РЕШЕНИЕ
№130 дата 31
януари 2020г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично
заседание на 20 януари 2020 год., в
следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: ………………….…
разгледа
адм. дело № 2595 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с жалба,
подадена от „БМ Лизинг“ ЕАД против Заповед № 19-0769-001675/05.08.2019г.,
издадена от началник група към ОДМВР – Бургас, сектор Пътна полиция в ОД на МВР
Бургас, за налагане на принудителна административна мярка, с която, на
основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена
ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
02.08.2019г., като са отнети два броя регистрационни табели с № СВ1122МВ и СРМПС № *********.
Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на
ПАМ, като незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения
и наложена в противоречие с материално-правни разпоредби. Конкретно сочи, че в
мотивите на заповедта не е описано нарушението, за което е бил съставен АУАН от
02.08.2019г., послужил като основание за налагане на процесната ПАМ и не е
посочена неговата правна квалификация, както и не е описано и нарушението, за
което е била издадена ЗППАМ от 30.04.2019г., нито е посочен номера на АУАН,
който е бил съставен за това нарушение. Счита, че поради тези непълноти при
описание на фактическата обстановка е нарушено правото му на защита. Възразява,
че липсват доказателства за релевантния за спора факт, а именно, че водачът на
автомобила Д. не е притежавал СУМПС към датата на издаване на процесната
заповед. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание
жалбоподателят не изпраща представител. Депозирал е писмено становище, в което
поддържа изложените доводи.
Ответникът – началник
група към ОДМВР – Бургас, сектор Пътна полиция в ОД на МВР Бургас, наложил
принудителната административна мярка, не се явява и не изпраща представител. Също
е депозирал писмено становище, в което е
изложил доводи за законосъобразността на наложената мярка.
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на административния акт и
депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Данните от административната преписка сочат, че при
извършена проверка на 02.08.2019г. от контролни органи на МВР в гр.Бургас, на
бул. Тракия, е установено, че лицето В. Д. управлява МПС – лек автомобил Ауди А8
с рег. № СВ1122МВ, като не притежава свидетелство за управление на МПС, което
му е било отнето на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, съгласно ЗППАМ №
19-0769-000958/30.04.2019г.. За нарушението е съставен АУАН № АА 449245 от
02.08.2019г. Установено е, че
автомобилът е собственост на жалбоподателя
„БМ Лизинг“ ЕАД.
Въз основа на данните от съставения АУАН, началник
група в ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция” издал процесната Заповед №
19-0769-001675/05.08.2019г. за
налагане на принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътното превозно средство за
срок от 6 месеца, като са отнети два броя регистрационни табели с №
СВ1122МВ и СРМПС № *********.
Заповедта е законосъобразна.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: ………… 2а. прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Водачът В. Д. правилно е квалифициран като
неправоспособен водач, тъй като не е притежавал свидетелство за управление на
МПС. Против него е била издадена предходна ЗППАМ № 19-0769-000958/30.04.2019г.,
с която свидетелството му за управление е било отнето. Към момента на налагане
на процесната ПАМ тази предходна заповед не е била влязла в сила поради
оспорването й по съдебен ред, по което впоследствие е било постановено Решение
№ 1586/03.10.2019г. по адм.дело № 1282/2019г. на Административен съд Бургас, с
което жалбата е била отхвърлена, но независимо, че заповедта не е била влязла в
сила, съгласно нормата на чл.172, ал.3 от ЗДвП свидетелството за управление на
МПС се изземва още със съставяне на АУАН, което обосновава и извода за
неправоспособност към момента на издаване на процесната ПАМ, поради което
налице е хипотезата на първото предложение на правната норма – управление от
неправоспособен водач. Позоваване на тази хипотеза се съдържа в мотивите на
оспорената заповед, в която не само е цитиран съставеният АУАН № АА 449245 от
02.08.2019г., но е възпроизведено и неговото съдържание. Въпросът, за какво
точно нарушение е отнето СУМПС на В. Д. и релевираните възражения в жалбата
относно възможността за оспорване на АУАН, са ирелевантни за решаване на
настоящия спор, тъй като производството по налагане на ПАМ на жалбоподателя е
различно от производството по реализиране на административно-наказателната отговорност
на водача на МПС, в което производство могат да се слушат възраженията против
съставения АУАН и то от водача, а не от дружеството-собственик на автомобила.
Възражението, че не е доказана една от кумулативно предвидените в закона
предпоставки за налагане на процесната ПАМ, тъй като в оспорената заповед не е
посочена датата на фактическото изземване на СУМПС от водача на автомобила, е
неоснователно. Както вече се посочи, законовата уредба предвижда изземването на
СУМПС на водача да се извършва със съставения АУАН, който в случая е №
4543908/27.04.2019г., когато са констатирани нарушенията на чл.174, ал.3 от ЗДвП и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Производствата по налагане на ПАМ и по реализиране на
административнонаказателната отговорност на водача не се намират в съотношение
на преюдициалност, както жалбоподателят счита, поради което е без правно
значение за решаването на настоящия спор изхода от административнонаказателното
производство. Налагането на ПАМ има преустановяващ нарушението ефект, поради
което не зависи от последващото (евентуално) реализиране на
административнонаказателната отговорност на водача.
След като е установил правнозначимият факт, свързан с
управление на МПС от неправоспособен водач, административният орган правилно е
приложил материалния закон – чл.171, т.2а, б."а" от ЗДвП, като е
наложил процесната принудителна административна мярка спрямо собственика на
автомобила. Мярката е наложена за минималния нормативен срок.
В процеса на цялостния съдебен контрол за
законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146
от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при
наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното
приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението
по пътищата.
Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли,
поради което и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК и чл.172,
ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БМ Лизинг“ ЕАД, гр.София,
ул.“Тодор Александров“ № 109-115, ет.9 против Заповед № 19-0769-001675/05.08.2019г.,
издадена от началник група към ОДМВР – Бургас, сектор Пътна полиция в ОД на МВР
Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: