Р Е
Ш Е Н
И Е
№
215
Гр. Русе, 31 декември 2018г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в откритото
заседание на 25 септември 2018 г. в състав:
Председател: Йордан
Дамаскинов
при
участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа търговско дело № 378 по
описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът В.Н.Д. ЕГН ********** предявява
срещу „К****“ ООД
ЕИК **** гр. Р****, представлявано от П.П.К., осъдителен иск за заплащане на сумата 2675375 лв.,
представляваща стойността на 7 дружествени дяла или 12,5% от капитала на „К****“ ООД към 31.08.2016г., сумата
50000лв. законна лихва от 1.09.2016г. до
датата на завеждане на исковата молба, законна лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
направените съдебни и деловодни разноски, включително възнаграждение за
адвокат.
Ответникът „К****“ ООД ЕИК ****, представлявано от П.П.К., гр. Р****
кв.
****, ул. ****, съдебен адрес ***, адвокат Д.Р., оспорва
иска като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност ответникът
прави възражение за прихващане в размер на 28648,89 лв. – обезщетение за вреди
от незаконосъобразно обезпечение чрез запор на банкови сметки на ответното
дружество в периода 7.10.2016г.-26.01.2017г., допуснато с определение №
738/29.09.2016г. по ЧТД № 167/2016г. на Окръжен съд Плевен, отменено с
определение от 21.12.2016г. по ВЧТЗ № 350/2016г. на Апелативен съд Велико
Търново.
Ищецът В.Н.Д. в допълнителна
искова молба оспорва допустимостта на възражението за прихващане и неговата
основателност. Ищецът
се позовава на нищожност на договорите между ответника „К****“ и третите лица „П****“ ЕООД и „М****“ – М****, поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне
на закона - основания за нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Ищецът заявява, че
всяка страна може да се позове на нищожност на договор ако има правен интерес от
това, а в случая ищецът има такъв интерес, тъй като размерът на дружествения дял
е повлиян съществено от начислените неустойки по тези два договора.
Русенският окръжен съд прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните и прие следното:
„К****“ ООД е дружество с ограничена
отговорност с регистриран капитал 5600 лв., разпределен на 56 дяла по 100 лева
всеки. Управител на дружеството е П.П.К.. На 11.11.2016г. съдружникът В.Н.Д. е бил заличен от търговския
регистър, като притежаваните от него 7 дяла по 100 лв. били поети от съдружника
П.П.К., съгласно решение по т. 1 от дневния ред на
общото събрание на 7.11.2016 г.
„К****“ ООД има клон в гр. П****, област П****. Управител на клона е Н.П.К.. Ищецът В.Н.Д.
е изпълнявал длъжността „о****“ в
офиса в гр. П**** до
7.10.2016г., когато е прекратен трудовия му договор на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от Кодекса на труда. Заповедта е връчена чрез куриер на 24.10.2016г. и
от същата дата Д. е регистриран в „Бюро по труда“ П**** като лице, търсещо работа.
На 25.02.2015 г. общо събрание на
съдружниците в „К****“ ООД, на което е присъствал и ищецът В.Н.Д.,
приема решение да започне процедура по преобразуване на дружеството чрез
промяна на правната форма от дружество с ограничена отговорност в акционерно
дружество. На управителя П.П.К. е възложено да
изготви план за преобразуване. Такъв план за преобразуване на „К****“ от дружество с ограничена отговорност
в акционерно дружество е обявен в търговския регистър на 30.05.2016г. По т. 3
от дневния ред на извънредно общо събрание на съдружниците,
проведено на 07.11.2016 г., е било взето решение да се прекрати висящата
процедура по преобразуване на дружеството и да се отменят решенията по точки от
4 до 9 от дневния ред на извънредното общо събрание от 30.06.2016г., а
управителят П.К. бил упълномощен да оттегли заявление
В21 вх. № 201606300141732 за вписване на преобразуването в търговския регистър.
Ищецът е изчислил стойността на своя дружествен дял 2675375 лв., който
претендира по настоящото дело, като от доклада на проверителя при
преобразуването взел чистата стойност на активите 12087000 лв. и прибавил
неразпределена печалба по баланс към 31.12.2015 г. 9316000 лв.
На 16 май 2016г. В.Н.Д. е
изпратил нотариална покана – предизвестие до общото събрание на съдружниците на „К****“ ООД,
че прекратява участието си като съдружник в дружеството в тримесечен срок от
датата на получаване на предизвестието на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ и моли
да бъдат предприети съответните законови действия за уреждане на имуществените
последици от прекратяване на членството по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило
прекратяването на участието. Нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 30.05.2016г., удостоверено от нотариус № 304.
Ответното дружество „К****“ ООД признава получаването на предизвестието
за напускане от страна на ищеца. Прекратяването на членството на В.Н.Д.
настъпва след изтичане на срока от три месеца. Срокът на предизвестието изтича
на 30.08.2016 г., а В.Н.Д. не е член на дружеството считано от 31.08.2016 г.
„К****“ ООД представя счетоводен баланс към
31.08.2016г., по който, съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, следва да се изчисли
стойността на дружествения дял на напусналия съдружник В.Н.Д.. Съставител на
баланса е Е. Н. Д. – сестра на ищеца и съпруга на
управителя на ответното дружество. Процесуалният представител на ищеца в
първото съдебно заседание на 7.11.2017 г. оспори съдържанието на представения
счетоводен баланс към 31.08.2016 г. като частен документ, изхождащ от страна по
делото.
Съдебно - счетоводната експертиза
по делото, за да определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник
В.Н.Д., използва утвърдената методика, като изчислява размера на нетните /чисти/
активи - разлика между реалните активи и реалните пасиви на база информацията, отразена
в счетоводните регистри на дружеството за
периода 01.01.2016г. - 31.08.2016г. /главна книга, оборотна
ведомост, аналитични счетоводни сметки/. Сумата на нетните активи или чистата
стойност на капитала 2436827,37 лв., намалена с преоценъчен
резерв 327145,05 лв., е 2109684,32 лв. Последното число е чистата стойност на
капитала, от която се изчислява стойността на дружествения дял на ищеца 12,5%
263710,54 лв. Ответното дружество, според вещото лице, води редовно текущото счетоводство
съгласно търговското, данъчно и счетоводно законодателства, при съобразяване и спазване
на основните счетоводни принципи – за текущо начисляване, действащо предприятие,
предимство на съдържанието пред формата, предпазливост, съпоставимост на приходите
и разходите, постоянство. Изготвеният финансов отчет за 2016г. е в съответствие
с Националните счетоводни стандарти, в сила
за годишни периоди, започващи на или след 01.01.2016г.
Представеният по делото счетоводен баланс към 31.08.2016г. е изготвен съгласно ЗСч
и приложимите счетоводни стандарти, и отразява в паричен израз състоянието на активите,
капитала и пасивите на ответното дружество към 31.08.2016 г.
На 5.02.2016 г. е съставен план
за преструктуриране на „К****“ ООД с
посочена цел да покрие задълженията на дружеството по предявена неустойка и
същевременно да предотврати бъдещи загуби, свързани с дейността на клона. За определяне
на справедлива пазарна стойност на клон „П****“ е било възложена пазарна оценка. Изпълнител
по оценката е „С****“ ЕООД.
На база на постановки и констатации, при отсъствието на взаимна обвързаност със
страните, оценителят на 26.02.2016г. дал заключение, че индикативната пазарна стойност
на клон „П****“ обособена
част от търговско предприятие „К****“ ООД към
31.12.2015г. възлиза на 1121000,00 лв.Въз основа на изготвената оценка, през м.
февруари 2016г., е извършена обезценка на активи клон
„П****“ на обща стойност 709456,79 лв., представляваща
разлика между балансовата стойност на активите 1830456,79 лв. и установената от
оценителя пазарна стойност 1121000 лв. Обезценката на активи в размер на 709456,79 лв. е надлежно осчетоводена
и отразена в счетоводните регистри на дружеството, отнесени като разходи от последващи оценки и е намалена балансовата стойност на активите.
За извършването на
преструктурирането се планирани разходи за покриване възнаграждения на лицензирани
оценители за оценка на обособената част от търговско предприятие клон „П****“ в размер на 10000 лв., разходи във връзка
с планирани и поети ангажименти с доставчици за инвестици
и покупки в базата на клона, извън текущите за дейността в размер до 150000 лв.,
други суми за покриване на разходи във връзка с преструктурирането в размер на
10000,00 лв. Съгласно СС 37 „Провизии, условни задължения и условни активи“, сумата
от 170000 лв. е призната за провизия е надлежно осчетоводена
и отразена в счетоводните регистри на дружеството, призната като провизия и отнесена като „Разходи за глоби и неустойки“, отчетена
по направление „Административни разходи за търговия и услуги“. Планът за
преструктуриране е сведен до знанието на работещите със заповед от 6.02.2016 г.
В съответствие със счетоводния принцип
за предпазливост „Оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални
загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен
финансов резултат“, „К****“ ООД към
30.08.2016г., начислява потенциални данъчни задължения във връзка с възложени проверка
и ревизия, съответно от НАП и НОИ от 01.08.2016г. и 18.08.2016г. Проблемните области са: неподадени болнични на
В.Д. за месеците май – юли 2016г. – чл.345-350,
чл.355 от КСО на обща стойност 30000 лв.; неодитирани
и непубликувани ФО в срок за 2014г. и 2015г. – административни санкции съгласно
ЗСч. на обща стойност 66700 лв. Съгласно СС 37 „Провизии, условни задължения и условни
активи“, сумата от 96700 лв. е призната за провизия е надлежно осчетоводена и отразена в счетоводните
регистри на дружеството, начислена като провизии и отнесена като „Разходи за глоби
и неустойки“, отчетена по направление „Адаминистративни
разходи за търговия и услуги“.
Съдебно-счетоводната експертиза
установява, че за периода 01.01.2016г. – 31.08.2016г.
по-значителни събития, породени от неизпълнение на договори за доставка на техническо
оборудване и зърнени култури и последвалите ги задължения за неустойка, дават счетоводно отражение върху активите и пасивите
на дружеството.
На 04.07.2015г. е сключен договор
за доставка, съгласно който „П****“ ЕООД ЕИК
**** /възложител/ възлага на „К****“ ООД /доставчик/ да достави оборудване (селскостопански
машини) в съответствие с Европейските стандарти, което се удостоверява със съответния
сертификационен документ или Декларация за съответствие
и по договорена цена 2780258,58 евро и 627888,80 долара. Срокът за доставка и монтаж
на оборудването е най-късно до 15.10.2015г., като в случай на неизпълнение или непълно изпълнение на договора
за доставка на оборудване и/или при забава на доставката повече от 60 дни, доставчикът
дължи на възложителя неустойка в размер на 40% върху неизпълнената част от доставката,
съответно от общата стойност по договора. В договора съществува и изричен текст
– чл. 35, че страните се съгласяват, че уговорените неустойки са справедливи,
като целта им е да обезщетят страните по договора за вреди, претърпени в
резултат на неизпълнение или закъснение. Поради забава за доставка повече от 60
дни на 19.12.2015г., между страните е сключен Анекс към договора, с който е променен
срока за доставка и монтаж на оборудването и той е предоговорен
най-късно до 31.01.2016г. При неспазване на новия срок за доставчика ще
възникне задължение за плащане на неустойка по чл. 32 от договора – 40 % от
цената. Като гаранция за евентуално неизпълнение и вместо плащане на част от
дължимата неустойка доставчикът се съгласява да прехвърли в полза на
възложителя, а възложителят да приеме вместо плащане на уговорената неустойка
клона на „К****“ ООД в
гр. П****
като цената на предприятието се определи по справедлива пазарна цена към
31.12.2015 г. С Анекс №2/01.02.2016г., страните констатират, че към 01.02.2016г.
доставката на уговореното оборудване не е изпълнена, поради което са настъпили последиците
при неизпълнение, плащане на неустойка от страна на доставчика в размер на 40% от
цената на договора, както и прехвърляне на клон „П****“ от състава на „К****“ към възложителя по неговата пазарна стойност
към 31.12.2015г. По нататък е посочено, че възложителят се съгласява,
доставчикът да продаде клона на трето лице срещу заплащане на по-висока от
справедливата цена, като всички платени суми да постъпят по сметка на
възложителя за заплащане на дължимата неустойка. Определен е срок за продажба е
31.12.2016 г. Съставен е протокол № 20160201-01 от 01.02.2016г., за начисляване
на наказателната неустойка 2624917,36 лв./1112103,43 евро и 251155,52 долара/, представляваща
40 % върху неизпълнената част от доставката. Във връзка с договор за спогодба от
30.03.2017г. относно потвърдено задължение за неустойка в общ размер на
2624917,36 лв. представляващи левова равностойност по централния курс към крайния
срок на договора на 1112103,43 евро и 251155,52 долара, е разсрочено при условията
на погасителен план, подробно представен в т.4.1 от разпоредителната част от договора
за период от 30.06.2017 г. до 30.06.2020 г. Констатирано е, че продажбата на
клона в гр. П**** вече
не е възможна поради обезпечителна възбрана. През 2017 г. като гаранция по споразумението
в полза на „П****“ ЕООД,
в качеството му на кредитор, е учредена договорна ипотека върху притежавани от
„К****“ ООД недвижими имоти в гр. Р***. Начислената неустойка за недоставена земеделска
техника е надлежно осчетоводена и отразена в счетоводните регистри на дружеството,
призната като провизия и отнесена като „Разходи за глоби
и неустойки“, отчетена по направление „Административни разходи за търговия и услуги“.
Т. П. управител на „П****“ ЕООД ЕИК **** гр. П**** с молба по делото вх. № 5223/9.05.2018
г. потвърждава, че има сключен договор за доставка № М770-1/4.07.2015г. заедно
с анекс от 19.12.2015г. и анекс от 1.02.2016г. Поради неизпълнение от страна на
„К****“ ООД е начислена обща неустойка
2624917,36 лв. По силата на договор за спогодба от 20.03.2017 г. задължението е
разсрочено. Длъжникът е учредил ипотека с нотариален акт № 101, том ІІ, рег. №
3168, дело 172/7.04.2017г. Управителят на „П****“ ЕООД твърди, че вземането е намерило
отражение в счетоводството на „П****“ ЕООД
съобразно всички счетоводни правила и стандарти. „П****“ ЕООД не представило извлечение от счетоводните
регистри, поради което експертизата не е могла да провери дали начислените при ответника
неустойки са отразени в счетоводството на „П****“ ЕООД, как са отразени и има ли издадени
съответни счетоводни документи, установяващи съответното задължение и/или вземане.
С договор за спогодба към
5.10.2017 г. „П**** ЕООД и
„К****“ ЕООД са постигнали съгласие, че е
настъпил падежът на първата и втората вноски по погасителния план на обща
стойност 787475,20 лв., която сума трябва да бъде изплатена както следва: 400000лв.
не по-късно от 5.03.2018 г., 387475,20 лв. не по-късно от 31.03.2018 г.
На 20.12.2017 г. с договор „П****“ ЕООД е заместен като кредитор и като ипотекарен кредитор от „В****“ ЕООД ЕИК ****. Едноличен собственик на капитала в
дружество „В****“ ЕООД
е „М****“ - дружество учредено съгласно законите
на М****, представлявано от М.П.Д. чрез пълномощника
М.С.К., ЕГН ********** гр. С****.
Управител на дружеството е В.И.Г. ЕГН ********** от гр. Р****. Този договор, сключен в хода на
настоящото дело, не е представен. Вещото лице го цитира като основание за
плащанията, с които „К****“ ООД е
погасило към заместващия кредитор „В****“ ЕООД сумата
249917,36 лв. Неизплатеният остатък от неустойката е 2375000 лв.
Към момента, когато се предвижда
продажба на клона в гр. П****, там е
започнало строителство, което е било недовършено. „К****“ ООД е имало поети ангажименти с доставчици
за доставка на оборудване и строителство, които е трябвало да изпълни, независимо
дали клонът ще остане в имуществото на дружеството или не. Дружеството е
трябвало да плати за договорените доставки, без да може да признае полученото като
актив, защото клонът няма да е негов. Предвидени
са били общи разходи в тази връзка 172607,71 лв., но дружеството осчетоводило провизия за разходите по довършване на строителството 170000
лв.
На 07.03.2016г. е бил сключен договор
за доставка с възложител „М****“ М****, представлявано
от М.П.Д., който възложил на „К****“ ООД да
достави зърнени култури пшеница реколта 2016г. – 20000 тона и пивоварен ечемик
– 15000 тона при договорена цена 280 лева на тон. Срокът за доставка е най-късно
до 31.07.2016г. Общата цена 9800000 лв.
без ДДС се плаща при доставките, съобразно клаузите на чл. 11. При забавяне
на доставката на стоките до 30 дни, доставчикът дължи на възложителя неустойка в
размер на 0,4% за всеки ден закъснение върху стойността на недоставеното количество,
но не повече от 12% от общата сума по договора. При неизпълнение на договора за
доставка на стоките и/или при забава в доставката повече от 30 дни, доставчикът
дължи и неустойка в размер на 40 % върху неизпълнената част от доставката, съответно
от общата стойност по договора, в хипотезата за непълно изпълнение. Тъй като доставчикът
не е изпълнил задълженията си по Договор за доставка от 07.03.2016г., са
начислени неустойки: 1176000 лв. неустойка за забава до 30 дни плюс 3920000 лв.
неустойка за забава над 30 дни, общо неустойки 5096000 лв. Начислената неустойка
за недоставени зърнени култури в размер на 5096000 лв. е надлежно осчетоводена и
отразена в счетоводните регистри на дружеството, призната като провизия и отнесена като „Разходи за глоби и неустойки“, отчетена
по направление „Адаминистративни разходи за търговия и
услуги“. „М****“ М**** не е представило извлечение от счетоводните
регистри, поради което експертизата не е могла да провери дали начислените при ответника
неустойки са отразени в счетоводството на „М****“ как са отразени и има ли издадени съответни
счетоводни документи, установяващи съответното задължение и/или вземане.
Вещото лице цитира договор за
спогодба от 5.05.2017 г. относно потвърдено задължение за неустойка в обща
размер 5096000 лв., което е разсрочено до 30.06.2021 г. Вещото лице цитира
допълнително споразумение от 2.11.2017 г. към договора за спогодба, в което е
постигнато съгласие за настъпил падеж на първа и втора погасителни вноски в общ
размер 1223040 лв. платими на две вноски: 500000лв. не по-късно от 5.03.3018 г.
и 723040 лв. – не по-късно от 31.03.2018 г. Вещото лице цитира и договор за
прехвърляне на парично вземане от 22.11.2017 г., съгласно който „М****“
прехвърля на „В****“ ЕООД
ЕИК **** вземането си срещу „К****“ ООД в общ размер 5096000 лв. Новият
кредитор е обезпечен с договорна ипотека от 14.12.2017 г. върху притежавани от „К****“
ООД невдижими имоти в това число стопански двор и
ниви в землището на П****. Договорите,
посочени в този абзац, не са представени по делото, а се цитират само въз
основа на второто допълнително заключение на икономическата експертиза, което
установява, че „К****“ ООД е погасило общо 396000лв. чрез банкови преводи, а
неплатеният остатък от неустойката е 4700000лв.
Вещото лице след проверка на финансово-счетоводната
документация на дружеството и конкретно движение по сметка „Печалба и загуба от
текущата година“ установява, че в резултат на неизпълнение на поети ангажименти
от „К****“ ООД към възложители по договори
за доставка от 04.07.2015г. и от
07.03.2016г., възниква задължение за неустойки
на обща стойност 7720917,36 лв. Същите,
в съответствие с приложимото счетоводно законодателство са признати като разход
и формират по-голямата част от загубата в размер на 9 млн.лева. С цел да се покрият задълженията на дружеството
по предявената неустойка и поетият ангажимент в тази връзка, от управителя на дружеството
е одобрен план са преструктуриране на „К****“ ООД чрез продажба на обособена част
от търговското предприятие, а именно клон „П****“. В тази връзка е извършена оценка за определяне
на пазарната стойност на ДМА, която съгласно заключението на лицензирания оценител
е под балансовата стойност. Когато продажбата на дейност се предвижда като част
от реструктуриране, активите на дейността се проверяват за повреди/обезценка, както това се изисква в СС36 „Обезценка на активи“. Обезценката
в размер на 709456,79 лв. е отнесена като
„Разход от последващи оценки“ и също е част от формираната
счетоводна загуба. Експертизата счита, че са налице законови предпоставки, дължимите
неустойки по договори за доставка и разходите произтичащи от преструктуриране на
предприятието да бъдат признати за провизии, което води до начисляване на свързаните
с тях разходи.
Окръжен съд Плевен с определение
№ 738 от 29.09.2016 г. по ч. т. д. №167/2016г. е допуснал обезпечение на иска по настоящото дело като бъдещ иск чрез налагане
на възбрана върху шест недвижими имота на дружеството в гр. П**** и запор върху вземанията на
дружеството по негови сметки в 22 български търговски банки до размер на
2675375 лв. Окръжен съд Плевен е определил гаранция 30000 лв., която В.Д. е
внесъл на 7.10.2016 г. Обезпечителната заповед е приведена в изпълнение по
изпълнително дело № 20168440403217 ЧСИ № *** район Софийски градски съд.
Ответното дружество получило съобщение от ЧСИ за наложените обезпечителни мерки
на 7.10.2016 г. и от Агенция по вписванията – на 17.10.2016 г.
На 14.10.2016 г. „К****“ ООД
сключило с одиторска компания „К****“ ЕООД гр. С**** ЕИК ****, представлявано от К.А., договор за консултантски услуги за
преодоляване на затрудненията,
предизвикани от запора на банковите сметки по т. д. № 167/2016 г. Уговореното
възнаграждение е 80 евро на час без ДДС, платимо след вдигане на запора и въз
основа на протокол за отработените часове. Такъв протокол е подписан без
възражение на 22.12.2016 г. с приложения, удостоверяващи извършената работа по
договора. Приета е работа за 5200 евро без ДДС. „К****“ ЕООД
е издал фактура № 274/22.12.2016 г. за 12204,38 лв. Сумата е платена на
27.01.2017 г. с платежно нареждане.
След извършена проверка в счетоводството
на „К****“ ООД, експертизата установява, че фактура № 274/22.12.2016г. издадена
от „К****“ ЕООД гр.С**** с предмет на сделката „Консултантнски услуги по прилагане на търговското, данъчно и
счетоводно законодателства при условия на наложени обезпечения на търговско дружество
– запор на банкови сметки“ с обща стойност 12204,38 лв. /в т.ч. данъчна основа
10170,32 лв., ДДС – 2034,06 лв./ е отразена и надлежно осчетоводена в счетоводството
на дружеството в съответствие със ЗСч. и
ЗДДС през м.декември 2016 г. Включена е в „Дневника за покупки” за данъчен период
01.12.2016г. – 31.12.2016г., декларирани със Справка-декларация по ЗДДС с входящ
№ 1800-1627204/12.01.2017г., с което са изпълнени
са изискванията на чл.71 и чл.72, чл.124
и чл.125 от ЗДДС. На 27.01.2017г. сумата
в размер на 12204,38 лв. е преведена на „К****“ ЕООД гр.С**** от „К****“ ООД по банков път от „Тъгвовска Банка Д“, видно
от банково извлечение.
На 1.11.2016 г. и на 6.12.2016 г.
„К****“ ООД сключило два договора за паричен заем всеки по 30000 лв. с „Х****“ ООД П**** ЕИК ****, представлявано от Д. В. М. Заемната сума по уговорка постъпила
по сметка на свързания с ответника търговец ЕТ „П****“ ЕИК ****, който от името и за сметка на „К****“
ООД трябвало да заплаща трудови възнаграждения и осигуровки на работниците и
служителите на заемателя „К****“ ООД. Договорите за заем са с идентично съдържание.
Уговорена е лихва 5,5%, дължима в края на срока на договора. Срокът за връщане
на заема по първия договор е 1.12.2006г., а по втория – 6.01.2017г. Ако заемателят не спази срока за връщане на заема, заемодателят
наред с възнаградителната лихва може да претендира и
наказателна неустойка в размер на 1% върху неиздължената част от главницата за
всеки ден забава, но не повече от 25% от общия размер на заемната сума. Заемната
сума по двата договора 60000 лв. е върната на 27.01.2017г. с преводно
нареждане. „Х****“ ООД П**** издал фактура № 4395/2.12.2016г. за сумата 1650 лв. месечна лихва съгласно чл.
2 от договор за заем от 1.11.2016г., фактура № 4396/31.12.2016 г. за сумата
1320 лв. лихва съгласно договор за заем от 6.12.2016 г. и фактура №
4397/7.01.2017г. за сумата 330 лв. лихва съгласно договор за заем от
6.12.2016г. за период от 1.01.2017г. – 6.01.2017 г. Лихвите по двата договора
за заем и посочените три фактури общо 3300 лв. са платени с преводно нареждане
на 27.01.2017г. Наказателна неустойка по договори за паричен заем общо 13800
лв. също е платена на 27.01.2017 г. с преводно нареждане. Представени са
преводни нареждания за лихви по данъци и осигуровки в размер общо 7,04 лв.
Вещото лице установява, че по банкова
сметка *** „Х****“ ООД са
постъпили суми, както следва: на
01.11.2016г. получен паричен превод от „Х****“ ООД в размер на 30000 лв. с основание
„ по договор за паричен заем от 01.11.2016г.“; на 07.12.2016г. получен паричен превод
от „Х****“ ООД в размер на 30000 лв. с основание
„ по договор за паричен заем от 06.12.2016г.“. По банкови документи и хронология
на счетоводните записвания на дата 27.01.2017г. заетите суми на обща стойност
60000 лв. са възстановени на „Х****“ ООД от „К****“ ООД от банковата сметка
на платеца, освободена от запор на 26.01.2017г. Основанието за паричния превод,
посочено в платежният документ е „Връщане на паричен заем по договори от
01.11.2016г. и 06.12.2016г.“. ЕТ „П****“ за периода
от 01.11.2016г. – 26.01.2017г. от банкова
сметка ***: ***, извършва плащания в полза и са сметка на „К****“ ООД, за задължения
към ТД на НАП за ДДФЛ, осигурителни и здравни вноски, изплащане на заплати в
общ размер 60791,69 лв. „Х****“ ООД –
П****, издава фактури за лихви общо за 300
лв. Фактури №№ 4395/02.12.2016г., 4396/31.12.2016г., 4397/07.01.2017г. са
надлежно осчетоводени и включени в счетоводните регистри на дружеството и
отнесени като разход. На 27.01.2017г. сумата в размер на 3300,00 лв. е
преведена на „Х****“ ООД –
П**** от „К****“ ООД по банков път от Българо
американска кредитна банка, видно от банково извлечение.
При проверка на документацията и записванията
в счетоводните регистри на ответното дружество вещото лице установява, че поради
неизпълнение на сроковете за погасяване на заемните суми, са съставени протоколи
с №1/31.12.2016г. №2/26.01.2017г., с които е начислена наказателна неустойка, както
следва: Протокол №1/31.12.2016г. е начислена
наказателна неустойка на стойност 7500 лв., представляваща 25% от общия размер на
получения заем по договор от 01.11.2016г. с „Х****“ ООД. /30000 лв. х 25%/; Протокол №2/26.01.2017г.
е начислена наказателна неустойка на стойност 6300 лв., представляваща 1% върху
неиздължената част от главницата за всеки ден забава, но не повече от 25% от общия
размер на получения заем по договор от 06.12.2016г. с „Х****“ ООД /21 дена х 300 лв. (30000 лв. х1%)/.
Протоколи с №1/31.12.2016г. №2/26.01.2017г.,
са надлежно осчетоводени и отразени и включени в счетоводните регистри на дружеството.
Наказателната неустойка на обща стойност 13800 лв. е отнесена като разход. На
27.01.2017г. сумата в размер на 13800 лв. е преведена на „Х****“ ООД – П**** от „К****“ ООД чрез Българо американска
кредитна банка.
„К****“ ООД, чрез банкова сметка ***
„П****“ е заплатило на ТД на НАП Варна – офис Русе
сумата в размер на 43,11 лв. представляващи лихви за забава по задължения към
ТД на НАП в общ размер 43,11 лв.
ЕТ „П****“ издал фактура № 20_026/27.01.2017 г. с
получател „К****“ ООД за сумата 81,40 лв. такса за издаване на платежни
документи 37 бр. х 2,20 лв. и за сумата 120 лв. услуга по договор дневни отчети
за направени плащания 6 бр. х 20 лв., с ДДС 241,68 лв. Сумата е платена на
31.01.2017г.
Видно от счетоводните регистри фактура
№ **********/27.01.2017г. издадена от ЕТ
„П****“ с предмет на сделката „Такса за услуга
за издаване на платежни документи, и отчети за направени плащания“ с обща стойност
241,68 лв. /в т.ч. данъчна основа 201,40 лв, ДДС 40,28 лв./ е отразена и надлежно осчетоводена
в счетоводството на дружеството в съответствие със ЗСч. и ЗДДС през м.януари 2017 г. Включена
е в „Дневника за покупки” за данъчен период 01.01.2017г.
– 31.01.2017г., декларирани със Справка-декларация по ЗДДС с входящ №
1800-1635458/12.02.2017г., с което са изпълнени
са изискванията на чл.71 и чл.72, чл.124
и чл.125 от ЗДДС. На 31.01.2017г. сумата
в размер на 241,68 лв. е преведена на ЕТ „П****“ от „К****“ ООД по банков път от „Банка
ДСК“, видно от банково извлечение.
Великотърновски апелативен съд с
определение от 21.12.2016 г. по в. ч. т. д. № 350/2016 г. отменил
обезпечителната мярка запор върху банкови сметки и обезсилил обезпечителната
заповед в тази част. В мотивите към определението апелативният съд определя
като неподходяща обезпечителната мярка запор върху банкови сметки, защото
дружеството развива дейност и запорирането на
банковите сметки би затруднило в значителна степен дейността му, от което няма
интерес и самият ищец. ЧСИ освободил сметките на ответното дружество от запор
на 26.01.2017 г.
Размерът на законната лихва върху
главница 263710,54 лв. за периода от 01.09.2016г. до датата на завеждане на исковата
молба 31.10.2016г. е 4468,79 лв.
Правната
квалификация на иска е чл. 125, ал. 3 от Търговския закон – осъдителен иск
за заплащане стойност на дружествен дял на бивш съдружник в дружество с
ограничена отговорност въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването на участието на съдружника.
Правната квалификация на
евентуалното възражение за прихващане е чл. 403, ал.2 ГПК - обезщетение за
вреди, настъпили в резултат на обезпечение на иск.
Ответното дружество признава получаването
на предизвестие за напускане от страна на ищеца на 30.05.2016 г. В хипотезата по чл.125, ал.2 от ТЗ прекратяването
на членството е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника,
в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи
за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването
на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма
и в рамките на определен срок – тримесечен. Моментът, в който настъпва прекратяване
на членственото правоотношение, е изтичане на срока на предизвестието. Изтичането
на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен
ефект спрямо членственото правоотношение. В този
смисъл е
решение
№ 46 от 22.04.2010 по т. д. № 500/2009
на Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение. Това правно
положение не се оспорва от ответното дружество.
Имуществените последици на
прекратяване на членство на съдружник в дружество с ограничена отговорност се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването на членството – чл. 125, ал.3 ТЗ. В случая това е
31.08.2016г. Стойността на дела на прекратилия участието си съдружник в ООД се определя
въз основа на чистата стойност на капитала (позната още като чиста стойност на имуществото,
нетни активи, собствен капитал), която се получава като разлика между активите в
счетоводния баланс, включващи всички дълготрайни и краткотрайни активи, и пасивите
включващи всички дългосрочни и краткосрочни задължения на дружеството без собствения
капитал (чиста стойност на капитала), който е резултатна величина, а като такава
тя вече включва неразпределените и текущите печалби/загуби на предприятието. Неразпределената
печалба е част от собствения капитал на дружеството, който включва: записан капитал;
резерв; печалба и загуба от минали години в т.ч. неразпределена печалба, непокрита
загуба; текуща печалба/загуба.
Историческата цена, на която са
придобити дълготрайните активи в гр. П****, е
коригирана в посока намаляване с индикативната пазарна стойност към
31.12.2015г. въз основа на експертна оценка, изготвена на 26.02.2016г. През месец февруари 2016 г. е извършена обезценка на активите на клон П**** на обща стойност 709456,79 лв. като
разликата между балансовата стойност на активите и установената от оценителя
пазарна стойност. Действително не се допуска изчисляването на размера на дружествения
дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай
на ликвидация на дружеството. В случая е извършена пазарна преоценка само на
обособена част от предприятието на дружеството с ограничена отговорност и това
е сторено преди напускане на ищеца. Предизвестието за напускане и счетоводният
баланс към края на месеца, през който настъпва прекратяване на членството на
ищеца, настъпват след като обезценката е редовно осчетоводена. По план за преструктуриране
на „К****“ ООД са планирани разходи за
преструктурирането на клона, които в общ размер 170000 лв. е признати за провизия и надлежно отразени в счетоводните регистри на дружеството
на 05.02.2016г., което е преди подаването на предизвестие от ищеца за
напускане. По тази причина счетоводната операция по отношение на 170000 лв. не
може да е взета с намерение да бъде увреден ищеца.
Междинният счетоводен баланс, който
служи за база за определяне стойността на дружествения дял, няма обвързваща съда материална доказателствена
сила и при оспорване извършените счетоводни записвания подлежат на изрична проверка относно редовността
им. Става въпрос за проверка дали е спазен Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за
счетоводството вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите
от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите
за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни
стандарти. В случая експертизата заключава, че междинният счетоводен баланс към
31.08.2016г. е изготвен съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти и отразява вярно в паричен израз състоянието на активите, капитала и пасивите
дружеството към момента на съставяне. В практиката се налага коригиране на
счетоводен баланс, когато той явно не отразява вярно стопанските операции и
други събития в живота на предприятието. В практиката такива случаи са например:
не е осчетоводено данъчно задължение по влязъл в сила акт за установяването му,
не е отразена счетоводно предсрочна изискуемост за пълната сума на банков
кредит и други подобни.
Ищецът иска корекция на баланса по
други съображения. Той иска да бъдат изключени от междинния счетоводен баланс
задължения по търговски сделки, за които твърди, че са нищожни. Ищецът твърди,
че договорите с „П****“ ЕООД
и „М****“ са нищожни на основание чл. 26, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите поради заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави. Според ищеца договорите са съставени с цел
увреждането му: да се увеличи стойността на пасива и да се намали стойността на
дружествения дял на ищеца. Поддържа в съдебно заседание, че на нищожност на
договор може да се позове всеки и по всяко време. В писмена молба от
7.06.2018г. за обосноваване твърденията за нищожност ищецът добавя още едно
основание за нищожност – привидност на договорите по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Двата
договора са сключени съответно на 4.07.2015г. и 7.03.2016г. преди
предизвестието от ищеца за прекратяване на членството в дружеството от
16.05.2016г. Следователно не е възможно сключването на тези договори да е
замислено като увреждащо действие спрямо ищеца, тъй като към момента на
сключването на договорите не е било известно намерението на ищеца да напусне
дружеството.
Начислената неустойка в общ размер
на 2624917,36 лв. за недоставена земеделска техника по първия договор съгласно
счетоводен стандарт е призната за провизия и е надлежно отразена в счетоводните регистри на дружеството
на дата 01.02.2016г. Начислената неустойка в размер на 5096000 лв. за недоставени
зърнени култури по втория договор е призната за провизия
и надлежно отразена в счетоводните регистри на дружеството на дата 30.08.2016г.
Тази дата е последният ден на предизвестието и попада във времевия обхват на
междинния счетоводен баланс, по който се изчислява стойността на дружествения
дял на ищеца. По договора с „П****“ ЕООД
ответното дружество е погасило 249917,36 лв. от призната неустойка, а по договора
с „М****“ – 396000 лв. Погашенията са чрез
банкови преводи. Плащанията са реални. Задълженията за неустойки по двата договора
са частично изпълнени.
Свързаност на лицата по тези
договори, която да създаде съмнение за привидност на сделките, не се установи
по делото. Релевантна би била свързаност на ответното дружество „К****“ ООД с „П****“ ЕООД, с „М****“ или с българското дружество на „М****“ „В****“ ЕООД. По отношение на офшорната
компания не е представено удостоверение, договор или друг валиден документ според
законодателството на юрисдикцията, в която е регистрирана, изходящ от централен
регистър или от регистриращ агент, от които да е видно кои са действителните собственици
на юридическото лице. „М****“ и „В****“ ЕООД са безспорно свързани лица, но
няма данни за свързаност с „К****“ ООД. Изнесеното от вещото лице обстоятелство
за цесия на вземането на „П****“ ЕООД
в полза на „В****“ ЕООД
може да породи съмнение за някаква свързаност между тези търговци, но не и
тяхна връзка с ответното дружество. Ищецът
в писмената защита твърди, че предишният едноличен собственик на „В****“ ЕООД (К. И. К., според търговския регистър) е съпруга
на един от съдружниците, вероятно един от синовете на
П. К., но признава, че не е успял да докаже
такъв факт.
Съдът допусна събирането на
доказателства относно евентуална нищожност на цитираните договори, съобщени по
делото в първото заключение на вещото лице, воден от задължението по чл. 17,
ал. 1 от ГПК съдът да вземе становище по всички въпроси, които имат значение за
решаване на делото. Наред с това, безспорно е, че всеки може да се позове на
нищожност на сделка. При разглеждане на спорове съдът е длъжен служебно да
следи за нищожността и да констатира такава сделка независимо от желанията на
страните – съдът е длъжен да обяви сделката за нищожна. Нищожността настъпва с
извършването на порочната сделка. Сделката по право е нищожна, без да е необходимо
някаква съдебна намеса, установяване и обявяване на нищожността – в този смисъл
В. Т., „Гражданско право Обща част“. В
случая, доколкото няма предявен самостоятелен иск, констатация за нищожност би
могла да бъде направена, ако по делото се представи писмено доказателство, от
което следва безусловна нищожност, например писмено волеизявление на страните
по договорите, че ги считат нищожни, не пораждат правни последици, и няма
разменени престации по тях. В такъв случай, в рамките
на предмета на настоящото дело, съответното парично задължение по нищожната
сделка би трябвало да отпадне от баланса, тоест осчетоводяването да бъде
заличено и чистият капитала да получи различно парично изражение. Такава
хипотеза обаче е рядка. Цитраната горе теоретична
постановка, че всеки може да се позове на нищожна сделка, намира безспорно
приложение, ако нищожният договор е сключен между страните по делото. Ако
договорът е между страна по дело и трето лице, както е в случая, на практика
няма как да се обяви нищожност, макар и само за целите на определяне на стойност
на дружествен дял, ако не се предяви самостоятелен иск, страни по който да
бъдат конститутирани всички страни по оспорената сделка. По
отношение на соченото основание за нищожност заобикаляне на закона по чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД е необходим субективен елемент на фактическия състав: участниците в
сделката да съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една цел, която законът
им забранява. Страните по договорите трябва да споделят обща цел за постигане на
забранения резултат. Съдът счита, че целеният от ищеца правен резултат с
твърденията за нищожност може да бъде постигнат с иск по чл. 135 от ЗЗД- кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането; когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Това е относителна недействителност,
която не настъпва ex lege, нужно
е успешно проведен П.
иск.
Ищецът е бил близо до тази идея за защита, когато в исковата молба посочва
задача на съдебно-счетоводна експертиза: „Извършвани ли са сделки от страна на
дружеството, считано от 15.04.2016 г. до датата на извършване на експертизата,
с които сделки да е намалено имуществото на дружеството, респективно стойността
на дружествения дял? Положителен отговор на настоящия въпрос би обосновал
водене на отменителни искове от моя
страна срещу дружеството, с които бих защитил евентуални нарушени мои права и
законни интереси.“
Съдът приема, че реалната стойност на
капитала на ответното дружество към 31.08.2016 г. по междинен счетоводен
баланс, коригиран с преоценъчния резерв, е 2109684,32
лв., а стойността на дружествения дял на ищеца е 263710,54 лв. Тези метод на изчисление
съответства на дадения в решение № 10 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. №
502/2010 г., ТК, II т. о. отрицателен отговор на въпроса:следва ли да се включи
преоценъчният резерв при определяне на дружествения дял
на напусналия съдружник при изготвяне на счетоводния баланс в хипотезата на чл.
125, ал. 3 ТЗ. Мотивите са, че зад преоценъчния резерв
не стоят реални активи на дружеството, с него се изразяват инфлационни процеси,
същевременно не представлява прираст на капитала, поради което не следва да бъде
отразяван в счетоводния баланс към релевантния по чл. 125, ал. 3 ТЗ момент за определяне
на дружествения дял. Делът на напуснал съдружник е производен на така наречения
чист актив, т.е. дружественият дял се формира само при превишаване на сумата на
активите над тази на пасивите, но резервите от преоценка на активи не се включват.
В първото заключение на икономическата експертиза вещото лице изчислява чистата
стойност на капитала 2436829,37 лв., изважда преоценъчен
резерв 327145,05лв. и така достига до чиста стойност на капитала за целите на
определяне на дружествен дял, от който изчислява съответната стойност на дела
на ищеца 263710,54 лв. Няма основание да се приеме, както допуска ответникът,
че искът би могъл да бъде основателен до размер 166442,98 лв., която стойност
на дружествен дял е изчислена при
корекция на счетоводния баланс както с преоценъчния
резерв, така и със законовите резерви.
По евентуалното възражение за прихващане за сумата 28648,89 лв. обезщетение
за вреди, настъпили в резултат на обезпечение на иск, на основание чл. 403, ал.2 ГПК. Процесуалният представител
на ищеца в първото по делото заседание на 7.11.2017г. моли договорите за паричен
заем от 1.11.2016 г., 6.12.2016 г. и 14.10.2016 г., сключени след обезпечителен
запор на банкови сметки на ответника, да бъдат обявени от съда за нищожни поради
накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Тук съдът препраща към
горните мотиви за разглеждане на нищожност в настоящото дело на договори с
участие на трети лица. Вреди могат да настъпят, освен в неизчерпателно
изброените случаи в чл. 403, ал. 1 от ГПК, и когато е допусната и наложена обезпечителна
мярка, но тя е отменена от въззивната инстанция по обжалване от ответника. Молителят
носи риска за тези вреди, тъй като той е инициирал обезпечителното производство,
включително и в случаите, когато обезпечението незаконосъобразно. Великотърновският
апелативен съд с определение № 266 от 21.12.2016 г. по в. ч. т. д. № 350/2016г.
е отменил обезпечителната мярка запор на банкови сметки с мотив, че тази
обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като дружеството развива дейност и
евентуално запориране на банковите му сметки би
затруднило в значителна степен дейността му, от което няма интерес и самият
ищец. В периода, през който сметките на „К****“ ООД са били под обезпечителен запор,
дружеството е било принудено да търси консултации и парични ресурси, за да продължи
търговската си дейност и най-вече да изплати трудовите възнаграждения и
осигуровки на работниците и служителите си. Отделните пера са разгледани
подробно по-горе. Всички разходи са необходими за продължаване дейността на
предприятието и са предизвикани от налагането на запор върху банкови сметки,
което е признато за неправилно с оглед постигане целите на обезпечението.
Общият размер на претендираните вреди е 28648,89 лв.
Документално по делото е установен по-висок размер. Разликата идва от това, че
неустойките по двата договора за паричен заем са 13800 лв., а ответникът
възразява по това перо до 12900 лв. Възражението за прихващане, чиято изискуемост
и ликвидност се установяват в настоящото дело, следва да бъде уважена за сумата
28648,89 лв.
По претенцията за лихва. Нотариалната покана – предизвестие
за напускане съдържа и покана за определяне и плащане стойността на
дружествения дял. Парично задължение се изпълнява в брой в местожителството на
кредитора, в случая гр. П****, ул. ****. Липсата на съдействие от страна на
кредитора В.Д. е недоказано твърдение. Длъжникът за паричната равностойност на
дружествения дял „К****“ ООД изпада в забава, считано от 1.09.2016г. Размерът на законната лихва върху
главница след прихващане 235061,65 лв. за периода от 1.09.2016г. до
30.10.2016г. е 3917,69 лв. Искът за лихва преди завеждане на делото е
основателен до този размер.
Разноските по делото следва да бъдат
разпределени между спраните съобразно уважената,
съответно отхвърлената част от иска. Исковете са уважени за 8,77 % от
предявените размери и отхвърлени за 91,23%. Ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса за сумата над 11000 лв. с определение на ВТАС, но не и от
съдебни разноски. Адвокат Д.Д.Й. е
предоставил безплатна адвокатска помощ на ищеца като материално затруднено лице
при условията на чл. 38 от ЗА. Трудът на адвоката по делото следва да бъде
възмезден от насрещната страна при условията на чл. 38, ал.2, като размерът на
адвокатското възнаграждение се определени по чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
размера на иска, приет за основателен.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„К****“ ООД ЕИК ****
гр.
Р****, ж.к. „****“, ул. ****, представлявано от П. К., да ЗАПЛАТИ на В.Н.Д. ЕГН ********** ***, сумата 235061,65 лв. (двеста
тридесет и пет хиляди и шестдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) със
законна лихва от 31.10.2016г. до окончателното изплащане, както и да заплати
сумата 3917,69 лв. (три хиляди деветстотин и
седемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки) законна лихва върху главницата за
периода от 1.09.2016г. до 30.10.2016г., както и сумата 1022 лв. (хиляда и двадесет и два лева) съразмерни разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 28648,89 лв.,
представляваща горницата над 235061,65 лв. до 263710,54 лв., поради уважено
възражение за прихващане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
за сумата над 263710,54 лв. до предявения размер 2675375 лв., както и иска за
лихва преди предявяване на иска за сумата над 3917,69 лв. до предявения размер
50000 лв.
ОСЪЖДА „К****“ ООД ЕИК **** гр. Р****, ж.к. „****“, ул. ****, представлявано от П. К., да заплати на адвокат Д.Д.Й. ***, ЕГН ********** ***, сумата 6310 лв. (шест хиляди триста и десет
лева) адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА В.Н.Д. ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „К****“
ООД ЕИК **** гр. Р****, ж.к. „****“, ул. ****, представлявано от П. К., сумата 44383 лв. (четиридесет и четири хиляди триста осемдесет и три лева)
съразмерни разноски.
Решението може да се обжалва чрез
Русенски окръжен съд пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на всяка страна.
Окръжен
съдия: