано постановление
за прекратяване на наказателно производство по д.пр.№63/2018 година,
произнесено от прокурор от ОП-Търговище.
Синтезираните по-горе въззивни изводи се обосновават
накратко със следните мотиви:
На 10.04.2018 година с постановление на прокурор от
ОП-Търговище е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.255
ал.1 т.1 от НК с предмет укрити данъчни задължения по ЗКПО за 2011 година.
Формулираното работно обвинение е крайно лаконично и
само прочитът на законния повод (справка на ДА „НС“) изяснява, че се касае до подозрение
за данъчно престъпление с авторство на съдружници в търговското предприятие
„Денико-2007“ООД.
Следствените действия по досъдебното производство се
изчерпват с проведени разпити на св.св.Христо Иванов, Мариан Маринов, Румяна
Антонова, Свилен Ананиев, със събиране на писмени доказателства/доказателствени
средства и назначена ССчЕ. Формираната доказателствена основа на настоящия етап
изключва каквото и да е основание за прекратяване на наказателното производство,
като съображенията за яснота следва да се приведат при следната логическа
селекция:
1.Относно финансирането на дружество„Денико-2007“ООД
по реда на чл.134 от ТЗ:
В периода 2009 година -2011 година съдружници в
„Денико -2007“ООД били Христо Иванов, Недялка Русева и Тодор Желязков.
Четирикратно – на 23.12.2009 година, на 30.06.2010 година, на 15.12.2010 година
и на 30.06.2011 година ОС на дружеството приемало решения по чл.134 от ТЗ за
финансиране на предприятието с допълнителни парични вноски от съдружниците с
общо номинално равенство за трите години в размер на:
-415 000 лева за св.Христо Иванов, внесени в брой
в касата на дружеството според счетоводни записвания в аналитичен регистър за сметка
499/2 (Христо Първанов). За извършените плащания няма първични счетоводни
документи;
-120 000 лева за Недялка Русева (не са събирани доказателства за
изпълнение на задължението);
-80 000 лева за Тодор Желязков (не са събирани
доказателства за изпълнение на задължението).
Проучването на ведомостите на дружеството е довело
ССчЕ до заключение, че задълженията на „Денико-2007“ООД към св.Иванов не са
били отписани от баланса, което от своя страна изключва преобразуване на
финансовия резултат към увеличение, съответно няма основание за по-висока
данъчна основа по ЗКПО.
По аргумент на противното, положението би се променило
рязко при недействителност на подпомагането на предприятието по реда на чл.134
от ТЗ, в какъвто аспект разследване изобщо не е било провеждано.
Доказателствените празноти с отношение към конкретния предмет касаят:
а/Действителността на счетоводното отразяване на
парични вноски от св.Иванов и в по-детайлен план обстоятелствата:
-разполагало ли е лицето с достатъчно парични средства
да изпълни задължението си по чл.134 от ТЗ (отразени са вноски в брой на големи
парични суми, което изисква да се проследи дали същите са теглени от съдружника
от негови банкови сметки)? Към настоящия момент е налице непроверено
положително твърдение на св.Иванов, като вниманието на прокуратурата следва да
се изостри към правото на участника в процеса по чл.121 от НПК;
-имали ли са другите двама съдружника реална финансова
възможност да изпълнят паричното задължение, съответно престирали ли са
плащания към дружеството;
-кое е лицето, водило счетоводството на
„Денико-2007“ООД? Установяването му би породило необходимост от изясняване на
начина на счетоводното обслужване на предприятието;
-съществувала ли е и при положителен отговор, къде се
намира първичната счетоводна документация на „Денико-2007“ООД за инкриминирания
период. Установяването и събирането на писмени доказателства от този род е
съществено за разкриване на обективната истина;
-ако се установи недействителност на паричните вноски,
вписани в регистър за сметка 499/2 (Христо Първанов), по пътя на съдебната
експертиза би могло да се изясни как обстоятелството се отразява на данъчните
задължения на дружеството;
-чрез разпит на тримата съдружници би следвало да се докаже
кое е наложило подпомагане на дружеството през 2011 година при наличие на депозитна
банкова сметка *** 130 270 лева (виж заключение на ССчЕ в т.1, л.35,
трети абзац отдолу-нагоре);
-не на последно място прокуратурата мълчи по въпроса
чие авторство са декларациите по ЗКПО за инкриминирания период и отразяват ли
те вярно данъчната основа на „Денико-2007“ООД.
2.По отношение на получени от Мариан Маринов суми по
банкови сметки и задълженията по ЗДДФЛ на това лице:
а/за 2010 година св.Маринов е получил 38 600
лева, преведени от св.Иванов и 6500 лева от св.Свилен Ананиев.
За да се приеме/изключи, относимостта на тези суми към
чл.35 от ЗДДФЛ (да са доход за Мариан Маринов, пораждащ задължение за
пряк данък),
първоинстанционната прокуратура дължи:
-извод по достоверността на показанията на св.Иванов в
относимата част. Обяснението за негов личен финансов интерес от трансферите с
оглед избягване на банкови разходи следва да се цени на фона на доказаното по
делото обстоятелство, че същият е теглил в брой големи суми пари без такса от
каса на Банка ДСК (т.1, ССчЕ – л.36);
-като отново напомня правото на св.св.Иванов и Маринов
по чл.121 от НПК, въззивният състав обръща внимание на прокуратурата, че
достоверността на показанията им относно предаване на суми помежду им в брой
следва много внимателно да се преценява. Необходимо е да се търси независим
доказателствен ресурс (например разписки, изследване на
финансовото състояние на св.Иванов в релевантния
период и пр.), чрез който
да се очертае действителната картина на събитието с цел формиране на извод дали
е налице противоправно укриване на преки данъци от св.Маринов за данъчната 2010
година;
-показанията на св.Ананиев също не са оценени за
достоверност. Не е изяснен по доказателствен път доходът на лицето за 2010
година, въз основа на който би могъл да се прави обоснован извод дали същият е
имал обективна възможност да предостави в заем сумата от 6500 лева на
св.Маринов. В проверяваните постановление и първоинстанционно определение не са
обсъдени липсата на договор за заем и писмени доказателства за връщане на
посочената сума между лицата, факт който силно разколебава достоверността
на доказателствените източници.
При липса на доходи, би се очертало съставомерно
поведение на Мариан Маринов по чл.255
ал.1 т.2 от НК.
б/за 2011 година св.Маринов получил в личната си
банкова сметка ***, от които 142 900 лева в превод от св.Иванов и
9 500 лева в превод от „Денико-2007“ООД:
Характерни за обсъждания период са три обстоятелства:
Дружеството „Денико-2007“ООД платило на св.Иванов по
неговата банкова сметка ***. Налице е доказателствена празнота кое е лицето,
извършило финансовите операции за търговското предприятие (възможно е Христо Иванов да стои от
двете страни на плащанията). Свидетелят изтеглил в брой 10880
лева от АТМ устройство срещу заплащане на такса от по 0.20лв за всяка една от
шестнайсетте платежни операции (да се има предвид при оценка
достоверността на показанията на свидетеля относно спестовната цел на преводите към св.Маринов), 63780 лева получил без такса на
каса в банката и превел сумата от 142 900 лева на св.Маринов.
От своя страна Мариан Маринов изтеглил с множество
операции парите, като според наличните по д.пр. разписки върнал в брой на
Христо Иванов 161 900 лева (подробно л.40-л.45 от ССчЕ). Значителен принос за
несъответствието между получени и върнати суми имат разписки от 02.03.2011
година и 18.03.2011 година, изискващи сериозна оценка от първостепенната
прокуратура. Тук е мястото да се отбележи, че между св.Маринов и Недялка Русева
съществуват роднински връзки, които изискват аналитична дейност в аспект на скрито
участие в търговските дела на Мариан Маринов (към инкриминирания период същият
е заемал длъжност директор на Дирекция „Финансово-стопански дейности и
управление на собствеността“ в Община-Попово) и привидност на платежните
операции със специалната цел по чл.255 от НК.
През 2011 година св.Маринов изплатил също на св.Тодор
Желязков сумата от 3000 лева, като във връзка с изясняване на основанието
прокуратурата изцяло е бездействала.
Очертаните положения пораждат основателно съмнение за
укрит пряк данък от св.Маринов за 2011 година в размер на 15 048 лева чрез
способа по чл.255 ал.1 т.1 от НК. За изясняване на обективната истина по това
положение, прокуратурата дължи ефективно разследване, каквото не се констатира
към настоящия момент.
Приведените съображения очертават
прибързаност на извода на окръжния съд и първостепенната прокуратура за липса
на данни за данъчно престъпление по чл.255 от НК. С крайно пестеливото
разследване обективната истина е останала неразкрита, което от своя страна
изисква да се възстанови досъдебното производство с цел изпълнение на основната
задача на наказателния
процес по чл.1 ал.1 от НПК.
С
оглед изложеното и на основание чл.243 ал.8 вр. ал.6 т.3 от НПК, въззивният
състав
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя определение №79/20.05.2019 година по ЧНД
№72/2019 година по описа на Окръжен съд – Търговище и постановление на
ОП-Търговище за прекратяване на наказателно производство по д.пр.№63/2018
година по описа на ОДМВР - Търговище, като връща делото на първоинстанционната
прокуратура за изпълнение на указанията относно прилагането на закона.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: