Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1310 /14.11.2022 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас, на десети ноември
две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели Стоянова
секретар В. С.
прокурор Дарин Христов
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1825/2022 година
Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с
глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от
процесуален представител на „Агроводинвест“ ЕАД - София с ЕИК ********* против
решение № 849/10.08.2022 година по н.а.х.д. № 1877/2022 година на Районен съд –
Бургас (РС), с което е изменено наказателно постановление № Я – 3 – ДНСК – 21/09.04.2020 година на заместник
- началник на ДНСК (НП).
С НП, за нарушение на чл. 142 ал. 5 т. 1 - 2 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ), на основание чл. 237 ал. 1 т. 6 от ЗУТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. РС
е изменил размера на наложената санкция от 30 000 лева на 5 000 лева (законовия
минимум).
Касаторът оспорва решението. Твърди, че то е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Решението е
необосновано, защото съдът не е изискал извлечение от действащия ПУП и
приложенията към него, за да установи (чрез специалните познания на вещо лице)
какви са предвижданията на плана за имота, за който е изготвен комплексен
доклад с ОСИП. Според касатора, съдът не е очертал предмета на
спора и не е разпределил правилно тежестта на
доказване в процеса. Сочи се материална незаконосъобразност на съдебния акт,
защото фактическото описание на нарушението не съответства на правната му
квалификация (по чл. 142 ал. 5 т. 1 от ЗУТ), отделно се заявява, че съдът не е
отчел, че за подмяната на съществуващото съоръжение (електрически кабел) не се
изисква издаване на разрешение за строеж и – съответно – не е нужно
извършването на ОСИП, както и че в решението не е описано с кое деяние е
осъществен фактическия състав на чл. 142 ал. 5 т. 2 от ЗУТ, същото посочен в
НП. Оспорва не установената от съда дата на извършване на нарушението
(05.06.2019 година). Касаторът поддържа, че след като в НП е било посочено, че
е нарушил нормите на чл. 142 ал. 5 т. 1 и чл. 142 ал. 5 т. 2 от ЗУТ, то
съгласно чл. 18 от ЗАНН е следвало да бъде санкциониран за всяко нарушение с
отделна санкция, по аргумент от чл. 18 от ЗАНН, но това не е сторено, а
мотивите на РС – в тази насока – са незаконосъобразни.
Иска се отмяна на решението и връщане на делото
за нова проверка на законосъобразността на НП от друг съдебен състав, а при
евентуалност – отмяна на решението и отмяна на НП.
Ответникът по касацията – чрез процесуален
представител – оспорва касационната жалба.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП дружеството е санкционирано като лице,
упражняващо строителен надзор върху строеж трета категория – „Кабелна линия НН
1 kV от ТП
„Бенковски“ до първи стълб на Мр НН на извод НН – 5 и реконструкция на ВЛ 1 kV“, намиращ се в град Елхово, че не е съобразило оценката на
съответствието на инвестиционния проект (ОСИП) с предвижданията на ПУП за
имотите, през които преминава строежа, представляващ 115,9 метра нова кабелна
линия и 400,4 метра реконструкция с нов проводник на съществуваща
електропреносна мрежа. Нарушението е било извършено с изготвянето на комплексен
доклад с ОСИП за строежа, отразяващ невярно обстоятелство - съответствието на
проекта с ПУП на един от имотите (УПИ I-9554), в който, обаче, не е предвидено
изграждане на елементи на техническата инфраструктура, а отделно докладът не е
съдържал оценка на проекта по част „Ел.“ в частта на разрешената „реконструкция
на ВЛ 1 kV“. Издателят на НП е приел, че нарушението е извършено на 05.06.2019
година в град Бургас, а е било установено на 05.11.2019 година при извършена
служебна проверка по чл. 156 от ЗУТ на разрешението за строеж, издадено след
утвърждаване на комплексния доклад.
От процесуална гледна точка РС е приел, че в
производството по установяване на нарушението и налагане на санкцията не са
допуснати съществени процесуални нарушения, че деянието е законосъобразно
квалифицирано, съобразно приложимото материално право, както и че извършването
му е доказано от ответника по несъмнен начин. Едновременно с това, съдът е
приел, че за размера на наложената санкция липсват надлежни мотиви, поради
което я е намалил на минимума, предвиден в закона.
Решението е правилно, а мотивите му се споделят
напълно от касационната инстанция.
Съгласно чл. 142 ал. 2 от ЗУТ, идейният инвестиционен проект може да
бъде основание за издаване на разрешение за строеж, ако за него е извършена
предварителна оценка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен
план, с правилата и нормативите по устройство на територията, с изискванията
към строежите съгласно нормативните актове за функционалност, транспортна
достъпност, опазване на околната среда и здравната защита, както и за взаимната
съгласуваност между отделните части на проекта, и е одобрен от органа по чл.
145. В тези случаи одобреният идеен проект служи и за възлагане на строеж по
Закона за обществените поръчки. Следващите фази на проектиране се одобряват в
хода на строителството преди извършване на съответните строително-монтажни
работи и подлежат на оценка съгласно изискванията на ал. 5. Върху всяка част от
инвестиционните проекти се вписва номерът на разрешението за строеж, към което
се одобряват.
Според нормите на чл. 142 ал. 5 т. 1 – 2 от ЗУТ, оценката обхваща проверка за съответствие със
предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за
устройство на територията.
Съответно, разпоредбата на чл. 237 ал. 1 т. 6 от ЗУТ предвижда, че
началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от
него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или
едноличен търговец, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в
нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 и/или при упражняване на строителен
надзор допуснало изпълнение на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 –
в размер от 5000 до 50 000 лева.
Неоснователен е довода на касатора, че решението е необосновано, защото
съдът не е изискал извлечение от действащия ПУП и приложенията към него, за да
се установи (чрез специалните познания на вещо лице) какви са предвижданията на
плана за имота, за който е изготвен комплексен доклад с ОСИП.
Всъщност, изискването на такова извлечение не е необходимо, защото то е
било представено от ответника още с
преписката по издаването на НП през 2021 година пред РС. Видно от приложеното
извлечение от ПУП за УПИ I-9554 (част от разработката по издаването на
разрешението за строеж, въз основа на одобрения инвестиционен проект), този
поземлен имот е предвиден по план единствено
за изграждането на жилищно строителство и магазини, но не и за обекти на
техническата инфраструктура. За установяването на предвиждането не са
необходими специални познания. Достатъчно е да се съпостави отразеното в ПУП
(изписано с думи) предназначение на имота с общодостъпната символика, съдържаща
се върху самия план, с която са очертани обектите, предвидени за осъществяване.
От тази съпоставка се констатира, че в конкретния имот не е предвидено
изграждането на елементи на техническата инфраструктура, в това число и „кабелна
линия“, т.е. електропреносна мрежа със съответните ѝ компоненти, така
както е отразило санкционираното дружество в изготвения комплексен доклад,
приемайки, че е налице съответствие с предвижданията на ПУП (лист 25 – 26 от
приложеното н.а.х.д. № 2242/2021 година на РС).
Не се споделя възражението на касатора, че съдът не е очертал предмета
на спора и не е разпределил правилно тежестта на доказване в процеса, поради
което актът му е постановен при съществено процесуално нарушение. Спорът е
очертан от твърденията на страните в процеса, които са разгледани изцяло от РС
както поотделно, така и в съвкупност, при съпоставката им с всички
доказателства, приложени в административнонаказателната преписка. Съдът не е
постановил нарочно определение или разпореждане, с което да е указал на всяка
от страните, за кои твърдения следва да ангажира допълнителни доказателства, но
– в конкретния случай - това не е необходимо. Издателят на НП е установил, че
санкционираното лице е нарушило изискванията на закона при изготвянето на
комплексния доклад за ОСИП, като е посочило неверни обстоятелства. Именно върху
наказващия орган е възложена тежестта по доказване на това установяване, докато
от страна на дружеството е отречено изобщо извършването на нарушението. В този
смисъл, за РС не е съществувало задължение изрично да разпределя
доказателствената тежест между страните (в частност да дава указния на
жалбоподателя), а, оттам, с липсата на волеизявление в тази насока не е
допуснато каквото и да е нарушение на приложимите процесуални правила.
Не е налице твърдяната от касатора материална
незаконосъобразност на съдебния акт, защото фактическото описание на
нарушението не съответства на правната му
квалификация по чл. 142 ал. 5 т. 1 от ЗУТ. Напротив, словесното описание на
нарушението е недвусмислено – неизвършване в комплексния доклад на преценка на
съответствието на ИП с предвижданията на подробния устройствен план (с
посочване, без мотиви, че строежът е в съответствие с предвижданията на ПУП). Според цитирания текст на закона оценката
обхваща именно проверка за съответствие със предвижданията на подробния
устройствен план, а доколкото такава проверка не е направена, правната
квалификация на нарушението напълно съответства на словесното му описание. РС
не е допуснал никакво нарушение в тази насока.
Касационната проверката на решението не
установява заявеното от касатора нарушение на съда, че в акта му не е описано с
кое деяние е осъществен фактическия състав на чл. 142 ал. 5 т. 2 от ЗУТ, същото
посочен в НП. Това е направено от РС изрично в решението (страница втора, абзац
последен – страница трета, абзац първи).
Оспорването на установената от РС дата на извършване на нарушението
(05.06.2019 година) също е неоснователно. При постановяване на съдебния акт
съдът се е ръководил от доказателствата по делото, представени от ответника, а
те са недвусмислени. Съгласно писмо изх. № СН – 04 – 89/20.12.2019 година по
описа на дружеството, изпълнителният директор
на „Агроводинвест“ ЕАД изрично е заявил, че комплексният доклад е
изготвен на 05.06.2019 година, т.е. на тази дата в него са въведени неверните
обстоятелства, заявени от дружеството. Писмото е част от преписката по
издаването на НП и се съдържа на лист 55 от приложеното н.а.х.д. № 2890/2021
година на РС - Бургас. Истинността и автентичността на писмото не са оспорени
от санкционирания субект по установения в закона ред, поради което и фактите,
отразени в него, са възприети надлежно. Писмото се ползва с материална и
формална доказателствена сила за съда при постановяване на решението и той е
обвързан от съдържанието му.
Що се отнася до заявеното от касатора, че след като в НП е било
посочено, че е нарушил нормите на чл. 142 ал. 5 т. 1 и чл. 142 ал. 5 т. 2 от ЗУТ, то, съгласно чл. 18 от ЗАНН, е следвало да бъде санкциониран за всяко
нарушение с отделна санкция, но това не е сторено, а мотивите на РС – в тази
насока – са незаконосъобразни, настоящият касационен състав споделя изцяло
мотивите на РС – в тази насока, затова,
на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, не счита за необходимо да ги
преповтаря.
По изложените съображения, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 849/10.08.2022 година по н.а.х.д. № 1877/2022
година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: