РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20216000600053 по описа за 2021
година
и с участието на прокурора ..... К. Колев, образувано по протест на прокурор от Военно-
окръжна прокуратура С., срещу Присъда № 106/02.06.2021 г. по НОХД № 11/2019 г. на С.
военен съд.
С горната присъда подсъдимият ц. сл. С.П. Г. от в. ф. .....– Д.М. е признат за невинен на
неустановени дати в периода 21.07.2011 г. до 17.11.2015 г., в „.................” гр. П., местност
„К.” към в.ф......-Д.М., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – „...........” във взвод „...........” във ВВУБ „...........” (с ВПН .....) до 01.12.2012
г. и след 01.12.2012 г. като „..........” в отделение „...........” във взвод „...........” във в.ф......-
Д.М., да е присвоил чужди движими вещи, собственост на в.ф......-Д.М. - общо 4917,800
(четири хиляди деветстотин и седемнадесет литра и осемстотин мл.) литра дизелово гориво
..........на обща стойност 11 919,55 (единадесет хиляди деветстотин и деветнадесет лв. и
петдесет и пет ст. ) лв., предназначено за работата на агрегат ........, с рег.№ ............., връчено
в това му качество и поверено му да го пази и управлява, като за улесняване на
присвояването е извършил и друго престъпление - по чл. 311, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за
което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно:
На различни дати в периода 12.08.2011 г. до 03.08.2015 г., в „.................” гр. П.,
1
местност „К.” към в.ф......-Д.М., като длъжностно лице - „...........” във взвод „...........” във
ВВУБ „...........” (с ВПН .....) до 01.12.2012 г. и след 01.12.2012 г. - „..........” в отделение
„...........” във взвод „...........” във в.ф......-Д.М., при условията на продължавано престъпление,
в кръга на службата си, съставил следните официални документи:
- 48 бр. Картони за отчитане работата на машините (агрегатите) и разхода на ..., Форма ПД
234 от Счетоводен документооборот в МО и БА и структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната,
- 48 бр. Ведомости за разходваните гориво - смазочни материали на поделение ..... за
подразделение БТВ Форма 400054 от Наставление за отчитане на материалните средства в
Българската народна армия и
- 48 бр. Искане за отпускане на материални ценности Форма ПФПСД 035 от Счетоводен
документооборот в МО и БА и структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната, в които удостоверил неверни обстоятелства - че агрегат ........ е работил общо
414:04 часа и е изразходил общо 4959.200 (четири хиляди деветстотин и седемнадесет литра
и осемстотин мл. ) литра дизелово гориво ........, а в действителност е работил общо 3:27
часа, за които е изразходил 41.400 л. дизелово гориво, с цел да бъдат използвани тези
документи като доказателство за тия обстоятелства, и е оправдан по обвинението по чл. 202,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С присъдата е оставен без уважение предявеният от в.ф. .....- гр. Д.М. граждански иск срещу
подсъдимия за претърпени имуществени вреди от престъплението в размер на 11 919,55
/единадесет хиляди деветстотин и деветнадесет и 0.55/ лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като недоказан
по основание и размер.
Съдът се е разпоредил с веществените и писмените доказателства.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК е постановено направените по делото деловодни разноски
да останат за сметка на Държавата.
В протеста и допълнителното изложение към него се твърди, че присъдата е
незаконосъобразна. Изтъква се, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал
показанията на 30 свидетели, които работят във военното формирование и твърдят, че не са
виждали подсъдимия да профилактира агрегата, както и не са чували същия да работи, а е
дал вяра на обясненията на подсъдимия и на трима свидетели – Х., Д. и М., като
свидетелите Д. и М. не са били разпитвани в това качество до момента, когато са били
допуснати като свидетели по делото от съда през 2021 г. Показанията на тези трима
свидетели противоречат на назначената по делото експертиза, която е извършила оглед на
агрегата на 07.10.2016 г. и е установила, че същият не можел да регулира и поддържа
постоянни обороти, което сочи, че е невъзможно в период преди тази дата агрегатът да е
поддържал обороти. Ако подсъдимият действително е поддържал агрегата, то същият би
бил в изправно техническо състояние, а подсъдимият не твърди да е извършвал техническа
поддръжка на същия чрез смяна на масло, филтри, свещ и по делото няма данни да е
2
заявявал и получавал такива консумативи. Прокурорът счита, че съдът изобщо не е обсъдил
установената невъзможност агрегатът да бъде приведен в действие само с акумулатора от
автомобила на подсъдимия, както твърди Г.. Житейски нелогично и икономически
неоправдано е само с цел профилактика един двигател да бъде оставен да работи след
достигане на работната си температура при положение, че няма да бъде използван по
предназначението си. Съдът неправилно е приел, че неистинността на отчетните документи
се опровергава само от свидетелски показания, тъй като установената по категоричен начин
невъзможност агрегатът да работи, включително с техническия оглед и експертното
заключение, водят до извода, че инкриминираните документи са с невярно съдържание.
Иска се протестираната присъда да бъде отменена, подсъдимият да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено съответното наказание.
Гражданският ищец не е подал жалба срещу присъдата и не е взел отношение по протеста.
Срещу протеста и допълнителното изложение към него не са постъпили писмени
възражения от защитника на подсъдимия и от самия подсъдим.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста по
изложените в него съображения. Счита първоинстанционната присъда за незаконосъобразна,
а изложените от първоинстанционния прокурор доводи за достатъчно аргументирани,
обосновани и произтичащи от установената в хода и на досъдебното и на съдебното
производство пред първата инстанция фактическа обстановка. Пледира за отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият бъде осъден по
предявеното му обвинение по чл. 202 ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на гражданския ищец изразява становище, че
обвинението е доказано от събраните доказателства и най – вече от показанията на тридесет
свидетели охранители, които еднообразно свидетелстват, че не са чували агрегата да работи.
Счита протеста за основателен и иска предявеният граждански иск да бъде уважен в пълния
му размер.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адвокат Г. заявява, че протестът е
неоснователен, а първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и
мотивирана следва да бъде потвърдена. Счита, че съдът правилно е приел, че по делото няма
нито едно доказателство Г. да е присвоявал въпросното гориво от агрегата. Твърди, че по
делото е установено, че той е спирал автомобила си на няколко места, които са се намирали
извън обсега на камерите и не е имало възможност да се види какво гориво е наливал в
автомобила си. Свидетелите З. Н., И.В. и Л.Б., които твърдят, че многократно са виждали Г.
да налива гориво в автомобила си, не уточняват какъв е бил видът на горивото, откъде е
взето - дали е от това, което е получено за работа на агрегата или е негово лично. Не е
извършена проверка в неговия автомобил и не е установено, че горивото е със същите
характеристики, каквито има горивото за агрегата. Не е посочено за кои периоди в
продължаваното престъпление са твърдените наливания; не е уточнено колко пъти, колко
лейки е наливал в автомобила си Г., не е открита лейка, не е извършено претърсване в
3
неговия дом. Основният свидетел З. Н., който е бивш офицер и знае как следва да се
процедира в подобни случаи, не е съобщил на командира за тези многократни наливания.
Извършвани са многократни проверки - тримесечни и годишни инвентаризации, които са
завършвали с резултат, че горивото е налице. Съдът правилно е отбелязал, че свид. Б.Н.,
който е бил зам. командир по материално-битовото осигуряване, е пропуснал да включи
агрегата в годишните заповеди за техническо обслужване, но това не е попречило да бъде
извършвано самото обслужване, което се потвърждава и от командира на военното
формирование свидетеля ...... Р.. Заявява, че една част от документите в придружаващото
престъпление по чл. 311, ал. 1 НК въобще не са съставомерни, тъй като са „диспозитивни“
документи и не могат да бъдат предмет на документно престъпление. Останалите документи
не дават отговор на въпроса кога са съставени и дали са съставени с цел да улеснят
престъплението или да го прикрият, което е важен елемент досежно правната квалификация,
по която е повдигнато обвинението. ВОП – С. въобще не е разгледала всички документи,
които отразяват извършените тримесечни и годишни проверки, а е използвала избирателно
само тези документи, които защитават тезата на обвинението. Не са налице два от основните
елемента на фактическия състав на престъплението - наличие на присвояване и
съпътстващите документни престъпления. Относно изложеното в протеста, че множество
свидетели не били чували и виждали как работи агрегатът, адвокат Г. изтъква, че това е
субективно усещане дали чуват или не, и не означава че същият не е работил. Защитникът
заявява, че свидетелите Т. М., Б. Х., М.Ц., А.Р., П.В., К.И. и др. твърдят, че агрегатът е
пускан, а някой от свидетелите твърдят, че при пуснат агрегат, когато дежурните по база са
вътре в стаята и когато работи телевизорът, агрегатът не се чува. Съгласно длъжностната
характеристика на охранителите, те са били задължени два пъти по време на 24-часовото си
дежурство да направят обход на базата, което означава, че като са виждали агрегата
запечатан, това не означава, че той не е бил пускан. Печатът си е бил в подсъдимия и той,
след като си свършел работата, отново запечатвал агрегата. Относно твърдението в протеста,
че от извършената техническа експертиза е установено, че агрегатът не е бил технически
изправен, адвокат Г. сочи, че тази експертиза е извършена през 2016 г. и именно тогава е
установила, че агрегатът не е можел да поддържа обороти. В същото време обаче, през 2012,
2014, 2015 г. военна прокуратура признава, че агрегатът е работел.
Подсъдимият поддържа казаното от защитата си, твърди, че е невинен и иска
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани на досъдебното производство /ДП/
и пред първата инстанция доказателства, доводите и възраженията на страните и след като
извърши цялостна проверка на протестирания съдебен акт съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, установи следното:
Протестът е подаден в срок, от легитимно лице и е процесуално допустим.
По настоящия обвинителен акт в С. военен съд /СВС/ е било образувано нохд № 81/2017 г.
по описа на съда. Делото е разгледано по общия ред и с Присъда № 16/05.04.2018 г.
подсъдимият ц.сл. С.Г. е признат за виновен и осъден за повдигнатото му обвинение по чл.
4
202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за
срок от четири години.
По молба на защитника му адвокат Д.М., производството по нохд № 81/2017 г. е
възобновено с Решение № 154/14.0.2019 г. по н.д № 700/2018 г. по описа на ВКС. С
решението първоинстанционната присъда е отменена поради допуснати съществени
процесуални нарушения от основния съд при разглеждане на делото и постановяване й,
изразяващи се в неизпълнение на задължението по чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и поради липса на
мотиви по отношение на доказателствата, аргументиращи възприетите факти и във връзка с
правната квалификация на деянието, и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда от стадия на съдебно заседание.
В СВС е образувано нохд № 11/2019 г., по което е постановена атакуваната присъда. По
искане на подсъдимия делото е разгледано по реда на Глава двадесет и седма НПК – чл. 371,
т. 1 НПК. С.Г. и защитникът му адв. М. са се съгласили да не се разпитват свидетелите и
вещите лица, посочени в списъка към обвинителния акт, с изключение на свидетелите А.А.,
Д.Д., ... Г.Г., ...А.Р., ...... Б.Н., ...... Г.С. и М.Ц.. По искане на защитата на подсъдимия съдът е
допуснал и разпитал като свидетели Б. Д. Х., Т. Д. М., П.В.Д. и ......Ю.Г. Р., които са извън
списъка към обвинителния акт.
Настоящият състав установи, че при разглеждането на нохд № 11/2019 г. по реда на Глава
двадесет и седма от НПК не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и всички писмени и гласни доказателства са приобщени по законоустановения ред.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият ц.сл. С.Г. е постъпил на работа в Българската армия на 21.03.1980 година със
Заповед № 105 от същата дата на командира на ВНВВУ “...........“ гр. Д.М.. Работил е като
майстор авиомеханик, механик по техническата експлоатация на самолетите, а от 04.01.2000
година и до настоящия момент като управител на хижа /вила/ - ................. /БТВ/ към в. ф.
.....гр. Д.М., намираща се в парк /местност/ „ К.“ до гр.П.. Тази длъжност е имала различни
наименования: до 01.12.2012 г. – „………..“ във взвод „........... във ВВУБ “...........“, а след
01.12.2012 г. – „………….“ в отделение „...........“ на взвод „...........“ във в.ф...... Д.М.. По
време на службата си Г. изпълнявал добре функционалните си задължения, без нарушения.
Няма наложени наказания, няма и поощрения. Женен, неосъждан.
Съгласно длъжностната си характеристика /л. 74-75, т. 1 ДП/, подсъдимият имал задължения
да поддържа в добро състояние материално-техническата база в БТВ; да участва в
периодично-техническото обслужване на базата; да поддържа чистотата в прилежащия
район; да заявява пред непосредствения си началник необходимостта от ремонти и
реконструкции по сградния фонд на базата и да контролира изпълнението им; да следи за
нормалното консумиране на вода и електроенергия във вилата; да организира цялостната
дейност по посрещане и настаняване на ползващите базата военнослужещи и други. Негово
5
специфично задължение било да познава реда за запускане на находящия се в БТВ дизелов
агрегат ...... За изпълнение на функционалните си задължения, в периода 2005 г. – 2014 г. Г.
преминал няколко курса на обучение: курс за „Безопасност при работа по
електрообзавеждане с напрежение до 1000 V”; курс за обучение на групите по условия на
труд и курс по безопасност и здраве при работа, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от
Наредба № …./16.12.2009 год. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Подсъдимият бил материално-отговорно лице /МОЛ/ на цялото имущество в БТВ, като за
периода от 2011 г. до 2015 г. бил назначен за МОЛ на дълготрайни активи и материални
запаси в БТВ с годишни заповеди на командира на в.ф. ..... - Д.М., както следва: заповед №
…./13.12.2010 г., касаеща дейността на военното формирование за 2011 г. /л. 24-25, т. ІІ ДП/;
заповед № …/15.12.2011 г., касаеща дейността на военното формирование за 2012 г. /л. 26-
27, т. ІІ ДП/; заповед № …./15.12.2012 г., касаеща дейността на военното формирование за
2013 г. /л. 28-29, т. ІІ ДП/; заповед № …../12.12.2013 г., касаеща дейността на военното
формирование за 2014 г. /л. 30-31, т. ІІ ДП/ и заповед № РД-…/05.01.2015 г., касаеща
дейността на военното формирование за 2015 г. /л. 32-33, т. ІІ ДП/.
С инвентаризационен опис и сравнителна ведомост на материални запаси (ПФПСД 038) №
2845-1184/28.02.2007 г. /л. 20-21, т. ІІ ДП/ и № 2843-1127/27.02.2007г. /л. 22-23, т. ІІ ДП/ на
Г. били зачислени дизелов агрегат ........, с рег. № ............., на стойност 550 лв. и акумулатор
12V/165 амперчаса към него. Агрегатът бил със свидетелство за регистрация на МПС от
поделенията на ВС, серия . № …….. Представлявал едноосно специално ремарке, с дата на
първа регистрация 1981 г. и бил зачислен на в.ф...... от 29.03.2006 г. Предназначението му
било да захранва „Базата за тренировки и възстановяване” с електричество в случаите на
спиране на тока по различни причини /писмо рег.№ …./07.04.2016 г. на командира в.ф.
.....Д.М. /л. 4-5, т. VII ДП/, като право и задължение да го запуска имал единствено
подсъдимият в качеството си на МОЛ на имуществото в базата и отговарящ за нейната
дейност. Вместимостта на резервоара на ........ била 80 литра, а съгласно заповед №
../08.02.1980 г. на Министъра на отбраната на НРБ, разходната му норма била 12 литра за
един час. За експлоатацията на дизеловия агрегат Г. получавал регулярно дизелово гориво
от в.ф. .....-Д.М., обичайно по 200 литра на около два месеца.
От същото писмо се установява, че редът за отпускане и доставяне на дизелово гориво бил
следният: по устно заявление от МОЛ С.Г. за необходимост от ... /гориво-смазочни
материали/, заместник-командирът по логистика на в.ф. .....свидетелят ..... Б.Н. устно
разпореждал на началника на секция „...” да изготви Нареждане (форма ПД 243), което се
съгласувало със заместник командира по „Логистика“ и се утвърждавало от командира на
в.ф. ....... Определените в нареждането по вид и количество материални запаси се
представяли с оформена стокова разписка (форма ПФПСД 049) от МОЛ - завеждащ склад
„Автомобилен ...” /в случая- свидетелят .. А. Г./ във в.ф. ..... на посочения в нареждането
МОЛ-получател – подсъдимия ц.сл. Г.. Въз основа на стоковата разписка, посоченото в нея
6
количество гориво се завеждало в Звеното за счетоводен отчет на в.ф...... като приход на
МОЛ - получателя на горивото С.Г. /инкриминираните нареждания и стокови разписки са
приложени в папка с оригинални документи по НОХД № 11/2019 г./. Разходваното гориво
подсъдимият отчитал с Картони за отчитане работата на машините /агрегатите/ и разхода на
... форма ПД 234 от счетоводен документооборот в МО и БА и структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Ведомости за разходваните гориво-смазочни
материали, форма 400054 от Наставление за отчитане на материалните средства в БНА
/НОМС/ - инкриминираните картони и ведомости са приложени в папка с оригинални
документи по НОХД № 11/2019 г. След това подсъдимият изготвял Искане за отпускане на
материални ценности форма ПФПСД035 от счетоводен документооборот в МО и БА и
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Това искане се изготвяло в
края на целия описан документооборот, след като вече горивото е било получено и
разходвано. Практика било в графа „поискал“ на това искане да се ....исва някой от
дежурните в базата, а подсъдимият Г. се ....исвал в графа „отпуснал“ /инкриминираните
искания са приложени в папка с оригинални документи по НОХД № 11/2019 г./.
През месец януари 2011 година била установена техническа неизправност на акумулатора
12V/165 амперчаса на зачисления на Г. дизелов агрегат ........ /без вина на МОЛ/ и с Акт за
изменение на качественото (техническото) състояние на отбранителни продукти №
220/27.01.2011 година /л. 9, т. ІІ ДП/, комисия в състав: председател ... И.Г.И и членове ....
Г.Ж.Г. и ц.сл. Д.П.В. предложила продукта за брак. С протокол за бракуване на материални
запаси № 297/21.07.2011г. /л.10-11, т. ІІ ДП/ комисията бракувала акумулатора. Протоколът
за бракуване бил ....исан от заместник командира по „Логистиката“ свидетеля ..... Б.Н. и
утвърден от командира на в.ф. ..... - Д.М. свидетеля ..... Г.С.. След извършения брак, в
периода от 21.07.2011 година до 2015 година включително, подсъдимият Г. не е получавал
нова акумулаторна батерия за дизеловия агрегат ......... Поради пропуск на командването на
формированието /на зам. к-ра по логистиката ..... Б.Н./, агрегатът не бил вписван в
годишните заповеди на командира на в.ф. ..... - Д.М. за въвеждане на машините на
формированието в експлоатация и в графиците за обслужване на техниката за есенно-зимно
и пролетно-лятно техническо обслужване.
За периода от 21.07.2011 г. /датата, на която била бракувана акумулаторната батерия на
дизеловия агрегат/ до 17.11.2015 г., на подсъдимият Г. било доставено общо 5 160 литра
дизелово гориво ......... Доставките за този период били 26, от които 25 пъти му е доставено
гориво по 200 литра и 1 път 160 литра. Доставките били извършени на база изготвени
нареждания /26 броя форма ПД 243, а именно: № 198, 226, 289, 321 от 2011 година; № 50,
100, 135, 162, 228 и 205 от 2012 година; № Г-9, Г-30, Г-269, Г-489, Г-754 и Г-966 от 2013
година; № Г-5, Г-28, Г-52, Г-71, Г-80 и Г-99 от 2014 година; № Г-2, Г-18, Г-39 и Г-59 от 2015
година /приложени в папка с оригинални документи по НОХД № 11/2019 г./. За доставеното
гориво в БТВ по изброените нареждания Г. се ....исал в графа „приел“ на съответните
стокови разписки /също приложени в папка с оригинални документи по НОХД № 11/2019
г./. При получаване на варел с гориво подсъдимият допълвал агрегата с гориво, а останалото
7
гориво наливал в туби, които съхранявал в помещение в БТВ. Варелът, който бил оборотен,
връщал на доставчика.
За инкриминирания период от 21.07.2011 г. до 17.11.2015 г. Г. разходвал полученото гориво
като пускал агрегата в базата, когато токът спирал поради аварии или поради други причини
и когато той се намирал в базата при това спиране. Агрегатът бил включван от него
периодично и за профилактика с цел поддържане на машината в изправност. Тъй като
акумулаторната батерия на агрегата била бракувана, за запускането му подсъдимият
използвал акумулаторната батерия на личния си автомобил. Видно от приложените картони
за отчитане работата на машините и разхода на ... и ведомостите за разходвани ..., агрегатът
бил пускан от подсъдимия средно по два, три, четири пъти месечно, като в тези документи
били посочени датата и часовете на работа и изразходваното гориво в литри.
На 12.11.2015 г., комисия назначена от командира на в.ф. .....свидетеля ..... Ю. Р. /сега
.........../, в състав: председател свидетелят .... Г.Г. и членове свидетелите .... А.Р. и .... Р.С.,
извършила проверка на състоянието на дизеловия агрегат ........ с номер ............. с МОЛ
подсъдимият Г.. След направената проверка и запускането на агрегата се установило, че
агрегатът бил технически изправен; работел нормално при всички режими и подавал
устойчиво захранване; на същия не се числяла акумулаторна батерия и водата била
източена; агрегатът можел да бъде стартиран с акумулаторна батерия от личен автомобил
при условие, че бъде монтирана на предназначеното за това място в агрегата; нямало
възможност за правилно отчитане на отработените моточасове и изразходваното гориво, тъй
като моточасовникът на агрегата не работел. За работата си комисията изготвила
Констативен протокол с рег. № ……/12.11.2015 г. - л.113, том II ДП.
На 17.11.2015 г. служители на РС „ВП“ П. извършили проверка в БТВ по сигнал за
неправомерно изписване на гориво от страна на подсъдимия. С протокол за доброволно
предаване от същата дата /л. 50, т. ІІ ДП/ Г. предал на военните полицаи 5 броя зелени туби
със зелени капачки, в които съхранявал доставено му за агрегата дизелово гориво. За тях дал
обяснение, че след всяка доставка на гориво, напълвал/допълвал резервоара на агрегата, а
остатъка от горивото преливал в тези пет туби и връщал варела, с който му то му е било
доставено, тъй като варелът бил оборотен. След тази дата /крайния период на деянието на
подсъдимия според обвинителният акт/ на подсъдимия Г. не било доставяно повече гориво,
а впоследствие и въпросният дизелов агрегат бил иззет от Базата за тренировки и
възстановяване.
От заключението на назначената по делото физико-химична експертиза /л.101-116, т. 5 ДП/,
изследвала съдържанието на иззетите на 17.11.2015 година от БТВ пет зелени туби, се
установява, че общото замерено количество жълто-кафява течност с мирис на петролен
продукт в тях е 161,3 литра, а така също и 5 литра вода. Касае се за гориво, предназначено за
употреба в дизелови двигатели в смес най-вероятно с гориво за реактивни двигатели ДЖЕТ
А-1. Представените за изследване проби от петте туби са с много близки стойности на
физико-химичните си показатели и са идентични помежду си. Съгласно Наредба за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол,
8
продукт с такива показатели не се разпространява в търговската мрежа на Република
България.
Назначената по делото техническа експертиза /л. 2-6, т. 6 ДП,/ изследвала техническото
състояние на агрегата ........, рег. № ....., инв. № … в БТВ, е установила, че от техническа
гледна точка агрегатът е изправен и е възможно да се пуска в ход с донесена от експертите
165 ампер-часа акумулаторна батерия. Самият агрегат е нямал собствена акумулаторна
батерия. Двамата експерти, извършили оглед на агрегата на 07.10.2016 г. считат, че
дизеловият двигател не може да се регулира да поддържа постоянни обороти в зависимост
от натоварването на генератора, поради което не може да се използва за захранване на
сградата с ток. Оборотите на двигателя „.....“ се регулират за различните режими на работа с
въртяща ръкохватка и жило от командното табло на агрегата, което по време на огледа не
работело и било откачено. Не можело да се поддържат оборотите на двигателя за
съответното натоварване на генератора. Експертите са констатирали, че водните съединения
били напукани; не работел часовниковият механизъм; охладителната система нямала
охладителна течност. Според експертите генераторът не бил пускан в ход от 2012 г., когато
е имало тържества и бил пускан по свидетелски показания. Агрегатът можел да работи без
часовник, който отчита мото-часовете, с акумулаторна батерия 165 ампер-часа, като
пускането му може да става и с акумулатор с по-малък капацитет.
Видно от заключението на графическата експертиза по делото /л. 10-22, т. 6 ДП/, изследвала
13 искания за отпускане на материални ценности, ....исите на две от тях в графа „поискал“ са
положени от свидетеля И.В., на други две са положени най-вероятно от свидетеля В., други
осем имитират ....иса на свидетеля В., но не може да се отговори дали са положени от
подсъдимия Г., и ....исът на едно от исканията не е положен от свидетеля Д. Д..
Видно от заключението на графическата експертиза по делото /л. 26-36, т. 6 ДП/, изследвала
6 броя искания за отпускане на материални ценности, ....исите в графа „поискал“ в тях
вероятно са положени от подсъдимия Г. и не са положени от свидетелката К.И.. Ръкописно
буквения цифров текст в тях е изписан от подсъдимия Г., като номерата на исканията не са
изписани от него и от свидетелката К.И..
Видно от заключението на графическата експертиза /л. 39-46, т. 6 ДП/, изследвала 13
искания за отпускане на материални ценности /конкретно посочени в експертизата/,
ръкописно – буквено - цифровият текст, изписан в тях, е изписан от подсъдимия С.Г., като
цифровите реквизити /номерата на исканията/ не са изписани от него. ....исите в графа
„отпуснал“ на тези искания са положени от Г..
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 50-71, т. 6 ДП/, за
инкриминирания период от 21.07.2011 г. до 17.11.2015 г., полученото дизелово гориво за
работа на агрегата в БТВ е 5 160 литра, а са поискани по документи 5163,2 литра, като са
посочени в таблица номерата и датите на съответните нареждания и стокови разписки. Въз
основа на съставените картони за отчитане работата на машините - агрегата от подсъдимият
Г., агрегатът е работил общо 414,04 часа, за което са изписани 4959,2 литра дизелово
гориво. Според експерта е допусната грешка с 10 литра в документите за отчитане на
9
горивото, тъй като за 414,04 часа са необходими 4 968,8 литра дизелово гориво. Фактически
изразходеното гориво съобразно исканията за отпускане на материални ценности е 4959,2
литра. Посочва се, че поисканото количество гориво е доставено в пълен размер за
горепосочения период. Към 17.11.2015 г. наличното количество в БТВ е било 204 литра.
Предаденото от Г. на 17.11.2015 г. на органите на Военна полиция гр. П. съхранявано в 5
туби дизелово гориво е 161,3 литра. Разликата между предаденото гориво /161,3 литра/ и
установената по документи наличност от 204 литра към 30.09.2015 г. е 42,7 литра, като
горивото което е било в резервоара на дизеловия агрегат не е отчетено. Дизеловия агрегат е
изразходвал за работа от 3 часа и 27 минути /на 24.08.2012 г., на 06.09.2014 г. и на
08.09.2014 г. общо 41,4 литра гориво. Средната цена на литър дизелово гориво към
17.11.2015 г. е 2,06 лева, а към 03.08.2015 г. 2,30 лева. Пазарната стойност на изразходеното
гориво за горепосочените три дати е съответно 95,22 лева по цена към 03.08.2015 г. и 85,28
лева по цена към 17.11.2015 г. Общото време без електрозахранване за периода 01.07.2011 г.
до 30.09.2015 г. на трафопост № 319, който обслужва вила парк „ К.“ /базата/ е 37 часа и 48
минути. За работа на дизеловия агрегат за това време са необходими 453,6 литра гориво,
като това е времето, в което има съвпадение между отразеното в картоните време за работа
на дизеловия агрегат и времето без електрозахранване съгласно справките от ЧЕЗ България
ЕАД. Останалото отчетено от подсъдимия Г. време за работа на дизеловия агрегат от 376
часа и 16 минути е без доказателства за спряно електрозахранване, а изписаното за това
време гориво е 4 505,6 литра. Пазарната стойност на полученото от Г. дизелово гориво за
работа на агрегата към 03.08.2015 г. е 11 415 лева и 0.36 ст., а към 17.11.2015 г. 10636 лева и
0.19 ст., а на изписаното дизелово гориво към 03.08.2015 г. - 11 406 лева и 0.16 ст., а към
30.09.2015 г. - 10 215 лева и 0.95 ст. Посочени са и размерите на минималната работна
заплата от януари 2011 до декември 2015 г.
В заключението на съдебно-оценителната експертиза по делото /л.75-79, т. 6 ДП/, е дадена
оценка за пазарната стойност на изразходваното дизелово гориво за 48 отделни дати - от
02.09.2011 г. до 01.08.2015 г. /отчетено от Г. с картони и ведомости за изразходено/. Общо
количеството дизелово гориво е 4917,8 литра на обща цена 11 919,55 лева. Посочено е и, че
средната цена на литър дизелово гориво към 17.11.2015 г. е 2,06 лева.
При тази фактическа обстановка основният съд е приел, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин, тъй като не се установява, че подсъдимият е извършил присвояване, а че е
изразходвал полученото гориво правомерно; че отчитането разхода на това гориво коректно
е отразено в съставените отчетни документи – картони и ведомости, които не са с невярно
съдържание, поради което не са улеснявали присвояването; че 48-те Искания за отпускане на
материални ценности са диспозитивни, а не удостоверителни документи, тъй като
съставляват едно първично волеизявление на автора, в случая - искане за отпускане на
гориво, в тях няма никакво удостоверяване на факти, поради което не могат да бъдат
предмет на невярно документиране. Ето защо съдът е признал подсъдимия за невинен и го
оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл.311, ал.1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК.
10
За да стигне до този извод, основният съд е обсъдил и се е позовал на следните събрани на
досъдебното производство и в съдебно заседание гласни, писмени и веществени
доказателства по делото: обясненията на подсъдимия Г. пред съда по нохд № 11/2019 г.;
показанията на свидетелите Б. Х., Т. М., П. Д., Ю. Р., Б.Н., Д.Д., М.Ц., А.А., А. Г., Г.Г., А.Р.,
Г.К., М.Л., С.Т., Г.С. и В.Л.; заключенията на горепосочените експертизи; приложените в
отделна папка /плик/ към НОХД № 11/2019 г. на Военен съд – С. оригинални документи -
картони за отчитане работата на машините и разхода на ..., ведомости за разходвани гориво-
смазочни материали, искания за отпускане на материални ценности, стокови разписки за
получени стоково-материални ценности и нареждания за предаване на дизелово гориво
........; приложената по делото длъжностна характеристика на подсъдимия /л. 74-75, том 1
ДП/; справки от ЧЕЗ /л. 2-5, том 2; л. 40-41, том 10 ДП; протокол за доброволно предаване от
17.11.2015 г. /л. 50, том 2 ДП/; протокол за доброволно предаване /л. 49, том 2 ДП/; актове и
инвентаризационни описи /л. 14-23, том 2 ДП/; приложените заповеди на командири на в.ф.
..... Д.М. /л. 24-33, том 2 ДП/; писмо от в.ф. .....Д.М. /л. 2-3, том 3 ДП/; албум /л. 107-109, том
3 ДП/; протокол за оглед, препис и албум /л.1-16, том 4 ДП/; протокол за оглед на 5 броя
туби и албум /л.17-30, том 4 ДП/; писмо на командир на в.ф. .....Д.М. /л. 4-5, том 7 ДП/;
кадрова справка /л. 6 ДП/; графици за дежурства /л. 9-121, том 9 ДП/; свидетелство за
регистрация на ремарке рег.№ ............. /л. 4, том 9 ДП/; писмо от ОД МВР П. и справка за
регистрирани МПС на подсъдимия Г. /л. 203, том 10 ДП/; писмо от командир в.ф. .....Д.М. /л.
7, том 10 ДП/; заверено копие от книга за ползване на „БТВ“ за мероприятия от 2011 година
до месец октомври 2015 година /л.18-30, том 10 ДП/; протоколи от годишни инвентаризации
на МОЛ Г. /НОХД № 81/2017 г. на Военен съд – С., том 2-ри, л. 97-108/ и всички останали
писмени доказателства по делото, както и веществените доказателства по делото - 5 броя
туби, съдържащи 161 литра дизелово гориво .........
За правилното изясняване на обстоятелствата по делото, Военно-апелативният съд допусна
и проведе повторен разпит на подсъдимия и на свидетеля ..... …. Б.Н.; допусна и разпита
като свидетел ..... …. Н.Г. Я. - „…………… К. и С.З.“ в структурата на „……………“ в МО
и прие като писмени доказателства по делото представените от защитника на подсъдимия
по н.д. № 700/2018 г. по описа на ВКС документи, приложени на л. 17-145 от делото.
Въз основа на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, настоящият
състав прие някои нови фактически положения, а именно:
Съгласно чл. 105, ал. 4 от Устава за войсковата служба в българската армия /УВСВСРБ/,
през инкриминирания период преки началници на ц. сл. С.Г. са били командирите на в.ф. .....
- Д.М. ..... …. В.Л. и свидетелите ..... …. Г.С. и ..... Ю. Р. /сега …./; свидетелите ..... Б.Н. –
……….; ….. Г.К. – началник щаб на ескадрила „….. ...........“; …. М.Л. и .... С. – командири
на рота „...........“ и ….. С.Т. – командир на взвод „……….. ...........“, впоследствие взвод
„...........“. Негов непосредствен началник съгласно чл. 105, ал. 5 и чл. 216, ал. 2 от УВСВСРБ
от 01.12.2012 г. до м.09.2015 г. е бил свидетелят ….. А. М. - командира на отделение
„...........“. Преди 01.12.2012 г. такава длъжност не е съществувала във формированието
/писмо с рег. № ……./07.04.2016 г. –л. 4-5, т. 7 ДП/.
11
Получаването на дизелово гориво ..........от подсъдимия за агрегата ставало със Стокова
разписка, форма ПФСД 049 от Счетоводния документооборот в МО и БА и структурите на
пряко подчинение на министъра на отбраната въз основа на Нареждане форма ПД № 243.
Нареждането се изготвяло по разпореждане на зам. командира по логистика свидетеля .....
…. Б.Н. след устно искане от подсъдимия и се утвърждавало от командира на военното
формирование. Със Стоковата разписка горивото се снемало от отчет от завеждащия склад
... свидетеля А.й Г., който се ....исвал за „предал“ и се заприходявало на подсъдимия, който
се ....исвал, за „приел“. Преди получаването на горивото Стоковата разписка се
утвърждавала от зам. командира по логистика свидетеля ..... ….. Б.Н.. Разходваното гориво
подсъдимият отчитал с Картон за отчитане работата на машините /агрегатите/ и разхода на
... форма ПД 234 от счетоводен документооборот в МО и БА и структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната /Картон/ и Ведомост за разходваните гориво-
смазочни материали, форма 400054 от Наставление за отчитане на материалните средства в
БНА /Ведомост/. Той получавал всеки месец от деловодството на секция „...“ като празна
бланка Картон, изведен с регистрационен номер и дата в деня на получаването му. В края на
месеца, в който извършвал разхода на гориво, или в началото на следващия месец, /в
зависимост кога е получил бланката на Картона/, Г. отразявал в Картона изразходеното през
месеца количество гориво по дни, часове и минути; записвал остатъка от гориво в
резервоара към първо число на съответния месец; полученото гориво през месеца;
разходната норма и остатъка от гориво в края на месеца. После обобщавал данните и ги
нанасял във Ведомостта. Картонът се ....исвал от командира на ротата/подразделението, на
което Г. бил пряко подчинен, и се утвърждавал от командира на в.ф. ..... – Д.М.. Ведомостта
съдържала информация за МОЛ, вида на ..., номера на машината, общото количество
изразходвано гориво и номера на картона, удостоверяващ работата на агрегата. Тя се
....исвала от подсъдимия, от началника на ... свидетеля .... А., от завеждащия склад ...
свидетеля А.й Г. и командира на ротата/подразделението към съответния период. За
инкриминирания период командири на военното формирование последователно били
свидетелите ..... Л., ..... С., а от 31.10.2014 г. - ..... Ю. Р.. За „командир на рота/подразделение“
в Картоните и Ведомостите са се ....исвали лицата, изпълняващи тази длъжност, съответно
.... К. един път; .... Л. девет пъти; офицерски кандидат /……./ Т. двадесет и четири пъти и ....
С. петнадесет пъти. С ....исите си върху Картона и Ведомостта всеки от изброените по-горе
преки началници на подсъдимия удостоверявал верността на вписаните от него данни, че на
посочените в картона дати и часове агрегатът действително е работил и е изразходвал
вписаното гориво. След утвърждаването от командира на формированието на Картона
подсъдимият изготвял Искане за отпускане на материални ценности, в което по заповед на
зам. командира по логистика за „поискал“ се ....исвал някой от охранителите в БТВ, тъй като
в базата нямало друг персонал, а Г. се ....исвал за „отпуснал“, тъй като от него се намалявало
това изразходено през месеца гориво. Искането се утвърждавало от зам. командира по
логистика свидетеля ..... …. Б.Н.. В Искането Г. вписвал количеството изразходено гориво за
агрегата, което фигурирало в Картона и Ведомостта. Трите съставени от него документа –
Картон, Ведомост и Искане били представяни в звеното за Счетоводен отчет на
12
материалните ресурси във формированието, където в счетоводната програма от подсъдимия
се снемало като отчет това изразходвано количество дизелово гориво. При така създадената
организация на работа подсъдимият получавал със знанието и разрешението на преките си
началници – командира на военното формирование, зам. командира по логистика и
командира на рота/подразделение на всеки два месеца по 200 литра дизелово гориво за
работата на дизеловия агрегат в БТВ.
Освен при спиране на електрозахранването в БТВ, по няколко пъти в седмицата
подсъдимият запускал с цел профилактика за около 20 – 30 минути дизеловия агрегат. За да
не вписва в Картона обаче всяко от тези краткотрайни запускания на агрегата, той сумирал
времето на запускане и отработените часове и вписвал в Картона за отчитане работата на
машините и разхода на ..., който изготвял в края на всеки месец, че агрегатът е работил и на
дати и за време, на които той фактически не е бил запускан.
От 2011 г. до 30.10.2015 г. във в.ф. ..... – Д.М. не са получавани нови акумулаторни батерии
за техниката, поради което въпреки многократните устни искания на подсъдимия към зам.
командира по логистиката, такава батерия за инкриминирания дизелов агрегат ....., с рег. №
....., инв. № …., не му е била зачислявана /писмо рег. № ……/30.10.2015 г. л. 7-8, т. 2 ДП/ и
показанията на свидетеля ..... ….. Б.Н. – л. 1 гръб, т. 5 ДП и в с.з. от 09.02.2022 г. пред
настоящия състав.
Освен с акумулатора от собствения лек автомобил на подсъдимия, в инкриминирания
период агрегатът бил запускан и с акумулатори от леките автомобили и на други лица,
съответно: на 24.08.2012 г. с акумулатора от личния автомобил на госта на тържеството .....
М.И.; на 06.09.2014 г. с акумулатора от личния автомобил на гост на тържеството; на
08.09.2014 г. - от свидетеля Л.Б. с акумулатора от неговия личен автомобил и на 12.11.2015
г. – с акумулатора от личния автомобил на подсъдимия, както и с акумулатора от личния
автомобил на председателя на комисията, назначена за проверка на техническото състояние
на агрегата – свидетеля .... Г.Г..
Проверката в БТВ от служители на РС “Военна полиция“ /ВП/ - П. била извършена не на
17.11.2015 г., а на 23.09.2015 г. Именно тогава, в едно от помещенията на БТВ,
полицейският служител ...... К.К. видял пет броя зелени пластмасови туби, пълни с течност с
миризма на нефтов продукт. На тази дата К. запечатал с хартиени слепки с печата на военна
полиция петте туби, капаците и гърловината на резервоара на дизеловия агрегат. Тубите
оставил на съхранение в същото помещение, чиято врата също запечатал със слепки с печата
на военна полиция. От Г. приел с протокол за доброволно предаване /л. 49, т. 2 ДП/ кочан с
искания за отпускане на материални ценности от № 6731/31.05.2013 г. до номер 6763 и
картон № Г – 177 за отчитане работата на машините /агрегатите/ и разхода на ... за месец
юли 2015 г., вх. № Г – 725/08.07.2015 г. /Докладна записка с рег. № 8956/24.09.2015 г. – л.
68, т. 1 ДП/. По повод на тази докладна записка, в РС „ВП“ П. била образувана преписка №
ЗМ – 30/24.09.2015. Във връзка с работата по преписката, на 17.11.2015 г. с протокол за
доброволно предаване петте туби /веществени доказателства по делото/ били предадени
запечатани от подсъдимия на .... К. - л. 50, т. 2 ДП.
13
Новоприетите фактически положения се доказват от обясненията на подсъдимия пред
основния съд и пред настоящия състав; от показанията на свидетелите ..... .... Б.Н. и ..... .... Н.
Я. пред въззивния съд; от УВСВСРБ; от показанията на свидетелите ..... А.А., .... Г.Г., ....
А.Р., ....Р.С. и Л.Б.; от протокол за доброволно предаване - л. 49, т. 2 ДП; от докладна записка
с рег. № …../24.09.2015 г. – л. 68, т. 1 ДП; от писмо с рег. № ……/30.10.2015 г. - л. 7-8, т. 2
ДП; от приложените по делото оригинали на Картони за отчитане работата на машините и
разхода на ..., Ведомости за разходвани гориво-смазочни материали и Стокови разписки.
След задълбочен и внимателен анализ на кредитираните от основния съд писмени, гласни и
веществени доказателства, както и на събраните от настоящия състав писмени и гласни
доказателства, въззивният съд намери атакуваната присъда за правилна и законосъобразна.
Приетата от съда фактическа обстановка и новоприетите от настоящия състав фактически
положения, които я допълват, са в съответствие с доказателствата по делото и се възприемат
изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения изводът на
основния съд, че по делото не са събрани необходимите доказателства, които по безспорен и
несъмнен да доказват, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 202 ал.
1, т. 1 вр. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК, е законосъобразен.
Длъжностно присвояване по смисъла на чл. 201 – 205 от НК е осъществено, само ако се
докаже по несъмнен начин, че длъжностното лице /ДЛ/ се е разпоредило с обществено
имущество в свой личен интерес или в интерес на други физически лица, които нямат право
на това. Престъплението е резултатно. В случая, за да се приеме, че подсъдимият С.Г. е
извършил вмененото му престъпление е необходимо да са събрани категорични и
убедителни доказателства, че той се е разпоредил в своя полза или в полза на други
физически лица, с повереното му дизелово гориво, получавано през инкриминирания период
в качеството си на МОЛ за дизеловия агрегат. Фактическият състав на противоправното
разпореждане за лични нужди подлежи на конкретно установяване за всеки отделен случай.
Задължение на прокурора е да докаже обвинението, а съдът е длъжен да изясни всички
въпроси по делото и да приеме, че е налице присвояване, само когато са събрани достатъчно
и убедителни доказателства за това.
По делото безспорно е доказано, че в инкриминирания период 21.07.2011 г. – 17.11.2015 г.
Г. е изпълнявал длъжността ……. Д.М. и в това си качество е бил МОЛ по см. на чл. 93, т. 1,
б. „б“ НК на цялото имущество в базата за тренировки и възстановяване (БТВ), което
включвало зачисления му дизелов агрегат и съответно получаваното за неговата работа през
този период дизелово гориво - т. 2 на писмо с рег. № ……../17.08.2016 г. /л. 5, том 10 ДП/.
Неоснователно е твърдението на прокурора в протеста, че първоинстанционният съд
неправилно не е кредитирал показанията на 30 свидетели /без да сочи кои са те/, които са
били охранители на БТВ за инкриминирания период и които твърдят, че не били чували
агрегата да работи по време на техните дежурства, както и че не били виждали подсъдимия
да го запуска за профилактика; че съдът е дал вяра на обясненията на подсъдимия и на
показанията на свидетелите Б. Х., П. Д. и Т. М., които противоречат на назначената по
делото експертиза, извършила оглед на агрегата на 07.10.2016 г. и установила, че същият не
14
можел да регулира и поддържа постоянни обороти, от което следва, че е било невъзможно в
период преди тази дата да е поддържал обороти. Освен това Д. и М. не били разпитвани като
свидетели до момента, когато са били допуснати като такива по делото от съда през 2021 г.
Право на всяка страна е да прецени дали и кога да поиска определени свидетели или
събирането на други доказателства – на досъдебното производство или в съдебната фаза. В
НПК няма забрана това да стане и в съдебната фаза. Разпоредбата на чл. 107, ал. 4 НПК
изрично указва на съда и органите на досъдебното производство, че не може да се откаже
събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок, а в
случая, както бе посочено, законът не предвижда срок. Сам по себе си периодът от времето
на процесните събития до процесуалния момент, в който П. Д. и Т. М. са били допуснати и
разпитани като свидетели по делото, не може да служи като фактор срещу възможността за
ползване на техните показания като годен доказателствен източник. Ето защо е недопустимо
съмнение в достоверността на показанията на тези двама свидетели, а те подлежат на
обсъждане и оценка наред с цялата доказателствена съвкупност.
В списъка към обвинителния акт прокуратурата е посочила 51 свидетели. Всъщност те са 50,
тъй като свидетелят А.П.А.е дублиран под № 8 и № 50. Както бе посочено по-горе, в
съдебно заседание съдът е допуснал и разпитал още четирима свидетели – ......Р., Б. Х., Т. М.
и П. Д., с които общият брой на свидетелите по делото е 54. От тези 54 свидетели 36 са
давали дежурства като въоръжена охрана в БТВ по различно време през инкриминирания
период.
От т. 2 на писмо с рег. № ……/03.05.2016 г. /л. 2-3, том 9 ДП/; от приложените на л. 9-121 от
същия том заверени копия на графиците на дежурните длъжностни лица, извършвали охрана
на БТВ в периода юли 2011 г. – септември 2015 г. включително, и от разпитите на
свидетелите по делото, извършвали тази охрана, е видно че от м. юли 2011 г. до м. май 2014
г. дежурството е било 24-часово, като до месец август 2013 г. включително е бил един
охранител, който застъпвал в 08.00 часа и отстъпвал в 08.00 часа на следващия ден, а от м.
септември 2013 г. до м. май 2014 г. са били дежурни по двама охранители за 24 часа. От м.
юни 2014 г. до м. септември 2015 г. включително, дежурните длъжностни лица са носили
два вида дежурство – дежурен по БТВ и помощник-дежурен по БТВ. Дежурният охранител
е застъпвал в 08.00 часа и е отстъпвал в 08.00 ч. на следващия ден, а помощник-дежурният е
застъпвал в 20.00 часа и е отстъпвал в 08.00 часа на следващия ден. До м. февруари 2013 г.
включително, дежурството се е давало от кадрови военнослужещи, а от м. март 2013 г. до
края на инкриминирания период от цивилни лица, част от които са били свидетелите З. Н.,
А.А., Л.Б., И.В., Д. Д., М.Ц., П.В., Г. К., С.А. и П.П..
Свидетелите военнослужещи, давали дежурство до месец февруари 2013 г. включително са
........... Д.Д., ......П. Х., ....А. П., ....В.В., ....В.П., ....Е.С., ....А.С., ....В. Г., ..... Т.П., ..... Г. Й.,
......Р.Б., ....М.Г., ........ Р.М., ....М.И., ....Е.Е., ....В. Д., ....Д.Я., ....П.П., ....П.Д., ....Р.Н., ....С.К.,
......Д.И., ....И.И., ..... К. Х., Б. Х. и Т. М.. Те заявяват в показанията си, че са давали
дежурства три-четири пъти в годината, което се потвърждава и от приложените по делото
графици за дежурства.
15
По делото са налице три групи свидетели относно обстоятелството дали през
инкриминирания период подсъдимият е запускал агрегата независимо по какви причини,
при които пускове действително е било изразходвано инкриминираното гориво, както и
дали е правил технически обслужвания на агрегата.
Първата група – свидетелите Б. Х., Т. М. и П. Д. твърдят, че са били свидетели на запускане
на агрегата от подсъдимия не само на случаи на спиране на електрозахранването в базата,
но и за профилактика.
Втората група - свидетелите ....А. П., ….. Г. Й., ....И.И., …. В. Д. и ... … К. Х. заявяват в
показанията си, че не си спомнят дали по време на техните дежурства агрегатът е работил
при спиране на тока в базата или по други причини.
Третата група – останалите посочени по – горе охранители, на чиито показания се базира
обвинението, твърдят че по време на техните дежурства през инкриминирания период
подсъдимият не е запускал агрегата при спиране на електрозахранването или за
профилактика. От тях свидетелите М.Ц. и П.В. заявяват, че агрегатът е бил запускан от
подсъдимия на 06.09.2014 г., когато електрозахранването във вилата е било спряно по време
на тържество. Свидетелят В.М. не е бил охранител, но е присъствал на това тържество.
Свидетелите И.В. и ....П.П., заявяват, че са били свидетели на запускането на агрегата по
време на тържество в базата при спиране на електрозахранването на 24.08.2012 г.
Налице са и други свидетели - ......Ю. Р., ..... В.Л., ..... .... Г.С., ..... .... Б.Н., ..... .... Н. Я., .....
И.И., ..... А.А., ..... М.Л., ..... Г.К., .... А.Р., .... Г.Г., ....Р.С., ..... С.Т., .....А. Г. и .... А. М., чиито
показания нямат пряко отношение към това обстоятелство. От тях свидетелят .....А. Г.
заявява в разпита си на л. 4 гръб, т. 5 ДП, че е присъствал по време на тържество в базата на
24.08.2012 г., когато електрозахранването е спряло и агрегатът е бил запуснат от
подсъдимия. Показанията на свидетелката К.И.не касаят инкриминирания период.
Въззивният състав счете, че основният съд правилно е дал вяра на обясненията на
подсъдимия и на показанията на свидетелите Б. Х., Т. М. и П. Д. в тази насока. В
показанията си по нохд № 11/2019 г. свидетелят Б. Х. потвърждава, че е виждал агрегата да
бъде запускан да работи от подсъдимия при спиране на електрозахранването с акумулатора
от личния му автомобил, като той лично му е давал кабели, а веднъж и акумулатор от
собствения си автомобил; че е бил свидетел и на запускания на агрегата за профилактика,
когато електрозахранването в базата не е било спряно. Свидетелят Т. М. също заявява в
показанията си пред основния съд, че по време на дежурство е виждал подсъдимия да
запуска агрегата при спиране на електрозахранването в базата, както и за профилактика, без
електрозахранването да е било спряно. Свидетелят П. Д. пред основния съд твърди, че
няколко пъти е помагал на подсъдимия за отстраняване на повреди по агрегата, както и че е
виждал Г. да запуска агрегата за профилактика, без електроснабдяването в базата да е било
спряно. Макар и косвено, тези свидетелски показания и обясненията на подсъдимия, се
потвърждават от показанията на свидетеля П.П., който на стр. 56, том 5 ДП заявява, че е
виждал подсъдимия да извършва ремонт на агрегата като му сменя водните съединения през
2015 г. /ако агрегатът не е бил запускан въобще, няма смисъл от тяхната смяна/; от
16
показанията на свидетеля ..... Р.Б., който заявява, че по време на негово дежурство е виждал
подсъдимия да сваля акумулатора от личния си автомобил, което потвърждава твърденията
на подсъдимия, че е ползвал акумулатора за запускане на агрегата – л. 71-гръб, том 5 ДП; от
показанията на свидетеля ..... Д.И. на л. 95, том 5 ДП, който заявява, че е виждал Г. да вдига
капаците на агрегата, но не се е интересувал какво прави. В тази насока са и показанията на
бившия командир на в.ф. .....свидетеля ........... Ю. Р. пред основния съд, който сочи, че
редовно се прави профилактика на машините и средствата, обслужващи работата на
формированието и че за профилактиката на агрегата отговаря Г. като МОЛ. На л. 39-гръб
нохд № 11/2019 г. той заявява: „…Докладваха ми, че тока не е спирал и този агрегат е
работил…“. Свидетелят ..... .... Б.Н. – бивш зам.командир по „Логистиката“ на
формированието също сочи, че горивото е изразходвано правомерно от Г. чрез запускане на
агрегата с помощта на личен акумулатор от автомобила му. В съдебно заседание от
09.02.2022 г. пред настоящия състав Н. бе категоричен, че на този агрегат е следвало да се
прави профилактика независимо, че не е бил включван в годишните заповеди на командира
на формированието. В тази насока са и показанията на допуснатия като свидетел от
въззивния съд ..... .... Н. Я. - единственият свидетел по делото, който не е свързан по някакъв
начин с дейността във в.ф. .....и е експерт в областта на военната техника. В показанията си
в същото съдебно заседание той заявява, че с оглед годината на производство на агрегата
/1981 г./ е необходимо да му се прави профилактика чрез запускането му за по 20 – 30
минути поне два – три пъти седмично, дори и когато електрическата мрежа е изправна, за да
бъде в бойна готовност.
Основният съд правилно е приел, че показанията на свидетелите, които не са чули и не са
видели агрегата да е бил запускан извън посочените в обвинителния акт три случая – на
24.08.2012 и на 06 и 08.09.2014 г., не доказват по категоричен начин, че подсъдимият не го е
запускал и в други случаи при спиране на тока или за профилактика.
В тази насока следва да се вземат предвид обстоятелствата, че до края на месец февруари
2013 г. охранителите военнослужещи са давали дежурства три-четири пъти в годината,
както и показанията на някои от тях за начина на носене на дежурството от въоръжената
охрана в БТВ - .....И.И. обяснява, че охранителите са нямали определено време за обход, а
огледите на вилата и местността са правили по тяхно усмотрение – л. 51 гръб, т. 5 ДП;
.....Р.Н. в показанията си на л. 91, т. 5 ДП сочи, че е нямало фиксирано време за обход, а
такъв е правен по лична преценка на охранителя, кой когато иска. Горното обстоятелство се
потвърждава и от факта, че по делото няма представени от в.ф. ..... – Д.М. Правила за
действие на дежурен по „БТВ“ до края на инкриминирания период, а такива са били
изготвени и утвърдени от командира на военното формирование свидетеля ......Ю. Р. на
18.11.2015 г. /л. 108 – 112 н.д. 700/2018 г. на ВКС/, след като вече е била в ход проверката на
РС „Военна полиция“ П.. По делото са представени Длъжностни характеристики за
длъжността „Пазач – въоръжена охрана“, съответно с рег. № 4627-195/09.01.200 г. - л. 15-16,
т. 7 ДП и с рег. № 3-85/05.01.2015 г. - л. 18-19, т. 7 ДП, които обаче не указват как е следвало
да се носи дежурството от тези пазачи.
17
От показанията на свидетелите охранители се установява също, че по-голяма част от
времето си през деня по време на дежурство през работните дни те прекарвали в дежурната
стая, тъй като по това време освен подсъдимия, в района на БТВ е имало и цивилни лица.
Тази практика е продължила и след края на 2014 г., когато в базата са били монтирани
камери за видеонаблюдение. В тази насока са показанията на охранителя .....П.Д. на л. 87, т.
5 ДП, който твърди, че охранителите основно обхождали района в нощната част, тъй като
през деня имало движение на цивилни лица.
С оглед изложеното е напълно възможно докато е бил в дежурната стая, при затворени
прозорци и при работещ телевизор, съответният дежурен охранител да не е чувал шума от
работата на намиращия се на около 100 метра от тази стая дизелов агрегат по време на
запускането му от подсъдимия за профилактика или при спиране на електрозахранването
през деня. Този факт се потвърждава от показанията на свидетеля ..... Д.Д. в с.з. от
21.05.2019 г. - л. 137 нохд № 11/2011, който заявява, че разстоянието от агрегата до
дежурната стая е около 100 метра, но агрегатът се намирал зад сградата и ако в дежурната
стая работи телевизор, агрегатът не би се чул. Свидетелят Л.Б. на л. 28-гръб, том 5 ДП
твърди, че когато агрегатът работи, трудно би се чул в дежурната стая. Свидетелят ....Д.Я.
потвърждава на л. 82 гръб т. 5 ДП, че дизеловият агрегат се е намирал на около 100 метра от
дежурната стая, както и че не е било във функционалните задължения на охранителите да
следят дали Г. запуска агрегата. Свидетелят ..... К. Х. заявява, че дори и да е запускан,
агрегатът няма как да се чуе в дежурната стая, която е от другата страна на сградата.
Свидетелят ...В. Р. на л. 103, том 4 ДП твърди, че при работа агрегатът не издава голям шум
ако не се изискват големи обороти и са затворени капаците му /големи обороти при
запускане за профилактика не се изискват, тъй като няма натоварване на агрегата/.
Свидетелят .....А. Г. заявява в разпита си на л. 4 гръб, т. 5 ДП, че по време на тържеството в
базата на 24.08.2012 г., когато агрегатът е бил запуснат поради спиране на
електрозахранването, не му е направило впечатление да издава голям шум. В разпита си
пред настоящия състав свидетелят ..... .... Б.Н. също потвърди, че агрегатът се е намирал на
около 100 – 150 метра от сградата. Той обясни, че тъй като дежурната стая се намира от
другата страна на тази сграда, то ако охранителят седи в дежурната стая и вътре работи
телевизор, или прозорецът на стаята е затворен, той не би чул шум от агрегата ако работи.
Н. счита, че дори и нищо да не работи в стаята, охранителят пак няма да чуе шума от
работещия агрегат. В показанията си по настоящото дело свидетелят ..... .... Н. Я. обяснява,
че: „…Когато капаците са затворени агрегатът е доста обезшумен….самият агрегат,
двигателят му когато е в ред, не е толкава шумен. Когато ауспухът не е пробит и не е изгнил
и капаците са затворени, на 30-40 м. се чува шумът. След това, ако се заслушаш внимателно,
чуваш някакво леко бучене, примерно нещо леко може да се чуе, но не такъв очебиен шум,
който да се разбира, че е от работата на тази машина…“. Макар и несъбрано по предвидения
процесуален ред, настоящият състав счете че следва да се вземе предвид и заключението на
приложената на л. 101 – 107 н.д. № 700/2018 г. по описа на ВКС Номограма за определяне
на шумовата мощност на Дизелов Агрегат ....., изготвено от ....... ЕООД, А.. Изследването е
направено по искане на подсъдимия на 04.04.2018 г. на площадката в БТВ на в.ф. ......
18
Заключението е, че шумът от дизеловия агрегат ....., измерен на работната площадка няма да
се долавя от човешкото ухо на разстояние по-голямо от 100 метра на открито.
Неоснователни са доводите на прокурора, че агрегатът е бил технически неизправен, поради
което не е могъл да работи през инкриминирания период, което се потвърждавало и от
заключението на техническата експертиза по делото, както и че е невъзможно агрегатът да
бъде приведен в действие само с акумулатора от автомобила на подсъдимия, каквито са
неговите твърдения.
Основният съд правилно е приел, че макар и без зачислената му акумулаторна батерия,
агрегатът е могъл да бъде запуснат с такава от лек автомобил, което потвърждава
обясненията на подсъдимия, че е извършвал запускането му през инкриминирания период
само с акумулаторната батерия на своя лек автомобил. Това обстоятелство се подкрепя от
показанията на свидетелите Л.Б., който лично е запуснал агрегата на 08.09.2014 г. с
акумулатора на личния си лек автомобил; И.В. и ....П.П., които са били свидетели на
запускането на агрегата по време на тържество в базата при спиране на електрозахранването
на 24.08.2012 г.; на М.Ц., В.М. и П.В. - свидетели на запускането на агрегата на 06.09.2014 г.
по време на тържество в базата при спиране на електрозахранването. Тези доводи на
прокурора категорично се опровергават и от показанията на свидетелите .... Г.Г., .... А.Р. и
..... Р.С. - членове на комисията, извършила проверка на техническото състояние на агрегата
на 12.11.2015 г., и от заключението на тази проверка, отразено в Констативен протокол с
рег. № ……./12.11.2015 г. - л.113, том II ДП - че агрегатът е бил технически изправен; на
същия не се е числяла акумулаторна батерия и че можел да бъде стартиран с акумулаторна
батерия от личен автомобил при условие, че бъде монтирана на предназначеното за това
място в него. .... Г.Р. заявява в показанията си, че по време на проверката агрегатът е бил в
добро общо състояние, без течове и омасляване - л. 98, т. 4 ДП. ..... Р.С. твърди, че агрегатът
е работел перфектно и след включване на печка духалка – л. 106, т. 4 ДП.
С оглед установеното от тази проверка, основният съд основателно не е кредитирал
заключението на техническата експертиза по делото на л. 2-6, том 6 ДП, че агрегатът не е
могъл да регулира и поддържа постоянни обороти в зависимост от натоварването поради
повреда на устройството /жилото/ за регулиране на оборотите и поради това не е могло да
бъде използван за захранване на сградата с ток, както и че не е запускан от 2012 г., когато е
имало тържества и по свидетелски показания тогава е бил запускан. Изводите на експертите
са базирани на извършен от тях оглед и проверка на агрегата на 07.10.2016 г., т.е. близо
година по-късно от извършената проверка за техническото му състояние на 12.11.2015 г.,
през която година подсъдимият не е имал достъп до агрегата и няма данни от кого и как
същият е бил съхраняван и дали е бил обслужван /същият е бил запечатан на 23.09.2015 г.
от орган на РС „Военна полиция“ П./. От представените по делото Картони се установява и
че последното запускане на агрегата от Г. е било на 15.07.2015 г. Освен това, самите
експерти си противоречат в заключението, тъй като отбелязват, че макар и в това състояние
- те са запуснали агрегата с акумулаторна батерия; че от техническа гледна точка е изправен
и е възможно да се пуска в ход с такава батерия. Заключението в частта му, че агрегатът не е
19
бил запускан от 2012 г. се опровергава от двата случая на запускането му – на 06.09.2014 г.
и на 08.09.2014 г., които е приела и прокуратурата - първият при спиране на
електрозахранването на вилата по време на тържество, а вторият, когато е бил запуснат от
свидетеля Л.Б. без знанието и съгласието на подсъдимия.
С оглед обстоятелството, че през инкриминирания период поради пропуск на служба
"Логистика" и зам. командира по „Логистика“ свидетелят ..... .... Б.Н. агрегатът не е бил
включван в годишните заповеди на командира на в.ф. ..... за пускане в експлоатация и
въвеждане в строя - т. 1 на писмо с рег. № …../30.10.2915 г., л. 7-8, т. 2 ДП, е напълно
естествено и да не са установени изготвени от Г. документи за извършени му ПТО
(периодични технически обслужвания) за периода при направените справки в
съхраняващите се регистри във в.ф. ..... /писмо с рег. № ……/28.02.2017 г. – л. 7, т. 10 ДП/,
тъй като никой от командването не му е изисквал такива документи и той съответно не ги е
изготвял. Именно поради този пропуск Г. не е вписвал запускането на агрегата за
профилактика като такова в отчетните си документи. Горното обаче не означава, че на
агрегата не е следвало да се прави и не му е правена профилактика от подсъдимия, каквато е
задължителна за всяка техника в армията. В тази насока са показанията на свидетеля …… Р.
пред основния съд, че във формированието редовно се е правела профилактика на машините
и средствата, обслужващи работата им и подсъдимият Г. като МОЛ е отговарял за това за
поверените му машини и средства. Същото твърди в показанията си пред настоящия състав
и зам. командирът по логистиката на формированието – свидетелят ..... .... Б.Н..
В обясненията си пред основния съд и пред настоящия състав, на които въззивният състав
даде пълна вяра, Г. обясни, че е правил технически обслужвания на агрегата през годините
като му е сменял гумени съединения, които е закупувал със свои средства от магазин „…..“ в
гр. П.; че свидетелят П. Д. на приятелски начала е направил ремонт на стартера на агрегата,
както и че чрез приятели е осигурявал масло за смяната му в агрегата. Подсъдимият заяви,
че веднъж, не помни в коя година, е получил от формированието 20 литра антифриз за
агрегата, който съхранява при себе си в БТВ. Той обясни, че през годините пречиствал
антифриза и през зимата го наливал в агрегата, а пролетно време го източвал и наливал вода
за икономии /тези му твърдения не са опровергани от прокуратурата/. В тяхна подкрепа са
показанията на свидетеля ..... .... Н. Я., който обяснява, че при техническите обслужвания
веднъж в годината се сменят антифриз, масло, филтър, като дори няма пречка през есента и
зимата агрегатът да не се зарежда с антифриз, а при всяко запускане да са зарежда с вода,
която обаче след края му трябва задължително да се източи; че агрегатът може да бъде
обслужен от самия МОЛ ако е технически грамотен; че обслужването е елементарно и няма
смисъл ремонтни органи да ходят за такива дребни работи; както и че цената на частите за
агрегата на пазара е в рамките на няколко лева. Свидетелят Я. счита дори, че подсъдимият
заслужава похвала ако е правел есенно-зимните и пролетно-летните обслужвания на
агрегата въпреки пропуските на командването същият да бъде включен в годишната заповед
на командира на формированието за техниката, която осигурява дейността на
формированието.
20
За да обоснове извода си, че по делото няма преки доказателства инкриминираното гориво
да е присвоено от подсъдимия, както се твърди в обвинителния акт, основният съд правилно
не е дал вяра на показанията на свидетелите И.В. и З. Н. в частта им, че са виждали С.Г. да
пълни резервоара на личния си автомобил със служебно гориво. От всички разпитани
свидетели охранители те са единствените, които твърдят това обстоятелство. В показанията
си обаче никой от тях не сочи колко пъти, кога, какво гориво е наливано – от полученото за
агрегата или негово лично. Освен това е налице и съществено противоречие между
показанията на двамата – З. Н. твърди, че от дежурната стая е виждал на камерата Г. да
налива гориво в лекия си автомобил „……….“ с лейка с вместимост 8-10 литра /л. 23, т. 5
ДП/, докато И.В. заявява, че е виждал подсъдимия да налива гориво в резервоара на
автомобила си с фуния с пластмасова туба от 10 литра /л. 31, т. 5 ДП/, както и че свидетел
на това бил и З. Н., с когото били заедно на смяна. Самият Н. обаче не твърди такива
обстоятелства. Техните твърдения в тази насока не се подкрепят и от показанията на третия
сочен от прокурора свидетел - Л.Б.. Той заявява, че е виждал на камерите /без да сочи кога и
колко пъти/ Г. в стойка наподобяваща наливане на гориво в резервоара на автомобила си,
но не може да потвърди категорично дали реално е наливал дизелово гориво в резервоара –
л. 29, т. 5 ДП. Тук следва да се отбележи и приетото на стр. 10, шести абзац в обвинителния
акт, че „От свидетелските показания се установява….че обвиняемият… спирал и паркирал
личното си МПС на паркинга на обекта, като се стремял то да попадне в мъртва зона, която
не попадала в полезрението на охранителните камери, за да не може автомобилът му да бъде
обектна наблюдение от страна на охранителите…“. Учудващо е тогава как свидетелите З. Н.
и И.В. са го наблюдавали на камерите и са го видели как си пълни резервоара с
предназначено за агрегата дизелово гориво.
От особено важно значение е обстоятелството, че никой друг от свидетелите, давали
дежурство в БТВ до и след март 2013 г. не твърди да е виждал подсъдимия в базата да
налива от дизеловото гориво за агрегата в личния си автомобил. Напротив, в показанията си
свидетелите Д. Д. – л. 34, т. 5 ДП; Г. К. – л. 45 – 46, т. 5 ДП и П.П. – л. 56, гръб т. 5 ДП,
изрично заявяват, че никога на са виждали Г. да налива от служебното дизелово гориво в
личния си лек автомобил. Свидетелите ..... М.Ц. – л. 135 нохд 11/209 г. и ..... Д.Д. – л. 137 от
същото дело, потвърждават това обстоятелство в разпитите си пред основния съд. Самият
подсъдим пред основния съд сочи, че е имало случаи, когато е наливал в резервоара на
личния си автомобил „…………..“ гориво, но то е било негово гориво, купено от
бензиностанция и съхранявано в тубичка в багажника на автомобила.
Като взе предвид изложеното, както и обстоятелството, че свидетелите З. Н., Л.Б. и И.В. са
бивши военнослужещи във в.ф. ..... – първите двама бивши офицери, а В. бивш ..... на
длъжност „Комендант на щаба“, и никой от тях не е сигнализирал командването на
формированието за тези наливания и присвоявания на дизелово гориво от страна на
подсъдимия, настоящият състав не кредитира показанията им в тази им част, а прие, че
основният съд правилно е дал вяра на обясненията на подсъдимия, че влошените му лични
отношения с тези трима свидетели във връзка с битовото им осигуряване по време на
21
дежурство, са мотив те да твърдят подобни неща за него. Относно истинността на
показанията на свидетеля И.В., че „Не съм ....исвал искания за отпускане на материални
ценности свързани с дизелово гориво за агрегат .....“ на л. 31, т. 5 ДП, следва да се отбележи
заключението на графическата експертиза на л. 10-22, т. 6 ДП, изследвала 13 искания за
отпускане на материални ценности, че ....исите на две от тях в графа „поискал“ са положени
от свидетеля И.В., на други две са положени най-вероятно от свидетеля В.. С ....исите си В.
фактически е удостоверил, че агрегатът е бил запускан и при работата си е изразходил
съответното количество дизелово гориво. Тук следва да се отбележи и обстоятелството, че
освен И.В. и много от другите свидетели охранители, които твърдят, че никога не виждали
подсъдимият да запуска агрегата по какъвто и да е повод, са полагали ....иса си за „поискал“
в искания за отпускане на материални ценности, а това са …... С.К., .....П.П., Р.Б., В. Д.,
.....Ф.Ц., .....Т. М., ...... Б.С., П. Х., ..... Б. Х., .....Ф.Р., Л.Б., П.В., М.Ц., Д. Д.. Всички те са с
поне средно образование и твърде несериозно звучат обясненията на всеки, че се ....исвал в
съответното искане, тъй като подсъдимият му казал да направи това. Ако всеки не е бил
свидетел на запускане на агрегата, не би потвърдил с ....иса си неверни обстоятелства.
Обстоятелството, че свидетелите охранители по време на обиколките си са виждали агрегата
запечатан с тел и пломба също не сочи, че подсъдимият не го е запускал за профилактика.
От техническите характеристики на агрегата, от показанията на свидетеля ..... .... Н. Я., от
обясненията на подсъдимия и от показанията на членовете на комисията, извършила му
техническа проверка на 12.11.2015 г., безспорно се установява, че пускането и спирането на
този вид агрегати се извършва ръчно. Освен това, като МОЛ, единствено Г. е имал право да
пломбира агрегата, разпломбирал го е преди запускането му, а след спирането му отново го
е пломбирал. Той не е бил длъжен да извършва запускането на агрегата в присъствието на
охранител/и по време на това действие, което е обяснил пред основния и пред въззивния
съд. Горното се потвърждава и от длъжностната му характеристика.
Като основен довод за липсата на присвояване от подсъдимия на получавано за агрегата
дизелово гориво следва да се отбележи, че за инкриминирания период не е установена липса
на получено от него дизелово гориво. Както правилно е отбелязал основният съд, Г. не е
заловен в такава присвоителна дейност за нито един от тези 48 случая, посочени в
обвинителния акт, които са за период от време /всеки от тях/ и на неустановена дата. За
негова евентуална присвоителна дейност на гориво би могло да се предполага ако
служителите на РС „ВП“ - П. бяха взели проби от резервоара на личния му автомобил
„.............“ на 23.09.2015 г. или пък намерили и иззели от негови имоти и превозни средства
дизелово гориво, за което чрез експертиза бяха доказали, че по показатели то съвпада с
горивото в петте туби, приложени като веществени доказателства по делото, което гориво е
доставяно в БТВ, предназначено е за употреба в дизелови двигатели и е в смес с гориво за
реактивни двигатели ДЖЕТ-А1, а съгласно Наредбата за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, продукт с такива показатели не
се разпространява в търговската мрежа на Република България.
Важно обстоятелство за невинността на подсъдимия са и приложените по делото
22
инвентаризационни описи от извършени годишни инвентаризации на подсъдимия,
съответно с № 446/31.10.2011 г.; № 865/09.11.2012 г.; № 803/22.11.2013 г.; № 623/18.11.2014
г. и № 8723.03.2015 г. /НОХД № 81/2017 г. том 2-ри, л. 97-108/, от които е видно, че при
извършените проверки през 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година в дейността на Г. не са
открити никакви нередности и липси, в това число и на гориво.
От всичко изложено е видно, че прокуратурата е изградила обвинението си на
предположения: агрегатът не е работил, тъй като нямал акумулатор; горивото е присвоено
от подсъдимия щом не е ползвано за агрегата, като за улесняване на престъплението Г. е
съставил инкриминираните официални документи с невярно съдържание.
Не следва да се пренебрегва и отбелязаното от основният съд в мотивите, че съгласно
картоните и ведомостите, с които подсъдимият е отчитал разходвания ..., на месец агрегатът
е работил средно по около 8 часа и с оглед обвинението за присвоени 4959,2 литра дизелово
гориво за период от 52 месеца, средно на месец е изразходвано по 95,36 литра гориво. Тези
литри, с оглед разходната норма от 12 л. на час, се изразходват за 7,94 часа работа на
агрегата месечно, от което следва, че изразходеното от Г. количество гориво за този период
не изглежда толкова нереалистично.
Във връзка с обстоятелствата по делото настоящият състав счете за нужно да отбележи и
следното:
1.Основна вина за воденето на настоящото наказателно производство имат изброените по –
горе преки началници на подсъдимия в лицето на командирите на в.ф. ..... ..... .... В.Л., ..... ....
Г.С. и ..... Ю. Р. /сега …. …./; ..... Б.Н. – зам. командир по логистиката на военното
формирование; ..... Г.К. – началник щаб на ескадрила „….. ...........“; ..... М.Л. и .... С. –
командири на рота „...........“, ..... С.Т. – командир на взвод „…….. ...........“, впоследствие
взвод „...........“, както и непосредственият му началник .... А. М. - командир на отделение
„...........“. Безспорно се установи, че нито един от изброените по-горе началници на
подсъдимия, не е осъществявал какъвто и да е контрол върху дейността му, свързана с
техническото състояние на агрегата, с неговото обслужване, със запускането му и
правомерното използване на отпусканото за работата му дизелово гориво. Във всеки отделен
случай всички те са се доверявали на уверенията на подсъдимия, че агрегатът е бил
технически изправен; че го е запускал през съответния месец по предназначение и за
профилактика, както и че му е извършвал технически обслужвания.
От приложената на л. 13-14, т. 7 ДП длъжностна характеристика на Командир на взвод
..........., в раздел VI – „Функционални задължения за мирно и военно време“, в т. 12 като
негово задължение е записано, че следва да следи за спазване на процедурата по обслужване
на агрегатите. Съгласно чл. 213, т. 11 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили
на Република България командирът на взвода е длъжен да извършва преглед и проверка най
- малко два пъти в месеца на наличността, използването, поддържането и опазването на
отбранителните продукти на взвода и да докладва на командира на ротата.
От показанията на командира на ротата свидетеля ..... М.Л. /л. 109-112, т. 4 ДП/, се
23
установява, че като пряк началник на Г. е полагал ....иса си в Картона за отчитане работата
на машините и във Ведомостите за разходваните ..., тъй като се доверявал на заявеното му
от подсъдимия, че агрегатът е бил технически изправен; че е работил на посочените в
съответния Картон и Ведомост дати и часове и че е изразходвал отразеното в тях от Г.
гориво. Разчитал е на неговата отговорност; бил е уведомяван от Г., че е извършвал
профилактика на агрегата, но тъй като същият се намирал извън района на формированието
в гр. Д.М. нямало как да извършва проверки на работата му на място.
В показанията си командирът на взвода свидетелят ..... С.Т. на л. 113-115, т. IV ДП също
заявява, че не е осъществявал пряк контрол на подсъдимия поради отдалечеността на БТВ от
района на формированието в гр. Д.М.; че е ходел четири, пет пъти в годината в базата във
връзка с провеждан ремонт или за почивка, но никога не е проверявал техническото
състояние на агрегата. ....исвал картоните за отчитане разхода на гориво в отсъствие на
командира на ротата ..... Л. след положителните отговори на подсъдимия, че агрегатът е
технически изправен и редовно го запускал. Същият обаче уточнява на л. 115, т. IV ДП, че
всяко изписване и получаване на гориво за дизеловия агрегат в БТВ и изобщо във
формированието е ставало с разрешението на зам. командира по логистиката свидетеля .....
.... Б.Н..
В показанията си на л. 117-118, т. 4 ДП началник щабът на ескадрила „………. ...........“
свидетелят ..... Г.К. обяснява, че е ....исал два картона и две ведомости през 2011 г. поради
отсъствието на командира на ротата, след като е бил уверен от подсъдимия, че агрегатът е
работил. Тъй като агрегатът се намирал на отдалечено място от района на формированието
не е имал възможност да провери на място работата му.
В показанията си свидетелят ..... А.А. – началник секция ... от 01.07.2006 г. до 01.11.2016 г.
/л. 107-108, т. 4 ДП/, обяснява, че се е доверявал на описаното във ведомостите от Г., че
горивото е реално изразходвано за агрегата, още повече, че преди него са били положили
....исите си преките му началници, които най добре били запознати с работата му.
В приложената на л. 11-12, т. 7 ДП длъжностна характеристика на „Командир на
отделение“, раздел VI „Функционални задължения за мирно и военно време“, в т. 2 е
указано, че той е длъжен да докладва на командира на взвода за откритите неизправности на
зачислената на отделението техника, а в т. 4 – че следва да следи за правилната
експлоатация и обслужването на техниката за механизирана поддръжка на района. В
показанията си на л. 116 гръб, т. 4 ДП .... А.й М. заявява, че никога не е извършвал проверки
на подсъдимия, свързани с работата на агрегата, с извършвано му техническо обслужване
или с инвентаризации на числящото му се имущество и не е ....исвал документи, свързани с
полученото гориво.
Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля ......Ю. Р. пред основния съд, че е
разпоредил проверката на подсъдимия на 17.11.2015 г. защото „…получих съмнение, че се
изразходва неправомерно гориво, зачестиха нарежданията…„ – л. 318 гръб нохд № 11/18 г.,
тъй като видно от приложените по делото нареждания, през целия инкриминиран период те
са съставяни на два месеца и с всяко от тях Г. е получавал по 200 л. горива и само веднъж –
24
160 л. Свидетелят Р. много добре е бил запознат с това, тъй като е ....исал пет такива
нареждания – № Г-99/07.11.2014 г. за 200л.; № Г-2/08.01.2015 г. за 200л.; № Г-18/09.03.2015
г. за 200 л.; № Г-39/12.05.2015 г. за 200 л. и № Г-59/10.08.2015 г. за 200 л. Освен това той е
утвърдил и 10 Картона като командир на формированието – от м. октомври 2014 г. до месец
юли 2015 г. вкл., от които е видно, че изразходваното през тези месеци варира от 80 л. до
120 л.
2. От получените от ЧЕЗ П. справки за спиране на електрозахранването през
инкриминирания период, съответно на л. 2-5 и л. 115-116, т. 2 ДП и л. 40-41, т. 10 ДП
на трафопост ……, вила парк „К.“ се установява следното:
От вписаните от подсъдимия в Картоните за отчитане работата на агрегата и разхода на ...
дати и часове на работа на агрегата през инкриминирания период, само на 12 дати е имало
спиране на електрозахранването, както следва: 1. На 24.08.2011 г. съгласно справката на
ЧЕЗ базата е била без електрозахранване от 09.52 до 11.32 /100 минути/. На тази дата Г. е
вписал в картона, че агрегатът е работил от 09.00 до 14.27 ч. /327 минути/, за което време е
изразходил 63.200 литра дизелово гориво; 2. На 16.10.2011г. съгласно справката на ЧЕЗ
базата е била без електрозахранване от 16.41 ч. до 00.00 ч. /439 минути/. Подсъдимият е
вписал в картона, че агрегатът е работил от 18.00 ч. до 24.00 ч. /360 минути/, за което време
е изразходил 72 литра дизелово гориво; 3. На 17.10.2011 г. базата е била без
електрозахранване от 00.00 ч. до 12.19 ч. /739 минути/. Подсъдимият е вписал, че агрегатът е
работил от 07.00 ч. до 12.00 ч. /300 минути/, за което време е изразходил 60 литра дизелово
гориво; 4. На 07.01.2012 г. електрозахранването е било спряно от 06.16 ч. до 15.17 ч. на
08.01.2012 г. /1980 минути/. Подсъдимият е вписал, че агрегатът е работил на 07.01.2012 г.
от 12.00 ч до 18.00 ч. /360 минути/, за което време е изразходил 72 литра дизелово гориво и
на 08.01.2012 г. от 06.00 ч. до 12.00 ч. /360 минути/, за което време е изразходил 72 литра
дизелово гориво; 6. На 25.04.2012 г. базата е била без електрозахранване от 15.53 ч. до 19.34
ч. /221 минути/. Подсъдимият е вписал, че агрегатът е работил от 17.00 ч. до 20.00 ч. /180
минути/, за което време е изразходил 36 литра дизелово гориво; 7. На 26.08.2014 г. базата е
била без електрозахранване от 10.37 ч. до 12.43 ч. /126 минути/. Подсъдимият е вписал, че
агрегатът е работил от 09.00 ч. до 11.40 ч. /160 минути/, за което време е изразходил 32
литра гориво; 8. На 06.09.2014 г. базата е била без електрозахранване от 18.01. ч. до 20.19 ч.
/138 минути/. Подсъдимият е вписал в картона, че агрегатът е работил от 16.00 ч. до 19.00 ч.
/180 минути/, за което време е изразходил 36 литра гориво; 9. На 04.12.2014 г. базата е била
без електрозахранване от 09.43 ч. до 11.54 ч. /131 минути/. Подсъдимият е вписал в картона,
че агрегатът е работил от 10.00 ч. до 12.00 ч. /120 минути/, за което време е изразходил 24
литра гориво; 10. На 08.01.2015 г. базата е била без електрозахранване от 09.00 ч. до 14.43 ч.
/343 минути/. Подсъдимият е вписал в картона, че агрегатът е работил от 10.00 до 14.00 ч.
/240 минути/, за което време е изразходил 48 л. дизелово гориво; 11. На 06.02.2015 г. базата
е била без електрозахранване от 12.23 ч. до 17.46 ч. /323 минути/. Подсъдимият е вписал в
картона, че агрегатът е работил от 11.00 ч. до 14.40 ч. /220 минути/, за което време е
25
изразходил 44 литра гориво; 12. На 12.05.2012 г. базата е била без електрозахранване от
09.05 ч. до 13.36 ч. /261 минути/. Подсъдимият е вписал в картона, че агрегатът е работил от
09.00 ч. до 120 ч. /180 минути/, за което време е изразходил 36 л. гориво.
Общата продължителност на спиране на електрозахранването на горните дати е 4827
минути или 80 часа и 27 минути. Записванията на подсъдимия за запускане на агрегата на
тези дати са за общо 50 часа и 47 минути, за което време той е отразил, че агрегатът е
изразходил 595.200 л. дизелово гориво.
Относно разминаването на някои от часовете, в които агрегатът е бил запускан от
подсъдимия съгласно приложените по делото картони за отчитане на работата му, с часовете
без електрозахранване на БТВ, настоящият състав съобрази следното:
От показанията на свидетеля ..... Б.Н. на л.2 гръб, т. 5 ДП се установява, че в БТВ няма
възможност да се разбере кога е възстановено електрозахранването, тъй като няма
сигнализация за това. В обясненията си пред настоящия състав подсъдимият също обясни,
че след спиране на електрозахранването изчаквал 10-15 минути и едва тогава ако същото не
е възстановено, запускал агрегата. Това ставало ръчно. За да се разбере че
електрозахранването е възстановено е трябвало да се отиде до трафопоста, до който е бил
разположен агрегатът, и ако трансформаторът бръмчал това означавало, че
електрозахранването е възстановено.
От горното следва че е напълно възможно агрегатът да е работил и след възстановяване на
електрозахранването докато подсъдимият или дежурният охранител разбере това и го
уведоми.
3. От приложената на л. 7, т. 7 ДП справка за отпуските на подсъдимия през
инкриминирания период се установи, че той е ползвал отпуск, съответно: 1. От
21.11.2011 г. до 30.11.2011 г.; 2. От 01.12.2011 г. до 16.12.2011 г.; 3. От 11.09.2012 г. до
24.09.2012 г.; 4. От 17.12.2012 г. до 31.12.2012 г.; 5. От 01.01.2013 г. до 18.01.2013 г.; 6.
От 04.03.2013 г. до 15.03.2013 г.; 7. От 09.12.2013 г. до 31.12.2013 г.; 8. От 01.01.2014
г. до 23.01.2014 г.; 9. От 13.02.2014 г. до 14.02.2014 г.; 10. От 15.07.2014 г. до
31.07.2014 г.; 11. На 01.08.2014 г.; 12. От 10.12.2014 г. до 16.12.2014 г.; 13. От
10.02.2015 г. до 19.02.2015 г. и 14. От 16.07.2015 г. до 24.07.2015 г.
По време на ползвания си отпуск Г. е вписал в следните Картони и Ведомости, че агрегатът
е бил запускан: 1. В Картон № 293/01.12.2011 г. е отразил, че на 22.11.2011 г. е запускал
агрегата от 11.00 ч. до 15.00 ч. /240 минути/, за което време са изразходени 48 литра гориво.
Същото количество гориво е отразил и във Ведомост № 490; 2. В картон № 314 е отразил, че
е запускал агрегата на 06.12.2011 г. от 10.00 ч. до 13.00 ч. /180 минути/, за което време са
изразходени 36 литра гориво и на 15.12.2011 г. от 12.00 ч. до 15.00 ч. /180 минути/, за което
време са изразходени 36 литра гориво. Същото количество гориво е отразил и във Ведомост
№ 538; 3. В картон № 662/29.09.2012 г. е отразил че е запускал агрегата на 19.09.2012 г. от
11.00 ч. до 14.00 ч. /180 минути/, за което време са изразходени 36 литра гориво. Същото
количество гориво е отразил и във Ведомост № 661. 4. В картон № 304/02.01.2013 г. е
26
записал, че е запускал агрегата на 17.12.2012 г. от 13.00 ч. до 17.00 ч. /240 минути/, за което
време са изразходени 48 литра гориво. Същото количество гориво е отразил и във Ведомост
№ 552. 5. В картон № 24/31.01.2013 г. е отразил, че е запускал агрегата на 09.01.2013 г. от
10.00 ч. до 12.00 ч. /120 минути/, за което време са изразходени 24 литра гориво; на
14.01.2013 г. от 11.00 ч. до 13.00 ч. /120 минути/, за което време са изразходени 24 литра
гориво и на 18.01.2013 г. от 09.00 ч. до 11.00 ч., за което време са изразходени 24 литра
гориво. Същото количество гориво е отразил и във Ведомост № 552. 6. В картон №
79/01.04.2013 г. е отразил, че е запускал агрегата на 06.03.2013 г. от 10.00 ч. до 12.00 ч. /120
минути/, за което време са изразходени 24 литра гориво и на 11.03.2013 г. от 09.00 ч. до
11.00 ч. /120 минути/, за което време са изразходени 24 литра гориво. Същото количество
гориво е отразил и във Ведомост № 166. 7. В картон № Г-1154/30.12.2013 г. е отразил, че е
запускал агрегата на 11.12.2013 г. от 12.00 ч. до 15.30 ч. /210 минути/, за което време са
изразходени 42 литра гориво. Същото количество гориво е отразил и във Ведомост № Г-
1153. 8. В картон № Г-25/31.01.2014 г. е отразил, че е запускал агрегата на 07.01.2014 г. от
09.00 ч. до 12.00 ч. /180 минути/, за което време са изразходени 36 литра гориво; на
13.01.2014 г. от 12.00 ч. до 14.00 ч. /120 минути/, за което време са изразходени 24 литра
гориво и на 21.01.2014 г. от 10.00 ч. до 13.00 ч. /180 минути/, за което време са изразходени
36 литра гориво. 9. В картон № Г-205/01.08.2014 г. е отбелязал запускане на агрегата на
16.07.2014 г. от 09.00 ч. до 11.00 ч. /120 минути/, за което време са изразходени 24 литра
гориво; на 24.07.2014 г. от 11.00 ч. до 14.00 ч. /180 минути/, за което време са изразходени 36
литра гориво и на 28.07.2014 г. от 13.00 ч. до 15.00 ч. /120 минути/, за което време са
изразходени 24 литра гориво. Същото количество гориво е отразил и във Ведомост № Г-431.
10. В картон № Г-58/04.03.2015 г. е отбелязал запускане на агрегата на 10.02.2015 г. от 12.00
ч. до 15.00 ч. /180 минути/, за което време са изразходени 36 литра гориво. Същото
количество гориво е отразил и във Ведомост № Г-145.
За тези вписвания Военно-апелативния съд даде вяра на обясненията на подсъдимия, че
въпреки, че по документи се е водил в отпуск, фактически през тези периоди той е бил на
работното си място в БТВ и е запускал агрегата. Горното се подкрепя и от естеството на
неговата работа – като МОЛ и единствен служител в БТВ Г. сам е поддържал цялата база -
посрещал е комисии, гости, косил, мил, чистил. Ходил си е само в неделя и практически в
базата всекидневно са били само той и съответният дежурен охранител. За това сочат и
сезоните и дългите периоди на някои от отпуските му, през които ако той действително не е
бил на работа в базата, не е било възможно същата да функционира и да бъде поддържана -
от 17.12.2012 г. до 31.12.2012 г.; от 01.01.2013 г. до 18.01.2013 г.; от 04.03.2013 г. до
15.03.2013 г.; от 09.12.2013 г. до 31.12.2013 г.; от 01.01.2014 г. до 23.01.2014 г.; от 15.07.2014
г. до 31.07.2014 г. Тези му обяснения се подкрепят от показанията на свидетеля К.И.на л. 65-
67 , т. 5 ДП, която заявява, че до м. декември 2010 г. персоналът на вилата е бил 2
камериерки и подсъдимият Г.. Същата напуснала през декември 2010 г., а колежката и била
съкратена по рано. В показанията си на л. 50 гръб, т. 5 ДП свидетеля ...... А. П. обяснява, че
подсъдимият е бил МОЛ на цялата вила и по време на свои дежурства го е виждал да
27
полива, да коси, да работи нещо по двора на вилата. Свидетелят ......... Р.М. на л. 75, т. 5 ДП
заявява, че по време на дежурствата му подсъдимият е оставал да свърши нещо във вилата и
през почивните дни. Обстоятелството, че Г. е поддържал сам района в БТВ се потвърждава и
от показанията на охранителя свидетеля Д.Я. л. 83, т. 5 ДП. Свидетелят охранител П.Д. на л.
87, т. 5 ДП също потвърждава че подсъдимият е бил ежедневно в базата и „косеше,
боядисваше, поддържаше базата“.
Настоящият състав намира за нужно да отбележи и противоречието в конструкцията на
обвинителния акт. На стр. 4, последен абзац в него е записано „…преди и през целия
инкриминиран период от 21.07.2011 г., когато акумулатора бил бракуван, агрегата не
можело да бъде запускан до 17.11.2015 г., когато след извършена проверка от страна на
органите на военна полиция…“. На стр. 5, трети абзац прокурорът е отбелязал „…той не
можел да се експлоатира и да разходва дизелово гориво /агрегата/, тъй като нямал
акумулаторна батерия, поради бракуването на старата и липсата на отпусната и зачислена
няма такава…“. На стр. 7, трети абзац е отбелязано „…По описания начин в
инкриминирания период 21.07.2011 г. до 17.11.2015 г….Г. умишлено вписвал неверни данни
относно ежемесечната работа на агрегат дизел ........…и изписвал фиктивен разход на
дизелово гориво, независимо, че машината е била без акумулаторна батерия и не можело да
бъде експлоатирана…“. След тези си изводи, на следващата страница обаче прокурорът
приема, че в инкриминирания период агрегатът все пак е бил запускан три пъти и то с
акумулатори на леки автомобили, съответно на 24.08.2012 г. за време 0.58 часа; на
06.09.2014 г. за време 2.19 минути и на 08.09.2014 г. за около 10 минути, общо 3,27 часа, за
което време е изразходил 41.4 л. дизелово гориво, които са му приспаднати от обвинението
за количеството присвоено гориво.
На стр. 10, шести абзац прокурорът е приел, че „…От свидетелските показания се
установява също така , че обвиняемият …спирал и маркирал личното си МПС на паркинга
на обекта като се стремял то да попадне в мъртва зона, която не попадала в полезрението на
камерите, за да не може автомобилът му да бъде обект на наблюдение от страна на
охранителите…“. Учудващо как тогава свидетелите И.В. и З. Н. са го виждали да налива
горива в резервоара на автомобила си.
Незнайно защо, прокуратурата не е повдигнала обвинение на Г. за периода от 27.01.2011 г.,
когато комисия е установила техническата неизправност на акумулатора и го предложила за
брак /л. 9, т. 2 ДП/, до 21.07.2011 г., когато акумулаторът е бил бракуван, въпреки че през
периода от януари до юли 2011 г. е получавано и отчитано гориво за него.
От документите по делото се установява, че през месеците август, септември, октомври и
ноември 2015 г. агрегатът не е бил запускан, няма изписвано и получавано дизелово гориво
за него и няма изготвяни от подсъдимия картони за отчитане и ведомости за тези месеци, но
въпреки това обвинението е за период с крайна дата 17.11.2015 г.
С Картон № 164/01.07.2015 г. Г. е отчел 96 литра изразходвано гориво през месец юни 2015
г и остатък от 64 литра дизелово гориво в края на месеца. Това количество от 96 литра е
вписал и в Искане № 6761/01.07.2015 г. В Картон за отчитане работата на агрегата № Г-
28
177/03.08.2015 г. е отразено, че той е запускан за последен път на 15.07.2015 г. от 12.00 до
15.00 ч.; че общото количество изразходвано гориво за месец юли 2015 г. е 60 литра и
остатък в края на месеца 0 л. Същото е записано и във ведомост № Г-437. Това количество
от 60 л. е вписано и в последното искане за отпускане на материални ценности №
6762/03.08.2015 г. От горното следва, че в края на месец юли, при отчетени с картон № Г-
177/03.08.2015 г. изразходени 60 литра гориво и получените с последната стокова разписка
№ 3943 от 14.08.2015 г. 200 л. дизелово гориво, по документи подсъдимият е бил задължен с
204 литра гориво.
На 23.09.2015 г., когато в базата е извършена проверка от служители на военна полиция П.,
и са били запечатани агрегатът и петте туби с дизелово гориво, веществени доказателства по
делото, и на 17.11.2015 г. при извършената проверка от назначената комисия, било
установено, че резервоарът на агрегата е бил пълен до горе с наличност от 80 л. Ако към
това количество се прибави и дизеловото гориво от тубите, които подсъдимият е предал -
161.30 л., фактически към 23.09.2015 г. в БТВ е било налично общо 241.30 л. дизелово
гориво, а не 204 л. От горното може да се направи извод, че ако подсъдимият е присвоявал
дизеловото гориво за агрегата, то не би допуснал да има излишък в нито един момент.
Неоснователен е доводът в протеста, че съдът неправилно е приел, че неистинността на
отчетните документи се опровергавала само от свидетелски показания, тъй като
установената по категоричен начин невъзможност агрегатът да работи, включително с
техническия оглед през 2016 г. и експертното заключение, водят до извода, че
инкриминираните документи са с невярно съдържание. Относно възможността на агрегата
да работи и защо не следва да се вземе предвид заключението на техническата експертиза от
2016 г., по – горе бяха изложени обстойни доводи.
Настоящият състав не споделя изводите на основния съд, че исканията за отпускане на
материални ценности са диспозитивни, а не удостоверителни документи и съгласно
трайната съдебна практика не могат да бъдат предмет на невярно документиране; че в
посочените от обвинението 48 искания за отпускане на материални ценности няма никакво
удостоверяване на факти, а всяко съставлява едно първично волеизявление на автора, в
случая - искане за отпускане на гориво. Съгласно трайната съдебна практика обаче /ППлВС
№ 3/23.11.1982 г. по н.д. 12/81 г./ тези искания са удостоверителни документи, тъй като те
установяват съществуването на определен факт – че вписаното във всяко искане
количеството дизелово гориво е изразходвано през предходния месец за работа на агрегата.
Вписаното от подсъдимия във всяко Искане количество дизелово гориво е същото с
вписаното от него количество гориво в Картона и Ведомостта за същия месец. Вярно е
приетото от съда, че „…Това искане се изготвяло в края на целия описан документооборот,
след като вече горивото е било получено и разходвано…“, но съдът е пропуснал да
отбележи, че трите съставени от подсъдимия документа – Картон, Ведомост и Искане се
представяли в звеното за Счетоводен отчет на материалните ресурси във формированието,
където в счетоводната програма от подсъдимия се снемало като отчет вписаното като
изразходвано количество дизелово гориво в тези три документа. Именно въз основа на
29
данните от тези три документа за количеството изразходено гориво през съответните два
поредни месеца, на подсъдимия се е отпускало с Нареждане форма ПД № 243 следващото
количество от 200 л. дизелово гориво за работата на агрегата. От горното следва, че ако в
инкриминираните три официални документа Г. е удостоверявал твърдените от
прокуратурата неверни обстоятелства, той би извършил улесняващото престъпление по чл.
311, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По принцип е верен изводът на първоинстанционния съд, че отчитането разхода на горивото
от подсъдимия е отразено коректно в отчетните документи – Картоните за отчитане работата
на машините и разхода на ... и Ведомостите за отчитане работата на машините и разхода на
..., но със следната забележка:
Както бе посочено по-горе, от обясненията на подсъдимия пред този състав, на които даде
пълна вяра, въззивният съд прие, че освен при спиране на електрозахранването в БТВ, по
няколко пъти в седмицата, в работни дни Г. е запускал дизеловия агрегат с цел
профилактика за около 20 – 30 минути. За да не вписва обаче всяко от тези краткотрайни
запускания на агрегата, той сумирал времето на запускане и отработените часове и вписвал
в Картоните за отчитане работата на машините и разхода на ... и съответно във Ведомостите
за разходвани гориво-смазочни материали, които изготвял в края на всеки месец, че
агрегатът е работил на дати и за време, на част от които той фактически не е бил запускан.
Макар и некоректно записани датите и времето, през което агрегатът е бил запускан за
профилактика, фактически изразходваното за месеца гориво като краен сбор отговаря на
отразеното в тези документи и това неправилно вписване не влияе на крайния резултат, че
вписаното гориво е било действително изразходено за съответния отчетен период, т.е. тези
документи като краен резултат не са с невярно съдържание относно изразходваното
количество гориво.
С оглед постановената присъда основният съд законосъобразно е оставил без уважение
предявения от в.ф. .....– гр. Д.М. граждански иск срещу подсъдимия Г. за причинени
имуществени щети от престъплението в размер на 11 919,55 /единадесет хиляди деветстотин
и деветнадесет и 0.55/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, като недоказан по основание и размер.
Законосъобразно съдът е постановил на основание чл.190, ал. 1 НПК направените по делото
разноски в размер на 4 063,32 лева /четири хиляди и шестдесет и три лева и 0.32 ст./, да
останат за сметка на държавата.
Правилно е постановено след влизане на присъдата в сила писмените доказателства -
оригинални документи, намиращи се в отделна папка /оригинални документи по НОХД №
11/2019 г., изискани от в.ф......–Д.М. след възобновяване на делото/, както и веществените
доказателства – 5 /пет/ броя зелени пластмасови туби с тъмнозелени капачки, съдържащи
дизелово гориво ........, общо 161 /сто шестдесет и един/ литра и 5 /пет/ литра вода,
съхраняващи се в РС “Военна полиция“ П., да бъдат върнати на в.ф. .....- гр. Д.М..
При извършената служебна проверка, настоящата инстанция намери, че при разглеждане на
30
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване правата на страните по делото и че липсват основания за отменяне
или изменяне на присъдата.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-
апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 106/02.06.2021 г. по НОХД № 11/2019 г. на Софийския
военен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31