М
О Т И
В И
по Присъда №
6/8.02.2016 г., постановена по НОХД № 365/2015 г.
по
описа на Кюстендилския окръжен съд
Кюстендилска окръжна прокуратура е внесла
обвинителен акт за престъпление по чл.115 НК против М.С.П., ЕГН **********,***
– за това, че на 1.03.2014 г. на ул. *** пред дом № *** умишлено е умъртвил другиго – К.С.С., от село ***, който
починал на път за ФСПМ гр.***.
Съдебното производство протече по
диференцираната процедура на чл.371 т.1 НПК, като съдът одобри изразеното от подсъдимия съгласие
да не се провежда разпит на всички свидетели и на вещите лица, с изключение на
в.л.д-р П., изпълнил СПЕ в досъдебното производство и на основание чл.373 ал.1
изречение последно НПК се прочетоха протоколите за разпит на свидетелите и
обясненията на подсъдимия в качеството му на обвиняем и експертните заключения,
събрани в ДП/ с изключение заключението на СПЕ/.
В о.с.з. прокурорът поддържа това
обвинение с посочената правна квалификация и пледира подсъдимия да бъде признат
за виновен по него и му се наложи наказание ЛС при условията на чл.55 НК, като
наказанието се търпи при строг режим в затворническо заведение от закрит тип и
да се уважат гражданските искове.
Повереникът на частните обвинители и
граждански ищци С.А.С., съпругата на пострадалия и на родителите на пострадалия
– Т.К.М. и С.С.М. - адвокат М.О. се солидаризира с позицията на държавното
обвинение и пледира за цялостно уважаване на предявените граждански искове за неимуществени
вреди с правно основание чл.45 ЗЗД от всеки един от тях в размер на по *** лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане, по подробно
изложени съображения за тяхната доказаност по основание и размер от показанията
на разпитаните свидетели.
Повереникът на малолетните деца на пострадалия/частни обвинители и
граждански ищци/: К.К.С., ЕГН **********
и А.К.С., ЕГН **********, двете
действащи чрез тяхната майка и законна представителка С.А.С. и представлявани
в наказателния процес от особен процесуален представител в наказателния процес
- служебният адвокат Н.Б. - поддържа внесеното от прокурора обвинение и пледира
за налагане на справедливо наказание на подсъдимия и за цялостно уважаване на
гражданските искове за неимуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД за
всяко едно от малолетните деца на пострадалия в пълния им предявен размер – по *** лв. за всяко от тях,
ведно със законната лихва от датата на причиненото увреждане до окончателното
изплащане на сумата поради тяхната доказаност по основание и размер.
Защитникът на подсъдимия адв.Й.Г. *** в
пространната си мотивирана пледоария изложи съображения за недоказаност на
внесеното обвинение по чл.115 НК, поради което счита, че подсъдимия следва да
бъде признат за невиновен по него. Адв.Г. направи подробно изложение на
установената по делото според него фактическа обстановка и въз основа на
фактически установеното пледира за алтернативно прилагане на един от няколко
материалноправни институти, като изложи подробни и мотивирани съображения за всеки
от тях. Според него подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана и не е превишил
пределите й, поради което следва да бъде напълно оправдан. Алтернативно, ако
бъде признат за виновен от съда и не се споделят доводите за пълното
оправдаване на подсъдимия, то той да бъде признат за виновен или за извършено престъпление по чл.118 НК, или по чл.119 НК,
но да се приложи чл.12 ал.4 НК – да не му се налага наказание, тъй като
превишаването на пределите на неизбежна отбрана е станало при силно смущение и
уплаха и той е защитавал живота си, като в подкрепа на тези си изведени от
фактологията по делото доводи посочи задължителната съдебна практика,
обективирана в ППВС № 12/1973 г. относно института на превишаване пределите на
неизбежна отбрана и уредбата му в чл.12 НК. В зависимост от произнасянето на
съда по виновността на подсъдимия адв.Г. пледира за съответното произнасяне и
по гражданските искове, като се вземе предвид и поведението на пострадалия.
В последната си дума пред съда
подсъдимият изрази дълбокото си съжаление за случилото се и заяви, че като е видял майка си и вуйчо си
да лежат в „кофа кръв”, помислил че са умрели и се уплашил, че пострадалият ще го убие и него.
С произнесената присъда съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.119 НК - като е причинил смъртта на К.С. при
превишаване пределите на неизбежна отбрана и това превишаване се дължи на
уплаха, поради което и на основание чл.12 ал.4 НК не му наложи наказание;
призна подсъдимия за невиновен и го оправда по първоначалното обвинение по
чл.115 НК; уважи гражданските искове, както следва: за всяко от двете деца на
пострадалия в размер на по ***
лв.; за съпругата на пострадалия – в размер на *** лв.; за майката на пострадалия – в размер на ** лв., като за разликата над посочените уважени размери до
пълния претендиран размер от по ***
лв. исковете бяха отхвърлени като неоснователни, а върху уважената им част се присъди и законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Гражданският иск на бащата на пострадалия се отхвърли изцяло.
За да постанови тази присъда, съдът внимателно
се запозна със събраните в ДП доказателства, приобщени по реда на чл.373 ал.1 НПК в съдебното производство и приетото в о.с.з. заключение на СПЕ и
допълнителните обяснения на в.л. при приемането й, задълбочено обсъди и
прецени така събраните доказателства по
делото при условията на чл. 13,14, 301, 303 и 305
ал.3 НПК, и прие от фактическа и
правна страна следното:
1.По фактическата обстановка.
Подсъдимият М.С.П. е
неосъждан. Той и пострадалият К.С.С. живеели в с.***, община *** дори в
предходен период са били и приятели. Бившата съпруга на подсъдимия била от
фамилията на пострадалия Кр.С.. Последният бил известен с лидерските си позиции
в ромския квартал.
Но напоследък фамилията на П. с прякор”***”
и фамилията на С. били в лоши отношения.
Отношенията между лицето Н. М., жител *** и далечен
братовчед на пострадалия и свидетелите М.М. П., Р.М. П. и М. Р. П., които са
съответно: първите двама - синове и третият - племенник на подсъдимия, през последните няколко години били влошени по
неизяснена причина. Н. М. бил негативно настроен спрямо единия син на подсъдимия
– св. М.М. П. и където го срещнел, го псувал и му се заканвал, като това
отношение се пренесло и към брат му Р. и към братовчед му М..
На 28.02.2014 г. вечерта в с. *** между
лицето Н. М., и сина на подсъдимия св. М.М. П. възникнал конфликт. Тримата
братовчеди М., М. и Р. били в барчето, намиращо се на няколко метра срещу
къщата на П.. Там бил и Н. М., който бил
повлиян от употребен преди това алкохол и започнал да ги обижда. Тогава тримата
братовчеди излезли от барчето и седнали на пейката пред къщата им, за да не
стане скандал, но Н. М. ги последвал и извън барчето и дошъл при тях. М. ударил
веднъж в лицето сина на подсъдимия М.М., а после започнал да му нанася и
„шутове”/ ритници/. Това било видяно от брата на подсъдимия - св.Р. С.П., който
в този момент бил на терасата на къщата си на около 5 м разстояние и слязъл при
тях, за да защити племенника си. Св.Р. П. искал да удари Н. М., но последният
се извъртял и го ударил по врата. И тогава св. Р. П., брат на подсъдимия, като
ответна реакция започнал да бие Н. М.. Дошъл и племенникът му св.М. П. да
помогне на чичо си, като всички паднали на земята и станало меле. Извикана била
полиция и св.М.М. П. и чичо му св. Р. П. били задържани за 24 часа и освободени
на 1.03.2014 г. около 9 часа сутринта. Н. М., който пострадал от побоя, първоначално
бил закаран в Спешна помощ в *** придружаван от роднини, които видели и
докараните там за преглед преди задържането им Р. П. и М. П., а по-късно Н. М. бил закаран в болница”***” в гр. София.
На 1.03.2014 г. сутринта около 8,30 часа братята
на Н. М. - св.М. М. и св.Х. М. и св.П. М. отишли в болница”***” да видят какво
е състоянието на Н. М. и разбрали, че няма опасност за живота му. Към обяд се
върнали в с.*** и спрели пред къщата на пострадалия К. С. на ул.”***” № ***. Дошли и други лица от
фамилията на М. и С.. На всички тях св.П. М. обяснил, че Н. М. е добре. Тогава
групата взела решение да потърсят сметка от П. за нанесения предната вечер побой
на Н. М..
След освобождаването им от полицията
братът на подсъдимия св.Р. П. и синът на подсъдимия М. П. били закарани в дома
им на ул.”***” № **,
където ги закарал другият син на подсъдимия – Р.М. П.. Малко след прибирането
им у дома преди обяд на 1.03.2014 г. на майката на подсъдимия св. Ф.С. дошли
гости от гр. ***: нейната
сестра св.Т.П. заедно с брат им К. П. и съпругата му св. Я. П. , заедно със сина им М.-на *** години и св. С. П. на 82 години, която е майка на св.С. и на св. Т.
и К. П.и, тъй като тогава били християнските празници Сирни заговезни.
Гостите от гр.*** пристигнали с лекия си автомобил марка модел „**” модел ”**” с ДК № ***, който паркирали до пейката пред
къщата на ул.”***” № **,
пред по-малката входна врата за пешеходци на къщата на П. откъм ул. ***, а до
нея имало и двойна гаражна врата, като парцелът бил ограден с плътна ограда. При пристигането на гостите от *** в къщата на
П. били св.Ф.С., подсъдимият М.П. и брат му Р. П. и децата на двамата: синовете
на подсъдимия Р. - на ***
години и М.- на *** години и децата на св.Р. П. - М. на ** год. и Ф. – на ***години.
В същото време за осъществяване на замисъла да отидат при П. се събрала
голяма група хора – повече от 20 души, близки и роднини на Н. М., между които
имало и жени и деца. Пострадалият К.С. бил предводител на събралата се група, членовете
на която се въоръжили с камъни, брадви, вилари, бухалки, шишета и потеглили към
къщата на „***”, като пострадалият Кр.С.
бил въоръжен с желязна тръба за лозница, дълга около 150 см. Сред групата бил и
бащата на пострадалия – св.С. С., който носел брадва със себе си.
Групата стигнала пред дома на подсъдимия на
ул.*** № ***.
Веднага след пристигането им пред къщата на подсъдимия пострадалият Кр.С.
с носената от него метална тръба започнал да удря паркираната там кола на
вуйчото на подсъдимия св. К. П. - най-напред по стъклото, а след като го счупил,
продължил да удря и по ламаринената част. В това време намиращите се в къщата П.
лица и гостите им от *** пиели кафе. Те видели, че пред къщата им има тълпа от
цигани, които викали и псували и били въоръжени с пръти и камъни. Те видели, че
пострадалият К. С. чупи колата на гостите от ***.
Тогава от къщата на подсъдимия на ул.*** № *** излязла през
двойната порта и стигнала пред изпотрошената кола св.Ф.С., майката на
подсъдимия и запитала пострадалия К. С. какво са му направили, че троши колата и ги
псува. Пострадалият С., без да обяснява, ударил „зверски” с държаната от него
метална тръба св.С. по главата и тя паднала на земята, без да каже нищо, като
потекло много кръв от главата й. След около минута лежащата на земята св.С.
била ударена и с камък по главата от някой от предвожданата от пострадалия Кр. С.
тълпа. Непосредствено след тази сцена излязъл пред къщата и вуйчото на
подсъдимия и брат на св.Ф.С. – св.К. П., който не успял да каже нищо, понеже
веднага след излизането му пострадалият Кр.
С. ударил и него с тръбата по главата и св. П. паднал до сестра си св.Ф.С.. Излязлата
пред къщата св.С. П.а на ***
годишна възраст, бабата на подсъдимия, също била ударена с нещо по главата. Тримата
свидетели били освидетелствани и прегледани от лекар, били им издадени
медицински свидетелства, в които са описани причинените на всеки един от тях
увреждания и които мед.свидетелства са
приложени на л.211-214 от ДП.
След като пострадалият Кр.С. повалял някого на земята, останалата тълпа
се радвала и викала:”Дайте да ги утепаме всичките”. В групата на пострадалия К.
С. били: св.М. и Х. С. М. - братя на намиращия се в „***” Н. М. и тяхната майка, която раздавала камъни и
буркани на нападателите; бащата на пострадалия частният обвинител и граждански
ищец С. С., който държал секира в ръка. Там бил и св.П. М. с вилар в ръка.
Всички псували и крещели:”Дайте да ги убием, да ги изселим, да не живеят тука”.
След св.Ф.С., К. П. и С. П. от къщата на П. излезли и св. Р. С.П. - братът
на подсъдимия, синът му М.П. и още някои от гостите от ***, които били с голи
ръце.
И тогава предвожданите от пострадалия мъже се нахвърлили да бият подсъдимия и брат му Р. П., както и над
синовете им. Св.П. М. започнал да бие брата на подсъдимия св. Р. П. с носения
от него вилар по цялото тяло и след като го мушнал с вилара по крака, го
повалил на земята. Тогава върху св.Р. П. се нахвърлили М. и Х. С.и, В.С., И.А.
и викали: ”Давайте, утепайте ги”. Св.М. С. също бил с вилар и докато братът на
подсъдимия бил на земята, той го мушкал с металната част на вилара. Бащата на
пострадалия гр.ищец и частен обвинител С. С. през цялото време размахвал
носената от него секира и се опитвал да удари брата на подсъдимия с нея, но не
успял.
След това пострадалият Кр.С. се нахвърлил над подсъдимия, като го ударил
най-напред по главата с носената от него метална тръба. От този удар подсъдимият
паднал на земята и пострадалият продължил да го удрял по цялото тяло с металната
тръба. Подсъдимият се опитвал да се предпази с ръце, но не успял. Пострадалият
застанал пред портата на”***”, като искал да влиза вътре, псувал и викал, че ще
изпочупи всичко.
Синовете на подсъдимия и на брат
му също били свалени на земята, те плачели, но тълпата ги удряла и те не можели
да помогнат на бащите си.
Тогава лелята на подсъдимия - св. Т. П. извикала: ”Нали имате
оръжие, защо не изкарате оръжието, ще ни утепат, да се спасяваме някак си”.
Някой изнесъл от къщата пистолет и го дал на Р.М.– сина на подсъдимия, който в
този момент се намирал до легналите на земята баба Ф. и брат й и стрелял два
пъти във въздуха, като псувал и викал: ”Махайте се, ще ви убиеме”.
След изстрелите стоящите на улицата, които наблюдавали
побоя, се разпръснали. На улицата останали само 2 двойки: пострадалият К. С. и подсъдимия
и св.П. М. и брата на подсъдимия. Св. П. М. биел брата на подсъдимия – св. Р. С.П.
и двамата били на земята, а пострадалият
продължавал побоя над подсъдимия с металната тръба.
Пострадалият К. С., чийто физически ръст
бил над 180 см и той и физически превъзхождал подсъдимия, удрял подсъдимия с
металната си тръба където завари. В това време подсъдимият и пострадалият били
до счупената кола, а братът на подсъдимия св.Р. П. и П. М. на около 2 м от тях,
към отсрещната страна на улицата.
Пострадалият Кр. С. продължавал да налага подсъдимия с металната тръба,
като подсъдимият ту падал, ту се опитвал да се изправи и се изправял, но не могъл
да противостои невъоръжен на ударите с тръбата и отново падал, а пострадалият С.
го удрял с тръбата и „го ръгал” по корема и врата. Подсъдимият закрил с ръце
главата си, за да се предпази, но не успявал, понеже нямал никакво оръжие и се
опитвал да се изправи, но не успял.
И тогава, както бил на колене, подсъдимият
се провикнал към сина си Р.М. да му даде
пистолета. Подсъдимият взел пистолета. В този момент пострадалият К. С. ударил
подсъдимия с тръбата в гърдите. В това положение подсъдимият два пъти стрелял във въздуха, като викал на К.
С.: „Махай се, защото ще те застрелям”. Но дори и тогава С. не спрял побоя с
тръбата над подсъдимия и викал:”Е сега ще видиш как ще ти навра тръбата в
гърлото, ще утепам един от вас”. Подсъдимият се опитал да стреля още веднъж във
въздуха, но пистолетът засякъл и тогава пострадалият С. ударил подсъдимия още
веднъж с тръбата в гърдите, като ударите му били жестоки, замахвал и „го ръгал”
с тръбата, като притискал тръбата в корема му. И в този момент подсъдимият презаредил
отново пистолета и като успял да се изправи на крака, стрелял два пъти към
пострадалия С., като в момента на изстрелите двамата била на разстояние на малко повече от 1 метър - на „около една тръба разстояние”/носената от
пострадалия С. метална тръба била около 150 см/.
След като произвел двата изстрела по
пострадалия, подсъдимият се уплашил и „застинал” на мястото си. Той стоял
неподвижен с насочен към гърдите на пострадалия пистолет, не мърдал, бил като в
шок. Но пострадалият дори и след тези изстрели не прекратил побоя над
подсъдимия и затова отначало никой не разбрал, че той е ранен. Пострадалият не
паднал на земята, а пристъпил към подсъдимия и продължил да му нанася удари с
тръбата, а подсъдимият стоял неподвижен
и не реагирал по никакъв начин на тези удари.
Към подсъдимия се приближил брат му св.Р. П.,
който взел пистолета и го дал на дъщеря си Ф. го прибере.
Майката на подсъдимия св.Ф.С. се
обадила на тел.112 - за линейка и св.Кр.П. - за полиция.
А пострадалият Кр.С. все още продължавал да държи тръбата и да псува”***”,
след което направил няколко крачки и паднал на земята. Едва тогава нападението
над подсъдимия било прекратено.
Към падналия на земята пострадал Кр.С. се приближили няколко души от фамилия П., които тръгнали да
го удрят, а някои и успели да го ударят, заради което бащата на пострадалия св.
С. С. легнал върху него, за да го предпази.
Едва след падането на пострадалия на земята бил прекратен и побоя от св.П.
М. върху брата на подсъдимия св. Р. С.П.. Когато се разбрало, че е повикана
полиция, дошли хора от съседните къщи и
почнали да разчистват цялата улица, събрани били камъни и шишета, останали от
нападението, а намерените патрони и гилзи били разхвърляни произволно. Дори
жената на Н. М. с метла измела цялата улица, докато дойде полицията.
Подсъдимият бил издърпан и прибран в къщата
си от неговите близки.
Св.Р. М. качил в колата на баща
си пострадалия К. С. и заедно със свидетелите П. М., М. С. и Х. С. потеглили за
Спешна помощ в ***. По пътя между селата *** и ****
били застигнати от линейка, която спрели и преместили Кр.С. в нея, а св. М.
продължил с колата си зад линейката. Когато стигнали във ФСМП- *** разбрали, че
пострадалият Кр.С. е починал.
На място по подадения сигнал пристигнали полицейски служители -свидетелите
Е.Е., командир на отделение в РУ МВР-*** и В.Х., като били уведомени по пътя,
че е имало и стрелба.
При пристигането им на ул.*** № 7 в с.*** пред къщата полицейските служители
заварили тълпа от ромски произход и
разбрали, че извършителят на стрелбата е в къщата и че имало починал, закаран в
Спешния център. Пред къщата свидетелите видели паркиран лек автомобил със
счупени стъкла. След св.Е. и св. Х. на място дошли и колегите им К. А. и св. К.Д..
Св. Е. и Х. влезли в къщата на П. и попитали имат ли оръжие. Подсъдимият
казал, че има законно притежаван пистолет и е че е стрелял с него. Когато св.Х. попитал
подсъдимият къде е пистолета той казал, че е в спалнята и на първия етаж под
дюшек бил намерен пистолет **
кал. *** със спуснат
затвор. В къщата на П. имало около 10 човека, заедно с гостите от ***. Единият
от мъжете според показанията на полицейските служители бил със следи от побой
по главата.
След това в къщата влезли и свидетелите Д. и А. и събрали личните карти на
всички намиращи се в там лица. Тогава там се намирала освен споменатите лица и
св.М.Г., приятелка на подсъдимия, която пристигнала непосредствено след
инцидента, но преди полицейските служители.
Бил извършен оглед на местопроизшествието и резултатите от него са
отразени в съставения за това протокол.
Подсъдимият предал доброволно с Протокол за доброволно предаване
пистолет ** кал.** с № ** с празен пълнител, за който е имал
валидно разрешително до м.февруари 2012 г.
СМЕ на д-р Н./на л.107-110 от ДП/ установява, че след извършения
оглед и аутопсия на пострадалия са констатирани две огнестрелни наранявания, както и повърхностна разкъсно-контузна
рана, кръвонасядания и охлузвания по главата и по тялото и ***те, които са
причинени приживе. Смъртта на К. С. според експертизата се дължи на остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, настъпили в резултат на остра кръвозагуба от двете огнестрелни
наранявания на корема и таза - с
нараняване на коремни органи и масивен
кръвоизлив в коремната кухина.
- Огнестрелното нараняване на корема е с входна рана
в преднолява част на корема и
изходна рана в лява поясна област
на гърба. Посоката на раневите канали на това нараняване/при изправено
положение на тялото/ е
отпред-назад, леко отляво-надясно и леко отгоре-надолу
- Огнестрелното пронизващо нараняване на таза и
корема с входна рана по предновъншна част на лява тазобедрена област раневи канал през меки тъкани и коремна
кухина и изходна рана във външна странична част на дясна тазобедрена
област. Посоката на раневите канали на това нараняване/при изправено
положение на тялото/ е съвсем леко
отпред-назад, отляво-надясно и леко отдолу-нагоре.
Огнестрелните наранявания с по една входна и изходна рана, вида на
раните и липсата по дрехите и кожата около тях на следи от действието на
допълнителни фактори при изстрел сочат, че нараняванията са причинени от два изстрела от разстояние, над поне два пъти дължината
на цевта на оръжието. Предвид вида и размера на кожните рани и вида и
размерите на отвърстието на лява тазова кост нараняванията отговарят да са
получени от проектили от оръжие, за което се съобщава в предварителните
сведения –пистолет с кал. 9 мм.Според разположението на входните рани и посоката
на раневите канали в тялото на пострадалия в момента на изстрелите пострадалият е бил обърнат с преднолявата си
част към стрелящия.
Всички получени от пострадалия травматични увреждания не изключват
възможността след получаването им/вкл. на огнестрелните такива/ пострадалият да
е могъл за известен период от време да извършва активни целенасочени действия –
да се придвижи на известно разстояние, да говори.
От балистичната експертиза на в.л. П. П. и Р. Т.от НИКК-МВР/на
л.134-139 от ДП/, чийто обект на изследване е предадения от подсъдимия пистолет
** модел ***, кал.*** с № ***, се установява следното: С пистолета
е стреляно след последното му почистване. Той е технически изправен и годен да
произведе изстрели и съгласно чл. 4 ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно
оръжие. Изследваният 1 бр. патрон е кал.9 мм/9х19/, предназначен за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал.9 мм. Патронът е годен за употреба по
предназначение и съгласно чл.7 от същия закон представлява боеприпас за
огнестрелно оръжие. Изследваните 5 бр.гилзи са части от патрони кал 9 мм/9х19/,
предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9 мм, вкл. и
процесният пистолет. Те са били изстреляни с представения за изследване
пистолет с посочената марка и номер. Изследваните 2 бр.куршуми са части от
патрони кал.9 мм/9х19/, предназначени за стрелба с пистолети и картечни
пистолети кал.9 мм, вкл. и процесният пистолет. Куршумите са изстреляни от
дадения за изследване пистолет на подсъдимия.
От ФХЕ на в.л. д-р А. П* от НИКК-МВР/ на
л.152-156 от ДП/, чийто обект на изследване са били дрехите на пострадалия: черно
горнище на анцуг със сини кантове, черно долнище/панталон/ на анцуг със сини
кантове, черен плетен пуловер, бял потник, черни слипове, черен чифт чорапи и
чифт черни кожени обувки, е установено следното: Около пробойната в предната част
на горнището и тази в областта на левия джоб на панталона/в областта на
пръстените на отриване/са регистрирани капсулни микроследи със състав олово,
калий, антимон, барий, както и такива с непълен състав на олово, калай и
антимон. Изстрелите, причинили нарушенията върху изследваните горнище и долнище
от анцуг, са произведени от дистанция по-голяма от 100 см.
Повторната
балистична експертиза на в.л. П. П. и Р. Т./ на л.173-179 от ДП/ предлага два възможни варианта за механизма
на причиняване на увреждането на база раневите канали и входните и изходните
рани и свидетелските показания, а именно:
1. Изправено положение на стрелящ и пострадал.
При това положение стрелящият е изправен, с лице към пострадалия,леко
вляво от него, като ръката, държаща оръжието,е насочена напред и надолу при
изстрела, причинила нараняването на корема, а дулният срез е на разстояние по-голямо от 117,5 см от
земната повърхност/каквото е отстоянието на входната рана от петите/.При
причиняване другото нараняване стрелящият е вляво от пострадалия , а дулният
срез е наклонен леко отдолу-нагоре, на ниво по-малко от 94 см от земната
повърхност.
- Клекнало, на колене положение на тялото на
стрелящия.
При това положение нараняването на корема може да се получи, ако
пострадалият е приведен в кръста напред, като стрелящият е пред него, леко
вляво/спрямо тялото на пострадалия/, а оръжието е на нивото на долната част на
корема. При причиняване другото нараняване стрелящият е вляво на пострадалия, а
дулният срез е наклонен леко отдолу нагоре, на ниво по-малко от 94 см от
земната повърхност /каквото е отстоянието на входната рана от петите/.
Съдът възприе като механизъм на
причиняване увреждането на пострадалия, довело до смъртта му, посоченият механизъм по първия вариант,
а именно: изправено положение на стрелящ и пострадал. Съображенията за това са,
че съдът кредитира за изцяло достоверни и обективни показанията на двамата
свидетели с тайна самоличност – с идентификационен №№ 1 и 2. Тези свидетели са
непосредствени очевидци на случая, показанията им са достоверни, обективни и
непротиворечиви. Двамата недвусмислено и абсолютно непротиворечиво са заявили,
че когато подсъдимият е стрелял към пострадалия К. С. два пъти е успял от
клекналото си предходно положение, когато пистолетът му е засякъл, да се
изправи и да стреля към него. Такива са и показанията на св.М. С. М., който е
от групата на пострадалия, в кредитираната им части той също е заявил:” М. стреля два пъти, но все към
К ….М. като стреля, беше прав”/вж
л.61 от ДП/.
От СПЕ на в.л.д-р А.П./ на л.
165-168 от ДП/, приета в съдебното производство с изслушване на вещото лице се
установява детайлно психическото състояние на подсъдимия в момента на деянието.
Подсъдимият не страда от душевно заболяване, липсват данни за такова в
миналото. Интелектът му е в границите на нормалния за възрастта и социалния му
бит, без данни за вродена или придобита мозъчна патология. Той е с добри
комуникативни умения и с добра социална компетентност за решаване на проблемни
житейски ситуации, личностово съзрял и балансиран в своето поведение. Към
момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си и е със запазена годност за участие във
фазите на наказателния процес, както и да дава при желание достоверни
обяснения.
При анализа на механизмите на
инкриминираното деяние в заключението е посочено, че следва да бъдат
отчетени следните фактори:
= бързо и екстремно развитие
на ситуацията на конфликт
= реална животозастрашаваща
ситуация
= ескалиращ страхов ефект
= понесени телесни
наранявания.
Въз основа на динамичното взаимодействие между тези фактори разгърналият
се у подсъдимия страхов ефект е отключил защитно агресивна поведенческа
реакция, на фона на скъсен контрол и стеснено съзнание.
В съдебното заседание по приемане на
експертизата този анализ бе разширен и доразвит от в-.л.д-р П.. Той допълни заключението си с подробното
обяснение, че уплахата и раздразнението припокриват физиологичният афект, като
силното раздразнение е краткотрайна реакция, но никъде в теорията не е описана
като времетраене. Силното раздразнение е състояние, когато емоцията надделява
над поведението на дееца. Подсъдимият абсолютно е действал в състояние на страх
и уплаха според д-р П.. Физиологичният афект припокрива това състояние на
уплаха, когато е възникнало на база емоционалност. Уплахата е душевно
състояние, имало е стресово състояние
при тази животозастрашаващи ситуация. В конкретния случай фазата на екскалация
е била изключително кратка. Тази фаза конкретно е свързана с поведението на
подсъдимия при виждането на кръв, при падането на майка му. Личните качества са
предпоставка за физиологичния афект, това е личността преди афекта. Афект има
при хора, които са подредени като поведение, които не са психопати, каквато
подредена личност и е подсъдимият. В случая е имало наличие на страхов афект.
Ескалиращ страхов афект означава да попаднеш в ситуация, която става изключително
опасна с времето, в която не можеш да реагираш по адекватен начин. Конкретната
ситуация според д-р П. е била точно такава. Състоянието на подсъдимия
непосредствено след извършване на деянието/след произвеждане на двата изстрела
към пострадалия/ е фазата на изчерпване на физиологичния афект. Поведението му
непосредствено след деянието/посоченото в свидетелските показания, че е
застанал неподвижен, бил в шок, с отпуснати ръце/ говори за вид разкаяние и за
личностна изграденост на подсъдимия. Той не е човек, който може да подмине тази
ситуация.
Смъртта на пострадалия К. С. е възприета тежко от дъщерите му и особено
от по-голямата от тях К.К.С.. Тя плакала много за загубата на баща си, след
като разбрала за смъртта му. Поведението на К. след смъртта на баща й видимо се
променило. Тя преди това била радостна, а след случая станала мълчалива и необщителна, разговаряла
с други хора, само ако те първи я заговорят. Малката дъщеря А.К. поради по-малката
й възраст не показала такава видима промяна като сестра си след смъртта на баща
си. Но загубата на бащата, който осигурявал финансово семейството, се отразила съществено
на начина им на живот. Затова няколко
месеца след смъртта му децата на пострадалия заедно с майка им св.С.С. се
преместили при родителите на С. в гр.***с цел те да йоказват финансова и морална помощ при отглеждането на двете й малолетни деца.
Самата С.С. също тежко преживяла загубата на
съпруга си. Те били едно нормално и добро семейство, което живеело задружно. Периодично
св.С. ходела на гости при родителите си в гр. ****, пребивавала там по няколко дни,
понякога и седмица, след което идвал с колата съпругът й пострадалият К. С. да си
прибере семейството и всички се връщали в жилището си в ***, където живеели в
една къща с родителите на пострадалия. Периодично между съпрузите имало
спорове, но те били в рамките на нормалните за едно семейство такива. К.
работел в строителството заедно със св.Я.първи братовчед на С.С. и печелел добре от тази си работа. Той
освен че подсигурявал материалната издръжка на семейството бил и моралният
стожер в семейството, занимавал се с възпитанието на децата си и особено с
по-голямата си дъщеря К.. Децата винаги били добре облечени, ходели на училище.
Самата св.А. заяви пред съда, че сега в **** нямат ток в жилището, където живеят.
Загубата на К. С. била приета тежко и от
неговата майка св.Т.С.. Сестрите й св.Ж. Г. и св.Ц.В. не посмели да й кажат веднага за
смъртта на К., а първоначално й казали,
че е в болница в София – в „***”. Тогава св.Т.С. им дала пари да му купят
пижама и настоявала да отиде на свиждане в болницата. Затова брат й бил принуден да й каже за
смъртта на К., от което на нея й прилошало. След смъртта на сина си св. Т.С.
плачела през нощта и сестрите й св.Г. и В.
били постоянно покрай нея, като я успокоявали, че трябва да живее заради
внуците си, убеждавали я да работи градинката си в двора, за да си запълва времето
и отвлича вниманието и да не мисли само за загубата на сина си.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в ДП доказателства,
приобщени по реда на чл. 373 ал.1 НПК/с изключение на СПЕ/: Протоколи
за оглед на местопроизшествие; фотоалбум;
= показанията на свидетелите:
свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 1; свидетел с тайна
самоличност с идентификационен номер 2; св. Р. С.П. - брат на подсъдимия/частично
кредитирани/, св. Г. С.С. - сестра на пострадалия К. С.; св. М.М. П. - син на
подсъдимия; св. Р.М. П. - син на подсъдимия; св. Ф.С.-майка на подсъдимия; св. К.
П. – вуйчо на подсъдимия; св. Т. П.а – леля на подсъдимия; св.Ф. Р. П. – племенница на подсъдимия; полицейските служители св. Е.Е., св.
В.Х., св. К.Д. ; св.М. П.
– син на св.К. П.; св.М. С. М./кредитирани частично/; св.П. М./частично
кредитирани/; св. Х. С. М./частично кредитирани/; св. В. Г. Й. –
съпруга на Х. С.; св. Р. М., транспортирал с колата си пострадалия след
инцидента; св. И.А. А.
и св. Д. С. О./
и двамата без родствени връзки с нито една от двете фамилии/; св.М. Г.- приятелка на подсъдимия; св.С. С. –
баща на пострадалия/частично кредитирани/; показанията на св.Ц. В., Ж. Г.а – лели на пострадалия и
сестри на неговата майка и Г.
Я. – първи братовчед на
съпругата на пострадалия;
= обясненията на подсъдимия;
= от назначените в ДП и обсъдени по-горе експертизи: СМЕ на в.л.д-р Н.; балистичната експертиза на в.л. П. П. и Р. Т.; ФХЕ
на в.л. д-р А. П.;
повторната балистична експертиза на в.л. П. П. и Р. Т./кредитирана частично относно механизма
на причиняване увреждането на пострадалия по изложените по-горе съображения/; СПЕ
на в.л.д-р П. с допълненията в с.з. по приемането й;
= от писмените доказателства: Свидетелство за съдимост на подсъдимия;
3 бр.медицински свидетелства за свидетелите Ф.С., К. П. и С. С.;
Удостоверение за наследници на пострадалия; 2 бр.характеристики за подсъдимия и
пострадалия; Удостоверение за раждане на пострадалия.
Показанията на двамата свидетели с тайна самоличност – с идентификационен №№ 1 и
2, които не са роднини на някоя от двете фамилии – на подсъдимия и пострадалия
съдът кредитира изцяло. Тези свидетели са непосредствени очевидци на случая,
показанията им са достоверни, обективни и непротиворечиви и обрисуват в пълнота
картината на протеклия конфликт. Освен това те се подкрепят от изложението на
повторната балистична експертиза на в.л. П.П. и Р.Т. в първия й вариант относно
положението на подсъдим и пострадал в момента на произвеждане на изстрелите от
подсъидмия. Затова съобразявайки посочените 2 възможни варианта в тази
експертиза на разположение на пострадалия и подсъдимия в момента на
произвеждане изстрелите от подсъдимия към пострадалия съдът именно на база
абсолютно непротиворечивите и напълно съвпадащи показания на тези двама
незаинтересовани от изхода на делото свидетели прие, че механизмът на причиняване увреждането
на пострадалия е посоченият такъв по вариант 1 от затова заключение. А изнесеното
от показанията на двамата свидетели за удрянето с металната тръба от
пострадалия К. С. на св.Ф.С. и св.К. П. се подкрепя напълно и от приложените
медицински свидетелства, в които са описани подробно причинените увреждания на двамата,
както и от снимковия материал по делото.
Като обективни се кредитират и
показанията на полицейските служители,
посетили местопроизшествието непосредствено след инцидента – св. Е.Е., В.Х. и К.Д.,
защото изнесените от тях факти се подкрепят от снимковия материал и заключенията
на балистичните експертиз, като техните показания допълват кредитираните
показания на горепосочените свидетели .
Изцяло се кредитират и показанията
на незаинтересованите от изхода на делото свидетели: И.А. Ал./л.89-91 от ДП/; Д. С.
О. /л.90
от ДП/. Изцяло се кредитират и показанията на св. Р. М./ на л.85 от ДП/,
транспортирал с колата си пострадалия след инцидента. Тези свидетели не са
преки очевидци, но изложените в показанията им факти допълват и потвърждават в
някои детайли показанията на свидетелите-очевидци с тайна самоличност,
показанията на полицейските служители, както и кредитираните показания на брата на подсъдимия – св.Р. П.. Техните
показания се подкрепят и от кредитираните показания на свидетелите от фамилията
на подсъдимия.
Показанията на брата на подсъдимия св.Р. С.П. относно протичането на целия
конфликт на 1.03.2014 г. се кредитират изцяло въпреки родствената му връзка с
подсъдимия. Защото той също е непосредствен очевидец, макар и потърпевш от
побоя, но показанията му изцяло се
подкрепят от кредитираните от съда показания на свидетелите с тайна самоличност
– с идентификационни номера №№ 1 и 2, както и от назначените експертизи:
повторната балистична експертиза относно механизма на причиняване на
увреждането на пострадалия, от СМЕ за причинените увреждания на пострадалия, както
и от приложените медицински свидетелства за причинените увреждания на свидетелите
К. П., Ф.С. и С. П.а. Поради именно подкрепата на изложените с показанията на този
свидетел факти от изброените доказателства по делото показанията на св.Р. С.П.
в посочената им част се възприемат от съда като обективни и незаинтересовани.
Що се отнася обаче до показанията му в последното съдебно заседание относно отношенията
между пострадалия К. С. и съпругата му св.А. и С. и родителите му тези
показания остават изолирани, неподкрепени от другите гласни доказателства в
тази насока – показанията на другата група свидетели на гражданските
ищци/показанията на св.Ц.
В., Ж. Г. и Г. Я./. Затова тези показания от
съдебното производство съдът намира за необективни и не ги кредитира, само с
единствено изключение – в частта им, че К. С. се е грижил за децата си, в която
част те се потвърждават от показанията на св.В., Г. и Я.в.
Показанията на останалите свидетелите от фамилията на
подсъдимия- св. Ф.С.-майка на подсъдимия, св.Р.М. П. и М.М. П.-синове на
подсъдимия, К. П. – вуйчо на подсъдимия,
Т. П.а – леля на подсъдимия, М. П./син на св.К. П. и племенник на подсъдимия/ и
св.Ф. Р. П./дъщеря на св.Р. С.П. и племенница на подсъдимия/ също се
кредитират изцяло. Това е така въпреки родствената връзка на тези свидетели с
подсъдимия, защото показанията им се подкрепят напълно от изцяло кредитираните
показания на свидетелите с тайна самоличност, както и от медицинските свидетелства
на св.К. П., С. П. и Ф.С., така и
от заключенията на балистичните експертизи и от заключението на СМЕ за
причинените на пострадалия увреждания. Показанията на св.Р.М. П. се кредитират
и по още една причина. Те съдържат неизгодни за него и за чичо му факти за
възникналия предната вечер скандал между Н. С. и брат му М.М. П. - че чичо му Р.
е бил Н. С.. Изцяло се кредитират като обективни и показанията на св. М.Г. -
приятелка на подсъдимия, защото изнесеното от тази свидетелка изцяло се
подкрепя от кредитираните показания на вече изброените свидетели.
Обясненията на подсъдимия/ на л.51 от ДП, дадени
на ДП в качеството му на обвиняем и приобщени по надлежния ред/, съдът
кредитира като годно доказателствено средство. Принципно функцията на тези
обяснения е двояка – те служат като средство за защита, но могат да бъдат и
годно доказателствено средство, ако изнесените с тях факти се подкрепят от
другите доказателства по делото. И в случая именно защото изнесеното в тези
обяснения се подкрепя напълно от другите доказателства по делото – най-вече от
изцяло кредитираните показания на свидетелите с тайна самоличност, както и от
кредитираните показания на останалите свидетели относно започването и
протичането на скандала, както и относно
причината за произвеждането и произвеждането на изстрелите от него към
пострадалия. Обясненията на подсъдимия се подкрепят освен това и от изложеното
в заключенията на СМЕ, на повторната балистична експертиза, на балистичната
експертиза, на СПЕ на д-р П., както и от приложените по делото медицински удостоверения
за нараняванията на св.Ф.С., Кр.П. и С. П.а.
Показанията на св.С. С. М.–
баща на пострадалия, се кредитират
частично не заради родствената му връзка с пострадалия, а затова, че не се
подкрепят от останалите кредитирани доказателства по делото. Съдът не дава вяра
на показанията на този свидетел, че е отишъл на мястото на скандала едва когато
синът му К. е паднал на земята. Защото тези му показания категорично се
опровергават от кредитираните показания на свидетелите с тайна самоличност и от
показанията на св. Р. С.П. и останалите кредитирани свидетелски показания на свидетелите
от фамилията П., според които още от самото начало св. С. С. е дошъл на мястото
на скандала с цялата група пред къщата на П. заедно с останалата група от
фамилията си и дори е носел брадва, с
която е искал да удари брата на подсъдимия, но не е успял. Т.е. този свидетел е
между активните участници сред лицата, отишли пред къщата на П. и станали
първопричина за възникналия конфликт, завършил за съжаление с трагичен резултат
и е бил деен участник в него. Показанията му се кредитират само в частта им, че
след като е паднал на земята пострадалия К., той с тялото си го е защитил от нападението на битите до този момент от нападателите
свидетели П. - брата и синовете не
подсъдимия.
Показанията на св. С.С., съпруга на пострадалия,
пристигнала непосредствено след приключване на нападението на пострадалия над
подсъдимия и след стрелбата на последния, не се кредитират в частта им , че
като е излязъл от къщи К. не е носел нищо с него и не е имал намерение да се
бие, защото категорично се опровергават от всички кредитирани свидетелски
показания по делото. В останалата им част показанията на тази свидетелка, която
не е пряк очевидец, се кредитират като обективни поради това, че се подкрепят
от кредитираните свидетелски показания.
Изцяло се кредитират като обективни показанията на св.Г. С., сестра
на пострадалия К. С., пристигнала непосредствено след приключилия бой и чула отдалеч стрелбата, след като вече брат
й лежал на земята. Нейните показания
допълват показанията на кредитираните свидетели.
Показанията на св.М. С. М.,
който е брат на бития предната вечер Н. С., се кредитират в по-голямата им
част, тъй като се подкрепят от кредитираните показания на горепосочените вече
свидетели и това е в частта им относно счупените стъкла на колата на „*** ”, изнасянето на пистолета и
произвеждане на изстрелите с него, разотиването на „сеирджиите” след първите
изстрели и закарването на пострадалия до спешния център. Показанията на този
свидетел се кредитират и в частта им относно положението на подсъдимия и
пострадалия в момента на произвеждане на изстрелите от подсъдимия:” М. стреля
два-три пъти все към Красе….М. като стреля, беше прав.” , тъй като това се
потвърждава категорично и от показанията на двамата свидетели с тайна
самоличност. Кредитират се показанията на този свидетел и в частта им, че
когато след изстрелите К. вече лежал на земята, баща му св.С. С. отишъл да
предпази лежащия си син от П., които, като не разбрали, че е получил
огнестрелно нараняване, започнали да го удрят, защото показанията му в тази
част абсолютно съвпадат с показанията на св. Х. М.. Не се кредитират
показанията на този свидетел в частта им, че не е бил участник в нападението
срещу П., въоръжен с вилар, тъй като в тази им част се опровергават от
показанията на свидетелите-очевидци с тайна самоличност, кредитирани от съда.
Показанията обаче на другия брат на Н. С. -
св. Х. С. М. в по-голямата им част не
се кредитират от съда поради опровергаването им от кредитираните свидетелски
показания и поради това се възприемат
като необективни и заинтересовани, целящи оневиняването на пострадалия. Кредитират
се тези показания само в частта им, в която се подкрепят от кредитираните
свидетелски показания, а именно – че са изстреляни 3-4 изстрела във въздуха,
след това още няколко изстрела и е видял, че подсъдимият държи пистолет, а К. лежал на земята на 4-5 м
пред него и че св.С. С. отишъл да предпази лежащия си син от П., които, като не
разбрали, че е получил огнестрелно нараняване, започнали да го удрят, защото
показанията му в тази част абсолютно съвпадат с показанията на св. М. М. и че
на път за болницата К. починал.
Показанията на св.В.Й., фактическа
съпруга на св.Х. С. се кредитират само в частта им, в която се подкрепят от
кредитираните свидетелски показания – а именно че подсъдимият и синът му Р. си
подали пистолет, че подсъдимият извикал към пострадалия, че ще го застреля, че
е чула изстрели и че е видяла да качват К. в колата. В останалата им част те се
опровергават от кредитираните обективни свидетелски показания и по тази причина не се кредитират.
Не се кредитират показанията на св.П.
М., един от най-активните активен участници в нападението срещу П., разбира
се след пострадалия Кр.С. и нанесъл лично побой на Р. П. поради категоричното
им опровергаване най-вече от кредитираните показания на свидетелите
–очевидци/тези с тайна самоличност/. Показанията на този свидетел се възприемат като
заинтересовани, необективни и целящи оневиняване на него самия и на пострадалия
като основен виновник за нападението. Само и единствено относно заявеното от
този свидетел, че е видял Р. да подава пистолет на баща си, поради подкрепянето
им от кредитираните свидетелски показания в тази чест, се кредитират
показанията на този свидетел.
Показанията на свидетелите св. Ц.В., Ж.Г. и Г.Я. се кредитират като
обективни и незаинтересовани въпреки родствената им връзка с членове от
фамилията на пострадалия, в частност първите две с майката на пострадалия и третия
свидетел - с неговата съпруга.
Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.283 НПК Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие с общите изисквания на чл.1090 НПК и със специалните
изисквания за конкретното процесуално-следствено действие е поради това са годни
доказателствени средства за установеното чрез тези действия. Тези
доказателствени материали не се оспориха от страните.
Съдът не кредитира като годно доказателствено средство
медицинското свидетелство на гражданския ищец и частен обвинител С. С. – баща
на пострадалия, защото то е издадено на 7.03.2014 г., т.е – почти седмица след
случая. Значително по-късното му издаване според съда опорочава
доказателствената му стойност относно сочените в него увреждания да са
причинени именно на 1.03.2013 г. Пък и според кредитираните показания на
свидетелите с тайна самоличност и свидетелите Р. С.П. и Ф.С. св.С. С. е бил
сред активните участници в нападението над П., като е бил въоръжен с брадва и в
този смисъл свидетелството се приема като опит да се омаловажат действията на
този свидетел, който има качеството на частен обвинител и граждански ищец..
Съдът
не обсъжда заключението на ФХЕ на
в.л.Ц. Н. от
НИКК-МВР/ на л.160-162 от ДП/ с
поставени въпроси при произвеждане на изстрел остават ли следи по ръцете на
лицата, възможно ли е да има следи от изстрел по лице, което не е произвело
изстрел и при измиване на ръцете заличават ли се следите от изстрел и при какви
условия, тъй като то не съдържа изводи, релевантни за предмета на обвинението.
Съдът изключи от доказателствения материал и експертизата на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране
на в.л. Ц. М. и М. Д.от
НИКК-МВР/на л.141-144 от ДП/. С нея е установено, че за изследвания биологичен
материал от отривка на пистолет е определен ДНК профил на лице от мъжки пол,
който не съвпада с профилите на подсъдимия и на сина му Р.М., както и с профил
на лице или биологична следа, регистрирана в националната ДНК база данни и
остава регистриран в масивите. Така депозираното заключение не съдържа
релевантни за предмета на делото факти и поради това съдът не го обсъжда като
ирелевантно за предмета на процесното обвинение.
От експертизата на в.л. Н. В.от НИКК-МВР/на л.122-123 от
ДП/ е установено, че в отривките от
двете ръце на М.С.П. не са регистрирани капсулни микроследи, поради което тя не
съдържа релевантни за обвинението факти, поради което съдът не я обсъжда.
От дактилоскопната експертиза на в.л. Н. С. от
НИКК-МВР/на л.131-133 от ДП/ е установено, че „по така посоченото оръжие не се
наблюдаваха, проявиха и откриха годни за идентификация дактилоскопни следи” и
тя също не съдържа релевантни за обвинението факти, поради което съдът също не
я обсъжда.
- По правната
квалификация.
При така установената
фактическа обстановка се налага правният извод, че подсъдимият е извършил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 119 НК, при хипотезата на
чл.12 ал.4 НК – убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, като
това превишаване се дължи на уплаха.
За приложение състава на чл.119 НК е необходимо да е осъществено едно
непосредствено реално съществуващо противоправно нападение срещу личността или
имота на дееца или другиго, за отблъскването на което не се е налагало
убийство. Под „нападение” следва да се
разбира едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено
накърняват държавни или обществени интереси, личността или законовите права на
гражданите. Нападението е непосредствено не само когато е започнало самото
увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за
увреждане на така посечените права и интереси.
От възприетата фактическа
обстановка се извежда правния извод, че смъртта на пострадалия К. С. е
причинена от подсъдимия при превишаване пределите на неизбежна
отбрана. Този си извод съдът
формира след цялостната преценка на събрания по делото доказателствен материал
относно започването, развитието и финала на конфликтната ситуация, като се
установи безспорно, че инициатор и основен участник в нападението над П., респ.
в края на конфликта и над подсъдимия М.П., е бил именно пострадалият К. С..
Както се посочи по-горе, пострадалият К. С. е бил организатор и
предводител на групата, отишла пред къщата на П., като самият той е бил
въоръжен с метална тръба около 150 см, а придружаващите го лица са били
въоръжени с бухалки и камъни, като бащата
на пострадалия св. С. С. е носел брадва, св. П. М. е носел бухалка, а св.М. С.
- вилар.
Най-напред с носената от пострадалия Кр.С. метална тръба той започнал да
удря паркираната пред къщата на П. кола
на вуйчото на подсъдимия св.К. П. - първо по стъклото, а след като го счупил,
продължил да удря и по ламаринената част. И когато от къщата на подсъдимия на
ул.*** № ***излязла св.Ф.С.,
майката на подсъдимия и запитала пострадалия К. С. какво са му направили, че троши колата и ги
псува, пострадалият С., без да обяснява, я ударил „зверски” с държаната от него
метална тръба по главата и тя паднала на земята, без да каже нищо, като потекло
много кръв от главата й. След около минута лежащата на земята св.С. била
ударена и с камък по главата от някой от предвожданата от пострадалия Кр. С.
тълпа. Тогава излязъл пред къщата и вуйчото на подсъдимия и брат на св.Ф.С. –
св.К. П., който също не успял да каже нищо, понеже веднага след излизането
му пострадалият С. ударил и него с
тръбата по главата и св. П. паднал до сестра си св.Ф.С.. Излязлата пред къщата
св.С. П.а на ***години,
бабата на подсъдимия, също била ударена с нещо по главата. Тримата свидетели С.,
П.а и П. били освидетелствани и прегледани от лекар, били им издадени
медицински свидетелства, в които са описани причинените на всеки един от тях
увреждания .
Непосредствено след това от къщата на
фамилията П. излезли и св. Р. С.П. - братът
на подсъдимия, синът му М. Р. П. и още някои от гостите от ***. Всички те били
с голи ръце, невъоръжени. След като
пострадалият С. повалял някого на земята, останалата тълпа се радвала и
викала:”Дайте да ги утепаме всичките”. Всички придружаващи пострадалия Кр.С.
лица псували и крещели:”Дайте да ги убием, да ги изселим, да не живеят тука”.
Частният обвинител и граждански ищец С. С., баща на пострадалия Кр.С., през
цялото време размахвал носената от него секира, за да удари брата на подсъдимия
Р. Ст. П., но не успял.
Дошлите с пострадалия мъже започнали масов бой над лица от фамилията П..
Св.П. М. започнал да бие брата на подсъдимия св. Р. П. с носения от него вилар
по цялото тяло, като го повалил на земята, а в същото време св. М. С. с носения от него вилар с металната част
„ръгал” лежащия на земята брат на подсъдимия Р. П..
Междувременно синовете на подсъдимия и на
брат му също били свалени на земята от дошлата пред къщата им тълпа, те плачели
, но тълпата ги удряла и те не можели да помогнат на бащите си.
Пострадалият К. С. започнал да бие с
металната си тръба единия син на подсъдимия – св.Р.М. П., като го ударил по
главата и го свалил на земята, а останалите от тълпата чакали да падне някой на
земята и се хвърляли върху него. Конфликтът ескалирал и агресията на
предвожданите от пострадалия К. С. лица растяла.
След това пострадалият Кр.С. се нахвърлил над подсъдимия, като го ударил
най-напред по главата с носената от него метална тръба. От този удар
подсъдимият паднал на земята и пострадалият продължил да го удрял по цялото
тяло с металната тръба. Подсъдимият се опитвал да се предпази с ръце, но не
успял. Пострадалият застанал пред портата на”***”, като искал да влиза вътре,
псувал и викал, че ще изпочупи всичко.
Тогава
лелята на подсъдимия - св. Т. П.а, гостенка от ***, извикала: ”Нали имате
оръжие, защо не изкарате оръжието, ще ни утепат, да се спасяваме някак си”. Някой
изнесъл от къщата пистолет и го дал на св. Р.М. – сина на подсъдимия, който в
този момент се намирал до легналите на земята баба Ф. и брат й и стрелял два
пъти във въздуха, като псувал и викал:”Махайте се, ще ви убиеме”.
След изстрелите стоящите на улицата
наблюдаващи се разпръснали. На улицата останали само пострадалият К. С. и подсъдимия
и св.П. М. и брата на подсъдимия, като П. М. налагал брата на подсъдимия – св. Р.
С.П. и двамата били на земята, като Р. се опитвал да се предпази.
Като останали само двамата пострадалият и подсъдимият един срещу друг,
цялата агресия на пострадалия К. С. се насочила към подсъдимия. Физическият
ръст на пострадалия бил над 180 см и той удрял подсъдимия с металната си тръба
където завари, като подсъдимият падал на земята, после се опитвал да стане и
ставал, но нямал у себе си никакво оръжие.
По време на нанасяния му от пострадалия жесток побой с металната тръба подсъдимият
известно време бил на колене, а пострадалият С. с тръбата го налагал и „го
ръгал” по корема и врата. Подсъдимият закривал с ръце главата си, за да се
предпази, но не успявал, понеже нямал никакво оръжие и се опитвал да се
изправи.
И тогава подсъдимият, виждайки всичко случващо се около него с неговите
близки и с него самия, се уплашил за живота си. Именно затова се провикнал
към сина си Р.М. да му даде пистолета.
Докато бил на колене, подсъдимият взел
пистолета. В този момент пострадалият К. С. ударил подсъдимия с тръбата в
гърдите. В това положение – на колене - подсъдимият два пъти стрелял във въздуха, като викал на
биещия го К. С.: „Махай се, защото ще те застрелям”. Но дори и тогава С. не
спрял побоя с тръбата над подсъдимия и викал: ”Е сега ще видиш как ще ти навра
тръбата в гърлото, ще утепам един от вас”. Подсъдимият, все още на колене, се
опитал да стреля още веднъж във въздуха, но на третия път пистолетът засякъл. Тогава
пострадалият С. ударил подсъдимия още веднъж с тръбата в гърдите, като ударите
му били жестоки, замахвал и „го ръгал” с тръбата, като притискал тръбата в
корема му. Подсъдимият презаредил отново пистолета и като успял да се изправи
на крака, стрелял два пъти към пострадалия С.. В момента на изстрелите двамата
били на разстояние малко повече от 1
метър според експертите и на „около една
тръба разстояние” според свидетелите /носената от пострадалия С. метална тръба
била около 150 см/.
След като произвел двата изстрела по
пострадалия, подсъдимият се уплашил от станалото и „застинал” на мястото си.
Той стоял неподвижен с насочен към гърдите на пострадалия пистолет, не мърдал,
бил като в шок. Но пострадалият дори и след уцелилите го изстрели не прекратил
побоя над подсъдимия. Затова отначало
никой не разбрал, че той е ранен. Пострадалият не паднал на земята, а пристъпил
към подсъдимия и продължил да му нанася удари с тръбата, а подсъдимият стоял
неподвижен и не реагирал по никакъв
начин на тези удари. След известно време
пострадалият паднал на земята и едва тогава нападението над подсъдимия било
прекратено.
При тези безспорно установени фактически
обстоятелства единствено възможният правен извод е, че са налице всички
елементи от фактическия състав на института
на неизбежна отбрана, дефиниран от
чл.12 ал.1 НК и доразвит от ППВС № 12/1973 г. Безспорно е било налице едно
непосредствено, реално съществуващо и противоправно физическо нападение от
пострадалия К. С., въоръжен с метална тръба, най-напред върху имущество на
близки роднини на подсъдимия - върху колата
на вуйчо му, а след това и грубо физическо посегателство над майка му, вуйчо му, без тези лица да са
провокирали това нападение.
Било е налице и непосредствено противоправно физическо посегателство-побой и от други
придружаващи пострадалия С. лица върху роднини на подсъдимия. Напр.св.П. М.
е бил брата на подсъдимия Р. С. с носения от него вилар, както и е имало хвърляния
с камъни по лица от фамилията П. от придружаващата пострадалия тълпа.
И накрая, след предупредителните
изстрели във въздуха от сина на подсъдимия и отдръпването на „сеирджиите”
противоправното и непосредствено физическо нападение на пострадалия с цялата му
агресия се насочило пряко и непосредствено към подсъдимия, без подсъдимият да е
провокирал с нещо това нападение.
При тази обстановка, създадена от пострадалия и предвожданата от него
тълпа отначало спрямо роднините на подсъдимия и накрая и спрямо него самия,
непрекъснато нанасяните удари от пострадалия на подсъдимия с металната тръба и
изречените закани, че ще го изкорми и ще навре тръбата в гърлото му и реалната
възможност да ги осъществи мотивират единствено законосъобразния извод, че
подсъдимият е защитавал живота си от това непосредствено противоправно и реално
извършено нападение. Съдът взе предвид и установения факт, че пострадалият с
физическия си ръст е превъзхождал подсъдимия, който през цялото време до
вземането на пистолета е бил с голи ръце срещу нападателя си. Пострадалият в
момента на произвеждане изстрелите от подсъдимия е представлявал непосредствена
и реална опасност за здравето и живота на подсъдимия, тъй като той е бил
въоръжен с метална тръба, а подсъдимият е бил с голи ръце до подаването на
пистолета. Подсъдимият, като е произвел двата изстрела в нападателя си, е предприел ответното на нападението на
пострадалия отбранително живота и здравето му действие в момент, когато
нападението на пострадалия над него още не е било приключено и подсъдимият,
като е стрелял, е целял само и единствено да отблъсне това нападение. И когато е
произвел двата изстрела с пистолета, подсъдимия не е имал намерение да убива
самоцелно пострадалия, а се стремял единствено да защити живота си.
Неизбежната отбрана е упражняване право на
защита, при която нападнатият може да причини вреди на нападателя с цел защита
и отблъскване на нападението.Преценявайки конкретиката на процесното деяние, не
може да не се посочи ППВС № 2/1973 г., чиито постановки имат задължителна сила
за правоприлагащите органи. Съгласно т.5
от ППВС № 12/1973 г. „нападението е прекратено, когато е отблъснато от
нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши
или го е завършил.” И в постановлението се сочи още, „че кратковременното
прекъсване на нападението/напр. времето от позата на подсъдимия, когато е
паднал на колене до изправянето му, когато е стрелял/, което може бързо да се
възобнови/както и е станало в случая/, не означава прекъсване на нападението.”
Подсъдимият е предприел ответното
на нападението на пострадалия отбранително живота и здравето му действие, след
като нападението спрямо него още не е било приключено. Нещо повече. Дори и след
прострелването на пострадалия той се е приближил към подсъдимия и продължил да
нанася удари на подсъдимия с металната тръба, да вика и псува, докато шокираният
подсъдим стоял неподвижно и понасял тези удари, без да реагира,. Нападението
над подсъдимия от страна на пострадалия е било прекратено едва след падането на
пострадалия на земята.
Превишаване
пределите на неизбежна отбрана по см.
на чл.12 ал.2 НК има, когато защитата явно не съответства на характера и
опасността от нападението, когато надхвърля необходимото за отблъскване на
нападението. Било е налице безспорно едно реално противоправно нападение срещу
физическата неприкосновеност на подсъдимия, което е застрашило реално неговото
здраве и живот, но за отблъскването му не е било необходимо извършване на
убийство./вж т.21 от ППВС № 2/1957 г. на
ВКС/. Защото нападнатият може, но не е длъжен по закон, да се откаже от
активна защита, да бяга или да се укрива, да търси помощ от държавни органи и
др.п.
От възприетата фактическа обстановка се извежда правния извод, че
смъртта на пострадалия К. С. е причинена от подсъдимия при превишаване пределите на
неизбежна отбрана. Този си извод
съдът формира след цялостната преценка на събрания по делото доказателствен
материал относно започването, развитието и финала на конфликтната ситуация,
като се установи безспорно, че инициатор и основен участник в нападението над П.,
респ. в края на конфликта и над подсъдимия М.П., е бил именно пострадалият К. С..
Съдът прие, че подсъдимият, като е причинил
с отбранителните си действия смъртта на пострадалия, е действал при превишаване пределите на
неизбежна отбрана след комплексна преценка на всички обстоятелства, отнасящи се
както до интензивността на нападението и защитата, характера на защитеното и
увредено благо, средствата, с които се напада и отбранява, обстановката, в която
се намират нападащият и отбраняващият се
и влиянието й върху поведението на подсъдимия, възрастта им, така и до умисъла,
с който е действал подсъдимия в момента на деянието. Няма спор, че нападнатият
може да употреби и значително по-интензивни средства за защита и ефективно отблъскване
на нападението. Не съществува и задължение за отбраняващия се с действията си
да избира само неуязвимите_/неопасни/ части от тялото на нападателя.
Нападнатият обаче може да използва и по-интензивни средства от тези на
нападателя си, за да се защити, но само при условие същите фрапиращо да не надхвърлят
последното, което в случая съдът приема, че е налице.
Фактът, че подсъдимият е употребил пистолет, годен за употреба, респ.
способен да причини смърт и в съзнанието си е допускал настъпването на този
резултат, като най-напред е стрелял предупредително във въздуха, като тогава е
предупредил пострадалия, че ще го застреля.
Несъразмерността между защита и нападение е явна не защото средствата на
защитата и нападението не са еднородни. Пострадалият е бил въоръжен с метална
тръба, но, за да неутрализира действията му, подсъдимият, въпреки че не е
длъжен, е могъл да насочи пистолета от близкото разстояние на около 1,50 м
например към ***те на пострадалия, а не към жизненоважни органи и вместо два последователни
изстрела е могъл да стреля веднъж. Това обаче в никакъв случай не може да се
приеме за извършено умишлено убийство/в каквато насока се съдържат съображения
по-долу в изложението/. Могъл е, макар и да не е длъжен, да предприеме и други
начини на защита –ад избяга, да се укрие.
Това обаче в никакъв случай не означава, че подсъдимият е извършил
умишлено убийство/в каквато насока се съдържат съображения по-долу в
изложението/. А що се отнася до наведения довод от повереника на частните
обвинители и граждански ищци – адв.М.О., че пистолетът е с ненадлежно подновено
разрешително, то той е ирелевантен за обвинението и този факт не променя правилността
на посочените правни изводи.
И тъй като причиненият резултат
от отбранителното действие на подсъдимия - смъртта на пострадалия е по-тежък от причинения побой с металната
тръба на подсъдимия от пострадалия и този резултат е бил наличен в съзнанието
на подсъдимия непосредствено преди извършване на деянието, обективирано в
отправеното предупреждение към пострадалия, че ще го застреля, е налице
превишаване пределите на неизбежна отбрана от подсъдимия.
Превишаването пределите на
неизбежната отбрана обаче според съда, след цялостно преценяване на
установените по безспорен начин фактически обстоятелства, се дължи на силната уплаха на подсъдимия по см. на чл.12 ал.4 НК. Анализирайки поведението на подсъдимия във
всичките 3 стадия на конфликта/преди, по време на и след нападението/, същото
се преценява от съда като поведение на човек, намиращ се в особено психическо
състояние и което сочи, че субективно той е надценил възможностите на
нападателя, а същевременно е подценил своите до степен на невъзможност да ги
прецени реално, както и да избере алтернативен начин на защита – напр.да стреля
в краката, или да избяга/.
Този извод на съда се базира на най-вече на
СПЕ на д-р П. от досъдебното
производство и подробните допълнения към нея в съдебното заседание, кредитирани
изцяло от съда. Тя проследява и подробно анализира психическото състояние на подсъдимия, при
което той е извършил престъплението. При анализа на механизмите на инкриминираното деяние в заключението е посочено, че
следва да бъдат отчетени следните фактори:
= бързо и екстремно развитие
на ситуацията на конфликт
= реална животозастрашаваща
ситуация
= ескалиращ страхов ефект
= понесени телесни
наранявания.
Въз основа на динамичното взаимодействие между тези фактори разгърналият се у подсъдимия страхов ефект е
отключил защитно агресивна поведенческа реакция, на фона на скъсен контрол
и стеснено съзнание.
Д-р П. допълни заключението си с
подробното обяснение в с.з., че уплахата и раздразнението припокриват
физиологичният афект, като силното раздразнение е краткотрайна реакция,
никъде не е описана като времетраене. Силното раздразнение е състояние, когато
емоцията надделява над поведението на дееца. Подсъдимият абсолютно е действал в
състояние на страх и уплаха, обясни вещото лице. Физиологичният афект
припокрива това състояние на уплаха, когато е възникнало на база емоционалност.
Уплахата е душевно състояние, имало е стресово състояние в тази
животозастрашаваща ситуация. В конкретния случай фазата на екскалация е била
изключително кратка. Тази фаза конкретно е свързана с поведението на подсъдимия
при виждането на кръв, при падането на майка му. Личните качества са предпоставка
за физиологичния афект, това е личността преди афекта. Афект има при хора,
които са подредени като поведение, които не са психопати, каквато подредена
личност и е подсъдимият. В случая е имало наличие на страхов афект. Ескалиращ страхов афект означава да
попаднеш в ситуация, която става изключително опасна с времето, в която не
можеш да реагираш по адекватен начин. Конкретната ситуация според д-р П. е била
точно такава. Състоянието на подсъдимия непосредствено след извършване на
деянието/след произвеждане на двата изстрела към пострадалия/ е фазата на
изчерпване на физиологичния афект. Поведението му непосредствено след
деянието/посоченото в свидетелските показания, че е застанал неподвижен, бил в
шок, с отпуснати ръце/ говори за вид разкаяние и за личностна изграденост на
подсъдимия. Той не е човек, който може да подмине тази ситуация.
Тази уплаха у подсъдимия е възникнала, формирала се е и е ескалирала
възходящо в резултат на всички извършени от пострадалия и придружаващата го
тълпа противоправни ескалиращи напрежение действия, започнали отначало с
повреждане колата на св. Кр.П., преминали през нанесените лично от пострадалия
удари с металната тръба на майката на подсъдимия и вуйчото на подсъдимия и
накрая с цялата си агресия и дива ярост и към самия подсъдим. Извън тази линия
на ескалация на напрежението от самия пострадал са и активните действия на
лицата от придружаващата пострадалия тълпа и техния брой, които лица хвърляли
камъни по П.. Идентифицирани са и конкретно извършени противоправни действия от
отделни придружаващи пострадалия лица, изразяващи се в нанесен побой и на други
лица от фамилията П. –
брата на подсъдимия св. Р. П., синовете на подсъдимия и на св.Р.П.. Най-активен
от тях е св.П. М., който нанасял встрани от подсъдимия побой на сина му, след
това на брат му.
От обективна страна е налице
причиняване на смърт. Подсъдимият М.П. е причинил смъртта на пострадалия К.С.С. при превишаване пределите
на неизбежна отбрана по см. на чл.119 НК, което превишаване се дължи на силната
му уплаха и се субсимира от чл.12 ал.4 НК, чрез две огнестрелни наранявания.
Това се установи по несъмнен начин от
СМЕ на д-р Н., от балистичната експертиза на в.л. П.П. и Р.Т., от ФХЕ на в.л.
д-р А. П. и от
кредитираните свидетелски показания в
горното изложение.
СМЕ на д-р Н./на
л.107-110 от ДП/ установява вида на причинените увреждания и причините за
смъртта на пострадалия К. С.. След извършения оглед и аутопсия на пострадалия
са констатирани две огнестрелни
наранявания, както и повърхностна разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и
охлузвания по главата и по тялото и ***те, които са причинени приживе.
Смъртта на К. С. се дължи на остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, настъпили в резултат на остра кръвозагуба от двете огнестрелни
наранявания на корема и таза - с
нараняване на коремни органи и масивен
кръвоизлив в коремната кухина.
1. Огнестрелното пронизващо нараняване на
корема е с входна рана в преднолява част на корема и изходна рана в лява поясна област на гърба. Посоката на раневите канали
на това нараняване/при изправено положение на тялото/ е отпред-назад, леко отляво-надясно и леко
отгоре-надолу
2. Огнестрелното пронизващо нараняване на
таза и корема с входна рана по предновъншна част на лява тазобедрена
област раневи канал през меки тъкани и
коремна кухина и изходна рана във външна странична част на дясна тазобедрена
област. Посоката на раневите канали на това нараняване/при изправено положение
на тялото/ е съвсем леко отпред-назад,
отляво-надясно и леко отдолу-нагоре.
Огнестрелните наранявания с по една входна и изходна рана, вида на
раните, както и липсата по дрехите и кожата около тях на следи от действието на
допълнителни фактори при изстрела сочат, че нараняванията са причинени от два изстрела от разстояние, над поне два
пъти дължината на цевта на оръжието. Предвид вида и размера на кожните рани
и вида и размерите на отвърстието на лява тазова кост нараняванията отговарят
да са получени от проектили от оръжие, за което се съобщава в предварителните
сведения –пистолет с кал. 9 мм.Според разположението на входните рани и
посоката на раневите канали в тялото на пострадалия в момента на изстрелите пострадалият е бил обърнат с преднолявата си
част към стрелящия.
Всички получени от пострадалия травматични увреждания не изключват
възможността след получаването им/вкл. на огнестрелните такива/ пострадалият да
е могъл за известен период от време да извършва активни целенасочени действия –
да се придвижи на известно разстояние, да говори, за каквито движения съобщават
кредитираните свидетелски показания и обясненията на подсъдимия.
Обстоятелствата
относно получените от пострадалия увреждания от употреба на огнестрелно оръжие,
причинили смъртта му, се доизясняват и от ФХЕ на в.л. д-р А. П. от НИКК-МВР/ на
л.152-156 от ДП/, чийто обект на изследване са били дрехите на пострадалия:
черно горнище на анцуг със сини кантове, черно долнище/панталон/ на анцуг със
сини кантове,черен плетен пуловер, бял потник, черни слипове, черен чифт чорапи
и чифт черни кожени обувки. С тази експертиза
е установено, че около пробойната в предната част на горнището и тази в
областта на левия джоб на панталона/в областта на пръстените на отриване/са
регистрирани капсулни микроследи със състав олово, калий, антимон, барий, както
и такива с непълен състав на олово, калай и антимон. Изстрелите, причинили нарушенията върху изследваните горнище и долнище
от анцуг са произведени от дистанция по-голяма от 100 см. Този извод на
експертизата за разстоянието между подсъдимия и пострадалия се потвърждава и от
показанията на двамата свидетели с тайна самоличност – очевидци на извършването
му.
Точният механизмът на причиняване на увреждането на пострадалия се установи от
повторната балистична експертиза на в.л. П.П. и Р.Т./ на л.173-179 от
ДП/. Тя установяване от какво разстояние и при какво положение на телата
на подсъдимия и пострадалия са били произведени изстрелите. От развитите два
възможни варианта относно механизма на причиняване на увреждането на база
раневите канали и входните и изходните рани и свидетелските показания съдът възприе като механизъм на причиняване
увреждането на пострадалия, довело до смъртта му, посоченият механизъм по първия вариант, а именно:
1. Изправено положение на
стрелящ и пострадал.
При това положение стрелящият е изправен, с лице към пострадалия, леко
вляво от него, като ръката, държаща оръжието,е насочена напред и надолу при
изстрела, причинила нараняването на корема, а дулният срез е на разстояние по-голямо от 117,5 см от
земната повърхност/каквото е отстоянието на входната рана от петите/.При
причиняване другото нараняване стрелящият
е вляво от пострадалия , а дулният срез е наклонен леко отдолу-нагоре, на ниво
по-малко от 94 см от земната повърхност.
Съдът възприе именно този механизъм на база изцяло кредитираните
показания на свидетелите-очевидци - двамата свидетели с тайна самоличност – с
идентификационен №№ 1 и 2. Тези свидетели са непосредствени очевидци на случая
и същевременно са незаинтересовани от изхода на делото, показанията им са
достоверни, обективни и непротиворечиви. Двамата недвусмислено и абсолютно
непротиворечиво са заявили, че когато подсъдимият е стрелял към пострадалия К. С.
два пъти, е успял от клекналото си предходно положение, когато пистолетът му е
засякъл, да се изправи и да стреля прав към него. Такива са и кредитираните
показания на св.М. С. М., който също е заявил:” М. стреля два пъти, но все към
К ….М. като стреля, беше прав”/вж
л.61 от ДП/.
От балистичната експертиза на в.л. П.П. и Р.Т.
от НИКК-МВР/на л.134-139 от ДП/ се установява вида на оръжието, с което са
причинени двете смъртоносни огнестрелни наранявания на пострадалия, както и
вида на изстреляните с него патрони. Подсъдимият е предал доброволно пистолет ** модел **, кал.***мм с № **. С пистолета е стреляно след последното му почистване, той
е технически изправен и годен да произведе изстрели и съгласно чл. 4 ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Изследваният 1 бр. патрон е кал.9
мм/9х19/, предназначен за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9 мм.
Патронът е годен за употреба по предназначение и съгласно чл.7 от същия закон
представлява боеприпас за огнестрелно оръжие. Изследваните 5 бр.гилзи са части
от патрони кал 9 мм/9х19/, предназначен за стрелба с пистолети и картечни
пистолети кал.9 мм, вкл. и процесният пистолет. Те са били изстреляни с
представения за изследване пистолет с посочената марка и номер. Изследваните 2
бр.куршуми са части от патрони кал.9 мм/9х19/ предназначен за стрелба с
пистолети и картечни пистолети кал.9 мм, вкл. и процесният пистолет. Куршумите
са изстреляни от дадения за изследване пистолет на подсъдимия.
Подсъдимият е действал от субективна страна при евентуален умисъл, като съдът прецени в
тази насока следните фактори: психичното
отношение на дееца към резултата, средството, с което действа, уязвимостта на органа,
върху който се посяга/ в този смисъл е т.4 от ППВС № 14/30.09.1963 г. /.
Убийството по чл.119 НК е умишлено престъпление, т.е. при извършването
му деецът трябва да съзнава, че превишава пределите на неизбежна отбрана Подсъдимият,
действайки в хипотеза на неизбежна отбрана, но при превишаване на пределите й е
допускал, че може да причини смъртта на пострадалия. За това се съди по
обективно извършените от подсъдимия действия, след като е взел пистолета.
Най-напред той е стрелял два пъти предупредително във въздуха, като е извикал
към пострадалия:”Спри или ще те застрелям!” Но след това предупреждение
пострадалият изобщо не се е стреснал, а продължил още по-яростно нападението си
над подсъдимия и той, стреляйки два пъти в него, е извършил това действие със
съзнанието, че защитава живота си. По тези съображения съдът прие, че от
субективна страна е налице у подсъдимия умисъл за превишаване пределите на
неизбежна отбрана. Затова съдът прие, че престъплението”убийство при превишаване
пределите на неизбежната отбрана при силна уплаха” е извършено от подсъдимия
при евентуален умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и противоправния му резултат и е допускал настъпването на
общественоопасните му последици – че като стреля, е възможно да причини смъртта
на пострадалия и затова го е предупредил с първите си изстрели във въздуха. Но
той като пострадалият не е преустановил нападението си, а още по-яростно е
нападнал подсъдимия, подсъдимият е осъществил деянието, за да запази здравето и
живота си.
Според практиката в този случай деецът се е намирал в особено психическо
състояние - на уплаха, което е ограничило до голяма степен възможността му
правилно да прецени обстановката и да избере адекватно на нея поведение, т.е.
да се защити в пределите на неизбежната отбрана. Затова и вината му в тази
хипотеза е толкова незначителна, че не е обществено оправдано да му се налага
наказание, както е и разпоредил законодателят в чл.12 ал.4 НК.
И понеже деянието е извършено
виновно, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по
чл.119 НК – убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Но заради
безспорно установеното, че това превишаване се дължи на силната му уплаха от
действията на пострадалия и придружаващата го тълпа, предвождана от него, на
основание разпоредбата на чл.12 ал.4 НК по гореизложените съображения с
присъдата си съдът не му наложи наказание, тъй като деянието по посочения
текст, макар и виновно извършено, е ненаказуемо.
3. Относно оправдателната част на присъдата
- за квалификацията на деянието по ОА.
По така изложените правни съображения на база възприетата в настоящите
мотиви фактическа обстановка и изведените от нея правни изводи съдът прие, че
подсъдимият не е извършил престъплението умишлено убийство по чл.115 НК, което се
поддържа с ОА. За да е съставомерно от обективна и субективна страна това престъпление,
е необходимо да е налице умишлено умъртвяване
на пострадалия.
В случая от обективна страна, както се
посочи вече, е налице причинена смърт от подсъдимия на пострадалия К. С..
Причинената смърт обаче е при превишаване пределите на неизбежна отбрана и това
превишаване се установи безспорно от СПЕ, че се дължи на силна уплаха, предизвикана
от действията на пострадалия, насочени първоначално към имуществото и личността
на близки роднини на подсъдимия и накрая
изразено в жестоко физическо посегателство над неговата личност, така и от
действията на лицата от предвожданата от него тълпа.
По подробно развитите вече
съображения съдът не споделя изложеното в ОА- на стр.8 и 9 от него- за
обективната съставомерност на престъплението по чл.115 НК, че подсъдимият
умишлено умъртвил пострадалия, тъй като насочил към него пистолета, подаден му
от сина му. Този правен извод на държавното обвинение е формиран при правилно
възприета в основни линии фактическа обстановка, но е останал изолиран и
абсолютно неподкрепен от нея. Да, подсъдимият действително е произвел два
изстрела от близко разстояние, насочени към тялото на пострадалия и му е
причинил посочените в СМЕ увреждания. Само че това е станало на финала на
разразилата се сага, предизвикана с действията на пострадалия и в момент, когато
дори след предупредителните изстрели във въздуха и предупреждението на
подсъдимия към пострадалия да спре побоя над него с металната тръба или ще го
застреля. Подсъдимият, произвеждайки изстрелите към тялото на пострадалия в
момент, когато физическото нападение на пострадалия към него не е приключено, е
действал при условията на неизбежна отбрана по см.на чл.12 ал.1 НК само и
единствено с цел да отблъсне това нападение и да защити здравето и живота си.
Подсъдимият в никакъв случай поради това не е целял самоцелно умишленото
умъртвяване на пострадалия. Т.е. прокурорът не е обсъдил цялостно и в пълнота събраните
по делото доказателства при формиране на правните са изводи за квалификацията
на деянието, като ги е обсъдил едностранно и е игнорирал изцяло от обсъждането си
заключението на СМЕ.
Съдът
възприе и различен от възприетия в ОА механизъм на причиняване на увреждането
- че двамата/пострадалият и подсъдимият/
са били прави в момента на изстрелите, т.е по вариант първи от заключението на от
повторната балистична експертиза на в.л. П.П. и Р.Т. и изложи съображенията си за това. Вярно е, че
и при двата варианта, посочени в заключението,
е възможно да се причинят констатираните у пострадалия увреждания, довели до
смъртта му. Но съдът при възприемане на правилния механизъм взе предвид
свидетелските показания на свидетелите с тайна самоличност - с идентификационен номер 1 и 2, както и
показанията на св.М./които казват, че след като е бил клекнал, подсъдимият е
успял да се изправи и е стрелял към пострадалия. И затова, преценявайки в
съвкупност съгласно изискването на
чл.305 ал.2 и 3 НПК събраните доказателства - СМЕ и гласните доказателства на
свидетелите-очевидци/двамата с тайна самоличност и показанията на св.М./, съдът
прие , че увреждането на пострадалия е причинено при описания във вариант първи
от заключението механизъм. По тези съображения съдът намери за неправилно и
неподкрепено от наличните доказателства възприетия механизъм на причиняване на
увреждането в ОА.
Съдът счита за неподкрепено от доказателствата по делото и изложението в
ОА, за субективната съставомерност на престъплението по чл.115 НК/ на л.8 от
него/ - че обвиняемият произвел изстрелите с пистолета си, за който знаел, че е
годен да стреля от непосредствена близост – 1,5 м, което обективира в
достатъчна степен намерението му да убие пострадалия, което е и сторил. Насочването на пистолета в непосредствена
близост към тялото на пострадалия е обективно установен по делото факт. Но това
действие не е било с единственото намерение да убие пострадалия, както е приел
прокурорът. Това действие на подсъдимия е било с единственото намерение той да
защити живота и здравето си от неприключилото към него нападение с метална
тръба от пострадалия, който факт е убягнал от обсъждането на обвинението. И отново
съдът намира за необходимо да посочи, че и при правния си извод за субективната
страна на престъплението по чл.115 НК прокурорът отново е игнорирал СПЕ. За да
е налице пряк умисъл, трябва деецът да е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, да е предвиждал неговите общественоопасни последици и да е
искал тяхното настъпване. В случая обаче предвид всичко гореизложено по
несъмнен начин се установи, че не се установява целенасочено поведение на подсъдимия
по отнемане живота на пострадалия. напротив.Установи се безспорно реално
противоправно нападение на пострадалия над подсъдимия, което не е било
приключено при произвеждане на изстрелите от подсъдимия. А последното действие
на подсъдимия е било с единствената цел да отблъсне застрашаващото живота и
здравето му нападение на пострадалия.
При така установеното съдът прие, че правната
квалификация на деянието с ОА не обвързва съда. Ако са налице обстоятелства, които
налагат промяна на приложимия материален закон в полза на подсъдимия, съдът е в
правомощията си да го стори, тъй като няма законова пречка за това. Съдът при
така описаната в ОА фактическа обстановка, разширена в детайлите й и само
различаваща се по възприетия от съда механизъм на причиняване на увреждането на
пострадалия, установи след изслушване на в.л., изготвило СПЕ в
ДП, че подсъдимият е извършил деяние по друг текст на закона, който е по-леко
наказуем и го приложи, без да е необходимо изменение на обвинението от
прокурора. В случая такава пречка не съществуваше за съда, тъй като съкратеното
съдебно следствие се проведе при
хипотезата на чл.371 т.1 НПК, т.е. при одобрено съгласие да не се провежда
разпит на всички свидетели и вещи лица, с изключение на заключението на СПЕ. Това
би било невъзможно, ако съдебното следствие беше проведено при хипотезата на чл.371 т.2 НПК, което съдът отказа да
стори в съдебното следствие.
По всички изложени съображения
съдът счита, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.115 НК и не споделя съображенията на прокурора
за съставомерност на обвинението по ОА с предложената там правна квалификация. Затова
с присъдата си съдът призна подсъдимия за невиновен в това умишлено да е
умъртвил другиго – К.С.С., поради което и на основание чл.304 НПК го призна за
невиновен в извършването на това престъпление с правна квалификация съгласно
обвинителния акт по чл.115 НК и го оправда по това обвинение.
- Относно
алтернативата на защитата за правна квалификация на деянието по чл.118 НК.
За пълнота на изложението съдът намери, че следва да обсъди защо не прие
предложената от защитата алтернатива за приложение на чл.118 НК. Тази норма
урежда хипотезата на убийство, извършено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или негови ближни, като са предвидени съответни
наказания съответно за случаите на чл.115 и чл.116 НК. При силното
раздразнение/физиологичен афект/ правилната психическа и волева дейност на дееца до голяма степен е ограничена, поради
което той, макар и да запазва вменяемостта си, не може да овладява чувствата и волята си напълно
поради силна нервна възбуда и под тяхно въздействие взема решението да извърши
деянието/ в този смисъл е Р-281-70-ІІ г.о./.
В случая е установено по делото от СПЕ, че подсъдимият е бил в състояние
на физиологичен афект, който припокрива силната уплаха и страховия афект и че е
предизвикан от пострадалия. Разграничението между двете престъпления – по
чл.118 НК и по чл.119 НК- се основава единствено напреценка относно момента на извършване на престъплението – дали то е извършено, когато
противоправното нападение на пострадалия над подсъдимия още не е приключило или
е извършено непосредствено след приключването му.
Съдът възприе, че подсъдимият е
действал в състояние на неизбежна отбрана по см.на чл.12 ал.1 НК, а не при
физиологичен афект по см.на чл.118 НК, като съобрази тази единствената разлика
между двете престъпления. Тази разлика е детайлно уредена в ППВС № 12/29.11.1973 г. т.5, съгласно
което различието между убийството и телесната повреда, извършени в положение на
неизбежна отбрана и осъществени при условията съответно на физиологичен афект
по чл.118 и чл. 132 НК е в това, че при неизбежната отбрана деецът действа, докато
нападението още не е приключило и цели отблъскването му, а във втория
случай – след като нападението вече е завършило.
По категоричен начин се установи, че
подсъдимият е произвел изстрелите към пострадалия, за да отблъсне нападението
му и че то още не е приключило в този момент. Освен изложените вече подробни
фактически и правни съображения за това най-красноречивото доказателство в
подкрепа на този извод е поведението на пострадалия и след произвеждане на
изстрелите към него от подсъдимия - той отново е тръгнал към подсъдимия да го напада, дори му е нанесъл няколко нови
удара и едва след това е паднал на земята. Едва с падането на пострадалия на
земята след двата изстрела от подсъдимия нападението на пострадалия над
подсъдимия е било преустановено.но след направените няколко крачки, тъй като
вече е бил ранен, е паднал на земята.
Именно по тези съображения правилната квалификация на деянието е по
чл.119 НК във вр. с чл.12 ал.4 НК, както вече се обоснова съдът и което стори с
произнесената присъда.
6.По гражданските искове
Предявените граждански искове за
неимуществени вреди от децата на пострадалия – гражданските ищци К. и А. С.и ,
както и от съпругата на пострадалия С.С. и от майката на пострадалия Т.М. съдът
намери за доказани по своето основание, но за частично основателни по размер,
по следните съображения:
Съгласно ППВС № 12/1973 г., когато
престъплението е извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана,
макар и да е ненаказуемо, деецът носи гражданска отговорност за причинените от
престъплението вреди.
Исковете са допустими, защото са предявени от
лица, имащи право съгласно чл. 84 НПК да се конституират като граждански ищци,
тъй като са претърпели неимуществени вреди от престъплението.
За да
се ангажира деликтната отговорност на подсъдимия, трябва да са налице кумулативно
за всеки един от тези искове елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45 ЗЗД: вреда, противоправно поведение, вина и
причинно-следствена връзка между причинената вреда и виновното противоправно
поведение на дееца.
Такова кумулативно наличие за всеки един от
горепосочените граждански искове се установи от доказателствата по делото. Налице
е причинена от подсъдимия вреда/деликт/
– смъртта на пострадалия. Налице е причинна връзка между вредоносния
резултат-смъртта на пострадалия и действието на подсъдимия – причиняване
смъртта на пострадалия чрез огнестрелно нараняване, макар и при превишаване
пределите на неизбежната отбрана поради уплаха. Доколкото обаче вредата е
причинена от подсъдимия при превишаване пределите на неизбежна отбрана поради
силна уплаха, няма как и при произнасянето на съда по гражданския иск да не се
вземе предвид, че той се е намирал в състояние на силна уплаха, което е ограничавало
в значителна степен възможността му правилно да прецени обстановката и да се
защитава в пределите на неизбежната отбрана.Затова се приема/вж т.8 от ППВС № 12/1973 г./, че тук вината
е толкова незначителна, че не е обществено оправдано да се налага наказание на
отбраняващия се. Фактът на ненаказуемост на деянието по чл.12 ал.4 НК, както се
посочи вече, не освобождава дееца от гражданската му отговорност за причинените
вреди, но тази форма и специфика на вината трябва да се отчете и при определяне
размера на всеки един от гражданските искове.
Въпреки това е налице виновно поведение на
подсъдимия за причиняване на вредоносния резултат, а именно – умисълът за
превишаване пределите на неизбежната отбрана с произвеждане на изстрелите,
причинили смъртоносното нараняване на пострадалия. От СМЕ се установи, че
смъртта на пострадалия К.С.С. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, настъпили в резултат на
остра кръвозагуба от двете огнестрелни наранявания на корема и таза - с нараняване на коремни органи и масивен кръвоизлив в коремната кухина.
От събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите Ж. Г. и
св.Ц. В.а и св. Г. Я. се установи, че децата на пострадалия, неговата съпруга и
майка са претърпели неимуществени вреди от
престъплението - болки и страдания от смъртта на пострадалия К. С..
Смъртта му е била възприета и преживяна тежко от дъщерите му А.С. - родена
*** г. и К.С. – родена *** г. и особено от
по-голямата от тях К.К.С.. Тя плакала много за загубата на баща си, след като
разбрала за смъртта му. Поведението на К. след смъртта на баща й видимо се
променило. Тя преди това била радостна, а след случая станала мълчалива и необщителна, разговаряла
с други хора, само ако те първи я заговорят. Малката дъщеря А.К. поради
по-малката й възраст не показала видима промяна след смъртта на баща си както
нейната по-голяма сестра. Но загубата на бащата, който осигурявал финансово
семейството, се отразила съществено на начина им на живот. Затова няколко месеца след смъртта му децата
на пострадалия заедно с майка им св.С.А.С. се преместили при родителите си в
гр.*** с цел те да й оказват
финансова и морална помощ при
отглеждането и възпитанието на двете й малолетни деца.
Самата С.С. също тежко преживяла загубата
на съпруга си. Те били едно
нормално и добро семейство, което
живеело задружно. Периодично св. С. ходела на гости при родителите си в гр. ***, пребивавала там по
няколко дни, понякога и седмица, след което идвал с колата съпругът й пострадалият
К. С. да си прибере семейството и всички се връщали в жилището си в ***, където
живеели в една къща с родителите на пострадалия. Периодично между съпрузите
имало спорове, но те били в рамките на нормалните за едно семейство такива. К.
работел в строителството заедно със св.Янков-първи братовчед на С.А. и печелел
добре от тази си работа. Той освен че подсигурявал материалната издръжка на
семейството бил и моралният стожер в семейството, занимавал се с възпитанието
на децата си и особено с по-голямата си дъщеря К.. Децата винаги били добре
облечени, ходели на училище.
Загубата на К. С. била приета тежко и от
неговата майка св.Т.С.. Сестрите й св.Ж. Г. и
св.Ц.В. не посмели да й кажат веднага за
смъртта на К., а първоначално й казали,
че е в болница в София – в „***”. Тогава св.Т.С. им дала пари да му купят
пижама и настоявала да отиде на свиждане в болницата. Затова брат й бил принуден да й каже за
смъртта на К., от което на нея й прилошало. След смъртта на сина си св.Т.С.
плачела през нощта и сестрите й св.Г. и В.
били постоянно покрай нея, като я успокоявали, че трябва да живее заради
внуците си, убеждавали я да работи градинката си в двора, за да си запълва
времето и отвлича вниманието и да не мисли само за загубата на сина си.
Съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД на обезщетяване
подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая се установи, че причинените
неимуществени вреди – претърпените болки и страдания от децата, съпругата и
майката на пострадалия - са пряка и непосредствена последица от увреждането,
т.е. от смъртта на пострадалия. Следователно
тези неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.
Чл.51 ал.2 ЗЗД задължава съда да съобрази
поведението на пострадалия – т.е. да прецени дали от негова страна има
съпричиняване, дали той е допринесъл за настъпването на вредите при определяне
размера на дължимото обезщетение. При
определяне степента на съпричиняване следва да се извърши съпоставка между
тежестта на нарушението от делинквента /т.е. подсъдимият/и поведението на
увреденото лице/ пострадалият Кр.С./, за да бъде установен действителният обем,
в който всеки от тях е допринесъл за причинената смърт на пострадалия С..
Съгласно чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се преценяват от съда по
справедливост. Понятието „ справедливост” по посочения текст се преценява по
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразяват от
съда и които са свързани с отрицателните изживявания от всеки един от
гражданските ищци от настъпилата смърт на наследодателя на първите три ищци и
на сина на четвъртата от тях.
При съвкупна преценка на събраните по
делото релевантни за гражданските искове доказателства и в рамките на
визираните му от разпоредбите на чл.51 ал.1 и 2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД правомощия съдът прие всеки един от предявените искове
от посочените лица за частично основателен.
Съображенията за това са следните:
В случая се установи безспорно по изложените по-горе правни съображения,
че смъртта на пострадалият К. С. е причинена от подсъдимия при превишаване от
него на пределите на неизбежната отбрана и че това превишаване се дължи на
силната уплаха на подсъдимия. Последният в продължение на между 15 и 20 минути
е бил жестоко бит от пострадалия с носената от него метална тръба, а
подсъдимият е бил с голи ръце срещу нападателя си, който го е превъзхождал и
физически с ръста си. И след като жестокият неравностоен побой от пострадалия
продължавал, подсъдимият се уплашил за живота си и извикал на сина си да му
даде пистолета. Подсъдимият дори след поемането на пистолета се е опитал да
спре нападението на пострадалия над себе си, като е произвел предупредителни
изстрели във въздуха, викайки към пострадалия: ”Махай се, ще те застрелям”. Но
и това не спряло нападението на пострадалия над подсъдимия. Пострадалият след
безбройните жестоки удари „където завари” по тялото на подсъдимия, за пореден
път е опрял металната тръба в гърлото му и му е заявил, че ще навре тръбата в
гърлото му. И тогава подсъдимият, след като в резултат на непреставащото реално
и силно агресивно непосредствено физическо
нападение на пострадалия с металната тръба, е бил в психическо състояние
на силна уплаха за здравето и живота си, от разстояние около 150 см е насочил
пистолета към пострадалия и е произвел два изстрела в него. Но, дори и ранен, пострадалият
отново пристъпил към подсъдимия и му нанесъл няколко удара с металната тръба. А
подсъдимият след извършване на деянието бил шокиран. Той стоял „застинал”,
неподвижен, с отпуснати ръце и не реагирал на ударите на пострадалия. Последният
едва след няколко минути паднал на земята вследствие огнестрелното нараняване и
едва тогава било прекратено нападението над подсъдимия.
Съдът взе предвид и цялото предходно поведение на пострадалия – преди
пряката физическа агресия директно към подсъдимия, който е организатор и
предводител на въоръжената с камъни, вили и бутилки тълпа, която повел да търси
сметка на П. за това, че предния ден бил бит от брата и сина на подсъдимия негов
далечен братовчед Н. М.. Но се установи безспорно, че лицето Н. М. е
предизвикал конфликта предната вечер със сина на подсъдимия и че в боя над Н. М.
е участвал брата на подсъдимия и единия от синовете му, което им поведение е
било след удряне брата на подсъдимия от Н. М.. Безспорно се установи, че лично подсъдимият не е имал никакво участие
в този побой. И въпреки това пострадалият е насочил цялата си физическа
агресия към подсъдимия. Тази агресия е била упражнена след нанесени удари от
пострадалия с металната тръба най-напред по главата на майката на
подсъдимия, след това на вуйчо му, когато вече пострадалият е счупил с металната
тръба предното стъкло на колата на вуйчото на подсъдимия. Заради това съдът
прие, че така описаното изключително агресивно и с нищо неоправдано поведение
на подсъдимия е единствена причина за възникването и протичането на описаната
сага, в която участието на подсъдимия е било твърде краткотрайно и е било с
единствената цел да защити живота си от непосредственото противоправно
нападение на пострадалия над него, което нападение било и крайно неравностойно
откъм употребени оръдия от двамата до момента на произвеждане на двата фатални
изстрела от подсъдимия. За съжаление пострадалият е заплатил за това си
поведение с живота си.
Децата
на пострадалия към момента на смъртта му 1.03.2014 г. са малолетни. К.С. е
на навършени 8 години, а А.С.-на навършени 5 години. В тази ранна детска
възраст те са лишени от моралната и материална подкрепа на баща си и особено
по-голямата от двете малолетни граждански ищци е изживяла тежко загубата на
баща си, което се е проявило в нейното поведение, настроение и възприемане на
новата ситуация след смъртта на баща й. По-малката малолетна гр.ищца А. не
толкова осезателно и с явно изразено поведение е възприела загубата, но това се
дължи на по-ниската й детска възраст и присъщите за нея възприятия на събитията
от заобикалящата действителност, вкл.настъпилата в семейството негативна
промяна.
При тези близки емоционални
отношения на привързаност между пострадалия и децата му с причинената му смърт
са били причинени неимуществени вреди на всяка една от малолетните му дъщери К.
и А.. Неговата внезапна смърт е била за всяко от двете му деца в тази ранна
детска възраст непреодолима загуба,
вследствие на която те са загубили в негово лице своята материална и морална
опора, а К. е променила видимо поведението си – станала е по-затворена в себе
си, по-замислена и необщителна.
Съобразявайки претърпените от всяко от
двете малолетни деца на пострадалия болки и страдания от ранната и внезапна
смърт на баща им, от една страна и от друга страна степента му на съпричиняване
на вредоносния резултат съгласно
изискването на чл.51 ал.2 ЗЗД - факта, че изключително агресивното поведение на
пострадалия е единствената причина за трагичния инцидент, финализиран за
съжаление с неговата смърт, в
съответствие с прогласения с чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, съдът счита
/въпреки практическата невъзможност да се обезщети загуба от такъв характер/,
че една сума от по 20 000 лв. за
всяко едно от двете деца в най-пълна степен ще репарира така причинените им с деянието неимуществени вреди от
настъпилата смърт на баща им К. С..
Върху уважената сума от 20 000 лв. се дължи съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД във
вр. с чл.84 ЗЗД и законна лихва от
датата на причиняване на смъртта - 1.03.2014
г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над 20 000 лв. до
претендираните 90 000 лв. исковете за непозволено увреждане, предявени от
всяко едно от двете деца, се отхвърлиха
като неоснователен.
Съпругата на пострадалия С.А.С. също е
преживяла тежко загубата на 35-годишния си съпруг. Те са били едно нормално
семейство, на което пострадалият е осигурявал добър жизнен стандарт. Той освен
това е бил и моралният стожер на семейството, тъй като се установи, че се е
грижел и за възпитанието на децата си. В
него лице следователно съпругата му е загубила една както морална, така и материална
опора по отношение грижата за семейството и възпитанието на децата, което увеличава
чисто човешкото страдание от загубата на спътника й в живота в разцвета на
неговия живот. Съобразявайки от една страна претърпените болки и страдания от С.С.
вследствие внезапната загуба на съпруга й и от друга страна степента му на
съпричиняване на вредоносния резултат съгласно изискването на чл.51 ал.2 ЗЗД,
съдът прие съобразно прогласения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо
възмездяване на причинените й с деянието неимуществени вреди, че една сума от *** лв. ще репарира
причинените й неимуществени вреди от внезапната смърт на съпруга й при
описаните обстоятелства. Върху уважената сума от *** лв. се дължи съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД във
вр. с чл.84 ЗЗД и законна лихва от
датата на причиняване на смъртта -
1.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над *** лв. до претендираните *** лв. се отхвърли като
неоснователен.
Майката на пострадалия Т.М. е
преживяла тежко смъртта на сина си. Със семейството на сина й М. и съпругът й С.М.
живели в една къща, но в различни домакинства. Т.М. живеела в едно домакинство
със съпруга й С. С. М.. Тя е била
стресирана още когато е разбрала за раняването на сина й, тъй като близките й
първоначално не посмели да й кажат, че синът й вече не е между живите. След
смъртта му тя се е затворила в себе си, не спяла през нощта, дезинтересирала се
е от нормалните си преди това житейски занимания и все още преодолява загубата
с помощта на сестрите си. Съобразявайки от една страна претърпените болки и
страдания от Т.М. от внезапната загуба на сина й и от друга страна степента му
на съпричиняване на вредоносния резултат съгласно изискването на чл.51 ал.2 ЗЗД, както и факта, че те са живели в една къща, но не и в едно домакинство и
че не се установи някаква по-близка емоционална връзка между тях, съдът прие
съобразно прогласения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на
причинените й с деянието неимуществени вреди/въпреки практическата невъзможност
да се обезщети една майка за загуба от такъв характер/, че една сума от *** лв. ще репарира
причинените й неимуществени вреди от внезапната смърт на съпруга й. Върху
уважената сума от ***
лв. се дължи съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84 ЗЗД и законна лихва от датата
на причиняване на смъртта - 1.03.2014 г.
до окончателното изплащане на сумата. За разликата над *** лв. до претендираните *** лв. се отхвърли като
неоснователен.
Общо за отхвърлителните части на горните
искове с правно основание чл.45 ЗЗД: съответно над *** лв. за всяко от двете деца, над *** лв. за съпругата и над *** лв.за майката на
пострадалия съдът прие, че в тези им
части гражданските искове са неоснователни поради изключително високата степен
на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия и приетата форма на вина на подсъдимия, който е действал при
условия на неизбежна отбрана, но е превишил пределите й. Евентуалното уважаване
на всеки от исковете в по-големи от уважените размери би означавало пренебрегване
законовите изисквания на чл.51 ал.2 ЗЗД, така и с чл.52 ЗЗД.
С присъдата си съдът отхвърли изцяло предявения граждански иск от бащата на
пострадалия С. С. М., по следните съображения: Загубата на дете от родител
безспорно е човешка трагедия, която не може да се възмезди с паричен
еквивалент. По делото обаче не се събраха конкретни доказателства в насока как
точно гр.ищец С.М. е понесъл загубата на сина си. Към това обстоятелство съдът
прибави и безспорно установения факт, че С. С. е бил едно от активно участвалите
в нападението над П. лица, като е бил въоръжен с брадва и се е опитвал да удари
с нея брата на подсъдимия, но не е успял. Именно поради тази причина С.М. е бил
и на мястото на конфликта и се е опитал
да запази сина си с тялото си от нападение на лица от фамилията П. след
падането му на земята. Съобразявйки и неговото собствено поведение в деня на
трагичния инцидент, съдът прие, че с косвеното си участие си в това
противоправно нападение е допринесъл за
ескалацията на конфликта, чийто финал за съжаление е настъпил със смъртта на пострадалия
негов син Кр.С.. По тези съображения съдът намери иска на този граждански ищец
за изцяло неоснователен и го отхвърли с присъдата си.
На осн.чл. 301 ал.1 т.11 НПК
с присъдата си съдът постанови веществените доказателства по делото:
1. Кашон с дрехи – комплект тъмносин
анцуг – срязан; черен пуловер; потник мъжки с вх. № на НИКК случай 2014 – 04893
– С;
2. Материали след извършена експертиза
на отривки от НИКК – случай 2014 -00921;
3. Допълнителен биологичен материал за
ДНК експертиза по случай 2014-00922 от НКК – МВР – София;
4. Неизследван тампон с червена
течност, иззет от пейка пред дом № 7 в с.***, ул.“***“;
5. Образци за сравнително изследване за
ДНК и за дактилоскопна експертиза от М.П.;
6. Опаковки от иззети от местопроизшествието
веществени доказателства- от гилзи и патрони;
7. Патрон кал.9х19, разделен на две
части след експертизата;
8. 5 броя гилзи 9х19 и два проектила;
9. Тампон с червена течност, иззет от
земята до жълт автомобил КН 16 60 АК, неизследван;
10.Разрешително за оръжие с изтекъл
срок на името на М.С.П.;
11.Цепеници и части от дървета, иззети
от местопроизшествието;
12.Суитчър, тъмночервен, плюшен,
мръсен, иззет от местопроизшествието;
13. Неизследвани нокти и поднокътно
съдържимото от Р.М. П., М.С.П., М. Р. С., Р. С.П., ведно с протоколи за
изземване на образци за сравнително изследване – да се унищожат на основание
чл. след влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.53 ал.1 б.4а” НК
вещественото доказателство пистолет „***” калибър ***
мм № ***, намиращ се на
съхранение в служба „КОС” при РУ МВР гр.*** на основание чл. 53, ал.1 буква „а”
от НК да се отнеме в полза на държавата.
На осн.чл.301 ал.1 т.12 във вр. с чл.189 ал.3 НПК подсъдимия беше
осъден с присъдата да заплати следните разноски в полза на държавата:
= д.т. по сметка на КОС в размер на *** лв. съразмерно уважената част на гражданските искове
и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист и 30 лв. разноски, заплатени от
бюджета на КОС за явяването на в.л. д-р П..
= на гражданския ищец и частен обвинител И. Шушков - разноските му по
делото в размер на ***
лв.;
=
разноските от ДП – по сметка на РУП – *** за изпълнените в ДП експертизи
в размер на общо ***
лв.
Разноски на частните обвинители и граждански
ищци не се присъдиха, тъй като в пълномощните им е записано, че адвокатската
услуга е безплатна.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: