РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. ХАСКОВО, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора В. Р. Р.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225600600568 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 37 от 19.07.2022 г., постановена по НОХД № 216/2022
г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия В. М. А., роден на **.**.****
г. в град Х., с адрес: град Х., ул. В. № **, ет. **, ап. **, ЕГН: **********, за
виновен в това, че на 12.02.2021 г. в град Х. управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******,
след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, установено по
надлежния ред, с техническо средство – Дрегер „Drager Drug Test 5000“ с
фабр. № ARMF 0095, като деянието е извършено повторно, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1,вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/
месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и
кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в размер на 490 лева. На осн.
чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК му е наложено
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 6
месеца.
На осн. чл. 68, ал. 1 от НК районният съд е привел в изпълнение
определеното на подсъдимия А. с Определение № 260040/11.11.2020 г. за
1
одобряване на споразумение от Районен съд – Хасково по НОХД №
1082/2020 г. общо и най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, наложено за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, което да се
изтърпи изцяло и преди наложеното с присъдата по настоящото дело, при
първоначален „общ” режим.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия, адв. Н., с
наведени доводи, че същата е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон.
Визира се нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Обвинението и
самата присъда се основавали на доказателства, които не били събрани по
реда на НПК. Фактъг на управлението на МПС от страна на А., след употреба
на наркотични вещества, не бил констатиран по процесуалните норми,
предвидени в НПК. Не били доказани обективните и субективните елементи
от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 4 НК. Акцентира се върху
сериозни противоречия в показанията на свидетелите по делото. Отправя се
искане присъдата да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за
невиновен. В допълнение към въззивната жалба е отправено и алтернативно
искане за намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8
месеца, което да се изтърпи при общ режим, както и на наказанията „глоба“ и
„лишаване от право да управлява МПС“.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът
поддържа подадената въззивна жалба.
Подсъдимият не се явява, не взема участие в производството и не
взема отношение към повдигнатото обвинение.
Представителят на ОП – Хасково намира жалбата за неоснователна,
а наложеното наказание – за справедливо. Отправя се искане за
потвърждаване на присъдата.
В хода на въззивното производство пред Окръжен съд – Хасково не
са събирани нови доказателства.
Хасковският окръжен съд, след като взе предвид депозираната
въззивна жалба и въведените в нея оплаквания, съобрази доводите на
страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.
313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2021 г. около 23:50 часа свидетелите Р. Т. и И. М., двамата
на длъжност „******** *******“ в група „ООР“ при РУ на МВР – Хасково,
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Двамата се движели
със служебен автомобил по ул. „А. К.“ в град Х. и забелязали лек автомобил
„Опел Астра“, рег. №********, който се движел по ул. „О.“ към
кръстовището с ул. „А. К.“. Т. и М. решили да извършат проверка на
автомобила, задействали светлинен и звуков сигнал и спрели служебния
автомобил пред другия. Представили се на водача, който се оказал
подсъдимия В. А. и поискали документ за самоличност. В колата нямало
2
други пътуващи заедно с А.. Той отговорил, че не носи свидетелство за
правоуправление, като се държал неадекватно. Свидетелите Т. и М.
извършили веднага справка в базата данни на МВР и се установило, че
спреният от тях за проверка А. е лишен от право да управлява МПС, съгласно
присъда по НОХД № 1082/2020 г. по описа на РС – Хасково. С цитираната
присъда подсъдимият е бил признат за виновен и осъден за управление на
МПС след употреба на наркотични вещества(л. 62-64 ДП). След като
констатирали това обстоятелство, както и с оглед на неадекватното според тях
поведение на подсъдимия, свидетелите Т. и М. го отвели в РУ на МВР –
Хасково. Те поискали съдействие от сектор „Пътна полиция“ по
предположение, че А. е употребил наркотични вещества и следва да бъде
тестван. На повикването се отзовали свидетелят В. К. и неговият колега К.
М., двамата на длъжност „**. ********“ в сектор „ПП“ – Хасково. След
пристигането си те извършили два теста на подсъдимия – за алкохол и за
употреба на наркотични вещества. При първия тест, извършен с техническо
средство алкотест „Дрегер 7510“ № ARBA 0088, резултат бил отрицателен.
При втория тест, извършен с „Дрегер – Drager Drug Test 5000“ № ARMF 0095,
техническото средство отчело положителен резултат за употреба на
наркотично вещество – метафметамин. Към досъдебното производство е
приобщен протокол № 20241302 – 310000, видно от който техническото
средство е преминало лабораторна проверка на 18.09.2020 г. със срок на
валидност от 12 месеца, т.е. към датата на извършване на проверката то е
било технически изрядно.
