Решение по дело №124/2019 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 75
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20192160200124
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 75

гр.Поморие, 01.10.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                  СЪДИЯ : Д. Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД N 124 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от „Б. *** против наказателно постановление (НП) № 376831-F386169/19.10.2018 г., на началник отдел „ОД” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 500 лв., на основание чл.185, ал.1 ЗДДС, затова, че на 15.05.2018 г., 15.00 ч., в търговски обект – баничарница, намиращ се в гр.Поморие, ул. ********, стопанисван от жалбоподателя, при извършена контролна покупка на 1 бр. мекица и 1бр. минерална вода, на обща стойност 1.10 лв., платена в брой, не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискалното устройство (ФУ) DATECS DP-35 KL, с № DТ328737 и фискална памет № 02328737. Плащането е прието от М. Д. Г. – продавач-консултант в обекта.

Като правна квалификация на извършеното нарушение административнонаказващият орган (АНО) е посочил разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС, вр.с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

В жалбата се иска съдът да отмени обжалваното НП като неправилно, незаконосъобразно и издадено при нарушение на процесуалните правила.

Сочи се от жалбоподателя, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), не е посочен ЕГН на свидетеля на съставянето му, че същият не е очевидец на нарушението, при положение, че е бил налице такъв, както и че АУАН не е съставен в присъствието на двама свидетели.

Твърди се също така, че е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а посочената в НП е извършено от конкретно физическо лице, което е било задължено да издаде фискална бележка.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от дружеството, посочено в обжалваното НП като нарушител. НП е връчено на жалбоподателя на 09.04.2019 г., видно от отразяването в него (л.9), а жалбата против него е депозирана в нарушение на чл.60, ал.1, изр.първо ЗАНН на 11.04.2019 г., но съдът намира, че неспазването на тази разпоредба, въведена с цел бързина и процесуална икономия във връзка с необходимостта от комплектоване на жалбата с административнонаказателната преписка, не води до недопустимост на жалбата и същата следва да бъде разгледана по същество като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата.

За АНО в съдебно заседание се явява редовно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли обжалваното НП, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.

Пристъпвайки към разглеждане законосъобразността на обжалваното НП съдът извърши проверка относно спазването на процесуалния ред по издаването му.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН сер.АN, бланков № F386169/23.05.2018 г. (л.10), съставен от Д.И.Ж. –инспектор по приходите в ЦУ на НАП. В акта е посочена фактическа обстановка, идентична с тази по наказателното постановление. АУАН е съставен в присъствието на законен представител на търговеца, на който е връчен препис.

Не се установиха от съда съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.

АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи по чл.193, ал.2 ЗДДС, съответно орган по приходите и началник отдел „ОД” – Бургас в ЦУ на НАП, надлежно оправомощени със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., издадена от изпълнителния директор на НАП (л.42-44), разполагащи с компетентност съответно да съставят АУАН за нарушения по ЗДДС – т. 2.1. от посочената заповед и да издават НП за нарушения по чл.185 ЗДДС – т. 1.1, б.г от заповедта.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити и е подписан от актосъставителя, свидетел и нарушителя. НП съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписан от лицето, което го е издало.

Основното възражение на жалбоподателя е за наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в съставяне на АУАН в присъствието на един свидетел – В.К. Т., който не е присъствал при установяване на нарушението, при наличието на такъв – М. Г.Д., присъствала при извършената проверка, видно от протокол за извършена проверка № 0268843/15.05.2018 г.

Твърдяното нарушение не е съществено такова, което да обоснове отмяна на наказателното постановление на самостоятелно основание. Действително, свидетелят Тричков  не е присъствал при установяване на нарушението, но съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Свидетелят Т. е именно лице по смисъла на посочената правна норма, поради което при съставяне на АУАН не е допуснато процесуално нарушение Решение № 144/30.01.2018 г. по к. а. н. д. № 3158/2017 г. на АдмСБургас.

Фактическата обстановка безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на св.Д.И.Ж. – присъствал при извършване на нарушението.

На 15.05.2018 г., 15.00 ч., контролни органи в лицето на актосъставителя Ж. и М. Г.Д. – двамата служители на НАП, извършили проверка по спазването на данъчното и осигурителното законодателство в търговски обектбаничарница, намиращ се в гр.Поморие, ул. ********, стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката контролните органи осъществили покупка на 1 бр. мекица и 1бр. минерална вода, на обща стойност 1.10 лв. Цената на закупените стоки била заплатена в брой и приета от М.Д. – продавач-консултант в обекта. След получаване на стоката и заплащането на стойността ѝ с пари в брой, не била издадена фискална касова бележка от регистрираното за обекта и работещо ФУ DATECS DP-35 KL, с № DТ328737 и фискална памет № 02328737.

Посочената покупка представлява контролна такива по смисъла на § 1, т.6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., тъй като е извършена от орган на НАП и е документирана с горепосочения протокол за проверка № 0268843/15.05.2018 г.

Изложената фактическа обстановка се установява и от представения препис от дневен фискален отчет от ФУ в обекта, датиран от 15.05.2018 г., 15.04 ч. (л.15).

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи.

Нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС, въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл.118, ал.4, т.1-5 ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация /дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл. 25, ал.1, т.1 от посочената Наредба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на датата, посочена в обжалваното НП, в обект, експлоатиран от жалбоподателя, представлява търговски такъв по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС е извършена продажба, за която не е бил издаден фискален бон от намиращото се в обекта ФУ.

От обективна страна деянието се изразява в бездействие на задълженото юридическо лице, а отговорността на последното е безвиновна.

Тук следва да се отбележи, че отговорността по чл.185, ал.3 ЗДДС, на физическото лице, което фактически е длъжно да издаде документ по чл.118, ал.1 ЗДДС, е самостоятелна и ангажирането ѝ не води до отпадане на отговорността на търговеца по чл.185, ал.1 ЗДДС, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

При така установеното нарушение законосъобразно е ангажирана от АНО отговорността на жалбоподателя по чл.185, ал.1 ЗДДС, предвиждащ глоба в размер от 100 до 500 лв., за физическите лица, които не са търговци и които не издадат документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС или имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., за юридическите лица и едноличните търговци, които не издадат такъв документ.

Наложеното наказание правилно е определено от АНО по вид и при съобразяване на обстоятелствата по чл.27 ЗАНН в минималният размер предвиден от законодателя, който не може да бъде намаляван от съда.

Процесният случай не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Нарушението е формално и засяга особено важни обществени отношения, касаещи фиска и свързаната с това данъчна дисциплина на търговците.

В съвкупност от изложеното съдът намира обжалваното НП за законосъобразно и правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 376831-F386169/19.10.2018 г., на началник отдел „ОД” – Бургас в ЦУ на НАП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :