Присъда по дело №531/2009 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 139
Дата: 5 юни 2009 г. (в сила от 23 юни 2009 г.)
Съдия: Милена Савова Рибчева Дочева
Дело: 20095530200531
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 март 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ ……….                   05.06.2009 год.  град Стара Загора

 

В     И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН състав

На  05   ю н и  2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                       Председател: М.Р.                                                      

                                                                            СъдЕБНИ заседатели: М.Г.

                                         

                                             В.М.

Секретар З.К.

Прокурор Г.М.

като разгледа докладваното от СЪДИЯ М.Р.

нох дело № 531 по описа за 2009 година.

 

                                                     П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият А., роден на 29.07.1992 год. в град Стара Загора, живущ *** Загора, български гражданин, с начално образование, безработен, неучащ, неженен, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН В ТОВА, че на 27.09.2008 год. в град Стара Загора в съучастие с Р.И.И., като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи – сумата от 730.00 лева; 1 брой мобилен апарат марка “Моторола” на стойност 12.00 лева; 1 брой СИМ-карта на стойност 15.00 лева и 1 брой лична карта на стойност 10.00 лева, всичко на обща стойност 767.00 лв. от владението на С.Й.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и деянието е извършено повторно и случая не е маловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, предл.първо, т.4, предл.второ и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.28, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, вр.чл.42а, ал.1, ал.2, т.1, т.2, вр. ал.3, вр. чл.42б, ал.1, ал.2 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на пробация със следните пробационни мерки:

-“задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА и

-“задължителни периодични срещи с пробационният служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Р.И.И., роден на 17.09.1994 год. в град Стара Загора, живущ *** Загора, български гражданин, с начално образование, безработен, неучащ, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН В ТОВА, че на 27.09.2008 год. в град Стара Загора в съучастие с А.Д.Д., като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи – сумата от 730.00 лева; 1 брой мобилен апарат марка “Моторола” на стойност 12.00 лева; 1 брой СИМ-карта на стойност 15.00 лева и 1 брой лична карта на стойност 10.00 лева, всичко на обща стойност 767.00 лв. от владението на С.Й.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3, предл.първо и т.4, предл.второ, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, вр.чл.42а, ал.1, ал.2, т.1, т.2, вр. ал.3, вр. чл.42б, ал.1, ал.2 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на “пробация” със следните пробационни мерки:

 

-“задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от Десет месеца и

 

-“задължителни периодични срещи с пробационният служител” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

 

ОСЪЖДА подсъдимите А.Д.Д. и Р.И.И., с п.а. да ЗАПЛАТЯТ на С.Й.К. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 767.00 лв. (седемстотин шестдесет и седем лева), представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), която да се внесе по сметка на Районен съд Стара Загора.

 

ОСЪЖДА подсъдимият А.Д.Д., с п.а. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора сумата в размер на 35,00 лв. (тридесет и пет лева), представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА подсъдимият Р.И.И., с п.а. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора сумата в размер на 35,00 лв. (тридесет и пет лева), представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд град Стара Загора в петнадесет дневен срок от днес.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

    2.

 

 

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № , ПОСТАНОВЕНА НА 05.06.2009 ГОД. ПО НОХД № 531/2009 ГОД. ПО ОПИСА НА СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД.

 

Повдигнато е обвинение срещу подсъдимият Ав, роден на 29.07.1992 год. в град Стара Загора, живущ *** Загора, български гражданин, с начално образование, безработен, неучащ, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че на 27.09.2008 год. в град Стара Загора в съучастие с Р.И.И., като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи – сумата от 730.00 лева; 1 брой мобилен апарат марка “Моторола” на стойност 12.00 лева; 1 брой СИМ-карта на стойност 15.00 лева и 1 брой лична карта на стойност 10.00 лева, всичко на обща стойност 767.00 лв. от владението на С.Й.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като деянието е извършено повторно и случая не е маловажен –престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.първо, т.4, предл.второ и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.28, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2.

Повдигнато е обвинение срещу подсъдимият Р.И.И., роден на 17.09.1994 год. в град Стара Загора,  живущ *** Загора, български гражданин, с начално образование, безработен, не учащ, неженен, не осъждан, с ЕГН **********, за това, че на 27.09.2008 год. в град Стара Загора в съучастие с А.Д.Д., като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи – сумата от 730.00 лева; 1 брой мобилен апарат марка “Моторола” на стойност 12.00 лева; 1 брой СИМ-карта на стойност 15.00 лева и 1 брой лична карта на стойност 10.00 лева, всичко на обща стойност 767.00 лв. от владението на С.Й.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.първо и т.4, предл.второ, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.20, ал.2, НК.

В пледоарията си прокурорът поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимите обвинение и предвид обстоятелството, че делото се разгледа по реда на съкратено съдебно следствие предлага на подсъдимите да им бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно „Пробация” със следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 1 година за всеки един от подсъдимите.

Защитникът на подсъдимите А.Д.Д. и Р.И.И.- адв.М.П. ***, назначена в качеството на служебен защитник на подсъдимите по ЗПП, във вр. чл.94, ал.1, т.2 от НПК не оспорва обвинението срещу подзащитните й поддържа изцяло становището на прокурора относно предложеното наказание за подс. Адем Д., но предлага за подс.Р.И., който не е осъждан да му бъде наложено наказание „обществено порицание”.

Подсъдимият Адем Д.Д. при условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си и в последната си дума изразява съжаление за извършеното.Навежда доводи от житейско естество и моли съда да му наложи наказание в минималния размер предвиден в закона, с приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.

Подсъдимият Р.И.И. при условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си и се признава за виновен по повдигнатото обвинение, проявява критично отношение към него и съжалява за извършеното. Навежда доводи от житейско естество и моли съда да му наложи наказание в минималния размер предвиден в закона, с приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК.

Съдът намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

 

Безспорно установено е, че подсъдимият А, роден на 29.07.1992 год. в град Стара Загора, живущ *** Загора, български гражданин, с начално образование, безработен, неучащ, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

 Безспорно установено е, че подсъдимият Р.И.И., роден на 17.09.1994 год. в град Стара Загора,  живущ *** Загора, български гражданин, с начално образование, безработен, неучащ, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

На 27.09.2008 год., през нощта- в тъмната част на денонощието подсъдимите Д.***„ Мургаш” в гр. Ст. Загора. Двамата били настигнати от свой съсед –св. С.Й.К.,който се познавал с тях двамата, спрял и се заговорил с тях, като в протеклият разговор свидетелят / се похвалил/ на Д. и И., че има много пари в себе си и действително им показал български банкноти, които носел в сгънати в предния джоб на якето си. К. поискал от Д. да му даде цигари и последният му дал такива 2-3 броя/, след което свидетеля и подсъдимите се разделили. К. продължил към дома си, като пътят му съвпадал с този на подсъдимите, които се движели малко след него.. Подсъдимите забелязали, че свидетелят се прибрал в дома си, като оставил входната врата отворена.

В този момент подс. Д. предложил на подс. И. да влязат в дома на св. К. и да  откраднат парите, които последният носел в джоба на якето си, на което предложение И. се съгласил с така направеното му предложение. В изпълнение на намисленото двамата се приближили до жилищната постройка в имота на пострадалия. Подс. И. останал в близост до входната врата – от външната страна на сградата, а Д. влязъл във вътрешността на къщата – в стаята, в която вече спял св. К.. Последният лежал на леглото в стаята си и все още бил облечен с якето си, в горния преден ляв джоб на което носел всичките си налични пари в размер на 730.00лв, както и 1 бр. старо портмоне от плат, в което се намирала личната му карта. Посоченият джоб се затварял с цип, който ограничавал достъпа до поставените в него вещи и така ги пазел от изгубване, или посегателства. Д. се приближил до леглото и се опитал да отвори джоба на св. К. , но не успял. Тогава взел едно бръснарско ножче, което намерил на пода в стаята, след което срязъл с него външния горен ляв джоб на св. К. и през така получения отвор взел намиращите се вътре 730лв, както и 1 бр. старо портмоне от плат с находящата се в него 1 бр. лична карта на пострадалия. На земята в стаята се намирал моб. телефон на св. К.- марка “Моторола” и 1 брой СИМ-карта поставена в него. При лягането си на леглото пострадалият изпуснал телефона си на пода на жилището си.  Подс.Д. взел посочения мобилен апарат, ведно с поставената в него СИМ карта и ги прибрал в себе си. Веднага след това дал на подс. И. портмонето и двамата напуснали местопрестъплението, като отнесли отнетите вещи със себе си- Д. носел мобилният телефон и паричната сума, а И. – портмонето. След като изнесли предмета на престъплението от дома на пострадалия Д. казал, на И. да провери какво има в портмонето. След като го отворил видял, че вътре се намира само личната карта на св. К., която изхвърлил заедно с портмонето. В същото време Д. изхвърлил мобилният телефон, ведно с находящата се в него СИМ карта, тъй като последният не му харесал, а и бил твърде стар модел за да бъде продаден. Веднага след това двамата подсъдими си разделили отнетата парична сума, като впоследствие изразходвали своите части за личните си нужди.

Всички гореописани вещи, предмет на процесното престъпно посегателство, били собственост на св. С.Й.К..

В конкретният случай, действайки в съучастие като извършители са разрушили преграда, здраво направена за защита на имот – срязали са външния горен ляв джоб на якето на пострадалия. Въпросният джоб е ограничавал достъпа до поставените в него вещи и фактически е осъществявал функцията на преграда, здраво направена по естеството си, която е защитавала всички поставени в джоба вещи. Нещо повече – за самата функция и здравина на преградата говори най- добре обстоятелството, ме се е наложило подс. Д. да среже с техническо средство –бръснарско ножче, самият джоб, за да получи достъп до вътрешността му.

Съгласно трайната съдебна теория и практика, за да бъде квалифицирана кражбата като взломна, достатъчно е да бъде преодоляна вещ, която обективно има защитно предназначение, независимо от човека, предназначение – Р № 352/ 15.06.2004год. по н.д. № 1018/2003г. на ВКС, 1-во н.о. Точно такъв е и конкретният случай-процесният джоб по естеството, направата и функцията си има защитно предназначение, независимо от това, че самото яке има и друго предназначение / като облекло,макар, че и самото облекло като такова има обективно не само затоплящи и естетични, а и защитни функции/.

При така описаната фактическа обстановка, подкрепена от събраните в хода на разследването доказателства е безспорно доказано, че двамата подсъдими заедно са извършили отнемането на процесните вещи, предмет на конкретното престъпно посегателство, като заедно са ги изнесли от дома на пострадалото лице – Д. е носел паричната сума и мобилният телефон/ ведно със СИМ картата/ , а И. е носел портмонето и личната карта. Ето защо в конкретният казус е било осъществено от двамата подсъдими престъпление при условията на чл. 20 ал.2 от НК- като Д. и И. са действали в съучастие като извършители.

Гореописаното портмоне от плат, отнето от двамата подсъдими е било старо и употребявано дълги години, същото е с ниска стойност още при самото му придобиване, поради което и предвид дългата му употреба и значителна амортизация се явява вещ без стойност, поради което не може да ъде предмет на престъпление.

Видно от доказателствата по делото безспорно се установи, че процесния мобилен телефон е бил изпуснат на пода в стаята на пострадалия, поради което същият не е изгубвал владението над въпросните вещи, тъй като същите са се намирали все още в дома му, т.е. в несъмнено негово фактическо владение, предвид което и по отношение на тези вещи  подсъдимите са извършили именно престъпление по раздел 1-ви на глава 5 от НК.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза, към инкриминирания момент стойността на отнетите движими вещи, собственост на св. С.Й.К. е била в р-р на – сумата от 730.00лв, 1 бр. мобилен телефон м. „ Моторола” на стойност 12.00лв, 1 бр. СИМ карта – 15лв, 1 бр. лична карта на стойност 10.00лв, или всичко на обща стойност 767.00 лв.   

От материалите по делото се установява, че подсъдимите макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

Видно от приложеното свидетелство за съдимост на подс. Д., същият е извършил престъпление при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК,тъй като със Споразумение от 08.04.2008г. по НОХД № 492/ 08г.по описа на СтРС в сила от 08.04.08г. е бил осъден на обществено порицание за извършено на 31. 07/ 01(08(07г.престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 63 ал.1т.3 от НК.

Видно от приложеното свидетелство за съдимост на подс. И. същият не е осъждан към инкриминираният момент.

Видно от приложената по делото характеристична справка от ДПС – Ст. Загора за подс. Д., същият е извършител на многобройни противоправни деяния и прилаганите срещу него мерки по ЗБППМН не са дали резултат, или е налице трайно изградени престъпни навици.

Видно от приложената по делото характеристична справка от ДПС – Ст. Загора за подс.И. не се води на отчет и спрямо него не са били прилагани мерки по ЗБППМН.

Динамиката на този вид престъпления, сравнително високият размер на причинените вредни последици и не възстановяването на причинените  имуществени вреди, обуславят високата степен на обществена опасност на деянието и неговите извършители, което от своя страна изключва маловажността на извършеното.

С оглед гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че двамата подсъдими Д. и И. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3, предл.първо и т.4, предл.второ, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.20, ал.2, .

Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл от подсъдимите.Същите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици.

Разпитани в хода на наказателното производство, включая по реда на чл. 222 ал.1 от НПК подсъдимите се признават за виновни, дават подробни обяснения по механизма на деянието и изразяват критичност към извършеното, като са изразили изрично желание делото да се разгледа по реда на глава 27-ма от НПК.

     Гореописаната фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата по делото – свидетелските показания, съдебно-икономическа експертиза, включая по реда на чл. 222 ал.1 от НПК и др. по описа на делото.

За да приеме за установена изложената фактическа обстановка и правна квалификация, съдът на основание чл.373, ал.3 от НПК взе предвид направените от подсъдимите самопризнания при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и събраните в досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, а именно показанията на свидетелите и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, протоколите и другите материали, приложени към следственото дело.

Отегчаващи отговорността обстоятелства за подс. Д. са лошите характеристични данни, а за двамата и не възстановяването на причинените от престъплението имуществени вреди.

 

 

ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

                                           

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК, като се съобрази и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.

Предвид изложените съображения съдът определи и наложи на подсъдимия А.Д. Д.наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като ОПРЕДЕЛИ наказание по чл.195, ал.1, т.3, предл.първо и т.4, предл.второ, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.20, ал.2, НК, вр. чл.42а, ал.1, ал.2, т.1, т.2, вр. ал.3, вр. чл.42б, ал.1, ал.2 от НК и чл.54 от НК вр. чл.42а, ал.1, ал.2, т.1, т.2, вр. ал.3, вр. чл.42б, ал.1, ал.2 от НК и чл.54 от НК на пробация със следните пробационни мерки:

-“задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ЕДНА ГОДИНА и

-“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

Съдът определи и наложи на подсъдимия Р.И.И. наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като ОПРЕДЕЛИ наказание по чл.195, ал.1, т.3, предл.първо и т.4, предл.второ, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.20, ал.2, , вр. чл.42а, ал.1, ал.2, т.1, т.2, вр. ал.3, вр. чл.42б, ал.1, ал.2 от НК и чл.54 от НК на пробация със следните пробационни мерки:

-“задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и

-“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

 

СЪДЪТ  осъди подсъдимите А.Д. Д.и Р.И.И., с п.а. да заплатят на С.Й.К. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 767.00 лв. (седемстотин шестдесет и седем лева), представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), която да се внесе по сметка на Районен съд Стара Загора.

Съдът счете, че на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия А.Д. Д., с п.а. да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора сумата в размер на 35,00 лв. (тридесет и пет лева), представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Съдът счете, че на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия Р.И.И., с п.а. да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора сумата в размер на 35,00 лв. (тридесет и пет лева), представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

     Като такива следва да се посочат: слабите морално- волеви задръжки на подсъдимите и стремежа към противоправно лично облагодетелстване и криминогенната обстановка в страната.

 

     Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: