№ 14
гр. Габрово, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Търговско дело №
20214200900054 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 25.09.2018г. около 16,35 часа на територията на
град Суботица, Република Сърбия, П. Д. Т., управлявал лек автомобил Мерцедес, с peг. №
**********, в който пътувал пострадалият Н. С. З.. Твърди се, че л.а.Мерцедес се движел в
крайната дясна пътна лента на път Е-75 посока от Нови Сад към граничен пункт Хоргош,
като водачът не е спазвал пътните разпоредби на чл.82, ал.1 от Закона за безопасността на
движението по пътищата /Република Сърбия/, застрашил участниците в движението и довел
до опасност здравето на хората, въпреки, че е могъл да разбере значението на действията си
и да управлява постъпките си и е бил наясно, че с шофирането си може да застраши
участниците в движението и да доведе до опасност за здравето на хората, но лековерно
смятал, че до тези последствия няма да се стигне или, че ще е в състояния да ги предотврати,
той не спазил безопасна дистанция от превозното средство, което се движело пред него и на
44км. 385м. с предната дясна страна на автомобила удря задната лява страна на товарен
автомобил с peг. номер SU 061- BS, управляван от Й.В., който се движел пред неговия
автомобил в същата посока. От силата на удара лекият автомобил отбива, занася по пътното
платно и с дясната страна удря в предната лява и в предната страна на товарния автомобил
на потърпевшия, а след това излиза от пътната платно, в следствие, на което пътникът в
лекия автомобил – ищеца Н. С. З. получил телесна повреда. С действията си водачът
извършил престъпление застрашаване на автомобилите на пътя съгласно чл.289, ал. 3, във
вр. с ал.1 от Наказателния кодекс. За посоченото по- горе деяние, виновния водач е осъден
да заплати сумата в размер на 30 000 динара глоба в полза на Р Сърбия. Глобата е внесена
своевременно.
На пострдалият били причинени следните увреждания: -открита рана на главата с
неуточнена локализация - прорезна рана на главата, рана в областта на дясната коленна
става, което наложило раната да бъде обработена и ставата обездвижена, открита рана на
други части на китката и дланта, множество повърхностни травми на китката и дланта, рана
в областта на основата на палеца с дължина 3см, със съсирек, който не е отстранен.
В последствие ищецът бил приет за лечение от 27.09.2018г. до 02.10.2018г. в УМБАЛ
„Н.И.ПИРОГОВ", с диагнози Вулнус сцисум Д1 м син инвет. Малле саната- инфлам. Секцио
FPLeT нн диг. р.пр. Вулнус лацероконтузум регио генус декс. S66.0 Травма на дългия
флексорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан. Извършена оперативна
интервенция за пластична операция на сухожилие, изд. оперативен протокол
№3032/01.10.2018г. И към настоящият момент движението на китката и на палеца на лявата
1
ръка било ограничено и често болезнено. Неколкократно били провеждани
рехабилитационни процедури с цел намаляване и/или премахване на болката; резорбиране
на отока в областта на ставата; съхраняване и увеличаване на ставния двигателен обем;
преодоляване на мускулния дисбаланс- засилване на динамичните мускули и релаксиране на
статичните мускули с цел стабилизация на ставата; отбременяване на ставата чрез помощни
средства и покой; профилактика на усложненията- контрактури, мускулна хипертрофия.
Вината за настъпилото пътно- транспортно произшествие била изцяло на водача на
лек автомобил „Мерцедес, с peг. № ********** - П. Д. Т., който нарушил правилата за
движение по пътищата. За л.а. „Мерцедес“ бил налице сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответната застрахователна
компания- застрахователна полица №66146736, със срок на валидност от 06/10/2017г. до
05/10/2018г.
Посочените травми оказали изключително неблагоприятно въздействие освен на
физическото така и на психическото здраве на ищеца. Като неблагоприятен ефект от пътно-
транспортното произшествие З. повишил значително емоционалното си напрежение и ниво
на тревожност , изпадал в състояния с песимистичен фон, тъй като не можел да използва
пълноценно хватателната функция на лявата си ръка, която за него било доминантна. В
следствие на пътно- транспортното произшествие му били нанесени и множество леки
телесни увреждания изразяващи се причиняване на болки и страдания /натъртвания,
охлузвания, болезненост и отоци/ в различни части по тялото и крайниците извън
посочените по-горе. Установени били усложнения в следоперативния период и трудности
при възстановяването. И към настоящият момент не настъпило пълно възстановяване на
здравословното състояние на ищеца и той изпитвал изключителни неудобства и трудности
при служене с лявата си ръка, постоянна изтръпналост и безчувственост. Виждал ес и
сериозен козметичен дефект в следствие на проведените хирургични интервенции. През
целия период на лечение и раздвижване пострадалият изпитвал интензивни болки и в
продължение на месеци бил принуден да пие обезболяващи лекарства. През един
изключително продължителен период бил принуден да разчита на чужда помощ за личното
си обслужване и за задоволяване на най- елементарните си нужди от набавяне и приготвяне
на храна до възможността да се облича и съблича сам. Продължителното лечение и
рехабилитация било свързано с допълнителни болки и неудобства, нарушен бил нормалният
му ритъм на живот.
В изпълнение изискванията на КЗ, ответника бил поканен да определи и изплати
застрахователно обезщетение, за което е образувал преписка по щета с № 0000-1841-18-
607002. С писмо изх. № 11255/13.10.2020г. ищецът бил уведомен, че му е определено
застрахователно обезщетение общо в размер на 12082лв., от които 12000лв. за
неимуществени вреди и 82лв. за имуществени вреди, което той не приемал за адекватно.
Претендирано е ответната застрахователна компания да бъде осъдена да заплати на
ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 30000лв., както и
сумата в размер на 82лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на поканата на застрахователната претенции отправена до
ответника - 25.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за
присъждане на направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба се твърди, че тъй като пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република Сърбия, следва да бъде приложено
сръбското право. Оспорват се претенциите по основание и размер, оспорва се вината на
сочения като виновен с ИМ водач на МПС П. Д. Т., тъй като отсъствали данни за
реализирано престъпление или друго противоправно виновно поведение, по причина на
което да се е осъществило процесното произшествие, вследствие на което ищецът да е
претърпял претендираните неимуществени и имуществени вреди- приложеното решение на
Районна прокуратура Суботица служебен номер Кт. 1356/18г. /КЕ0351/18/ не било съдебен
акт и нямало силата на влязла в сила присъда. Оспорват се всички твърдения, изложени в
исковата молба включително и описаният механизъм на ПТП, както и че същият се е
осъществил единствено поради виновно поведение и нарушение на правилата за движение
по пътищата от страна на водача П. Д. Т., както и причинно-следствената връзка между
описаните в исковата молба увреждания на здравето и направени разходи и процесното
пътнотранспортно произшествие. Оспорва се, че ищецът е получил описаните в исковата
молба наранявания най- вече порезната рана на палеца с травма на сухожилието на лявата
ръка, тъй като такъв вид нараняване не е типичен при пътнотранспортни произшествия и
2
твърдението, че ищецът е получил психо-емоционална травма вследствие на процесният
пътно-транспортен инцидент и че не може да използва пълноценно хватателната функция на
лявата ръка, както и твърдението,че тя е доминантна при него. Ответникът оспорва
настъпването на установени усложнения в следоперативния период и трудности при
възстановяването. Оспорва твърдението, че не е настъпило пълно възстановяване на
здравословното състояние на ищеца, че същият изпитва изключителни неудобства и
трудности при служене с лявата си ръка, постоянна изтръпналост и безчувственост,
болезненост и дискомфорт, както и че възстановяването му е продължило месеци, през
които е имал нужда от чужда помощ в личното си обслужване, както и че е провеждал
рехабилитация. - прави се искане да за намаляване на обезщетението поради съпричиняване
от страна на пострадалия, изразяващо се нарушение: като пътник в лек автомобил нарушил
чл.137а, ал.1 от ЗДвП - пътуване на предната седалка в лек автомобил, без поставен
предпазен колан, с което си поведение той сам се е поставил в опасност и е допринесъл в
значителна степен за получените травми при процесното ПТП; не потърсил своевременно
квалифицирана медицинска помощ за травмата на палеца на лявата ръка /скъсване на
сухожилие/, не спазил медицинските предписания и това довело до несвоевременното и
евентуално непълно възстановяване на травматичното увреждане. - оспорва се изцяло
исковата претенция за присъждане на мораторна лихва по претенциите за неимуществени и
имуществени вреди като неоснователна, както и момента от който се дължи същата.
Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди направените по делото
разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
Страните по делото не оспорят относно обстоятелството, че по отношение на л.а.
„Мерцедес“, peг. № ********** е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по застрахователна полица № 66146736, със срок на
валидност от 06 .10.2017г. до 05.10.2018г. на ответното дружество.
В отговора си ответното дружество не оспорва, че на 25.09.2018г. около 16,35 часа на
територията на град Суботица, Република Сърбия, на път Е-75 посока от Нови Сад към
граничен пункт Хоргош между л.а. Мерцедес, с peг. № **********, управляван от П. Д. Т. и
товарен автомобил с peг. номер SU 061- BS, управляван от Й.В. възникнало ПТП. Не е
оспорено и че ищецът е пътувал в л.а. Мерцедес в момента на възникване на инцидента и е
претърпял увреждания от него. Поради изложеното съдът намира тези обстоятелства за
безспорни.
Не е спорно и че ищецът е предявил застрахователна претенция към ответника, който
му предложил изплащане на обезщетение за причинените вреди в следствие на инцидента в
размер на 12000лв. за неимуществените вреди и 82лв. за имуществените.
Фактът на настъпилия инцидент се установява и от приложеното Решение на Районна
прокуратура Суботица, РСърбия. В решението е прието, че водача на л.а. Мерцедес не
спазил безопасна дистанция от превозното средство, което се движело пред него, и с
предната дясна страна на автомобила си ударило задната лява страна на товарен автомобил
peг. номер SU 061- BS, като по този начин нарушил чл.289, ал.3 във вр. с ал.1 от
Наказателния кодекс на РСърбия.
В показанията си разпитания по делото водач на л.а. Мерцедес – св.Т. заявява, че в
автомобила пътували заедно с ищеца. Свидетелят шофирал, движели се по магистралата. Т.
започнал да изпреварва тир, който се движел в дясно, като тира навлязъл в неговата лента и
ударил автомобила в дясната му част странично. Цялата кола била ожулена. Т. завил на
дясно, зада не навлезе в насрещната лента, в този момент лекия автомобил вече изпревалвал
тира, свидетелят кривнал в дясно, минал пред тира, завъртял се и се обърнал в канавката.
През това време ищецът спял, ръката му била пъхната в колана., а седалката му била леко
отпусната назад. При удара свидетелят заявява, че бил загубил съзнание. Когато се осъзнал
автомобила бил обърнат по таван в канавката. Помогнали му да излезе. Н.й имал кървяща
рана на единия крак (не помни ляв или десен), казал, че се е порязал на ламарината на
предния прозорец, когато е излизал от колата, имал кръв по лявата ръка. В болницата Било
установено, че Н.й има по-сериозни травми, но само го бинтовали и му казали, че трябва да
се оперира в България.
Св.З.а- съпруга на ищеца установява, че след катастрофата в Сърбия съпруга й първо
се лекувал в Пирогов, защото имал травми по тялото. Там останал няколко дни, като се
3
оказало, че в Сърбия не са извършили правилно интервенциите и по раните имало
възпаления, поради което била необходима сложна операция и го оперирали в същата
болница- оперирали палеца на лявата ръка. З. не можел да движи пръста си и след
операцията. Сега, около две години по-късно, бил малко по-добре. След изписването от
Пирогов се прибрал в къщи. Трябвало да ходи на рехабилитация, след като заздравее раната,
да се върне в Пирогов за да му махнат конците и след това да ходи на рехабилитация.
Същата била извършвана в Трявна. Първоначално на процедурите го карала свидетелката, а
след като му махнали лонгетата ходел сам и в момента ищецът все още не бил възстановен.
При него водеща била лявата ръка, поради което не можел да се облече, изкъпе и съпругата
му му помагала в продължение на около два месеца. Трябвало да се научи да си служи с
дясната ръка. две години по-късно започнал да свива леко пръста си, но все още не била
като преди. Когато бил с лонгета го боляло и вземал обезболяващи, дори и в момента при
студ изпитвал болка. Постоянно топлел и масажирал пръста си.
От показанията на св.П. се установява, че след инцидента и извършените манипулации
на пръста ищеца нямал почти никаква сетивност, дълго време стоял затворен в къщи и не
излизал, ходел на манипулации и рехабилитация. Лявата ръка на З. била водеща.
Движенията му станали по-затруднени. Свидетелят видял З. още в Пирогов – освен ръката
имал рани и по главата, които били зашити, а капачката на десния му крак дълго време била
подута. Отделно имал натъртвания. Дълго време приемал обезболяващи. Ръката му била
обездвижена с лонгета, която ползвал дълго време. Ходел на рехабилитация.
От заключението на допуснатата по делото комплексна техническа и медицинска
експертиза, неоспорено отстраните и което съдът възприема се установява, че на
25.09.2018г. около 16.35ч. на път Е - 75 на 44км., 385м., на територията на гр.Суботица,
Република Сърбия, л.а.Мерцедес, с рег. № ***** управляван от П. Д. Т. се движел със
скорост около 100 - 110км/ч. в посока от Нови Сад към граничен пункт Хоргош, когато
застига и предприема изпреварване на попътно движещ се товарен автомобил с рег. № 811
061 В, управляван от Й.В.. При изпреварването се удря със дясната си страна в задна лява
страна на полуремаркето, след което се отклонява на ляво, за да предотврати удар с
разделителната мантинела се отклонява на дясно при което се удря в предната лява част на
товарния автомобил. Водачът на л.а.Мерцедес, с рег. № ***** е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП чрез спазване на безопасна дистанция, чрез движение със
скоростта на движение на товарния автомобил и не предприемане на изпреварване. От
техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са не осигуряване на безопасна
дистанция от страна на водача на л.а.Мерцедес, с рег. № ***** - П. Т. или навлизане в
лентата за движение на л.а.Мерцедес от страна на водача на товарния автомобил. Описаният
механизъм на настъпване на в Решение на Районна прокуратура в гр.Суботица, Република
Сърбия е технически възможен според вещото лице, технически възможен и е и механизмът
описан от св.Т., като същият е възможен от техническа гледна точка при наличието на
достатъчно разстояние за преминаване на л.а.Мерцедес между предната част на товарния
автомобил и мантинелата. В материалите по делото няма данни за ширината на платното за
движение и на лентите, което да даде информация дали ще остане достатъчно място. Този
механизъм е възможен, в хипотезата, че има достатъчно разстояние. В с.з. в.л. Х.
установява, че според него с най-висока степен на вероятност е възникването на процесното
ПТП поради неспазване на необходимата дистанция от страна на водача на л.а. Мерцедес.
Съдът приема, че причината за възникване на инцидента е неспазване на
необходимата дистанция от страна на водача Т., т.е. механизма приет от властите в
РСърбия, а не описания от св.Т.. Съдът не възприема механизма описан от св.Т., на първо
място поради заинтересоваността на същия да бъде оневинен за възникване на инцидента.
Освен това показанията на свидетеля относно възникване на ПТП са противоречиви- същият
изключително подробно описва действията си и как автомобила е минал пред тира, завъртял
се е и се е обърнал в канавката, а същевременно заявява, че не си спомня всичко и излага
свои предположения за част от механизма на ПТП, като заявява „ Помня до момента, в
която изпреварвам камиона, усещам удара в ясно, инстинктивно десен волан, и от там
нататък това, което описах със завъртане и излитане в канавката не го помня реално. Но
предполагам, че така е станало…“
При инцидента ищецът е получил следните увреждания, описани в комплексната
експертиза, порезна рана в лявата теменна област на главата, разкъсно-контузна рана на
дясното коляно, разкьсно-контузна рана в основата на палеца на лявата ръка - с прекъсване
на сухожилието на дългия мускул-сгъвач, първия интеросален мускул, мускула-аддуктор на
4
палеца и опониращия мускул на палеца, увреждане на срединния нерв - клончето за палеца.
Останало е трайно/постоянно увреждане на срединния нерв на палеца на лявата ръка с
остатъчна вяла монопареза на нерва и нарушена (намалена) хватателна способност на лявата
ръка.
Проведено е оперативно лечение със зашиване на раните на главата и коляното - в
деня на травмата, по-сложна операция на нараняването на палеца със зашиване на
мускулите и нервните влакна - с болнично лечение за 5 дни и 30 дни домашно-амбулаторно
след болничното лечение, последващи още 30 дни нетрудоспособност през м.януари 2019г.
Провеждана е и физиотерапия и рехабилитация (два курса след операцията и по данни от
пострадалия за 1 курс в гр. Трявна). Оздравителният процес за раните на главата и дясното
коляно е приключил в рамките на месец след процесния инцидент. Оздравителният процес
за раната и уврежданията на мускулите на палеца на лявата ръка е продължил около 2
месеца, но са останали трайни последици - увреждане на срединния нерв към палеца на
лявата ръка, намалена сила и нарушена хватателна способност на лявата ръка. Последиците
са необратими (няма данни за подобрение).
Описаните травматични увреждания могат да бъдат получени по начина и времето на
възникване на пътно-транспортното произшествие. Най-вероятния механизъм за раната на
главата е при удар в части от купето при пътния инцидент, раната на ръката може да се
получи при рязко разтягане и триене от колана в момента на удара (ако ръката е захванала
колана с палеца), раната на коляното може да се получи при удара или при излизане от
автомобила през отломките от стъклото. Между настъпилия пътен инцидент и получените
травматични увреждания има пряка причинно-следствена връзка.
Вследствие на увреждането и операцията на ръката на ищеца е било необходимо
провеждане на рехабилитация за раздвижване на увредените и зашити мускули и нерви. Тъй
като е засегната съществено хватателната функция на ръката (декларирана като
доминираща), то пострадалият се е нуждаел от чужда помощ за самообслужване и др.,
свързани с употребата на ръката (дейности от ежедневния живот) - особено в първия период
след операцията (един месец), а по-късноограничено. И към момента същият бил трайно
нетрудоспособен, като не може да извършва тежък физически труд с лявата ръка.
Ударите са предимно странично вдясно и с преобръщане на автомобила, като при
поставен предпазен колан, той не ограничава особено страничното движение на тялото. Не
може с категоричност да се отговори, дали биха се предотвратили посочените телесни
увреждания, тъй като инцидентът е протекъл в няколко компонента и влияещи сили. При
движение с описаната скорост, би могло да има много по-тежки травми, което говори повече
в полза на факта, че е имало поставен предпазен колан, който е предотвратил по-тежките
травми (счупвания на кости, сериозна травма на главата).
Описаните в приложените към исковата молба медицински документи медикаменти и
помощни средства са били необходими във връзка с лечението на ръката.
В обясненията си в с.з. д-р К. заявява, че към момента е налице слабо подобрение, но
не и излекуване на нерва на ръката. Шанс за възстановяване на нерв имало в
първоначалните периоди на лечение, когато зарастват меките тъкани. Ако увреждането
продължава и в по-късен период от повече от две години не съществувал шанс за
възстановяване на увреден периферен нерв. Ищеца и към настоящият момент търпи
известни неразположения в следствие на претърпените увреждания – налице е частична
промяна на функцията, хипотрофия на мускулатурата, нарушена е функционално
хватателната способност на ръката, тъй като увредения нерв участва в хватателната
способност и оказва влияние на сетивността (оплаквания от липса на сетивност на т.пръста,
безчувственост, съчетани с повишена чувствителност до болки и бодежи в основата му).
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП
има водача на л.а. Мерцедес, застрахован при ответното дружество, който не е спазил
необходимата дистанция спрямо движещият се пред него тежкотоварен автомобил и е
предприел изпреварване на същия, като по този начин е нарушил правилата за движение по
пътищата и в частност чл.23 във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.289, ал.3 във вр. с ал.1 от
Наказателния кодекс на РСърбия.
Съдът намира за недоказано възражението на ответното дружество за съпричиняване
на вредоносните последици от страна на ищеца, поради това, че е пътувал без поставен
обезопасителен колан и че не е потърсил своевременно медицинска помощ за нараняванията
си. от показанията на св.Т. се установява, че З. е пътувал с поставен колен. В заключението
5
си в.л.д-р К. посочва, че уврежданията на пострадалия могат да се получат и при поставен
колан. Неоснователно е възражението, че ищецът не е потърсил своевременно медицинска
помощ. Напротив видно от представените поделото медицински документи такава му е
оказана още в РСърбия, за което доказателство е представено пред застрахователя заедно
със застрахователната претенция (л.58-67 от делото).
Поради изложеното съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца
на вредоносния резултат.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл.52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе предвид следните обстоятелства:
възрастта на ищеца (към момента на инцидента е бил на 50години, т.е. бил е в разцвета на
силите си и в средата на трудовия си и житейски път), вида и естеството на причинените
здравословни увреждания, претърпените от пострадалият болки и страдания,
продължителността и тежестта на оздравителния процес, ежедневните житейски неудобства
и лишения, наложени по време на оздравително - възстановителния процес. Следва да се
съобрази обстоятелството, че увредената ръка (лява) е доминантен орган за пострадалия,
което му е създало по-големи затруднения в сравнение с друг човек, чиито доминантен
горен крайник е десния. Съдът отчита обстоятелството, че ищеца и към настоящият момент
търпи, като и за в бъдеще (поради липсата на вероятност за пълно възстановяване) ще търпи
известни неразположения в следствие на претърпените увреждания – налице е частична
промяна на функцията, хипотрофия на мускулатурата, нарушена е функционално
хватателната способност на ръката, предвид обстоятелството, че увредения нерв участва в
хватателната способност и оказва влияние на сетивността (оплаквания от липса на
сетивност на пръста, безчувственост, съчетани с повишена чувствителност до болки и
бодежи в основата му).
Не на последно място следва да се отчете и преживения от ищеца стрес, както по
времето непосредствено след на инцидента ( по време на ПТП-то пострадалия З. е спял),
така и по време на провежданото лечение и възстановителния период.
Поради изложеното, съдът счита, че за получените от ищеца уврежданият в следствие
на настъпилото на 25.09.2018г. ПТП, както и за претърпените болки и страдания, по време
на лечението и възстановяването на пострадалия следва да бъде определено обезщетение в
размер на 20 000лв., поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди следва да бъде уважен до този размер, а за горницата
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В полза на ищеца следва се присъди обезщетение за причинените му имуществени
вреди в размер на 63лв., за които са представени 3бр. фактури (л.8-10 от делото). От
заключението на комплексната техническа и медицинска експертиза се установява, че
извършените от пострадалия разходи за закупуване на медицински изделия и лекарства са
направени във връзка с лечение на причинените при катастрофата увреждания, а размера се
установява от представените по делото фактури и касови бонове. Предявения иск за
горницата над уважения размер следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законната лихва от 25.10.2019г.-
датата на уведомяване на застрахователя от увреденото лице (която се установява от
приложеното копие от обратна разписка, като и от датата на входящия номер на
застрахователната претенция даден от застрахователя, с което застрахователят признава, че
е получел молбата за изплащане на обезщетение на 25.10.2019г.) до окончателното
изплащане. Дължимостта на законната лихва върху обезщетението от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е уредена в чл.493, ал.1, т.5
КЗ, съгласно която застрахователното покритие обхваща и лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ
– лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал.3. Съгласно чл.429, ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати
лихвата за забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната от двете дати : на
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по
реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на
застрахователна претенция). По делото не се установява да е имало по–ранно уведомяване
на застрахователя от датата на уведомяване от страна на пострадалия. В този см. са Решение
№128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на Iт.о. и Решение №167/30.01.2020г. по т.д.
№2273/2018г. на ІІт.о на ВКС, Определение №320/27.5.2021г. по т.д.№2063/2020г., Iт.о.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху
6
уважената претенция в размер на 802,52лв., сумата от 800лв.-разноски, заплатени от касата
на съда, както и сумата от 5лв. - ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
по сметка на ОС Габрово.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 207,70лв.-разноски
по делото съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Н. сумата от 2047,90лв.-
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, на осн. чл.38 ЗАдв. във вр. с
чл.7, ал.2 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сумата от 330лв.-
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Черни връх №51 Д да заплати на Н. С. З., с ЕГН ********** от гр.Трявна, ул.*****
сумата от 20000лв.(двадесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в следствие на ПТП настъпило на 20.05.2021г., ведно със законната лихва от
25.10.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди за горницата над
уважения размер от 20000лв.(двадесет хиляди лева) до размера на 30000лв. (тридесет
хиляди лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Черни връх №51 Д да заплати на Н. С. З., с ЕГН ********** от гр.Трявна, ул.*****
сумата от 63лв.(шестдесет и три лева) - имуществени вреди, в следствие на ПТП настъпило
на 20.05.2021г., ведно със законната лихва от 25.10.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на имуществени вреди за горницата над
уважения размер от 63лв.(шестдесет и три лева) до размера на 82лв. (осемдесет и два лева),
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Черни връх №51 Д да заплати държавна такса в размер на 802,52лв. (осемстотин и два
лева и петдесет и две стотинки), в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Черни връх №51 Д да заплати сумата от 800лв. (осемстотин лева)-представляваща
заплатени от съда разноски по делото, в полза на ОС Габрово.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Черни връх №51 Д да заплати държавна такса в размер на 5,00лв. (пет лева), в полза на
ОС Габрово, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза
на ОС Габрово суми.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Черни връх №51 Д да заплати на адв.Г. И. Н., от АК Габрово, с адрес гр.Трявна, ул.***
сумата от 2047,90лв. (двехиляди четиридесет и седем лева и деветдесет стотинки)-
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София,
бул.Черни връх №51 Д да заплати на Н. С. З., с ЕГН ********** от гр.Трявна, ул.*****
сумата от 207,70лв. (двеста и седем лева и седемдесет стотинки) - разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. С. З., с ЕГН ********** от гр.Трявна, ул.***** да заплати ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.София, бул.Черни връх №51 Д сумата
от 330лв. (триста и тридесет лева)- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
7
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8