Присъда по дело №240/2021 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 12
Дата: 2 декември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20215150200240
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Момчилград, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
СъдебниБюнямин Сабри Салиф

заседатели:Рамадан Неджахаттин Юмер
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Наказателно дело от общ
характер № 20215150200240 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият М. Д. М. ЕГН:********** роден на 22.07.1997 година
в гр. Тетевен, обл. Ловеч е постоянен адрес с. ****, общ. Болярово и настоящ адрес
село ****, общ. Поморие, обл. Бургас, български гражданин, неженен, осъждан, с
основно образование, общ работник в ООД „********“ с. Герман, обл. София,
понастоящем задържан в следствен арест на ГД „ИН“ - Кърджали с мярка „Задържане
под стража“, ЗА ВИНОВЕН в това, че На 10.04.2020 година в с. Горско Дюлево, общ.
Момчилград, обл. Кърджали в съучастие с ю.. Г.. М. от с. Горско Дюлево, общ.
Момчилград, като извършител отнел чужди движими вещи - пари — 400.00 български
лева, 4000 турски лири, два броя златни пръстена по 4 грама всеки на стойност 465.44
лева, златен синджир с медальон 7 грама на стойност 455.00 лева, 20 буркана пчелен
мед в буркани по 800 грама на стойност 200.00 лева, 40 буркана телешко месо в
буркани по 800 грама на стойност 480.00 лева, 2 броя бор машини с неустановена
марка на стойност 135.00 лева, бензинова резачка марка „Ровента" на стойност 225.00
лева, куфар с инструменти /ключове, отвертки, клещи и др./ на стойност 17.50 лева,
защитно облекло за пчели на стойност 51.16 лева, 30 килограма захар в пакети по 1 кг.
на стойност 39.00 лева, 80 метра гумен маркуч на стойност 28.56 лева, два броя мъжки
костюми на стойност 48.00 лева, дрехи /блузи, ризи, жилетки/ на стойност 48.00 лева,
четири броя чаршафи на стойност 14.40 лева, 4 броя одеяла на стойност 18.00 лева, 40
кг. храна за пчели на стойност 200.00 лева, 5 броя рамки за пити за кошери на стойност
60.00 лева, кафе машина „Симбо“ на стойност 36.00 лева, 8 бр. тюлени пердета на
стойност 150.00 лева, машина за бръснене и подстригване „Филипс“ на стойност 32.50
лева, апарат за измерване на кръвно налягане на стойност 24.30 лева, машина за
1
свързване на ПВЦ тръби на стойност 31.50 лева, 4 чифта маратонки на стойност 48.00
лева и 10 литра зехтин на стойност 80.00 лева, всичко на обща стойност 4345.52 лева
от владението на ЕМ. М. Р. и НАФИЕ ЮСЕИЕН Р. и двамата от с. Горско Дюлево,
общ. Момчилград, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,
като краж**** е извършена чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот и краж**** представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.196,
ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.З предл. първо, във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29 ,ал.1 б.
“а“ във вр. с чл.20 ал.2 от НК. във вр. с чл.371 от НПК във вр. с чл.58а от НК, го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 (три) година, при
първоначален „СТРОГ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, бук. „б“ от ЗИНЗС.
Приспада времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ от дата на осъждането ,така като е посочено в определението с
което е била взета мярката.
ПРИЗНАВА подсъдимият ю.. Г.. М., с ЕГН:********** роден на 07.04.1999
година в гр. Момчилград, живущ с. Горско Дюлево, общ. Момчилград, обл. Кърджали,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, безработен ЗА ВИНОВЕН в
това, че На 10.04.2020 година в с. Горско Дюлево, общ. Момчилград, обл. Кърджали в
съучастие с М. Д. М. от с. ****, общ. Поморие, обл. Бургас, като извършител отнел
чужди движими вещи - пари - 400.00 български лева, 4000 турски лири, два броя
златни пръстена по 4 грама всеки на стойност 465.44 лева, златен синджир с медальон
7 грама на стойност 455.00 лева, 20 буркана пчелен мед в буркани по 800 грама на
стойност 200.00 лева, 40 буркана телешко месо в буркани по 800 грама на стойност
480.00 лева, 2 броя бор машини с неустановена марка на стойност 135.00 лева,
бензинова резачка марка „Ровента“ на стойност 225.00 лева, куфар с инструменти
/ключове, отвертки, клещи и др./ на стойност 17.50 лева, защитно облекло за пчели на
стойност 51.16 лева, 30 килограма захар в пакети по 1 кг. на стойност 39.00 лева, 80
метра гумен маркуч на стойност 28.56 лева, два броя мъжки костюми на стойност 48.00
лева, дрехи /блузи, ризи, жилетки/ на стойност 48.00 лева, четири броя чаршафи на
стойност 14.40 лева, 4 броя одеяла на стойност 18.00 лева, 40 кг. храна за пчели на
стойност 200.00 лева, 5 броя рамки за пити за кошери на стойност 60.00 лева, кафе
машина „Симбо“ на стойност 36.00 лева, 8 бр. тюлени пердета на стойност 150.00 лева,
машина за бръснене и подстригване „Филипс“ на стойност 32.50 лева, апарат за
измерване на кръвно налягане на стойност 24.30 лева, машина за свързване на ПВЦ
тръби на стойност 31.50 лева, 4 чифта маратонки на стойност 48.00 лева и 10 литра
зехтин на стойност 80.00 лева, всичко на обща стойност 4345.52 лева от владението на
ЕМ. М. Р. и Н. ЮС. Р. и двамата от с. Горско Дюлево, общ. Момчилград, без тяхно
съгласие и е намерение противозаконно да ги присвои, като краж**** е извършена
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, поради което и на
осн. чл.195 ал.1 т.З предл. първо, във вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК във
вр.чл.371 от НПК във вр. с чл.58а от НК, го ОСЪЖДА на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА" за срок от 1 /една/ година.
На основание чл.66 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода, с изпитателен срок от 3 години.
ОСЪЖДА подс. М. Д. М., ЕГН:********** и подс. ю.. Г.. М. ЕГН:********** ,
СОЛИДАРНО да заплатят по сметка на ОДМВР- Кърджали /РУ- Момчилград/ сумата в
размер на 371,25лв. лева- направени по делото разноски за вещи лица.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Кърджалийския
окръжен съд в 15 дневен срок от днес.
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Срещу подсъдимия Ю.Г. М. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 във вр. чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК,
описано по време, начин и място в обстоятелствената част на обвинителният
акт.
Срещу подсъдимия М. Д. М. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 във вр. чл.194 ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, описано по време, начин и място в
обстоятелствената част на обвинителният акт.
По искане от страна на подсъдимите в хода на разпоредителното
заседание, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по делото
по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е
доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимите да бъде наложено
наказание "лишаване от свобода" в рамките за съответния състав по НК– към
средният посочен от закона размер, като се отчитат съответните факти и
обстоятелствата по деянието: не възстановена щета, многобройните
предходни осъждания на дееца /за единият деец/ и др, както и направените
самопризнания. След определяне конкретното наказание, следва според
прокурора то да се редуцира с приложение на чл. 58 А ал. 1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание има конституиран частен
обвинител- на пострадалият Е.Р., с повереник адв.Д.Х., който се солидаризира
с искането на представителя на прокуратурата досежно наказанията.
Подсъдимият Ю.М., предвид допуснатото предварително изслушване,
прави пълни самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и се признава за виновен, изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление и моли за условна
присъда, като обещава да не се повтаря.
Подсъдимият М.М., предвид допуснатото предварително изслушване,
прави пълни самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и се признава за виновен, изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление и моли за
минимално наказание, като дава и допълнителни обяснения.
Служебният защитникът на и двамата подсъдими лица- адв.РАЙЧО
РАЙЧЕВ, излага аргументи за наказание в предвидените от закона
минимални размери, като по отношение на подс.Ю.М. се съгласява с
предложението на прокуратурата. По отношение на подс.М.М., заявява, че
искането на прокуратурата е за прекалено високо наказание, и счита , че
същото следва да е в минимално предвиденият размер, с приложението на
чл.58 „а“ от НК, по отношение и на двете лица.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с. з., и прецени събраните и приобщени
по делото писмени доказателства и доводите на страните, по реда на чл.14 и
1
чл.18 от НПК, и на осн. чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал. 4 от НПК приема за
установено следното:
През месец април 2020г., подсъдимите М.М. от с.Воден, общ.Болярово,
и ГЮРСЕЛ М.- от с. Горско Дюлево, общ. Момчилград, се срещнали в гр.
Кърджали. Запознали се преди това, тъй като двамата работели заедно в
Нидерландия. От гр.Кърджали, отишли в село Горско Дюлево, общ.
Момчилград в дома на бабата на Ю.М.— свидетелката ЕЛМАЗ ЮСЕИН
АЛИ. Тъй като имало работа и трябвало да се изхвърли оборската тор в двора
на къщата, същия ден на място дошли и СЕРКАН СТЕФАНОВ СТАНЕВ от
гр. Кърджали, който бил женен за сестрата на Ю.М. и ДЖЕСУР ШИБИЛ
ИВАНОВ от гр. Кърджали. На другия ден, трябвало да помогнат и изхвърлят
торта на друг познат в селото, като къщата му се намирала на около
петстотин-шестотин метра от къщата на Е.А.. М.М., Ю.М. и Д.И. тръгнали
пеша по пътя и когато минали покрай къщата на свидетеля ЕМ. М. Р.,
подс.М.М. попитал кой живее там. ЮКСЕЛ отговорил, че в момента нямало
никого, понеже собствениците били в чужбина. Тогава подсъдимите М.М. и
Ю.М. прескачайки оградата са влезли в двора на къщата, а Д.И. влязъл през
дупка в оградата, която била развалена на места. ИВАНОВ попитал какво ще
работят и дали хората при които е следвало да работят са там.
В този момент подс.М.М. е отишъл до входната врата на къщата и
започнал да я бута с рамо и след като я разбил с парче желязо, влязъл в самата
къща. Виждайки това, свидетеля Д.И. се уплашил и се върнал по същия път
до къщата на бабата на Ю.М.. Преди да си тръгне на място в близост до
къщата забравил дрехата си — горнище с бял и сив цвят и качулка. След като
влезли в къщата на свидетеля ЕМ. М. Р., подсъдимите М.М. и Ю.М.
започнали да пълнят два сака с вещи, които намерили в дома.
По този начин от куфар под леглото в една от стаите, от шкафове и
гардероби по другите стаи на къщата, успели да вземат пари- 400 български
лева, 4000 турски лири, два броя златни пръстена по 4 грама всеки на
стойност 465.44 лева, златен синджир с медальон 7 грама на стойност 455.00
лева, 20 буркана пчелен мед в буркани по 800 грама на стойност 200.00 лева,
40 буркана телешко месо в буркани по 800 грама на стойност 480.00 лева, 2
броя бормашини с неустановена марка на стойност 135.00 лева, бензинова
резачка марка „Ровента“ на стойност 225.00 лева, куфар с инструменти
/ключове, отвертки, клещи и др./ на стойност 17.50 лева, защитно облекло за
пчели на стойност 51.16 лева, 30 килограма захар в пакети по 1 кг. на
стойност 39.00 лева, 80 метра гумен маркуч на стойност 28.56 лева, два броя
мъжки костюми на стойност 48.00 лева, дрехи /блузи, ризи, жилетки/ на
стойност 48.00 лева, четири броя чаршафи на стойност 14.40 лева, 4 броя
одеяла на стойност 18.00 лева, 40 кг. храна за пчели на стойност 200.00 лева,
5 броя рамки за пити за кошери на стойност 60.00 лева, кафе машина
„Симбо“ на стойност 36.00 лева, 8 бр. тюлени пердета на стойност 150.00
лева, машина за бръснене и подстригване „Филипс“ на стойност 32.50 лева,
апарат за измерване на кръвно налягане на стойност 24.30 лева, машина за
свързване на ПВЦ тръби на стойност 31.50 лева, 4 чифта маратонки на
стойност 48.00 лева и 10 литра зехтин на стойност 80.00 лева.
След това подсъдимите М.М. и Ю.М. взели по един сак и отишли в
дома на бабата на Ю.М.- свидетелката Е.А.. Оставили двата сака на първия
етаж на къщата, който не бил обзаведен и не живеел никой, без да кажат на
никого за това. На другата сутрин свидетелите С.С. и Д.И., в 06.00 часа си
2
тръгнали обратно за Кърджали.
Същият ден след обяд двамата подсъдими- М. и М., са отишли с влак в
Момчилград, като подс.Ю.М. е останал на пейка в градската градина, а
подс.М. е отишъл до банкомат на Д.. След като се върнал дал десет лева на
подс.Ю.М.. Няколко дни по-късно, подс.М.М. си тръгнал от ж.п. гарата в
Кърджали, като носел двата сака със себе си.
По така описаният начин, подс.М.М. е осъществил състава на
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т.З предл.1-во във вр. с
чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. “а“ във вр. с чл.20 ал.2 от НК. Влизайки в дома
на пострадалите Е.Р. и Н.Р., заедно с подс.Ю.М., преодолявайки чрез
разбиване заключената входна врата на къщата и взимайки гореописаните
вещи, същият е извършил квалифицирана кражба на чужди движими вещи,
без съгласието на собствениците им. Деянието е било осъществено при
условията на опасен рецидив, тъй като М. е извършил престъплението след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от
НК.
Видно от Справката за съдимост, М. е многократно осъждан. Правната
квалификация на процесното деяние като извършено при условията на опасен
рецидив се извежда от следното осъждане: 1/С присъда №5/28.01.2016г. на
РС- Тетевен, в сила от 04.05.2016г. по НОХД 10/2016г, на М.М. е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, като на
основание чл.59 ал.1 т.1 е било приспаднато времето от 02.11.2015 година до
влизане на присъдата в сила, през което спрямо осъдения е била взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. Наказанието е било изтърпяно на
27.08.2018 година с помощта на два месеца и пет дни.
По гореописаният начин, подс.Ю.М. е осъществил престъпния състав
на чл.195 ал.1 т.З предл.1-во във вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК.
Влизайки в дома на пострадалите Е.Р. и Н.Р. заедно с подс.М.М.,
преодолявайки чрез разбиване заключената входна врата на къщата и
взимайки гореописаните вещи, същия е извършил квалифицирана кражба на
чужди движими вещи, без съгласието на собствениците им.
Престъплението е било осъществено от субективна страна при форма
на вината - пряк умисъл, тъй като двамата подсъдими са предвиждали
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, съзнавали са
общественоопасния му характер, като са искали настъпването на
съставомерния вредоносен резултат.
Причини за извършване на престъпното деяние са незачитане на
законодателството, желанието за облагодетелстване по неправомерен начин и
липсата на волеви задръжки у двамата обвиняеми.
Смекчаващи отговорността обстоятелства- направени самопризнания в
хода на досъдебното производство по отношение на подс.Ю.М. и чистото му
съдебно минало, както и младата им възрасти за двамата.
Отегчаващи отговорността обстоятелства- многократни осъждания за
престъпления от общ характер по отношение на подс.М. М..
В хода на досъдебното производство е взета мярка за неотклонение
„Подписка“ по отношение на подс.Ю.М., и „Задържане под стража“- по
отношение на подс. М.М..
В хода на досъдебното производство са иззети следните веществени
3
доказателства - 1 брой диск CD-R Verbatim с надпис „Банка ДСК“ / лист 113
от материалите в ТОМ I/, лист издаден от ДСК с пин код „2912“ за дебитна
карта, найлонов плик с кенче от напитка „Фанта“, горна връхна дреха - черно-
бяла на цвят с качулка, найлонова торбичка с надпис „TURKTEX4 с бяло
дантелено перде.
Описаната обстановка се подкрепя от събрания по производството
материал: материали по преписка 3M-73/2020 година, Протоколи за разпит на
обвиняеми лица, протоколи за разпит на свидетели; протокол за разпознаване
и фотоалбум; справки съдимост лист; експертни заключение; протокол за
оглед на ВД и фотоалбум; снимка, диск и сметка , протокол за оглед на ВД и
фотоалбум; Писмо и отговор банка ДСК; протокол за доброволно предаване и
извлечения; докладни записки и отговори; писма отговори до ГД „ ИН“;
постановление за установяване на адрес, писмо и телеграма за ОДИ; справки
за задгранични пътувания;; писма и характеристични справки; декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние.
Предвид изложеното съдът намира, подс.М.М., следва да бъде признат
за виновен в това, че на 10.04.2020г. в с.Горско Дюлево, общ.Момчилград, в
съучастие с подс.Ю.М. от с.Горско Дюлево, като извършител отнел чужди
движими вещи- описаните по-горе, на обща стойност 4345,52 лева от
владението на Е.Р. и Н.Р. и двамата от с.Горско Дюлево, без тяхно съгласие и
с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и кражбата
представлява опасен рецидив- престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195
ал.1 т.З предл.1-во вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.29 ал.1 б. “а“ във вр. с чл.20 ал.2
от НК, и да му се наложи съответното наказание; Следва също така и
подс.Ю.М., да бъде признат за виновен за това, че на 10.04.2020г. в с.Горско
Дюлево, в съучастие с подс.М. М., като извършител, е отнел чужди движими
вещи- описаните по-горе, на обща стойност 4345,52 лева от владението на
Е.Р. и Н.Р. и двамата от с. Горско Дюлево, без тяхно съгласие и е намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот - престъпление по чл.195
ал.1 т.З предл.1-во във вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, и да му се
наложи съответното наказание.
Съдът намери, че гореописаните доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват
описаната фактическа обстановка, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи. Доказа се авторството на деянието и вината на
подсъдимите лица, като тази фактическа обстановка се доказва от събраните
по делото доказателства: и обсъдени по-горе и прочетени по реда на чл.283 от
НПК и приобщени по смисъла на чл.373 ал.3 от НПК-приети в съдебно
заседание.
По вида и размера на наказанието: За извършеното от подс.Ю.М.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до
десет години.Предвид това и провеждането на съдебното следствие при
условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът
на осн. чл.373 ал. 2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи
разпоредбите на чл. 58 „А“ от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба
– да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета,
или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.
55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца. В настоящият казус, съдът
4
намира, че не са налице условията на чл.55 от НК, и затова следва да прецени
дали приложението му е по-благоприятно за дееца. Съдът счита, че в
настоящият случай не са налице многобройни или изключителни
обстоятелства, които да са смекчаващи престъпната проява на Ю.М., като
въпреки самопризнанията и пълното съдействие за разкриване на обективната
истина по делото, същото не може да приеме за изключително обстоятелство,
т.к. щетите не са възстановени.
При това положение, съдът счита, че следва да оценява дейността на
подсъдимия в условията на чл. 58 „а“ от НК. Респ. следва да определи
полагащото му се наказание в условията на чл. 58 „А“ ал.3 вр.ал.1 от НК – т.
е. към законово предвиденият минимум в чл.195 ал.1 т.3 от НК /т.е. на
същият следва да се определи наказание, чийто размер на бъде намален с 1/3
част/. При тези условия, съдът при преценката какво конкретно наказание да
определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия съжаление за
стореното, пълното му съдействие за разкриване на престъплението в
всичките му елементи, и наистина невисокият размер на щетите, причинени с
престъплението /4 345,52 лева/, и при съобразяване с установените от чл. 36
от НК цели на наказанието, счете, че на същия съответства да бъде наложено
наказание "лишаване от свобода" в размер на 1 година и 6 месеца/ сиреч 18
месеца/, като съобразно нормата на чл.58 „а“ ал.3 вр.ал.1 от НК след
съответно намаляване с 1/3 част, то самото наказание ще е в размер на 1
година. Съдът счита, че с оглед поправянето и превъзпитанието на лицето,
следва изпълнението на същото да се отложи с изпитателен срок от 3
години- т.к. са налице материално правните предпоставки за това- обсъдени
по-горе.
По отношение на вида и размера на наказанието за извършеното от
подс.М.М. престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от
три до петнадесет години.Предвид това и провеждането на съдебното
следствие при условията на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2
от НПК, съдът на осн. чл.373 ал. 2 от НПК е длъжен при определяне
наказанието да приложи разпоредбите на чл. 58 „А“ от НК, като или на осн.
ал.1 от същата разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да
го намали с една трета, или алтернативно да определи санкцията на
подсъдимия, в условията на чл. 55 от НК – ако това е по-благоприятно за
дееца. В настоящият казус, съдът намира, че не са налице условията на чл.55
от НК, и затова следва да прецени дали приложението му е по-благоприятно
за дееца. Съдът счита, че в настоящият случай не са налице многобройни или
изключителни обстоятелства, които да са смекчаващи престъпната проява на
М.М., като въпреки самопризнанията и пълното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, същото не може да приеме за изключително
обстоятелство, т.к. щетите не са възстановени, а и самият той има предишни
осъждания, които не са допринесли за неговото поправяне и превъзпитание.
При това положение, съдът счита, че следва да оценява дейността на
подсъдимия в условията на чл. 58 „а“ от НК. Респ. следва да определи
полагащото му се наказание в условията на чл. 58 „А“ ал.3 вр.ал.1 от НК – т.
е. към законово предвиденият минимум в чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 3
от НК /т.е. на същият следва да се определи наказание, чийто размер на бъде
5
намален с 1/3 част/. При тези условия, съдът при преценката какво конкретно
наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното, пълното му съдействие за разкриване на
престъплението в всичките му елементи, и наистина невисокият размер на
щетите, причинени с престъплението /4 345,52 лева/, и при съобразяване с
установените от чл. 36 от НК цели на наказанието, счете, че на същия
съответства да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в размер
на 4 години и 6 месеца/ сиреч 54 месеца/, като съобразно нормата на чл.58
„а“ ал.3 вр.ал.1 от НК след съответно намаляване с 1/3 част, то самото
наказание ще е в размер на 3 години. Съдът счита, че с оглед поправянето и
превъзпитанието на лицето, следва същото бъде изпълнено ефективно т.к. са
налице материално правните предпоставки за това- обсъдени по-горе.
Съгласно нормата на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, изпълнението на така
определеното наказание следва да е първоначален „строг“ режим.
По разноските и таксите: На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
намира, че следва да се осъди подсъдимите лица солидарно да заплатят по
сметка на РУ- Момчилград към ОДМВР- Кърджали направените по делото
разноски за вещи лица, направени в хода на досъдебното производство, в общ
размер на 371,25 лева.
Следва намерените и иззети веществени доказателства- предмет на
деянието, да бъдат върнати на техният собственик.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

6