МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 142/17.10.2017г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 1003/2017 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против И.В.В. *** за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителният акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от
подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а
самопризнанието му намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че В. следва да бъде
признат за виновен по предявеното му обвинение и предлага да му се наложи
наказание от две години лишаване от свобода, чийто размер да бъде намален с
една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Прокурорът пледира за
ефективно изтърпяване така определеното наказание – при първоначален строг
режим.
Подсъдимият, редовно призован, участва
лично в с.з., като признава вината си, както и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Чрез служебния си защитник –
адвокат също пледира за определяне на наказанието в законовия минимум от две години, както и за
редуциране размера му с 1/3, при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства,
изложени от прокурора в обвинителния акт:
На 25.10.2016 г. около 13:00 часа подсъдимият И.В.В. *** на спортната площадка на ОУ „П. Р. Славейков“,
където видял оставени якета и чанти. Върху едно яке забелязал мобилен телефон,
марка „Самсунг“, модел „Galaxy S III NEO“ и решил да го открадне. Подс.
В. се приближил до якето, върху което бил мобилният телефон, навел се, взел
телефона, заедно с намиращата се в него СИМ карта на „Теленор“,
и отдалечил от мястото заедно с отнетите вещи. Мобилният телефон, марка „Самсунг“, модел „Galaxy S III NEO“ на стойност 319 лева, заедно
с намиращата се в него СИМ карта на „Теленор“ на
стойност 5 лева, били ползвани от свид. Х. М., който
около обяд същия ден ги поставил върху якето си, което оставил на площадката,
докато играел футбол. Телефонът и СИМ картата на „Теленор“
били собственост на родителите на свид. Х. М. -
свидетелите А.Д.М. и Г.Н.М.. По-късно същия ден подс.
В. продал мобилния телефон на свид. Н.Н., а СИМ карта на „Теленор“
изхвърлил. След проведени оперативно-издирвателни
мероприятия било установено, че извършител на престъплението е подс. В..
С Протокол за доброволно
предаване от 27.10.2016 г. свид. Н. предал телефона
на пол. Инспектор при РУ – Ямбол П. П., който го върнал на св. М. срещу
разписка от 28.10.2016 г.
Към
момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил осъждан единадесет
пъти с влязли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер – с
присъдите по НОХД № ***/2007г. на ЯРС, по НОХД № ***/2007г. на ЯРС, по НОХД № **/2008г.
на ЯРС, по НОХД № **/2011г. на ЯРС, по НОХД № ***/2011г. на ЯРС, по НОХД № ***/2011г.
на ЯРС, по НОХД № ***/2011г. на ЯРС, по НОХД № ***/2011г. на ЯРС, по НОХД № ****/2014г.
на ЯРС, по НОХД № ***/2015г. на ЯРС и по НОХД № ***/2015г. на ЯРС.
С присъдата по НОХД ***/2011г. на ЯРС, влязла в сила на 13.09.2011г., му е
наложено ефективно наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено
на 15.09.2010г.
Видно от отбелязването в справката за
съдимост, подсъдимият е изтърпял наложеното му с тази присъда наказание на 12.06.2013г.
След влизане в сила на горната присъда –
на 23.03.2015г. подсъдимият е
извършил друго тежко умишлено престъпление – по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, за което с присъдата по
НОХД № 600/2015г. на ЯРС, влязла в сила
на 02.09.2015 г., е осъден ефективно на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това
наказание подсъдимият е изтърпял на 22.06.2016г., или четири месеца преди
извършване на деянието, предмет на делото.
Направеното
от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от показанията
на свидетелите Н., Б., А.М., Хр. М. и Г.М., от заключението на вещото лице,
изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства
по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
І. И от
обактивна, и от субективна страна, подсъдимият е извършил престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и
б. „б” от НК,
тъй като на 25.10.2016 г. около
13:00 часа в гр. Ямбол, от спортната площадка на ОУ „П.Р.Славейков“, действайки
в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон
марка „Самсунг“, модел „Galaxy
S III NEO“, на стойност 319 лв. и СИМ картата на „Теленор“,
на стойност 5 лв., всички на обща стойност 324 лв., от владението на Х. А. М. ***,
собственост на А.Д.М. и Г.Н.М.,***, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен
начин както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите
Н. и Б., които, като хармонизиращи с писмените и с останалите гласни
доказателства, се кредитират изцяло.
Обективно, предмет на престъплението са вещи,
които към момента на отнемането им са били годни за употреба по предназначение.
От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението
кражба, очертан от нормата на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от мястото,
на което са били поставени и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по
прекратяване владението на собственика върху тях и установяване на свое такова.
Т.е., безспорно, в случая е налице прекратяване владението на собственика върху
вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимия, и при липсата на
съгласие за това от страна на самия собственик.
От
обективна страна, подсъдимият е
действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК,
тъй като е извършил деянието след като с присъдата по НОХД № ***/2011г. на ЯРС,
влязла в сила на 13.09.2011г., му е наложено ефективно наказание от ДВЕ ГОДИНИ
И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за тежко умишлено престъпление по чл.198,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. При това положение след
като посоченият размер на наказанието лишаване от свобода не е по-малко от
година, изпълнението му не е отложено по чл.66 НК, и с оглед размера на
предвиденото наказание от три до десет години, престъплението се явява тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, умишлено е и е извършено след навършване на пълнолетие,
обективно деянието осъществява признаците на престъпление извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Обективно
деянието се явява извършено и в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б. „б” НК, тъй като отделно от горната присъда В. е бил
осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и с
присъдата по НОХД № ***/2015г. на ЯРС, като от изтърпяване на наказанията по
тези две присъди не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК, изключващ
приложението на правилата на чл.28 и 29 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е
действал с предварителен пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт
върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в своя фактическа
власт и е целял именно това. Действал е и с намерението противозаконно да ги
присвои. Намерението за своене се установява от действията на подсъдимия по
последваща реализация на вещите, предмет на кражбата, и изразходване за лични
нужди на средствата, получени при реализацията им. Разбирал е противоправния
характер на извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване.
Подсъдимият е съзнавал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в
закона като квалифициращи, тъй като е знаел, че върши деянието, след като вече
е бил осъден с влезли в сила присъди за други престъпления.
Поради изложеното съдът намери, че подс.
Д. действително е извършил престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, за което е предаден
на съд, поради което го призна за виновен по така предявеното му обвинение.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от две до десет години. При това положение, с оглед императивната
разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието му следва да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият,
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът определи на подс. В. наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в
предвидения от закона минимум, при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства – дадените по време на ДП подробни обяснения, с приносът му за
разкриване обективната истина по делото, признанието на вината, сравнително
невисоката стойност на отнетите вещи, своевременното връщане на част от тях на
собственика, както и социалното му положение и липсата на средства за
задоволяване на елементарни потребности, като причина за извършване на
деянието. От друга страна, при определяне такъв размер на наказанието, съдът
отчече завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от
високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, както
и високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, който към
момента на извършване на деянието е бил осъждан девет пъти за тежки умишлени
престъпления от общ характер, всички против собствеността и квалифицирани по
няколко квалифициращи признака, без да се имат предвид присъдите по НОХД № ***/2011г.
на ЯРС и по НОХД № ***/2015г. на ЯРС, водещи до квалифициране на извършеното
като такова в условията на опасен рецидив. Освен това, деянието предмет на
настоящото производство е извършено само четири месеца след изтърпяване на
наложеното му по НОХД № ***/2015г. на ЯРС ефективно наказание от една година
лишаване от свобода. Последните обстоятелства налагат извод, че се касае за
лице с трайно установени престъпни навици и сочи, че спрямо подсъдимия е
необходимо по-интензивно и продължително наказателноправно въздействие, тъй
като очевидно, предходните осъждания на лишаване от свобода не са оказали
необходимото поправително и възпиращо въздействие върху личността му. Затова
съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, изброените по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност
на предвиденото в закона най-леко наказание от две години лишаване от свобода.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на
подс. В. наказание от ДВЕ ГОДИНИ (24 месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно
императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание
с една трета, т.е., с 8 месеца, и му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ (шестнадесет
месеца) ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО
ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ РЕЖИМ НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
С оглед предходните осъждания на подс. В.
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер – с присъдите по НОХД № ***/2015г.
на ЯРС и по НОХД № ***/2011г. на ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй като престъплението,
предмет на настоящото дело е умишлено, и от изтърпяване на предходното
ефективно наказание лишаване от свобода, наложено му с присъдата по НОХД № ***/2015г.
на ЯРС, не са изтекли повече от пет години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.
„б” от ЗИНСЗ , съдът постанови наложеното му наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
При този изход на делото, тъй като
подсъдимият бе признат за виновен по предявените му обвинения, на основание
чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха присъдени и направените в досъдебната
фаза на делото разноски за изготвяне на експертиза в размер на 63,48 лева, вносими
в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: