РЕШЕНИЕ
№ 11.08.2017
г. Град П.В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и осми юли , две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа
докладваното от Районен съдия Г.
Гражданско дело №1719 по описа за 2017 година.
Депозирана е искова молба с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ от Д.Р.Т., ЕГН-**********
***, против Фондация „НЕТ“- гр.П.- Дом за възрастни хора с умствена
изостаналост – с.С., общ.С., обл.П., ЕИК-***, със
седалище – с.С., общ.С., ул.“В.“№** и адрес на управление – гр.П., ул. „Р.А.“№**,
представлявана от М.Г.Б., ЕГН-********** – председател на управителния съвет.
В
подадената молба от ищцата се твърди, че ищцата Т. работила в Дом за възрастни
хора с умствена изостаналост –с.С., общ.С.. На 25.10.2016г. ОС-С. взело решение
№475 с протокол №21 да обявяване на конкурс за възлагане управлението на
социална услуга , като към тази дата ищцата била „директор“ на Дома за
възрастни хора с умствена изостаналост.
Конкурсът бил спечелен от
ответната фондация, след което бил сключен договор между Фондация „Нет“-гр.П.и Община С. за възлагане управлението на социална
услуга „Дом за възрастни хора с умствена изостаналост“-с.С., общ.С..
На 11.04.2017г. между ищцата и
ответникът било сключено допълнително споразумение към трудовия договор,
съгласно което Т. била преназначена на същата длъжност – „директор“.
На 24.04.2017г. трудовото
правоотношение било прекратено със Заповед №5 от 24.04.2017г., издадена от
Председателя на Управителния съвет на фондацията. Като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение било посочено чл.328,ал.2 КТ.
Оформен е петитум,
с който се моли съдът да осъди дружество-ответник да заплати на ищцата обезщетение в размер на 6436.32 лв, представляващо
равностойността на 6 /шест/ брутни
трудови възнаграждения по чл.225,ал.1
от КТ поради оставането без работа вследствие на незаконно уволнение, заедно със
законна лихва от датата на предявяване на иска до изплащането на сумата; да
бъде признато уволнението за незаконно
и да бъде отменена Заповед №5 от
24.04.2017г., издадена от Председателя на Управителния съвет на фондацията,
както и да бъде възстановен ищецът на предишната му работа. Претендират
се разноски.
Ответникът по делото е депозирал писмен
отговор, в който оспорва иска като изцяло неоснователен, необоснован и
недоказан, поради следните съображения: на 10.04.2017г. ответната фондация
сключила с Община С. договор за
възлагане на управлението на социална услуга, а именно възлагане на
управлението на Дом за възрастни хора с умствена изостаналост -с.С., на
основание чл. 18а, ал.3 от Закона за социално подпомагане, където сключването
на такъв вид договор било изрично предвидено. По тази причина с всички
служители от Дома било подписано допълнително споразумение към трудовите
договори, по силата на което работодател на целия персонал в дома става
Фондация „НЕТ". Ищцата по настоящия иск била запозната с всички тези
обстоятелства, тъй като с нея също било подписано споразумение с новия
работодател, както сама е посочила- на 11.04.2017г. Така, по силата на изрично
предвидения в Закона за социално подпомагане договор за управление на Дома,
който е предприятие съгласно § 1 , т.2 от ДР на КТ ("Предприятие" е
всяко място - предприятие, учреждение, организация,
кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд.
") за ответната организация, поемаща управлението на дома, възниквали
правата на работодател, предвидени в чл.328, ал.2 КТ. Предприемайки изцяло нови
стандарти в работата, свързана с грижите за лица с умствени увреждания и
възприемайки нови методи на работа, които се различават съществено от
досегашните, новият работодател имал пълното основание, по силата на чл.328,
ал.2 КТ, да назначи и ново ръководство. В този случай на управителя била дадена
възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и
правата по чл. 328. ал. 2 КТ. Касае се за разпоредба, която предоставя свобода
за прекратяване на трудово правоотношение /без мотиви и само по лична
преценка/. Тази позиция на новия работодател била защитена категорично в закона
и поради това и в съдебната практика. Оспорват се твърденията на ищеца, че в
заповед № 5 от 24.04.2017г. на Председателя на Управителния съвет на фондация
„НЕТ" са били посочени две основания за прекратяване на трудовото
правоотношение. Видно от съдържанието на Заповед № 5/24.04.2017, ясно и
недвусмислено било посочено- „причини за прекратяване на трудовия договор:
поради сключване на договор за управление на предприятието - чл.328, ал. 2 КТ". Касаело се за банална
техническа грешка, в тази насока се посочва трайна практика на съдилищата и
най-вече имащата задължителна сила практика на ВКС. Ответникът претендира
разноски.
В хода на проведените по делото
съдебни заседания, ищецът Д.Р.Т., ЕГН-********** *** е направил искане на
основание чл.214,ал.1 от ГПК да се измени размера на предявеният иск по
отношение претендираното обезщетение по
чл.225 от КТ за сумата от 2145.44 лева вместо претендираната
с исковата молба сума от 6436.32лв. Съдът е допуснал изменение в размера на
предявения иск съгласно гореизложеното.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следната фактическа обстановка:
В хода
на делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
както и че ищцата Т. е работила в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост –с.С.,
общ.С.. На 25.10.2016г. ОС-С. взело решение №475 с протокол №21 за обявяване на
конкурс за възлагане управлението на социална услуга, като към тази дата ищцата
заемала длъжността „директор“ на Дома за възрастни хора с умствена
изостаналост. Конкурсът
бил спечелен от ответната фондация „НЕТ“-гр.П.- Дом за възрастни хора с
умствена изостаналост –с.С., общ.С., обл.П., ЕИК-***,
със седалище – с.С., общ.С.,ул.“В.“№** и адрес на управление – гр.П., ул. „Р.А.“№**,
представлявана от М.Г.Б..
Видно от
приложения по делото заверен препис от Договор за възлагане на управлението на
социална услуга от 10.04.2017г., процесният договор бил сключен между Фондация „Нет“-гр.П.и Община С. за възлагане управлението на социална
услуга „Дом за възрастни хора с умствена изостаналост“-с.С.,общ.С..
Видно от приложения по делото
препис от допълнително споразумение към трудов договор, на 11.04.2017г. между ищцата и ответникът било сключено
допълнително споразумение към трудовия договор, съгласно което Т. била
преназначена на същата длъжност – „директор“. Брутното трудово месечно
възнаграждение на ищцата било в размер на 1072.72 лв., видно от представения по
делото фиш за изплатено възнаграждение за месец март,2017г.
От приложения по делото препис на Заповед №5 от
24.04.2017г., издадена от М.Б.- председател на управителиня
съвет на ответната фондация, на 24.04.2017г. трудовото правоотношение било
прекратено с процесната заповед. Като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение в заповедта било посочено чл.328,ал.2 КТ- поради сключването на
договор за управление на предприятието.
От извършената в проведеното
на 28.07.2017г. съдебно заседание констатация на трудовото книжка на ищцата Т.
се установява,че на 22.06.2017г. ищцата е постъпила на работа в Община
Панагюрище на длъжност „директор“ на Дневен център на възрастни хора с
увреждания.
По делото е била разпитана в
качеството си на свидетел В. Й. И. , от показанията на която се установява,че
ищцата Т. не работила в дома от 24.04.2017г. На общо събрание, проведено на
11.04.2017г., на служителите на Дома за възрастни хора с умствена изостаналост-
с.С. била представена М.Б. в качеството си на новия управител на дома.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
съобрази следното:
Не се спори между страните, че ищцата Т. е работила
в Дом за възрастни хора с умствена
изостаналост –с.С., общ.С. на длъжност „директор“, като на 24.04.2017г.
трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №5 от 24.04.2017г.,
издадена от Председателя на Управителния съвет на ответната фондация на
основание чл.328,ал.2 КТ. Съдът приема
за установено по несъмнен начин,че трудовия договор между страните е бил
прекратен именно на основание чл.328,ал.2 КТ,
което е видно от мотивационната част на акта на работодателя, където
недвусмислено е посочено, че трудовият договор се прекратява поради сключването
на „договор за управление на предприятието“. Посочването на чл.328,т.2 като
основание в заповедта е техническа грешка, като в тази насока съдът споделя
изцяло съображенията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, които
са подкрепени и със съответната съдебна практика.
С оглед
гореизложеното, следва да се направи надлежна преценка дали трудовото правоотношение е било прекратено правомерно на
посоченото правно основание - чл.328, ал.2 КТ и посочени мотиви - поради
сключването на договор за управление на предприятието. Основният спорен въпрос
по делото, който е разискван и от страните , е свързан с правния въпрос относно
приложимостта на специалното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.2 от КТ в съответната организация, предвид спецификата на осъществяваната
дейност, и доколко за такава организация може да бъде сключван договор за управление по
смисъла на същата разпоредба и дали в случая сключения договор за възлагане
управлението на социална услуга по своето естество и характеристики представлява
договор за управление на предприятие по смисъла на чл.328,ал.2 КТ.
Според настоящия съдебен състав,
характерно за сключването на договора за управление на предприятие, е че този
договор по правната си природа е гражданскоправен
договор за поръчка, по силата на който се предава управлението на
предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а
управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни
стопански резултати в рамките на договорения срок. Управлението на
предприятието е с цел организиране и осъществяване на стопанската дейност в предприятието,
осъществяване на правоотношенията с трети лица, формиране и изразяване волята
на предприятието. В правната теория е застъпено разбирането, че договора е двустранен,
възмезден и консенсуален, сключва се в писмена форма
с оглед правомощията на управителя да извършва правни действия от името и за
сметка на предприятието-търговско дружество, включително и на сделки, за които
писмената форма е условия за действителност. Възложените с този договор
действия следва да са свързани с определена от доверителя бизнеспрограма,
която съдържа конкретни икономически
показатели, чието изпълнение органите на
управление следва да осигурят, като
рентабилност, производителност, обем на продажбите, обем на оборота,
печалбите, намаляване на загубите, разработване на нови пазари, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции и други. С
договора за управление се поставя конкретна бизнес задача от възложителя, а
управляващият е длъжен да изработи
бизнес програма, която следва да предложи и следва да изпълни по време на
действие на договора. Прекратяването на трудовото правоотношение на това
основание следва да намира приложение само в случаите на уволнение в
търговските дружества, тоест, за правни субекти, регистрирани по Търговския
закон и извършващи някоя от предвидени в чл.1 от закона дейности. Законодателят
има в предвид извършването на точно определена дейност, а именно на стопанска
дейност и нейното управление в най-широкия смисъл на думата, доколкото това е
свързано със съществуването на самото
предприятие като търговско дружество. В
клаузите на договора за управление на предприятието трябва задължително да има
и да се съдържа конкретна бизнес задача и бизнес програма, с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне и
в тази връзка му е предоставено правото да сформира екипа си чрез който ще
изпълни поставената му задача. Непротиворечива е теорията и съдебната практика
относно предприятията, в които е приложим института на сключване на договор за
управление. Това са всички онези образувания,
в които се използва наемен труд,
а именно за управление на всички видове
дружества, независимо от собствеността на капитала, както и в образувания,
които не са търговски дружества, с
уточнението, че следва предприятието да извършва конкретна стопанска дейност и възложените функции на
управителя задължително да са свързани с осъществяването на тази стопанска
дейност и пряко да са свързани с постигането на конкретни бизнес цели и резултати, предварително заложени в
изготвената бизнес задача и програма.
Категорична е практиката на
съдилищата, че предвид характера и естеството на договора за управление, той е неприложим в такива сфери като
държавна администрация, сдружения с нестопанска цел, органи на изпълнителната власт, органи на
централната и местна администрация, органи на местно самоуправление,
организации с държавни функции.
В настоящия случай, възложителят
Община С. е възложил, а изпълнителят /Фондация „Нет“/
се е задължил да организира, предоставя и управлява социална услуга- „Дом за
възрастни хора с умствена изостаналост“- с.С.. Налага се изводът, че функциите
и правомощията на директора на дома са
преди всичко административни и
организационни, както и представителни, като никъде няма предвидено и възложено да се осъществява конкретна търговска
или стопанска дейност, не са му
възложени конкретни бизнес задачи с конкретни икономически и стопански
показатели, които трябва да реализира за времето, през което той заема
длъжността. Тези дейности нямат характеристиките и по естеството си не представляват
стопански дейности, фондацията по същество не извършва стопанска дейност.
Независимо,
че в чл.18а,ал.3 от Закона за социално подпомагане, кметът на общината може да
възложи управлението на социалните услуги, които са открити като делегирани от
държавата дейности и местни дейности, на лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 само чрез
конкурс или по договаряне при единствен кандидат, то сключеният на 10.04.2017г.
договор за възлагане управлението на социална услуга , видно и от съдържанието
му, няма присъщите характеристики за
договора за управление на предприятие, предвиден в чл.328, ал.2 от КТ.
Затова съдът намира, че в
конкретния случай, сключения договор за възлагане управлението на социална
услуга няма характеристиките на договор за управление на предприятие в сферата
на търговското право, поради което е неприложимо основанието по чл.328, ал.2 от КТ за прекратяване на трудово правоотношение с ищцата като директор на на Дома за възрастни хора с умствена изостаналост. В този
смисъл е правната доктрина и трайната съдебна практика. Съгласно Определение
№57/26.01.2017г. по дело №3678/2016г. на ВКС,ГК, ІІІ г.о., под предприятие по
смисъла на чл.328,ал.2 КТ следва да се разбира единствено организация, която
развива стопанска дейност, която да има за основна своя задача постигане на
конкретни стопански резултати, какъвто не е конкретния случай. Целта на
разпоредбата на чл.328,ал.2 КТ е да се даде възможност на новия ръководител да
се освободи от стария ръководен персонал и да подбере нов екип кадри, с които
да осъществи набелязаните с договора бизнес цели.
Съдът не споделя доводите,
развити от ответната страна, че
посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е приложимо за
всички предприятия, в които се полага наемен труд по смисъла на §1, т.2 от ДР
на КТ. Касае се за основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което
е строго специфично, създадено за прилагане в изчерпателно определени хипотези
за уволнение и най-вече е във връзка с преследване и постигане на точно определена цел /резултат/,
имаща основно икономически и стопански измерения и е свързаната преди всичко с
осъществяваната конкретна търговска и стопанска дейност от предприятието, което предполага
формирането на ръководен екип от кадри, чрез които да се постигне тази цел, поради
което уволнението на работници и служители от ръководството на
предприятието на основание чл.328, ал.2
от КТ следва да се прилага изключително стеснително и само за предприятия, за
които по безспорен и категоричен начин е установено, че извършват стопанска
дейност, изпълняват конкретни бизнес задачи, и преследват определена бизнес
програма с постигане на конкретно зададени икономически цели и показатели. Това
произтича както от систематическото,
така и от логическото и от смислово тълкуване на правната норма.
Безспорно това основание за уволнение е
изключение от типичните основания за прекратяване на трудовото правоотношение,
предвидени в чл.328, ал.1 от КТ. При него работодателят няма задължение да го
мотивира, освен да представи доказателства за сключен договор за управление на
предприятието, който да съдържа всички онези особености, които да го характеризират
като същински договор за управление по смисъла на цитираната разпоредба, както
и че е упражнил това си право в законоустановения
срок. Представеният по делото договор за управление на социална услуга е с
различен предмет от този на договора за управление на предприятие. Това е видно
и от произтичащите от договора и изброени в чл.6 от договора задължения на
изпълнителя , където не са формулирани каквито и да е стопански цели,бизнес
задачи с конкретни икономически показатели и бизнес програма, поради което не
би могло да се приеме,че се касае за стопанско предприятие по смисъла на КТ. Касае се за предоставяне на социални услуги, които
са предмет на посочения договор съобразно представената от изпълнителя програма
за развитие на социални услуги.
В този смисъл настоящия съдебен
състав приема, че уволнението е незаконно и следва да бъде отменено. Поради
гореизложените съображения, следва да се
уважи и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност, както и искът с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ. Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност, както и да й се присъди обезщетение за оставането й без
работа в резултат на незаконното уволнение за срок от 2 месеца, каквито данни
по делото са установени със събраните доказателства. От извършената в проведеното на 28.07.2017г.
съдебно заседание констатация на трудовата книжка на ищцата Т. се установява, че
на 22.06.2017г. ищцата е постъпила на работа в Община Панагюрище на длъжност
„директор“ на Дневен център на възрастни хора с увреждания. Трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 24.04.2017г., поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 2145.44лв.- в размер на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за срок от 2 месеца. Претенцията по чл.225
от КТ е доказана по основание и размер
посредством извършената от съда констатация по трудовата книжка на
ищцата, както и от приложените по делото документи. Възражението, че размерът
на обезщетението по чл.225 КТ следва да се намали поради изплащане на ищцата на
обезщетение за неспазено предизвестие е неоснователно, тъй като се касае за
различни правни основания,които са независими едно от друго.
По разноските: При този изход на
спора, в полза на ищеца Т. , следва да бъдат
присъдени на осн. чл.78,ал.1 от ГПК сторените по делото
съдебно – деловодни разноски в размер на 950.00 лв. за процесуално представителство, който е съобразен с
минималните размери по Наредба 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и не се явява прекомерен
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото,като
следва да се има предвид обстоятелството, че в случая се касае за предявени три
обективно съединени кумулативни иска. Претендира се възнаграждение за един
адвокат,съгласно изискванията на чл.78,ал.1 ГПК, като възражението на ответника
в тази насока е неоснователно.
Ответникът Фондация „НЕТ“-гр.П.- Дом за възрастни хора с
умствена изостаналост –с.С., общ.С., обл.П., ЕИК-***,
със седалище – с.С., общ.С.,ул.“В.“№** и адрес на управление – гр.П., ул. „Р.А.“№**,
представлявана от М.Г.Б., ЕГН-********** – председател на управителния съвет, следва да бъде осъден
да заплати по сметка на
РС- П.държавна такса в размер на 186.00лв. /вкл.
държавна такса в размер по 50 лв. за всеки от двата неоценяеми
иска/.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
незаконно уволнението на Д.Р.Т., ЕГН-********** ***, извършено на основание
чл.328, ал.2 от КТ, и ОТМЕНЯ Заповед
№5 от 24.04.2017г., издадена от Председателя на Управителния съвет на Фондация
„НЕТ“-гр.П.- Дом за възрастни хора с умствена изостаналост –с.С., общ.С., обл.П., ЕИК-***, със седалище – с.С., общ.С.,ул.“В.“№** и
адрес на управление – гр.П., ул. „Р.А.“№**, представлявана от М.Г.Б., ЕГН-**********, като
незаконосъобразна и неоснователна, на основание чл. 344, ал.1,т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищеца Д.Р.Т., ЕГН-********** *** , на заеманата преди уволнението длъжност – "Директор" на Дом за възрастни хора с умствена изостаналост –с.С.,
общ.С., обл.П. ОСЪЖДА Фондация „НЕТ“-гр.П.- Дом за възрастни хора с умствена изостаналост –с.С., общ.С.,
обл.П., ЕИК-***, със седалище – с.С., общ.С.,ул.“В.“№**
и адрес на управление – гр.П., ул. „Р.А.“№**, представлявана от М.Г.Б., ЕГН-**********
– председател на управителния съвет, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Р.Т., ЕГН-********** *** , на основание
чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от
КТ, сумата
от 2145.44лв. /две хиляди сто четиридесет и
пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за оставането й
без работа за периода 24.04.2017г. - 22.06.2017г., ведно със законна лихва, считано от
датата на предявяване на иска /10.05.2017г./
ОСЪЖДА Фондация „НЕТ“-гр.П.- Дом за
възрастни хора с умствена изостаналост –с.С., общ.С., обл.П.,
ЕИК-***, със седалище – с.С., общ.С.,ул.“В.“№** и адрес на управление – гр.П.,
ул. „Р.А.“№**, представлявана от М.Г.Б., ЕГН-********** – председател на
управителния съвет , ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Т., ЕГН-********** ***, сумата от 950.00 лв . /деветстотин и петдесет лева / на осн. чл.78,ал.1 от ГПК,
представляваща сторените от ищеца по
делото съдебно – деловодни разноски за процесуално представителство
ОСЪЖДА Фондация „НЕТ“-гр.П.- Дом за възрастни хора с
умствена изостаналост –с.С., общ.С., обл.П., ЕИК-***,
със седалище – с.С., общ.С.,ул.“В.“№** и адрес на управление – гр.П., ул. „Р.А.“№**,
представлявана от М.Г.Б., ЕГН-********** – председател на управителния съвет ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС –
П./по сметката на Пазарджишкия районен съд/, сумата в размер на 186.00 лв. /сто осемдесет и шест лева/ - държавна такса
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: