№ 146
гр. Варна, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20253100600343 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, с
предмет присъдата, постановена по НЧХД № 3190/2023 г. на РС-Варна, с
която подсъдимата Р. В. Р. е призната за невиновна в това, че на 20.07.2023 г.,
в гр. Варна, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Я. С. Р. с
ЕГН ********** и С. И. Д. с ЕГН **********, а именно „това са някакви
престъпни дрисльовци“, „те са такива тъпанари, че …“, „увредени мозъци“,
„те се крият като мишки“ - престъпление чл. 146, ал. 1 от НК. Отхвърлени са и
предявените граждански искове в размер на в размер на 2500 лева, като
неоснователни. Разноските са възложени на частните тъжители.
Недоволни от присъдата са останали частните тъжители, които я
обжалват в срок чрез процесуалния си представител адв. Б. от АК-Варна.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон, както и че присъдата е необоснована. Излага се, че
първоинстанционния съд неправилно е установил фактическата обстановка и
неправилно е приел, че приложеният към тъжбата звукозапис и приложен по
делото е направен в нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи. Оспорват се изводите на първата инстанция, че по делото
не се съдържа нито едно пряко и косвено доказателство, което да обосновава,
че подсъдимата Р. е изрекла посочените в частната тъжба думи. По същество
се иска отмЯ. на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и
признаване подсъдимата за виновна за престъпление чл. 146, ал. 1 от НК.
Процесуалният представител на подсъдимата е депозирал отговор, с
1
който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на присъдата на Районен съд - Варна.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от редовно
упълномощения адв. Н. Б. от ВАК. Жалбата се поддържа, като се акцентира
върху лаконичността на мотивите на първоинстанционния съд. Според
повереника на частните тъжители дори и направения звукозапис да бъде
изключен от доказателствената съвкупност са налице и други доказателства,
подкрепящи обвинителната теза. Моли да отменена оправдателната присъда и
подсъдимата да бъде призната за виновна.
Подсъдимата Р. В. Р., се явява лично и се представлява от
упълномощения си защитник адв. Ц., който поддържа тезата, че ВРС е
постановил правилна и законосъобразна присъда, мотивирайки се, че
обвинението не е доказано по един безспорен начин. Моли съдът да потвърди
оправдателната присъда.
Подсъдимата в последната си дума моли да се потвърди присъдата.
Съдът, след като взе предвид становищата на жалбоподателя и страните,
събраните по делото доказателства, извършената на основание чл.313 и чл.314
НПК цялостна служебна проверка, прецени, че въззивната жалба е
неоснователна.
От фактическа страна се установяват следните фактически
обстоятелства:
На 16.05.2023 г. бил сключен договор за наем на недвижим имот между
подс. Р. В. Р., в качеството на наемодател, и частния тъжител С. И. Д., в
качеството на наемател, за недвижим имот с административен адрес гр.
******* срещу наемна цена в размер на 500.00 лева.
Частният тъжител Д. живеел с тъжителката Р. известно време в имота,
докато в един момент отношенията им с подсъдимата се влошили, тъй като тя
започнала да им прави забележка за хигиената, а също така и закъснели с
плащането на наема. На 19.07.2023 г. вечерта подсъдимата Р. и св. М. Р. били
на двора на къщата със свои приятели. В един момент наемателите се
прибрали и подсъдимата отишла да ги потърси. Върнала се след минути и
споделила, че чукала по прозорците и вратите, обикаляла апартамента,
звъняла по телефона, но така и наемателите не й отворили. Това я накарало да
вземе ключ и да отвори апартамента, при което ги заварила да стоят на тъмно.
Попитала ги защо не й отварят, а те й отговорили, че не желаят да разговарят с
нея. Тя поискала обяснение защо закъсняват с наема. Освен това поведението
им се сторило съмнително, тъй като рядко живеели на адреса. Разговорът
ескалирал, като наемателите отправили заплахи към подсъдимата с ТИМ. Това
ядосало подсъдимата и я провокирало да им каже, че ще трябва да прекратят
договорните си отношения. След този разговор подсъдимата се върнала на
двора при св. Р. и св. К..
Още през същата нощ частните тъжители събрали изцяло багажа, който
съхранявали в апартамента, и се изнесли с такси, като рано сутринта
тъжителката Р. се прибрала при майка си св. М.С.. Следобед на 20.07.2023 г.
2
отишли при св. П., който като брокер съдействал по-рано за наемане на
жилището. Той набрал подсъдимата по телефона с цел изясняване на
проблемната ситуация, като провели два разговора.
Впоследствие частните тъжители предявили настоящата частна тъжба с
твърдения, че подсъдимата изрекла по телефона по техен адрес думите „това
са някакви престъпни дрисльовци“, „те са такива тъпанари, че...“, „увредени
мозъци“, „те се крият като мишки“ - престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд счита за безспорно
установена въз основа на събраните от първостепенния съд гласни и писмени
доказателства, като техният анализ не доведе настоящата инстанция до
различен правен извод.
Първоинстанционният съд е извършил обстоен и мотивиран анализ на
доказателствата по делото, който се подкрепя и споделя изцяло от въззивния
съд, допълнен и доразвит в следващите редове:
На първо място, от свидетелските показания на свид. Д.П. се установява,
че частната тъжителка Я. С. Р. и нейната майка св. М.С. отишли следобед на
20.07.2023 г. при св. П., който като брокер съдействал по-рано за наемане на
жилището. П. набрал подсъдимата по телефона с цел изясняване на
проблемната ситуация, като провели два разговора. Според свидетеля
подсъдимата била афектирана и изрекла обидни, но не нецензурни думи, като
няма спомен какво точно е казала. В останалата им част показанията на св. П.
касаят наемното правоотношение между подсъдимата и частния тъжител Д. и
нямат никакво касателство с предмета на доказване по делото.
От показанията на св. М.С. се установява безспорно, че тя и Р. са
отишли следобед на 20.07.2023 г. при св. П., както и че последният е провел
телефонни разговори с подсъдимата. Свидетелски показания на С. и П. в тази
им част, както ВРС, така и настоящият състав намира за достоверни и
спомагащи за разкриване на обективната истина по делото, тъй като
кореспондират помежду си и не са противоречиви. Показанията на двамата
свидетели си противоречат относно изричането на обидни думи от
подсъдимата и тяхното съдържание. Свидетелката М.С., която е майка на
частната тъжителка Р., твърди, че Р. е изрекла думите, посочени от частните
тъжители в тъжбата, като описва и че подсъдимата е изрекла думите
„наркомани“ и „може би са разпространители на наркотици“. При преценка
кои свидетелски показания да кредитира настоящата въззивна инстанция
възприема доводите на ВРС, че показанията на М.С. са недостоверни, тъй като
същата е пряко заинтересована от изхода на делото. Правилно са отбелязани и
противоречия в показанията - твърденията, че е много близка с дъщеря си и
познава ежедневието и в детайли, като в същото време свидетелства, че не
̀
познава приятелят, с който дъщеря и живее; твърденията, че св. П. се е опитал
̀
да прекъсне разговора, за да преустанови нападките, а в същото време св. П.
отново набира и инициира провеждането на втори разговор с подсъдимата Р..
Следва да се отбележи и обстоятелството, че св. П. не може да си спомни с
конкретика дори и една от обидните думи, които се твърди, че са изречени от
подсъдимата. При това положение може да се предполага какво е било
3
съдържанието на думите, изречени от подсъдимата и дали изобщо са имали
обиден характер.
Правилно са кредитирани показанията на св. К. и св. М. Р., тъй като са
логични, последователни, непротиворечиви и установяват факти от предмета
на доказване. Приети са за достоверни и обясненията на подсъдимата Р.,
доколкото същите съответстват на всички останали по делото доказателства,
като е съобразена тяхната двояка природа – на доказателствено средство и на
средство за защита. От значение за разкриване на разкриване на обективната
истина са твърденията на подсъдимата Р., че частните тъжители отправили
заплахи към нея с „ТИМ“ – твърдения, които се подкрепят от показанията на
св. М. Р., както и от показанията на св. К., която е незаинтересувана от изхода
на делото.
И пред двете инстанции частните тъжители настояват за кредитиране
като годно доказателство на аудиозаписа на събитието, изготвен от св. П..
Становището на въззивната инстанция по отношение на това искане е, че в
наказателния процес е принципно недопустимо приемането и цененето на
такива доказателства, създадени и събрани по нерегламентиран ред.
Видеозаписи и звукозаписи се създават по разнообразни поводи, във всякакви
ситуации, преднамерено или случайно, чрез използване на различни
технически средства и приспособления. Такива записи документират събития
и съдържат информация, която би могла да е от значение за наказателния
процес, ако е относима съм предмета на доказване. Тези записи несъмнено не
съставляват доказателствено средство, понеже са изготвени извън и
независимо от наказателния процес, като за тяхното изготвяне не са били
относими правилата на процеса. Безспорно съдебната практика допуска
компромиси в тази насока, касаещи обаче случайно запазване и фиксиране на
доказателства. В съдебната практика не съществува спор, че когато записите
са направени от камери, чрез които се осъществява видеонаблюдение, на
предвидено в закона основание от оправомощен за това субект, както и когато
гражданите са известени за това, записите от тези камери могат да бъдат
ползвани в процеса на доказване. Тези записи са т. нар. „случайни“ - не са
създадени с цел да обслужват наказателното производство или да заместят
извършени, при нарушения на съответната разпоредба на процесуалния закон,
действия по разследването. Доколкото същите съдържат съществена за изхода
на производството информация и достоверността им може да бъде проверена
чрез различни легални процесуални способи те не могат, а и не бива да бъдат
изключвани от доказателствената съвкупност. В Решение № 456/2012 г. на
Първо Н.О., се приема, че „Записът, извършен с мобилния телефон на св. не
представлява такова доказателствено средство, защото не е събрано или
изготвено по реда и при условията на НПК, което и очертава неговата
недопустимост - чл. 105, ал. 2 НПК. Процесуалната допустимост на едно или
друго доказателствено средство произтича от закона, а не от неговото
заобикаляне“. Поради изложеното, ВОС счете, че създадените аудиозаписи в
конкретния случай не могат да имат качество на годно доказателствено
средство и да бъдат приобщени към материалите по делото.
След така направения съвкупен доказателствен анализ, настоящата
4
инстанция също счита, че деянието, за което е обвинен с тъжбата подсъдимият
е обективно и субективно несъставомерно, поради следните правни
съображения:
Събраните доказателства по делото свидетелстват за наличие на спор и
конфликтни отношения между страните, датиращ преди процесната дата на
развилите се събития. Очевидно този конфликт прераства и чрез сезиране на
органите на съдебната власт. Търсената защита от страна на частните
тъжители е по отношение на тяхната чест и достойнство, които намират, че са
засегнати от подсъдимата чрез изречените думи, описани в тъжбата. В
първоинстанционното производство е направен всестранен опит за
установяване на твърдяните факти и обстоятелства, като са събрани всички
допустими и относими към предмета на доказване доказателства и
доказателствени средства, предложени от страните. Нещо повече, от страна на
първоинстанционния съд са допуснати и множество доказателства и
доказателствени средства, нямащи пряко отношение към разкриване на
обективната истина, като в пълна степен са уважавани всички
доказателствени искания на страните. Въпреки това, към настоящия момент
така очертаните в частната тъжба факти и обстоятелства остават
неподкрепени от събрания доказателствен материал и съответно са
неспособни да обосноват еднозначен, убедителен и непоколебим извод на
съда за съставомерност на описаните действия по чл. 146, ал. 1 от НК.
Престъплението „обида“ се изразява в казване на нещо унизително за
честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Тук е мястото да се
отбележи, че частният тъжител С. И. Д. не е присъствал в офиса на св. П. на
20.07.2023 г., на която дата се твърди да са отправени обидните думи. Поради
това, частното обвинение повдигнато от Д. е несъставомерно и на това
самостоятелно основание.
Квалификациите, описани в частната тъжба, използвани от подсъдимата
спрямо жалбоподателите, не се възпроизвеждат от събрания и ценен за
достоверен доказателствен материал по делото, поради което не може да се
приемат за отправени. След като такива думи и изрази не се установиха по
категоричен начин като случили се факти от обективната действителност, то
не може да се приеме предложения от жалбоподателите извод, че твърдяното
деяние съставлява престъпление, извършено от подсъдимата. За съда е
недопустимо да изгражда убеждението си по отношение на обвинението на
предположения.
Съдът, след като изпълни задължението си да провери изцяло
правилността и законосъобразността на постановения съдебен акт, споделя
становището на районния съд, че по делото липсват безспорни и категорични
доказателства по смисъла на чл.303, ал.2 от НПК, поради което по отношение
на възведеното обвинение спрямо Р. В. Р. по чл. 146, ал. 1 от НК, правилно и
законосъобразно е определил за приложима разпоредбата на чл. 302 от НПК,
постановявайки оправдателна присъда, която следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото, правилно гражданският иск за претърпени
неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен.
5
По отношение на възраженията, отправени от жалбоподателя:
Твърдените допуснати процесуални нарушения – че
първоинстанционния съд неправилно е установил фактическата обстановка;
че неправилно е приел, че приложеният към тъжбата звукозапис е направен в
нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи;
че доказателственият материал не е пълен, съответно направените изводи и
анализ са неправилни - настоящият съдебен състав коментира подробно в
изложението и се обоснова защо счита за правомерна преценката на ВРС.
Предвид разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, която гласи, че когато
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по
тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител, сторените в
първоинстанционното производство разноски, направени от Районния съд и
от подсъдимия, се понасят от частния тъжител. Правилно с присъдата
частният тъжител е осъден да заплати разноските за адвокатско
възнаграждение на подсъдимия. В настоящото производство са представени
доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 1400,00 лева, платени
в брой от подс. Р.. Направено е и своевременно искане за присъждането им,
като с оглед изхода на делото, следва да бъдат понесени и възложени за
заплащане от частните тъжители Р. и Д.. Всеки от частните тъжители следва
да бъде осъден да заплати и държавната такса, дължима за въззивното
производство по дела от частен характер в размер на 6 лева.
Поради горните съображения, настоящият състав счете, че не са налице
основания за постановяване на осъдителна присъда, като искането в жалбата
по същество не може да се удовлетвори, същата следва да се остави без
уважение и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Присъда № 239/23.10.2024 г., постановена
по НЧХД № 3190/2023г. по описа на Районен съд - Варна, с която
подсъдимата Р. В. Р. е призната за невиновна в това, че на 20.07.2023 г., в гр.
Варна, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Я. С. Р. с ЕГН
********** и С. И. Д. с ЕГН **********, а именно „това са някакви
престъпни дрисльовци“, „те са такива тъпанари, че …“, „увредени мозъци“,
„те се крият като мишки“ - престъпление чл. 146, ал. 1 от НК, както и в
отхвърлителната част по гражданския иск и осъждането на частните тъжители
да заплатят сторените разноски.
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН ********** и Я. С. Р., ЕГН ********** да
заплатят на Р. В. Р., ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 1400,00 лева /хиляда и четиристотин лева/, на основание чл. 190, ал.
1 от НПК.
ОСЪЖДА С. И. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 6 лева /шест лева/, представляваща
6
дължимата държавна такса за въззивно производство по дела от частен
характер.
ОСЪЖДА Я. С. Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 6 лева /шест лева/, представляваща
дължимата държавна такса за въззивно производство по дела от частен
характер.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7