Р Е
Ш Е Н
И Е № 260910
гр. Пловдив, 15.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 841
по описа на ПОС за 2020г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№13183/28.05..2020г.
депозирана от Н.М.К. с ЕГН-********** ***, чрез процесуалния и представител
адв. И.И. против Решение №116 от
09.01.2020г. постановено по гр.д.№17960/2018г. по описа на ПРС, седемнадесети гр.с., с което се отхвърлят предявените от Н.М.К.
с ЕГН ********** с адрес: *** против И.Н.К. с ЕГН ********** с адрес: ***, Н.И.К.
с ЕГН ********** с адрес: *** и М.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** искове с
правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата притежава
½ идеална част от правото на собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ от 28 кв.м, ведно със сграда с друго
стопанско предназначение с площ от 6 кв.м, които са построени в урегулиран поземлен имот № 036132 /нула, тридесет и шест хиляди сто тридесет и две/, с начин на трайно
ползване-жилищно строителство, масив 36 /тридесет и шести/, находящ се в землището на ***, с площ от 436 кв. м. /четиристотин
тридесет и шест квадратни метра/, ведно със всички направени подобрения
и приращения в описаните две сгради, при граници на УПИ-то: № 036133; № 036062 и № 000324, както и за предаване владението на имотите като неоснователни и недоказани.
С постановеният съдебен акт
е осъдена Н.М.К. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ сумата от по 500 /петстотин/ лева НА ВСЕКИ от ответниците И.Н.К. с
ЕГН **********, Н.И.К. с ЕГН ********** и М.И.К. с ЕГН **********, която сума
представлява направени разноските пред
първата инстанция. В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на постановения съдебен акт, с оплаквания за неправилна преценка на събраните
по делото доказателства по съображения подробно изложени в същата. Иска се
отмяна на първоинстанционния акт, като вместо това съдът уважи предявените
искове. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени
такива.
Въззиваемата страна И.Н.К. с ЕГН **********, Н.И.К. с ЕГН ********** и М.И.К.
ЕГН **********, чрез процесуалния им представител адв. Н.С. оспорва жалбата и
наведените в нея доводи като изцяло неоснователни по съображения подробно
изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира
разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени
такива.. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателите.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
след преценка
на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в
законния срок, от страна
имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се
явява процесуално допустима и като такава
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.108 ЗС. Ищцата Н.М.К. твърди, че ответниците И.Н.К., Н.И.К. и
М.И.К. са наследници на сестрата на ищцата – П.М.К.,
починала на ***г., като първият ответник
е неин съпруг, а вторите двама
ответници са нейни синове. Твърди се, че ищцата заедно със сестра си П.К. и брат им Ж.М.Т. / починал на ***г.,
неженен и без деца/ получили в
наследство от родители си М.И.Т./ починал през 1991г./ и Е.Н.Т. / починала през 1989г./ - едноетажна жилищна сграда с площ от 28 кв.м,
ведно със сграда с друго стопанско предназначение с площ от 6 кв.м, които били
построени в урегулиран поземлен имот 036132, с начин на трайно ползване - жилищно строителство,
масив 36, находящ се в землището на ***, с площ от 436 кв. м. , ведно със всички направени
подобрения и приращения в описаните
две сгради, при граници на УПИ-то: № 036133; № 036062 и № 000324.
Посочва, че с Решение от 05.12.1997 г. и Решение № 34 от 26.04.2007 г. на Пловдивски PC, VII-ми гр. с. по гр. д. № 2440 /1996 г. е допусната делба между нея, сестра й и брат й, на земята, върху която
са построени процесните постройки, а именно нива с площ от 0,456 дка, VIII категория, местност „Горна махала",
представляваща имот с № 036132 в землището на село
Извор, община „Родопи", област Пловдив. Твърди, че процесните постройки не
са били предмет на делбата.
Навежда твърдения, че около средата на м.септември 2018г.
разбрала, че сестра й П.М.К. е призната на основание чл. 587, ал.1 ГПК за
единствен собственик на едноетажна жилищна
сграда с площ от 28 кв.м, ведно със сграда с друго стопанско предназначение с
площ от 6 кв.м, които били построени в ПИ № 036132 в землището на ***, с площ от 436 кв. М, за което и бил оформен нотариален акт № 109 от
25.10.2012, том II, рег. №
2880, по нотариално дело № 273 на Нотариус Росица Танчева. Ищцата навежда твърдения, че сестра й П.К. не може да се легитимира като
изключителен собственик на процесните две постройки, а от там и ответниците,
като нейни наследници, доколкото последната по наследяване от родителите си
притежава само една втора от правото на собственост. Посочва, че ответниците
трайно са установили фактическа власт върху постройките, поради което се иска
по отношение на тях, ищцата да бъде призната за собственик на една втора идеална част по наследяване и да бъдат осъдени ответниците да и предадат
владението на тази една втора идеална част. Иска се и отмяна на нотариален акт
№ 109/25.10.2012г. като законова последица от уважаването на предявения иск, в
частта му в която П.К. е призната за изключителен собственик на процесните постройки.
Ответниците оспорват предявения
иск. Твърдят, че наследодателя им П.К. е получила в изключителен дял въз основа
на извършена доброволна делба от 25.04.2008г. имот № 036132 и по силата на приращение
уредено в чл. 92 ЗС наследодателката на ответниците е придобила в изключителна
собственост постройките. Твърдят, че постройките са построени в периода
1980-1988г., със собствени средства и труд от първия ответник и неговата починала
съпруга П.К.. Оттогава и до настоящия
момент тези постройки се владеят от
първия ответник и от съпругата му до смъртта и със съзнанието, че са тяхна лична собственост.
Твърди се, че ищцата нито лично, нито чрез трети лица, било то устно или чрез
действията си , не е изявявала свои права или намерение за своене. В тази
връзка ответниците са направили възражение за изтекла в полза на
наследодателката им П.К. придобивна давност за периода 1985г. –
2012г., въз основа на която П.К. и първият ответник – съпругът и И.К. в режим
на съпружеска имуществена общност са придобили
собствеността върху процесните
постройки.
Първоинстанционният съд е
отхвърлил предявените искове, като е приел, че по делото не са събрани
доказателства относно начина, по който ищцата е демонстрирала, че е собственик
на една втора идеална част от процесните постройки пред ответниците, нито
каквито и да било други обективни обстоятелства, от които да се направи извод, затова
по какъв точно начин е поддържала тази собственост, как се е грижела за нея,
как я ползвала, кога, чрез кого и по какъв начин, нито пък се установяват
факти, които обичайно житейски се
наблюдават в съдържанието на собственическото правоотношение и всичко това на
фона на активните действия от страна на ответниците и наследодателя им П.К., които са и собственици на дворното място,
в което са изградени постройките, които
са го облагородявали, поддържали, провеждали административни процедури за промяна предназначението му. С оглед на събраните доказателства, решаващият съд е направил извода, че ответниците са придобили по давност
процесните постройки, поради което е отхвърлил ревандикационния иск като
неоснователен.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото за валидно
и допустимо.
Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението, единствено по
изложените във
възззивната жалба
доводи.
Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства, поради което
съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция и пред настоящата, като след преценката им, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
Установява се от представените по делото Удостоверения
за наследници с изх.№163076 от 05.11.2018г. и с изх.№163114/07.11.2018г.
издадени от Община Пловдив, район „Южен“, че ищцата Н.М.К., Ж.М.Т. и П.М.К.,
са наследници на
родителите им М.Т. починал през 1991г. и съпругата му Е.Н.Т. починала
през 1989г. Установява се, че брата на
ищцата - Ж.М.Т. е починал
през 2005г., неженен, без деца, а сестрата на ищцата - П.М.К.
е починала на ***г и е оставила
за свои наследници ответниците по делото, първият от които - неин съпруг, а вторите двама –нейни синове.,
С Решение № 53065/29.06.1995г. на ОСЗГ
„Родопи“ - Пловдив по чл. 18ж ал.1 , 18з
ал.1 от ППЗСПЗЗ в полза на наследниците на М. И.Т. се
възстановява правото на собственост
върху подробно индивидуализираните земеделски имоти, сред които е
и имот № 036126, от който имот е образуван процесния имот № 036132.
С Решение от 05.12.1997г. постановено по
гр.д.№2440/1996г. по описа на ПРС, седми гр.с. е допусната да се извърши
съдебна делба между Н.К., П.М.К. и Ж.Т.
/последният починал в хода на производството по делото/, на
останалите им в наследство имоти,
между които е процесния имот. Видно от
съдържанието на постановеният съдебен
акт, имот № 036132 е допуснат до делба само като земя, без
подобрения и постройки.
С Договор
за доброволна делба от 25.04.2008г., сключен в изискуемата от
закона форма, наследниците на М.Т.: П.К. и Н.К., поделят доброволно
възстановените имоти, като в дял на П.К.
се отрежда процесния имот № 036132 в
м.“Горна махала“ по плана за земеразделяне на с.Извор, община Родопи, с което съсобствеността върху него се
ликвидира. Установява се, че П.К. извършва процедура за промяна предназначението
на имота от земеделска земя с предназначение УПИ „Жилищно строителство“, която
завършва с Решение №4/01.06.2012г. по
чл. 24 ал.2 ЗОЗЗ и чл.41 ал.1 ППЗОЗЗ, а по отношение на постройката има издадено
удостоверение по параграф 16 ПЗР.
Няма спор между страните,
а и това обстоятелство безспорно се установява от събраните по делото гласни
доказателства, включително и изготвената СТЕ приета пред настоящата инстанция,
че процесните постройки са били изградени в имот № 036132 в м.“Горна махала“ по плана за земеразделяне на с.Извор през
80 години на миналия век, преди допускане на делбата и преди сключване на
договора за доброволна делба.
Съгласно заключението по
допусната и приета пред настоящата инстанция СТЕ, изготвена от вещото лице инж.С.Ж., която съдът кредитира като
обективна и компетентно изготвена, сградата с идентификатор №32408.36.132.1 по КККР, обл.Пловдив, Община Родопи, с.Извор, със застроена площ от 28 кв.м. не отговаря на
изискване за жилище – липсва в обема и
санитарен възел, и кухненски бокс. Същата
е функционално свързана с втората процесна сграда с идентификатор 32408.36.132.2
по КККР, обл.Пловдив, Община Родопи, с.Извор,
със застроена площ от 6 кв.м. Вещото лице обаче посочва, че се е позволявало, вилни сгради да
са с паянтови конструкции. Вида и техническите и параметри отговарят на нормите действали към момента на построяването на сградата за характеризирането и като вилна сграда, а санитарният възел да
е отвън, когато в населеното място няма изградена канализация и общ водопровод.
Направеното от
ответниците възражение, че по приращение
са придобили собствеността върху постройките, съдът намира за неоснователно,
доколкото процесните постройки както бе разяснено, вече са съществували като самостоятелни обекти преди допускане на делбата и преди сключване
на договора за доброволна делба и същите
не са били предмет нито на делбата, нито на договора за доброволна делба.
Спорът пред настоящата
инстанция се свежда до това дали в полза на наследодателката
на ответниците
П.К. и съпругът и - първия ответник И.К. е изтекла придобивна давност в периода
1985г. – 2012г., въз основа на която П.К.
и първият ответник, в режим на
съпружеска имуществена общност са придобили собствеността върху процесните
постройки.
За да се придобие
собственост на посоченото основание е необходимо осъществяване на владение в продължение на десет години. Владението е
фактическо състояние, характеризиращо се с два основни признака: обективен –
упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – намерение вещта да се държи като
своя.
Страните не спорят както
относно осъществяването на обективния елемент. Фактическата власт
върху процесните постройки от изграждането им през 1984-1985г. се е осъществявало от наследодателката П.К. и
ответника И.К. до смъртта на П.К. през 2015г., а след нейната смърт, фактическата власт е продължила да се осъществява и до днес, от съпругът и нейните двама сина.
Спори се от страните относно
субективния елемент на владението - намерението за своене, като психическо
състояние – отношение към вещта, обуславя значителни трудности при доказването
му. Поради това законодателят е установил (чл. 69 от ЗС) оборима презумпция за
наличието на такова намерение у упражняващия фактическата власт върху вещта.
Предполага се, че той държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи
за другиго. Това предположение размества доказателствената тежест и така
страната, която оспорва осъщественото владение, следва да установи, че вещта се
държи за другиго. Тази презумпция се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването.
За установяване,
съответно оборване на изтекла в полза на ответниците придобивна давност по делото
за разпитани две групи свидетели .
Съгласно показанията на
свидетелят на ответната страна – Г.Т.Ф. на 73 години, без родство, съсед с ответниците
по имот- преди да се направи процесната постройка – т.нар. барака, която е
построена от дърво, греди, шперплат и е паянтова,, свидетелят сочи, че
ответниците са хвърлили много труд за почистване и изравняване на терена.
Постройката е изградена от И.К., който към онзи момент бил младо момче, имал една синя „Шкода“, с която пренасял
строителни материали. За изграждането му помогнали неговите приятели, които
работели на смени, чукали, „тракали“ вечер до късно. „Бай М.“ / бащата на
ищцата/ „се мяркал на обекта“ , но бараката била изградена от И.. Свидетелят
сочи, че И.К. е построил тази къща за себе си и семейството си, и живее в нея от построяването и през
1984-1985г.
Вторият свидетел на
ответната страна - Т.Г.Т. на 71 години, без родство, сочи че процесната постройка – „барака“ е построена
някъде през 1984-1985г. от И.К..Той построил тази барака за себе си,
като никога според свидетелката не е имало спор , че някой друг извън
семейството на ответника иска да ползва тази барака. Свидетелката сочи, че не е
виждала Н. да идва в имота, нито на посещение, нито да работи.. Макар Т. да не
живее в с.Извор, последната сочи, че има преки впечатления, тъй като свекърва и
живеела в селото, и тя я посещавала поне два,три пъти в седмицата.
Според показанията на
третия свидетел на ответната страна – Т.Г.Р. на 69 години, без родство със
страните, която постоянно е живяла в с.Извор в периода 1982-1988г., процесното
място, преди да се построи бараката е
имало пътеки, които се ползвали от кози, крави и други животни. И.К. бил
този, който изравнил мястото, след което започнал да строи къща. Според
свидетелката тази къща представлява една
дървена барака, в алпийски стил. Свидетелката е категорична, че И.К. е построил
къщата за себе си и своето семейство с П.К..
Свидетелката сочи, че познава ищцата Н.К., но лично никога не я виждала да посещава имота.
Според показанията на
втората група свидетели на ищцовата страна – Р.И.К. на 68 години, без родство,
кмет на село Извор в периода 1980-1988г. - в процесния имот през 50-те години е
имало малка стара къща, в която
наследодателят на страните М.Т. е развивал касапска дейност. Според
свидетеля през 1982г. М. Т. му споделил,
че иска да възстанови тази стара къща,
използвайки старите и основи. Свидетеля сочи, че тази къща е възстановена лично
от М. Т. със собствен труд и с труд на
негови приятели. След смъртта на М., И.К.
и съпругата му живеят в тази къща. Според свидетеля, с ищцата ответниците винаги са имали спорове за
ползването на къщата, като Н. лично му споделяла, че
ответниците не я пускат да влиза в процесната къща, която представлява
една малка виличка. Свидетелят няма лични впечатления, за конфликтите на ищцата
с ответниците по повод на вилата, чувал е за тях от разказите на последната.
Според показанията на
свидетелят Н.С.Ф. на 67 години, без родство, живущ *** 5-6 пъти в
годината, живял в с.Извор 10 години в
периода 1952-1962г. - Бай М., бащата на ищцата, бил касапин. Свидетелят лично е
ходил при него да си купува месо Свидетелят сочи, че може би през 1985г. „Строеше, какво строеше не знам“. Свидетелят като е минавал през процесния имот,
е виждал М. да строи с друг човек, който не познава.
Свидетелят сочи, че е чувал от ищцата Н., че имат с ответниците някакви
недоразумения, но не знае подробности. Свидетелят не познава И.К.. Подробности
за имота не може да каже.
Според показанията на третия свидетел на ищцовата
страна – В.А.Д. на 42 години, далечни роднини с ищцата - сестрите с години се опитвали да си поделят
имотите , след които и този в с.Извор. Свидетелката сочи, че „леля Д.“ /
ищцата/ изпращала писма до сестра си, съответно до нейния съпруг, за да могат
да решат проблема, които възникнал при подялбата на имота в с.Извор. За
нотариалния акт, с който се снабдила сестра и П.К., по отношение на имота в
с.Извор, ведно с постройките в него, ищцата разбрала миналата година /2020г./ -
есента при продажбата на другия им имот. Изнесеното от свидетелката, както последната сама сочи, го знае от Н.К. и нейния син М. К.. Впечатленията на
свидетелката от имота са от детството и, когато и била на 10-12-15 години.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
В случаят, както бе
посочено по-горе основанието за
установяване фактическа власт върху съсобствения имот е наследяване. Установи
се по безспорен начин, че първият ответник И.К. и съпругата му П.К. от построяването на процесните постройки
през 1984-1985г. са упражнявали
фактическа власт върху същите, а след
смъртта на П. фактическата власт е
продължила да бъде упражнявана от съпруга и и техните синове. Така установена обаче фактическа власт върху посройките по начало
не изключва правата на останалите сънаследници
- в случая на ищцата, а се счита
за държане по отношение на притежаваните от нея идеални части. С това, според
разясненията в ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, следва да се
счита за оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Съобразно посочените разяснения,
за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне държането им във
владение. Това следва да се извърши посредством едностранни действия, които да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици, за да се приеме, че държането
на техните части е трансформирано във владение. Установяването на такава
трансформация е в тежест на сънаследника, позоваващ се на придобивна давност и
отричащ правата на останалите сънаследници. Той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части за сънаследниците си и вече упражнява фактическата си власт с намерение
да ги свои. При това тази промяна на намерението следва да се манифестира с
недвусмислени действия именно пред останалите съсобственици.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели на ответната страна Г.Т.Ф., Т.Г.Т. и Т.Г.Р., като основани на непосредствени
възприятия, обективни и незаинтересовани, и взаимно кореспондиращи, поради
което приема, че от същите по безспорен начин се установява, че процесните
постройки са изградени през 1984-1985г. в имота на общия на страните
наследодател основно с труд и материали от И.К., който ги построил за себе си и семейството си, и със съзнанието
че са негови.. Що се касае до
депозираните гласни доказателства на ищцовата страна, съдът приема че доколкото
същите не са основани на преки впечатления - свидетелката В.Д., преразказва чуто от ищцата,
впечатленията от имота и са от детството, свидетелят Н.Ф. посещава с.Извор 5-6
пъти в годината и няма последователни и ясни впечатления нито от имота, нито
взаимоотношенията между страните, а свидетелят Р.К. дава противоречиви и
непоследователни показания, не ги
кредитира в тяхната цялост .
Ето защо преценяйки доказателствата по делото, съдът приема, че по безспорен начин се установява от същите,
че още при строежа на процесните постройки, И. и съпругата му, са били със съзнанието, че строят за себе си и
семейството им. От построяването на
процесните сгради през 1984-85г. до
2012г., са демонстрирали са по ясен и недвусмислен начин пред ищцата,
собственическото отношение към
процесните постройки, поради което и ищцата не е била допускана до тях, в
каквато насока са и показанията на свидетелят на ищцовата страна Р.К.. Индиция
за демонстрация на собственическо отношение на ответниците към процесните постройки се съдържат и в показанията на свидетелката
на ищцата В.Д., която макар да няма
лични впечатления от отношенията между страните, сочи че ищцата е била разсроена,
защото не е можела да осъществи срещи със сестра си и наследниците, за да уреди въпросите свързани с
наследството, затова се е налагало да им
изпраща писма.
Гореизложеното обоснова
извода, за наличието на такива действия
на ответникът И.К. и съпругата му П.К., отричащи правата на сънаследницата Н.К.
в периода от построяването на постройките през 1984-1985г. до смъртта на П. през 2015г., а след нейната
смърт за наличието на демонстративни действия от страна на първия ответник и
неговите синове, деклариращи собственическо отношение към имота, поради което
настоящият съдебен състав приема, че така упражняваната
фактическата власт върху идеални части на ищцата се е трансформира от
държане във владеене. При тези данни
следва да се приеме, че в полза на
първия ответник и съпругата му П.К. е изтекла придобивна давност по отношение
на процесните сгради по време на брака на съпрузите, поради което последните се
легитимират като собственици на същите.Вторите двама ответници се легитимират
като собственици на процесните сгради по силата на наследство от майка им П.К..
Гореизложеното обосновава
извода за неоснователност на предявените искове, поради което същите следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Доколкото първоинстанционния съд е
достигнал до правилен извод, макар и с коренно различни мотиви от настоящите,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата оставено без уважение
като неоснователна.
Предвид изхода на спора на
всеки един от въззиваемите се дължат
разноски пред настоящата инстанция в размер на 200лв., представляващи договорен
и заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №116 от 09.01.2020г.
постановено по гр.д.№17960/2018г. по описа на ПРС, седемнадесети гр.с..
ОСЪЖДА Н.М.К.
с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.К. с ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 200.00лв/ двеста лева/ ,
направени пред настоящата инстанция разноски.
ОСЪЖДА Н.М.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.И.К. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 200.00лв/ двеста лева/ , направени пред настоящата инстанция
разноски.
ОСЪЖДА Н.М.К.
с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.К. с ЕГН ********** с адрес: ***,
сумата от 200.00лв/ двеста лева/ ,
направени пред настоящата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: