Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 09.07.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На петнадесети юни 2021 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №1310 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София твърди в исковата си молба, че на
09.10.2015г. е сключен Договор за потребителски кредит №********** между „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, Ф.К.Д., като длъжник и Марин Танев Димов,
като солидарно задължено лице по договора, при следните параметри: сума на
кредита: 4000 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската: 247.29 лв.;
годишен процент на разходите /ГПР/: 49.90 %; годишен лихвен процент: 41.17 %;
лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 5934.96 лв. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги: 3000.00 лв.; размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 125.00 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: Общо задължение: 8934.96 лв.; Общ размер на вноска: 372.29
лв.; Дата на погасяване: 25- ти ден от месеца.
Твърди също, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски
кредит /ДПК/ неразделна част от него са Общи условия /ОУ/, които са предадени
при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали
преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават
да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения
и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги. На основание ОУ към договора за потребителски
кредит във връзка с чл.121-127 от Закона за задълженията и договорите Марин
Танев Димов, в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит
се задължава да отговаря за задължението на Ф.К.Д. при условията, посочени в
договора. Съгласно т.5 от Договор за потребителски кредит № ********** Ф.К.Д. е
пожелала да бъде извършено рефинансиране на друго нейно задължение към
дружеството с част от отпуснатата сума, както следва: Задължение по ДПК
********** в размер на 2020.54 лева към „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД; „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора,
като на 12.10.2015г. превежда остатъчната парична сума в размер на 1979.46 лв.
по посочена от длъжника Ф.К.Д. банкова сметка (***еренция: 270PMWP15285007, с
дата 12.10.2015 г.). Общият размер на отпуснатата сума по договора е 4000.00
лв. От своя страна длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит
№ **********, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 372.29 лв. и падежна дата всяко 25- то число на
месеца.
Ищецът сочи, че на 26.02.2016г. Ф.К.Д. подава Заявление за промяна на
погасителен план по ДПК № **********, с което желае да отложи една погасителна
вноска. На 10.03.2016г. между ’’ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и длъжника е
сключен Анекс № 1, за отлагане на една погасителна вноска, която се пада № 4 от
погасителния план. Ф.К.Д. се задължава да изплаща задължението си по процесния
договор по нов погасителен план, който се променя от 24 на 25 погасителни
вноски. Годишният процент на разходите след сключването на Анекса е в размер на
45.69%. Останалите клаузи на Договора за потребителски кредит № ********** не
са засегнати и остават непроменени.
На 06.04.2016г. Ф.К.Д. подава Заявление за промяна на погасителен план по
ДПК № **********, с което желае да отложи две погасителни вноски. На 13.04.2016
г. между ’’ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и длъжника е сключен Анекс № 2, за
отлагане на две погасителни вноски, които се падат № 6 и № 7 от погасителния
план. Ф.К.Д. се задължава да изплаща задължението си по процесния договор по
нов погасителен план, който се променя от 25 на 27 погасителни вноски.
Годишният процент на разходите след сключването на Анекса е в размер на 39.50
%. Останалите клаузи на Договора за потребителски кредит № ********** не са
засегнати и остават непроменени.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № ********** длъжникът Ф.К.Д.
дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план в размер
на 1934.96 лв. Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение,
което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се
разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния
план. Неизпълненото договорно възнаграждение е в размер на 570.28 лева.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи
възнаграждение в размер на 3000 лева като са погасени 1750 лева и остават
дължими 1250.00 лв.
Предвид основанието, на което се търси вземането, а именно предсрочна
изиксуемост, цялото неизплатено вземане е изискуемо в пълния си дължим размер.
В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за
кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има
възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски,
да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични
средства.
Предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
към Договора за потребителски кредит е следният: Кредиторът са задължава да
предостави на КП по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ
изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в: I. Приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит; II.Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; III. Възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; IV.Възможност за смяна на
дата на падеж; V.Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства; Съгласно т.18.1. от ОУ към ДПК и Споразумението „Неразделна част от
ДПК са ОУ, погасителен план и евентуално
други приложения като, но не само Споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги, в случай че КЛ/СД е сключил такова.“ Съгласно т.18.2 от ОУ към ДПК и
Споразумението „ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с Приложенията, що се
отнася до въпроси, свързани с тези Приложения или отнасящи се до тях.“ Всяка
една и всички тези услуги потребителят може да използва, ако пожелае да закупи
и ако закупи такъв пакет. В процесния случай ответникът е пожелал да закупи
пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за отпускане
на кредит. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да
получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а
са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът си е
гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит.
Гарантирал си е, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма
да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще
може да отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се
фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху
утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и
лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може
да си намали размера на определен брой вноски - длъжникът може да поиска от
кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски.
Гарантирал си е, че ако сменят датата на заплащане на месечното му
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е
удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от допълнителни
парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да
попълва и представя купища документи. Всички тези възможности, които длъжника е
получил, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му
предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв случай
не могат да се определят като задължителни и като част от общите разходи по
кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието
на длъжника и възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация.
Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за
възможността /опцията/ длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във
всеки един момент от живота на договора. Предлаганите допълнителни услуги не са
пряко свързани с договора за кредит, а са по повод на същия. С оглед на
гореизложеното, споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо,
не е пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в
правния мир и без договорените допълнителни услуги; второ, сключването на
споразумението е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на
длъжника; трето, сключването на споразумението не е задължително условие за
отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил
разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
Предвид обстоятелството, че длъжниците не са изпълнявали поетите договорни
задължения и са направили тринадесет пълни погасителни вноски и една непълна,
последната от които с дата 19.10.2017г. /Извлечение по сметка към ДПК №
**********/, след изпадането им в забава и предвид факта, че крайният срок за
погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК е изтекъл на дата
25.01.2018г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на
задължението на длъжниците в пълен размер, за дружеството е налице правен
интерес да потърси не платените падежирали вноски по договор **********.
Ищецът заявява също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже
от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи
обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил
предоставената в заем сума, което счита за показателно относно наличието на
съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се е
съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е
бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се
откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По
образуваното ч.гр.дело №5210/2020г. на РС Ст.Загора била издадена заповед за
изпълнение, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение и на
дружеството била указана възможността за предявяване на иск за установяване на
вземането си.
Моли съда да постановите решение, с което да установи съществуването на
вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника Ф.К.Д.,
включващо главница в размер на 1999.26 лева, договорно възнаграждение в размер
на 570.28 лева, законна лихва в размер на 526.09 лева, дължима от 25.01.2018г.
- датата на изтичане на погасителния план до 14.12.2020г., като за периода
13.03-13.07.2020г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6
от ЗМДВИППП, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № **********.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди длъжника Ф.К.Д. по ДПК №
********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД вземане в размер на
1250.00 лева, представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, ведно със законна лихва. Претендира направените по делото
разноски.
Ответницата Ф.К.Д. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК и не
ангажира доказателства. В с.з. взема становище, че не оспорва сключването на
договора за кредит. Оспорва вземането за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №5210/2020г. по описа на СтРС
се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът Ф.К.Д. да заплати на
кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София сумата от 1999,26лв. главница, 570,28лв.
договорно възнаграждение за периода 25.04.2017г. до 25.01.2018г., с 31,83 лв.
лихва за забава от 26.11.2015г. до 25.01.2018г., с 526,09лв. лихва за забава от
25.01.2018г. до 14.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.12.2020г.
и разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е възразил, че не
дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя
е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно
вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че на 09.10.2015г. между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ответника Ф.К.Д. и лицето М.Т.Д./солидарно задължено
лице/ е
сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №********** от 09.10.2015г., по
силата на който ищецът е предоставил
на ответника заем в размер на 4000лв. срещу задължението на последния да го
върне в срок от 24 месеца с размер на вноската 247,29лв. на месец, при ГПР 49,90%
и годишен лихвен процент 41,17%, като общо дължимата сума възлиза на 5934,96лв.
В т.VI от договора страните са уговорили по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 3000 лв., платимо на месечни вноски от по 125,00лв. Така общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 8934,96лв.,
платимо на равни месечни вноски от по 372,29лв. С анекс №1/10.03.2016. и анекс
№2/13.04.2016г. страните са уговорили отлагане на погасителни вноски, като след
сключването на тези анекси падежа на последната вноска по договора е на
25.01.2018г. Към договора са приложени Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, Искане за отпускане
на потребителски кредит, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД към договор за потребителски
кредит.
По делото не се оспорва от ответника и се признава от
самия ищец в исковата молба, че по сключените между страните договор и
споразумение ответницата е извършвала плащания – направила е тринадесет пълни
погасителни вноски и една непълна като последното плащане е на 19.10.2017г.
Срокът на договора е изтекъл на 25.01.2018г., към която датата непогасената
част от договорното задължение възлиза на 1999,26лв. главница и 570,28лв. договорно
възнаграждение.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил
договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума,
поради което в тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил
насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с
договорените лихви в сроковете уговорени в договора. Ответницата, чиято е
доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че е изпълнила
задължението си да върне изцяло предоставения й заем, ведно с договорената
лихва, поради което съдът намира, че същата дължи сумата 1999,26лв. главница и
570,28лв. договорно възнаграждение. Срокът на договора е изтекъл на
25.01.2018г., след която дата ответницата е изпаднала в забава и дължи лихва за
забава за периода 25.01.2018г. до 14.12.2020г., която възлиза на 526,09лв.
/служебно изчислена от съда/.
Предвид горното исковете за установяване вземанията за
главница, договорна лихва и лихва за забава се явяват изцяло основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
По отношение на предявения осъдителен иск за сумата от
1250лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Разпоредбата на ал.4 на чл.10а от ЗПК изисква видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит.
В настоящия случай съдът констатира, че в противоречие на императивното
правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в сключения между страните договор за потребителски
кредит е договорено възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер 3000 лв.
/близко по стойност с размера на отпуснатия кредит 4000 лв./ без да е уточнено
всяка от услугите на каква конкретна стойност е. Заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително и е дължимо само за „възможността
за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в
самото Споразумение, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор. В случая
кредитополучателя заплаща цена на тези услуги при подписване на договора, но на
практика поучаването зависи от волята на кредитора като реално, ако услугите не
бъдат ползвани, това няма да бъде обвързано с неплащане и намаляване на цената
на този пакет услуги. В този смисъл уговореното възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги противоречи и на добрите нрави, тъй като се дължи и в
хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация
от кредитора. Освен това както беше посочено по-горе възнаграждението за
допълнителни услуги е в размер близък с размера на кредита и с това съдът намира тази
уговорка за противоречаща на добрите нрави, като самостоятелно основание за нищожност.
Предвид горното съдът намира, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради противоречие с
императивна правна норма – чл.10а ЗПК и
поради противоречие с добрите нрави. С оглед на това претенцията за присъждане
на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 115,79 лв.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно в размер на 136,91 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.К.Д., ЕГН **********,***,
че същата дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В ет.7,
представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и
Ярослав Кжищоф, сумата от 1999,26 лв. за главница, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №**********
от 09.10.2015г., сумата от 570,28 лв. договорно възнаграждение по Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №********** от 09.10.2015г. за
периода 25.04.2017г. до 25.01.2018г. и сумата от 526,06 лв. лихва за забава за
периода 25.01.2018г. до 15.12.2020г., ведно със законната лихва от 15.12.2020г.
до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с п.а. против Ф.К.Д., с п.а. заповед №
260099 от 13.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело №5210/2020г. по описа на СтРС,.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В ет.7, представлявано от
Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф против
Ф.К.Д., ЕГН **********,***, осъдителен иск за сумата от 1250 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ф.К.Д., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В ет.7,
представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и
Ярослав Кжищоф, направените по настоящо делото разноски съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 115,79лв., както и съразмерно сумата 136,91 лв.
разноски в заповедното ч.гр.д. №5210/2020г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :