Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 449
гр. Перник, 12.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, с
участието на прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа, докладваното от съдия
Стефанова КАНД № 539/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А.М.Б., ЕГН
********** *** против Решение № 230/29.06.2020 г., постановено по АНД №
353/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърден електронен
фиш серия К № 2123871, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на съдебния акт, предмет на касационен контрол, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на закона – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр.
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че районният съд е нарушил принципа за
равнопоставеност на страните, като е оставил без уважение доказателствените
искания на жалбоподателката за изслушване на свидетел, за даване на обяснения
от нейна страна и за събиране приобщаване към делото на снимков материал с
по-добро качество. Сочи се, че в противоречие с доказателствата по делото
неправилно е прието, че жалбоподателката е собственик на автомобила, с който е
извършено административното нарушение и го е управлявала. Искането към
касационния състав е да отмени решението на Районен съд – Перник и потвърдения
с него електронен фиш.
В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът – Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, не е подал отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез
процесуалния си представител адвокат А., поддържа жалбата. Моли съда да отмени
обжалваното съдебно решение и потвърдения с него електронен фиш.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., оспорва жалбата по подробно
изложени в съдебно заседание съображения. Моли съда да остави в сила решението
на Районен съд – Перник.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
– Перник дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да
остави в сила обжалвания съдебен акт.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е и правилно. Съображенията за това
са следните:
За да постанови проверяването по касационен ред съдебно
решение, Районен съд – Перник е приел, че с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M, с радар № 632, монтиран в
полицейски автомобил, в стационарен режим, е установено нарушение, извършено на
18.06.2018 г. в 11.24 ч. в населено място – гр. Перник по път І – 6 км 81+000 с
посока на движение към гр. София, като при ограничение на скоростта на
движение, въведено с пътен знак В26 – 60 км/ч, моторно превозно средство „МАЗДА
ЦХ3“, рег. ****, с ползвател А.М.Б., се е движело със скорост 108 км/ч. Достигнал е до извода, че заснемането на
административното нарушение, е извършено с одобрен тип техническо средство,
което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че
заснемането на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от
изготвените веществени доказателства /снимков материал/ по безспорен начин се
установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за
санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието
правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2, т. 1
от ЗДвП и на извършителя му е наложено предвиденото за него в чл. 182, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП административно нарушение – глоба в размер на 600 лв.
Настоящият състав намира обжалваното решение на районния
съд за правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно
установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН. Събрани са писмени и веществени доказателства, относими към всички
факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно
релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е
обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са
посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.
Неоснователно е оплакването на касатора
за допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в отказ да бъдат събрани доказателства, необходими за изясняване
на делото. Видно от протокола за проведено съдебно заседание на 24.06.2020 г.,
районният съд подробно е аргументирал становището си за недопустимост и
неоснователност на доказателствените искания на жалбоподателя. Правилно е
приел, че в производството по обжалване на електронния фиш дадените от нарушителя
обяснения не се ползват с доказателствена стойност, а имат характер на
твърдения, които подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства. Затова
законосъобразно е оставил без уважение искането за събиране гласни
доказателства чрез разпит на жалбоподателя. Правилен е и отказът му да изслуша
свидетел за установяване уменията на жалбоподателката на управлява лек
автомобил, тъй като тези факти са извън предмета на доказване по делото. В
съответствие с приложените веществени доказателствени средства е и изводът му,
че не се налага изискването на цветен снимков материал, тъй като от
представения такъв ясно се установяват времето и мястото на извършване на
деянието, както и регистрационния номер и скоростта на движение на лекия
автомобил.
Неоснователно е оплакването на
касатора, че не е сред лицата по чл. 188 от ЗДвП, чиято
административно-наказателна отговорност може да бъде ангажирана за заснетото
нарушение. Видно от административно наказателната преписка, приобщена в хода на
съдебното следствие, проведено от районния съд и писмените доказателства,
представени при разглеждането на делото от касационния състав, към момента на
извършване на нарушението – 18.06.2018 г., моторното превозно средство – „МАЗДА
ЦХ“ 3, с рег. **** е собствено на „****” ЕАД, а негов ползвател по силата на
договор за финансов лизинг № 126407/09.10.2017 г. е А.М.Б..
Не е вярно твърдението в касационната жалба, че наред с нея има и други
лизингополучатели. Видно от представения договор за финансов лизинг – М.Е.Б., „****“
ЕООД и „****“ ЕООД са солидарни длъжници по договора и отговарят заедно с
лизингополучателя за поетите от него задължения. Но те нямат качеството лизингполучател.
А.Б. е лицето регистрирано в централната база данни на КАТ по реда на чл. 4,
ал. 3 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. като единствен ползвател на лекия
автомобил. Затова настоящият касационен състав, намира за правилен и
съответстващ на разпоредбите на чл. 198, ал. 5, във вр. с чл. 188 от ЗДвП
изводът на районния съд за законосъобразно ангажиране на
административно-наказателната отговорност на касатора за извършеното и заснето
с техническо средство нарушение.
Неотносими към спора са аргументите на
касатора, че не той е управлявал лекия автомобил и че независимо, че притежава
СУМПС не умее да шофира. В производството по издаване на електронен фиш, редът
за установяване, че друго лице, а не собственика/ползвателя е управлявал МПС, с
което е извършено нарушението е предвиден в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Ползвателят
– А.Б. не се е възползвала от законовата възможност да предостави информация за
лицето, което е управлявало МПС, затова правилно и в съответствие с чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП е ангажирана нейната административно-наказателна отговорност.
Видно от
приобщения в хода на съдебното следствие доказателствен материал, процесното
нарушение е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол – TFR1-M, с радар № 632,
която е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология.
На същата е извършена проверка на 25.10.2017 г., за което е издаден протокол 3-29-17.
Следователно автоматизираното техническо средство, с което е заснето
нарушението, по силата на § 6, т. 65, б. Б, във вр. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. 4 и чл. 5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, е годно да бъде използвано за
установяването и заснемането му. Мобилната система за контрол, на 18.06.2018 г.
е била с местонахождение път І – 6 км 81 + 000, в гр. Перник, в посока на
движение от Радомир към София. Чрез нея е осъществяван контрол на скоростта на
движение в посочения участък за времето от 11.15 ч. до 13.30 ч., където с пътен
знак В26 е въведено ограничение до 60 км/ч. Техническото средство е било
настроено на стационарен режим на заснемане, със задействане от приближаващите
се МПС. За периода на извършван контрол са заснети 23 броя нарушения. В 11.24
ч. е заснет е лек автомобил с рег. ****, движещ се със скорост 108 км/ч. Така
установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скоростта, сигнализирана с пътен
знак. В конкретния случай ограничението на скоростта на движение е въведено с
пътен знак В 26 и е 60 км/ч., поради което превишението е с 48 км/ч.
Административното наказание за така осъщественото нарушение е предвидено в чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е глоба в размер на 600 лв. Следователно заснетото
нарушение е от кръга на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, отговорността на
извършителя, на които може да бъде реализирана чрез издаване на електронен фиш.
Предвид изложеното настоящият касационен състав счита за законосъобразен извода
на районния съд за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за
издаване на обжалвания електронен фиш.
Предвид всичко изложено настоящия състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд -
Перник
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 230/29.06.2020 г., постановено по АНД №
353/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/