Р Е Ш Е Н И Е
№2645/13.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 13.06.2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет
и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря М. Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№16850/2018г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът С.О.
твърди, че на 12.07.2013г. по силата на надлежно издадено от него в полза на
ответника Д****Д.
пълномощно последният е сключил договор за депозит с третото лице М.И. по
силата на който последната е следвало да продаде на ищеца недвижим имот находящ се в гр.В****
представляващ обединени в едно апартаменти 1 и 2 и ателие №****, като продажната цена е трябвало да бъде
заплатена след сключване на предварителен договор за покупко-продажба на
съществуващите към него момент само като право на строеж обекти.
Ищецът
сочи, че за изпълнение на задълженията по договора е превел на ответника сумата
от 10 000евро.
Сочи се, че
на 30.09.2014г. ответника без да има представителна власт е подписал с третото
лице И. анекс с който е прекратил действието на договора за депозит, като е
било отбелязано в документа, че всички разменени суми по него са върнати и
страните нямат претенции. Сочи се, че ищецът е научил за прекратяването през
м.октомври 2018г., като тогава е узнал, че сумата от 3 000евро е върната
на ответника, но не е достигнала до О.. Моли се, да се осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 3 000евро получена от М.И. по прекратения
договор, но не предадена на ищеца като получена на отпаднало основание, да се
присъдят 2 443.33лв. лихва за периода от 1.10.2014г. до 6.11.2018г., да се
присъди законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда до
окончателното й изплащане и сторените по делото разноски.
Ответника е
направил възражение за изтекла давност по реда на чл.111 от ЗЗД по отношение на
претенцията за лихви. Твърди, че иска е недопустим, като предявен в
противоречие на ТР №**** на ВКС при
претендиране на валута различна от тази в която е възникнало вземането.
Ответникът сочи, че имотът е собственост на трето лице което е изискало той да
подпише изявление, че сумата от 3 000евро изплатена и след това договорът
е бил прекратен с анекс от 30.09.2014г.
Предявеният
иск намира правното си основание в чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По делото
като доказателства са събрани: копие от договор за депозит от 12.07.2013г.,
анекс към договора за депозит, разпечатка от електронна справка за лихва за
периода от 1.10.2014г. до 6.11.2018г., декларация за оттегляне на пълномощно,
справка от Служба по вписвания гр.Варна, молба от С. В.О. заведена с рег.№*****, покана от С.О. до Д.Д.,
разписка за връчена пощенска пратка, електронно изявление от 12.06.2018г.,
жалба от С.О. ***, постановление на ВРП от 17.12.2018г., 2бр. разписки от М.Т.
от 24.11.2014г. и 9.09.2014г., предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот 30.09.2014г.
Съдът след
като взе предвид твърденията на страните и представените доказателства приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Представения
договор за депозит от 12.07.2013г. е сключен между М.И. и Серг.О.
чрез неговия пълномощник Д. К.Д., като предмет на същия е поето задължение от съдоговорителката да обедини ап.1, 2 и ателие №**** всички намиращи се в гр.В**** в надстройка и пристройка до издаването на акт
№**** за сградата в която се намират
обектите, след което И. или посочено от нея юридическо лице да продадат на
ищеца новообразувания имот и прилежащите части от сградата. Уговорена е цена,
която е следвало да се заплати от ищеца в размер на 163 000евро, а в чл.4
от договора е посочено, че ищеца чрез ответника в качеството му на негов
пълномощник заплаща 3 000евро депозит по договора в деня на подписването
на договора, а останалата част от продажната цена ще бъде изплатена по
определен график. Посочения документ е представен в два екземпляра, като
единият от тях заемащ л.9-11 на последната си страница съдържа изявление, че
сумата от 3 000евро е платена при подписване на договора, като подписът
положен под това изявление визуално е идентичен с подписа на ответника положен
в договора. Представеният анекс от 30.09.2014г. съдържа изявление на М.И. и С.О.
чрез представляващия го ответник Дим.Д., с което договорът се прекратява и
всички заплатени по него са върнати и страните по договора нямат претенции една
към друга.
Представената
декларация за оттегляне на пълномощно е от името на С.О. и в нея подробно са
изброени с номера и дати 9бр. пълномощни който са издадени от ищеца в полза на
ответника, като посочената декларация няма дата на изготвяне, нито на завеждане
пред нотариус.
Поканата от
ищеца до ответника намираща се на л.69 от делото съдържа изявление на О., че
считано от 2016г. е „отнел“ пълномощното на ответника поради това, че е
констатирал, че последния е придобил за негова сметка имот обременен с тежести,
като поканата е представена в непълен вид, без да съдържа целия си текст, дата
на която е изготвена или връчена и подпис на издателя. Посочената покана е
съпроводена с копия от разписка за получаване и електронно изявление за
куриерски услуги от „Е****, като в
същите е посочено, че подател е П*** П***, а получател е Дим.Д..
По делото
са представени две разписки издадени от името на М.Т. за получени от нея лично
от ищеца 3 000лева на 24.11.2014г.
и 2 000евро чрез пълномощниците и на двете страни по разписката, като и
двете суми са посочени, че са вноска за апартамент №1, 2 и 3 на ет.1, в гр.В****.
От правна
страна съдът приема следното:
Договорът за депозит не е оспорен, съдържа страни, основание и цена, както и е двустранно подписан поради което настоящия състав приема, че той е породил посоченото в него задължение за настоящия ищец да заплати на третото не участващо в производството лице М.И. сумата от 3 000евро, което е и сторено съгласно чл.4 от договора сочещ, че той служи и като разписка за извършеното плащане. Договорът е подписан от ответника като пълномощник на ищец. От друга страна с описания по-горе анекс към договора е посочено, че при прекратяването на договорното отношение извършено отново от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца „всички суми по него са върнати“. Съгласно разписките от 24.11.2014г. и 9.09.2014г. именно ответника е бил този който от името на ищеца е заплатил на М.И. сумите от 3 000лв. и 2 000евро., като съдът приема, че във всеки от описаните по-горе случай предаването на парите е ставало именно чрез ответника в брой. При това положение от изложеното в анекса следва извода, че сумата от 3 000евро е била върната от М.И. на ответника Д****Д., като последния в рамките на отчетническа сделка е следвало да я предаде на ищеца. Посочената сума не допуска разпит на свидетели поради ограничението на чл.164, ал.1 от ГПК, а твърдението за липсва на извършено от страна на ответника отчетническо действие освобождава ищеца от доказателствена тежест и я прехвърля върху ответника, който би следвало да се брани с противоположното положително твърдение, а именно че е предал получената сума, като способът за това е представянето на писмен документ най-често под формата на разписка. Липсата на представено доказателство в посочения смисъл води на извода, че ответника в качеството си на отчетник не е върнал на ищеца сумата от 3 000евро и поради това предявеният иск следва да се разглежда като доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло. От друга страна ответника не е оспорил твърдението, че упълномощаването му е прекратено с изявление на ищеца, като в тази насока са и представените доказателства-покана и приемателна разписка за получаване на пощенска пратка, като този факт води до приложимостта на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД по аргумент от тълкуването на решение Решение № 323 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 689/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева№323/6.01.2015г. на ВКС по гр.д.№689/2014г. ІV г.о.ГК.
Относно
претенцията за лихва за забава в размер на 2 443.33лв. за времето от
1.10.2014г. до 6.11.2018г. съдът намира, че при съобразяване на изложените вече
мотиви за основателност на главната претенция, то е на лице едно дължимо и
изискуемо вземане към посочения начален момент 1.10.2014г., тъй като от момента
на подписване на анекса от 30.09.2014г. за ответника е възникнала задължение да
върне на ищеца получената сума. Самият размер на дължимата се лихва следва да
се изчисли служебно от съда чрез счетоводния раздел към правно информационен
продукт „Апис“ и възлиза на 2 443.15лв. до който
размер иска следва да се разглежда като доказан по размер и да се отхвърли като
недоказан за разликата от 18ст.
Що се
отнася до направеното от ответника възражение за изтекла давност по смисъла на
чл.111 от ЗЗД по отношение на признатата като дължима лихва решаващия състав
намира, че възражението за изтекла давност намира приложение и следва да се
присъди лихва само за времето от 6.10.2015г. до 6.10.2018г. възлизаща на
1 788.52лв., а за разликата над тази сума до установените като дължими
2 443.15лв. иска следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изложеното и направените искания съдът приема, че се дължат разноски както
следва:
Ищецът е
поискал разноски в размер на 1 140.43лв., от които 800лв. възнаграждение
за процесуално представителство, като е представена фактура за сумата с
отбелязване, че тя е платена по банков път без обаче да има доказателства в
тази насока, поради което тази сума не следва да се включва в общия сбор върху
който ще се определи пропорционално дължимото се и следва да се присъдят
разноски дължими се от ответника в размер на 313.61лв.
Ответника
от своя страна е представил доказателства за разноски в размер на 750лв. с
отбелязване, че сумата е заплатена и при това положение при съобразяване
степента на уважаване на претенциите ищецът следва да бъде осъден да му заплати
пропорционално сумата от 59.08лв.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Д.К.Д. ЕГН********** *** да заплати
на С.В.О. р.20.09.1984г. в гр.В**** сумите от
3 000евро главница дължима на осн. чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД получена от него по прекратен договор за влог сключен между ищеца и
трето лице, заедно със законната лихва от датата на сезиране на
съда-6.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от
1 788.52лв. лихва за забава времето от 6.10.2015г. до 6.10.2018г.
начислена върху главницата, на осн. чл.86 от ЗЗД,
като отхвърля тази претенция за времето от 1.10.2014г. до 5.10.2015г. и за
сумата от 654.81лв. разлика от признатата като дължима сума до претендираните 2 443.33лв.
ОСЪЖДА Д.К.Д. ЕГН********** *** да заплати
на С**** сумата от 313.61лв.
разноски по делото на осн.чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА С.В.О. р.**** да заплати на Д.К.Д. ЕГН********** *** да заплати на сумата от 59.08лв.
разноски по делото на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: