Разпореждане по дело №759/2019 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 11.04.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 759 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Предявена е искова молба от А.Т.Г. чрез пълномощника адвокат Ц. за осъждане на ответника „Агроорганик 2“ ООД да му заплати сумата от 461,30 лв., представляваща арендна вноска (плащане) за първата година по договор за аренда, сключен между страните на 28.03.2018 г., по силата на който ищецът е предоставил под аренда на ответника четири земеделски имота с обща площ 17 742 кв.м., а ответникът се е задължил да му заплати 80 кг продукция годишно, но не по-малко от 26 лв. на декар, като арендното плащане за първата година се дължи при сключване на договора, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 46,13 лв., представляваща лихва за закъснението от 28.03.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.

            Представя писмено доказателство: договор за аренда на земеделска земя.

            Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Агроорганик-2“ ООД не взема становище по исковата молба.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължимото от ответника арендно плащане на основание договор за аренда в земеделието и лихва за забава.

            За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за аренда на земеделска земя, изпълнението на задължението си по договора да предостави за ползване арендуваната земя на ответника и настъпване на срока за заплащане на първото арендно плащане.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът намира за необходимо да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за изпълнение на насрещното си задължение по договора за аренда, а именно да предостави за ползване на ответника арендуваната земя.     

            Като допустимо, относимо и необходимо следва да бъде прието по делото представеното с исковата молба писмено доказателство.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140, чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 17.05.2019 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЕМА представения с исковата молба договор за аренда на земеделска земя.

            УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за изпълнение на насрещното си задължение по договора за аренда, а именно да предостави за ползване на ответника арендуваната земя.           

 

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: