РЕШЕНИЕ
№ 1097
гр. София, 23.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20241110214488 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. У., роден на *** г. в ***, чрез
упълномощения адв.И. Д., против наказателно постановление /НП/ № 42-
0011217 от 29.08.2024 г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ /ОО „АА“/ - гр.София, против М. У., предвид съставен му на
29.08.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
03236, за това, че на 29.08.2024 г., около 11.01 часа, в гр.София, на автогара
„Сердика“, бул.„Княгиня Мария Луиза“ 102, сектор 5, като водач на МПС
„Мерцедес Туризмо РХД М“ с рег. № ***, от категория М3, извършва
международен превоз на пътници по редовна автобусна линия до страна,
която не е член на ЕС с МПС с регистрация в ЕС, по маршрут гр.София -
гр.Истанбул, видно от Разрешително №***, като автобусът е технически
неизправен – челното обзорно стъкло е с нарушена цялост – спукано е в
почистваната от стъклочистачките зона, която е значително засегната,
неизправността е оценена като „опасна“ /след извършена визуална проверка
по метод 2 на елемент 3.2, причина за неизправност - буква „в“, изречение 2
1
оценка графа 6 от Приложение №5 към чл.31,ал.1 от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г./, с което виновно нарушил чл.139,ал.1,т.1 от Закона за движение
по пътищата, вр.чл.101,ал.4, вр. Приложение 5, Част I, т.3.2,б.“б“,изр.2 от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, поради което на основание чл.53
от ЗАНН и чл.179,ал.6,т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева.
Недоволен от НП и наложената с него глоба М. У., чрез упълномощения
адв.И. Д. го обжалвал пред СРС.
В жалбата е написано, че М. У. не е извършил твърдяното нарушение,
както и че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска НП да бъде отменено.
С допълнителна молба, заведена в СРС на 25.11.2024 г., от М. У., чрез адв.И.
Д., са изложени допълнителни доводи по предмета на делото, сочещи
незаконосъобразност на НП: за нарушение на разпоредбите на чл.44,ал.1,ал.4
от ЗАНН - не е спазено условието за прилагане на писмени обяснения или
възражения от страна на нарушителя или изричен отказ да се направят такива,
гарантиращо упражняване на правото на защита; АУАН и НП са връчени на
нарушителя само на български език, без писмен превод на разбираем за него
език. В тази връзка се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно,
както и на основание чл.38,ал.2,вр.ал.1,т.3 от ЗАдвВ
административнонаказвашият орган да бъде осъден да заплати на адв.Д.
адвокатско възнаграждение за оказаната по делото безплатна /на основание
чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдвВ/ адвокатска помощ и съдействие на жалбоподателя /с
приложен договор за правна защита и съдействие и списък на разноски пред
СРС – 400 лева/.
В съдебното заседание жалбоподателят М. У., не се явява.
Не се явява и упълномощеният адв.Д., редовно призован.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
2
При проведения разпит на актосъставителя К. Г. В., той разказва, че при
извършена рутинна проверка на автогара Сердика, бил проверен и автобус,
превозващ пътници по редовната линия София-Истанбул-София, при което
били констатирани различни нарушения, за всяко от които бил съставен АУАН,
в т.ч. и че предното стъкло на автобуса било пукнато, за която техническа
неизправност автобусът бил спрян от движение.
Съдът намира, че показанията на В. за ясни и конкретни, без
противоречия, поради което ги кредитира.
По делото са приложени в копия: СРМПС, СУМПС; Удостоверение за
техническа изправност па ППС – от 14.06.2024 г.; Протокол за сваляне и
отнемане на табела с регистрационен номер; Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №РД-14-4009/29.08.2024 г.; Протокол
от крайпътна техническа проверка №757332/30.08.2024 г., и платежна бележка
/за 400 лева = на 80 % от наложената с НП глоба/; длъжностна характеристика
на актосъставителя; заповед за компетентността на
административнонаказващия орган, прочетени и приети по реда на чл.283 от
НПК, на които съдът дава вяра.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, кредитирани от
този съдебен състав, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява с необходимата категоричност следното от фактическа страна:
На 29.08.2024 г., около 11.00 часа, изпълнявайки служебните си
задължения, инспектори при ОО „АА“ гр.София – К. В. и А. Г., извършили в
гр.София, на автогара „Сердика“, бул.„Княгиня Мария Луиза“ 102, рутинна
проверка по спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози,
Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове, при която на сектор 5 проверили МПС „Мерцедес
Туризмо РХД М“ /автобус/ с рег. № ***, от категория М3, с водач турският
гражданин М. У., извършващ международен превоз на пътници по редовна
автобусна линия до страна, която не е член на ЕС с МПС с регистрация в ЕС,
3
по маршрут гр.София - гр.Истанбул, съгласно Разрешително №***.
Проверяващите инспектори установили техническа неизправност на автобуса
– челното му обзорно стъкло било с нарушена цялост – спукано в
почистваната от стъклочистачките зона, която била значително засегната, и
неизправността била оценена като „опасна“, за което на М. У. бил съставен
АУАН и били иззети неговото СУМПС и СРМПС на автобуса.
На същата дата - 29.08.2024 г., въз основа на АУАН, било издадено
обжалваното НП, екземпляр от което М. У. получил на 30.08.2024 г. На
29.08.2024 г. началникът на ОО „АА“ София издал и Заповед №РД-14-4009 за
прилагане на принудителна административна мярка, и във връзка с
посоченото нарушение наложил временно спиране на движението на
автобуса до заплащане на наложената с НП глоба и до отстраняване на
установената опасна неизправност, екземпляр от която М. У. получил на
30.08.2024 г. и платил 400 лева = на 80 % от наложената с НП глоба. На
30.08.2024 г. бил изготвен в ОО „АА“ София Протокол от крайпътна
техническа проверка №757332/30.08.2024 г. в който за горепосочения автобус
била отразено, че въпросната неизправност е отстранена.
На 02.09.2024 г. М. У., чрез упълномощения адв.И. Д., обжалвал НП.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес
да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на
процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.
Разгледана по същество жалбата, относно направените в нея твърдения –
че не е извършено посоченото нарушение, е неоснователна, защото те са
формално декларативни, неподкрепени от доказателства и представляват
единствено опит от страна на жалбоподателя за изграждане на някаква
защитна версия в своя полза.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
4
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съдът приема, че и АУАН, и НП са съставени съответно от компетентен
орган, в кръга на правомощията му, в който смисъл са приложените по делото
доказателства в тази връзка.
Посочената в АУАН и НП нарушена законова разпоредба на
чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП регламентира, че движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни, което е във връзка с
Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС - Приложение 5 /Методика за
извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства, която определя еднакви изисквания и критерии
при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС/, Част I
/Минимални изисквания относно съдържанието и препоръчителните методи
на проверка/, т.3.2,б.“б“,изр.2 /състояние на стъклата, осъществява се чрез
визуална проверка; сериозно е засегната видимостта през зоната за почистване
на устройствата за почистване на предното стъкло/.
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява с
необходимата категоричност, че жалбоподателят М. У. в посоченото време и
на посоченото място е извършил вмененото му нарушение на чл.139,ал.1,т.1,
вр. чл.101,ал.4 от ЗДвП, вр. Приложение 5, Част I, т.3.2,б.“б“,изр.2 от Наредба
№Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, защото като водач на МПС „Мерцедес
5
Туризмо РХД М“ с рег. № ***, от категория М3, извършвал международен
превоз на пътници по редовна автобусна линия до страна, която не е член на
ЕС, с МПС с регистрация в ЕС, по маршрут гр.София - гр.Истанбул, видно от
Разрешително №***, като автобусът е бил технически неизправен – челното
му обзорно стъкло е било с нарушена цялост – спукано в почистваната от
стъклочистачките зона, която била значително засегната, като посочената
неизправност е „опасна“. За това нарушение, вярно словесно посочено и
правилно цифрово квалифицирано, му е наложено наказание на визираното
по-горе основание – което е във нормативно фиксиран размер от 500 лева.
От субективна страна нарушението е извършено виновно.
Отделно от това, от друга страна, съществен за правилното решаване на
делото е въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната
фаза на производството, каквито настоящият съдебен състав, при извършената
служебна проверка констатира. Съдът приема, че обжалваното НП е издадено
по реда на чл.44,ал.4 от ЗАНН, което извежда от материалите по делото – че
М. У. е роден в *** и е *** гражданин, но данни за постоянен адрес на
нарушителя, който не е български гражданин, не се съдържат в материалите
по административната преписка. Разпоредбата на чл.44,ал.4 от ЗАНН обаче
изисква на административнонаказващия орган, заедно с акта да се представят
писмени обяснения или възражения на нарушителя, което не е изпълнено и е
лишило нарушителя от така предвидената за него възможност, с което е
ограничено правото му на защита, което е процесуално нарушение от
категорията на съществените и не може да бъде отстранено от съда при
обжалване на НП, поради което води до отмяната на крайния
административен акт на формално основание.
Относно твърдението в молбата от името на М. У., подписана от адв.Д.,
че М. У. не разбира и не владее български език, следва да се отбележи, от една
страна – че той като чужд гражданин, роден в ***, е възможно да не разбира
български език, от друга страна обаче – той упражнявайки трудова дейност и
на територията на България – превоз на пътници между гр.София и
гр.Истанбул, което допуска и предполага разбиране на български език дори и
на елементарно говоримо ниво. Доколкото това обстоятелство не е изяснено в
6
хода на извършената му проверка и същият не се явява пред съда по
настоящето НАХД, съдът не може, а и е недопустимо да предполага дали
същият разбира български език /говоримо и писмено/ и респективно ако той
не владее езика, на който се развива административно наказателното
производство, да му бъде назначен преводач. Правото на нарушителя да
ползва преводач е неотменимо. Единствено и само при негово изрично и
надлежно дадено съгласие, че не желая да се ползва от това право, преводач
може и да не бъде назначен. По делото липсват каквито и да е данни за отказ
от преводач от страна на нарушителя, включително и че изобщо на същия е
разяснено това право – да ползва преводач.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила, а платената глоба от
М. У. в размер на 400 лева, да му бъде върната /да му бъде върната сумата от
400 лева/.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Съгласно чл.38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата - адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
роднини, близки или на друг юрист. Тази разпоредба е вписана в договора за
правна защита и съдействие от 22.11.2024 г., сключен между М. У. и адв.И. Д.,
като основание за „безплатно“ осъществената правна помощ. По делото
липсва информация, такава не е посочена и адв.Д. кое от трите нормативно
визирани основания за безплатна помощ се твърди, че е налично. Доколкото
съдът приема, че жалбата срещу НП е формална, тип „бланкетна“, като
съобразява за претендираното адвокатско възнаграждение единствено
изготвената и депозирана молба, входирана в СРС на 25.11.2024 г., с изложени
в нея съображения по същество на делото, с оглед на което счита, че на адв.Д.
7
следва да бъде определено възнаграждение в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева, който размер преценява като справедлив и съответен на оказаната
правна помощ, съобразявайки и че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност и респективно не налага специални усилия от страна на
адвоката за запознаване с материалите по него и изготвяне на жалбата срещу
НП и горевизираната молба, а ИА „АА“ следва да бъде осъдена да заплати
това възнаграждение от 250 лева в полза на адв.Д., като за разликата от 150
лева, до претендирания за адвокатско възнаграждение размер от 400 лева,
настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно и като такова то
следва да бъде оставено без уважение, поради което и не го уважава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0011217 от 29.08.2024 г.,
издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО
„АА“/ - гр.София, против М. У., за това, че на 29.08.2024 г., около 11.01 часа, в
гр.София, на автогара „Сердика“, бул.„Княгиня Мария Луиза“ 102, сектор 5,
като водач на МПС „Мерцедес Туризмо РХД М“ с рег. № ***, от категория
М3, извършва международен превоз на пътници по редовна автобусна линия
до страна, която не е член на ЕС с МПС с регистрация в ЕС, по маршрут
гр.София - гр.Истанбул, видно от Разрешително №***, като автобусът е
технически неизправен – челното обзорно стъкло е с нарушена цялост –
спукано е в почистваната от стъклочистачките зона, която е значително
засегната, неизправността е оценена като „опасна“ /след извършена визуална
проверка по метод 2 на елемент 3.2, причина за неизправност - буква „в“,
изречение 2 оценка графа 6 от Приложение №5 към чл.31,ал.1 от Наредба
№Н-32 от 16.12.2011 г./, с което виновно нарушил чл.139,ал.1,т.1 от Закона за
движение по пътищата, вр.чл.101,ал.4, вр. Приложение 5, Част I,
т.3.2,б.“б“,изр.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, поради което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,ал.6,т.3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
8
Платената от М. У. по банков път /съгласно приложеното копие
платежна бележка от 30.08.2024 г./ глоба в размер на 400 /четиристотин/
лева, да му бъде върната – чрез упълномощения му адв.И. А. Д. /съдебен
адрес гр.***, ул.“***/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
/гр.София, ул.“Витиня“ №1/ да заплати на адв.И. А. Д. сумата от 250,00
/двеста и петдесет/ лева - адвокатско възнаграждение по настоящето НАХД.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9