Присъда по дело №311/2021 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 6 ОТ 22.02.2021г. ПО НОХД № 311/2021 г.
Районна прокуратура *** е внесен обвинителен акт срещу С. Г. Б. е роден на
1***. ЕГН **********. *** гражданин. ***. С начално образование. Неженен.
Безработен. Осъждан. Адрес за призоваване в страната: гр. ***, за това, че на
29.01.2021 година в град ***, без надлежно разрешително по Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково
наркотично вещество, а именно- амфетамин с нето тегло 0,254 грама , на
стойност 7,62 лева, престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.1 от Наказателния
кодекс на Република България.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Излага съображения, че по
категоричен начин е установено, че подсъдимият е извършил вмененото му
деяние. Фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепят от
доказателствената съвкупност. Излага доводи, че настоящият случай не е
маловажен, тъй като подсъдимият е многократно осъждан, не се признава за
виновен, не съдейства за разкриване на обективната истина.
Подсъдимия Б., излага съображения, за недоказаност на повдигнатото
обвинение. Същият счита, че не е държал наркотичното вещество, че не е
забелязан от полицейските служители, няма достатъчно доказателства и моли
съда да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият С. Г. Б. е роден на 1***. ЕГН **********. *** гражданин. ***.
С начално образование. Неженен. Безработен. Осъждан. Адрес за призоваване
в страната: гр. ***.
Подсъдимият С.Б. живее в гр.***. На 29.01.2021 година Б. държал за лична
употреба високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 0,254
грама, съзнавайки че това не е разрешено.
Около 14.10 часа на същата дата подсъдимият Б. се намирал в гр. ***, ж-к
***. По същото време свидетелите А. А. В., Г. П. И. и Х. Р. Р.- служители при
*** РУ-*** извършвали обход на района. Подсъдимият, който преди това си
бил купил наркотично вещество за лична употреба, след като забелязал
полицейските служители изхвърлил на земята до себе си държаното
наркотичното вещество.
Полицейските служители също забелязали подсъдимия , както и че същият
изхвърля наркотичното вещество. Подсъдимият признал пред тях, че
наркотичното вещество е негово и е за лична употреба.
За случая бил уведомен дежурен разследващ полицай, който извършил оглед
на местопроизшествие, с който било иззето инкриминираното наркотично
1

вещество.
По случая било образувано и проведено Бързо производство.
В хода на разследването е назначена физико- химична експертиза от
заключението, на която се установява следното:
- Иззетото с протокол за оглед на местопроизшествие вещество е наркотично
и представлява амфетамин с нето тегло 0,254 грама.
С оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че
обвиняемият е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
състава на престъпление по смисъла на чл. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като на
29.01.2021 година упражнявал фактическата власт върху инкриминираното
наркотично вещество, с което е осъществил състава на престъплението под
формата на „държане”. Същевременно с това обвиняемият не е притежавал
надлежно разрешение от компетентните органи, извършващи контрол върху
наркотичните вещества.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена въз основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса
посредством направените от подсъдимия Б. самопризнания и приобщените по
надлежния ред писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 29.01.2021 и фотоалбум към него / л. 2- л. 7 /,
показанията на свидетелите А. А. В. /л.11-Л.12/, Х. Р. Р. /л.13-л. 14/ и Г. П. И. /
л. 15-Л.16/, заключението на назначената физико- химична експертиза / л. 18-
л.20/, протокол за оценка на наркотични вещества /л. 23/ , бюлетин за
съдимост /л.25-л.27/.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
и от назначената в хода на ДП химическа експертиза. Съобразно
заключението на вещото лице - Иззетото с протокол за оглед на
местопроизшествие вещество е наркотично и представлява амфетамин с нето
тегло 0,254 грама.
Амфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно
Единната конвенция упойващите вещества на ООН от 1961 година,
ратифицирана от Република България и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите амфетаминът е в списъка на „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“.
Съдът кредитира химическата експертиза, като намира същата за изготвена с
необходимите знания и умения, отговаряща на поставените и задачи и
2

съответстваща на доказателствената съвкупност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, тъй като същите са без противоречиви и относими към предмета
на делото и съответстващи на събраните по делото доказателства: А. А. В., Х.
Р. Р. и Г. П. И.. Всички те твърдят, че на 29.01.2021г. били със служебния
автомобил в района *** до бл.40 на пътя между блока и детска градина „***“.
Покрай тях минал подсъдимия С. Г. Б., който бил познат на полицейските
служители. Същият вървял към ***. Полицейските служители го проследили
със служебния автомобил, и явно същият след като ги забелязал изхвърлил с
лявата си ръка черно топче в близост до едно дърво. Полицейските служители
го спрели за проверка, същият не отрекъл, че въпросното топче- наркотично
вещество го е изхвърлил той, но не пожелал да го предаде с протокол за
доброволно предаване,поради което съставили протокол за оглед на
местопроизшествие. И тримата полицейски служители В., Р. и И.,
категорично заявяват пред съда, че са видели подсъдимия Б. да изхвърля
наркотичното вещество, както и по категоричен начин твърдят, че са видели
неговото лице.
Дава вяра и на обясненията на подсъдимия С.Б., дадени в хода на съдебното
следствие, които установяват авторството на вмененото на подсъдимия
деяния и механизма на неговото извършване. Същият твърди пред съда, че на
въпросната дата 29.01.2021г. дъщеря му имала рожден ден, след като се
почерпил звъннал на едно момче, за да го попита дали има амфетамин, който
да закупи. След положителен отговор същият заминал в ж.к. ***, за да си
закупи амфетамина. В близост до блока, където живеело това момче се
намирал полицейски патрул на *** РПУ, които по това време правили обход.
Подсъдимият Б. минал покрай полицейския патрул и след като ги забелязал,
както той твърди, помислил си, че го следят и поради това решил да го
изхвърли. През това време полицейските служители го забелязали,
настигнали го и го попитали дали е негово това топче. Същият твърди, че не е
отрекъл, че въпросното топче- амфетамин, го е изхвърлил той. Подсъдимият
Б. счита, че няма вина, тъй като той само е държал за малко, закупения от
него амфетамин, а той е собственост на друг човек.
Макар подсъдимият С.Б. да счита,че това е негова защитна версия, съдът не я
възприема като такава. Самопризнанията на Б. се подкрепят от
гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството
на привлеченото към наказателна отговорност лице.

Доказателствената съвкупност се подкрепя и от приобщените по надлежния
ред писмени доказателства, които в цялост установяват по безспорен начин
описаната по-горе фактическа обстановка.
Констатация за съдебното минало на подсъдимия Б. и данните за неговата
3

личност, съдът направи въз основа на приложената и приета по ДП и НОХД
като писмено доказателство справка съдимост.
С оглед гореизложената фактическа обстановка съдът прие, че са налице
всички елементи от обективна и субективна страна на престъпление по чл.
354а ал. 3 т. 1 от НК.
С упражняваната фактическа власт върху инкриминираното вещество –
амфетамин, подсъдимият е реализирал държането като форма на
изпълнително деяние на престъплението.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, амфетаминът
попада в Списък I на растенията и веществата по смисъла на чл. 3 ал.2 от
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и
представлява вещество с висок риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с него.
Изпълнителното деяние на чл.354а, ал.3,т.1 от НК се осъществява чрез
установяване на фактическа власт върху съответното вещество – предмет на
престъплението. Няма никакво значение какъв е начинът на придобиване -
дали той е възмезден или безвъзмезден, ирелевантно е и въобще
съществуването на трето лице, от което се придобива инкриминираният
предмет, т. е. деянието е съставомерно и ако деецът е намерил наркотичното
вещество.
Осъществява се чрез упражняване на фактическа власт върху предмета на
престъплението. Няма значение какво е намерението на дееца – той може да
държи предмета за себе си или за трето лице и не е необходимо да има
намерение за своене – в този смисъл и Р. № 685/2003 год. по н. д. № 537/2003
год. на І н. о., а в Р. № 283/2012год. по н. д. № 856/2012 год. на І н. о. е
прието, че „съгласието на подсъдимия семейната плевня да се ползва от друг
за сушене на инкриминираното вещество, с установената цел, изпълва
съдържанието на "държане", по смисъла на чл. 354 А, ал. 3 от НК”.
За съставомерността на деянието не е необходимо деецът да има непрекъснат
физически контакт с предмета на престъплението. Държане ще е налице и
когато той е укрит на различни места или дори и когато е оставен на открито,
видно място. Същественото е, че деецът упражнява фактическа власт,
господство над вещта и има реалната възможност да се разпорежда
фактически или юридически с предмета на престъплението, респ. да изключи
такива действия от страна на трети лица.
За да е осъществена тази форма на изпълнително деяние не е необходимо
фактическата власт да е продължителна, дълготрайна, каквато е и в
конкретния случай. Деянието е осъществено от момента на получаване на
фактическата власт и продължава до тогава, докато деецът я загуби, поради
това, че се разпореди с него, че го употреби, че му бъде иззета. Именно
поради това, че законът не установява някаква минимална продължителност
4

на държането, съдебната практика е трайно ориентирана да приеме, че не е
нужно в обвинителния акт да се отбелязва, че подсъдимият държи наркотика
„от неустановена дата до …”. Достатъчно е да се посочи, че на ….. държал
…. наркотично вещество.
Съдът счита,че не съставлява маловажен случай престъплението, извършено
от подсъдимия Б. .По отношение на Б. не са налице смекчаващи
обстоятелства досежно личността му,а именно лошото му съдебно минало.
Сами по себе си обаче това обстоятелство е достатъчно да се приеме
автоматично, че не е налице хипотеза на маловажен случай. Същевременно
по делото се установяват и цяла поредица от обстоятелства, отегчаващи
отговорността и завишаващи конкретната степен на обществена опасност -
част от тях на деянието, а друга на дееца, по отношение на извършеното от Б.
престъпление.
Съгласно съдебната практика макар преценката за маловажност на случая да
е комплексна и да се прави на основата на различни фактори, то и че тези
отделни обстоятелства имат и различно относителното значение и тежест. В
тази връзка трайно установено е водещото значение на стойността на
предмета на престъплението. В процесния случай подсъдимият Б. е държал
високорисково наркотично вещество и макар и на ниска стойност в този
случай трябва да бъде съобразен и видът на държаното наркотично вещество,
а именно амфетамин.
На следващо място степента на обществена опасност на деянието е
чувствително завишена и предвид високото процентно съдържание на
активен компонент на държаното от подсъдимия наркотично вещество, което
също следва да бъде съобразявано като отегчаващо обстоятелство . В хода на
съдебното следствие подсъдимият сам обяснява , си е закупил амфетамина
от конкретно лице Тихомир Панов, като често си е купувал от него.
Данни за многократните осъждания на подсъдимия се съдържат в справката
за лице – което показва ,че не е формирал у него съзнание за необходимостта
да се въздържа от противоправни деяния, поради което няма основание да се
приеме и че към настоящия момент те вече е формирала ефективни такива
задръжки. На следващо място трябва да се отчете и съобщеното от Б. в
обясненията му, че е закупил наркотичното вещество след като се е почерпил
по повод рожден ден на детето си , което индицира, че същият е имал
намерение да го употреби.
Предвид всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в своята
съвкупност, съдът намира, че деянието на подсъдимия Б. не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените хипотези на
престъпления от този вид и поради това не представлява маловажен случай.
Единствено сравнително младата възраст на дееца не е достатъчно деянието
да се квалифицира като маловажен случай предвид установените отегчаващи
отговорността обстоятелства. На още по-силно основание след като деянието
не е маловажен случай, не може да се приеме и че то не е престъпно съгласно
5

чл. 9, ал. 2 от НК.
Самият факт на държане на инкриминираното наркотично вещество вече
уврежда защитаваните обществени отношения, поради което и в случая е
неприложима предпоставката липса на обществена опасност. По
гореизложените съображения тя не се явява и явно незначителна, поради
което правилно деянието на подсъдимия Б. е квалифицирано като
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

От субективна страна вмененото във вина на подсъдимия Б. деяние е
извършено умишлено и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на
извършване на деянията си подсъдимият е съзнавал, че веща, която държи,
представляват съответния вид високорисково наркотично вещество. Този
извод следва и от направените от подсъдимия изявления при изземването на
инкриминираните вещи – предмет на престъпленията.
Формираното у подсъдимия Б. съзнание, че държаната от него вещ
представлява амфетамин.
На следващо място подсъдимия е съзнавал освен че държат наркотични
вещества от съответния вид, то и че обективно нямат надлежно разрешително
за тяхното държане. Въпреки че подсъдимия е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си,то е осъществил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, при съзнавани и целени обществено опасни
последици. Доказа се, че към момента на извършване на деянието Б. е имал
формирано съзнание за всеки един елемент от състава на престъплението –
съзнавал е, че държаната от него вещ е наркотично вещество, както и че няма
надлежно разрешително, като законът е категоричен, че субективната
съставомерност не изисква деецът да действа с някаква особена цел – било то
да навреди на нечие здраве, да придобие материална изгода или друго.
Настоящият състав намери и че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и
от субективна страна състава на престъплението по чл. 354а ал. 3, т. 1 от НК,
поради което го призна за виновна с присъдата си.
По наказанието:
За престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от една до шест години и наказание „глоба“ от две
хиляди до десет хиляди лева.
За извършеното от подсъдимия Б. престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и
наказание „глоба“ от две хиляди до десет хиляди лева. Съдът намира обаче,
че предвид конкретно установените степен на обществена опасност на
деянието и на дееца и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява
несъразмерно тежко. Смекчаващи вината обстоятелства безспорно е
6

сравнително младата възраст на подсъдимия, както и фактът че същият
извършил престъпление през 2012г. и същото е изтърпяно преди пет години, а
именно 2015г., но същевременно подсъдимият не е реабилитиран.
Всички тези обстоятелства, в съвкупност обуславят такава количествена
характеристика на смекчаващите обстоятелства, която надхвърля
обикновените, типични хипотези на проявление на смекчаващи
обстоятелства. Предвид изложеното настоящият състав намира, че
наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
обстоятелства. Като намери, че и най-лекото предвидено в закона наказание
се явява несъразмерно тежко и съдът счита, че по делото са налице
предпоставките за приложение на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и приложи същия
при определянето на наказанията на подсъдимия Б..
Така на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът наложи наказание лишаване
от свобода в размер на девет месеца, което е определено под най-ниския
предел от една година „лишаване от свобода“. При определянето размера на
това наказание съдът намира, че то трябва да бъде индивидуализирано към
минималния възможен размер за наказанието „лишаване от свобода“, но
същевременно да надвишава абсолютния минимум на това наказание, който е
три месеца. Това е следствие от все пак констатираните по делото отегчаващи
обстоятелства. Същите бяха разгледани при изложението, защото деянието на
подсъдимия Б. не представлява маловажен случай. Да се наложи наказание в
размер на три месеца в случая би довело до вътрешно противоречие във
волята на съда, тъй като би означавало напълно да се игнорира значението на
установените отегчаващи обстоятелства, които са немалко по делото. По тези
съображения съдът наложи с присъдата си на подсъдимия Б. наказание от
девет месеца лишаване от свобода. За пълнота на изложението следва ясно да
се подчертае, че макар да се констатира смекчаващите обстоятелства според
настоящия съдебен състав това не е достатъчно, за да обоснове хипотеза на
маловажен случай.
Предвид определянето на наказанието за подсъдимия Б. по реда на чл. 55 от
НК, то е налице хипотеза, в която съдът би могъл да упражни правомощието
си по чл. 55, ал. 3 от НК, като не наложи по-лекото наказание, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. С оглед повдигнатото
на Б. обвинение такова по-леко наказание, което кумулативно да се налага с
наказанието „лишаване от свобода“, е предвидено, а именно наказание
„глоба“ в размер от две хиляди до десет хиляди лева. Макар за разлика от
конфискацията, глобата да не се предопределя от наличното имущество на
дееца, в случая съдът счита, че налагането на това наказание не е необходимо
за постигане на преследваните предупредителни и превъзпитателни цели.
Настоящият съдебен състав намира, че преследваните от законодателя цели
със системата от наказания по НК могат да бъдат постигнати и ако
изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 9 месеца бъде изтърпяно реално при първоначален общ режим,тъй като
същият не е реабилитиран към момента на извършване на деянието,предмет
7

на настоящето производство.
По отношение на веществените доказателства по делото – опаковки
приложени към материалите на досъдебното производство и
0,179гр.амфетамин,количество останало след извършване на експертно
изследване ,предадени за съхранение в ***, съдът постанови на основание чл.
354а, ал. 6 от НК да бъдат отнети в полза на държавата и да се унищожат след
влизане на присъдата в сила по предвидения в закона ред.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди с присъдата си подсъдимият
С. Г. Б. да заплати направените по делото разноски на досъдебната фаза в
размер на 116,70 лева по сметка на *** – *** и 40,00лв. по сметка на ПлРС.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	6
Дата:	22 февруари 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия:	Дария Иванова Митева Маринова

Дело:	20214430200311
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 февруари 2021 г.

Присъда по дело №311/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите