Р Е Ш Е Н И Е
№ 1634
гр. Варна, 18.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2995 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу З.И.И., с
ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
№5995/02.08.2017г. по ч.гр.д.№ 10835/2017г. по описа на ВРС:
сумата
в общ размер от 724,16 лв. /седемстотин двадесет и четири лева и
шестнадесет стотинки/, включваща: незаплатена цена за абонаментни такси в
размер на 32,18 лв. за отчетен период 18.02.2015 г.-17.04.2015 г. и неустойка в
размер на 193,26 лв. по Договор за мобилни услуги от *** г., сключен между
„Космо България Мобайл” ЕАД /понастоящем с наименование „Т.Б.” ЕАД/ и З.И.И., ЕГН:********** за предпочетен номер +***, незаплатена цена
за абонаментни такси в размер на 11,23 лв. за отчетен период 18.02.2015
г.-17.04.2015 г. и неустойка в размер на 103,80 лв. по Договор за мобилни
услуги от *** г., сключен между „Т.Б.” ЕАД и З.И.И., ЕГН:**********, за
предпочетен номер +***, незаплатена цена за абонаментни такси в размер на 32,20
лв. за отчетен период 18.02.2015 г.-17.04.2015 г. и неустойка в размер на 351,49 лв. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги, сключено от *** г.
между „Т.Б.” ЕАД и З.И.И., ЕГН:**********, за предпочетен номер +***, за което
са издадени: фактура №*** г. на стойност 36,51 лв., фактура №*** г. на стойност
39,10 лв. и фактура №*** г. на стойност 648,55 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.06.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г., ***г. и на ***г. между страните били сключени договор за мобилни услуги.
Ответницата дължала задължения за неплатени месечни абонаментни такси по договора от ***г. в размер на 32.18 лева за отчетен период 18.02.2015г. до 17.04.2015г., по договора от ***г. 11.23 лева за отчетен период 18.02.2015г. до 17.04.2015г. и по договора от ****г. 32.20 лева за същият отчетен период.
На ***г. мобилния оператор отправил писмена покана до ответницата за доброволно плащане, в която я уведомил за общия размер на задълженията , както и че при неплащане в 10-дневен срок ще прекрати сключените между страните договори и ще добави към общия размер на дълга предвидените в договорите неустойки при прекратяване на същите по вина на абоната.
В посочения срок ответницата не заплатила дължимите от нея абонаментни такси и ищеца начислил и претендира в настоящето производство неустойки в общ размер на 648.55 лева.
На ***г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания за ползвани и незаплатени мобилни услуги, по което било образувано ч.гр.д.№10835/2017г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и заповедния съд дал указания на ищеца да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията, което породило правен интерес у ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, моли за уважаване на предявения иск и постановяване на неприсъствено решение, в случай, че ответника не се яви в съдебното заседание. Ответницата се явява лично и заявява, че при подписване на договора не са и разяснени напълно условията по същия. След като не платила за два месеца не ѝ били предоставяни услуги за останалия срок на договора. Прави искане за разсрочване на задължението, в случай че исковете бъдат уважени.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На ***г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, по
силата на който ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответницата
мобилни услуги по програма Globul Universe 10.99 срещу заплащане на месечна
абонаментна такса в размер на 10.99 лева, със срок на договора 24 месеца. На ***г.
е сключено допълнително споразумение към същият договор /л.12-16/.
На ***г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, по
силата на който ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответницата
мобилни услуги по програма Globul Universe 10.99
срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 10.99 лева, със срок
на договора 24 месеца /л.6-8/.
На ***г. между
страните е сключен договор за фиксирани услуги, с който ищцовото дружество е
предоставяло фиксирани телефонни услуги на ответницата срещу задължение да
заплаща месечна абонаментна такса в размер на 5.90 лева. Срокът на договора е
24 месеца /л.9-11/.
Към
доказателствения материал по делото са приети и общите условия на ищцовото
дружество за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, издадените
от ответника фактури за процесния период и справките за месечно потребление към
същите, които не са оспорени от ответника в срока по чл.131 ГПК /л.17-29/.
С исковата молба е
представена и покана за доброволно плащане, с която ищцовото дружество кани
ответника да заплати сума в размер на 225.61 лева с включен ДДС в срок от 10
дни от датата на писмото, като се отправя изявление до ответницата, че при
неплащане на задължението в посочения срок договорът за предоставяне на мобилни
услуги ще бъде прекратен и към задълженията на ответницата ще бъде добавено и
задължение за заплащане на неустойка в размер на 648.55 лева. Като дата на писмото
е посочена ***г., а адресат: З.И.,*** /л.22/.
Липсват
доказателства, а и твърдения от страна на ищеца, писмото действително да е
доставено и достигнало до знанието на ответника.
От ч.гр.д. №10835/2017г.
по описа на ВРС се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца и
на 02.08.2017г. е издадена заповед № 5995 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу ответника за сума в общ размер на 724.16 лева, от които 75.61
лева задължение за неплатени абонаметни такси и мобилни услуги и 648.55 лева,
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответницата по реда на чл.47 ГПК – чрез залепване на уведомление,
като исковата молба е депозирана в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предпоставка за допустимост на предявения искове бе ищеца да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, да му е издадена такава, заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК и исковата претенция да е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК. Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове бе установено от ч.гр.д. №10835/2017г. по описа на ВРС.
С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването описаните в исковата молба договори за мобилни услуги между страните; прекратяването на договора за мобилни услуги, извършено едностранно от ищеца, включително изпращането и достигането на поканата за доброволно плащане на ответника; наличието на валидна клауза за неустойка в договора, както и размерът на претендираната неустойка.
В тежест на ответницата не е възлагана доказателствена тежест с оглед липсата на отговор на исковата молба.
Предвид, че истинността на представените с исковата молба писмени доказателства не е оспорени от ответника в предвидения в закона преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано сключването на описаните в исковата молба договори за мобилни услуги, както и наличието на неплатено задължение от страна на ответницата за сумата от 75.61 лева, представляваща неплатени месечни абонаменти и използвани услуги за отчетен период от 18.02.2015г. до 17.04.2015г.
При липсата на твърдения от страна на ответника за заплащане на тези задължения и ангажиране на доказателства в тази насока предявения иск за приемане за установено дължимостта на вземане в размер на общо 75.61 лева, представляващо неплатени месечни абонаменти и използвани услуги се явява доказан по своите основание и размер и следва да бъде уважен. По посочения начин се установи дължимостта на незаплатена цена за абонаментни такси в размер на 32,18 лв. за отчетен период 18.02.2015 г.-17.04.2015 г. по Договор за мобилни услуги от *** г., сключен между „Космо България Мобайл” ЕАД /понастоящем с наименование „Т.Б.” ЕАД/ и З.И.И., ЕГН:********** за предпочетен номер +***, незаплатена цена за абонаментни такси в размер на 11,23 лв. за отчетен период 18.02.2015 г.-17.04.2015 г. по Договор за мобилни услуги от *** г., сключен между „Т.Б.” ЕАД и З.И.И., ЕГН:**********, за предпочетен номер ++*** и незаплатена цена за абонаментни такси в размер на 32,20 лв. за отчетен период 18.02.2015 г.-17.04.2015 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги, сключено от *** г. между „Т.Б.” ЕАД и З.И.И., ЕГН:**********, за предпочетен номер +***.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.
В приложените с исковата молба договори между страните е записано, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти.
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред.
Липсват доказателства по делото договорът между страните да е прекратен по предвиденият в закона ред, едностранно от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение от страна на ответницата. С исковата молба е представено писмо обективиращо изявление на ищеца отправено до ответника, с което го кани да изпълни в 10-дневен срок задълженията си по договора и го уведомява, че при неизпълнение в посочения срок ще прекрати договора и ще претендира уговорената между тях неустойка. Не са ангажирани обаче доказателства, а и не са изложени твърдения от страна на ищеца, това изявление реално да е достигнало до ответника. С доклада по делото изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства приложената покана за доброволно плащане да е изпратена и достигнала до ответника, като такива доказателства не са представени в производството и след дадените указания..
Предвид изложеното исковата претенция за установяване дължимостта на неустойка в общ размер на 648.55 лева, дължима на основание прекратяване на договорите по вина на потребителя се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установи да са възникнали предпоставките за възникване на задължение на ответника за заплащане на неустойка по сключения между страните договор за мобилни услуги. В този смисъл неоснователен се явява иска за установяване дължимостта на неустойка в размер на 193,26 лв. по Договор за мобилни услуги от *** г., сключен между „Космо България Мобайл” ЕАД /понастоящем с наименование „Т.Б.” ЕАД/ и З.И.И., ЕГН:********** за предпочетен номер +***, неустойка в размер на 103,80 лв. по Договор за мобилни услуги от *** г., сключен между „Т.Б.” ЕАД и З.И.И., ЕГН:**********, за предпочетен номер ++*** и неустойка в размер на 351,49 лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги, сключено от *** г. между „Т.Б.” ЕАД и З.И.И., ЕГН:**********, за предпочетен номер +***.
Отделно от горното следва да се отбележи, че при неизпълнението от страна на ответника на задълженията и по договора, мобилният оператор е решил да се възползва от правото си да прекрати договора и заплащането на неустойка в размер на всички абонаментни такси до края на договора би надхвърлило присъщите на неустойката функции.
Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на мобилни услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Предвид изхода от спора и при направено само от ищеца искане за присъждане на направени по делото разноски, такива следва да му бъдат присъдени според уважената част от предявените искове. Размерът на направените от ищеца разноски е 385 лева в заповедното производство и 585 лева в исковото производство. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 40.20 лева в заповедното производство и 61.08 лева в исковото производство
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.И.И., с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №5995/02.08.2017г. по ч.гр.д.№ 10835/2017г. по описа на ВРС:
сумата в общ размер от 75.61 лв. /седемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, включваща: незаплатена цена за абонаментни такси в размер на 32,18 лв. за отчетен период 18.02.2015 г.-17.04.2015 г. по Договор за мобилни услуги от *** г., сключен между „Космо България Мобайл” ЕАД /понастоящем с наименование „Т.Б.” ЕАД/ и З.И.И., ЕГН:********** за предпочетен номер +***, незаплатена цена за абонаментни такси в размер на 11,23 лв. за отчетен период 18.02.2015 г.-17.04.2015г. по Договор за мобилни услуги от *** г., сключен между „Т.Б.” ЕАД и З.И.И., ЕГН:**********, за предпочетен номер +*** и незаплатена цена за абонаментни такси в размер на 32,20 лв. за отчетен период 18.02.2015 г.-17.04.2015г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги, сключено от *** г. между „Т.Б.” ЕАД и З.И.И., ЕГН:**********, за предпочетен номер +***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу З.И.И., с ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №5995/02.08.2017г. по ч.гр.д.№ 10835/2017г. по описа на ВРС:
сумата в общ размер от 648.55 лв. /шестстотин четиридесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/, включваща: неустойка в размер на 193,26 лв. по Договор за мобилни услуги от *** г., сключен между „Космо България Мобайл” ЕАД /понастоящем с наименование „Т.Б.” ЕАД/ и З.И.И., ЕГН:********** за предпочетен номер +***, неустойка в размер на 103,80 лв. по Договор за мобилни услуги от *** г., сключен между „Т.Б.” ЕАД и З.И.И., ЕГН:**********, за предпочетен номер ++*** и неустойка в размер на 351,49 лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги, сключено от *** г. между „Т.Б.” ЕАД и З.И.И., ЕГН:**********, за предпочетен номер +***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З.И.И., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 61.08 лева, представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 40.20 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: