Решение по дело №612/2020 на Окръжен съд - Хасково

                                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

          № 260033                       12.10.2020 година                               град Хасково

 

                                           В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд                                                                          граждански състав

На двадесет и трети септември                                             Две хиляди и двадесета година

В открито заседание,в състав:

 

                                                                                   Председател:Милена Дечева

 

                                                                                           Членове:1.Жулиета Серафимова

                                                                                                          2.Тодор Хаджиев

 

Секретар:Р* Р*

Прокурор:

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.гр.д.№612 по описа на съда за 2020год.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            С Решение  №37/20.02.2020г.,постановено по гр.д.№523/2019г. Районен съд-Харманли: ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.И.Б. ***,иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на ответника,че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 77181.23.137 по КК на гр.Х*,одобрена със заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК-София,с административен адрес гр.Х*,местност „С***л**“,целият с площ от 561 кв.м. ,с предназначение земеделска,с начин на трайно ползване:за земеделски труд и отдих съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ при граници: 77181.23.491, 77181.23.139, 77181.23.487, 77181.23.136, 77181.23.129, като неоснователен.

                 Недоволен от така постановеното решение  е останал въззивникът Х.И.Б.,който чрез пълномощникът си адв.Г.С.-*** го  обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност.Твърди,че е доказал правния си интерес от търсената с иска защита,като ангажирал доказателства по делото за упражняване на фактическа власт върху имота.поддържа,че владението върху имота започнало  още от 2002г.  и не било прекъснато и към настоящия момент .Счита,че е станал собственик на процесния имот по давност,а ответникът не установявал собственост върху имота.Поддържа също,че съдът събирал доказателства по свой почин,като с това нарушил диспозитивното начало и допуснал съществени процесуални нарушения,което сочело на доказана преднамереност,даваща основание за отвод.Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решене на РС-Харманли и вместо него да постанови ново по съществото на спора,като уважи предявения установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК относно спорния имот.Претендира и присъждане на разноски по делото.

                  В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Община Харманли и не е взето становище по подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение на РС-Харманли.

               Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства ,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                    Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна-ищец по делото,в законоустановения срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна .

               В настоящия случай РС-Харманли е бил сезиран с  иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,предявен  от ищеца  Х.И.Б. ***.Предмет на предявения иск е  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.23.137 по КК на гр.Харманли,одобрена със заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК-София,с административен адрес гр.Х*,местност „С***л**“,целият с площ от 561 кв.м. ,с предназначение земеделска,с начин на трайно ползване:за земеделски труд и отдих съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ при граници: 77181.23.491, 77181.23.139, 77181.23.487, 77181.23.136, 77181.23.129, за който ищецът твърди,че е придобил чрез осъществено  давностно владение в продължение на повече от 10 години.

        По делото не се спори,че ищецът не разполага с документ за собственост върху процесния имот по смисъла на чл.18 от ЗЗД. От представената по делото скица №15-361554 от 22.04.2019г. се установява, че имота с идентификатор 7718.23.137 по КК на гр.Харманли е с площ от 561 кв.м  , с начин на трайно ползване„за земеделски труд и отдих/съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/“.Установено е също,че  по предходния план имота е с №729.199 ,но в разписния лист към този план няма записан собственик.Не е спорно също,че към настоящия момент ,по действащата КК на гр.Харманли имота е записан на Община Харманли,без да е посочено основанието за това .

        Между страните няма спор,че в съседство на процесния имот се намира  поземлен имот с идентификатор 7718.23.491,на който собственик е ищеца по делото.

         Доколкото ищецът претендира собствеността върху процесния имот въз основа на изтекла   10- годишна придобивна давност Община Харманли противопоставя възражение,че имота е  възстановен със Заповед №2034/28.08.2007г. на Кмета на Община Харманли на наследниците на А* Ш*а Ф*.

        От представените по делото писмени доказателства се установява ,че процесния имот представлява земеделска земя и попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ .От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява,че поземлен имот 77181.23.137 се намира до имота,в който живее ищеца с  идентификатор 7718.23.491,като между тях няма ограда и се ползва като един имот ограден с бетонни колове и оградна мрежа.От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,че процесния имот се ползва от ищеца и неговото семейство продължително време от около 15-16 години,без някой да му оспорва собствеността като в него има построена и част от жилищна сграда. За имота,като нива от 1 дка в м.“С***л**“ има предявена претенция за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ със заявление до Общинска служба по земеделие гр.Харманли вх.№00935/26.02.1992г. от една от наследниците на А* Ш* Ф*а,б.ж. на гр.Х* .С решение №00935/20.04.1999г. е призната собствеността  на наследниците на  А* Ш* Ф* на нива от 1 дка,осма категория, находяща се в терен по §4 на гр.Харманли в местността „С***л**“ .за посочената нива няма описани граници.В решението е отразено,че възстановяването на правото на собственост върху имотите ,разположени в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти на м.“С*е л*“,гр.Х*. В устния си доклад вещото лице сочи,че на наследниците на Айше Шабанова Феродова се възстановяват два имота,като единият е с идентификатор 77181.23.136 с площ от 442 кв.м. ,а другият  с идентификатор 77181.23.137 с площ 561 кв.м./процесния/,като двата имота се намират един до друг в м.“С***л**“.

         В кадастралния план на м.“С***л**“ от 1986г. процесния имот  е отразен,но няма записан собственик.В последствие имота по кадастралната карта е записан като общински.

        По делото са представени като писмени доказателства два договора за покупко-продажба на недвижим имот,съответно от  05.02.2002г. и от 30.09.2010г. с предмет  0,500 дка,находящи се в землището на гр.Х*,област Хасково,местността „С***л**“ ведно с всички подобрения и приращения в имота  при граници: имот на Р** И*, имот на М* А* , имот на Б* И* и път.От договора с дата 05.02.2002г. се установява,че С*с Х* А* продава на З* А*Й*в описания имот,а от договора с дата 30.09.2010г. се установява,че З* А* Й* продава на Х.И.Б./ищец в настоящето производство/ същия имот.

         Разпитаните по делото свидетели  установяват в показанията си,че ищецът  ползва процесния имот,който закупил от негов съсед Златко,като това ползване е започнало още преди осъществяването на покупката на имота –от 15-16 години .Сочат също,че имота бил ограден,никой не го оспорвал и нямал претенции към ищеца. Свидетелите сочат в показанията си и обстоятелството,че имат имоти в същата местност и притежават документ за собственост за тях.

        При тези данни по делото  и с  оглед на събраните доказателства,съдът счита,че може да се приеме, че процесният имот 77181.23.137 с площ от 561 кв.м. по КК на гр.Харманли,находящ се в м.“С***л**“,гр.Х*и, е земя по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.В представената по делото Скица № 15-361554-22 от 22.04.2019г. издадена от АГКК,Служба по геодезия,картография и кадастър-Хасково е  отбелязано, че процесният имот е със стар.№ 729.199,за който  няма отразен собственик.В разписния лист към плана  на гр.Харманли от 1986г., както се установява от заключението на вещото лице,което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено , също няма записан собственик за този имот. Независимо от данните,че процесния  имот е възстановен на  реституиран собственик  със заповед на Кмета на Община Харманли от 2007г. , този имот  безспорно преди 1986г. е представлявал земеделска земя. Идентичността на процесния имот е установена от показанията на разпитаните по делото свидетели,които установяват също,че ползването на този имот от ищеца е започнало преди 2010г., а именно 15-16 години  и се ползва необезпокоявано от ищеца и семейството му до настоящия момент.Свидетелите сочат в показанията си също,че процесния имот е бил ползван от ищеца  с разрешение от собствениците още към 2002г.,а в последствие по-късно съставили и подписали договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Според чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Два са основните признака на владението-упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Принципът във вещното право, че който държи- владее, а който владее, владее за себе си / чл. 69 ЗС/, има изключения. Такова изключение е държането на имота, по силата на наемно правоотношение - наемателят е държател спрямо действителния собственик, до момента в който явно и недвусмислено демонстрира промяната в анимуса, с който държи имота- т.н. interversio possessions, но настоящия казус не е такъв. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че никой не е имал претенции към процесния имот .Независимо от обстоятелството,че този имот по одобрената КК на гр.Х* от  2006г.  е бил записан като общински   същия може да се придобие по давност,тъй като ищецът е осъществявал фактическа власт върху този имот  необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече  от 10 години.В случая е без значение и факта,че през 2007г. този имот е бил възстановен на други лица със Заповед на Кмета на Община Харманли,тъй като установителната собственическа претенция е насочена срещу  Община Харманли,а очевидно последната не се легитимира като собственик на имота.В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,че  процесния имот през 2006г. е записан като общински ,но по делото  липсват каквито и да било доказателства, че този имот е бил държавна или общинска собственост, поради което не съществуват законови пречки за придобиването му по давност.

Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Предвид  изложените съображения от първоинстанционния съд,че процесния имот не  може да се придобие по давност следва да се  отговори на въпроса дали този имот е включен в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ и приложима ли е забраната на чл. 86 ЗС за придобиването му по давност от физическо лице. Трайната съдебна практика на ВКС по приложението на основната реституционна норма на чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ, включително задължителната, приема, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ /напр. р. № 380 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г., р. № 341 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 4723/2008 г., двете на I-во г. о., р. № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на II-ро г. о., решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г., р. № 197 от 10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г., двете на I-во г. о. /. Изводът се налага от целта на закона: да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на земеделските земи. Затова на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.); , не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, в който се включват само подлежащите на възстановяване, но останали незаявени в законните срокове, и придобиването им в собственост от общината на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ не намира опора в закона. По отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са упражнявали фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по давност не се прилага /в случай, че давността не е изтекла до влизането в сила на посочената норма/. За тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, приета с §. 1, т. 3 от ПЗР на ЗОСОИ. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. В това производство общината не може да се позовава на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Нормата не се отнася за земя, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Такава земя, ако не е станала държавна на някакво друго основание или общинска след отделяне на общинската собственост от държавната през 1991 г., може да се придобива по давност, ако не съществуват пречките за това, предвидени в ЗРПВПННИ (отм.); и чл. 29 ЗСГ (отм.); - решение № 109/25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на ВКС, І-во г. о.

В настоящия случай ,съдът счита,че от гледна точка на реституционното законодателство не е налице отнемане от държавата на земеделската земя фактически или юридически ,тъй като от доказателствата по делото се установява, земята е запазила частния си характер ,попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е включена в плана на новообразуваните имоти, но няма данни да е предоставяна за ползване. Тази земя е владяна от ищеца и семейството  му явно, спокойно, необезпокоявано и непрекъснато, с намерение за своене, поради което след отмяната на глава втора от ЗСГ /ДВ, бр. 21 от 13.03.1990 г. / не е съществувала пречка за придобиването му по давност. Общината не е придобила имота, поради което и не е налице забраната на чл. 86 ЗС да се придобива по давност имот общинска собственост, съответно за него не се прилага спирането на давността с § 1 от ЗИДЗС.

          Като е направил изводи в  обратна насока на изложеното от въззивната инстанция първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,в противоречие с изискванията на материалния закон,поради което същото ще следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по съществото на спора,с което предявеният установителен иск  с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК  следва да бъде уважен изцяло.Предвид основателността на исковата претенция в полза на ищеца  и въззивник в настоящето производство ще следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1425лв.

                Мотивиран от горното,съдът

 

                                 Р   Е    Ш   И   :

               

 

               ОТМЕНЯ Решение № 37/20.02.2020г.,постановено по гр.д.№523/2019г. на РС-Харманли, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

                ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Харманли,на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че  Х.  И.Б., ЕГН ********** ***  е собственик на поземлен имот с идентификатор 77181.23.137 по КК на гр.Х**,одобрена със заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК-София,с административен адрес гр.Х*и,местност „С*е л*“,целият с площ от 561 кв.м. ,с предназначение земеделска,с начин на трайно ползване:за земеделски труд и отдих съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ при граници: 77181.23.491, 77181.23.139, 77181.23.487, 77181.23.136, 77181.23.129, на  основание давностно владение.

                 ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на Х.  И.Б., ЕГН ********** ***   направените по делото разноски в общ размер на   1425лв.

               Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните.

 

                   Председател:                           Членове:1.                            2.