№ 397
гр. Сливен, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230106356 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Х. А. А. от гр. Сливен
срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени искове за
обявяване на нищожността на сключен Договор за потребителски кредит и за
обявяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство,
сключен за обезпечаване на договора за кредит. Предявен е и насрещен
осъдителен иск от „Кредисимо“ ЕАД за дължими суми по договора.
Ищцата по първоначалните искове твърди, че на 14.07.2024 г. сключила с
ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД Договор за потребителски кредит №
3009589, по силата на който усвоила главница в размер на 2400,00 лв. Срокът
на договора бил 18 месеца при фиксиран ГЛП от 39,94 % и ГПР от 48,13 %,
като общата сума, която следвало да върне ищцата, била в размер на 3572,52
лв. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на
неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен Договор за
предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, носещ същия
идентификационен номер, както номера на договора за кредит, като по
Договора за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се
изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 2389,94
лв. Съгласно раздел IV „Възнаграждение“ от Договора за предоставяне на
поръчителство било предвидено „Кредисимо“ ЕАД да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на
1
възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този
договор, както и че, в случай че платената по този начин сума е недостатъчна
за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“
ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с
внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил
единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това
число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения
с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при
изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне
на поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването
на годишния процент на разходите. Предвид обстоятелствата, че договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са
сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са
свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е
бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.
Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че кредиторът е
предоставил на кредитополучателя информация под формата на „обединен
погасителен план“ в електронния профил на кредитополучателя, където се
съдържа информация за обединените задължения по кредит и поръчителство.
Предвид изложеното, ищцата твърди, че кредиторът е нарушил
императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е
включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е
включил в погасителния си план, като при условие, че същото е било
включено, действителният ГПР би възлизал на повече от петкратния размер
на законната лихва. Ищцата излага, че неправилното изчисляване и посочване
на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в
договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на
2
чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Наред с това, ищцата твърди, че
сключеният Договор за предоставяне на поръчителство също е нищожен. На
първо място, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК,
както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 ЗЗП. Договорът
противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство
срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорката за
заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна
позиция потребителя и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият
договор за предоставяне на поръчителство е сключен с цел изпълнение
условието на „Кредисимо“ ЕАД за приоритетно разглеждане на заявлението за
сключване на договор за потребителски кредит. При обезпечаването на
кредита с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4
на Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде
поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в
правата и задълженията на страните. На изложените основания ищцата моли
да бъде прогласена нищожността на Договора за потребителски кредит и
сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство, както
и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в
срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Не
оспорва сключения Договор за предоставяне на поръчителство, но оспорва
твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея
основания, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да
участва при формиране на ГПР по договора, че сключването на договора за
поръчителство е било единствено възможност, а не и задължение за ищцата и
не представлява „заблуждаваща търговска практика“. Изтъква, че наличието
на свързаност между лицата - ответници не води автоматично до скрито
3
оскъпяване на кредита, като уговорената от страните възможност
възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по сметка на кредитора е
единствено за улеснение на кредитополучателя. На изложените основания
ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД също е подал отговор на исковата
молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Не оспорва сключения Договор за потребителски кредит, нито
обстоятелството, че възнаграждението по Договора за поръчителство не е
включено при формиране на ГПР по Договора за кредит, но оспорва
твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея
основания. Излага, че сключването на договор за поръчителство, във връзка с
договора за кредит, било единствено възможност, а не и задължение за
ищцата, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да
участва при формиране на ГПР по договора. Изтъква, че дори и договорът за
поръчителство да е нищожен, евентуалната му недействителност не води до
такава и на Договора за потребителски кредит. На изложените основания
моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал и насрещна
искова молба, с която предявява насрещен осъдителен иск с правнo основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 23 ЗПК за осъждане на ответницата да му
заплати сумата от 457,76 лв., представляваща падежирали вноски за главница
по Договора за кредит за периода от 20.10.2024 г. до 20.01.2025 г., евентуално
сумата от 1738,24 лв., представляваща чистата стойност на кредита, невърната
от ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане. Излага
твърдения, че по процесния договор за кредит ищцата е усвоила сумата от
2637,71 лева, а е заплатила единствено 899,47 лв., поради което моли за
уважаване на предявения насрещен иск и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответницата по насрещния иск е депозирала отговор на насрещната
искова молба в срок, с който изразява становище за допустимост и
основателност на предявения насрещен иск на основание чл. 23 ЗПК, но до
4
размера на сумата от 1500,53 лв., тъй като усвоената главница възлиза на 2400
лв.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявените първоначални искове,
моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат
писмено становище, с която моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и претендира направените по делото разноски.
Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което моли предявените първоначални искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни, предявеният насрещен иск да бъде уважен и
претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ищцата Х. А. А. и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № 3009589 от 14.07.2024 г.,
съдържащ данни за предоставен на ищцата кредит в размер на 2400,00 лв.
Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 48,13 %, лихвен
процент 39,94 %. Уговорен е общият размер на дължимата от
кредитополучателя сума - 3572,52 лв., срок на договора в месеци - 18 (броя
месечни плащания).
В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
банкова гаранция или с договор за поръчителство, сключен с одобрено от
кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Въз основа на клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски
кредит, на 14.07.2024 г. между ищцата Х. А. А. и ответника „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с
обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 3009589 от
14.07.2024 г.
5
Безспорно е още между страните, че възнаграждението по Договора за
поръчителство не е включено при формиране на ГПР по договора за кредит.
Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД от своя страна признава
обстоятелството, че ищцата е заплатила общо сумата от 899,47 лв. по
Договора за кредит.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните се установява, че в ГПР, посочен в
Договор за потребителски кредит № 3009589/14.07.2024 г. в размер на 48,13
%, е включен само разходът по дължимата договорна лихва, спрямо размера
на посочената в договора главница от 2 637,71 лв.
Размерът на ГПР, ако в него се включи освен разхода за договорна лихва
и размера на предвиденото възнаграждение за поръчителство по Договор за
поръчителство от 14.07.2024 г. от 2 389,93 лв., платимо разсрочено, съгласно
погасителения план за целия срок на Договора за потребителски кредит,
изчислен спрямо размера на посочената в договора главница от 2 631,71 лв., е
227,83 %.
Размера на ГПР, при изваждане на сумата на застрахователната премия
от размера на отпуснатата главница и разглеждането й като разход по кредита,
заедно с разходите за договорна лихва и за възнаграждението по Договора за
поръчителство от 14.07.2024 г., платимо разсрочено, съгласно погасителен
план за целия срок на кредита, изчислен спрямо размера на отпуснатата
главница по Договор за потребителски кредит № 3009589/14.07.2024 г. само за
потребителски цели в размер на 2 400 лв., е 323,39 %.
Отпуснатата главница по Договор за потребителски кредит №
3009589/14.07.2024 г. , в размер 2 637,71 лв. е усвоена на 14.07.2024 г. по
следния начин: 2 400,00 лв. усвоена сума на каса на системата за парични
преводи „Изипей” АД (EasyPay) и 237,71 лв. преведена сума ЗД „Евроинс
Живот“ ЕАД за застрахователна премия.
От извършена проверка в счетоводствата на ответниците, както и от
представени справки, експертизата е установила, че от страна на
кредитополучателя Х. А. А. са направени плащания за погасяване на кредита в
общ размер от 899,47 лв.
6
Сумата на платеното възнаграждение по Договора за поръчителство
чрез вътрешни прихващания е осчетоводена като плащане при поръчителя
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за
нищожен на Договор за потребителски кредит № 3009589 от 14.07.2024 г.,
сключен между ищцата Х. А. А. и ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД
и за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство от
14.07.2024 г., сключен между ищцата Х. А. А. и ответното дружество „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски
кредит № 3009589 от 14.07.2024 г., поради противоречие на закона.
Предявен е и насрещен иск с правнo основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
евентуално чл. 23 ЗПК за осъждане на ответницата Х. А. А. да заплати на
ищеца „КРЕДИСИМО“ ЕАД сумата от 457,76 лв., представляваща
падежирали вноски за главница по Договора за кредит за периода от
20.10.2024 г. до 20.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на насрещната искова молба - 07.02.2025 г. до
окончателното й изплащане, евентуално сумата от 1738,24 лв.,
представляваща чистата стойност на кредита, невърната от ответницата, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба - 07.02.2025 г. до окончателното й изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
По първоначалните искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:
Разгледани по същество, съдът намира предявените искове за
основателни и доказани.
Няма спор по делото, че между ищцата и ответника „КРЕДИСИМО“
ЕАД е възникнало правоотношение по договор за кредит, като ищцата е
усвоила сумата от 2400,00 лв.
Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
7
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11
ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се
явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 48,13 %, без ясно
разписана методика на формирането му, съдържаща кои компоненти точно са
включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се съдържа и как
е изчислена по отношение на общия ГПР посочената годишна фиксирана
лихва от 39,94 %. С договора за предоставяне на поръчителство е уговорено
възнаграждение на поръчителя, но не е посочено дали тази сума е отчетена
при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР,
доколкото представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1
от ДР на ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да
разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият
в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включването
на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по сключения
договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на
кредитополучателя, е определен на 48,13 %, значително надхвърля законово
определения максимален размер на ГПР, поради което и договорът на това
основание следва да се счита нищожен.
8
Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22
ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора, съответно
предявеният иск следва да бъде уважен.
На следващо място, Договорът за предоставяне на поръчителство от
14.07.2024 г., сключен между ищцата и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също е
нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
защото посредством него се нарушава императивната норма на чл. 19, ал. 4
ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР.
Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за
предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е
принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство,
както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая
кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението,
за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да му предостави поръчителство. В
същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният
субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, която му дава
възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането,
тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск.
Предвид изложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договора за
предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата Х. А. А. и ответното
дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, във връзка с обезпечаването на Договора за
потребителски кредит № 3009589 от 14.07.2024 г. също следва да бъде уважен.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
евентуално чл. 23 ЗПК:
Съдът намира предявения иск с правно основание чл. 23 ЗПК за
9
частично основателен и доказан.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо, ищцата следва да върне само чистата стойност на заема от
2400,00 лв., без лихви, такси, застраховки или други разходи. Като се отчете
направеното от нея плащане по договора в общ размер на 899,47 лв., ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 1500,53 лв.,
представляваща дължима главница /чистата стойност на кредита, невърната от
ответницата/ по Договора за потребителски кредит № 3009589 от 14.07.2024
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба - 07.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за
разликата над уважения размер от 1500,53 лв. до пълния предявен размер от
1738,24 лв.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците по
първоначалните искове следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата
направените от нея разноски по делото.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ. Размерът на адвокатското
възнаграждение в случая, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 657,25
лв. по иска срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и 538,99 лв. по иска срещу „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Ето защо,
след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, при
10
определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат, настоящият съдебен състав се
ръководи от фактическата и правна сложност на делото, цената на
предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и характера на
събраните доказателства и действително извършената от пълномощника
работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е приключило в
едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства.
Пълномощникът на ищцата не се е явил лично, но е депозирал и отговор на
насрещната искова молба, както и писмено становище по хода на делото и по
същество. Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
както и ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на пълномощника на ищцата сумата от 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
На следващо място, с определение на съда на основание чл. 83, ал. 2
ГПК, ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по делото. Ето
защо, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество „КРЕДИСИМО“
ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СлРС държавна такса по предявения първоначален иск в
размер на 142,90 лв., а ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
СлРС държавна такса по предявения първоначален иск в размер на 95,60 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата по насрещния иск следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца „КРЕДИСИМО“ ЕАД направените от него
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска или в размер на
189,51 лв., от общо направени разноски в размер на 219,53 лв., от които 119,53
лв. заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в определен
от съда размер на 100,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е неприложимо
цитираното от пълномощника на ответницата по насрещния иск Решение на
СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19. Задължителното тълкуване на
СЕС не намира приложение при уважен осъдителен иск за незаплатена от
кредитополучателя сума, представляваща невърната чиста стойност на
11
усвоената главница по договора за кредит, какъвто е настоящият случай, а
единствено при частична неоснователност на кондикционните /осъдителни/
искове, обусловени от призната неравноправност на договорните клаузи, на
основание на които са били недължимо събрани суми от потребителя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и Х. А. А., ЕГН:
**********, с адрес гр. Сливен, ................... Договор за потребителски
кредит № 3009589 от 14.07.2024 г., както и сключения между „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и
Х. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ж. к. „Даме Груев“, бл. 17, вх.
В, ет. 3, ап. 1 Договор за предоставяне на поръчителство, сключен във
връзка с обезпечаване на Договора за потребителски кредит № 3009589 от
14.07.2024 г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА Х. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ...................
ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“, на основание чл. 23 ЗПК, сумата от
1500,53 лв. /хиляда и петстотин лева и петдесет и три стотинки/ ,
представляваща дължима главница /чистата стойност на кредита, невърната от
ответницата/ по Договора за потребителски кредит № 3009589 от 14.07.2024
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба - 07.02.2025 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 1500,53 лв.
до пълния предявен размер от 1738,24 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х. А. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ...................
ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
12
А), ет. 4, Бизнес център „България“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
189,51 лв. /сто осемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща направените разноски по насрещния иск, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б., с
персонален № ********** от САК, с адрес гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б,
ет. 3, офис 311 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б., с
персонален № ********** от САК, с адрес гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б,
ет. 3, офис 311 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен
сумата от 142,90 лв. /сто четиридесет и два лева и деветдесет стотинки/,
представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център „България“ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен
сумата от 95,60 лв. /деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13
14