Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 17. 12. 2009 година гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен
съд, Гражданско
отделение
На 25 ноември 2009 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Секретар Д.
С.
Като разгледа докладваното от съдия А. ДИМИТРОВА
Търг. дело № 17 по
описа за 2009 година
За да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.
367 и сл. / ГПК.
Ищецът ДФ
”Земеделие” гр.София е предявил в обективно кумулативно съединяване три иска:
за заплащане на сумата 1 407 564.17 лв., представляваща сума, която
ответникът следва да му върне на осн.чл.8.1 от сключен договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ за извършването на дейности, посочени в бизнес
план към него по програма „Сапард”, поради неизпълнение на поети с този договор
задължения. С него е съединен иск за заплащане на сумата
512 795.18 лв. – лихва за забава в плащането на главницата. Съединен е и
трети иск за заплащане на сумата 53 356.05 лв., нанесени
вреди в производство за издаване на изп. лист за претендираните две суми, чрез насочване на
принудително изпълнение върху бюджетната му сметка ***. Претендира
се уважаването на
исковете изцяло, законната лихва върху главниците считано от 10.04.2009 год. до
окончателното им изплащане и
направените по делото разноски в размер на ДТ и юрисконсултско възнаграждение съгласно списък, инкорпориран в
писмената защита.
Твърденията на ищеца са следните:
По
иска за заплащане на сумата 1 407 564.17 лв.
Съгласно чл.11/ ЗПЗП, ищецът изпълнява функциите на Агенция „Сапард”, като
условията и реда за финансово подпомагане по програма ”Сапард”, както и
изискванията към лицата, които се подпомагат по нея се определят с наредби на МЗГ в съответствие
с националния план за развитие на земеделието и селските райони и многогодишно
финансово споразумение по специалната предприсъединителна програма на ЕС за
развитие на земеделието и селските райони в Р България. Всеки проект, приемлив
за финансиране по програмата, получава финансово подпомагане до 50 % от
направените приемливи разходи в съответствие с представените от кандидата
разходо-оправдателни документи - фактури, договори и др. ***ование договор № 292 / 28.12.2002 г., сключен между страните, ответника е получил
безвъзмездна финансова помощ по програма „Сапард” в размер на
1 407 564.17 лв. за закупуване
на оборудване за създаване на цех за производство на пържени кулинарни продукти
от птиче месо. Сумата е преведена на 27.01.2004 г. Съгласно т.4.16 от договора
ответникът се задължил за период от 5 години да използва придобитите активи по
начина описан в бизнес плана, неразделна част от него.
Това договорно задължение не е изпълнено.
Съгласно нормативно установено и посочено в т.4.3 от договора правомощие ***,
са извършени две проверки на място
относно състоянието на инвестицията и целевото й използване в срок от 5 години
след плащането на сумата - на 26.09.2006 г. и на 09.10.2006 г. При втората
проверка е установено, че ответника не е
изпълнил задължението си, след получаване на помощта да използва инвестицията,
по начина описан в договора и бизнес плана за период от 5 години, поради което
се претендира възстановяване на
предоставените средства, ведно със законната лихва върху тях от датата
на установяване на нарушението – 26.09.2006 г., на която дата е извършена
първата проверка на място. Лихвата от тази дата до предявяване на иска е
посочена в абсолютна сума – 512 795.18 лв. като мораторна лихва и се
претендира и законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното й
изплащане.
В писмената защита се сочи, че в
хода на съдебното дирене е установено, че представения при сключване на
договора бизнес план не е бил реален за изпълнение, както и че ответникът не е
изпълнил почти всичките си задължения по т.4.10 до т.4.17 от договора, поради
което дължи връщане на получената инвестиция. Ищецът
счита още, че не е налице обективна невъзможност за изпълнение на договорните
задължения, т.к. е установено, че още при създаването си инвестицията не е
отговаряла на ветеринарно - медицинските изисквания и ответникът не е уведомил
Фонда за всички обстоятелства от значение за изпълнението на договора за
финансово подпомагане, поради което и неизпълнението не може да се дължи само и
единствено на новите регулаторни правила и изисквания. Относно искането на
ответника за промяна местонахождението на инвестицията се твърди, че не било в
правомощията му да даде такова разрешение предвид забраната на чл.27 т.4/
Наредба 16/18.05.2001 год.
По иска за заплащане на сумата
53 356.05 лв.
Твърди
се, че с тази сума ответникът е нанесъл вреда на ищеца в производство за издаване на изп. лист за първата претенция. За нея ищецът
се снабдил с изп. лист срещу ответника
въз основа на извлечение от сметка на осн. чл.27, ал.2 / ЗПЗП. Ответникът обжалвал определението за издаване на изп. лист и с определение, което не подлежи на обжалване, СГС е обезсилил издадения изп.лист, като присъдил
на ответника разноски в размер на 49 459 лв. За тази сума ответника е
образувал изп.дело срещу ищеца в противоречие с разп. на чл.519 / ГПК и след
запор на банковата сметка на фонда,
сумата е била преведена по с/ката на съдебния изпълнител на 10.04.2009 г. Твърди
се, че ако бъде уважена исковата
претенция за неизпълнение на договорните задължения, то за ищеца ще е налице
вреда в размер на събраната по образуваното срещу него изп.
дело сума, както и
че запорирането на сметка***, а вредата, която му е причинена, е в пряка
причинна връзка с принудителното изпълнение.
Ответникът „Палмигра” ЕООД гр. Ямбол е оспорил основателността на исковете.
Досежно първия осъдителен иск не оспорва
твърдяните факти от ищеца касателно извършените проверки и направените
констатации. Твърди, че са налице обективни причини за неизпълнение на
договора, поради което се позовава на чл. 81, ал.1 / ЗЗД и чл.83, ал.1 и ал.2 / ЗЗД. Излага доводи, че
в периода на договаряне с ищеца за реализиране на инвестиционното мероприятие и
плащане на процесната финансова субсидия е действал ветеринарно-медицински
регулаторен режим, установен с Наредба № 7 и Наредба № 15 / 2002 г. На базата
на този регулаторен режим инвестицията
изградена и чрез процесната субсидия работи безпроблемно и в съответствие със
сключения договор до дата 24.02.2006 г. От началото на 2006 г. в страната
започва процес на въвеждането на нов
ветеринарно -
медицински режим, чрез
приемането на Наредби № 35 и 36/
23.03.2006 г. При въвеждането на новите нормативни изисквания се оказва, че
реализирането на процесния инвестиционен проект е непригодено на фона на новите
нормативни изисквания в сектора - производство на продукти от птици. При въведения от държавата
нов регламентарен порядък възникнал остър и неизбежен конфликт
с обективните възможности и
задълженията на ответника да продължи да реализира процесната инвестиция по визирания в договора начин, без да извърши
мащабен ремонт за адаптирането на обекта
в синхрон с новите изисквания, който изисква значителен период от време и
допълнителни значителни средства. Ответникът потърсил съдействието на ищеца
чрез искане на разрешение за промяна на местоположението на придобитите машини
и съоръжения по програма „Сапард”,но такова не
е получил. Твърди се, че
с тези искания е изпълнена договорната клауза по чл. 4.15 от договора.
На
24.02.2006 г. по разпореждане на директора на РВМС гр. Бургас експлоатацията на
процесния обект е спряна и на 19.07.2006 г. е
възобновена дейността на хладилното съхранение и реализация на бяло месо. На 05.10.2006 г. е възобновена дейността на
останалите сектори, като точно в периода преди възобновяване на дейността на
обекта е извършена първата проверка от страна на ищеца – 26.09.2006 г. Ответникът
продължил да отправя искания до ищеца за разрешение местоположението на
придобитите машини и съоръжения да се промени, но такова не е получил, а при
манифестирана липса на договорно съдействие ищеца е предприел предварителни
действия по реализиране на договорна отговорност. Твърди се, че неизпълнение на
договора е налице, но то се дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина, както и че вредите биха били
предотвратени, ако ищеца би дал съгласие за преместване на инвестициите на
друго място, както и че неизпълнението
се дължи на причини, за които е отговорен ищеца.
В писменото
становище хипотезата на чл. 81 ал.1/ ЗЗД се обосновава с радикалната промяна на
ветеринарно - медицинския нормативен регулаторен режим през 2006 год., когато с
Наредба 35 и 36 са отменени действащите до този момент Наредба № 7 и 15/ 2002
год.; хипотезата на чл. 83 ал.1/ ЗЗД се обосновава с мълчаливото съгласие на
ищеца при одобряването на инвестицията с наличието на „пресичането на
технологични пътища”, а хипотезата на чл. 83 ал.2/ ЗЗД се обосновава с поведението
на ищеца изразяващо се в продължителното неупражняване на контролните му правомощия по реда на т. 4.1 и т. 4.2 от договора и
невъзприемането на конструктивна позиция по въпроса за промяната на
местонахождението на инвестицията в гр. Шумен.
По иска за вреди за сумата 53 356.05 лв.
Този
иск се оспорва изцяло по съображения, че не е налице
деликт, а е налице специфично процесуално самоувреждане от страна на самия
ищец, като е избрал неадекватно процесуално поведение с опита си да се снабди с изп. лист за
процесната сума по договора на извънсъдебно основание. Твърди се, че ако бе
пристъпил към исковия ред за защита на
правата си, не би претърпял вредите, които се опитва да възложи в тежест
на ответника.
Претендира
се отхвърляне на исковете изцяло и направените по делото разноски, съобразно
списък инкорпориран в писменото становище.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
ПО ФАКТИТЕ
Ответникът по делото „Палмигра” ЕООД гр. Ямбол е търговско дружество регистрирано по реда на
ТЗ.
Ищецът
ДФ” Земеделие” гр. София изпълнява функциите на Агенция „Сапард” съгласно чл.11
ал.2 т.2 и ал.3 /ЗПЗП. При условията на наредба № 16/ 18.05.2001г. ответникът е
кандидатствал пред фонда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при
условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за
развитието на земеделието и селскостопанските райони в Р България (Сапард),
като е представил със заявлението проект 02020400029 и изискуемите документи по
приложение № 3 към чл. 19 от наредбата, с цел да получи безвъзмездна финансова
помощ и да реализира инвестиция за закупуване на оборудване за създаване на цех
за производство на пържени кулинарни продукти от птиче месо. Представил е
ветеринарно медицинско разрешително от ДВСК гр.Бургас изх. № 223/ 02.09.2002г.,
с което на фирмата се дава право да извършва дейности „Термична
обработка на бяло и червено месо”, както и становище
изх.№ 2300/ 4.09.20022 г. на РИОСВ гр.Бургас, с което е дадена
положителна оценка за въздействието върху околната среда на обект „Птицекланица Чубра” за
кандидатстване по програмата. В същият документ е посочено, че РИОСВ дава
положително становище за инвестиране в „Птицекланица Чубра” от фирма „Палмигра”
ЕООД на цех за термична обработка за
кандидатстване по програма „Сапард” мярка 02 сектор S04 „Месопреработка „ за закупуване
на оборудване за производство на нови продукти. Към заявлението за
кандидатстване за финансова помощ ответникът е представил и бизнес план за
закупуване на оборудване за създаване на цех за пържени кулинарни продукти от
птиче месо, в който е посочена сумата на инвестицията 2 682 796,37
лв. , както и етапите при изпълнение на инвестиционния проект, финансово-икономическия
статус, приходи и разходи, производствен капацитет и т.н. за срок от 5 години. Приложен
е и технологичен проект и описание на
технологичния процес за работа.
На
06.01.2003 г. е сключен договор № 292/ 28.12.2002 г. между страните по
делото за предоставяне на ответника безвъзмездна финансова помощ за закупуване
на оборудване за създаване на цех за производство на пържени кулинарни продукти
от птиче месо, в размер на 1 408 467.62 лв. която е преведена от ищеца по сметка***.01.2004
г. С договора ответника се задължил да извърши одобрената инвестиция в
съответствие с одобрения бизнес план; да осигурява достъп до помещенията
си и всички останали обекти и
документи на представителите на
фонда и на Европейската комисия;
незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на
договора да уведоми фонда; да използва придобитите въз основа на одобрената
инвестиция активи по начина описан в бизнес плана, както и да не продава или да
не преотстъпва ползването върху
придобитите активи на трети лица в срок от 5 години от изплащането на
финансовата помощ. Необходимите машини и оборудване са доставени и са извършени
72 - часови проби, като цеха за производство на пържени кулинарни продукти за
птиче месо е функционирал в пределите на „Птицекланица Чубра” от 25.08.2003 г. до 24.02.2006 г., когато
е бил под ветеринарно - санитарен контрол от органите на ДВСК – Бургас. По
повод искане от управителя на фирма „Палмигра” през м.май 2004 г. за издаване
на ветеринарно-медицинско разрешително за дейност: производство на кулинарни
продукти от птиче месо в цех към „Птицекланица Чубра” ЕООД, е назначена комисия, която да даде становище за разширение на
производствената дейност (кулинарна дейност) в цеха към предприятието. Тази
комисия е констатирала, че: издаденото разрешително за дейност № 233/ 02.09.2002
г. е в нарушение на действащия към този
момент регулаторен режим – чл.92 от ППЗВД ; не е одобрявана проектна
документация за реконструкция на обекта и въвеждане на нова технология - производство на пържени и панирани хапки от
птиче месо; че предприятието е амортизирано и се нуждае от ремонт; че
помещението, в което е монтирано оборудването се нуждае от ремонт; че наличното
оборудване не се събира в помещението и
същото се нуждае от разширяване и множество
други несъответствия и нарушения
свързани с експлоатацията на процесната инвестиция. Дадени са
предписания на ответника от ДВСК гр.Бургас за отстраняване на констатираните
нередовности, но в констативен протокол и предписание от 10.02.2006 г. този
орган отново се повтарят заключенията на комисията извършила проверката през
2004 г. В резултат на тези констатации на 17.02.2006 г. е издадено разпореждане
на ДВСК гр.Бургас за спиране на експлоатацията на обекта по чл. 55/ЗВД. Към
този момент ветеринарно-санитарни изисквания
към производството и предлагането
на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход е уредено от наредба № 17/ 10.05.2002г. , която е отменена с влизането в сила на Наредба № 35 /
23.03.2006 г., като с последната
изискванията са завишени. След спирането на процесната инвестиция през
м.02.2006 г. и след извършен ремонт е възстановено функционирането на дейността хладилно съхранение и реализация на
бяло месо към 19.07.2006 г., а към 05.10.2006 г.е възстановена дейността на
транжорна и цех за преработка –
тумблиране и бланширане на птиче и заешко месо.
През
периода 25.08.2003г.-28.04.2006г. количеството произведена продукция (пържени
кулинарни продукти) е както следва: готовата продукция е 112 570 кг., а продадената продукция е
90 038 кг. на стойност 193 688
лв. За същия период съгласно бизнес плана ответникът е трябвало да произведе и
реализира 1 767 897 кг. пържени пилешки продукти, от които
1 607 073 кг. на външния пазар
на стойност 19 990136 лв. и
на вътрешния пазар 160 824 кг. на стойност 1 696 977 лв.
Съотнесени към предвидените приходи за съответния период по бизнес плана,
фирмата е изпълнила 0.893131 % от заложените приходи.
На
25.09.2006 г. е съставен контролен лист за
проверка на място след плащане, в който е отразено че контролиращия орган не е бил допуснат до мястото на
инвестицията. На 09.10.2006 г.е съставен
втори контролен лист за проверка
на място след плащане, в който в присъствието на управителя на ответното
дружество са записано следното: а/ от
представената документация не става ясно продукцията с какъв произход; б/ инвестицията не се използва съобразно
проекта. Контролния лист е подписан от
управителя на дружеството без забележки и възражения.
По
делото е установено още, че от м.12.2005
г. до м.01.2007 г. ответникът е искал съгласието на ищеца за преместване
местоположението на процесните машини и съоръжения на територията на
месокомбинат гр. Шумен, с оглед
предстоящото категоризиране на месопреработвателните предприятия и
невъзможността обекта в с.Чубра да удовлетвори новите санитарно-медицински
изисквания въведени с Наредба № 35 /2006 г.
В отговор на тези искания ищеца е дал отговор, че преместване на
инвестицията е невъзможно, с оглед забраната въведена с чл.27 т.4 от Наредба № 16/18.052001 г.
Заключението
на комплексната ветеринарно-медицинска и технико- технологична експертиза дава
заключение, че обекта в гр. Шумен както
преди така и след влизането в сила на
новия регулаторен режим отговаря на изискванията на Наредба № 35 и № 36 от 2006 г., поради което и
функционирането на машините в този обект би било възможно, както и че към
момента на извършване на проверката нивестиционния обект не се ползва съобразно
договора.
Горната
фактическа обстановка не се оспорва от
страните по делото и е установена по безспорен начин от представените по делото
писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на счетоводната и
комплексната експертизи, които съдът кредитира изцяло като обективни и
компетентни.
По
предявения иск за вреди е установено, че преди да предяви настоящата искова
молба, ищецът е инициирал производство за снабдяване с изп. лист по реда на 237
ГПК (отм.), като в това производство се е снабдил с изп.лист, който
впоследствие е бил обезсилен след отмяна на определението за издаването му. В
производството по обезсилване на изп.лист на ответника са присъдени разноски в
размер на ДТ и адв.хонорар, за които той
се е снабдил с изп.лист, който депозирал пред ЧСИ – Веселка Любенова. ЧСИ наложил запор върху сметка***.04.2009г. в
изпълнение на този запор банката превела от нея по сметка***.05 лв.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът за заплащане на сумата 1 407 564.17 лв. се квалифицира по чл.79 ал.1 / ЗЗД, връзка т.
8.1 от договора от 06.01.2003 г., т.к. с него се претендира отговорност за
неизпълнение на договорно задължение поето със сключения между страните
договор. Този иск се преценява като основателен и доказан предвид следните
съображения:
По делото не е спорно, че
ответникът не е изпълнил задължението си по т.4.16 от договора да използва
придобитите въз основа на одобрената инвестиция машини и съоръжения по
одобрения проект 02020400029 по начина описан в бизнес плана. Че той не е
използвал тези машини и съоръжения по начина посочен в бизнес – плана, е
установено по безспорен начин както от назначените по делото експертизи, така и
от съставения контролен лист за извършена на място проверка, но този факт не се
и оспорва от ответника по делото.
Съдът не споделя неговата теза,
че в случая е налице хипотезата на чл.81 ал.1 / ЗЗД, с твърдение, че
невъзможността за изпълнение на договорните му задължения се дължи на причина
която не може да му се вмени във вина, с оглед радикалната промяна на ветеринарно-медицинския
регулаторен режим установен в Р България
до 2006 г. и след него, установен с наредба № 35 и 36 /
23.03.2006 г. Няма никакъв спор по делото, че с наредбите от 2006 г., които
заменят действащия до този момент ветеринарно-медицински регулаторен режим в областта
на производството и търговията с птиче
месо, и предлагането на качествени и безопасни храни на пазара, изискванията са
завишени. Този факт обаче не налага извода, че завишените изисквания са причина ответникът да не изпълнява
задълженията си по договора, т.к. е безспорно установен факта, че още към
момента на кандидатстване за
безвъзмездната финансова помощ и подписване на процесния договор дружеството-ответник не е отговаряло на
изискванията на действащия към този момент регулаторен режим. Това е така, т.к.
представеното разрешение по т. 16 от
приложение 3 към чл.19 от наредба № 16/ 2001 г. не касае производството на
пържени и панирани хапки от птиче месо, а издаденото от РИОСВ гр.Бургас
становище не е било съобразено с реалното състояние на обекта на
инвестицията. Също така по безспорен начин е установено, че след доставка на
машините и съоръженията по инвестицията от ветеринарно-медицинска и технико-
технологична точка тази инвестиция, макар и
осъществена съобразно договора, не е експлоатирана цялостно, т.к.
наличното оборудване не се събира в помещението, не са спазени санитарно-хигиенните и технологичните
изисквания съгласно т.82 от наредба № 7 / 2002г. , както и че от самото начало
е извършвано недопустимото и забранено
от закона пресичане на технологични пътища. При тези констатации следва
единствения извод, че неизпълнението на договорните задължения процесната инвестиция да се експлоатира
съобразно бизнес плана не се дължи на обективна невъзможност поради завишени
изисквания с новия регулаторен режим въведен след 2006 г., а се дължи на
виновното поведение на ответното дружество, което не е привело материалната си
база с съответствие с изискванията на
регулаторния режим към 2002 г.,
установен с наредбите и Закона за храните.Твърдението на ответника, че
тази инвестиция до 24.02.2006 год. е работила съобразно регулаторния режим и бизнес плана не се споделя, т.к. се опровергава от
заключенията на в. лица по счетоводната
и комплексна експертизи.
Неоснователен и втория довод
на ответника за доказана хипотеза по чл. 83 ал.1/ ЗЗД изразяваща се в
мълчаливо съгласие на ищеца при одобряване на инвестицията с наличието на
„пресичането на технологични пътища” в обекта.
Мълчаливо съгласие в тази насока
не е установено по делото, т.к. липсват
данни този факт да е бил доведен до знанието на ищеца, както при
кандидатстването на ответника за безвъзмездната финансова помощ, така и в по-късен момент, респ. към момента на
извършване на проверката през 2006 година. Доколкото такова пресичане на
технологични пътища е установено по делото, задължение на ответника е било
да разреши този проблем преди да сключи
договора.
Несъстоятелен е и третия довод на
ответника за наличие на хипотезата на чл. 83 ал.2/ ЗЗД свързана с поведението
на ищеца. Неупражняването на контролните му правомощия до 2006 год. не може да се
квалифицира като причина за освобождаването на ответника от отговорност, т.к.
принципно неупражняването на едно правомощие не е скрепено със санкция, с
каквато е скрепено неизпълнението на едно
задължение, поради което в контекста на казаното поведението на ответника по
процесния договор не е последица от
неупражнени правомощия на ищеца по него. Също така невъзприемането на
конструктивна позиция по въпроса за промяна на местореализирането на процесната
инвестиция в гр. Шумен не води до освобождаването на ответника от отговорност,
т.к. съгласно чл. 27т.4/ Наредба № 16/ 2001 год. във връзка с чл. 9.2 от
сключения договор ответникът е поел задължение да не променя мястото на
производствената дейност, която се финансира.
Предвид горните съображения
първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан, т.к. се установи
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника по чл. 4.10,
чл.4.14, чл. 4.15, чл.4.16 и чл. 4.17, което ангажира отговорността му по чл.
8.1 – връщане на предоставената финансова помощ, ведно със законната лихва от
извършване на нарушението, респ. от неговото установяване, а така също не се
установиха твърдяните от него обективни причини за това неизпълнение.
С оглед акцесорния характер на втория
обективно съединен иск и изводите до които достига съдът досежно първия
иск, претенцията за мораторна лихва следва да се уважи до размера, в който е
предявена. Същата се претендира от датата на установяване на нарушението до
предявяване на иска и съгласно заключението на в. лице възлиза на сумата
518660.81 лв., но следва да се уважи в посочения в исковата молба размер, т.к.
не е направено увеличение на иска.
Третият обективно съединен иск за
вреди, се
преценява като неоснователен. По делото е безспорно установено, че след като
ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 237 б.”в”/ ГПК( отм.) за сумата по първия иск, ответникът е упражнил едно свое право да обжалва
акта на съда в тази насока, което е реализирал успешно и са му
присъдени разноски в размер на 49459 лв.
За тези разноски му е издаден изпълнителен лист и той отново е упражнил второ свое право да образува
изпълнително дело за събиране на вземането си. Упражнените процесуални права не
могат да се квалифицират като деликт, нито като противоправно поведение.
Доколкото с извършения неправомерен принудителен запор върху банковата сметка ***ата
сума, той има процесуална възможност за реализира
отговорността за тази вреда от ЧСИ по
реда на чл. 74/ ЗЧСИ. Това е така, т.к. при представяне на изп. лист от
ответника с молба да се образува изп. дело и се пристъпи към принудително
изпълнение, не ответникът, а ЧСИ е бил
длъжен да съобрази поведението си с нормата на чл. 519/ ГПК. По делото не се
установи претърпяната от ищеца вреда да
е в причинна връзка с неправомерно поведение на ответника, т.к. не той е наложил
принудителен запор в нарушение на чл. 519/ ГПК, поради което този иск като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Двете страни са направили искане
за разноските, като са представили списък по чл. 80/ ГПК инкорпориран в
писмените им защити. Ищецът претендира
разноски в размер на 118222.62 лв., от които 78948.62 лв. д. такса и 39274
лв. адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 78 ал.8/ ГПК.
Ответникът претендира разноски в
размер на 35430 лв. в т.ч. 34500 лв. адвокатски хонорар и 930 лв. платена сума
за експертиза.
Съобразно изхода на делото
разноските следва да се присъдят на страните съгласно нормата на чл. 78 ал.1 и 3/ ГПК. С оглед уважената част
от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 115026 лв., а с
оглед отхвърлената част от иска, на ответника следва да се присъдят
разноски в размер 957 лв. По компенсация
ответникът дължи на ищеца сумата 114069 лв. разноски по делото за тази
инстанция.
Водим от горните съображения,
Ямболския окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Палмигра” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
ул.”Георги Дражев”, бл.3, вх.”Б”, ет.3, ап.12, с ЕИК *********, представлявано
от управителя И.Х.И. ДА ЗАПЛАТИ на
Държавен фонд „Земеделие” гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136, представляван
от изп. директор К. И. сумата 1407564.17 лв. ( един милион четистотин и седем
хиляди петстотин шестдесет и четири лева и 17 ст.), представляваща предоставена
му безвъзмездна финансова помощ по
програма САПАРД съгласно договор №
292/28.12.2002 год., сключен на 06.01.2003 год., поради неизпълнение на задължения по този договор, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 13.04.2009 год. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Палмигра” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,
ул.”Георги Дражев” бл.3,вх.”Б”, ет.3, ап.12, с ЕИК *********, представлявано от
управителя И.Х.И. ДА ЗАПЛАТИ на Държавен
фонд „Земеделие” гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136, представляван от изп.
директор К. И. сумата 512 795.18
лв. ( петстотин и дванадесет хиляди
седемстотин деветдесет и пет лева и 18 ст.) лихва за забава върху присъдената главница за
периода от 26.09.2009 год. до 10.04.2009
год.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от ДФ „Земеделие” гр. София против „Палмигра” ЕООД гр. Ямбол иск за
заплащане на вреди в размер на 53356.05
лв.( петдесет и три хиляди триста петдесет и шест лв. и 05 ст.)
ОСЪЖДА „Палмигра” ЕООД гр. Ямбол с посочени данни и
адрес ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие”
гр. София с посочени данни и адрес по
компенсация сумата 114069 лв.( сто и четиринадесет хиляди и шестдесет и девет
лева) разноси по делото за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд гр. Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: