Р
Е Ш Е
Н И Е №
260003
27.02.2023 год.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : Валентина
Иванова
Секретар:
Галя Ангелова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Адм.
д. № 27 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР към
ЗИДАПК, вр. §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба с рег.индекс № 94 Г-109-1/20.05.2020г. по регистъра на Община Хасково,
подадена от Г.С.А., Д.Н.А., Г.Д.Д. и Д.Р.Д., против Заповед № 695/14.04.2020г.
на Кмета на Община Хасково, с която е наредено възстановяването на правото на
собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. И.К.
върху новообразуван имот в ж.р. «Кенана» с идентификатор: № 77195.701.164 с
площ 1047 кв.м.
Жалбоподателите твърдят, че Г.Д.Д. и Д.Р.Д.
били собственици на процесния имот, а на другите двама било учредено право на
ползване върху същия и че заповедта била нищожна, тъй като имотът не бил от
категорията на имотите по § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, доколкото не представлявал
земеделска земя и никога не бил предоставян на граждани по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
Освен това, за него имало влязъл в сила и приложен регулационен и застроителен план, като били
построени законно две сгради, поради което следвало да бъде приложена
разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Твърдят
също, че липсвала и идентичност между процесния имот и възстановената с Решение
№ 36 – 51 от 01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51723 на наследниците на Д. И.
К. земеделска земя. Към датата на
одобряване на плана на новообразуваните имоти от Областния управител –
28.06.2019г. и към датата на издаване на процесната заповед поземлен имот с
идентификатор 77195.701.164 не бил земеделска земя, а бил включен в
строителните граници на гр.Хасково. С оглед на това оспорваната заповед на
кмета и одобреният през 2019г. ПНИ в частта на процесния имот били постановени
при липса на предмет. Считат, че заповедта била и незаконосъобразна, защото
била издадена за възстановяване право на собственост върху застроен имот,
включен в урбанизираната територия и урегулиран като жилищен имот по правилата
и нормите на ЗУТ. С оглед разпоредбата на чл.28, ал.2 от ПЗРЗСПЗЗ, бившите
собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени поради проведени
мероприятия по смисъла на § 1 от ДР, имали право на обезщетение по реда на
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. По аргумент от чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ не се възстановявали
права на собственици върху имоти, ако са застроени със сгради при спазване на
всички нормативни изисквания и законно разрешеният строеж е започнал преди
01.03.1991г. Заявяват, че имали издадено Разрешение за строеж №
264/09.05.1979г. на Общински народен съвет – Хасково и одобрен проект на
Общински народен съвет – Хасково. Предвид изложеното, молят съда да постанови
решение, с което да обяви нищожността на Заповед № 695/14.04.2020г. на Кмета на
Община Хасково, или да бъде отменена атакуваната заповед като
незаконосъобразна. Претендират разноски.
Ответникът оспорва жалбата изцяло и иска
отхвърлянето й. Атакуваната заповед била законосъобразна и като такава следвало
да се потвърди. По делото се установило, че е налице влязъл в сила план на
новообразуваните имоти, при което и според съдебната практика, в заповед по §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът следвало единствено да отрази този план на
новообразуваните имоти, както било и в случая. Ответникът претендира разноски.
Заинтересованите страни Н.Т.М., В.Г.К., Г.Д.Д.,
М.Й.А. и Х.Й.Д. не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание не се
явяват и не изпращат процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Атакуваната Заповед № 695/14.04.2020г.
на Кмета на Община Хасково се сочи за издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. §4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
възоснова на влязъл в сила ПНИ за ж.р. «Кенана», землище на гр. Хасково,
одобрен със Заповед № ДС-28-2/26.06.2019г. на Областния управител на област
Хасково, Решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по
заявление № 51723 по чл.11 от ЗСПЗЗ и Скица № 4155/03.02.2020г. С нея е наредено
възстановяването на правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на Д. И. К. върху новообразуван имот в ж.р. «Кенана» с
идентификатор: № 77195.701.164 с площ 1047 кв.м. По делото няма спор, че цитираната в
обжалваната заповед - Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на областния управител на
област Хасково за одобряване плана на новообразуваните имоти на земи по § 4 и
сл. от ЗСПЗЗ за ж.р. «Кенана» не е обжалвана и същата е влязла в законна сила
на 26.07.2019г.
По делото се представи и цитираната в обжалваната
заповед - Скица № 4155/03.02.2020г. В нея се сочи, че новообразуваният имот с
№№ 77195.701.164 е собствен на Г.С.А. и наследници на Д. И. К.
Жалбоподателите представиха като доказателство по
делото Нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давност № 89, том IV, дело № 1272/1978г.
на съдия при Районен съд – Хасково, Строително разрешение № 264 от
09.05.1979г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, том XII,
дело № 4558/1997г. на нотариус при Районен съд – Хасково, Заповед № 2157/07.12.2012г.
на кмета на Община Хасково, Удостоверение за търпимост № 87 от 13.12.2016г.
Представени са още по делото Удостоверение за
наследници № 262/28.04.2020г., издадено от Община Хасково; Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ
и чл. 32, ал. 1 от ЗАдм, и въз основа на представената документация,
съгласно т. 3. 8. на Заповед № РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ /Заповед №
РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ/ за определяне на техническите изисквания и
условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от
ПЗРЗСПЗЗ, е одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищен
район „Кенана“ в землището на град Хасково, приет от комисията по чл. 28б,
ал. 2 ППЗСПЗЗ. По делото са
представени още Извлечение от Регистъра на
новообразуваните имоти по § 4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.
р. "Кенана" гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно
предназначение урбанизирана, НТП на имотите - "За индивидуално
застрояване"; Списък на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС на м. „Кенана“,
на имотите, предоставени за ползване и на имотите, невнесени в ТКЗС и ДЗС на м. "Кенана"; Решение
№ 67 по Протокол № 6 от заседание на Общински съвет – Хасково, проведено на
29.02.2000г.
В представеното извлечение от Регистър на
новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ
77195; територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално
застрояване” – на ред 13 фигурира процесният новообразуван имот № 77195.701.164
с площ от 1047 кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на
ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот; със стар № 184 по
КП, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от
ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или
на собственика към датата на приемане на помощния план – Г.С.А., Д. И. К., с
акт за собственост към датата на приемане на помощния план – НА № 89/22.11.1978г., без данни за
удостоверение за ползване, издадено преди 1990г., и за заповед на кмета по §62
ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3
от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 51723; име на стария собственик – Д.
И. К.; Решение на ПК: № 36-51/01.04.1998г.
По делото бе назначена и съдебно-техническа
експертиза. От заключението й се установява, че при изработване на плана на
новообразуваните имоти по §4 от ПЗРЗСПЗЗ процесният имот е бил /и към момента
е/ със следните характеристики: трайно предназначение на територията –
урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/.; вид
собственост – частна; стар номер: 184; площ: 1047 кв.м. Процесният имот не
е бил предоставен за ползване по силата на актовете, визирани в § 4 от ПЗРЗСПЗЗ
/на Президиума на НС, на Държавния съвет, на Министерския съвет/, тъй като не е
в списъка на ползвателите /съхраняван в Община Хасково/, закупили предоставени
им за ползване земеделски земи в местност «Кенана». Имотът е включен в ПНИ на
основание разпоредбите на т.2.5 и т.2.11, б.»б» от «Технически изисквания и
условия за контрол към плановете по § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ», одобрени със
Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ и Заповед № РД-02-14-454/22.08.2003г.
на МРРБ. Вещото лице посочва, че местност «Кенана» е включена в териториите по
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно Решение на Поземлена комисия – гр.Хасково по
чл.18г от ППЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168 от АПК, съдът достига
до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена от надлежно активно легитимирани лица,
имащи правен интерес от обжалването на акта, както и в рамките на
законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна. Оспорената заповед е издадена от лице с
установена материална компетентност за това, като същата е законосъобразна, т.к.
съответства на приетия план на новообразуваните имоти и регистъра към него. В
случая е било изпълнено изискването на разпоредбата на чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ
относно точното съдържание на атакуваната заповед с всички изискуеми
индивидуализиращи имота характеристики, като към нея е била приложена и скица
на процесния имот. Процесната заповед е издадена на основание §4к ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, според които разпоредби - възстановяването,
съответно придобиването, на правото на собственост върху новообразуваните имоти
се извършва със заповед на кмета, възоснова на влязъл в сила план на
новообразуваните имоти по чл.28 ал.4 от ППЗСПЗЗ. Така в настоящото производство
предмет на контрол може да бъде само съответствието на издадената заповед на
кмета за конкретния имот с влезлия в сила план на новообразуваните имоти.
Съгласно § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се
одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в «Държавен вестник»,
разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два
централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в
сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения план на
новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в
14-дневен срок от обнародването на заповедта в "Държавен вестник". По
делото са ангажирани доказателства, че планът на новообразуваните имоти е
влязъл в сила. Заповедта, издадена по реда на §4 т.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може
да има друго съдържание, освен записванията в плана на новообразуваните имоти.
Съгласно посочените като основание за издаване на процесната заповед разпоредби
на § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, кметът действа при
условията на обвързана компетентност, като е длъжен да издаде заповед за
възстановяването, съответно придобиването, на правото на собственост върху
новообразуваните имоти, съответстваща на данните от влезлия в сила план на
новообразуваните имоти. Такова пълно съответствие е налице и в случая. Всички
възражения на жалбоподателите по същество относно посочените в заповедта собственици
на имота, не могат да стоят на разглеждане в настоящото производство по
оспорване на тази заповед. При наличие на спор за материално право за
новообразувания имот същият не може да се разреши в административното
производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред.
Разрешаването на спора, съгласно § 4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да бъде
основание за изменение на влезлия в сила ПНИ. В гореизложения смисъл е и
трайната съдебна практика на ВАС, в т.ч. по решение № 17039/22.12.2012 г. по
адм. д. № 11334/2010 г., решение № 3090/01.03.2012 г. по адм. д. № 7585/2011 г.
и решение № 46/04.01.2008 г. по адм. д. № 9333/2007г.
Заповедта не е и
нищожна по следните съображения:
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния
акт. В зависимост от степента на допуснатия порок от страна на административния
орган, акта се преценява като нищожен или като незаконосъобразен. В първия
случай се обявява неговата нищожност, а в другия се отменя като
незаконосъобразен на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия, че такива всъщност
са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, когато
нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да бъде толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт
в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че
актът изначално, от момента на неговото издаване, не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава привидност, че съществува,
при констатиране на основания за нищожност, съдът следва да го отстрани от
правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност. Теорията е изградила
съответните критерии, възоснова на които да се извърши преценка кога един порок
води до нищожност и кога до незаконосъобразност. В тази връзка всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. В настоящия случай
обаче съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в
рамките на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание
за нищожност на административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че
да води на практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято
проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в настоящия процес
заповед е в предвидената от закона
форма, поради което няма основание да се приеме на това основание за
нищожен административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса на волеизявление.
Приема се, че нарушението на тези правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта и че без него би могло да се стигне
и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. По делото
липсват данни и в тази насока, поради което не може да се направи извод за
наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, но не и неговата валидност.В този смисъл
нищожен би бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия
случай наведените от жалбоподателите доводи сочат на противоречие на атакувания
акт с материалноправните разпоредби, но същите изцяло се отнасят за
законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което не
може да се прави извод в исканата насока.
Несъответствието с целта на закона също
е порок, сочещ на незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът
намира, че липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като
същевременно съобрази, че всички навеждани доводи са в насока незаконосъобразност,
по който въпрос съдът изложи мотиви по-горе.
Останалите навеждани доводи от
жалбоподателите и ангажираните от същите доказателства относно притежаваното от
тях право на собственост върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за
материално право, поради което страните следва да потърсят и защитят правата си
в друг процес и с предвидените гражданскоправни способи.
Предвид изложените съображения, жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. С оглед на това и на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.143 ал.4 и чл.144 от АПК,
вр. Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на
ВАС, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответника
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен
от съда по правилото на чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, вр. чл.37 ал.1 от
ЗПрП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал.2
пр. посл., вр. ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба с рег.индекс № 94 Г-109-1/20.05.2020г.
по регистъра на Община Хасково, подадена от Г.С.А.,
ЕГН **********, Д.Н.А., ЕГН **********, Г.Д.Д., ЕГН ********** и Д.Р.Д., ЕГН **********,***,
против Заповед № 695/14.04.2020г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Г.С.А., ЕГН **********, Д.Н.А., ЕГН **********,
Г.Д.Д., ЕГН ********** и Д.Р.Д., ЕГН **********,***, да заплатят на Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, Булстат
*********, сумата от 100 лева деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщението и връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не
се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.