МОТИВИ: НОХД № 366/2008 г. по описа на ПлРС
Обвинението е против Н.Н.Ч.
за престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК за това, че:
на
01.06.2005 г. в град Плевен, с цел да набави за другиго – И.П.Ц. *** имотна
облага, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – 1 брой златен пръстен
с черен камък, с маса 9 грама на стойност 180.00 лева и 1 брой златна гривна с оплетка с вид на синджирче, с маса 10 грама на стойност
200.00 лева, всичко вещи на обща стойност 380.00 лева, собственост на С.В.Л. ***,
за които знаел, че са придобити от И.П.Ц. чрез престъпление -грабеж по чл. 198,
ал. 1 от НК.
Представителят на РП-гр.Плевен подържа
изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Н.Н.Ч..
Подсъдимият Н.Н.Ч. не се явява
лично в съдебно заседание, същият е обявен за местно и общодържавно издирване с
телеграма № 50091/07.10.2008 г. и не е локализиран на територията на страната.
За него се явява адв. А. определен от Адвокатска
колегия – Плевен за служебен защитник на подсъдимия. Делото се гледа при
условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
През
лятото на 2005 г. подсъдимият И.П.Ц. ***. В квартала подсъдимият се запознал с Р.Д.
Кречеталски и И.Л.В.. Тримата станали близки и често
се събирали заедно по различни поводи.
При една
от срещите им Р. Кречеталски разказал на подсъдимия Ц.,
че познава едно момче – свидетелят С.Л., което носи златни накити. Кречеталски предложил тримата да извършат грабеж и да
отнемат златни накити на св. Л.. Подсъдимият Ц. и И.В. се съгласили.
На
29.05.2005 г. тримата решили да осъществят замисленото. Около 23.00 часа
вечерта, подсъдимият Ц., Кречеталски и В. причакали
свидетеля Л. *** близост до блок № 26, където Л. живеел. Кречеталски
и В. си сложили якета на главите, за да не бъдат разпознати от св. Л.. След
като свидетелят се разделил със своя приятел – свидетеля Л.Я. и се насочил към
дома си подсъдимият Ц., Кречеталски и В. го
обградили. Подсъдимият Ц. застанал пред свидетеля, а Кречеталски
и В. за гърба му. Подсъдимият Ц. попитал св. Л. дали има в себе си пари и
цигари. Свидетелят отговорил, че няма цигари, тъй като не пуши и има в себе си
само пет стотинки. Тогава подсъдимият Ц. извадил сгъваемия нож, който носел в
себе си и заплашил с него свидетеля Л., като му казал “Искаш ли сега да те
колим?” Свидетелят Л. се уплашил. Подсъдимият Ц. свалил от ръката на свидетеля
един брой златен пръстен с черен камък с маса
9 грама и една златна гривна с оплетка във вид
на синджирче с маса 10 грама. Свидетелят Л. започнал да се моли на тримата да
му върнат златните накити. Подсъдимият Ц. обаче му нанесъл силен удар с юмрук в
стомаха и заедно с Кречеталски и В. избягали от
мястото.
Свидетелят
Л. се затичал към дома си. Събудил баща си – свидетеля В.Л. и му разказал какво
се е случило. Двамата веднага тръгнали да обикалят района с автомобил и да
издирват извършителите. Малко по-късно видели подсъдимия Ц., Кречеталски и В.. Свидетелят В.Л. слязъл от автомобила и
подгонил един от извършителите. Подсъдимият и другите двама обаче успели да
избягат в неустановена посока.
Златният
пръстен останал в Р. Кречеталски, а златната гривна в
подсъдимия И.Ц.. Впоследствие И.В. предложил на да продадат златните накити на
златар, когото познавал. Подсъдимият Ц. обаче се уплашил от извършеното.
Поколебал се дали да не върне противозаконно отнетите вещи, като ги пусне в
пощенската кутия на свидетеля Л..
Подсъдимият
Ц. се срещнал с подсъдимия Н.Н.Ч., с когото се познавали. Разказал му какво са
направили и че въпросните вещи са предмет на грабеж. Подсъдимият Ч. разубевдил подсъдимия Ц. да върне вещите на собственика му.
Предложил да му спомогне златните накити да бъдат отчуждени. Подсъдимият Ц. се
съгласил и взел златния пръстен от Р. Кречеталски.
На
01.06.2005 г. подсъдимият Ч. и Ц. отишли в неустановен магазин в центъра на
град Плевен. Подсъдимият Ч. продал златната гривна, собственост на свидетеля Л.
на неустановено лице. Парите от продажбата подсъдимия Ч. дал на подсъдимия И.Ц..
След това подсъдимия Ч. завел подсъдимия Ц. ***, където го запознал с
неустановено лице на име Севгин. Тримата се върнали в
центъра на град Плевен. Севгин продал златния
пръстен, собственост на свидетеля Л. на неустановено лице, като дал парите от
продажбата на подсъдимия Ц.. Подсъдимия Ц. почерпил Севгин
и подсъдимия Ч.. Впоследствие подсъдимият И.Ц. се срещнал с Р. Кречеталски и И.В., като ги почерпил и им дал по двадесет
лева.
По случая
е проведено досъдебно наказателно производство. В
хода на същото в качеството на подсъдими били привлечени И.П.Ц., р.Д. Кречеталски, И.Л.В. и Н.Н.Ч..
С определение от 19.12.2007 г.
Районен съд Плевен одобрил сключено споразумение по силата на което Р.Д. Кречеталски се признал за виновен в извършване на
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му било наложено наказание три месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е
отложено с три годишен изпитателен срок. Със същото споразумение И.Л.В. се
признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и му било наложено наказание три
месеца лишаване от свобода като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението
на така наложеното наказание е отложено с три годишен изпитателен срок.
От
изготвената съдебно оценителна експертиза видно от заключението на вещото лице
стойността на вещите – предмет на престъплението към датата на осъществяване на
деянието е 380 лева.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писменни и гласни
доказателства.
Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите – С.В.Л., В.Т.Л., Л.И.Я.,
Р.Д. Кречеталски и И.П.Ц. дадени в хода на съдебното
следствие.
От разпита
на свидетелите се установи, че на 29 май 2005 година е извършено престъпление
против собствеността спрямо свидетеля С.В.Л. и при това престъпление по чл.
198, от НК от същото лице са били отнети вещи – златен пръстен и гривна на обща
стойност 380 лева, съгласно приетото заключение на вещото лице. В съдебно
заседание свидетелят И.Ц. безспорно описва разпоредителните действия от негова
страна, както и тези действия, изразяващи се в оказване на помощ от страна на
подсъдимия Ч.. Той заяви, в качеството
си на свидетел, че доста обстойно е свел до съзнанието на подсъдимия Ч. начинът
на придобиване на вещите. Впоследствие от разпита на свидетеля Р. Кречеталски се установи, че свидетелят Ц. и подсъдимият Ч.
са се познавали, били са съученици в едно учебно заведение. Подсъдимият Ч. не
се явява и не дава обяснения. Производството протича по реда на чл. 269, ал. 3
от НПК. От показанията на прекия свидетел очевидец Ц. безспорно се установи
съзнаване на факта от страна на подсъдимия, че вещите са придобити от свидетеля
Ц. чрез престъпление. Подсъдимият Ч. е спомогнал да бъдат отчуждени чужди вещи,
но целта за имотната облага е била за други – свидетелят Ц.. Същият заяви, че
подсъдимият Ч. не е взел вещи за себе си,като е спомогнал да бъдат
отчуждени,като съдействал да бъдат продадени,но знаел че са предмет на
престъпление.
В подкрепа на изложената фактическа
обстановка са и присъединените по реда
на чл. 283 от НПК писменни доказателства,
проведените в хода на съдебното следствие редица следствени действия – показанията
на разпитаните свидетели, назначената и изготвена съдебно оценителна
експертиза, протокол за оглед, справка за съдимост, експертни справки и
обяснения.
От така
установената фактическа обстановка е
видно, че подсъдимият Н.Н.Ч. е осъществил състава на престъпление по смисъла на
чл. 215, ал. 1 от НК на РБ, като на 01.06.2005 г. в гр. Плевен с цел да набави
за другиго И.П.Ц. *** имотна облага спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи
– 1 брой златен пръстен с черен камък с маса 9 грама на стойност 180 лева и 1 брой златна гривна с
оплетка с вид на синджирче с маса 10 грама на
стойност 200 лева, всичко вещи на обща стойност 380 лева, собственост на С.В.Л.,
за които знаел, че са придобити от И.П.Ц. чрез престъпление – грабеж по чл.
198, ал. 1 от НК.
От обективна страна са налице всички признаци на посочения
престъпен състав.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Ч. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подсъдимия Ч. са
чистото му съдебно минало, възстановяване на щетите от престъплението и
направените от него самопризнания.
Причина за извършване на престъплението
е ниското правно съзнание на подсъдимия и
незачитане на установеният правов ред. При
определяне наказанието на подсъдимия, съдът съобрази сравнително високата обществена
опасност на подсъдимия и високата
обществена опасност на деянието.
Преценявайки
тези данни съдът счита, че по отношение на подсъдимия Н.Н.Ч. наказанието следва
да се определи при условията на чл. 54 от НК, по този начин биха се постигнали
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Ето защо съдът определи и наложи
на подсъдимия Н.Н.Ч. наказание три месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 66 от НК отлага с три години изпитателен срок
Предвид изхода на процеса и на
основание чл. 189 от НПК подсъдимият следва
да бъдат осъден да заплати направените деловодни разноски в полза на ПлРС в размер на 75 лв.
С оглед на
гореизложеното съдът постанови присъдата си .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: