№ 19272
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110120373 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковата молба от И. К. З. против Прокуратура на
Република България, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ - за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 00 лева, представляваща
обезщетение за вреди от неимуществен характер, причинени вследствие от проведено
разследване по досъдебно производство.
Настоящият съд намира предявеният осъдителен иск за недопустим. Това е така, тъй като
в законодателството е предвиден ред за търсене на имуществена отговорност за вреди,
причинени от правозащитни органи - по реда на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ), но само в предвидените хипотези на чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ. В
конкретния случай ищцата не поддържа твърдения за нито една от посочените хипотези. В
чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ е предвидена отговорността на държавата за вреди, причинени на
граждани от правозащитни органи - от разследващите органи, прокуратурата или съда.
Последната разпоредба урежда лимитативно хипотезите, в които може да се ангажира
отговорността на държавата, а именно: 1. задържане под стража, включително като мярка за
неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени,
както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, 2. нарушаване на права,
защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4. налагане
на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде
оправдано или административното наказание бъде отменено; 5. прилагане от съда на
административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно; 6.
1
изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер; 7. незаконосъобразно
използване на специални разузнавателни средства. Претенциите на ищцата обаче не се
основават на някое от тях.
По изложените съображения съдът приема, че на основание чл. 130 ГПК, исковата молба
следва да бъде върната, поради недопустимост на предявения с нея иск, а производството по
делото - прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх.№ 123982/08.04.2025 г. от И. К. З. против Прокуратура на
Република България.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 20373/2025 г. по описа на Софийски районен
съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на ищцата.
Препис от определението да се връчи на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2