№ 1621
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110200320 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СЛ. Й. М., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 11-01-703 от 06.12.2021 г., издадено от директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция (АДФИ), с което за нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 3432,44 лева на
основание чл.256, ал.1 от ЗОП.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска
неговата отмяна. Излагат се доводи, че услугите не трябвало да бъдат част от една
обществена поръчка, понеже се касаело за различни видове ремонти.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на атакуваното
НП. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските поискани
от другата страна. Представя и писмена защита.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата. Счита, че било налице
извършено нарушение. Пледира за цялостно потвърждаване на издаденото НП и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Също представя писмени бележки.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
1
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
Юридическото лице „***“ ЕАД има предмет на дейност извършване на превоз
на пътници с автобуси; обслужване и текущ ремонт; реализация на приходи и контрол,
както и всяка друга незабранена дейност. В структурата на дружеството са включени
четири поделения: Централно управление, гараж „**“, гараж „**“ и гараж „**“.
Едноличен собственик на капитала на дружеството е Столична община. Съгласно чл.7
от Устройствения правилник на „***“ ЕАД (УПСА), дружеството е с едностепенна
система на управление - Съвет на директорите и се представлява от Изпълнителен
директор, който ръководи оперативно цялостната дейност на дружеството. „***“ ЕАД
попада в обхвата на държавната финансова инспекция, като търговско дружество с
блокираща квота държавно или общинско участие в капитала, по смисъла на чл.4, т.3
от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). Изпълнителният директор на
„***“ ЕАД е възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2, вр.
чл.123, т.4 и чл.127, ал.1 от ЗОП, тъй като представлява публично предприятие, което
извършва секторна дейност, свързана с транспортни услуги в областта на автобусния
транспорт и в това си качество, за него е налице законоустановено задължение да
провежда процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП и/или по
реда на Глава седемнадесета от ЗОП, при наличие на законови основания и
предпоставки за това.
Към 2019 година изпълнителен директор на „***“ ЕАД бил жалбоподателят СЛ.
Й. М., назначен с Договор № РД 12- 66/13.03.2017 г. Съгласно справка изх. №
302/15.03.2021 г. СЛ. Й. М. не е упражнил правото си по чл.7, ал.1 от ЗОП за
определяне на друго длъжностно лице, което да организира и/или да възлага
обществени поръчки.
За периода от 10.01.2019 г. до 20.12.2019 г. в „***“ ЕАД били извършени
разходи за възстановяване/ремонт на части в общ размер на 143 018,17 лв. без ДДС,
видно от представена справка изх. № 676/22.07.2021 г., изготвена от длъжностно лице
на „***“ ЕАД. Разходите за предоставените услуги били извършвани въз основа на
фактури, издавани от различни доставчици при режим на директно възлагане и същите
са намерили счетоводно отражение по Дт. сметка 302022 „Резервни части II употреба -
възстановени“ и по Кт. сметки 40101 „Доставчици в лева”; 40103 „Доставчици на
резервни части” и 40104 „Доставчици на услуги/ремонт“. За първата предоставена
услуга по възстановяване/ремонт на части за 2019 г. били издадени фактури №
**********/10.01.2019 г. и № **********/10.01.2019 г. от „***“ АД, на обща стойност
2
330,00 лв. без ДДС. Натрупвайки стойността на всяка следваща (поредна) услуга без
ДДС се установява, че към 06.06.2019 г. стойността на предоставените на „***“ ЕАД
услуги възлиза на 71 520,55 лв. без ДДС, поради което е бил преминат прагът от 70 000
лева и към 06.06.2019 г. за изпълнителния директор на „***“ ЕАД е възникнало
задължение да приложи предвидения в ЗОП ред, спазвайки разпоредбата на чл.17, ал.1
от ЗОП. С поемането на задължения за разходи по 168 броя фактури е бил достигнат и
превишен стойностният праг от 70 000 лева по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП.
Било е изискано от изпълнителния директор на „***“ ЕАД да предостави
писмено обяснение във връзка с извършените разходи за предоставените услуги по
ремонт и възстановяване на авточасти, като той е изразил становище, че за
предоставените услуги не е приложен предвиденият по закона ред, съобразно
стойността им.
Общата стойност на предоставените услуги за периода от 10.01.2019 г. до
20.12.2019 г. е била в размер на 143 018,17 лв. без ДДС и попада в стойностния праг по
чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, поради което възложителят (изпълнителният директор на „***“
ЕАД) е трябвало да приложи реда за възлагане на обществена поръчка чрез процедура
по чл.18, ал.1, т.12 и т.13 от ЗОП, но не го е сторил.
Към 06.06.2019 г. жалбоподателят СЛ. Й. М. не е бил възпрепятстван да
изпълнява служебните си задължения, видно от представена от „***“ ЕАД справка с
изх. № 669/20.07.2021 г. за отсъствия на изпълнителния директор на дружеството за
периода 01.01.2018 г. - 31.12.2019 г.
Предвид на това проверяващите са приели, че на 06.06.2019 г. в град София, в
„***“ ЕАД - гр. София, жалбоподателят СЛ. Й. М., в качеството си на изпълнителен
директор на дружеството и на възложител на обществени поръчки е поел задължения
за извършване на разходи по фактури № 11526/06.06.2019 г. и № 11711/06.06.2019 г., с
което се надвишава минималният стойностен праг по чл.20, ал.2 от ЗОП, без да
приложи предвидения в закона ред - процедура по чл.18, ал.1 от ЗОП, при възлагане на
обществена поръчка за възстановяване/ремонт на части.
Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 11-01-703 от 09.08.2021 г. за
нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.2, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП. Актът бил
подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил предявен на нарушителя,
който го подписал с отбелязване, че ще възрази.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 11-01-703 от
06.12.2021 г., с което за нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.2, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.3
от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 3432,44 лева на основание чл.256,
ал.1 от ЗОП.
3
По делото беше разпитан актосъставителят И.Й., като показанията на същия са
логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират изцяло с констатациите
обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното
постановление, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се
подкрепят от приложения по делото писмен доказателствен материал, приобщен по
реда на чл.283 от НПК. Свидетелят подробно разказа за извършената проверка и
констатациите от нея, като показанията му са достатъчно подробни, логични,
непротиворечиви и подкрепени от останалите събрани по делото писмени
доказателства. Съдът дава вяра на казаното от него, тъй като той депозира показания за
факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Й., както и от
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна
страна:
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл.261, ал.1 от ЗОП, а именно
от длъжностно лице на Агенцията за държавна финансова инспекция, каквото се явява
актосъставителят И.Й., заемащ длъжността главен финансов инспектор в Агенцията за
държавна финансова инспекция. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени
датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е
подписан от един свидетел и е бил връчен на жалбоподателя. НП е издадено от
компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано
подробно по дата, място и начин на извършване, отразена е нарушената законова
разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът
намира, че съдържа всички съществени реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН. Спазени
са сроковете по чл.261, ал.1 от ЗОП, който се явява специален закон по отношение на
ЗАНН, а именно актът е съставен в 6 месечен срок от деня, в който нарушителят е
открит и в 3 годишен срок от извършване на нарушението.
Неоснователно е възражението в жалбата, че не била посочена датата на
раждане на свидетеля по акта. Целта на това посочване е да се индивидуализира по
непротиворечив начин самоличността на свидетеля и да има достатъчно данни за него,
ако се наложи да бъде евентуално разпитан от съда. В случая е посочено ЕГН на
свидетеля по акта, което в още по-голяма степен гарантира възможността за правилна
индивидуализация, тоест посоченото ЕГН в още по-голяма степен гарантира целите на
ЗАНН по отношения ясната индивидуализация на свидетеля, тъй като на съответната
4
дата може да са били родени още много други лица, докато ЕГН е уникален белег,
който може да се отнася само за едно конкретно физическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП, обекти на обществени поръчки
са предоставянето на услуги. Според чл.17, ал.1 от ЗОП, възложителите са длъжни да
приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са
налице основанията за това, а чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП гласи, че възложителите прилагат
процедурите по чл.18, ал.1, т.12 или 13, когато обществените поръчки имат прогнозна
стойност при доставки и услуги, включително и услугите по приложение № 2 – от 70
000 лв. до съответния праг по ал.1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на
поръчката. По делото категорично се доказа от обективна страна, че юридическото
лице „***“ ЕАД има предмет на дейност извършване на превоз на пътници с автобуси;
обслужване и текущ ремонт; реализация на приходи и контрол, както и всяка друга
незабранена дейност, като едноличен собственик на капитала на дружеството е
Столична община. Дружеството има Изпълнителен директор, който ръководи
оперативно цялостната му дейност и то попада в обхвата на държавната финансова
инспекция, като търговско дружество с блокираща квота държавно или общинско
участие в капитала, по смисъла на чл.4, т.3 от Закона за държавната финансова
инспекция (ЗДФИ). В тази връзка изпълнителният директор на „***“ ЕАД е
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2, вр. чл.123, т.4 и
чл.127, ал.1 от ЗОП, тъй като представлява публично предприятие, което извършва
секторна дейност, свързана с транспортни услуги в областта на автобусния транспорт и
в това си качество, за него е налице законоустановено задължение да провежда
процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП и/или по реда на Глава
седемнадесета от ЗОП, при наличие на законови основания и предпоставки за това.
Доказа се, че към 2019 година изпълнителен директор на „***“ ЕАД е бил
жалбоподателят СЛ. Й. М., който не е упражнил правото си по чл.7, ал.1 от ЗОП за
определяне на друго длъжностно лице, което да организира и/или да възлага
обществени поръчки. От приложените по делото документи и показанията на
разпитания свидетел става ясно, че за периода от 10.01.2019 г. до 20.12.2019 г. в „***“
ЕАД са били извършени разходи за възстановяване/ремонт на части в общ размер на
143 018,17 лв. без ДДС, като разходите за предоставените услуги са били извършвани
въз основа на фактури, издавани от различни доставчици при режим на директно
възлагане. За първата предоставена услуга по възстановяване/ремонт на части за 2019
г. са били издадени фактури № **********/10.01.2019 г. и № **********/10.01.2019 г.
от „***“ АД, на обща стойност 330,00 лв. без ДДС, като натрупвайки стойността на
всяка следваща (поредна) услуга без ДДС, към 06.06.2019 г. стойността на
предоставените на „***“ ЕАД услуги е възлизала на 71 520,55 лв. без ДДС, поради
което е бил преминат прагът от 70 000 лева. Следователно към 06.06.2019 г. за
изпълнителния директор на „***“ ЕАД е възникнало задължение да приложи
5
предвидения в ЗОП ред, спазвайки разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗОП, понеже с
поемането на задължения за разходи по 168 броя фактури е бил достигнат и превишен
стойностният праг от 70 000 лева по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, но той не го е сторил.
Общата стойност на предоставените услуги за периода от 10.01.2019 г. до 20.12.2019 г.
е била в размер на 143 018,17 лв. без ДДС и попада в стойностния праг по чл.20, ал.2,
т.2 от ЗОП, поради което възложителят (изпълнителният директор на „***“ ЕАД) е
трябвало да приложи реда за възлагане на обществена поръчка чрез процедура по
чл.18, ал.1, т.12 и т.13 от ЗОП. От обективна страна към 06.06.2019 г. жалбоподателят
СЛ. Й. М. не е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. За да
възникне основание за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП, следва
задължително да са налице кумулативните изисквания по отношение на обект, субект и
стойност на обществената поръчка. Възстановяването на части попада сред обектите
на обществени поръчки, съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП, като услуга, осъществявани
чрез покупка, за които не са налице изключения от приложното поле на ЗОП,
изчерпателно изброени в чл.13 и чл.15 от ЗОП. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗОП, при
възлагане на обществени поръчки секторните възложители прилагат процедурите по
чл.18, ал.1, т. 1, 2, 4, 6, 7, 9 и 11 – 13, а според разпоредбата на чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП,
когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги от 70
000 лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на
поръчката /за секторни възложители - 817 524 лв. - за доставки и услуги/,
възложителите прилагат процедурите по чл.18, ал.1, т.12 и т.13 от ЗОП. В случая
предоставените услуги по ремонт и възстановяване на авточасти се доказват само с
първични счетоводни документи (фактури) от различни доставчици, като доставчиците
на услугите са били избрани от възложителя, без да е била проведена процедура по
реда на ЗОП, тоест същите са възложени при по-облекчен ред от предвидения в закона.
От обективна страна на 06.06.2019 г. в град София, в „***“ ЕАД - гр. София,
жалбоподателят СЛ. Й. М., в качеството си на изпълнителен директор на дружеството
и на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2, вр. чл.123, т.4 и
чл.127, ал.1 от ЗОП е поел задължения за извършване на разходи по фактури №
11526/06.06.2019 г. и № 11711/06.06.2019 г., с което се надвишава минималния
стойностен праг по чл.20, ал.2 от ЗОП, без да приложи предвидения в закона ред -
процедура по чл.18, ал.1 от ЗОП, при възлагане на обществена поръчка за
възстановяване/ремонт на части, поради което, в качеството си на изпълнителен
директор на „***“ ЕАД и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на
чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП е нарушил разпоредбата на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.2, т.2, вр.
чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП.
Неоснователно е възражението, че услугите не трябвало да бъдат част от една
обществена поръчка, понеже се касаело за различни видове ремонти. Всички тези
ремонти касаят дейността на дружеството по извършване на превоз на пътници с
6
автобуси; обслужване и текущ ремонт; реализация на приходи и контрол, както и
всяка друга незабранена дейност. Следователно няма как всеки отделен ремонт, на
всяка една различна част, да се отделя в самостоятелна обществена поръчка, което би
било изключително трудно, би ангажирало много време и реално дейността на
дружеството би спряла докато трае всяка една отделна обществена поръчка. Дейността
на дружеството е свързана с ремонта на превозните средства, този ремонт касае
цялостната им поддръжка и няма как изкуствено да се разделят ремонтите на отделни
части на превозното средство. Именно в тази връзка ЗОП дава възможност при
подготовка на обществената поръчка да се извърши разделянето й в обособени
позиции, като по преценка на възложителя, когато не е целесъобразно разделянето на
обществената пръчка, мотиви за това се посочват в решението за нейното откриване, но
тук решение няма, понеже не е била приложена процедурата по чл.18, ал.1 от ЗОП.
От субективна страна деянието е било извършено виновно, тъй като
жалбоподателят С.М. е знаел, че към 06.06.2019 г. с поемането на задължения за
извършване на разходи по фактури № 11526/06.06.2019 г. и № 11711/06.06.2019 г. се
надвишава минималния стойностен праг по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП от 70 000 лева и
въпреки това не е приложил предвидения в закона ред - процедура по чл.18, ал.1 от
ЗОП, макар да е имал възможност да го стори.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.256, ал.1 от
ЗОП, предвиждащ наказание глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения
договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход или от
поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 50 000 лева за
възложител, който възложи обществена поръчка, като сключи договор или извърши
разходи или поеме задължение за извършване на разходи, с което се достига или
надвишава минималния стойностен праг по чл.20, ал.1 или 2, без да приложи
процедура по чл.18, ал.1 съобразно стойността на поръчката при наличие на основания
за това. Към датата на извършване на нарушението – 06.06.2019 г. е действала старата
редакция на посочената санкционна разпоредба, която обаче е идентична като текст с
настоящата и единственото изменение касае максималния размер на глобата, който е
увеличен от 10 000 лева на 50 000 лева. В случая наказанието трябва да е в размер на 2
% от общата стойност на извършените разходи с ДДС - 171 621,80 лв. с ДДС (143
018,17 лв. без ДДС), тоест глобата трябва да е в размер на 3432,44 лева. Наказанието е
правилно определено от наказващия орган и е във фиксиран размер, поради което
съдът не може да го изменя.
Съдът не намира, че случаят следва да бъде приет за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като качеството „възложител“ на наказаното лице, предвид
длъжността, която заема, предполага жалбоподателят да е запознат с изискванията на
закона, а незнанието му не е извинително. Нарушението е формално, поради което
евентуалната липса на вреди не може да доведе до неговата маловажност. Целта на
7
въведеното законово изискване е да са защитени напълно правата на общинското
дружество „***“ ЕАД, като има пълна прозрачност, публичност, яснота и отчетност
при изразходването на средствата във връзка с дейността му, тъй като в крайна сметка
тези средства идват основно от данъкоплатците. Разходването на публични средства, в
нарушение на предвидения в закона ред и основни принципи, не може да бъде
преценено като деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения. Освен това не се касае за
пренебрежимо малко прехвърляне на прага от 70 000 лева, до който не се изисква
прилагане на процедурата по чл.18, ал.1 от ЗОП, а този праг е надхвърлен повече от
два пъти - 143 018,17 лв. без ДДС. Нарушението, с оглед характера му, интересите,
които засяга и възможните неблагоприятни последици от него, се явява такова с
немалка степен на обществена опасност, поради което и разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН е неприложима.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лева. По делото беше разпитан един единствен свидетел и беше проведено едно
открито съдебно заседание. От друга страна самото делото се отличава не толкова с
фактическа, колкото с правна сложност, която е по-голяма в сравнение с обичайните
административнонаказателни производства. С оглед изложеното до тук, в полза на
наказващия орган следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, които съдът намира за справедливи и съобразени с правната и
фактическа сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-703 от 06.12.2021 г.,
издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с
8
което за нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.2, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.3 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП) на СЛ. Й. М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 3432,44 /три хиляди четиристотин
тридесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/ лева на основание чл.256, ал.1 от
ЗОП.
ОСЪЖДА жалбоподателя СЛ. Й. М., ЕГН ********** да заплати на Агенция
държавна финансова инспекция (АДФИ) сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9