№ 397
гр. ... 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110115834 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на Ж. К. Т., ЕГН **********,
гр.... ж.к. Н..., представлявана от адв. К., с адрес на ул. „Со..., тел. **********
спрямо „К...“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ... Бул. „Ц.“ №
126, представлявано от А.П.Х..
Излага се, че страните са били страни по ТД от 01.04.2005г. на
основание чл.67, ал.1 от КТ, по който ищецът е заемал длъжността „Д...“ с
работно време от 4 часа дневно и с основно месечно трудово възнаграждение
от 200 лева. Излага се, че с ДС № 20/01.03.2012г. са се съгласили от датата на
изменението ищецът вече да заема длъжност „Р...“, код по НКПД 11209036
при 8 часа работно време и възнаграждение от 2210,10 лв. - 1500 лв. като
основно месечно трудово възнаграждение, 300 лв. - допълнително
възнаграждение за научната степен „Д..“ и 410,10 лв. – допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Излага се още, че със заповед № 23/24.02.2020г, трудовият договор е
бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.03.2020г.-
по взаимно съгласие като към датата на прекратяване е бил с придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага се още, че към този момент
ищецът е имал повече от 10 години трудов стаж през последните 20 години
1
при ответника , поради което на основание чл. 222, ал. 3 от КТ за него е било
налично право на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца или получаване на сума от 13260.60 лв.
Сочи се още, че тази сума като обезщетение е била потърсена от
работодателя с писмо от 28.01.2022г., но ответникът е отказал да я плати с
негова заповед №2/23.02.2022г с мотиви, че дължи обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ към друга дата -01.02.2022г. и на друго основание, а именно
прекратено трудово правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.3 или при
изтичане срока на договора.
Отделно от това се сочи, че след прекратяване на ТД поради придобито
право на пенсия за ищеца с нов ТД от 30.07.2020г. страните са се съгласили
ищецът да постъпи при ответника за престиране на труд по срочен ТД на
длъжност „професор висше училище“ като с ДТС срокът на действие на
договора е бил изменен до 31.01.2022г.
Излага се, че със Заповед № 35/26.01.2022г. ТП между страните е било
прекратено на основание чл.325, ал.1, т. 3 от КТ считано от 01.02.2022г.
Ищецът твърди, че така стореното уволнение е незаконосъобразно тъй
като се излага, че ТД не е бил такъв по чл. 68 от КТ при нарушаване на
законовата презумпция на чл. 68, ал.
5 от КТ и като сключен в нарушение на ал. 3 и 4 следва да се счита за
сключен за неопределено време и не е следвало да бъде прекратяван на това
основание.
При горното и като се оспорва уволнението, сторено със заповед №35/
26.01.2022г. като незаконосъобразно се желае акт на съда, с който да се
признае прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца със заповед
№ 35/26.01.2022г. за незаконно и да бъде отменено; да бъде възстановен
ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението „Професор висше
училище“; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 6600 лв. за оставане без работа след незаконното уволнение за срок
от шест месеца, считано от 01.02.2022г. ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да
бъде осъден ответника на основание чл. 222, ал. 3 от КТ да заплати на ищеца
сумата от 13260,60 лв. ведно със законната лихва от 01.03.2020г. до
окончателното плащане, поради това, че при прекратяване на трудовото му
2
правоотношение за заеманата длъжност „Р...“, считано от 01.03.2020г. сьс
заповед № 23/24.02.2020г. ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и е имал право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ.
Ангажират се доказателства и се желае решение в този смисъл като се
претендират разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който се оспорват исковете.
Излага се, че право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ възниква само ако
служителят към датата на прекратяване на ТД е бил с десет години през
последните 20 трудов стаж при работодателя или др. такъв от същата
категория, той не е имал толкова – само 9 години, 10 месеца и 26 дни.
Оспорва се акцесорния иск за лихва като в условията на евентуалност се
прави
възражение за прихващане с претенцията по чл.222, ал.3 от КТ с платеното
обезщетение на служителя в размер на 2807.20 лева. Отделно от това се
оспорват и исковете по чл.344, ал.1, т.1 предл първо и второ, чл.344, ал.1, т.2
и т.3 от КТ като не се спори, че между страните е имало трудов договор от
30.07.2020г., който е възникнал след придобито от ищеца право на пенсия,
както и че този ТД е бил прекратен, но се излага, че прекратяването е
законосъобразно тъй като договор с лице с придобито право на пенсия е бил
възможен да възникне само в хипотезата на срочен такъв ерго с изтичане на
срока на договора е настъпило и основанието за неговото прекратяване.
Оспорва се и иска за присъждане на обезщетение като се навежда, че такова е
дължимо само ако уволненото лице е лишено от доходи за срока на
уволнението, а това не е така. Оспорва се и иска за възстановяване на
заемната преди уволнението длъжност като се навежда, че такова не е
възможно при наличие на ограничението по ЗВО и КТ. При тези твърдения се
ангажират доказателства и се претендира решение в този смисъл.
Искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и
второ, чл. 344, ал.1,т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ
– за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода на оставане без работа, както и такъв по чл. 222, ал. 3 от
КТ.
3
Страните не спорят, а и това се установява от ТД с № 135/ 30.07.2020г.,
че помежду им е сключен трудов договор със срок от 12 месеца или до датата
31.07.2021г. с основание по чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Не се спори, че по този
договор ищецът е бил назначен да изпълнява длъжността „пр...“ в Колеж по
мениджмънт търговия и маркетинг, с място на работа в офис на Колежа, с
основно месечно възнаграждение от 1100 лева и при индивидуална
длъжностна характеристика. Уговорен е и срок за предизвестие и за двете
страни от три месеца, платен годишен отпуск от 48 дни.
Не се спори и това е видно от допълнително споразумение с № 41/
03.08.2021г. към ТД с № 135/ 30.07.2020г., че считано от датата 03.08.2021г. и
пак на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ страните по делото и страни по
договора са се споразумели за изменение срока на договора като е продължен
до 31.01.2022г. без промяна в длъжността.
Няма спор и това се установява от Заповед с № 35/ 26.01.2022г., л.19, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.3 от КТ – с изтичане на срока на договора, считано от
01.02.2022г. Съгласно тази заповед е следвало да бъдат изплатени на
служителя обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 24 дни.
Страните нямат спор, а и това се установява от Заповед с № 23/24.02.2020г. на
представляващия ответника, че по взаимно съгласие между страните
съществувалият помежду им ТД, по който ищецът е заемал длъжността
„ректор висше училище“, е бил прекратен, считано от датата 01.03.2020г. Не
се спори и това се установява от разпореждане на ТП към НОИ , л.14 от
делото, че ищецът Ж. към 15.02.2018г. вкл. и към датата на прекратяване на
ТД по взаимно съгласие от 01.03.2020г. е бил с придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Спорят страните досежно характера на прекратения договор с оглед
посоченото в него основание за сключване – чл.68, ал.1, т.1 от КТ, както и
дали ако се приеме, че същият не е срочен, а такъв за неопределено време, е
прекратен на валидно, законово основание – с изтичане срока на договора.
Съдът от правна страна досежно исковете за отмяна на уволнението
като незаконно и възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1 от КТ срочен трудов договор се
4
сключва в следните хипотези: за определен срок, който не може да бъде по-
дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е
предвидено друго; 2. до завършване на определена работа; 3. за заместване на
работник или служител, който отсъствува от работа; 4. за работа на длъжност,
която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на
конкурс; 5. за определен мандат, когато такъв е установен за съответния
орган. Според разпоредбата на чл.68, ал.3,4 и 5 от КТ основанията за
сключване на срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 са две – сключва се за
изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както
и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или
в ликвидация предприятия или по чл.68, ал.4, - по изключение и то за срок
най-малко от една година за работи и дейности, които нямат временен,
сезонен или краткотраен характер по смисъла на ал.3 от КТ . Законът е
определил в разпоредбата на чл.68, ал.5 от КТ, че срочен трудов договор по
ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал.3 и 4, се смята за сключен за
неопределено време. Изключенията, визирани като основание за възникване
на срочен ТД, са изброени в § 1, т. 8 от ДР КТ – това са налични конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни
причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на
трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. В този
смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 145 от
29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 593/2016 г., III г. о., ГК
Извън тези две основания за възникване на срочно трудово
правоотношение обаче в Закона за висшето образование ( Обн., ДВ, бр. 112 от
27.12.1995 г.) в неговия § 11 от ПЗР (в редакцията му в бр. 83 от 2005 г., бр.
17 от 2020 г.) е формулирано още едно, специално такова, а именно по
предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала
след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните
лица при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда
може да бъдат удължени за срок до три години като в този случай по смисъла
на ал.2 удължаването на трудовите правоотношения с хабилитираните лица
по ал.1 се уреждат със срочен трудов договор.
Или при тези факти и като съобрази разпоредбите на КТ, уреждащи
възникването на срочните, трудови правоотношения, както и тези по ЗВО,
които дават още едно, допълнително основание за възникване на такова
5
трудово правоотношение, съдът намира, че исковете на ищеца за отмяна на
извършеното със заповед с № 35/ 26.01.2022г. на основание чл. 325, ал.1, т.3
от КТ уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност за основателни като доказани. Съдът приема, че в нарушение на
чл.68, ал.1, т.1 от КТ договорът, сключен между страните от 30.07.2020г., не е
с характер на срочен такъв, така както се твърди и е посочен в него, а ex lege e
такъв, сключен за неопределено време и спрямо него следва да бъдат
приложени общите правила за прекратяване на договорите – по глава
шестнадесета от КТ или в разпоредбите от чл.325 – общи основания за
прекратяване на договора до чл.344 от КТ. Или прекратяването на ТД между
страните с изтичане срока на договора при договор, сключен за неопределено
време, е незаконосъобразно и това основание следва да бъде отменено.
В подкрепа на горното и по повод твърдението на ответника, че
договорът от 30.07.2020г. е срочен такъв на основание специалната
разпоредба на параграф 11 от ПЗР на ЗВО като сключен с лице, което е
навършило възраст за пенсиониране и по решение на Академичния съвет,
съдът намира, че не се е осъществило и това основание за възникване на
срочно правоотношение – в този смисъл определение № 747 от 28.09.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1590/2018 г., IV г. о., ГК. За да е налично това основание
следва първо договорът с такъв преподавател да не е прекратяван, този
преподавател да е с навършени години за пенсиониране, да е изразил желание
за оставане на работа и при придобито право на пенсия и най-сетне да е
налице решение на АС за продължаване на договора между страните при
настъпило основание за пенсиониране на служителя. А в конкретния случай
това не е така тъй като се установи, че преди възникване на трудовото
правоотношение между страните по исковия договор от 30.07.2020г. , те са
били обвързани с друг договор от 01.03.2012г., по който ищецът е бил на
длъжност „Ректор, висше училище“ и който договор е прекратен във времето
на придобиване на право на пенсия от ищеца – 01.03.2020г, но не на
основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, а по взаимно между страните – чл.325,
ал.1, т.1 от КТ.
Или с горните мотиви настоящият състав приема, че ТД от 30.07.2020г.
е такъв за неопределено време и прекратяването му с изтичане срока на
договора – чл.325, ал.1, т.3 от КТ води до неговото незаконосъобразно
6
уволнение и то следва да бъде отменено, а ищецът да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност – "Пр...“, с място на работа в офис на
К... в ... ул.Софийски герой 1 и да бъде осъден ответника да заплати
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението за период от 6 месеца от 01.02.2022г. до 01.09.2022 г. в размер на
6600 лева (при брутно трудово възнаграждение от 1100 лева ) – за което
страните не спорят и въпреки заключението на вещото лице по ССчЕ ведно
със законната лихва от датата на завеждане на делото – 25.03.2022г. до
окончателното изплащане на главницата и да се присъдят разноските по
делото.
В тази хипотеза и на уважени искове възражението за прихващане
между сумата от 6600 лева и сумата на ответника като платено обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 2807.20 лева следва да бъде уважено и на
Ж. да бъде присъдена разликата от 3792.80 лева.
Досежно искът по чл.222, ал.3 от КТ за присъждане на сумата от
13260.60 лева като обезщетение при прекратяване на тр. договор и при
придобито право на пенсия и прекратяване на трудовото правоотношение със
заповед с № 23/ 24.02.2020г., то съдът намира, че тази претенция е
основателна като доказана. Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група
предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Страните не спорят, а и това се установи от заключението на вещото лице по
ССчЕ, че ищецът не е получавал такава сума от ответника при предходното
си прекратяване на ТД помежду им. От заключението е видно още, че стажът
на Т. при Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг е в размер на 14
години и 11 месеца през последните 20 години и неговият размер е този по
вариант първи – от 12 009.60 лева, което е размерът на БТВ за шест месеца
без обаче включената във втория вариант премия – тъй като в обезщетенията
по смисъла на чл.224, ал.2 от КТ се включват само средно дневното брутно
7
трудово възнаграждение и без получените допълнителните такива – в този
смисъл Решение № 435 от 2.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., III г. о.,
ГК) Или претенцията е основателна в размер от 12 009.60 лева като за
горницата искът следва да бъде отхвърлен.
По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът носи тежестта за
направените в исковото производство разноски от служителя, които са
търсени и са в размер на 1000 лева.
По реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса по водене на делото в размер на 844 лева всички искове.
При горните съображения и на основание чл. 235 от ГПК Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1
предл. първо и второ извършеното със заповед с № 35/ 26.01.2022г. на
Управителя на „К...“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.... бул.
„Ц.“ № 126, представлявано от А.П.Х. на основание на чл.325, ал.1, т.3 от КТ
„уволнение“., считано от датата 01.02.2022г. на Ж. К. Т., ЕГН ********** от
длъжността "Пр...“ с код по НКПД 23107005, с място на работа в ...,
ул.Софийски герой 1 и
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Ж. К. Т., ЕГН
********** на заеманата при ответника К..., ЕИК ... длъжност "Пр... “, с място
на работа в ... ул.Софийски герой 1 и
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от
КТ К..., ЕИК ... да заплати на Ж. К. Т., ЕГН ********** сумата от 3792.80
лева – като обезщетение за оставане без работа за периода от 01.02.2022г. до
01.09.2022г., която е намалена с уваженото възражение за прихващане на
ответника със сума от 2807.20 лева, платена като обезщетение по чл. 222, ал. 3
от КТ ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда –
25.03.2022г. до окончателното плащане и
ОСЪЖДА на основание чл.222, ал.3 от КТ К..., ЕИК ... да заплати на
Ж. К. Т., ЕГН ********** сумата от 12 009.60 лева – като обезщетение при
прекратяване на трудово правоотношение с придобито право на пенсия за 14
8
години и 11 месеца полагане на труд при ответника ведно със законовата
лихва от датата на 01.03.2020г. до окончателното плащане и
ОСЪЖДА К..., ЕИК ... да заплати на Ж. К. Т., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал.1 от КТ съдебни разноски от 1000 лева и
ОСЪЖДА К..., ЕИК ... на основание чл.78, ал. 6 от ГПК да внесе по
сметка на СРС сумата от 844 лева държавна такса по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9