гр.
Сливен, 13.12.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в публично
заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на секретаря Ваня Костова като
разгледа докладваното от съдия Динчева адм. д. № 237
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба подадена от д-р Г.Н.Б.
с ЕГН ********** против Решение № 18 от 16.03.2021 год. издадено от Директора
на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 2671/02.03.2021
год. по описа на ТД на НАП – Бургас подадена от Г.Н.Б. срещу Постановление за
налагане на обезпечителни мерки Изх. № С210020-022-0011352 от 18.02.2021 год.
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, ИРМ Сливен.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон. Изложени са съображения, че решаващият орган е пренебрегнал
императивните разпоредби на ДОПК и КСО относно несеквестируемостта,
както и задължителните указания, дадени в TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, публичният изпълнител е бил длъжен да извърши
проверка относно произхода на паричните средства, постъпващи по банковата
сметка на жалбоподателя и да събере допълнителна информация за това. Прави се
искане обжалваното решение и Постановлението за налагане на обезпечителни мерки
/ПНОМ/ да бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката
редовно призована се представлява от упълномощен процесуален представител адв.Д., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
В съдебно заседание административният орган
редовно призован се представлява от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че
обжалваното решение и ПНОМ са законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд след като обсъди и
прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
По описа на ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен е
образувано изпълнително производство № 20040007716/15.04.2004 год. срещу Г.Н.Б.
за просрочени публични задължения. Със съобщение за доброволно изпълнение №
7716/2004/000001/23.11.2005 год. длъжникът е уведомен за образуваното
изпълнително дело и размера на публичното задължение и е поканен доброволно да
заплати задълженията си. По изпълнителното дело са предприети действия по
присъединяване и обезпечаване на задълженията.
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки Изх. № С210020-022-0011352 от 18.02.2021 год. на публичен изпълнител при ТД
на НАП – Бургас, Офис Сливен издадено на основание чл. 200 от ДОПК
и чл. 202, ал. 2
във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК за
обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №
20040007716/2004 год. по описа на ТД на НАП– Бургас в размер на 35 002, 49
лева, от които лихва 14 890, 10 лева и главница 20 112, 39 лева е наложен запор
върху вземане от трето задължено лице Районна здравноосигурителна каса Сливен
във връзка с постъпило с изх.№ ********* от ИС „РМС“-плащания регистрирано с
уведомление със системен вх.№ 3342984 от 17.02.2021 год. по друг
документ/основание за плащане № 328/15.02.2021 год. за сумата от 613, 33 лева.
ПНОМ е съобщено на жалбоподателя на 27.02.2021
год. по пощата. На 02.03.2021 год. Б. подава жалба срещу ПНОМ до директора на
ТД на НАП Бургас. Същият се произнася с процесното
решение № 18/16.03.2021 год., с което отхвърля жалбата на Г.Н.Б. срещу ПНОМ №
С210020-022-0011352 от 18.02.2021 год. като неоснователна. За да отхвърли
жалбата на оспорващата административният орган е приел, че за месец февруари
2021 год. от РЗОК-Сливен към жалбоподателката е
извършено плащане по две фактури, а именно № 328/15.02.2021 год. в размер на
613, 33 лева и по фактура № 329/18.02.2021 год. в размер на 1000 лева. С ПНОМ
изх.№ С-210020-022-0013128/24.02.2021 год. е наложен запор върху вземане от
трето задължено лице РЗОК Сливен във връзка с постъпил документ изх.№ *********
в Информационната система „РМС“ и системен вх.№ 3353652/18.02.2021 год. с
основание за плащане фактура № 329/18.02.2021 год. с размер на плащане 1000
лева от РЗОК. С решение № 14/15.03.2021 год. на Директора на ТД на НАП Бургас
постановлението е частично отменено относно наложения запор върху вземането на
д-р Б. от РЗОК Сливен съответна на минимума представляващ несеквестируем
доход съгласно чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК. Изводът, който е направил директорът
на ТД на НАП Бургас е, че за месец февруари 2021 год. са изпълнени изискванията
на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК и всяка следваща сума може да бъде обект на
принудително изпълнение, поради което е отхвърлил жалбата на Б. срещу ПНОМ №
С210020-022-0011352 от 18.02.2021 год.
Решението на директора на ТД на НАП Бургас е
връчено на Г.Н.Б. на 28.04.2021 год., а жалбата срещу него е подадена на
11.05.2021 год. по пощата и въз основа на нея е образувано настоящото
производство.
В хода на съдебното дирене са събрани и
приложени като доказателства освен посочените по-горе документи и системен
документ изх.№ *********/17.02.2021 год., системен документ №
*********/18.02.2021 год., решение № 14/15.03.2021 год. на Директора на ТД на
НАП Бургас, ПНОМ изх. № С210020-022-0013128 от 24.02.2021 год., постановление
за частична отмяна на наложени обезпечителни мерки изх.№ С210020-193-0000280/01.04.2021 год.,
разпореждане за изпълнение на основание чл.230, ал.4 от ДОПК изх.№
С210020-009-0003036/01.04.2021 год. и фактура № 328/15.02.2021 год. издадена от
Г.Н.Б. на РЗОК Сливен за сумата от 1 572, 36 лева.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол и от страна с правен интерес от обжалването му.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението, с което се потвърждава наложената
обезпечителна мярка може да се обжалва пред административния съд по постоянния
адрес или седалището на жалбоподателя. Нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК определя условията, при които съдът отменя наложената
обезпечителна мярка. С оглед посочените разпоредби и установените по делото
факти предмет на настоящия съдебен контрол е ПНОМ, с което е наложен запор
върху вземане от трето задължено лице РЗОК Сливен по документ фактура №
328/15.02.2021 год. за сумата от 613, 33 лева и потвърждаващото го решение на
Директора на ТД на НАП Бургас. Следователно съдът изпълнявайки задължението си
за служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от АПК
във връзка с § 2 от ДР на ДОПК извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са
спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на
органа, изискване за писмена форма, спазване на процесуалните и материалните
правила при издаването им, съобразяване с целта на закона.
Обжалваното ПНОМ е издадено от компетентен
орган – публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен, съгласно
правомощията му по чл. 167 от ДОПК
в предвидената в чл. 196 от ДОПК
писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити.
Обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Бургас е валидно и допустимо.
Същото е издадено от компетентен орган и в 14 дневния срок по чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки е
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, съгласно правомощията му
по чл. 195, ал. 3, т. 2 от ДОПК. ПНОМ съдържа задължителните реквизити по чл. 196 от ДОПК.
В него са посочени фактическите и правни основания за издаването му, същото е
мотивирано съгласно изискванията на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. За да наложи обезпечителната мярка публичният
изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо
публично вземане по изпълнително дело № 20040007716/15.04.2004 год. срещу Г.Н.Б.,
с което е счел, че са налице материалноправните
предпоставки за налагане на обезпечителната мярка предвидени в чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК.
Визираните обстоятелства относими към фактическите и
правни основания за издаване на постановлението се доказват и от представените
към преписката документи. Правилно са посочени правните основания за налагане
на обезпечителните мерки – чл. 202, ал. 2
във връзка с чл. 195, ал. 1
– 3 от ДОПК.
Мотиви относно изпълнителните основания и
необходимостта от обезпеченията се съдържат и в
оспореното решение на Директора на ТД на НАП Бургас. Същото е издадено в
предвидената писмена форма и е мотивирано съгласно изискванията на чл. 197, ал. 1 от ДОПК като са формирани изводи по наведените от
жалбоподателя възражения. За да остави без уважение жалбата решаващият орган е приел,
че са налице визираните в закона фактически основания за налагане на
обезпечителни мерки, като при налагането на запора не са допуснати съществени
нарушения на установените в чл. 200 - чл. 202 от ДОПК
процесуални правила. Счел е, че от събраните в хода на административното
производство доказателства се установява, че за месец февруари 2021 год. са
спазени изискванията на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК и всяка следваща сума над
определения несеквестируем минимум подлежи на
принудително изпълнение, тъй като според посочената норма принудителното
изпълнение не може да се насочва срещу трудовото възнаграждение, обезщетението
по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или
стипендията – в общ размер до
минималната работна заплата месечно.
Процесното ПНОМ е и материалноправно
законосъобразен акт. Анализът на доказателствата по делото сочи на изводи за
наличие на предпоставките по чл. 195, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК
за издаване на постановлението. С посочените разпоредби е предвидено, че на
обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания като
обезпечение се извършва, когато без него събирането им ще бъде невъзможно или
затруднено. В случая задълженията на Б. не са платени от жалбоподателя в срока
за доброволно изпълнение, а наложените предходни обезпечения са недостатъчни,
поради което е налице и обезпечителна нужда. От страна на жалбоподателя не са
представени доказателства така установените задължения да са заплатени.
Посредством наложените мерки се цели гарантиране обективната възможност за
събиране на публичните задължения.
С разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК законодателят е регламентирал, че само в три хипотези
съдът следва да приеме, че са налице основания за отмяна на наложените
обезпечителни мерки: 1) ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна
и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) ако не съществува
изпълнително основание; 3) ако не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай липсват доказателства за
представено от Б. обезпечение от категорията на изрично изброените по първата
хипотеза, а и наложените обезпечителни мерки не са от категориите по третата
хипотеза. Същевременно са налице годни изпълнителни основания.
Обезпечителната мярка е наложена от публичния
изпълнител в съответствие с разпоредбите на чл. 202, ал. 2
и ал. 3 от ДОПК.
При издаване на ПНОМ и решението на директора на ТД на НАП Бургас е спазена
императивната разпоредба на чл. 198, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 213, ал.1, т.5 от ДОПК. Както бе посочено по-горе принудителното изпълнение
не може да се насочи срещу трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово
правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията –
в общ размер до минималната работна заплата месечно и тъй като за месец
февруари 2021 год. тази разпоредба е спазена с издаване на ПНОМ изх.№ С210020-022-0013128
от 24.02.2021 год. и решение № 14/15.03.2021 год. на Директора на ТД на НАП
Бургас, то процесното ПНОМ се явява правилно и
законосъобразно.
Във връзка с изложеното не се споделя
защитната теза на жалбоподателя, че публичният изпълнител не е извършил
преценка на произхода на сумите и на размера на несеквестируемия
доход. Видно от изложените по-горе мотиви това е направено от административния
орган.
По изложените съображения обжалваното ПНОМ е
законосъобразно, поради което и решението на Директора на ТД на НАП – Бургас, с
което е потвърдено е правилно, а подадената жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски е неоснователна.
С изхода на спора претенцията на процесуалния
представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна. Производството по чл. 197, ал. 2–4 от ДОПК е
особено производство, различно от производството по обжалване на ревизионните
актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима. Възнаграждението за юрисконсулт е
дължимо на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, поради което жалбоподателката
следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата защитаван в процеса
от юрисконсулт юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 197 от ДОПК,
Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на д-р Г.Н.Б. с ЕГН ********** против Решение
№ 18 от 16.03.2021 год. издадено от Директора на ТД на НАП Бургас, с което е
оставена без уважение жалба с вх. № 2671/02.03.2021 год. по описа на ТД на НАП
– Бургас подадена от Г.Н.Б. срещу Постановление за налагане на обезпечителни
мерки Изх. № С210020-022-0011352 от 18.02.2021 год. издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас, ИРМ Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА Г.Н.Б. ЕГН ********** с адрес: ***, ДКЦ …, каб…. ДА ЗАПЛАТИ
на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