Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр.Перник,
21.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и в
присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура ГАЛИНА АНТОВА, като разгледа
докладваното от съдията Петров въз.НОХД № 332/2019 год. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
С
присъда № 483/ 23.07.2019 г., постановена по НОХД № 1555/2018 год. по описа на
районен съд Перник е признат подсъдимия А.С.С. за ВИНОВЕН в това, че на 28.03.2015 г., в гр. Перник, в централната градска част,
чрез нанасяне на удар с крак, причинил на Я.Н.Т. средна телесна повреда,
изразяваща се в открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната
трета /голямопищялна и малкопищялна/, довело до трайно затрудняване на
движението на ляв долен крайник, поради което на основание чл.129, ал. 1, във вр. ал.2, вр. чл.54, вр. чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“, вр. чл.42“а“, ал.2, т.1 и т.2 от НК, го съдът го ОСЪДИЛ на
ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
продължителност 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца, с периодичност 2 /два/
пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, с
продължителност 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца.
Със
същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Я.Т., сумата
от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на престъплението по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК неимуществени вреди
/болки и страдания/, ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на увреждането- 28.03.2015 г., до окончателното изплащане,
като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 /петдесет хиляди/
лева, отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.
Същият граждански
иск срещу подсъдимия за сумата от 3290.20 лв. /в т.ч. 3 188 лв. за заплатени
импланти и 102,20 лв. за потребителски такси/, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението по чл.129, ал. 1, вр. ал.2 от НК
имуществени вреди, ведно с претендираното заплащане на обезщетение за забава, в
размер на законна лихва върху посочената главница, считано от датата на
увреждането - 28.03.2015г., до окончателното изплащане, е отхвърлен изцяло, като
недоказан.
Районния
съд се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил съответни
разноски.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпил въззивен протест с пространно
писмено допълнение. В същият се сочи, че присъдата е несправедлива и се иска
нейното изменяване, като се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 10
месеца, чието изпълнение да се отложи за срок от три години.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от частният
обвинител и граждански ищец в частта й с която е определено наказание в
условията на чл.55 НК и в частта с която е отхвърлен гражданският иск за
имуществени вреди. Моли се да бъде наложено наказание лишаване от свобода и
предявеният граждански иск за имуществени вреди да бъде уважен изцяло.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия. В
жалбата се сочи, че първия съд е направил неправилна преценка относно механизма
на причиняване на увреждането и формата на вината. Счита се, че не е налице
целенасочено поведение от страна на подсъдимия към причиняване на телесното
увреждане, като същото е възможно да е осъществено при падане на пострадалия.
Поради това се иска постановяване на нова оправдателна присъда. В съдебно
заседание пред въззивния съд се развиват доводи алтернативно, за
преквалифициране на деянието в непредпазливо такова.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че поддържа подаденият
протест и моли присъдата да бъде изменена в посоченият в него смисъл.
Пернишкият
окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните
и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От
фактическа страна:
През пролетта на 2015 г., в гр. Перник, в централна
градска част функционирало заведение– нощен клуб- дискотека „***“. Входът на
същото се намирал откъм алея, преминаваща покрай река Струма.
Редовни посетители на заведението били частният обвинител
и граждански ищец Я.Н.Т. и подсъдимият А.С.С.. В тази връзка двамата се
познавали визуално, но не поддържали никакви контакти помежду си. Обичайно
клубът затварял около 06.00 часа сутрин.
В нощта на 27/28.03.2015 г. двамата били в посоченото
заведение, заедно със свои приятели, в различни компании. Подсъдимия А.С. и приятелите
му- свидетелите М. С. и Р. И. седели на маса в близост до бара.
През въпросната вечер на смяна в клуба били барманите- Е.С.,
Д.Т. и В.И., сервитьорите- Ц.Р., Д.Г., както и охранителите– М.К., Н.И., Р.Р., З.Х.
и Й.Й., всички разпитани, като свидетели по делото.
Пострадалият Т., в качеството си на редовен посетител,
бил в приятелски отношения с персонала, а със свидетелката Ц.Р. и в по- близки
такива.
Около 06:00 ч. на 28.03.2015 г. повечето от клиентите
били напуснали заведението. Сред последните останали посетители били пострадалия
Т. и неговия приятел свидетеля А. Н., както и компанията на подсъдимия. Докато
се намирали в дискотеката всички консумирали алкохол и в различна степен били
повлияни от употребата му.
С. и приятелите му обикновено оставали до самото
затваряне на заведението и често се налагало да бъдат подканяни от персонала да
си тръгват. Същото сторили и този път, поради което свидетелката Ц. Р. ги
помолила да си вървят, тъй като приключвали работа. Подсъдимият не пожелал да
си тръгне веднага и по този повод между двамата възникнало словесно пререкание.
Ситуацията била възприета от Т., който, мотивиран от близките си отношения със
свидетелката, решил да се намеси в решаването на спора. Отишъл до масата на С.,
включил се в разговора, като отправил няколко реплики спрямо последния и
свидетеля М.С., подканяйки ги да напускат обекта, тъй като същият затваря, за
да
нямат проблеми. В един момент, докато говорел, стоейки прав до седналия
С., се приближил до него и посегнал към ухото му, малко след това с ръка леко го хванал отзад
за врата. Секунди по-късно повторил това действие, а след него потупал С. по
гърба, продължавайки да му говори от същата позиция. Подсъдимият не реагирал по
никакъв начин по отношение на Т.. Възприемайки поведението на последния,
охранителят М. К. се приближил до тях, с оглед навременно предотвратяване на
евентуален по-сериозен конфликт между лицата. В този момент Т. се отдръпнал от С.,
заставайки до бара. Подсъдимия станал от стола си и се насочил към изхода. Веднага
след него свидетелите Р. И. и М. С. си взели вещите и го последвали.
С. излязъл пръв пред входа на заведението и около 20
секунди изчаквал компанията си, които излезли един след друг. Подсъдимия
затворил вратата след тях. Тримата, вървейки бавно по крайречната алея, се
насочили в посока към сградата на Общински младежки дом- гр.Перник /ОМД/. Около
шест секунди след излизането на С. вратата отворил Т., който застанал на алеята
с гръб към входа и отправил реплика към тримата, намиращи се в същия момент
само на няколко метра от него. Думите му предизвикали обръщане на И. и С. към
него. Подсъдимият прегърнал последния през рамо, като го завъртял напред и
така, никой от тримата не спрял движението си. Въпреки отдалечаването им Т.
продължил да говори разпалено, гледайки в посоката, в която се отдалечавали и
стоейки на около метър от изхода на клуба. Около двадесет секунди след неговото
излизане от заведението излязъл и приятелят му- свидетеля Н.. Последният
застанал до Т., загледан в същата посока, докато последният продължавал да
отправя реплики от разстояние към подсъдимия и свидетеля М.С.. В този момент
подсъдимия и приятелите му се намирали до изградените стълби, водещи от алеята
към пространството пред Общински младежки дом- гр.Перник. Срещу тези стълби,
отдясно на алеята, бил изграден мост над река Струма, към който водели 2-3
стъпала. Виждайки отдалечаването им, Т. им обърнал гръб и се насочил обратно
към входа на клуба. В един момент обаче се извърнал и с бърза крачка, ускорявайки
хода си към тичане стремително се насочил към групата на подсъдимия, а
свидетеля Н. го последвал.
Двамата настигнали свидетелите М. С., Р. И. и подсъдимия
в момент, когато те тъкмо били слезли по стълбите от лявата страна на алеята, в
посока Общински младежки дом- гр.Перник. В същия момент, частният обвинител Я. Т.
нанесъл силен удар с юмрук в задната част на главата на С., от който удар
последният залитнал напред и направил още няколко крачки. Бързо се обърнал и
нанесъл ответен удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия. В това време
дотичал и свидетеля Н., като двамата с Т. нападнали и С.. Свидетелката Р. И.,
изплашена от случващото се, избягала на разстояние от двадесетина метра в
близост до цветарски магазин, разположен срещу Общински младежки дом- гр.Перник
и започнала да звъни на свои приятели да я приберат. На площадката пред
гореописаните стълби четирите момчета се сбили, нанасяйки си взаимни удари. Още
след първите удари, които получил, Н. побягнал обратно към заведението „***“,
оставяйки Т. сам.
Междувременно последният и С. взаимно си нанасяли удари,
при което първия отстъпил назад към сградата зад него, докато се опрял с гръб в
нея.
В момента, в който Н. побягнал от мястото на сбиването свидетеля
М. С. също се включил в нанасянето на удари срещу останалия сам Т.. При това
последният паднал на земята, а другите двама започнали заедно да го ударят с
ръце и крака. Това продължило секунди. Т. успял да се изправи и в опит да се
спаси от нанасяния му побой, побягнал в посока към моста над река Струма.
Изкачил стъпалата /непосредствено пред които започнал боят/ и, прекосявайки
крайречната алея, достигнал моста. С. и С. го догонили и в момент, когато бягащия
Т. достигнал поставените метални перила на изградената помощна рампа към моста
над реката, бил препънат, в резултат на което паднал на земята /на алеята/ до
перилата. В това време, в което той лежал на дясната си страна, подсъдимият С.
скочил с крака върху долната част на левия му крак. Целият конфликт продължил
по- малко от минута.
Вследствие на действието на подсъдимия спрямо падналия на
земята Т., на последния били счупени костите на лявата подбедрица в долната
трета, а кракът му се огънал неестествено.
Междувременно, около минута след като Т. и Н. затичали по
алеята след групата на подсъдимия, побегналия Н. се върнал обратно до клуб „***“,
затропал по заключената врата викайки, че отвън пребиват Я.. Действията и
думите му пръв възприел свидетеля Е.С., тъй като се намирал близо до входа на
заведението. Чувайки тези призиви той веднага отворил вратата, изтичал на
алеята и видял падналия Я.Т., като също възприел, че до него стояли С. и С.,
които му крещели без да нанасят удари. С. и Н. без да спират, затичали към тях.
Първият изблъскал двамата към моста, отдалечавайки ги от пострадалия, като си
разменили удари.
Внезапното излизане от клуб „***“ на свидетеля С.
направило впечатление на голяма част от останалите в обекта, при което всички
те, един след друг започнали да излизат, за да разберат какво се случва. Общо,
последователно излезли седем лица от
мъжки пол, а след тях група от четири лица– две момичета и две момчета
/персонал и охрана/. Първите, възприемайки от входа лежащия в безпомощно
състояние Т., затичали към мястото. С. и С., които до този момент се намирали
на моста, виждайки тичащите към тях мъже, се уплашили и побягнали по моста над
р.Струма водещ към Мемориала на миньорски труд, изграден от другата му страна
на площад „Кракра Пернишки“. С. успял да се отдалечи и да избяга в посока
Дворец на културата- Перник, а подсъдимият бил застигнат непосредствено след
моста от свидетеля Д.Т.. Последният, в опит да го задържи, срещнал сериозна
съпротива, поради което му нанесъл няколко удара, от които С. паднал на земята.
Бързо се изправил, но в същия момент дотичали и охранителите М. К. и З. Х.. С
тяхната намеса подсъдимият бил принуден да се върне обратно.
Междувременно били подадени няколко сигнала за разигралия
се инцидент на телефон 112, при което на мястото били изпратени екипи на 01 РУ
ОД МВР- гр.Перник. С. бил предаден от задържалите го лица на пристигналите
полицейски служители.
С назначените и изслушани по делото съдебно-медицински
експертизи се установява, че:
-на частния обвинител и граждански ищец са причинени
кръвонасядане по клепачите на двете очи и охлузвания по челото, реализирали
медико-биологичните признаци „болка“ и „страдание“, както и счупване на костите
на лявата подбедрица в долната трета /голямопищялна и малкопищялна/, което
нараняване реализира медико-биологичния признак „трайно затруднение движението
на левия долен крайник“ за период от време около шест месеца. Посочено е, че
уврежданията са получени по механизма на действие на твърд тъп предмет
/при счупването на костите на подбедрицата - със значителна
сила/, и е възможно да са получени по начин и време, както е съобщил пострадалия
/вследствие нанасяни в лицето му юмручни удари и вследствие скачане върху крака
му от подсъдимия/,
-на подсъдимия са причинени нишковидни охлузвания, лек
оток и кръвонасядане по челото вдясно, кръвонасядане по дясна вежда и по
средата на челото, кръвонасядане с лек оток в лява теменна област на главата и
по средата на теменната област на главата, охлузване по лява ушна мида,
кръвонасядане по дясна ушна мида и по ляво рамо, охлузване по ляв лакът, по
дясна предмишница и по дланна повърхност на дясна ръка, две кръвонасядания по
ляво коляно, охлузване по дясно коляно, нишковидни охлузвания в поясната област
и кръвонасядане по шията вдясно. Експертът е дал заключение, че всички тези
увреждания реализират медико- биологичните признаци „болка“ и „страдание“, получени
са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени
по начин и време, както същият е заявил,
-на свидетеля С. са причинени кръвонасядане по задна
повърхност на лява ушна мида в основата, кръвонасядане с лек оток в тилната
област на главата вляво зад основата на ушната мида, кръвонасядане в лява
поясна област и две кръвонасядания по дясно ходило. Според заключението на
вещото лице уврежданията реализират медико-биологичния признак „страдание“,
резултат са на действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени по
начин и време, както свидетелят е съобщил и
-свидетеля Н. е получил охлузване с оток и зачервяване в
лява тилна област на главата и кръвонасядане в областта на лявата плешка, които
увреждания са получени в резултат на действието на твърд тъп предмет и е
възможно да са били получени по начин и време, както е съобщил, като същите
реализират медико-биологичния признак „страдание“.
Така
приетата
фактическа обстановка се основава отчасти на обясненията на подсъдимия; отчасти
на показанията
на частния обвинител и граждански ищец Т. и свидетеля Н., отчасти на показанията на
свидетелите С., Ц.Р., Д.Г. и Д.Т.; на
показанията на свидетелите Р. И., Е.С.; С.С., М.К., Н.И., Р.Р.,
В.И.,
Й.Й., К.К., Н.С., З.К., З.Х., А.П., К.А.; на писмените доказателства, събрани
по досъдебно
производство № 223/2015 г. по описа на 01
РУ при ОД МВР Перник и приобщени по съответния ред, тези, събрани в съдебното
следствие пред първия съд и на тези събрани пред въззивния състав на
ПОС;
на заключенията по съдебно-медицинските експертизи, на
заключението по разширената съдебно-медицинска експертиза, на
заключенията по видео- техническата експертиза,
повторната тройна психолого- психиатрична
експертиза, отчасти на основната психолого- психиатрична
експертиза, както и на веществените доказателства
по делото.
Фактическа
обстановка се установи от въззивния състав след самостоятелна оценка на
събраните доказателства и доказателствени средства.
Следва
веднага да се посочи, че по делото са събрани всички доказателства, необходими
за всестранното му изясняване. В тази насока първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички
мерки за разкриване на обективната истина, включително и чрез събиране на нови
доказателства. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил
установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си
изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал,
неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията.
Отговорено е на всички релевантни доводи на страните. Поради това, районния съд
не може да търпи упрек за необоснованост на присъдата по отношение на приетите
за установени факти, тяхната пълнота и процесуалната дейност по установяването
им.
В
голямата си част приетите от районния съд факти съответствуват на тези
установени и от контролната инстанция.
Несъмнено
е установен механизма на причиняване на увреждането на Т., неговия вид и
характер. Съгласно разширената допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, извършена от д-р А. М., ***, д-р Т.С., съдебен лекар
в същото отделение и д-р М.М., ортопед, травматолог в *** при същото лечебно
заведение, както и съгласно устното допълнение на експертите в съдебно
заседание пред първия съд /л.144 от делото/, тримата са достигнали до
категоричен извод, че видът и характерът на счупването на костите на лявата
подбедрица на пострадалия, с оглед добре изразения фрагмент с триъгълна форма в
многофрагментното счупване, се дължи на удар /натиск/ с твърд тъп предмет със
сравнително ограничена контактна повърхност с направление отляво надясно /отвън
навътре/ по отношение на лявата подбедрица. Изясняват, че увреждането е
получено в легнало положение на жертвата на дясната й страна, при силен удар с
крак /скачане/ в областта на външната повърхност на лявата подбедрица, при
фиксиран крак върху терена. Изключват възможността счупването на двете кости на
подбедрицата, каквото е установено в случая, да е възможно да се получи при
падане върху терена от собствен ръст, при влачене на тялото или въртене и
натиск в друго твърдо тяло, тъй като при всеки от изброените случаи не би се
генерирала достатъчна по интензитет кинетична енергия, за да доведе до подобно
счупване на двете кости. Мотивирано отхвърлят и възможността счупването на
костите на лявата подбедрица да е причинено при настъпване на крака на
пострадалия от човек с масивно телосложение като изясняват, че кинетичната
енергия се формира от масата, но и от скоростта, при това на квадрат, т.е.,
именно скоростта е величината, която създава значителна кинетична енергия,
каквато е била необходима в случая, за да доведе до счупване на двете кости на
подберицата по посочения начин.
Категорични са, че сама по себе си масата /масивно тегло, каквото е имал и има
подсъдимия/, без скорост не би причинило
травматичното увреждане с такива характеристики. Оттук и извода, че механизма
на причиняването му е имено след скачане върху крака на пострадалия,
позициониран по посочения начин, тъй като само такова движение би реализирало
необходимата за счупването на двете кости значителна кинетична енергия.
Посочват, че увреждането е осъществило медико-биологичния
признак „трайно затруднение в движението на левия долен крайник“ за срок до
около 8 /осем/ месеца, при обичаен ход на възстановителния процес.
На базата на това заключение, категорично се отхвърлят
доводите на защитата за друг механизъм на причиняване на увреждането.
При
оценката на гласните доказателства за установяване на цялостната генеза на
инкриминираното деяние, правилно и законосъобразно, районния съд освен съпоставката
им сами със себе си, помежду им и с другите доказателства, е ползвал основно
резултатите на видео- техническата експертиза. Същата е безпристрастна и
обективна. Неин обект на изследване е приобщеният диск с видео запис
от охранителни камери на заведение „***“. Експерта дава заключение, че дискът
съдържа цифров презапис от оригиналните файлове, като не са налице никакви
следи от манипулация/намеса върху записаната информация. На база на тази експертиза
и личните възприятия на въззивния състав, чрез възпроизвеждане на цифровият
носител на информация във въззивното следствие, се установиха следните
качествени характеристики на данните, съобщени при разпитите на част от
участвувалите лица:
В по-
голямата им част показанията на пострадалия Т. и свидетеля Н. са недостоверни.
Първият, очевидно цели да омаловажи собственото си участие при възникване на
конфликта и неговото развитие, а вторият, освен посоченото и да помогне на
каузата на своя приятел Т.. В тази насока мотивите на районния съд са
изключително подробни и обосновани, като настоящият състав ги възприема като
свои, поради което не се налага тяхното преповтаряне с цел процесуална икономия.
Следва само, още веднъж да се подчертае, че тази недостоверност следва не само
от съпоставката им със заключението на видео- техническата експертиза, а и от
вътрешното противоречие на показанията на Т. и Н., противоречието помежду им и
с част от останалите гласни доказателства.
Правилно
са оценени от районния съд и обясненията на подсъдимия, като правдиви и
последователни в основната им част, макар и в друга част тази оценка да не е
правилна.
При
горните оценки обаче, районния съд, е допуснал частично и неправилни фактически
изводи, основани на предположения, а това е повлияло и върху тяхната правна
интерпретация. Те ще бъдат предмет на изложеното по- долу.
Вече се
посочи, че със заключението на видео- техническата експертиза се установява
голяма част от данните за възникване на конфликта, неговото развитие и
действията на участниците в него. Внимателният анализ на това заключение и
съпоставката му с обясненията на подсъдимия и останалите гласни доказателства
дава основание да се приеме, че С. по никакъв начин не е бил в основата на пререканията
с пострадалия Т. и започване на физическият сблъсък между тях. Няма спор, че
заради приключване работата на заведението подсъдимия и неговата компания е
била помолена да напусне. По този повод и желанието на последните да си допият
е започнала размяна на реплики със свидетелката Р., продължила няколко минути и
ограничила се само до тази вербална комуникация. Липсват каквито и да е данни
за използван нецензурен език от подсъдимия.
Неоснователни
са възраженията на повереника на частния обвинител и граждански ищец, че
последния няма никакво участие към ситуацията в този момент. И това правилно е
оценено и мотивирано още от районния съд. Именно намесата на пострадалия още на
този етап от спора е поставила
началото на последвалото развитие на инкриминираното деяние. През
времетраенето на разговора между подсъдимия и свидетелката Р., Т. стои
прав близо до седналите С., М.С. и Р.И., като отправя реплики
към първите двама.
На
моменти се приближава до подсъдимия, посяга към лявото му ухо и го
подръпва,
два-три пъти посяга към задната част на главата му, потупва го по гърба, като
отново говори към него от близко разстояние. Това му поведение, както
е приел и районния съд,
несъмнено показва
изявена ангажираност със ситуацията, надхвърляща съобщеното от него самия. Намесата му освен,
че не
е била провокирана от обидно, неприлично отношение към близката
му Р., каквато причина е изложил в показанията си в досъдебното
производство, е била и изцяло ненужна, предвид обстоятелството, че в заведението са се
намирали петима охранители. Именно заради намесата на пострадалия и неговите
действия, един от тях-
М.К., се придвижва в близост до
спорещите, готов да се намеси при необходимост. Очевидно, тези му
действия са плод на преценка, че са налице предпоставки за такава намеса. Видно
от заключението на видеотехническата експертиза и възпроизведеният цифров
носител на информация /ДВД диск от охранителна камера/ С. по никакъв начин не
репликира Т. и не реагира на физическия контакт осъществен от последния.
Следователно, опасността която е съзрял К. има своето основание в действията и
думите на пострадалия. Самата Р. също не придава особено значение на
пререканието й с подсъдимия, като го отдава на консумирания алкохол. Все в
същия смисъл са и изводите обективирани от последващите действия на С.. След
около четири минути, последния става пръв и без каквито и да е повече спорове
се насочва към изхода на заведението и излиза пред него. Там изчаква приятелите
си, като им жестикулира да излязат по- бързо и затваря вратата след тях. Отново
пострадалият е този, който последва групата и е видно, че продължава да отправя
реплики към тях. Неоснователни са
твърденията на защитата, че жестовете на подсъдимия са били насочени към Т. и
имат някакво провокативно значение. Както и районния съд е мотивирал, по това
време същия вече е бил вътре в заведението, до бара. Последното се установява
несъмнено от заключението по видео техническата експертиза.
За
събитията развили се непосредствено след излизане на компанията на С. от
заведението, които са от особено съществено значение и конкретното участие на
лицата в тях, въззивният състав формира изводи частично различаващи се от тези
на районния съд.
Несъмнено
е това, че шест секунди след С., С. и И. от заведението излиза Т. и отправя
реплики към тях. Това ясно се установява от заключението по видео техническата
експертиза, от което е видно и че С. и И. обръщат глави. И тук, подсъдимия е
човека, който прегръща свидетеля С. и го обръща напред, като тримата
продължават без да спират. Това е ясна манифестация на желанието на С. да не
участвува в какъвто и да е конфликт. Частният обвинител, въпреки това,
продължава с агресивното говорене след тях. Безспорно е също така, че в един
момент излиза и свидетеля Н. и застава до Т., като след секунди последния
забързва, затичвайки се в посока на групата на С., а свидетеля го последва
незабавно. В този промеждутък, районният съд, без конкретна доказателствена
база, позовавайки се само на времетраенето на говоренето на пострадалия,
приема, че било логично да има „…ответни реплики от групата на подсъдимия,
спрели вероятно непосредствено до стълбите…“. По нататък, продължава
районния съд, „Съвсем възможно е действието му /по затичване и нападение
от страна на Т. бел. съда/ да е провокирано от думи на лице от групата на
подсъдимия, по- вероятно свидетеля М. С.…“ /л.15, а също и л.17 от мотивите/.
От всичко това, съвсем погрешно, е обусловен фактическият извод за
недостоверност на обясненията на С. и показанията на С. и И., че не са
отговорили на провокацията на Т., както и че нападението на последния за тях е
било неочаквано и изненадващо. Доказателствата са точно в обратната посока.
Правно
релевантните факти в едно наказателно дело не могат да се основават само на
житейска логика, възможности и вероятности, а следва да се установят по принцип
с преки доказателства, а при лиса на такива и с косвени, но при изключително
внимателен анализ на последните. Само на това основание, фактически приетото в
изложения по- горе смисъл от районния съд, следва да се отхвърли, като
недоказано. Недоказано е още и защото, дори пострадалия и свидетеля Н. не
съобщават за каквито и да е насрещни реплики от страна на групата на
подсъдимия. Такива данни не се съдържат и в показанията на свидетеля С., както
и тези на И. или обясненията на С.. И. е безпристрастна, като показанията й са
последователни и логично структурирани. Наличието на такива реплики и то, от
естество, че да предизвикат Т. към нападение не могат да се докажат и от
заключението на видео техническата експертиза. Следователно, колкото е вероятно
такива реплики да е имало, толкова е вероятно и да е нямало. Действията на С.
по напускане на заведението без да участва в словесен или физически конфликт с
пострадалия, подканянето към приятелите му да излизат по- бързо, затваряне на
вратата на заведението непосредствено след това, прегръщането на С. с цел да не
отговори на вербалната агресия на частният обвинител и граждански ищец, по-
скоро, в цялостната им взаимовръзка, говорят за второто.
Няма
съмнение, според настоящият състав, в това, че Т. е нападнал групата на С..
Въззивният съд приема, че това нападение е било, както неочаквано, така и
изненадващо за тримата. Доводите в тази насока се извличат, на първо място, от местонахождението
на първоначалният удар- в тила на С.. Това доказва, че последният изобщо не е
подозирал такова развитие на събитията. Този удар и неговото местонахождение е
доказан и със заключението на съдебно медицинските експертизи /основна и
допълнителна/ по отношение на свидетеля, както и от заключението на видеотехническата
експертиза, която установява, че непосредствено преди нанасянето му частния
обвинител се насочва със забързана крачка, преминаваща в тичане, в посока на
групата на подсъдимия. Т. ги е достигнал бързо, а те са били обърнати с гръб
към него.
За
това, че нападението от страна на частния обвинител е било колкото неочаквано,
толкова и агресивно, освен насочеността на удара, свидетелствува и неговата
сила. С. е отскочил с няколко крачки напред. Едновременно с това, към този
момент, в нападението се е включил и свидетелят Н.. Възприемайки случващото се,
Р. И. се е уплашила в такава степен, че е избягала на около двадесетина метра
от инцидента и е започнала да звъни на нейни приятели, които да дойдат и да я
приберат.
След
първоначалния удар в гръб и пристигането на Н. нападението се насочило и към С.,
като четирите момчета се сбили.
Безспорно
по делото е това, че секунди по- късно Н. избягал към „***“ да търси помощ, а Т.
побягнал към моста на р.Струма, където бил застигнат от С. и С.. Последния
скочил върху крака на пострадалия след като той паднал на земята. Шокирани от
гледката двамата преустановили нанасянето на удари и започнали да крещят на
частния обвинител, което пък било възприето от първия излязъл от дискотеката свидетел-
Е.С.. За изложеното в предходния абзац са налице достатъчно преки
доказателства, анализирани подробно и обосновано от районния съд, поради което
не се налага тяхното преповтаряне.
При
така изяснената фактическа обстановка и изводи, настоящият състав намира, че районен
съд Перник е направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно
авторството и механизма на причиняване на телесната повреда.
Неоснователни
са доводите на защитата за механизъм на причиняване на нараняването различен от
този посочен в обвинителния акт и за липса на пряк умисъл у подсъдимия за
извършване на инкриминираното деяние. Тези доводи са били навеждани и пред
първия съд и там са получили обоснован и задълбочен отговор.
Следва
да се повтори, че заключението на разширената съдебно-медицинска експертиза,
категорично изключва възможността телесната увреда да е получена при механизъм
различен от скачане върху крака. Вещите лица изясняват, че масивното тегло на С.,
само по себе си, не е достатъчно да причини счупване на двете кости на
подбедрицата чрез обикновено настъпване, без към солидното тегло да е насложена
скорост. Единодушно приемат, че само от съвкупното действие на двете величини
би се калкулирала необходимата кинетична енергия, която да причини процесното
травматично увреждане с изразената ярка особеност- отчупен от костта триъгълен
фрагмент, получен при вгъването на костите надолу /даващ яснота и за
положението на тялото на пострадалия/, до счупване. Оттук експертите обосновават, че механизма на причиняване на увреждането
е именно скачане върху крака на пострадалия, позициониран по посочения начин
/хоризонтално спрямо терена, легнал на дясната си страна/, тъй като само такова
движение би реализирало необходимата за счупването на двете кости значителна
кинетична енергия, сравнима по интензитет с удар в тялото на пешеходец от
движещ се автомобил.
Както
районния съд, така и настоящият състав не намира причина да не приеме изцяло
заключението на колективната експертизата, тъй като е ясно, пълно и дава
изчерпателни, обосновани и компетентни отговори на поставените задачи. Същото е
изготвено от експерти с необходимата квалификация, знания и опит при
всестранно, задълбочено и прецизно изследване на въпросите на експертизата.
На
следващо място, също толкова задълбочено първият съд е отделил място да
обоснове формата на умисъл у подсъдимия. Правилно е пресъздадена безусловната в
съдебната практика и правна доктрина теза, че при
посегателствата срещу личността и по специално при телесните повреди, е
характерна известна неопределеност и алтернативност на представите на дееца- той
цели или допуска последици от даден вид, но не предвижда в каква конкретна
форма ще се проявят и в каква степен ще засегне охраняваните обществени
отношения. За формата и съдържанието на умисъла при телесните повреди от
изключителна важност са средствата, с които е извършено деянието, броя,
насоката, силата и интензивността на ударите, от мястото на нараняването и
неговата уязвимост, от разстоянието, от което се посяга на жертвата,
медико-биологичните особености на причинените на жертвата наранявания, както и
от комплексната оценка на всички
обстоятелства за извършеното престъпление, включително и предшестващото поведение
на виновния и пострадалия. В този смисъл районния съд е посочил и релевантна
практика на ВКС. В конкретния случай, за установяване на субективното отношение
на подсъдимия към деянието, контролираната инстанция, правилно е съотнесла уязвимото положение, в което се е намирал Т., упражнената
от страна на подсъдимия значителна сила чрез скачане върху външната страна на
крака му над глезена. Тези факти не оставят съмнение, че С. е предвиждал и
целял общественоопасните последици, т.е. осъществил е престъплението с пряк
умисъл.
Също
толкова обоснована е присъдата и в частта с която е отговорено на защитата по алтернативно
сочените доводи за това, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна
отбрана. Правилно районния съд се е позовал на константната съдебна практика и
особено задължителните указания от ППВС №12/29.11.1973г. по н.д. №11/1973г., съгласно
които приложимостта на този правен институт, регламентиран в чл.12, ал.1 от НК, предполага непосредствено
и противоправно нападение, изразяващо се в действия или бездействие на
пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и
изисква то да е започнало и продължаващо във времето. При завършило нападение,
а то е такова, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица чрез сломяване
на съпротивата на нападателя, както и когато последният е завършил или по
собствени подбуди се е отказал да довърши нападението, или поради обективна
невъзможност за продължение, деецът не може да се позовава на неизбежна отбрана
и следва да отговаря на общо основание. Въззивния състав изцяло споделя
доводите на районния съд относно това, че непосредственото противоправно
нападение е било вече прекратено и едва тогава е причинена инкриминираната
увреда, поради което не се налага тяхното преповтаряне.
Настоящият
въззивен съд обаче, възприе правни изводи различни от тези на първата инстанция
по отношение на квалификацията на деянието и по специално във връзка с приложението
на чл.132 НК. При извършване на престъплението подсъдимият е бил в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие от което е било
възможно да настъпят тежки последици за С..
Няма спор, че
преценката за наличието, респективно липсата на "състояние на силно
раздразнение" е правен въпрос, като тази преценка следва да
почива на обективни факти, установени със съответните доказателствени средства
и проверени, чрез предвидените способи за това в НПК, сред които са и
експертните заключения. Необходимостта от професионален психиатричен и
психологичен анализ при преценката за "състояние на силно
раздразнение" се обуславя от особеностите на отделния индивид, свързани,
както с обективни, така и със субективни фактори, с каквито умения съдът не
разполага.
Несъмнено
е и това, че, за да е налице състояние на силно раздразнение и деецът да
действува в такова състояние- чрез внезапно вземане на решението и преминаване
към изпълнението му- съгласно трайната съдебна практика съзнанието на извършителя
трябва да е овладяно от чувствата в такава степен, в която възможността му да
вземе правилно решение и да ръководи постъпките си, е намалена значително, без
той да е лишен от нея. Тази преценка на стеснение на съзнанието се извършва основно
на база изводи, направени в психолого-психиатричен аспект, като обаче от
значение е и съобщеното от дееца и видимите от очевидци признаци, които биха
могли да се трактуват като афектно състояние. При това вещите лица включват в
своето изследване и посочените различни доказателствени средства. Казаното е
така, защото състоянието на силно раздразнение по смисъла на наказателния закон
се преценява на фона на психолого-медицинското обмисляне на състоянието на
физиологичен афект. При изследването на този въпрос се дава отговор дали е
стеснено съзнанието на едно лице в психолого-психиатричен смисъл, за което са
необходими специални знания.
При
това следва да се вземе предвид, че е напълно възможно, както да бъде
констатирано наличие на психолого-медицинските критерии на физиологичен афект у
едно лице, а да не се наблюдават правните параметри на състоянието на силно
раздразнение, така и обратното, когато винаги се отчита провокативното
поведение на самия потърпевш.
Съдържанието
на вложената законодателна воля в използваната терминология- силно раздразнение
очертава внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо интензивно чувство,
носещо характеристиките на мощно емоционално избухване, възникнало под
въздействие на външни фактори и заемащо господствуващо положение в съзнанието
на дееца. Посоченото състояние представлява краткотрайна /късосъединителна/
реакция на фона на афективното стеснение на съзнателната деятелност, придружена
от вегетативни прояви, задължително съпътстващи самите емоции и последващата
астения.
В горният
смисъл, неправилно оценена в нейната цялост и пълнота е тройната съдебна психиатрична и психологична експертиза, както и
частично основната двойна такава. Последната е отхвърлена безмотивно, с
единствения довод, че е налице повторна тройна такава.
От заключението на първата се установява, че подсъдимият С.,
по време на инцидента е разбирал свойството и значението на извършеното от него
деяние и е можел да ръководи постъпките си. Вещите лица приемат, че същият се е
намирал в алкохолно опиване- лека към средна степен, което към момента на
сбиването е преминало в „усложнено алкохолно опиване“. Вещите лица не изключват
при подсъдимия, действително да има частична загуба на спомен, вследствие
приема на алкохол или вследствие понесените при инцидента удари в областта на
главата, тъй като ретроградната амнезия е обичайно следствие на комоцио.
Допускат и възможността твърденията му в тази посока да са чисто защитни.
Последното, с оглед липсата на категоричност, не може да се тълкува във вреда
на подсъдимия. Задълбочения прочит на тази експертиза показва, че тя е
установила у С. екстравертен тип личност, който действува под влияние на
момента, бързо взема решения, без колебание и обмисляне. Лесно се ядосва и може
да прояви агресивност, в който смисъл са дали заключение и експертите по
двойната съдебно психолого- психиатрична експертиза. Последната е категорична,
че С. е бил в състояние на физеологичен афект към момента на извършване на
деянието.
В контекста на гореизложеното, за силното раздразнение
възникнало у подсъдимия са допринесли, както изненадващото нападение, така и
неговият устрем и интензитет. Тук е изиграло роля и силното чувство на страх за
живота му и този на приятелите, а така и краткото време през което се е развил
целият конфликт /по- малко от минута/. В тази връзка /че състоянието на силно
раздразнение е продължавало да бушува в душата на С./ е и факта, възприет и
изложен от част от свидетелите, че непосредствено след деянието той е бил
надвесен над пострадалия и му е крещял силно. Дълго време след това той не е
могъл да се успокои за което разказват част от сводетелите. Самият Т. съобщава,
че при счупването на крака подсъдимият е изглеждал стъписан. Т.е. мощното
емоционално избухване следствие на нападението силно е ограничило способността
на С. /без да я изключва/ ясно да съзнава естеството на своето деяние и да
ръководи постъпките си. В този смисъл е и цялостното поведение подсъдимия,
преследването на пострадалия след като съпротивата му е била преодоляна и
агресивното скачане с което е бил счупен крака на Т.. Очевидно, ако съзнанието
на С. не беше стеснено от упражненото срещу него насилие, то конфликта би
приключил по съвсем различен начин.
При
тези изводи, Пернишкият окръжен съд намира основания за преквалификация на
инкриминираното деяние за което подсъдимият е признат за виновен- чл.129 НК, в
такова по чл.132, ал.1 т.2 НК. Тъй като за това престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок по- кратък от три години, С. е неосъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV глава осма на НК, по отношение на него следва да се
приложи разпоредбата на чл.78а НК. На това основание съдът го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание.
При
определяне размера на наказанието, настоящият състав отчита всички
обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция- смекчаващи отговорността обстоятелства- младата възраст
на подсъдимия, продължителността на наказателното производство, добрите
характеристични данни, изразеното съжаление и критичност по отношение на
деянието, отегчаващи отговорността обстоятелства- механизъм на деянието и
естеството на нараняването, като приема, че размер на глобата от 1000 лв. най-
точно отговаря на целите предвидени в чл.36 НК.
Всичко
гореизложено обуславя неоснователността на въззивния протест, доколкото същият
касае единствено и само твърдяна несправедливост на наложеното наказание за
престъплението по чл.129 НК. В тази връзка, доколкото съдът преквалифицира
инкриминираното деяние и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, не се
налага и излагането на подробни съображения за посочената неоснователност, тъй
като те се съдържат в мотивите за приложение на привилегираваният състав на
чл.132 НК. Същото се отнася и за искането от повереника на частния обвинител в
частта от жалбата с която се претендира налагане на лишаване от свобода с
ефективно изтърпяване на същото.
По
отношение на гражданските искове:
Гражданския
иск за неимуществени вреди. В частта от присъдата с която районния съд се е
занимал с предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следствие на
инкриминираната деяние, мотивите са законосъобразни, правилни, ясни и подробно
обосновани. Настоящият състав ги възприема изцяло като свои, поради което не се
налага тяхното преповтаряне, заради процесуална икономия. Необходимо е само да
се маркира, че правилно първия съд е установил основателността на този
граждански иск. Подробно и последователно е изложил съображения за определяне
размера на дължимото парично обезщетение, като е отчел и приноса на пострадалия
за това. Този размер се явява справедлив, независимо от преквалифицирането на
приетото за извършено престъпление по чл.129 НК.
Гражданския
иск за имуществени вреди. По отношение на този иск районния съд основателно се
е позовал на ръководните указания дадени с
ПП ВС № 4/1968 г. т.7. Съгласно тях обезщетение за имуществени вреди,
изразени в разход за лечение, предполага необходимостта от доказване на
относимостта им към лечението, действителното им извършване и техния размер. В случая се претендират имуществени вреди в общ размер от 3290.20
лв., от които 3 188 лв. за платени импланти и 102,20 лв. за потребителски такси за
предоставени медицински услуги, ведно с обезщетение за забава, в размер на законна
лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането- 28.03.2015 г.,
до окончателното изплащане. Безспорно, при лечението на пострадалия са
поставени импланти за което по делото са приложени многобройни писмени
доказателства. От последните и медицинските експертизи е видно, че същите са
били необходими и са във връзка с проведеното лечение на телесната повреда,
предмет на настоящето дело. Все в тази връзка са и останалите плащания за
различни медицински услуги, като превръзки и т.н. Техният размер, претендиран
от гражданския ищец, се установява несъмнено от представените и приети като
писмени доказателства пред въззивния съд осем броя фактури. Платец по тях е
именно пострадалият- граждански ищец. Това налага извода, че присъдата в тази й
част, като неправилна, следва да се отмени и вместо това да се постанови
уважаване и на гражданския иск за имуществени вреди за размера за който е
предявен, ведно със законната лихва за забава от увредата до окончателното
изплащане на сумата. Ще следва да се присъди и държавна такса в тежест на
подсъдимия за този иск в размер на 4 процента върху сумата, но не по-малко от
50 лв.
По
отношение на претендираните разноски от страна на частния обвинител за
адвокатски хонорар, районния съд правилно е приел, че липсват доказателства за
това същият да е заплатен реално, макар и неправилно да е посочил, че липсва и
искане в тази насока, доколкото за разноските съдът се произнася и служебно. От
представените пред настоящата инстанция заверени преписи на договор *** за
правна защита и съдействие и фактура № *** този извод не се променя. Посочените
писмени доказателства доказват размера на договорената сума за предоставена
правна помощ и това, че кредитора по тази сума е издал фактура за нея. Липсва
надлежно отбелязване в цитираният договор, че сумата реално е платена, липсват
каквито и да е други писмени доказателства за това.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната и протестирана присъда следва да се измени
в гореописаната й част, а в останалата да се потвърди.
Като
взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 483/ 23.07.2019 г.,
постановена по НОХД № 1555/2018 год. по описа на районен съд Перник, като
преквалифицира извършеното престъпление от подсъдимия А.С.С., със снета
самоличност и ЕГН, в по- леко такова, а именно от престъпление по чл.129 НК, в
такова по чл.132, ал.1 т.2 от НК и го признава ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.03.2015
г., в гр.Перник, в централна градска част, причинил на Я.Н.Т., със снета
самоличност и ЕГН, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за
подсъдимия, чрез нанасяне на удар с крак, средна телесна повреда, изразяваща се
в открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната трета
/голямопищялна и малкопищялна/, довело до трайно затрудняване на движението на
ляв долен крайник, поради което и на основание чл.132, ал.1 т.2 НК, чл.129, ал. 1, във вр. ал.2, вр. чл.78а НК ГО
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв.
ОТМЕНЯВА СЪЩАТА ПРИСЪДА, в частта, с която е
ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от гражданския ищец Я.Н.Т. граждански иск, срещу
подсъдимия А.С.С. за сумата от 3290.20лв. /в т.ч. 3 188 лв. за заплатени
импланти и 102,20 лв. за потребителски такси/, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на престъплението по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК
имуществени вреди, ведно с претендираното заплащане на обезщетение за забава, в
размер на законна лихва върху посочената главница, считано от датата на
увреждането- 28.03.2015 г., до окончателното изплащане, като недоказан и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА подсъдимия А.С.С., със снета
самоличност, да заплати на гражданския ищец Я.Н.Т., със снета самоличност, сумата
общо от 3290.20 лв. /в т.ч. 3 188 лв. за платени импланти и 102,20 лв. за потребителски
такси/, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението
по чл.132, ал.1, т.2 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на увреждането- 28.03.2015 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия А.С.С., със снета по делото
самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд – Перник: сумата от 132,00 лв. /сто тридесет и два лева/, представляваща
държавна такса в размер 4% върху уважения размер на гражданския иск за
имуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.