№ 89
гр. , 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря Г.С.И.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100445
по описа за 2021 година
Производството е по допускане на съдебна делба по реда на чл.341 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявен от В. Д. Н. срещу СТ. П. Т. иск за делба на
недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на с.Ч. (с
адрес. с.Ч., ул. „З.“ №4), одобрени със Заповед №****************г. на ИД на АГКК, с
площ *** кв.м., при съседи- ПИ с идентификатори **************, ****************,
**************, ************** и ************* /при квоти за недвижимия имот:
132.50/*** ид.ч. за съделителя В.Н. и 527.50/*** ид.ч. за съделителя С.Т./, заедно с
построените в имота: сграда с идентификатор ***********.1, със застроена площ от 90
кв.м., двуетажна, с предназначение „жилищна сграда-еднофамилна“; сграда с
идентификатор ***********.2, със застроена площ от 16 кв.м., едноетажна, с
предназначение „хангар, депо, гараж“; сграда с идентификатор ***********.3, със застроена
площ от 20 кв.м., едноетажна, с предназначение „друг вид сграда за обитаване“; сграда с
идентификатор ***********.4, със застроена площ от 103 кв.м., едноетажна, с
предназначение „селскостопанска сграда“ /при квоти за сградите: ½ ид.ч. за съделителя В.Н.
и ½ ид.ч. за съделителя С.Т. /.
Ищецът сочи в исковата молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им,
сключен с акт за граждански брак №32/**********г., е прекратен с влязло в сила решение
№159/***********г. по гр.д. №522/2018г. на Районен съд-Пирдоп, като след прекратяването
на съпружеската имуществена общност (СИО) с развода, понастоящем притежават в
обикновена съсобственост при равни права ***/*** ид.ч. от поземления имот с
идентификатор *********** по КККР на с.Ч., чиято делба се иска, както и попадащите в
1
този поземлен имот, построени със съвместен принос, по време на брака сгради- 4 броя.
Ищецът твърди, че с ответницата не могат да постигнат съгласие за доброволното
прекратяване на съсобствеността, затова моли да бъдат призовани на съд и след като се
докаже изложеното в исковата молба, да бъде допусната делба на процесния имот и
сградите в него.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата СТ. П. Т., подаден чрез упълномощения адв. Н.Р. от АК-Пловдив, в който е
заявено, че предявеният иск за делба на недвижим имот е допустим, но неоснователен.
Ответницата признава, че с ищеца са бивши съпрузи, но заявява, че посоченото в исковата
молба обстоятелство, че бракът им е сключен на **********г. е невярно, тъй като са
встъпили в брак на *********г. Сочи, че е безспорно обстоятелството, че бракът им е
прекратен в влязло в сила решение на ***********г. по гр.д. №522/2018г. на Районен съд-
Пирдоп, в което решение съдът правилно е отразил датата на встъпване в брак- *********г.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва изцяло предявения иск за делба и
твърдението, че двамата притежават в обикновена съсобственост и при равни права ***/***
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *********** по КККР на с.Ч.. Сочи се, че искът
за делба на посочените идеални части от поземлен имот следва да бъде отхвърлен и те да
бъдат изключени от предмета на делбата, тъй като целият поземлен имот с идентификатор
№ *********** е изключителна собственост на ответницата С.Т., придобита от нея преди
сключване на брака с ищеца. Сочи се, че на **********г. ответницата е закупила дворно
място, незастроено, съставляващо имот планоснимачен № ***, с площ *** кв.м., за което
заедно с имот планоснимачен № *** е отреден съсобствен парцел *******, *** от квартал 29
по плана на с.Ч., с площ на целия парцел *** кв.м. Впоследствие ответницата закупила чрез
Общински съвет- гр.С. и придобила собствеността и върху дворно място, незастроено,
съставляващо имот планоснимачен №***, с площ *** кв.м., за което заедно с имот
планоснимачен №*** е отреден съсобствен парцел *******, *** от квартал 29 по плана на
с.Ч., с площ на целия парцел *** кв.м. Ответницата сочи, че независимо, че втората покупка
е отразена в Нотариален акт от ***********г.- по време на действието на брака на страните,
процедурата за определяне на купувача на процесното дворно място от *** кв.м. е започнала
преди сключване на брака. Ответницата сочи, че започнала сама процедурата по
придобиване на имота и станала собственик с издаване на Заповедта от ************г. на
Председателя на ОбНС- гр.С. за определяне на купувач, а нотариалният акт само е
финализирал сделката. Ответницата сочи още, че за придобиване собствеността върху
поземления имот са помогнали нейните родители- баща й П.С.Т. и майка й М.Г. Т., както
финансово, така и документално. Финансовите средства за купуване на дворното място чрез
ОбНС от *** кв.м. в размер на 900.80 лв. били дарени само на ответницата Т. от нейните
родители. Ответницата сочи, че описаните от нея два имота, които е придобила, са
идентични с процесния с идентификатор №*********** по действащата кадастрална карта
и регистри на с.Ч., чиято делба ищецът иска. Ответницата сочи, че искът за делба на
сградите в поземления имот също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като същите
следва да бъдат изключени от предмета на делбата, защото са изключителна собственост на
2
ответницата, придобити чрез трансформация на лично имущество – сумата от 25000 лв.,
дарена й лично на нея от нейните родители след сключване на брака й с ищеца. От
строителните документи, издадени на името на С.Т., било видно, че подготовката за
строителството и изваждането на строителните разрешения е започнало още преди
сключване на брака й с ищеца, които документи и процедури е финансирал единствено
бащата на ответницата – П.Т.. Ответницата твърди, че в нейното семейство била спазена
старата българска традиция родителите да осигурят жилище н децата си, поради което баща
й П.Т. лично се ангажирал със строителството на жилищната сграда, както и на помощните
постройки в имота, с цел да подсигури дъщеря си. Баща й поръчал и платил необходимите
строителни книжа и проекти; закупил със свои средства и на свое име строителните
материали; направил цялостната организация по строежа и лично заплащал на работниците
и контролирал строежа. Баща й бил подписал клетвена декларация пред нотариус, че
паричните средства за строежите са били предоставени единствено на дъщеря му, с
дарствено намерение. Самата ответница пък декларирала още през 1989г., че родителите й
са помагали както с труд, така и с пари – над 25000 лв., при построяването на жилищната
сграда. В отговора на исковата молба се сочи, че на 06.06.1991г. ищецът В.Н. претърпял
катастрофа с фрактура на долен крайник, която рана трудно заздравяла и се появили
многобройни усложнения, с оглед на което той бил неработоспособен и в болнични в
продължение на няколко години- до юни 1993г. не могъл да работи изобщо по строежа на
къщата и другите постройки. В периода 1991- юни 1993г. ищецът бил трудноподвижен, не
получавал обезщетение от НОИ, защото нямал трудов договор и по никакъв начин не давал
и нямал възможност да дава средства, за да бъде завършен строежът на жилищната сграда и
на останалите допълнителни постройки имоти. Единственият, който разполагал със
сериозни финансови средства и достатъчно свободно време бил бащата на ответницата-
П.Т., който по всякакъв начин подпомагал дъщеря си, като целта е била поземления имот и
сградите да са само нейна собственост. Във връзка с всичко изложено ответницата определя
като „неверни“ изложените от ищеца обстоятелства, че след сключване на гражданския брак
страните сами били построили в дворното място сградите. Оспорва се и твърдението, че
след прекратяване на СИО бившите съпрузи имат равни квоти от собствеността върху
сградите. Сочи се, че ищецът В.Н. няма никакъв принос за придобиване на собствеността на
поземления имот и за придобиването/строителството на сградите в имота, поради което
между съпрузите не е възникнала СИО, която след прекратяването й да е станала
обикновена съсобственост, а се касае за индивидуална собственост на С.Т., тъй като нейният
принос е съществен и покрива 100% от собствеността, което произтича от пряко вложените
в строежите лични средства и такива, дадени като дарение от родителите й- 25000 лв. с
дарствено намерение само към нея. С оглед на посоченото, искът за делба на процесните
недвижими имоти следвало да бъде отхвърлен. Алтернативно- в случай, че съдът приеме, че
процесните сгради са придобити в режим на СИО и ги допусне до делба, следвало да вземе
предвид личния принос на съпругата чрез трансформация на дадените от родителите й като
дарение парични средства, както и положения от нея и родителите й личен труд и за
ответницата Т. да бъде определена по-голяма квота от посочената от ищеца ½ ид.ч. Относно
3
жилищната сграда ответницата сочи, че представлява еднофамилна сграда, като никой от
етажите не отговаря на техническите изисквания и на строителните правила и норми за
обособяването на самостоятелен обект.
В отговора на исковата молба ответницата заявява, че по време на брака си страните са
придобили и движими вещи, МПС-та и животни, които до настоящия момент са неподелени
и тя моли да бъдат включени и допуснати до делба, като ги описва- Товарен автомобил
„*************“, с рег. №СО******, с рама № *******************; Сламопреса
„**************“; Лек автомобил „****************“, с рег. № *********, с рама №
*****************; Колесен трактор „********“, с рег. №*********, рама № *******;
Сенокосачка BCS, триколесна; Сеносъбирач BCS; 31 броя говеда, подробно
индивидуализирани с ушна марка; 20 броя коне, подробно индивидуализирани чрез номера
на инжектируем транспондер. Делбата на описаните МПС-та и животни С.Т. счита, че
следва да е при квоти от по ½ ид.ч. за всеки съделител. В заключение на отговора си на
исковата молба С.Т. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за делба на
процесния недвижим имот и сгради в него като неоснователен. В случай обаче, че сградите
бъдат допуснати до делба, то се иска да не бъде допускано до делба дворното място-
поземлен имот като изцяло нейна лична собственост. Моли съда да допусне обаче делба за
имуществата, които тя е изброила, че също желае да бъдат включени в делбата.
В становище относно искането на ответницата за включване в делбата на описани от
нея движими вещи- МПС-та и животни, В.Н. заявява, че от посочените МПС-та единствено
лек автомобил марка „**********“, модел „********“, със записаните номер на шаси и
номер на двигател, но с рег. № ************ /а не както е посочено в отговора №
*********/, снет от отчет, е придобит по време на брака в режим на съпружеска
имуществена общност, прекратена с развода. За останалите, описани автомобили, се твърди,
че са вещи за упражняване на занятието му- земеделски производител, регистриран и
упражняващ дейността си от 2005г. до настоящия момент с регистрирани животновъдни
обекти и вещите са част от стопанството му, пряко използвани за упражняване на занятието.
Относно животните също твърди, че са част от стопанството му. Сочи, че животните,
описани в т.III.2 от отговора, намиращи се в животновъдния му обект към *********г., не
отговарят /нито по брой, нито по характеристики/ на тези, намиращи се в животновъдния
обект към ***********г.- датата на прекратяване на брака, тъй като животните отглежда за
пазара и същите са в „оборот“. Цитира се съдебна практика по въпроса и чл.22 СК относно
личната собственост на движими вещи със селскостопанско предназначение и
селскостопански животни, отглеждани с цел продажба и добив на суровини. Ищецът моли
съда да отхвърли иска за делба за движимите вещи /с изключение на лекия автомобил
„**********“/ като неоснователен.
По реда на чл.143, ал.2 ГПК ищецът В.Н. е депозирал становище по отношение
твърденията и исканията на бившата си съпруга в отговора на исковата молба. Признава, че
в действителност бракът им е сключен на *********г. и е прекратен в влязло в сила съдебно
решение на ***********г., с което е утвърден представено брачно споразумение по чл.51
4
СК. Сочи, че в споразумението, утвърдено с бракоразводното решение по гр.д. № 522/2018г.
на РС-Пирдоп, е уговорено, че придобитите по време на брака имоти, остават в обикновена
съсобственост, поради което счита за недопустимо в последващ процес, по иск или с
възражение, страна по споразумението да претендира, че поради пълна трансформация на
лично имущество, тези имоти са собственост само на единия съпруг, поради което
претенциите с правна квалификация по чл.23, ал.1 СК не могат да бъдат проведени. Освен
това, с нотариална покана № ****, том I, акт № 77 от 10.12.2019г., връчена на В.Н. на
13.12.2019г., С.Т. признавала, че имат равни права в съсобствеността – по ½ ид.ч. и искала
да изкупи неговия дял. Ищецът Н. оспорва твърдението на ответницата, че е придобила
делбените недвижими имоти с лични средства, както и да са й дарени по време на брака им
парични средства- 25000 лв. или друга сума, с която да са придобити делбените имоти.
Оспорва и направеното при условията на евентуалност възражение за частична
трансформация на нейно лично имущество, с правна квалификация по чл.23, ал.2 СК.
Ищецът счита, че ответницата допуска смесване на възражението за трансформация на
лично имущество с възражение за липса на съвместен принос, като твърди, че в
придобиването, както на частта от *** кв.м. от поземления имот по време на брака, така и в
построяването по време на брака на сградите, са вложили общи средства /придобити като
дарение на семейството при сключване на брака, парични средства от заплати, добити
доходи от животновъдството, което упражнявал/. Твърди, че е влагал личен труд по
строителството на сградите. Относно частта от поземления имот, която твърди, че е
придобита по време на брака с нотариален акт № ***, том I, н.д. №*** от ***********г. на
РС-С., който факт ответницата оспорва, се цитира чл.20, ал.1 ЗСГ /отм./, според който
„Собствеността или вещното право се придобиват с издаването на нотариален акт“,
следователно собствеността е придобита с издаването на нотариалния акт, а не както твърди
ответницата- с издаване на Заповед № 14/************г. на председателя на ОбНС-С..
Сочи, че плащането на цената за тази част от поземления имот също е станало по време на
брака им – на 09.06.1986г. с общи семейни пари. Със становището ищецът Н. оспорва
твърдението в отговора на исковата молба, че процесните делбени сгради са изключителна
собственост на ответницата, както и че ги е придобила чрез трансформация на лично
имущество- сумата от 25000 лв., дарена й от нейните родители след сключване на брака с
ищеца, както и, че посочените сгради са построени изцяло с парични средства, подарени й
по време на брака от нейните родители, но само на нея, не и на ищеца. Оспорва
представените строителни разрешения и книжа да имат отношение към придобиването на
правото на собственост върху делбените сгради. Оспорва П.Т. да е закупувал със свои
средства и на свое име строителни материали, които да са вложени в процесните сгради.
Оспорва бащата на ответницата да е направил цялата организация по строежа на сградите.
Оспорва представените „клетвени декларации“, като сочи, че същите са частни документи,
като не могат да установят това, което се цели с тях, а и са с „невярно“ и „тенденциозно“
съдържание. В становището е посочено, че се поддържа предходно депозираното становище
на страната относно искането на противната страна за включване в делбата на движими
вещи и животни.
5
В съдебно заседание ищецът В. Д. Н. се явява лично и с упълномощения адв.С.П. от
САК, който поддържа исковата молба и допълнително дадените становища, а в хода по
същество на делото заявява молба за допускане до делба на недвижимите имоти, описани в
исковата молба между двамата молители, при посочените квоти. Счита, че възражението за
трансформация на имуществото- както за пълна, така и за частична трансформация,
направено от насрещната страна с отговора на исковата молба, не се доказало, а
възражението за пълна трансформация е и недопустимо. Моли се съда да отхвърли исковете
за делба на движими вещи като неоснователни- за всички вещи, с изключение на лек
автомобил „**********“, който е спрян от движение, по съображения, че това са движими
вещи и животни, които са инвентар и средства за обслужване на личното стопанство на В.Н.
като „земеделски стопанин“. Адв.П. моли съда да се произнесе и по разноските, съразмерно
на отхвърлената част. Ищецът Н. поддържа всичко, заявено от адв.П..
Допълнително, в предоставения от съда срок, адв.П. представя писмена защита, в
която доразвива доводите си. Част от заявеното е идентично и в синхрон с вече заявените
доводи. Допълнително се коментират свидетелските показания в насока на това, че от тях се
установявало, че ако изобщо е имало дарение от страна на П.Т., то не се установява да е
било дарение лично за неговата дъщеря, а за подпомагане общите усилия на семейството,
т.е. дарението е било в полза на семейството на дъщеря му и зет му В., с когото по това
време са били в много добри отношения. Не се установявало от нито един от свидетелите
ответницата или баща й да за заплащали на наетите за строежа майстори и работници. При
условията на насрещно доказване от страна на ищеца било категорично установено с
показанията на свидетелите, че строежът на жилищната сграда е извършен при
непосредствено участие, организация, ръководство и контрол от собственика В.Н., който е
наемал изпълнителите на строителните дейности, заплащал им е, доставял е материали,
включително и техника. В този смисъл, не било доказано твърдението на ответницата, че
плащанията по строежа са извършени от нея с пари на баща й, дадени й, дарени лично на
нея или от самия него с дарствени намерения за нея. Коментирани са и събраните писмени
доказателства, които според адв.П. подкрепят изразените становища. Исканията, отправени
към съда с писмената защита, са аналогични на вече заявените в съдебното заседание. Иска
се присъждане на сумата от 300 лв. като разноски за адвокатско възнаграждение при
отхвърляне на исковете за делба на движимите вещи.
В съдебно заседание ответницата СТ. П. Т. се явява лично и с упълномощения
адв.Н.Р. от АК-Пловдив, който оспорва предявения иск за делба. Заявява, че поддържа
писмения отговор, който са депозирали. В първото съдебно заседание заявява, че
възражението, което е наведено, е за пълна трансформация на лично имущество. Поддържа
и искането за делба на посочените МПС-та и животни. В хода по същество на делото адв.Р.
моли, от името на своята доверителка, Съдът да допусне делба на процесния недвижим
имот, но не при посочените от ищеца квоти. Моли да се има предвид, че една част от двора е
придобита по време на брака, а също преди брака е закупена и другата част от дворното
място. Процедурата била започната, средствата заплатени преди брака, а единствено
6
нотариалният акт е издаден по-късно- няколко дни след сключване на брака, но счита, че
това не прави собствеността обща. Дворното място счита, че е изключителна собственост на
доверителката му. По отношение на жилищната сграда, заключението на вещото лице било
за оценка от 43945 лв. към момента на построяване на сградата. Адв.Р. счита, че са доказали
трансформация за сумата от 25 000 лв., т.е. трансформацията е за квота от ************
ид.ч., а остатъкът от *******/******** ид.ч. следвало да се приеме, че е СИО и да се раздели
по равно на двете страни. По отношение на другите сгради в имота, квотите би следвало да
бъдат по ½ ид.ч. за всяка от страните. По отношение на движимите вещи адв.Р. счита, че
всичко е доказано и следва да бъдат разделени, тъй като са закупени по време на брака и за
това са представили съответните доказателства. Счита, че разноски по делото за делба не
следвало да се присъждат на насрещната страна, тъй като хонорарът на адв.П. не е уговорен
на части, дори за движимите вещи искът за делба да бъде отхвърлен. Ответницата Т.
поддържа всичко, заявено от адв.Р..
Депозирана е в предоставения срок и писмена защита от адв. Н.Р.. В нея се сочи, че
ответницата е навела обстоятелства, които е подкрепила със съответните доказателства, че
не се явява съсобственица с бившия си съпруг при равни квоти за поземления имот и
жилищната сграда, попадаща в него. Извеждат се изводи, до които се счита, че следва да
достигне съдът, на база на събраните доказателства. Първият извод е, че единствено
ответницата С.Т. е изключителен собственик на цялото дворно място и в този смисъл искът
за делба на ***/*** ид.ч. е неоснователен. Сочи се, че за придобиването на собствеността
върху поземления имот помагат родителите на С.Т., като финансовите средства за
закупуване на на дворното място чрез ОбНС от *** кв.м., в размер на 900.80 лв. са дарени
само на ответницата Т. от майка й и баща й. Счита се, че идентичността на двата поземлени
имота, за които са представени нотариални актове, с делбения поземлен имот с
идентификатор ************** по ККР на с.Ч. е доказана. Вторият извод на адв.Р. е
относно еднофамилната жилищна сграда с идентификатор ***********.1 по ККР на с.Ч., а
именно: че същата следва да бъде допусната до делба но при квоти, различни от посочените
от ищеца, тъй като С.Т. е доказала в настоящото производство трансформация на лично
имущество за сумата от 25000 лв. – дадена лично на нея от нейните родители след
сключване на брака и то за строежа на жилищната сграда. Според адв.Р. ответницата С.Т.
притежава от жилищната сграда 34472.50/43945 ид.ч., а ищецът В.Н. притежава квота от
9472.50/43945 ид.ч., като това са квотите при които се иска да се допусне делбата на
жилищната сграда. По отношение на останалите сгради, предмет на иска за делба, се иска
подялба при равни квоти- по ½ ид.ч. При същите квоти се иска да бъдат допуснати до делба
и движимите вещи, подробно описани в исковата молба.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Видно от представеното Удостоверение за граждански брак №******, издадено от
Общински Народен Съвет, окръг Софийски, община С. /л.50 от делото/, В. Д. Н. и СТ. П. Т.
са сключили граждански брак на *********г. в гр.С., за което е издаден Акт за граждански
7
брак № 32 от същата дата.
Видно от Решение № 159 от ***********г. по гр.д. № 522/2018г. по описа на РС-
Пирдоп /л.10-11 от делото/, влязло в сила на датата на постановяване, с него съдът е
прекратил брака, сключен с Акт за граждански брак № 32 от *********г. на община С.
между С.П. Н.а и В. Д. Н., като е утвърдил постигнатото между тях споразумение по чл.51
СК. В т.III.2 от споразумението /Имуществени отношения/ страните са заявили, че
„придобитото по време на брака движимо и недвижимо имущество след развода ще остане в
режим на обикновена съсобственост“.
Представени са два броя нотариални актове за придобиване на собственост /л.10-11 и
л.51-54 от делото/.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том I, дело №
***/****г., издаден от районен съдия в гр.С., на **********г. Т.П.П. е продала на внучка си
СТ. П. Т. собствеността върху дворно място, незастроено, съставляващо имот
планоснимачен № ***, с пространство от *** кв.м., за което заедно с имот пл. № *** е
отреден съсобствен парцел № III-***,*** от квартал № 29 по плана на с.Ч., Софийска област,
с пространство на целия парцел *** кв.м., при съседи: улица, С.Г.П., М.Г. Т., И.Д.О. и
Н.Х.Б..
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез ОНС № ***,
том I, дело № ***/1986г., същият е издаден на 07.VII.1986г. от районен съдия в гр.С. на
основание писмо на Общинския народен съвет в гр.С. и съгласно чл.20 от Закона за
собствеността на гражданите. Нотариалният акт е съставен за покупко-продажба на
недвижим имот, извършена чрез Общинския народен съвет в гр.С., при която продажба
председателят на същия съвет, със заповед № 14 от 9.V.1986г. е определил СТ. П. Т. от с.Ч.
за купувач на предложения за продажба от И.Д.О. недвижим имот, а именно: Дворно място,
незастроено, с пространство от *** кв.м., съставляващо имот планоснимачен №***, за който
имот, заедно с имот пл. № *** е отреден съсобствен парцел № III-***,***, в квартал № 29 по
плана на село Ч., Софийски окръг, целия с пространство от *** кв.м., при съседи: улица,
С.Г.П., М.Г. Т., И.Д.О. и Н.Х.Б. за сумата от 900.80 лв., която сума купувачката е внесла на
името на продавача в ДСК гр.С. с квитанция № ****/09.06.1986г.
Издадени са в полза на ответницата СТ. П. Т. съдебни удостоверения, които да
послужат пред 3 общини- Ч., Златица и Пирдоп за снабдяване със заверен препис на Заповед
№ 14 от 1986г. на Председателя на Общинския народен съвет в гр.С., както и цялата
административна преписка по придобиване на имот в с.Ч. с пл. № ***, с площ *** кв.м., но
и от трите общини са отговорили /с писма, находящи се на л.172-175 от делото/, че в
архивите им тези документи не се намират. От община Ч. са посочили, че е възможно
сочените документи да са унищожени поради изтекъл срок на съхранение.
Представено е към отговора на исковата молба удостоверение изх. №
**********/08.10.2018г., издадено от община Ч. /л.57 от делото/, с което се удостоверява, че
в УПИ III-825 в кв.29 по плана на с.Ч., община Ч., област София, одобрен със Заповед
8
№**** от 1977г. и заповед №60 от *****г. на кмета на община Ч. има построени:
Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м., с обособени
помещения по етажи:
Първи етаж- коридор, дневна (хол), кухня, баня, тоалетна, стълбищна клетка (до втори
етаж);
Втори етаж- коридор и четири /4/ броя спални;
Едноетажна масивна сграда (лятна кухня) със застроена площ от 21 кв.м.;
Едноетажна масивна сграда (гараж) със застроена площ 17 кв.м.
Едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена площ 100 кв.м.
В удостоверението са посочени и граници на УПИ III-825 в кв.29 по плана на с.Ч., а именно:
от северозапад- УПИ IV-251; от североизток- ул. З.; от югоизток – УПИ VIII-258 и УПИ IX-
257; от югозапад- УПИ II-***. Посочено е, че имотът не е изключен от регулация.
Представени са строително разрешение №74 от **********г. и Протокол за определяне
на строителна линия и ниво от същата дата, издадени от ОбНС-С. за строеж на жилищна
сграда, издадени на името на СТ. П. Т. /л.60, 61 от делото/. Представен е и типов проект от
1987г. за жилищна сграда в с.Ч., изготвен от Териториална проектантска организация /л.63-
68 от делото/, в който за инвеститор е посочен П.С.Т.. Този проект е бил обсъден от вещото
лице при изготвяне на Съдебно-техническата експертиза, с оглед преценката дали
построената жилищна сграда отговаря на заложеното в проекта и строителните книжа.
Представени са и други строителни книжа, които съдът не намира за необходимо да
описва и обсъжда, тъй като нямат значение за изводите по делото.
Представени са и фактури на името на П.Т. от месеците юли и август 1986г. за
продадени стоки или извършени услуги, които също не следва да се обсъждат по-подробно.
Представена е и 1 бр. фактура на името на С.Т. от 27.04.1987г. за дължима сума за
„техническо ръководство жил.сграда в имоти III-***, ***, кв.29“ за сумата от 168.00 лв.
Представен е болничен лист № ********* от 27.08.1991г., издаден от Държавното
обществено осигуряване /л.73 от делото/, според който В. Д. Н. е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност за периода от 20.06.1991г. – 26.09.1991г. заради фрактура.
Представени са към исковата молба 5 бр. скици /л.5-9 от делото/, издадени от Служба
по геодезия, картография и кадастър – Софийска област, от които е видно, че Поземлен имот
с идентификатор *********** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №
****************г. на Изпълнителния директор на АГКК, е с адрес: с.Ч., ул. „З.“ №4, с
площ *** кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 825, квартал: 29, парцел: III, при съседи: имоти с идент. №№ **************,
****************, ************, **************, *************. Според скиците,
сградите, които попадат в имота са: 1. Сграда ***********.1: застроена площ 90 кв.м., брой
етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; 2. Сграда ***********.2: застроена
площ 16 кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо, гараж; 3. Сграда ***********.3,
9
застроена площ 20 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; 4.
Сграда ***********.4: застроена площ 103 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
селскостопанска сграда.
Според представеното удостоверение за данъчна оценка, издадено от община Ч. /л.4 от
делото/ УПИ парцел III-825, идентификатор на поземления имот: *********** и
находящите се в него постройки са с обща данъчна оценка 1***5.90 лв.
Представена е декларация от СТ. П. Т.-Н.а /л.74 от делото/, чийто подпис е заверен от
длъжностно лице при Общинския народен съвет на гр.С. на 28.03.1989г., с която
ответницата е декларирала, че родителите й П. и Мария Торолови от с.Ч. са й помагали
както с труд, така и с пари при построяването на новата й жилищна сграда, като са й дали
над 25000 лв., а дворното място, където е строежът, също й е подарено от тях.
Деклараторката е заявила, че предвид оказаната й огромна помощ заявява, че няма да има
никакви искания и претенции за старата къща, където живеят родителите й и е съгласна тя
да остане за сестра й след тяхната смърт.
Представена е и „Клетвена декларация“ от П.С.Т. /л.75 от делото/, с нотариална
заверка на подписа, извършена на 05.02.2020г. от нотариус при РС-Пирдоп, с която П.Т. е
декларирал, че с негови средства, дадени на дъщеря му с дарствено намерение, е закупено
делбеното дворно място, където решил, със съгласието на майка й, да й построи къща, като
всички проекти, строителни разрешения и строителни книжа за построяване на къщата били
финансирани от тях, а за периода от 1985г. до 1990г. и по време на самото строителство на
къщата й дали с дарствена цел само на нея общо сумата от 25 000 лв., с която са платени в
брой всички строителни материали, строително-монтажни дейности, довършителни работи
по къщата и труда на майсторите.
Представени са няколко на брой нотариални покани, изходящи от страна по делото до
насрещната страна, както и отговори на нотариалните покани.
С нотариална покана от 09.12.2019г. /л.77-80 от делото/, връчена на 13.12.2019г. СТ.
П. Т. е поканила В. Д. Н. да уредят имуществените си отношения, предлагайки му да изкупи
неговия дял от недвижимите имоти и да подпишат споразумение- договор за доброволна
делба. В обстоятелствената част на нотариалната покана е заявено становището, че С.Т. е
изключителен собственик на УПИ III-825 в кв.29 на с.Ч., с площ 667 кв.м., както и
становището, че тя и В.Н. са придобили в режим на СИО сградите в имота, поради което
имат равни квоти от сградите- по ½ ид.ч. С поканата е отправено искане и за заплащане на
сумата от 12450 лв. от страна на Н., представляваща половината от стойността на
придобитите по време на брака движими вещи и пътни превозни средства, които са
изброени и са общо 6 на брой. С поканата е заявено искане и за заплащане от страна на Н. на
сума, представляваща половината от стойността на получените по време на брака от страна
на Н. субсидии от ДФЗ за периода от 2014г. до 2018г.
С нотариална покана от 26.04.2021г. /л.81-82 от делото/, връчена на 17.05.2021г. В. Д.
Н. е поканил СТ. П. Т. да му заплаща месечна сума за това, че ползва и неговата ½ ид.ч. от
10
делбения имот, представлявал семейното им жилище. С нотариална покана от 07.06.2021г.
/л.85-86 от делото/, връчена на 14.06.2021г. В. Д. Н. е поканил СТ. П. Т. втори път да
заплати с банков превод сумите, посочени в предходната нотариална покана.
Приети са в хода на процеса декларации по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти, изходящи от страните по делото, от които се установява, че и двамата
са декларирали едни и същи години на построяване на сградите в делбения имот, находящ
се в с.Ч., на ул. „З.“ №4, а именно: жилищна сграда- 1988г.; лятна кухня- 1992г.; гараж-
1992г.; стопанска сграда- 1990г.
Разпитани са в хода на процеса по искане на страните общо петима свидетели.
Относно годините на построяване на сградите в делбения имот е разпитана като
свидетел А.И. Р.а /л.302-305 от делото/, която твърди, че познава С. и В. от 1987г., когато
щели да им станат съседи в с.Ч., а свекър й бил нает да построи тяхната къща. Строежът
започнал през 1987г. и бил завършен през 1988г., което свидетелката помни, тъй като тогава
родила втората си дъщеря. Свекър й завършил къщата в „груб строеж“, без да я покрива, но
същата година други майстория я покрили. На следващата година- 1989г. къщата била
измазана и бързали да се нанесат. Следващата година, след като се нанесли – 1990г., отново
нейният свекър, по желание на В., построил стопанската сграда. Било късно есента. Другите
сгради в имота според свидетелката са лятна кухня и гараж, които се намират от северната
страна на къщата и били построени отново от нейния свекър през 1992г. Това свидетелката
помни, тъй като го свързва с втората бременност на С. и факта, че тогава често оставала в
дома й.
Разпитан е в хода на процеса бащата на ответницата С.Т.- П.С.Т. /л.227-229 от делото/.
Той твърди, че процесното дворно място е прехвърлено първоначално на него от баба му
срещу задължение за издръжка и гледане, а след това, когато се оженили С. и В. решили, че
няма къде в гр.Златица да строят и ще строят в с.Ч.. Казва, че съвместно извадили планове и
започнал строежа на къщата. Твърди, че през цялото време е бил на строежа на къщата и е
участвал хем с труд, хем с пари. За материалите давал парите на дъщеря си и тя се
разполагала с тях. Казва, че лично купил преди строежа трупи, които използвали за строежа-
набичили ги на талпи и след това направили цялата дограма на къщата. Свидетелят казва, че
със зет си- В. били в много добри отношения и че В. участвал в строежа. Казва, че В. бил
шофьор на камион и с този камион докарвал тухлите от с.М.. Свидетелят твърди, че той
самият разполагал с пари, като работел, а по време на строежа взел и 23000 лв. от
„********“ и всичко „заминало за тях“ /цит./ и договор направили, че им е дал 25000 лв. За
това, че свидетелят дал парите, се разбрали, че дъщеря му няма да търси дял от старата къща,
която той имал. Свидетелят казва, че В. е взимал шофьорска заплата и от нея, с каквото му е
оставало, също е участвал финансово в строежа на къщата.
Разпитан е като свидетел по делото Х.П.Х. /л.229-233 от делото/, който твърди, че
като комшия е ходил на отливането на плочите на къщата в с.Ч., намираща се от източната
страна, близо до ТКЗС-то. Казва, че строежът е започнал през 1987г. и че мисли, че е
завършил през 1989г. После се строили плевня, кухня отзад, които пак бай П. правил, а
11
също и гараж. Свидетелят казва, че на къщата са били излети две плочи- на първия и на
втория етаж, като къщата има два етажа и вилен покрив. Бай П.С. бил майстор на къщата.
От кумец си П. знае, че когато е трябвало да се започне строежът на къщата, е броил 25000
лв. на С., за да започне къщата и тя е казала, че от горната къща- неговата, няма да търси
дял. Не знае и не е виждал точно кой е плащал на майсторите. Твърди, че с П. купили от с.Ч.
борови материали, докарани от Русия и ги бичили в ТКЗС-то на талпи, като П. си ги плащал.
За В. казва, че е участвал в строежа на къщата с всички превози и всички тухли ги прекарал
той, тъй като карал ЗИЛ. Именно В. свидетелят посочва като „чорбаджия“ на имота.
Свидетелски показания е дал и Л.В.Т. /л.233-242 от делото/ от с.Ч. – далечен роднина
на ответницата Т. и приятел на ищеца Н.. Сочи, че С. и В. се оженили някъде 1985-1986г.
Къщата се строила някъде по това време, но след като се оженили. Твърди, че е бил на
отливането на плочите, като се отлели според свидетеля три плочи, последната я зазимили и
на пролетта правили покрива. Свидетелят твърди, че по това време В. работел като шофьор
на товарен автомобил към Пътни строежи и от там си „уредил“ бетон-пушка, самият бетон и
други строителни машини. Виждал В. да доставя материали за строежа, включително тухли,
които взимал от фабриката за тухли в с.М.. Свидетелят твърди, че не е виждал друг, освен
В., да доставя материали. Виждал го и да участва в строежа. Той правел и организацията.
Главният майстор се казвал бай П., имало и общи работници, като тях също В.- като бъдещ
собственик на къщата, ги „пазарял“, но на какви цени свидетелят не знае. Свидетелят не е
виждал С. и баща й- П. да плащат на майстори и работници, макар че е виждал П. на
строежа. Свидетелят твърди, че по това време и той и В. отглеждали овце и от там се
сприятелили, като В. отглеждал повече овце и в края на месеца взимал доста пари, тъй като
давал много продукция. Твърди, че В. си чупил крак и тогава си наел овчари да работят за
него. Заради животните В. построил и плевня в имота, където се построила къщата.
Свидетелят е наясно, че в имота по-късно се построили и гараж и лятна кухня. Свидетелят
казва, че за около година по това време В. е бил и горски служител и успял да вземе и
материал да си покрие къщата. Свидетелят казва за своя приятел В., че е трудолюбив човек
и гледал да изкарва пари, за да покрие нуждите на строежа. И към настоящия момент
отглеждал животни, които са му „стока“.
По инициатива на ответника е разпитан като свидетел П. Р.В. /л.242-245 от делото/ от
гр.Златица, който познава В. и С. от доста години. Бил нает от В. за строежа на къщата като
„работник“, заедно с още четири момчета. В. ги наел, хранел и им плащал. Доставял и
материалите – тухли, желязо, кофражи и т.н. Ползвал се и камион на В.. Спели в малка
къщичка на строежа, но отделно от него.
Изготвена е по делото Съдебно-техническа експертиза от вещото лице Н. П. Н.
/л.212-223 от делото/, към която експертиза са били поставени 9 въпроса, относими към
предмета на делото. По задача №1 и задача №8 вещото лице е направило подробен оглед и
изследвало подробно сградата с идентификатор ***********.1 по КККР на с.Ч.. Установила
е, че жилищната сграда е със застроена площ от 90 кв.м. и се състои от 4 етажа:
полуподземен етаж (с 3 бр. складови помещения), надземен първи етаж (състоящ се от хол,
12
кухненски бокс с трапезария, баня и тоалетна), втори надземен етаж (състоящ се от 4 бр.
стаи) и тавански етаж (състоящ се от 4 бр. тавански помещения). Изготвена е схема и
описание на всеки от етажите. Според заключението по въпроси №2 и №3 построената
жилищна сграда в имот с идентификатор *********** не отговаря на заверения типов
проект и е построена в отклонение от предвиденото, тъй като в заверения типов проект било
предвидено построяването на „еднофамилна двуетажна жилищна сграда с гараж“, която
сграда да бъде с подземен етаж и два надземни етажа, със застроената площ 48 кв.м. и
разгъната застроена площ от 94.00 кв.м. Съгласно отговора на въпроси №4 и №8 изградената
жилищна сграда с идентификатор ***********.1 има характеристиките на еднофамилна
жилищна сграда, като е описано подробно защо това е така и че никой от етажите не
отговаря на определението за самостоятелен „обект“ на собственост и няма такъв статут. По
въпрос №5 вещото лице е изследвало реалната площ на жилищната сграда, посочвайки, че
застроената площ е 90 кв.м., а разгънатата застроена площ е 305 кв.м. Според описанието на
етажите вещото лице е заключило, че към момента на строителството Надземните етажи на
къщата отговарят на изискванията за жилищни помещения, а Полуподземният и Таванският
етажи отговарят на изискванията за обслужващи и складови помещения. По задача №6
вещото лице е изчислило пазарната стойност на делбения имот /УПИ и сгради/ на общо
220 520.00 лв., като в съдебно заседание вещото лице заявява, че това е цена, адекватна на
действителната пазарна цена на имотите към момента и че е изследвала подобни пазарни
аналози, намиращи се на пазара в момента. Стойността на поземления имот с
идентификатор *********** е изчислена на 17 820.00 лв. Стойността на сградата с
идентификатор ***********.1 е изчислена на 187 000.00 лв. Стойността на сградата с
идентификатор ***********.2 е изчислена на 2 400.00 лв. Стойността на сградата с
идентификатор ***********.3 е изчислена на 3 000.00 лв. Стойността на сградата с
идентификатор ***********.4 е изчислена на 10 300.00 лв. Тази пазарна стойност ще има
значение за втория етап на делбата- нейното извършване. В отговора на въпрос №7 е
посочено, че сградите на основното и допълващото застрояване в поземлен имот с
идентификатор *********** са заснети и нанесени в кадастралната карта, като обаче
сградата на основното застрояване е построена в отклонение на заверените строителни
книжа, а за сградите на допълващото застрояване (гараж и лятна кухня, разположени на
уличната регулация и застроени до жилищната сграда; стопанска сграда, разположена на
дъното на парцела) няма издадено разрешение за строеж, както и строителни книжа. Вещото
лице уточнява в съдебно заседание, че от огледа е установила, че лятната кухня е масивна и
има плоча, която покрива нея и гаража, а гаражът е отделна пристройка, не както е посочен
в проекта- част от жилищата сграда. Гаражът и лятната кухня били една обща масивна
постройка с две помещения. Стопанската сграда вещото лице е посочило, че е полумасивна,
тъй като има смесена конструкция. По задача №9 вещото лице следваше да оцени по
отделно всяка сграда в процесния имот към момента на построяването. Вещото лице в
отговора на този въпрос е посочила единствено базисни пазарни цени на сгради според
предназначението и вида им към 1991г. като в съдебно заседание е уточнила, че посочените
от нея цени са съобразно Наредбата за определяне на базисните пазарни цени на
13
недвижимите имоти, която към 1991г. е единствената наредба, даваща по някакъв начин
изражение на пазарната стойност на сградите и че цените по нея са за застроена, а не за
разгърната площ. Уточнява, че е посочила цените на кв.м., защото не знае в какво състояние
са били сградите в онзи момент и с каква степен на завършеност.
По искане на ответника, предвид неконкретизирания отговор на въпрос №9, поставен
към СТЕ, изготвена от ВЛ Н.Н., е допусната повторна експертиза, която да отговори само на
въпроса за стойността на сградите към посочените предполагаеми техни години на
построяване. Тази експертиза е изготвена от друго вещо лице- К. М. Н. /л.263-*** от
делото/, който е направил своите оценки съобразно Наредбата за цените на недвижимите
имоти, приета с ПМС № 53 от *********г. и отм. с ДВ бр.18 от **********г. и наредбата за
базисните пазарни цени на недвижимите имоти, приета с ПМС №151 от *********г., в сила
от **********г. Според заключението цената на жилищната сграда към 1989г. е 43945 лв.;
цената на парцела към ***********г. е 1980 лв.; цената на гаража е 8720 лв. ако е построен
преди 20.08.1992г., а ако е след тази дата- 14400 лв.; цената на лятната кухня е 10900 лв. ако
е построена до 20.08.1992г., а след тази дата- 18000лв. Цената на стопанската сграда е
дадена за 1991г. по всяка от двете цитирани наредби- 2300 лв. до 08.08.1991г. и 52800 лв.
след 08.08.1991г.
Извън горните доказателства, касаещи делбените недвижими имоти, са ангажирани и
доказателства, имащи отношение към движимите вещи- МПС-та и животни, чието
допускане до делба е поискала ответницата С.Т..
Прието е за послужване гр.д. №46/2020г. по описа на Софийски окръжен съд, чийто
предмет е било искането на С.Т. да бъде осъден В.Н. да й заплати половината от стойността
на получените от него субсидии от ДФЗ за периода 2014-2017г., както и половината от
стойността на продадени от него през пролетта на 2017г. овце. С решението исковете са
отхвърлени.
В кориците на гр.д. №46/2020г. по описа на Софийски окръжен съд се намират
множество писмени доказателства, сред които и такива, имащи значение за настоящото дело
пред РС-Пирдоп. Приложени са два броя удостоверения за регистрация на животновъден
обект- удостоверение № 81/***********г. от Регионална ветеринарномедицинска служба-
Софийска област /за животновъден обект в с.Ц., собственост на В. Д. Н./ и удостоверение
№195/*********г. от Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/- Софийска
област /за животновъден обект в с.Ч., ул. „З.“ №4, с отговорно лице В. Д. Н.. Представени са
договори за наем на сграда-краварник, както и договори за наем на пасища и мери, с
наемател В.Н.. Представено е и удостоверение от 04.10.2021г. от ОДБХ-Софийска област за
това, че от 2006г. до момента В. Д. Н. не е прекъсвал регистрацията си на земеделски
стопанин. По делото пред Софийски окръжен съд, както и по настоящото дело е
представено писмо от ОДБХ- Софийска област с изх. №331/*********г., в което е посочено,
че лицето В. Д. Н. е собственик на животновъден обект, находящ се в с.Ц., регистриран под
№2087-0***. Към писмото са представени справки за наличните животни в този
животновъден обект за периода 2014-2017г., както и справка за наличните животни към
14
*********г.- 20 броя коне и 31 броя говеда, описани в справката.
В кориците на гр.д. №46/2020г. по описа на Софийски окръжен съд се намират и
документи за покупко-продажба на няколко на брой МПС-та, както и свидетелства за
регистрация на същите, а именно: товарен автомобил „*************“ /закупен на
17.02.2010г./, колесен трактор марка „***“, модел „6Л“ /закупен на 19.06.2013г./, сламопреса
„***************“- зелена /закупена на 18.06.2013г./, лек автомобил марка „**********“,
модел „******“ /закупен на 05.01.2015г./, като купувач по всички договори е В. Д. Н..
Относно лекия автомобил „**********“ по настоящото дело пред РС-Пирдоп бе прието
писмо от 26.10.2021г. от ОДМВР-София, ведно със справка от информационната система на
КАТ /л.169-171 от делото/, според които лекият автомобил е с прекратена регистрация-
разкомплектоване от 30.11.2018г.
Други относими доказателства по делото не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявените от двете страни искове са допустими и са с правно основание чл.34 от
Закона за собствеността /ЗС/ - за делба на недвижими и движими вещи, като съдът е
разпределил доказателствената тежест на страните, указвайки им да проведат доказване
относно факта, че сочените от тях вещи, чиято делба се иска, са съсобствени, на какво
основание и при какви квоти. Указано им е, че могат да провеждат и насрещно доказване
относно твърденията си, че някои от вещите не са съсобствени или съсобствеността е при
квоти, различни от посочените от насрещната страна.
Относно иска за делба на недвижими имоти:
Предявен е от В. Д. Н. иск за делба на съсобствен недвижим имот, а именно: Поземлен
имот с идентификатор *********** по КККР на с.Ч., одобрени със Заповед №
****************г. /при квоти 132.50/*** ид.ч. за В.Н. и 527.50/*** ид.ч. за С.Т./, както и
на четирите, находящи се в имота сгради- жилищна и сгради на допълващото застрояване
/при квоти по ½ ид.ч. за всеки от двамата съделители/.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата
вещ, освен ако законът разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. По силата на чл. 344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска
делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши
тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на
делбеното производство, се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността
на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се
осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на
съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между
определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното,
решението за допускане на делба има преди всичко установителна част, с която се признава
15
наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части, а ако не бъде
призната съсобственост, не би се допуснала и делба.
По делото се установи безспорно, че ищецът В. Д. Н. и ответницата СТ. П. Т. са
бивши съпрузи, като сключеният от тях на *********г. граждански брак е прекратен с
Решение № 159 от ***********г. по гр.д. № 522/2018г. на РС-Пирдоп, влязло в сила на
същата дата, с което е утвърдено споразумение за прекратяване на брака и уреждане на
личните и имуществените отношения на съпрузите.
Установи се по несъмнен начин и че поземленият имот, чиято делба се иска, е
придобит чрез две сделки- едната, реализирана на **********г. /преди сключване брака на
страните/ - за част от имота, с тогавашен планоснимачен № *** в кв.29 на с.Ч., с площ ***
кв.м. и втора, приключила с издаването на нотариален акт от ***********г. /след сключване
брака на страните/- за част от имота, с тогавашен планоснимачен №***, в кв.29 на с.Ч., с
площ *** кв.м. И по двете сделки купувач е СТ. П. Т.. Установява се от представените
скици, че двете закупени по различно време дворни места заедно са образували парцел №
*******, *** в кв. 29 на с.Ч., целият с площ *** кв.м., който впоследствие се е превърнал в
УПИ парцел №III-825 по плана на с.Ч., одобрен през *****г., а понастоящем представлява
ПИ с идентификатор *********** по ККР на с.Ч., одобрени със Заповед №
****************г. на ИД на АГКК. Идентичността на имота, чиято делба се иска, с имота,
придобит посредством двете сделки от 1985г. и 1986г., се установява от писмените
доказателства.
Спорно е между страните обаче дали съпругът на купувача С.Т.- В.Н. е придобил,
заедно с нея в режим на СИО, част от имота, а именно- частта, за която е издаден
нотариален акт на ***********г. или тя е придобила целия имот в лична собственост, от
който спорен въпрос зависи дали поземленият имот следва да бъде допуснат до делба или
искът следва да бъде отхвърлен в тази част. Спорът между страните произтича от факта, че
нотариалният акт е издаден по време на брака, но ответницата С.Т. счита, че от значение е
моментът, в който тя е обявена за купувач на имота със Заповед №14 от ************г. на
председателя на Общинския народен съвет в гр.С. /която не бе приложена по делото, но е
цитирана в нотариалния акт/, който момент е преди брака й с В.Н..
По времето, когато страните са сключили граждански брак, е действал Семейният
Кодекс от 1985г. (отм.), според чийто чл.19, ал.1 „Вещите и правата върху вещи, както и
паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити.“, т.е. действало е същото правило, което е приложимо и по сега действащия СК-
че възмездно придобитите вещи и права върху вещи, се придобиват от съпрузите в режим
на Съпружеска имуществена общност. Следователно, следва да се извърши преценка кога е
настъпило придобиването на тази втора част от делбения имот, за която страните спорят. В
случая действалият към момента на придобиването чл.20, ал.1 от Закона за собствеността на
гражданите /отм./ е категоричен, че „Собствеността или вещното право се придобива с
издаването на нотариален акт. Той се издава и подписва само от нотариуса въз основа на
16
писмено искане на председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния)
народен съвет. Към искането се прилагат необходимите документи за издаване на акта,
както и документ за плащане на цената.“. Разпоредбата е императивна, поради което съдът
не може да заключи, че имотът е придобит на дата, различна от датата на издаване на
нотариалния акт, а именно: ***********г., по което време страните вече са били в брак и по
отношение на придобитото двамата съпрузи са станали съсобственици при бездялова СИО.
Твърдението на ответницата, че процедурата по придобиване на имота, закупен от
Общинския народен съвет на гр.С., е приключила с издаване на заповедта, с която е обявена
за купувач, не се основава на закона и не се подкрепя от неговите постановки. Това
заявление на страната обаче съдът възприема като оспорване на съвместния принос, който
чл.19, ал.3 СК /отм./ въвежда като презумпция. Това е така, тъй като ответницата С.Т.
твърди, че процедурата по закупуване на имота е била започната много преди брака й с В.Н.
и по-голямата част от фактическия състав на същата е завършен преди брака им, както и че
паричните средства са осигурени от нейния баща и заплатени преди сключване на брака.
Доколкото обаче в действителност се касае за законова презумпция, тежестта за оборването
й е била именно на оспорващия съвместния принос. Не е достатъчно за оборване на
презумпцията, че по-голямата част от фактическия състав на покупко-продажбата на
дворното място, се е осъществил преди *********г. /датата на сключване на брака/, тъй като
бъдещите съпрузи вече са се подготвяли за своя съвместен живот, поради което няма
логическа закономерност в това да не са участвали и двамата с осигуряване на материалните
придобивки за този съвместен бъдещ живот. Освен това, твърдението на ответницата, че
паричните средства за закупуване на имота, са заплатени преди брака, не се доказа,
доколкото писмени доказателства, подкрепящи това твърдение не се събраха, а в самия
нотариален акт, чиято гаранция за истинност е нотариалната заверка, е отразено, че сумата
за покупко-продажбата в размер на 900.80 лв. е била внесена на името на продавача с
квитанция от 09.06.1986г., т.е. отново след сключване на брака. Доказателства, че паричните
средства, с които е закупено дворното място, са били предоставени от бащата на
ответницата- П.Т., също няма. Такова доказателство не може да бъде декларацията от С.Т.
от 1989г., в която е заявила, че дворното място й е подарено от родителите й, нито
клетвената декларация от П.Т. от 2020г., с която е заявил, че закупеното общинско дворно
място е заплатено с негови средства, дарени на дъщеря му. Това е така, тъй като двата
документа са частни такива и доказателствената им сила се изчерпва с това, че има
направени изявления от съответните лице. Частният свидетелстващ документ не доказва
фактите, които са предмет на изявлението /така напр. Решение №261 от 22.01.2014г. по гр.д.
№2354/2013г. на ВКС, 3-то ГО/, още повече, че в случая се касае за изгодни за страната,
която е направила изявлението, факти. В този смисъл и предвид установеното, че имот с
планоснимачен №***, в кв.29 на с.Ч., с площ *** кв.м. /идентичен с част от делбения/ е
придобит по време на брака на В.Н. и С.Т., то ***/*** ид.ч. от делбения имот са били в
режим на СИО между двамата съпрузи, а с прекратяване на брака са останали в режим на
обикновена съсобственост, точно както е посочено и в споразумението, утвърдено с
бракоразводното решение. Поради това делба на поземления имот следва да бъде допусната,
17
като квотите на страните обаче ще са такива, каквито са посочени от ищеца: 132.5/*** ид.ч.
за В. Д. Н. и 527.5/*** ид.ч. за СТ. П. Т..
Относно построените в имота сгради, също следва да се извърши преценка дали са
съсобствени и при какви квоти, доколкото при придобиването на имота същите не са били
построени и не са съществували в имота, а са построени по-късно. Както бе установено,
жилищната сграда е построена през 1988г., стопанската сграда е построена през 1990г., а
гаражът и лятната кухня са построени през 1992г. Следователно всички те са построени по
време на брака между страните. За три от тях между страните няма спор, че са съсобствени
при квоти по ½ ид.ч. от собствеността за всеки от бившите съпрузи, а именно: стопанската
сграда, гаражът и лятната кухня. Спорна е собствеността върху жилищната сграда, като
ищецът В.Н. твърди, че и от нея притежава ½ ид.ч., а ответницата оспорва дела му в
съсобствеността.
За да обори презумпцията за съвместен принос в придобиването на процесните
имущества, ответницата се е позовала на хипотеза на преобразуване на лично имущество,
като е възразила, че процесната жилищна сграда /първоначално твърдението е било за целия
имот/ е придобита /първоначално се твърди изцяло, а впоследствие- частично/ с нейни
лични средства, дарени й от нейния баща.
Съгласно чл.23, ал.1 СК лични са вещите, придобити през време на брака изцяло с
лично имущество. Възражението за пълна трансформация на лично имущество
процесуалният представител на ищцата намира не само за неоснователно, но и за
недопустимо, доколкото в споразумението по чл.51 СК, утвърдено от съда по
бракоразводното дело страните са уговорили, че придобитите по време на брака недвижими
имоти остават в обикновена съсобственост, с което са признали, че тези имоти са придобити
и притежавани в режим на СИО и е недопустима в последващ процес претенция за
признаване изключителна собственост за тези имоти. Съдът се солидаризира с това
становище, което е съобразено със съдебната практика. С Решение № 116 от 21.01.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 787/2020 г., II г. о., ГК бива прието, че „Ако в споразумението за развод
съпрузите са посочили, че придобитата по време на брака вещ, след прекратяването му
остава в съсобственост, по този начин признават, че тя е имала качеството на СИО. Ето
защо е недопустимо в последващ исков процес с иск по чл.23, ал.1 СК да се претендира, че
поради наличие на пълна трансформация на лично имущество, имотът придобит по време на
брака и посочен в споразумението, е собственост само на единия съпруг. Когато в
споразумението не са посочени квотите на съпрузите в съсобствеността, е допустимо да се
предяви иск по чл.23, ал.2 СК за частична трансформация на лични средства.“. В настоящия
случай възражението за пълна трансформация е и своеобразно оттеглено в последното
съдебно заседание, в което страните са заявили окончателните си искания по предмета на
делото, като адв.Р.- процесуален представител на ответницата С.Т., е заявил, че желаят
жилищната сграда да бъде допусната до делба при квоти 34472.50/43945 ид.ч. за С.Т. и
9472.50/43945 ид.ч. за В.Н., като за формиране на тези квоти е ползвана оценката, която
вещото лице е дало за жилищната сграда към момента на построяването й, считайки че в
18
процеса е било доказано, че сумата от 25000 лв. е била лично дарена на С.Т. от баща й и
вложена в построяването на сградата. Следователно страната поддържа единствено
възражението за частична трансформация на лично имущество, което е допустимо и
подлежи на обсъждане. С Тълкувателно решение № 3/2015 от 29.11.2018 г. ВКС прие, че
когато в утвърденото от бракоразводния съд споразумение съпрузите са уговорили
придобитият през време на брака имот да остане съсобствен помежду им, без да са посочили
изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се
установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на лично
имущество по чл. 23, ал. 2 СК.
Съгласно чл.23, ал.2 СК „Когато вещните права са придобити отчасти с лично
имущество по ал.1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен
ако тази част е незначителна.“. Признаването на частичната трансформация на лични
средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в режим
на СИО, съответно уважаването на възражението по чл. 23, ал. 2 СК, е предпоставено от
пълното и пряко доказване от претендиращия личен дял бивш съпруг на следните правно-
релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка
с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по
смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот -
отчасти; 3) влагането им към момента на придобиване на имуществото.
Не е допуснато от страна на ответницата смесване на възражение за трансформация на
лично имущество с такова за липса на съвместен принос, доколкото за да докаже, че част от
делбеното имущество /в случая жилищната сграда/ е лично нейно, то трябва да обори
презумпцията, че другият съпруг има принос в придобиването на съответната част. Според
практиката на ВКС, изразена в решение № 355 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011
г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, всяко възражение за трансформация по
чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК, по същество не е оспорване на „съвместния принос“, а опровергаване
на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този,
който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 3 СК, а за този, който
поддържайки влагането на лични средства, следва да изключи приложението на
презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства, в
придобиването на конкретна вещ или вещно право. Тежестта на оборване на презумпцията
на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ответницата С.Т., която прави такова възражение и при
условията на пълно и пряко доказване следва да установи влагането на твърдените лични
средства в придобиването на конкретната вещ- жилищна сграда.
В настоящия случай, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че ответницата не доказа при условията на пълно и главно
доказване, че процесният недвижим имот – жилищна сграда, макар и придобит /построен/
по време на брака, е бил придобит частично с нейно лично имущество, като не успя да
обори презумпция за съвместния принос на двамата съпрузи по чл. 21, ал. 3 СК за част от
имота, от което да черпи право на нея да се определи по-голям дял при делбата на този имот.
19
От свидетелските показания се установи, че В.Н. е участвал активно с труда си в
изграждането на жилищната сграда, както и че е осигурявал материали, работна сила и
майстори, с които се е разплащал. Какъв точно е бил произходът на средствата, с които са
закупувани материалите и е плащано на майсторите и работниците, не се доказа. Не може
да се заключи, че къщата е построена с парични средства, осигурени от родителите на С.Т..
В действителност са събрани свидетелски показания, според които П.Т. е дал на дъщеря си
сума от около 25000 лв., с каквато е разполагал поради получени от него обезщетения от
дружеството, в което е работил, но дали именно тези пари са вложени в построяването на
къщата не се установява. Освен това, дори да се приеме, че сумата в действителност е била
вложена в построяването на къщата, особено съществено за изводите по делото е
основанието, на което тези пари са били дадени. Самият П.Т., който е дал сочената сума
пари, заявява пред съда, че „всичко заминало за тях и договор направили, че им е дал 25000
лв.“. Такъв договор по делото не е представен, като вероятно свидетелят визира
декларацията от дъщеря си С., с която заявява, че тази сума й е била дадена и тя няма да има
претенции към къщата, в която живеят родителите й. Закономерният извод е, че паричната
сума, която е била дадена след сключването на брака между С. и В., дори да е предадена на
С., е дарена на тяхното семейство и това се извежда от свидетелските показания. Дали
същата е била дарена като сватбен подарък, като сума за подпомагане на бъдещите
инициативи на семейството или мотивът на дарителя е бил да си гарантира липсата на
претенции към негов имот, е субективен фактор, който единствено е стимулирал
дарственото намерение и е без юридическо значение. Съдът дава превес на свидетелските
показания и начина, по който свидетелят Торолов отговори на поставените му въпроси пред
заявеното от него в декларацията, нотариално заверена на 05.02.2020г., която е съставена
очевидно в услуга на бъдещите претенции на ответницата Т. и която като частен документ
няма доказателствена сила. Както приема и една част от съдебна практика, която
настоящият състав възприема, не може презумптивно да се приеме, че извършеното дарение
на тези парични средства е само в полза на единия съпруг, а не на семейството. В Решение
№ 222 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 982/2010 г., I г.о., ГК се изтъква, че обичайно
съществуващото намерение на родителите да надаряват само собствените си деца е една
житейска, но не и законова презумпция и че съгласно Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/ на доказване не подлежат само фактите, за които съществува установена от закона
презумпция, общоизвестните и служебно известни на съда факти. Фактът, че родителите
даряват парични средства за закупуване/построяване на семейно жилище само на
собственото си дете, а не на семейството като цяло, не може да бъде отнесен към никоя от
тези категории, поради което в случая, предвид че не е доказано на общо основание
намерението на родителя да е било да надари единствено дъщеря си С.Т., то следва да се
приеме, че сумата е била дарена в полза на семейството й. Индиция за това е и че
разплащанията е осъществявал В.Н., доколкото в случай че той в действителност е заплащал
с тези парични средства, дарени от бащата на С.Т., то с тях съпрузите са се разпореждали
заедно. Съпрузите са освен юридическа и икономическа общност и съдът приема, че като
такава те са били третирани и от своите роднини, които са ги подпомагали. Противното не
20
се доказа, доколкото липсва писмен договор за дарение, в който да е отразено кого точно
надарява дарителят, както и други категорични доказателства в тази насока. Житейската
логика, че всеки родител би надарил лично собственото си дете, не може да бъде възприета,
без проведено доказване в тази насока. Поради това съдът следва да отхвърли като
недоказано наведеното възражение за частична трансформация на лично имущество при
придобиване на жилищната сграда.
С оглед на възприетото, съдът намира, че и четирите сгради, находящи се в имот с
идентификатор *********** по ККР на с.Ч. – жилищна сграда и три сгради на допълващо
застрояване – са били придобити в режим на СИО, а след прекратяване на брака са останали
в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни права- по ½ ид.ч. от правото
на собственост за всеки от тях и именно това са и квотите, при които следва да се допусне
делбата на сградите.
Относно исковете за делба на движими вещи:
Предявени са от С.Т. искове също с правно основание чл.34 ЗС, но за делба на
движими вещи- подробно описани МПС-та и селскостопански животни.
Спорно е между страните дали описаните и поискани за делба вещи са били СИО
между двамата вече бивши съпрузи и на това основание подлежат на делба след
прекратяване на брака или са били и все още са лична собственост на В.Н., тъй като му
служат за упражняване на стопанска дейност.
Спор няма единствено относно лек автомобил марка „**********“, модел „******“,
рама № *****************, снет от отчет, за който страните признават, а и се установява, че
е придобит по време на брака в режим на СИО. За същия няма нищо конкретно уговорено в
споразумението по чл.51 СК, одобрено при развода, освен посочването, че придобитото по
време на брака движимо и недвижимо имущество след развода ще остане в режим на
обикновена съсобственост. Никоя от страните не твърди и същият да представлява лично
негово имущество по смисъла на чл.22 СК. Поради това делба на същия следва да се
допусне при квоти по ½ ид.ч. за всеки от съпрузите.
Относно останалите движими вещи, Съдът се солидаризира изцяло със становището
на съдебния състав, разгледал гражданско дело № 46/2020г. на СОС, където в мотивите на
решението, за да се обоснове отхвърлянето на заведените пред СОС искове, е посочено, че
сумите, получени от единия от съпрузите в качеството му на земеделски производител като
безвъзмездна държавна финансова помощ, не могат да се включат в обхвата на
съпружеската имуществена общност и са лична собственост на съпруга, който е получил
сумите. Същото е прието и за средствата от евентуалната продажба на земеделски животни-
овце, тъй като те не съставляват СИО по смисъла на чл.21 СК. Същото приема и настоящият
състав относно самите земеделски животни- 31 броя говеда и 20 броя коне, както и относно
5-те МПС-та и машини, чиято делба се иска. Чл.22, ал.2 СК е категоричен, че „Лични са
движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за
обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.“. Несъмнено се
21
доказа, че В.Н. е регистриран земеделски производител, обслужващ регистрирани
земеделски обекти, поради което дейността му следва да се счита за професия/занаят.
Предназначението на посочените от насрещната страна МПС-та и машини /товарен
автомобил, сламопреса, колесен трактор, сенокосачка и сеносъбирач/ несъмнено е за
извършване на земеделска дейност, каквато извършва В.Н. с професионална насоченост и
като източник на средства, поради което, дори да са придобити по време на брака му със
С.Т. /а за част от машините такива доказателства дори не се представят/, същите не са
придобили статут на вещи в режим на СИО. Относно земеделските животни юридическата
логика е аналогична /вж. Решение № 37 от 18.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 463/2012 г., I г.
о., ГК/, като следва да се допълни още, че дори да бяха годен обект на делба, не се
установява, че сега намиращите се в животновъдния обект на В.Н. животни съвпадат с тези,
които са се намирали там към момента на прекратяване на брака - ***********г. Всъщност
от справките от БАБХ, находящи се в кориците на гр.д. №46/2020г. на СОС е видно, че
броят и видът на животните в животновъдния обект, регистриран на името на В.Н., е
динамичен и няма съвпадение на животните през стопанските години. Това кореспондира с
твърдението на Н., че животните използва за търговия и са част от стопанството му, от което
извлича доходи. Поради това искът за делба на тези вещи следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл.355 ГПК
съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство
онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за
последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които
са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като
при липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите, респективно
оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде
отхвърлен, както и по присъединените искове във втората фаза на производството и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение
намира разпоредбата на чл.78 ГПК, в който смисъл са и указанията по приложението на
процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС /виж
напр. Определение № *** по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г.о. на ВКС/. В този смисъл, с оглед
отхвърляне иска за делба на движими вещи, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В.Н. има право
на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на
иск за делба, предявен от насрещната страна, още на този етап на делбата, а за останалите
разноски съдът следва да се произнесе във втората фаза на делбата- при извършването й.
Макар в договора за правна защита и съдействие, сключен между процесуалния
представител адв.П. и представлявания- В.Н., да не е уговорено точно каква част от сумата
за адвокатски хонорар се заплаща за представителство по иска за делба на движими вещи,
дължимостта на разноските не се изключва, поради което поисканата за присъждане сума- ¼
22
от целия хонорар, равняваща се на 300 лв., е в справедлив размер, съобразен с извършеното
процесуално представителство и следва да бъде присъдена на страната.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДЕЛБА между: СТ. П. Т., ЕГН: ********** и В. Д. Н. ЕГН: **********
НА:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /дворно място/ с идентификатор № *********** по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № ****************г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.Ч., ул. „З.“ №4, с площ *** кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 825,
квартал: 29, парцел: III, при съседи: имоти с идент. №№ **************,
****************, ************, **************, *************
ПРИ ДЯЛОВЕ, КАКТО СЛЕДВА:
- За СТ. П. Т., ЕГН: **********, дял от 132.50/*** идеални части от правото на
собственост над поземления имот;
- За В. Д. Н., ЕГН: **********, дял от 527.50/*** идеални части от правото на
собственост над поземления имот.
2. СГРАДА с идентификатор № ***********.1 по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед № ****************г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: с.Ч., ул. „З.“ №4, разположена в поземлен имот с идент. № ***********, със
застроена площ: 90 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-
еднофамилна;
СГРАДА с идентификатор № ***********.2 по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед № ****************г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес:
с.Ч., ул. „З.“ №4, разположена в поземлен имот с идент. № ***********, със застроена площ:
16 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж;
СГРАДА с идентификатор № ***********.3 по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед № ****************г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес:
с.Ч., ул. „З.“ №4, разположена в поземлен имот с идент. № ***********, със застроена площ:
20 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване;
СГРАДА с идентификатор № ***********.4 по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед № ****************г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес:
с.Ч., ул. „З.“ №4, разположена в поземлен имот с идент. № ***********, със застроена площ:
23
103 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда;
ПРИ ДЯЛОВЕ, КАКТО СЛЕДВА:
- За СТ. П. Т., ЕГН: **********, дял от 1/2 идеална част от правото на собственост
над сградите;
- За В. Д. Н., ЕГН: **********, дял от 1/2 идеална част от правото на собственост
над сградите.
3. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „**********“, модел „******“, с рама №
*****************, двигател № **************, снет от отчет
ПРИ ДЯЛОВЕ, КАКТО СЛЕДВА:
- За СТ. П. Т., ЕГН: **********, дял от 1/2 идеална част от правото на собственост
над автомобила;
- За В. Д. Н., ЕГН: **********, дял от 1/2 идеална част от правото на собственост
над автомобила.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от СТ. П. Т., ЕГН: **********, срещу
В. Д. Н. ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 341 и сл. ГПК, за
делба на следните движими вещи:
Моторни и Пътни превозни средства:
Товарен автомобил- джип, марка „Н.“, модел „П.“, цвят зелен, с рег. № СО******,
рама № *******************;
Сламопреса „**************“, цвят зелен;
Колесен трактор марка „***“, модел „6Л“, с рег. № **********, рама №*******,
двигател ********, червен цвят;
Сенокосачка BCS, триколесна;
Сеносъбирач BCS;
Животни – 31 броя говеда и 20 бр, коне:
Говедо ушна марка за ЕПЖ ***********, порода Българско кафяво, цвят черно- бял,
женско, възраст 158.6 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG3*******, порода Българско кафяво, цвят черен,
женско, възраст 132.6 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG3********, порода Черно шарено, цвят черно-бял,
женско, възраст 126.4 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG3********, порода Българско кафяво, цвят черно- бял,
женско, възраст 145.1 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG3********, порода Българско кафяво, цвят червен,
женско, възраст 145.4 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG3*******, порода Българско кафяво, цвят сиво- кафяв,
24
женско, възраст 95.7 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG3*********, порода Българско кафяво, цвят сиво-
кафяв, женско, възраст 95.8 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG31******, порода Българско кафяво, цвят сиво- кафяв,
женско, възраст 120.8 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG31*****, порода Черно шарено, цвят черно-бял,
женско, възраст 84.2 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG31*****, порода Българско кафяво, цвят кафяв, възраст
84.2 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG31******, порода Червено шарено, цвят червено- бял,
женско, възраст 84.0 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG31*****, порода Симентал, цвят червено-бял, женско,
възраст 111.3 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG3******, порода Симентал, цвят червено-бял, женско,
възраст 87.3 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG3*******, порода Херефорд, цвят червен с бяла глава и
корем, женско, възраст 85.7 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG3*******, порода Херефорд, цвят червен с бяла глава и
корем, женско, възраст 77.7 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ ******3781, порода Месодаен симентал, цвят черен,
женско, възраст 77.7 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********, порода Българско кафяво, цвят кафяво- бял,
женско, възраст 63.2 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********, порода Българско кафяво, цвят жълт, женско,
възраст 62.9 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********, порода Месодаен симентал, цвят черен,
женско, възраст 61.7 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********, порода Българско кафяво, цвят черно- бял,
женско, възраст 61.7 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********, порода Българско кафяво, цвят черно- бял,
женско, възраст 61.4 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********, порода Българско кафяво, цвят черно- бял,
женско, възраст 62.4 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ BG3******, порода Лимузин, цвят червено-кафяв, мъжко,
възраст 58.2 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********06, порода Симентал, цвят червено-бял,
женско, възраст 36.0 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********07, порода Симентал, цвят червено-бял,
женско, възраст 38.0 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********08, порода Симентал, цвят червено-бял,
женско, възраст 37.9 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********09, порода Симентал, цвят червено-бял,
женско, възраст 25.9 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********10, порода Кръстоска, цвят кафяво-черен,
женско, възраст 25.9 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********11, порода Кръстоска, цвят кафяво-черен,
женско, възраст 24.9 месеца;
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********12, порода Кръстоска, цвят черен, женско,
възраст 26.2 месеца;
25
Говедо ушна марка за ЕПЖ **********13, порода Кръстоска, цвят черен, женско,
възраст 26.1 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************2592, Без порода, цвят
черен, мъжко, възраст 143.5 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************5545, Без порода, цвят
сив, женско, възраст 98.4 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************4***5, Без порода, цвят
кестеняв, женско, възраст 72.5 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************43, Без порода, цвят -,
женско, възраст 72.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************525, Без порода, цвят
черен, женско, възраст 170.7 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************884, Без порода, цвят
черен, женско, възраст 194.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************1000, Без порода, цвят
кестеняв, женско, възраст 169.7 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************1017, Без порода, цвят
кестеняв, женско, възраст 69.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************1148, Без порода, цвят -,
женско, възраст 122.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************1522, Без порода, цвят
черен, женско, възраст 71.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************1738, Без порода, цвят -,
женско, възраст 74.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************1766, Без порода, цвят
черен, женско, възраст 73.7 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************022, Без порода, цвят
черен, женско, възраст 92.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************244, Без порода, цвят
черен, женско, възраст 74.7 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер ********************, Без порода, цвят
кестеняв, женско, възраст 73.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************, Без порода, цвят
кестеняв, женско, възраст 158.7 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************479, Без порода, цвят
сив, женско, възраст 95.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************, Без порода, цвят
кестеняв, женско, възраст 158.7 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************, Без порода, цвят -,
женско, възраст 218.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер ********************, Без порода, цвят
сив, женско, възраст 96.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер ********************, Без порода, цвят
черен, женско, възраст 98.6 месеца;
Кон, с инжектируем транспондер с номер *****************, Без порода, цвят
кестеняв, женско, възраст 158.7 месеца;
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, СТ. П. Т., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. Н. ЕГН: **********, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща
26
сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от исковете за делба.
РЕШЕНИЕТО по допускане на делбата може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
27