№ 3893
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110130168 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ **** от 15 март 2023 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седми март през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 30168 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
1
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано
е въз основа на Искова молба, вх. № 114929/07.06.2022г. на СРС, подадена
във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 03.10.2021г. по ч.гр.д. № 52567/2021г. на СРС.
Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. П.Н. е предявил срещу Я. Б. Д.
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника,
че същият дължи на „**********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на
недвижим имот - апартамент в град София, ж.к. "**********", бл. 727, вх. А,
ет. 1, ап. 6, аб. № *********, както следва:
969,84 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2017г.-м.12.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (09.09.2021г.) до окончателното им изплащане;
257,02 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-24.08.2021г.;
18,85 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2018г.-
м.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (09.09.2021г.) до
окончателното им изплащане;
4,11 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2018г.-24.08.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника
съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е
доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Дарина Кирчева, която
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Я. Б. Д. чрез назначения му
особен представител адв. В. С. - АК-София, е подал Отговор на исковата
молба, вх. № 18532/24.01.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове
като неоснователни. Изтъква, че не става ясно кой е живял в процесния имот,
как е ставало измерването на употребената топлинна енергия и как е
уведомяван собственикът на имота за начислените суми. Освен това
жилището било без радиатори, откъдето се поставя въпросът на каква база е
формирана исковата претенция. Не можело да се обяви за длъжник някой,
който не знаел, че дължи някому нещо. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от назначения
му особен представител адв. С., който оспорва предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
2
Третото лице – помагач „***********" ЕООД е депозирало молба, вх.
№ 59704/02.03.2023г. на СРС, в която изразява становище за доказаност и
основателност на предявените искове. За насроченото по делото публично
съдебно заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и възраженията на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за
решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на
иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което
е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
С Нотариален акт от 18.06.1996г. на Нотариуса при СРС Р.Р.Т. е
продала на Я. Б. Д.а и К. Б.а Д.а недвижим имот - апартамент в град София,
ж.к. "**********", бл. 727, вх. А, ет. 1, ап. 6, ведно с прилежащите му площи,
права и помещения. С Нотариален акт № ************г., т. ІІІ, рег. № ****,
дело № 340/15.04.2015г. на Нотариус № *** - И.Д., Я. Б. Д. е признат за
собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност на 1/2
идеална част от описания имот. С Нотариален акт № 29/18.12.2019г., т. І, рег.
№ 5657, дело № 26/2019г. на Нотариус № *** - А.И., Я. Б. Д. е продал на
П.Р.П. процесния имот. С оглед изложеното може да се приеме, че за
процесния период Д. е бил негов собственик. Въз основа на представената
разпечатка от Решение № 249316/25.10.2017г. по гр.д. № 29657/2019г. на СРС
не може да се направи различен извод, доколкото решението е представено
като разпечатка със заличени данни и няма информация дали е влязло в сила.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
3
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между
клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното
дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо
съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на
ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма,
макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените
от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи,
облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със
собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за
доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-
гр.д.420/2009г.-ІVг.о.). Доколкото ответникът е собственик на
топлоснабнения имот, то същият през процесния по делото период е имал
качеството на клиент на топлинна енергия, която закупува от "**********"
ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно отношение,
съответно носи отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения
имот топлинна енергия.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на
същата следва да съответства на реално доставеното количество такава.
Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на
потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и
начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от
счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на
специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно
чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато
за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из
областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо
изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се
отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество
сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това
обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия,
съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и
съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и
нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане
на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като
неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила,
4
както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото
вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си
върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота,
съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата,
настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове
следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна
експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не
може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в
това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени
от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения,
включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на
делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество
и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите,
съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.), чл. 53 от
Наредбата № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването и чл. 139, ал. 2 ЗЕ,
имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други
трети лица или държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се
осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и
последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално
доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този
момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума
за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на
дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка
топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално
потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо
съответна на задачата специалност, е проверило редица данни в съответни
документи. Заключението му съдът кредитира напълно като изготвено от
компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на поставените
въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно
отчитане на общия топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване
за сметка на „**********“ ЕАД на технологичните разходи на абонатната
станция. Разпределението на топлинната енергия е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е направено с
годни измервателни уреди.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че стойността на реално доставеното количество
топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период е 1150,39
лева. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице,
при пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено
обосноваване на изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под
съмнение тяхната вярност, се установява липса на заплащане на така
5
установената като дължима сума. Ответникът, в чиято доказателствена тежест
бе да установи заплащане на задълженията си, не наведе доказателства в тази
насока. Следователно предявеният за по-малка от установената като
дължима сума иск за главница за топлинна енергия е изцяло основателен
и следва да бъде уважен.
Сумата за сградна инсталация е винаги дължима, независимо дали
потребителят ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота си или
не. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната
инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния
период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните
имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли
ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички
имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или
демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите ú топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти
на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна енергия в
сградата чрез затопляне на стените, подовете и т.н. и повишава температурата
в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Следователно потребителите в такива сгради не заплащат
загубите на топлоснабдителното предприятие, защото неговата собственост
достига до абонатната станция и именно там се измерва общото количество
потребена енергия в цялата сграда - етажна собственост: така р.5/22.04.2010г.-
к.д.15/2009г.-КСРБ. Титулярят на права върху отделни обекти в сградата
може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата – ТР 2/2016-2017-ОСГК.
Затова и собствениците на обект в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя обект. Макар действително понякога да е
трудно или дори невъзможно да се определи с точност количеството
топлинна енергия, отдадена от тази инсталация във всеки обект, всъщност
това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана
вътре в съответния обект от физическите компоненти на сградната
инсталация като топлопроводите и тръбите, които минават през него, но и
топлообменът между отопляваните и неотопляваните обекти. В този смисъл
отделните самостоятелни обекти в сградите в режим на етажна собственост
не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между
отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните
помещения. Затова и няма пречка в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки
собственик на самостоятелен обект в сградата пропорционално на обема на
неговия обект. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз в
6
Люксембург от 05.12.2019г. по съединени дела № С-708/17 и № С-725/17.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза
се установи, че дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 18,85
лева.
Вземайки предвид стойността на реално потребената топлинна енергия
и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, на
основание чл. 162 ГПК съдът приема, че дължимата лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия възлиза на сума, по-висока от
претендираните 257,02 лева, поради което искът за посочената в исковата
молба по-малка сума следва да бъде уважен. От заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че лихвата върху
главницата за дялово разпределение възлиза на 4,11 лева, за колкото е
предявен искът, поради което същият е изцяло основателен.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми,
съдържащи се в отговора на исковата молба, са неоснователни. Следва да се
изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на ответника в
качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото
право на разноски има само ищецът. Съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
75,00 за разноски в заповедното производство, в които е включена
пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислено при
пълен размер от 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски по делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на
1175,00 лева, в които е включена пропорционална част от юрисконсултско
възнаграждение, изчислено при пълен размер от 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Я. Б. Д., ЕГН
**********, от град София, дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК ***********,
със седалище в град София, във връзка с топлоснабдяването на недвижим
имот - апартамент в град София, ж.к. "**********", бл. 727, вх. А, ет. 1, ап. 6,
аб. № *********, както следва:
969,84 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2017г.-м.12.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (09.09.2021г.) до окончателното им изплащане;
257,02 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-24.08.2021г.;
7
18,85 лева за главница за дялово разпределение за периода м.08.2018г.-
м.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (09.09.2021г.) до
окончателното им изплащане;
4,11 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.10.2018г.-24.08.2021г.
ОСЪЖДА Я. Б. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на
„**********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75,00 лева, представляваща разноски
в заповедното производство (ч.гр.д. № 52567/2021г. на СРС).
ОСЪЖДА Я. Б. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на
„**********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1175,00 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 30168/2022г.
на СРС).
Решението е постановено при участието на „***********“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8