О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
/16.05. 2018 година град С.З.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 16.05. 2018 година
В закрито
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Симитчиев
т.дело № 326 по описа
за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 130, вр. чл.7 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от С.С.Г.,***,
офис 5-6 - служебен синдик на “П.Х.” АД, ЕИК: *** против 1/ „П.Х." АД с
ЕИК; *** със седалище и адрес на управление: град С.З.***; 2/ „Е.Б." ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр.Б.** с ЕИК *** и 3/ “П.Т.” ЕАД – гр.Б.**
с ЕИК ***, с която са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 646,
ал. 2, т. 2 и т. 3 от ТЗ, чл. 647, ал. 1, т. 2, т. 3 и т.6 от ТЗ и чл. 55 от , във вр. с чл.
648 от ТЗ
Във връзка с предявените искове, ищецът е изложил
следните твърдения:
На 19.03.2014г., пред ОС - С.З. е предявена молба с
правно основание чл. 625 от ТЗ от „Н.К.З." ЕООД срещу „П.Х." АД за откриване производство
по несъстоятелност на ответното дружество. По така депозираната молба е
образувано т.д.№83/2014г. по описа на С. окръжен съд. С решение № 314 от
25,10.2016г. по търг. дело № 83/2014г. ОС С.З. е открито производство по
несъстоятелност „П.Х." АД,
като за начална дата на неплатежоспособността е определена 31.12.2011г.
В периода преди подаване на молбата за откриване на производство по~
несъстоятелност, длъжникът „П.Х."АД е извършил разпоредителни сделки с
имущество, част от масата на несъстоятелността,
с което е увредил интересите на всички останали негови кредитори,
намалявайки имуществото си, както следва:
На 12.11.2013г., между "П.Х.' АД и „Е.Б." ЕАД с ЕИК: ***, е сключен Договор за реален залог върху
налични акции. Съгласно договора, "П.Х." АД е учредило в полза на кредитора „Е.Б." ЕАД залог
върху собствените си 12 000 000 (дванадесет милиона) броя налични поименни
акции от капитала на “Б.П."АД, ЕИК:
***. За предоставеното
обезпечение, „П.Х." АД е подписало заложно джиро в полза па „Е.Б."
ЕАД върху алонж към Временно удостоверение
№1, материализиращо акциите. Така учреденият залог служи за обезпечение
на задълженията на „П.Х."
АД към „Е.Б." ЕАД по
Договор за депозит от 08.06.2004г.
Страните са предвидили в чл. 9 от договора за реален залог, че при неизпълнение на
задължението па "П.Х.1 АД по Договор за депозит от 08.06.2004г.. кредиторът ще има
право да се удовлетвори до размера на вземането, като продаде без съдебна
намеса заложените акции и се удовлетвори от цената им съгласно чл. 311, ал. 1 от ТЗ.
На 22.01.2014г., между „Е.Б."ЕАД и
Инвестиционен посредник „Б.К.'' АД, с ЕИК ********* е сключен
Договор за покупко-продажба на акции. Съгласно договора, заложният кредитор и продавач „Е.Б." ЕАД се е
задължил да продаде на купувача Инвестиционен посредник „Б.К." АД
заложените акции за обща цена в размер от 16 350 000 лв. (шестнадесет милиона триста
и петдесет хиляди лева). На
същата дата, „Е.Б."ЕАД е джиросало
на ИП „Б.К." АД Временно удостоверение №1, което материализира заложните
акции.
На 05.02.2014г., между Инвестиционен посредник “Б.К."
АД и „П.-Т." ЕООД е сключен Договор за покупко-продажба на същите 12 000 000
(дванадесет мплиопа) броя налични обикновени поименни акции от капитала на „Б.П." АД на „П.-Т." ЕООД
/преобразувано в "П.-Т." ЕАД,
ЕИК: ***/ за сумата от 16 350 000 лв. (шестнадесет милиона триста петдесет
хиляди лева). На 05.02.2014г. временно удостоверение № I, което материализира заложните акции, е джиросано от
Инвестиционен посредник „Б.К."АД на
“П.-Т." ЕООД /преобразувано в "П.-Т." ЕАД, ЕИК: ***/.
Въз основа на изложената фактология, ищецът счита, на
първо място, че са налице са предпоставките на чл. 646, ал. 2, т.
2 от ТЗ по отношение
на Договор за реален залог
от 12.11.2013г., сключен между
длъжника „П.Х.” АД и първия ответник „Е.Б." ЕАД, както и по отношение на
заложно джиро от 12.11.2013г., издадено от „П.Х."АД в полза на „Е.Б."
ЕАД.
Поддържа, че по силата на чл. 646, ал. 2, т, 2 от ТЗ,
недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността е извършено от длъжника учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на
необезпечено от длъжника до тогава вземане срещу него, извършено в едногодишен
срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
Посочва,
че договорът за реален залог
от 12.11.2013г. и заложно джиро от 12.11.2013г. представляват учредено обезпечение
за необезпечено до тогава от длъжника вземане срещу него. Договорът
и заложното джиро са подписани четири месеца преди предявяване на молбата за откриване па производство по
несъстоятелност срещу „П.Х." АД. С
учредяване на тези обезпечения се стига до предпочитателно
удовлетворяване на вземането на кредитора от цената на заложената вещ,
с което се увреждат интересите на другите кредитори на длъжника.
При условията
на евентуалност, ищецът поддържа,
че сключеният между длъжника „П.Х.'АД и
първия ответник „Е.Б." ЕАД Договор
за реален залог
от 12.11.2013г., както и издаденото
от „П.Х." АД в полза на „Е.Б." ЕАД заложно джиро от 12.11.2013г.
са недействителни на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, като сделки, които увреждат кредиторите, по които страна е
свързано с длъжника лице, извършени в двугодишен срок преди подаване па молбата
по чл. 625 от ТЗ.
Счита, че с посочените сделки се увреждат кредиторите
на несъстоятелността, поради следните обстоятелства:1/намаляването на масата нанесъстоятелността
с имуществено право на длъжника
на значителна стойност; 2/ имуществено право
на длъжника е обременено с тежест; 3/ продажната цена, на която се твърди да са продадени акциите, не е реално заплатена;
4/ извършени са симулативни плащания при продажбата на
акциите по реда на чл.311 от ТЗ; 4/ определената продажна цена е занижена; 5/ липсва
намаляване на задълженията на длъжника след твърдяната продажба на акциите; 6/кредиторите са затруднени да се
удовлетворят от процесните акции, тъй като
те са извадени от масата на несъстоятелността.
Също така, чрез сключените от
длъжника сделки, заложените акции, преминават към трето лице,
свързано с длъжника по смисъла на §1, ал.2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ. Според
справка от Търговския
регистър, двете дружества са под контрола на едно и също лице, тъй като М.С. е
акционер, притежаващ 100 % от капитала на ..Е.Б." ЕАД. Същият е и
едноличен собственика на капитала на_”П.-Т." ЕАД. Освен това, сделките са
извършени четири месеца преди предявяване на молбата за
откриване на производство по
несъстоятелност срещу „П.Х." АД.
При условията на
евентуалност, ищецът твърди, че сключеният
между длъжника „П.Х.'АД и първия ответник „Е.Б." ЕАД Договор за реален залог от 12.11.2013г., както и издаденото от „П.Х."
АД в полза на „Е.Б." ЕАД заложно джиро от 12.11.2013г., са
недействителни, на основание чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ, като безвъзмездни сделки с имуществено право от масата на
несъстоятелността, извършени в двугодишен срок преди подаване па молбата по чл.
625 от ТЗ.
Поддържа
се, че процесните сделки са безвъзмездни за длъжника сделка, тъй като за него
са възникнали само задължения. Същевременно, те са извършени в законоустановения
двугодишен срок преди подаване на молба за откриване производство по несъстоятелност
спрямо „П.Х."АД. С тях се увреждат кредиторите
на несъстоятелността, тъй като длъжникът е сключил сделка, е която е поел само задължения, без да е придобил
права от нея.
При условията на
евентуалност, ищецът твърди, че сключеният между длъжника „П.Х.'АД и първия ответник „Е.Б." ЕАД Договор за реален залог от 12.11.2013г., както и издаденото от „П.Х."
АД в полза на „Е.Б." ЕАД заложно джиро от 12.11.2013г., са
недействителни, на основание чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ тъй като е извършено погасяване на
изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението,
в 6-месечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
Поддържа се, че с извършените от длъжника сделки, „П.Х.”АД е предоставил на заложния
кредитор правото да се удовлетвори от цената на продадените акции, по реда на
чл. 311 от ТЗ. Така, чрез предоставеното в полза на „Е.Б." ЕАД право само
да продаде заложената ценна книга без съдебна намеса, длъжникът е погасил изискуемо
парично задължение към кредитора. Договорът и заложното джиро са извършени в законоустановения 6-
месечен срок преди подаване на молба за откриване производство по
несъстоятелност спрямо „П.Х." АД.
С тези сделки се увреждат интересите на кредиторите на несъстоятелния
длъжник, тъй като с извършеното плащане е удовлетворен предпочитателно само един кредитор и това имуществено право е извадено от масата на
несъстоятелността.
При условията на
евентуалност, ищецът твърди, че сключеният между длъжника „П.Х.'АД и първия ответник „Е.Б." ЕАД Договор за реален залог от 12.11.2013г., както и издаденото от „П.Х."
АД в полза на „Е.Б." ЕАД заложно джиро от 12.11.2013г., са
недействителни, на основание чл. 647, ал.
1, т. 3 от ТЗ, като възмездни сделки с имуществено право от масата па
несъстоятелността, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършени
в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
Поддържа
се, че с извършените от длъжника сделки,
„П.Х."АД е предоставил имуществено право върху 12 000 000 броя
акции от капитала на „Б.П."
АД, на много по-ниска от реалната стойност
на заложените акции. Счита, че реалната стойност
на акциите на „Б.П." АД, които „П.Х.'АД е заложило за вземането
си, е много по-висока от тяхната номинална стойност. Според
справка в имотния
регистър по
партидата на дружеството, същото е собственик на недвижими имоти в гр.Поморие, като стойността на тези недвижими
имоти безспорно е над продажната
цена на акциите, т.е. над 16 350 000 лева. също така, договорът и
заложното джиро са извършени в законоустановения
двугодишен срок преди подаване на молба за откриване производство по
несъстоятелност спрямо „П.Х." АД.
Ищецът поддържа, че
недействителността на договора за реален залог на ценни книжа и на заложното
джиро, влече след себе си пълната липса на правни последици на Договор за покупко-продажба на акции от 22.01.2014г.., сключен между ”Е.Б."ЕООД и
Инвестиционен посредник „Б." АД, на джиро за прехвърляне от
22.01,2014г., на Договор за
покупко-продажба на акции от 05.02.2014г„
сключен между Инвестиционен посредник „Б.К."АД и „П.-Т." ЕАД и на джиро за
прехвърляне от 05.02.2014г.
Счита, че тези два договора, както и извършените
джира, не са довели до преминаване на правото на собственост върху акциите от „П.Х."
АД към „П.-Т." ЕАД, тъй като лицето, легитимирало се като заложен
кредитор, всъщност не е разполагало с правото да ги продаде, за да се
удовлетвори.
Поради това, ищецът
поддържа, че са налице предпоставките на чл. 648 ТЗ, във вр. с чл.55 ЗЗД по
отношение предмета на атакуваните сделки, като
при евентуално уважаване на предявените отменителни искове, предявява
осъдителен иск срещу последния приобретател на акциите „П.-Т." ЕАД за връщане в масата на несъстоятелността
на предмета на поредицата от сделки, а именно - 12 000 000 броя акции от
капитала на „Б.П." АД.
Въз основа на всичко изложено, ищецът е формулирал
петитум, както следва:
1. Да бъде прогласена относителната недействителност на Договор за реален
залог от 12.11.2013г., сключен между длъжника „П.Х." АД и
първия ответник „Е.Б." ЕАД, както и на заложно джиро от 12.11.2013г., издадено от „П.Х." АД в полза на „Е.Б." ЕАД, на някое от следните
основания:
- на основание чл. 646, ал,2, т.2 от ТЗ
предвид това. че сделките представляват
ЗАЛОГ, учреден върху
имуществено право от масата на несъстоятелността.
- на основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ предвид това. че сделките увреждат кредиторите и страна по тях е свързано с длъжника лице.
- на основание чл. 647, ал.1, т.2 от ТЗ
предвид това, че сделките са БЕЗВЪЗМЕЗДНИ.
- на основание чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ предвид
това. че сделките представляват погасяване на
изискуемо парично задължение на
длъжника.
- на основание чл. 647,
ал.1, т.З от ТЗ предвид това, представляват сделки с
имуществено право от масата на несъстоятелността, при коитодаденото значително надхвърля по стойност полученото.
2. На основание чл. 648 от ТЗ, във вр. с чл.55 от ЗЗД, да бъде осъдено „П.-Т." ЕАД да върне в масата на несъстоятелността собствеността върху 12 000 000 броя акции от капитала на „Б.П." АД, с ЕИК: ***.
С.ят окръжен съд, в съответствие с правомощията си по чл.7
и чл.130 ГПК, като взе предвид твърденията в исковата молба и предявените въз
основа на тях искове, констатира следното:
Срещу посочените в исковата молба ответници са предявени
2 главни кумулативно съединени иска по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, с които се
атакуват Договор за реален залог от 12.11.2013г.,
сключен между длъжника „П.Х.” АД и първия ответник „Е.Б." ЕАД, както и
заложно джиро от 12.11.2013г., издадено от „П.Х."АД в полза на „Е.Б."
ЕАД. Към тях, в горепосочената, определена от ищеца, поредност са съединени,
при условията на евентуалност (ако се отхвърлят главните искове), съединени
помежду си също при евентуалност иск по
чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, иск по чл. 647, ал.1, т.2 от ТЗ, иск по чл. 646,
ал.2, т.3 от ТЗ и иск по чл. 647, ал.1, т.З от ТЗ, посочени като фактически
основания и петитум по-горе в изложението. Условието за произнасяне по всеки
следващ от тях е отхвърляне на предходния. Наред с главните и евентуалните
искове, е предявен и обусловен от уважаването им иск за осъждане на „П.-Т."
ЕАД, на основание чл.648 ТЗ и чл.55 ЗЗД, да върне в масата на несъстоятелността
собствеността върху 12 000 000 броя акции от капитала на „Б.П." АД, с ЕИК:
***.
Съдът намира, че предявените
от ищеца 2 главни кумулативно съединени иска по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, с които
се атакуват Договор за реален залог от
12.11.2013г., сключен между длъжника „П.Х.” АД и първия ответник „Е.Б."
ЕАД, както и заложно джиро от 12.11.2013г., издадено от „П.Х."АД в полза
на „Е.Б." ЕАД, както и съединените към тях, при условията на евентуалност
(ако се отхвърлят главните искове), иск по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ, иск по чл.
647, ал.1, т.2 от ТЗ, иск по чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ и иск по чл. 647, ал.1,
т.3 от ТЗ, с които се атакуват горепосочените сделки, са недопустими поради
липсата на правен интерес за ищеца, както и пораде липса на пасивна легитимация
на ответника „П.-Т." ЕАД.
Мотиви за този извод се
извеждат, както от твърденията в ИМ, според които процесните 12 000 000 броя
обикновени поименни акции от капитала на „Б.П." АД, с ЕИК: *** са
прехвърлени с две последващи сделки, съответно от „Е.Б." ЕАД на „Б."
АД и от последното на „П.-Т." ЕАД, така и от липсата на предявени искове,
с които да се атакуват тези сделки. При това положение, дори да се уважат
предявените искове по чл.646 или 647 ТЗ, решението не би обвързало последващите
приобретатели на акциите - „Б." АД и „П.-Т." ЕАД, тъй като, според
чл.649, ал.5 ТЗ, влязлото в сила решение (по исковете по
чл.645, 646, 647 ТЗ и чл.135 ЗЗД) има действие само за длъжника, синдика и
всички кредитори. А въпросните две дружества, последващи приобретатели на
акциите не са сред тези лица. Впрочем, те не са пасивно легитимирани и по
предявените искове по чл.646 и чл.647 ТЗ, тъй като нямат качеството на трети
лица по атакуваните с тези искове сделки, което е самостоятелно основание за
недопустимост на производството по настоящото дело срещу „П.-Т." ЕАД,
което фигурира като ответник по същите.
В тази връзка, не може да
бъде споделен, като аргумент за правен интерес от заведените искове, доводът в
исковата молба, че обявяването за недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността на атакуваните Договор за реален залог
от 12.11.2013г., сключен между
длъжника „П.Х.” АД и първия ответник „Е.Б." ЕАД, както и заложно джиро от
12.11.2013г., издадено от „П.Х."АД в полза на „Е.Б." ЕАД, влече пълна
липса на правни последици на 2-те последващи сделки с процесните акции,
сключени съответно между „Е.Б." ЕАД и „Б." АД и между последното на „П.-Т."
ЕАД. Аргументи против това становище може да се изведе от текстовете на чл.646,
ал.7 ТЗ и чл.647, ал.3 ТЗ
Според чл.646, ал.7 ТЗ, „Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети
лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба.
Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице
е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.“
Според чл.647, ал.3 ТЗ, „Недействителността
по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили
възмездно преди вписването на исковата молба. В тези случаи съответно се
прилага чл. 646, ал. 8 (в закона е посочено ал.8, но отдавна съдебната
практика е приела, че се касае за техническа грешка и в действителност
законодателят и имал предвид ал.7, предвид липсата на връзка между ал.3 на
чл.647 и ал.8 на чл.646, респ. наличието на връзка именно с ал.7, която да се
прилага съответно.)
Анализът на тези две норми,
от една страна, затвърждава извода, че последващи възмедни сделки с
имуществото, предмет на атакувана с искове по чл.646 и чл.647 ТЗ сделка,
сключени преди вписването на ИМ за установяване на недействителността,
принципно са действителни, т.е не се засягат от прогласената недействителност
на сделката между длъжника и третото лице. От друга страна, такива сделки биха
били засегнати от недействителността на предходната сделка, атакувана с искове
по чл.646 и чл.647 ТЗ, само ако се докаже, че тези трети лица (последващи
приобретатели) са недобросъвестни, което обаче би могло да стане, ако тези
последващи сделки бъдат атакувани по исков ред, което не е направено в
настоящия случай.
В тази връзка, следва да се
посочи, че разпоредителните сделки, извършени от заложния кредитор по реда на
чл. 311 от ТЗ, въз основа на действителен договор за реален залог, не могат да
бъдат предмет на отменителен иск по чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ. /В
този см. Решение №187/ 19.03.2010 г. по т.д. № 135/ 2009 г. на ВКС/.
Поради това, атакуването на
прехвърлителни сделки – договорът за покупко – продажба, сключени между “Е.Б.”
ЕАД и ИП “Б.К.” АД и договорът за покупко – продажба, сключен между ИП “Б.К.” АД и “П.Т.” ЕАД, като и извършените
джира за прехвърляне, може да се извърши единствено с предявяване иск по чл.
135 от ЗЗД, при условията на чл. 649 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.
649, ал. 1 от ТЗ, обаче, иск по чл. 645, 646 и 647 от този закон и по чл. 135
от Закона за задълженията и договорите, свързан с производството по
несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки
кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на
производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632,
ал. 2.
С оглед на тази норма, за да
упражни правото си синдикът да предяви исковете за прогласяване относителната
недействителност на двата договора за покупко – продажба / договорът за покупко
– продажба, сключен между “Е.Б.” ЕАД и ИП “Б.К.” АД и договорът за покупко –
продажба, сключен между ИП “Б.К.” АД и “П.Т.”
ЕАД/, като абсолютна процесуална предпоставка, следва да се извърши в
законоустановения едногодишен преклузивен срок, изтекъл на 25.10.2017 г. Такива
искове срещу страните по последващите сделки, сключени между “Е.Б.” ЕАД и ИП “Б.К.”
АД и между ИП “Б.К.” АД и “П.Т.” ЕАД не са
предявени в рамките на настоящото производство, поради което правото за
предявяването на иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649 от ТЗ по отношение на
двата договора за покупко - продажба по принцип е преклудирано поради изтичане
на законоустановения 1г. срок, поради което и срещу “П.Т.” ЕАД и ИП “Б.К.” АД,
като задължителни другари, не може да бъде предявен такъв иск и занапред. /
Решение №187/ 19.03.2010 г. по т.д. № 135/ 2009 г., ТК II, ТО на ВКС. Ето защо,
предявените по делото искове по чл.646 и чл.647 ТЗ са недопустими, тъй като
ищецът не би могъл да постигне крайната цел на предявяването им – връщане на
имущество в масата на несъстоятелността, дори в отделно производство, поради
преклудиране на правото да атакува последващите сделки с изтичане на срока по
чл.649.
По отношение допустимостта
на предявения иск по чл. 55 от ЗЗД, във вр. с чл. 648 от ТЗ, съдът взе предвид
константната практика на ВКС, формирана при постановяване на съдебни решения по
реда на чл.290 от ГПК, съгласно която, синдикът в самостоятелно процесуално
качество не е легитимиран да води искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 648 от ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на
даденото по сделка, отменена по реда на чл. 646, ал. 1 от ТЗ и на още по силно
основание, обявена за недействителна по реда на чл. 646, ал. 2 от ТЗ и чл. 647
от ТЗ. Така, в решение № 114/ 03.08.2009 г. по т.д. № 644/ 2008 г., ТК, II TO
на ВКС е прието, че субективното право да предяви осъдителния иск принадлежи на
страната по сделката от чийто патримониум е излязла сумата/ актива, подлежащ на
връщане. В ИМ обаче синдикът не е посочил, че, по отношение на обусловения иск
за връщане на акциите в масата на несъстоятелността, действа като законен
представител на длъжника. Поради това, съдът счита, че искът по чл.55 ЗЗД,
предявен от синдика, като орган на несъстоятелността, е недопустим, поради
липса на активна процесуална легитимация.
Съдът намира, че искът по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 648 от ТЗ е недопустим и поради това, че
предявяването му e предпоставено и обусловено от успешно провеждане на иск по
чл. 646 от ТЗ или чл. 647 от ТЗ. Предвид недопустимостта на предявените
обективно кумулативно съединени искове в условията на евентуалност, насочени
към попълване на масата на несъстоятелността, налице е и липса на абсолютна
процесуална предпоставка за предявяването и на иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 648 от ТЗ.
По изложените съображения,
съдът намира, че производството по настоящото дело, образувано по предявените
от С.С.Г. - служебен синдик на „П.Х.“АД,
искове да бъде прогласена относителната недействителност на Договор за реален
залог от 12.11.2013г., сключен между длъжника „П.Х." АД и първия ответник
„Е.Б." ЕАД, както и на заложно джиро от 12.11.2013г., издадено от „П.Х."
АД в полза на „Е.Б." ЕАД, както следва:
- на основание чл. 646, ал,2, т.2 от ТЗ предвид това. че сделките
представляват ЗАЛОГ, учреден
върху имуществено право
от масата на несъстоятелността.
- на основание чл. 647,
ал.1, т.6 от ТЗ предвид това. че сделките увреждат кредиторите и страна по тях
е свързано с длъжника лице.
- на основание чл. 647,
ал.1, т.2 от ТЗ предвид това, че сделките са БЕЗВЪЗМЕЗДНИ.
- на основание чл. 646,
ал.2, т.3 от ТЗ предвид това. че сделките представляват погасяване
на изискуемо парично задължение на длъжника.
- на основание чл. 647,
ал.1, т.З от ТЗ предвид това, представляват сделки с имуществено право
от масата на несъстоятелността, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото,
КАКТО И на основание чл. 648
от ТЗ, във вр. с чл.55 от ЗЗД, за осъждане на „П.-Т." ЕАД да върне в
масата на несъстоятелността собствеността върху 12 000 000 броя акции от
капитала на „Б.П." АД, с ЕИК: ***.,
следва да бъде прекратено
поради недопустимост на предявените искове, като бъде върната подадената от
ищеца искова молба.
Мотивиран от горното и на основание чл.7 и чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело №326/2017г. по описа на С.я окръжен
съд, поради недопустимост на предявените от С.С.Г. - служебен синдик на „П.Х.“АД,
ЕИК:***, искове да бъде прогласена относителната недействителност на Договор за
реален залог от 12.11.2013г., сключен между длъжника „П.Х." АД и първия
ответник „Е.Б." ЕАД, както и на заложно джиро от 12.11.2013г., издадено от
„П.Х." АД в полза на „Е.Б." ЕАД, както следва:
- на основание чл. 646, ал,2, т.2 от ТЗ предвид това. че сделките
представляват ЗАЛОГ, учреден
върху имуществено право
от масата на несъстоятелността.
- на основание чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ предвид това. че сделките
увреждат кредиторите и страна по тях е свързано с длъжника лице.
- на основание чл. 647, ал.1, т.2 от ТЗ предвид това, че сделките са
БЕЗВЪЗМЕЗДНИ.
- на основание чл. 646, ал.2, т.3 от ТЗ предвид това. че сделките
представляват погасяване на
изискуемо парично задължение на
длъжника.
- на основание чл. 647, ал.1, т.З от ТЗ предвид това, представляват
сделки с имуществено право от масата на несъстоятелността, при които
даденото значително надхвърля по
стойност полученото,
КАКТО И на основание чл. 648 от ТЗ, във вр. с чл.55 от ЗЗД, за осъждане
на „П.-Т." ЕАД да върне в масата на несъстоятелността на „П.Х.“АД собствеността
върху 12 000 000 броя акции от капитала на „Б.П." АД, с ЕИК: ***,
КАТО ВРЪЩА на ищеца ПОДАДЕНАТА ИСКОВА МОЛБА.
Определението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: