РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Пловдив, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
в присъствието на прокурора Галина Андр. Аандреева-Минчева
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20235300600225 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 244 от 12.12.2022г. по НОХД № 7069/2022г. РС – Пловдив,
10 н.с., е признал подсъдимата Л. С. Б. за виновна в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и я е осъдил на 6 месеца лишаване
от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен
срок от 3 години, както и на 1000 лева глоба.
Съдът е постановил веществените доказателства – остатъци от
наркотични вещества да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат, а
2бр. найлонови плика, съдържащи 7 бр. семена да се унищожат като вещи без
стойност.
ПРС е приспаднал задържането на подсъдимата Б. за 24 часа по ЗМВР от
наложеното наказание лишаване от свобода и е присъдил в нейна тежест
направените разноски в размер на 75,29 лв за експертизи.
Присъдата е обжалвана от подс. Л. С. Б. чрез защитника и – адв. А. Б..
Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Иска се изменение на присъдата,
преквалификация на деянието в маловажен случай и приложение на чл. 78а,
ал. 1 от НК с налагане на административно наказание. Алтернативно се иска
1
намаляване на наложеното наказание.
С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.
РП – Пловдив не е взела становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание, подсъдимата Б. се явява и поддържа жалбата, а
защитникът и – адв. А. Б. излага доводи за наличието на маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Изтъкват се множество смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства. Иска се изменение на
присъдата, преквалификация на деянието като маловажен случай по чл. 354а,
ал. 5 от НК и освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. В
последната си дума подс. Б. иска намаляване на наказанието и налагане на
глоба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата
на подсъдимия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Изразява се становище, че обвинението е доказано, а присъдата на ПРС е
правилна и законосъобразна. Според прокурора не се касае за маловажен
случай на държане на наркотични вещества.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Л. С. Б. с ЕГН: **********.
На 26.11.2022 г. служителите на РУ - Раковски св.С.Н. , св.Ф.П., Я.С. и
Е.Т. били на работа в гр.Раковски. Около 19:30 ч. последните извършили
проверка за установяване на самоличността на подсъдимата Л. С. Б., като при
проверката Б. заявила, че държи в себе си наркотични вещества. След това Б.
била съпроводена до сградата на РУ-Раковски, където св.А.Н. – служител на
РУ-Раковски й извършила обиск на лице по ЗМВР. При извършения обиск на
лице, св.А.Н. установила, че Б. без надлежно разрешително държала
високорискови наркотични вещества – амфетамин и марихуана. След това
посочените наркотични вещества били предадени с протокол за доброволно
предаване от св.А.Н..
В хода на производството била назначена и изготвена химическа
експертиза – Протокол № 2363/28.11.2022 г., която заключила, че бялото
прахообразно вещество обект на експертизата представлява амфетамин с нето
тегло 3,51 гр. със съдържание на активен компонент 15,3 тегловни процента.
ХЕ заключила още, че сухата, зелено-кафява растителна маса обект на
експертизата представлява марихуана с нето тегло 0,22 гр. със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 11,5 тегловни процента.
Амфетамин с нето тегло 3,51 гр. със съдържание на активен компонент
2
15,3 тегловни процента е на стойност 105,30 лв., а марихуана с нето тегло 0,22
гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 11,5
тегловни процента е на стойност 1,32лв., или всички наркотични вещества са
на обща стойност 106,62 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството
съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
От приложената по делото справка от Бюро за съдимост се установява,
че подсъдимата е неосъждана към момента на извършване на деянието. От
представените по делото трудов договор, длъжностна характеристика,
годишна оценка на представянето и удостоверение за получен бонус за добро
представяне се установява, че подсъдимата работи и изпълнява съвестно
трудовата дисциплина.
Горната фактическа установка, първостепенният съд е приел за
безспорно установена от събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства. ПРС е кредитирал с доверие обясненията на подс. Б., дадени в
хода на производството, както и приобщените по реда на чл. 373 от НПК
показания на свидетелите Н, П., Н., протокол за доброволно предаване от
26.11.2022г., разписка от 30.11.2022г., заповед за задържане на лице от
26.11.2022г., протокол за обиск на лице по чл. 80 от ЗМВР от 26.11.2022г.;
заключение на химическа експертиза, протоколирано в протокол №
2363/28.11.2022г., протокол за оценка на наркотични вещества, справка за
съдимост, характеристична справка, трудов договор, длъжностна
характеристика, годишна оценка на представянето, удостоверение за
получена бонификация за добро представяне и др.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимата, писмените доказателства по делото и заключението на ХЕ,
първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимата Б. е
извършила както от обективна, така и от субективна страна престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
РС – Пловдив е приел, че престъплението е извършено умишлено при
форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици.
ПРС е приел, че не се касае за маловажен случай на държане на
наркотични вещества и е отказал преквалификация на деянието посочвайки,
че се касае за два вида държани наркотични вещества, чиято обща стойност е
над 100 лева. Първата инстанция е анализирала и относимата към случая
съдебна практика.
При индивидуализация н наказанието ПРС е отчел като смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства чистото съдебно минало,
младата възраст, трудовата ангажираност и оказаното съдействие по
разследването. В негативен аспект съдът е отчел признанието на
3
подсъдимата, че и друг път е употребявала наркотични вещества.
Първоинстанционният съд е приел наличието на многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства и е определил
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. ПРС е наложил на подс.
Б. наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, което е отложил с
изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 1000 лева.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбата на подсъдимата Л. С. Б. и нейния защитник е процесуално
допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимата Л. Б., първата инстанция е
извършила необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи
значимите факти относно повдигнатото му обвинение.
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от РС – Пловдив. Делото е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
а признанието на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт
действително се подкрепя от всички останали доказателства, подробно
анализирани от ПРС. Липсват противоречия в доказателствата, които да
налагат по-обстоен анализ в условията на съкратено съдебно следствие.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите. Защитата не оспорва фактите по делото, а единствено правната
квалификация и вида и размера на наложеното наказание.
Основателни са възраженията на защитата, че деянието на подс. Б.
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и същото
следва да бъде преквалифицирано по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК. Не
могат да бъдат споделени доводите на ПРС, с които е оставил без уважение
искането на защитата за преквалификация на деянието на подс. Б. в горния
смисъл. Подс. Б. е неосъждана, млада пълнолетна, трудово ангажирана, с
добри характеристични данни, признава вината си и проявява критичност към
стореното. Същата е оказала съдействие по разследването. Намерените у нея
наркотични вещества са в малко количество и на ниска стойност – амфетамин
с нето тегло 3,51 гр. със съдържание на активен компонент 15,3 тегловни
процента на стойност 105,30 лв. и марихуана с нето тегло 0,22 гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 11,5 тегловни
процента на стойност 1,32лв. Нито теглото, нито стойността, нито
4
концентрацията на активен компонент разкриват висока обществена опасност
на деянието. Напротив – според въззивната инстанция в случая е налице
маловажен случай. Добрите характеристични данни за подсъдимата Б.
подкрепят, а не оборват този извод. Настоящото деяние на подс. Б. се явява
изолирана проява в живота й. Действително подсъдимата освен амфетамин е
държала и марихуана, но тя е била в изключително малко количество – 0,22
гр. и на много ниска стойност – 1,32 лв. Всеки случай е конкретен и според
въззивния състав е справедливо деянието на подс. Б. да бъде квалифицирано
като маловажен случай с оглед всички налични смекчаващи отговорността
обстоятелства и гореизложеното, касаещо количеството и стойността на
държаните наркотични вещества.
Не могат да бъдат споделени мотивите на ПРС, с които е приел, че
деянието на подс. Б. не съставлява маловажен случай, тъй като е употребявала
и преди това наркотични вещества, което заявила пред съда. Делото е
протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подс. Б. е признала
изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. В него
никъде не е описана предходна употреба на наркотични вещества от страна на
подс. Б., а описаното придобиване на наркотични вещества е за лична
употреба. Позовавайки се на неописани в обстоятелствената част на
обвинителния факти, съдът е проявил тенденциозност. Наред с това и липсват
доказателства в подкрепа на гореизложените твърдения. Приемайки, че
деянието на подс. Б. не съставлява маловажен случай, тъй като същата и
преди е употребявала наркотични вещества, ПРС от една страна е изградил
изводите си на предположения, които не се основават на безспорно
установени факти по реда на НПК, а от друга страна е излязъл извън рамката
на обвинението, очертана от обстоятелствената част на обвинителния акт,
които факти подсъдимата е признала по реда на съкратеното съдебно
следствие. Като последица от това подс. Б. е била призната за виновна и
осъдена по основния състав за държане на наркотични вещества, като й е
отказано преквалифицирането по привилегирования състав на чл. 354а, ал. 5
вр. ал. 3, т. 1 от НК. Въззивната инстанция отстрани това нарушение като
преквалифицира деянието на подс. Б. като маловажен случай. Наказанието,
предвидено за престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК е глоба до
1000 лева, подс. Б. е неосъждана, същата не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, от деянието не са налице
съставомерни имуществени щети, поради което ПОС намери, че същата
следва да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Според съда това
наказание съответства на обществената опасност на деянието и дееца и ще
изпълни успешно целите по чл. 36 от НК.
Произнасянето на ПРС в частта за разноските и веществените
доказателства е правилно и следва да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
5
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъдата следва да бъде изменена в частта за правната квалификация и
наложеното наказание на подс. Л. Б., съобразно изложеното по-горе, а в
останалата част – потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т.2 и 4 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 244 от 12.12.2022г. по НОХД № 7069/2022г. по
описа на Районен съд – Пловдив, 10 н.с. в частта за правната квалификация и
наложеното наказание на подсъдимата Л. С. Б., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
престъплението като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК и
я освобождава от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и
й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6