Спазвайки предвидената процедура, полицейските служители
издали и връчили срещу подпис на подсъдимия талон за медицинско
изследване сер. № 082151, въз основа на който да се яви в ЦСМП при МБАЛ
Хасково за предоставяне на кръвна проба. Свидетелите Т. и М. съпроводили
А. до лечебното заведение, където бил медицински освидетелстван, но
отказал да даде кръвна проба. В талона това обстоятелство било отразено с
отбелязване от дежурния лекар, че лицето отказва да даде „наркотична
проба“.
Свидетелят В. К. съставил на подсъдимия АУАН № 370763 от
13.02.2021 г. за управление на ППС след употреба на наркотични вещества –
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Акта е връчен веднага на подсъдимия,
който го е подписал без възражения в присъствието на свидетелите Т. и М.
Впоследствие административно-наказателното производство е прекратено с
мотивирана резолюция на основание чл. 33 ЗАНН.
В хода на образуваното досъдебно производство е приобщена
справка за нарушител/водач на името на подсъдимия В. А., видно от която
същият притежава Свидетелство за управление на МПС (категории В, М) №
*********, издадено на 21.02.2017 г. и валидно до 21.02.2017 г., но същото се
води със статус: отнет/иззет. Аналогично, за контролния талон с № ********
е отбелязан статус: иззет с акт. Съгласно справката, на подсъдимия са
съставен четири бр. АУАН (включително и последния такъв за нарушение по
3
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) за периода 13.09.2019 г. – 13.02.2021 г., за които е
издадено едно НП. Издадени са седем фиша за административни нарушения и
три пъти са налагани принудителни административни мерки по реда на ЗДвП.
За да приеме гореизложените фактически обстоятелства,
първостепенният съд е извършил правилна преценка на доказателствата, за да
достигне до извода за авторството на деянието и вината на подсъдимия.
Настоящият въззивен състав, като извърши и собствена преценка на
доказателствените материали, споделя изводите на районния съд. Основание
за това дава преценката на валидно събраните в хода на досъдебното
производство доказателства – обясненията на подсъдимия А.; показанията на
свидетелите И. М., Р. Т., В. К., П. М., Н. А., К. М.; прочетените на осн. чл.
285, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК показания на свидетелите Д. Й., Н. Н. и З. Д.;
проведените очни ставки между подсъдимия А. и свидетелите М., Т., К. и М.;
приобщените на основание чл. 283 НПК писмени материали по ДПО №
180/2021 г. по описа на РУ на МВР – Хасково. Валидно събраните на
досъдебното производство доказателства еднопосочно обосновават фактите,
очертани в обвинителния акт и обуславят съставомерността на деянието.
Основно твърдение във въззивна жалба е, че превозното средство е
било управлявано от свидетелката П. М. Анализът на нейните показания и
тези на свидетелката Н. А. (майка на подсъдимия) сочи, че същите не следва
да бъдат кредитирани в частта относно факта, че М. е управлявала превозното
средство към момента на извършване на проверката. Аргумент в тази насока е
непоследователният и противоречив характер на свидетелските показания. М.
посочва, че след като е слезнала от колата заедно със свидетеля Д. Й. и
двамата са отишли да вземат пари за гориво, при връщането си на мястото
забелязали, че до лекия автомобил „Опел Астра“ има полиция, но решили да
не се приближават и се отдалечили в посока парк К. Изложеното в
показанията на свидетелите Й., Н. и Д., че в този момент нямали лични карти
и се уплашили, че при проверка ще бъдат глобени, е нелогично обяснение,
тъй като не е имало никакви индикации, че полицаите изобщо ще ги
проверяват. Ако все пак за тях се приеме като достоверен този опит за
обяснение на отдалечаването им от мястото, същото не може да се твърди за
свидетелката М., която заявява, че винаги носи личната си карта,
включително и в онзи момент. Ето защо нейните показания не следва да се
кредитират, още повече, че ако тя действително е управлявала превозното
средство, тогава е имало още по-голямо основание да отиде до полицейските
служители и да им разясни каква е ситуацията. Вместо това, обаче, нейното
обяснение се появява за първи път едва при разпита й като свидетел. Нейните
показания са непоследователни и в друга насока. При сравнението им с
показанията на свидетелката Н. Х., собственик на колата и майка на
подсъдимия, се установява, че твърди за наличието на шише с бензин в
багажника на автомобила и именно с него заредили резервоара и запалили
колата на следващия ден, когато отишли да я приберат. М. посочва, че за да
налеят бензин от бензиностанцията на „П.“ в квартал Б. използвали шише,
4
което намерили в багажника на колата, управлявана от св. Н. Н. От гледна
точка на житейската логика естествената постъпка е била да проверят първо
дали има съд за бензин в багажника на лекия автомобил „Опел Астра“.
Вместо това те са ползвали съд от багажника на колата на свидетеля Н. Липса
на последователност в показанията на М. се установява и по въпроса, колко
време им е отнело да отидат и да се върнат. Първо тя заявява, че им е отнело
близо час да отидат и да се върнат за гориво, а после добавя, че вероятно ги е
нямало повече от 15-20 минути. И въпреки, че са имали на разположение
другата кола на свидетеля Н. („Фолксваген“), те са решили да тръгнат пеш,
въпреки че ползването на колата е щяло да им спести време.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за разминавания в
данните, отразени в съставянето на протокола за извършената проверка за
употреба на наркотични вещества. Разминаванията касаели началния и
крайния момент на извършване на проверката и часа, отразен в разпечатката
от теста с дрегер. Въззивният съд не констатира подобни разминавания.
Продължителността на проверката от 24 минути не е необичайна и обхваща
периода, включващ първоначалното спиране на подсъдимия А. от
свидетелите М. и Т., отвеждането на подсъдимия до сградата на полицията,
идването на свидетеля К. и извършването на самия тест. Не се установяват
нарушения при провеждането на процедурата за тестване на подсъдимия и
изготвянето на талон за проверка, при което са спазени всички реквизити,
предвидени в чл. 6 чл. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г.
Настоящият съдебен състав не споделя довода, че са налице
нарушения на процесуалните права на подсъдимия да разбере в какво се
обвинява, тъй като в АУАН е записано, че е управлявал превозно средство на
13.02.2021 г., а в обвинителния акт на 12.02.2021 г. Административно-
наказателната преписка е прекратена и не е предмет на настоящото
производство, което е образувано единствено въз основа на внесения
обвинителен акт. Посочването на дата 12.02.2021 г. е извлечено от
доказателствата по делото, съгласно които началният момент на управление е
започнал малко преди полунощ, а употребата на наркотичното вещество също
следва да е станала преди този момент. При изготвянето на обвинителния акт
прокуратурата е отчела времето, което е необходимо за поемането на
наркотично вещество, постъпването му в организма, за да попадне в кръвта и
началният момент, в който подсъдимият се е качил в превозното средство –
последното обстоятелство е станало не по-рано от 23.30 часа, което е
посочено в собствените му обяснения по време на разпита след привличането
му като обвиняем (л. 24 от ДП), впоследствие потвърдено в обясненията му в
хода на съдебното следствие (на л. 18 от делото).
Липсват противоречия и по въпроса относно връчването на талона в
01.25 часа и присъствието на подсъдимия в МБАЛ – Хасково в 01.35 часа, тъй
като същият е бил съпроводен от полицейските служители, съобразно
изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г.
5
Въззивният съд намира за неоснователни доводите, че
обвинителният акт се базирал единствено на проба № 13 от техническото
средство – дрегер, която не представлявала процесуално средство по реда на
НПК. В чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. са посочени последиците от
непровеждането на медицинско изследване. Следователно резултатът,
получен от проба с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, се
счита за верен до получаване на протокола от извършеното медицинско
изследване. В случая обаче няма протокол от медицинско изследване поради
отказа на подсъдимия да се подложи на подобно изследване. С оглед
констатацията на теста с дрегер, извършването на медицинско изследване е
проява на добросъвестното и пожелателно поведение на нарушителя. При
липса на представяне на медицински протокол от изследваното лице,
установяващ различен и по-благоприятен за жалбоподателя резултат,
приложима е разпоредбите на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. След
като на подсъдимия е даден талон за медицинско изследване и той
претендира, че не е употребил наркотично вещество, добросъвестността за
изпълнение на задълженията по чл. 6, ал. 7 - 9 от Наредбата следва да се
установи от него, а не от органите на полицията. Изгодните за лицето
обстоятелства – оспорването на показанията на техническото средство или
представяне на резултати от медицинските изследвания, които опровергават
констатираното наличие на наркотични вещества в кръвта с друго техническо
средство, следва да се установят от него. Такива обстоятелства не само не се
установяват, но и по същество показанията на техническото средство не са
били оспорени от подсъдимия А. с включително с останалите доказателства,
събрани по делото.
Обжалваната първоинстанционна присъда не страда и от останалите
пороци, посочени във въззивната жалба. Противно на изложените аргументи,
районният съд не е посочил декларативно кои доказателства се приемат
безусловно, а е провел достатъчно подробен анализ на същите, от който не
остава съмнение кои доказателства са взети предвид при изграждането на
решаващите изводи за авторството на деянието, времето и мястото на
извършването му. Обоснованият от защитата различен подход при
третирането на отделните групи свидетели се опровергава от начина на
провеждането на разпитите им в с.з. и от анализа на доказателствата в
мотивите към присъдата. Не може да се приеме, че има различен подход, само
защото съдът е преценил и посочил кои от показанията кредитира и кои – не.
Да се приеме противното, би означавало да се обезсмисли процесуалното
естество на присъдата като съдебен акт, с който съдът е длъжен да даде
отговор на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия и въз основа
на кои доказателства приема това за установено.
Доводите на защитата за „нелогични епизоди“ във фактологията по
делото относно разположението на полицейския патрул на свидетелите М. и
Т. спрямо преминаващия лек автомобил, управляван от подсъдимия, не
намират подкрепа в доказателствата по делото. Тези доводи се основават на
6
условни предположения какви би могло да се случи евентуално, ако
полицейските служители са били предприели други действия. Основна задача
на наказателния процес, обаче, не е да анализира какво би могло да се случи,
а какво се е случило в действителност като осъществен факт в обективната
действителност. Първото представлява прилагане на хипотетичен подход, а
второто е фактологичен подход, който е правилният и е задължителен с оглед
функциите и задачите на наказателния процес.
Предвид възприетото от фактическа страна, основано на събраните
по делото доказателства и техният анализ, настоящият състав споделя като
правилни правните изводи на първоинстанционния съд за това, че на
12.02.2021 г. в град Х. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, след употреба на наркотични
вещества – метамфетамин, установено по надлежния ред, с техническо
средство – Дрегер „Drager Drug Test 5000“ с фабр. № ARMF 0095, като
деянието е извършено повторно, при което подсъдимият В. А. както от
обективна, така и от субективна страна (при форма на вина пряк умисъл), е
осъществил състава на чл. 343б, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъл на чл. 55, ал. 1, т. 1
НК, поради което е счел, че на подсъдимия А. следва да се наложи наказание
от осем месеца „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален
„общ“ режим. В действителност, извършеното от подсъдимия деяние не се
отличава със специфики, които да го определят с по-висока степен на
обществена опасност, сравнена с тази на престъпления от същия вид.
Наличието на предходно осъждане обаче, макар и да е елемент от
обективната страна, косвено представлява индикация за проява на известна
резистентност на подсъдимия към подобен род прояви и налагането на по-
ниско по размер наказание би представлявало неоправдана снизходителност,
която не отчита обществения интерес. При определяне размера на останалите
две наказания – „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“, районният
съд отново е приложил балансиран и умерен подход. В обобщение,
наложените наказания съответстват на обществената опасност на деянието и
дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и
на целите на чл. 36 НК. Чрез наказания в по-малък размер не биха се
постигнали както целите на генералната превенция, така и тези на
индивидуалната, изразяваща се във възможността чрез наложеното наказание
деецът да се поправи и превъзпита. От друга страна, налагането на по-високо
наказание, би превърнало същото в самоцелно възмездие, с неблагоприятен
ефект върху извършителя на престъплението, което районният съд е отчел
при обсъждане на младата възраст на подсъдимия и желанието му да полага
труд..
Тъй като престъплението е извършено в изпитателния срок на
осъждането на подсъдимия със Споразумение № 260040/11.11.2020 г. по
НОХД № 1082/2020 г. на Районен съд – Хасково, правилно на основание чл.
7
68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия А.
наказание по НОХД № 1082/2020 г. „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, наложено за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, което да изтърпи
изцяло и преди наложеното с настоящата присъда при първоначален „общ“
режим.
Поради гореизложените съображения и тъй като не установи
основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, Окръжен съд –
Хасково намира, че същата на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК
следва да бъде потвърдена.
Мотивиран така, Окръжен съд – Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 37/19.07.2022 г., постановена по
НОХД № 216/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8