Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. Кюстендил, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно
заседание,
проведено на девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
и при участието на съдебен
секретар Симона
Цикова,
като разгледа докладваното от
съдия Савова
в. гр. д. № 612 по описа на ОС- Кюстендил за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното
производство Прокуратура на Република България - чрез Районна прокуратура –
Кюстендил- против Решение № 260180/01.12.2020 г., постановено от
Районен съд - Кюстендил по гр.д.№ 1069 по описа за 2020 г. на същия съд.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС -
Кюстендил е осъдил Прокуратурата на Република България, да заплати на Н.Г.Г., ЕГН: **********, адрес ***, сумата от *********лева,
като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и *********лева за
претърпените имуществени такива в резултат на повдигнато обвинение в хода на
досъдебно производство на РУ - Кюстендил №812/2016 г., №766/2016 г. на КРП, за
извършено престъпление по чл.343б, ал.З, пр. 1 от НК, за което е оправдан с
влязло в законна сила решение по АНД №358/2017 г. по описа на КРС (същото
преобразувано от НОХД № 236/2017г. от описа на КнРС),
потвърдено изцяло с решение по ВАНД № 566/2017 г. на КнОС,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 12.12.2017 г. (датата на влизане в сила на оправдателния акт),
до окончателното им изплащане, като за разликата над *********лв. до пълния претендиран размер от *****0,00 лв. неимуществени вреди и
за разликата над *********лв. до пълния претендирай такъв от ********* лв. -
имуществени такива, е оставил без уважение исковата претенция, като
неоснователна и недоказана. С решението Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Н.Г.Г., ЕГН: **********, сумата от *********лв. разноски по
водене на делото, в т.ч. *********лева платена държавна такса, както и *********лв.
заплатено адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора.
Въззивникът обжалва постановения
от Районен съд - Кюстендил съдебен акт с искане за изменението му и
постановяване на ново решение. Твърди, че вследствие на незаконно повдигнатото
обвинение за ищеца не е настъпило емоционално увреждане в социален и
здравословен план, изразило се в преживени срам, унижение и стрес, с което да
са били засегнати честта и достойнството му. Излага доводи, че предвид отнетото
свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ и необходимостта на ищеца да пътува
често, вместо Г. да ангажира друго лице (свид. В.),
на което да заплаща гориво и храна, е могъл да ползва обществен транспорт.
Отбелязва, че обвинението е било базирано изцяло на химическата експертиза,
изготвена в досъдебното производство, като едва в хода на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд ищецът е дал обяснения,
че е употребил марихуана след като се прибрал у дома с автомобила, което
обстоятелство не е било известно преди това и изцяло е повлияло на изхода на
делото, като същият е бил признат за невиновен. Счита, че размерът на така
присъденото обезщетение е завишен и несъответен на икономическия стандарт в РБ,
на съдебната практика, на практиката на ЕСПЧ, както и несъобразен с вида,
характера и интензитета на упражнената принуда. Акцентира, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта се извежда от преценка на
конкретни обстоятелства.
По
същество моли за изменение на решението на Кюстендилски районен съд и
постановяване на ново решение, с което да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди поради неговата завишеност
и да се присъди обезщетение, съответстващо на действително претърпените от
ищеца вреди и критериите за справедливост, алтернативно в случай че са налице
основания за приложимост на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ- да се намали размерът на
присъденото обезщетение на това основание.
В
срока за обжалване на решение № 260180/01.12.2020 г, на КнРС,
постановено по гр.д. № 1069/2020 г. в Районен съд - Кюстендил е постъпила и въззивна жалба от насрещната страна Н.Г.Г.,
с която се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат уважени
изцяло предявените от него искове за неимуществени и имуществени вреди срещу
Прокуратурата на Република България, както и да му бъдат присъдени изцяло
направените разноски пред двете инстанции. Посочва, че КнРС
правилно е преценил и разбрал фактическата обстановка по делото, правилно е
обсъдил доказателствата, но неправилно е определил размера на обезщетението
който не съответства на изискването за справедливост. Счита предявените от него
искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди за реални и разумни
по своите размери и предвид претърпените вреди с оглед на доказателствата.
Сочи
се довод за неправилност на решението на КнРС, с
оглед липсата на присъждане на адвокатски хонорар, какъвто разход е направен по
АНД № 358/2017 г по описа на КнРС, по което е бил
оправдан, въпреки че по делото се е явил в съдебно заседание редовно
упълномощен от него защитник адв. Дингозов,
видно от протокола от проведено съдебно заседание на 09.03.2017 г., и излага
съображение, че от това, че пълномощното липсва по делото, не може да му бъде
вменено, че не е доказал претендираната сума.
По
същество моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение,
с което да се уважат изцяло исковите претенции, ведно с разноските пред двете
инстанции и законната лихва.
ОС – Кюстендил, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове – иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
и иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Въззивният съд е приел жалбите
за редовни и допустими, подадени от надлежни страни в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем
съдебен акт, като ги е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При
констатираната допустимост на жалбите, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно допустимо
в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
В развилото се производство районният съд е
приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на
Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на оправдаване на обвиняемия при
повдигнато и водено срещу него наказателно производство, намирайки за
осъществен целия фактически състав на твърдяния деликт. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото е проведено
от страна на ищеца доказване на твърдението, че същият е претърпял
неимуществени и имуществени вреди, макар
и не в поддържания в исковата молба обем. КнРС е
определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
3 000 лева, приемайки за доказано в развилото се пред него производство,
че ищецът е търпял комплекс от негативни емоции и неприятни изживявания.При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди районният
съд е отчел възрастта на обвиняемия и чистото му съдебно минало. Взел е предвид
и броя на проведените съдебни заседания, приемайки, че личното явяване в същите
безспорно е свързано с изживяване на стрес и напрежение, детерминирани от
поставянето на обвиняемия в нетипична за него среда. Отчел е и факта на
отнемане на пострадалия на свидетелство за управление на МПС, като релевантно
обстоятелство относимо, както към търпените от ищеца
неимуществени вреди, така и към претендираните
имуществени такива. Мотивирайки съдебния си акт районният съд е взел предвид и
продължителността на упражнената спрямо ищеца наказателна принуда, приемайки,
че същата попада в рамките на разумния срок по чл.6 от Конвенцията за защита
правата на човека. Съобразил е степента на повдигнатото обвинение, отчитайки,
че същото не се явява тежко по см. на чл.93, т.7 НК. Обсъдил е и други
релевантни към предмета на спора обстоятелства, а именно, че спрямо ищеца не е
била взета мярка за неотклонение, както и други мерки за процесуална принуда.
Приел е за неустановено по делото, че воденото спрямо ищеца наказателно
преследване се отразило на неговото психическо и здравословно състояние в
такава степен, която да надвишава нормалните изживявания, породени от досег на
лице с правосъдието. Аргументирал е виждането си за недоказаност на исковата
претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за сумата над
присъдения с решението размер от ***** лева до пълния претендиран
такъв от *****лева с недоказаност на конкретни и особени силни отрицателни
изживявания, които да са в пряка и непосредствена връзка с незаконното
обвинение и които да обосноват присъждане на обезщетение в целия претендиран размер. Приел е за недоказани твърденията, че
необосновано повдигнатото обвинение и воденото наказателно преследване, са
причина ищецът да не продължи тренировъчната си дейност в Германия.
Относно претенцията за обезщетяване на
претърпени от ищеца имуществени вреди е приел за доказана досежно
сумата от ***** лева, претендиран разход за платено гориво и разходи по придвижването
му поради отнемането на свидетелство за управление на МПС, вземайки предвид
показанията на свид. В.. За недоказан е приет претендирания разход от ***** лева за заплатено адвокатско
възнаграждение с мотива, че доказателства за реалното му реализиране не се
съдържат в кориците на приобщените АНД №358/2017 г. по описа на РС – Кюстендил
и ВАНД №566/2017 г. по описа на ОС – Кюстендил.
Въззивният съд, приемайки за правилни изводите на първоинстанционния
съд, с оглед на възраженията, обективирани във въззивните жалби, следва да допълни:
Основателността на предявения иск по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/
спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; 2/ лицето да бъде оправдано по така повдигнатото обвинение или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано 3/
да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните
органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно-следствена
връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав
трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца -
чл.154, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай от приетите от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се
установява, а и това обстоятелство не е спорно, че на ищеца е било повдигнато
обвинение за това, че на 08.08.2016г., около 12.20
часа, в гр. К., по ул. „А.Д.“ с посока на движение към ул. „П.Б.“, при
кръстовището, образувано от двете улици, управлявал моторно превозно средство,
лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, рег. № ***** след употреба на
наркотични вещества (*****), установено по надлежния ред – престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК.
Досъдебното производство /ДП/ № 812/2016 г. е
образувано по реда на чл. 212, ал.2 НПК на 09.08.2016г., като на 05.01.2017 г.
е приключило със заключително мнение на органа по разследването за предаване
обвиняемия на съд.
Въз основа на изготвения на 06.02.2017 г.
обвинителният акт от прокурор при КРС е образувано НОХД № 236/2017 г. на КнРС, впоследствие преобразувано в НАХД № 358/2017г. на
КРС, е приключило на 14.09.2017 г., с постановяването на Решение №
476/14.09.2017 г., с което ищецът, в качеството му на обвиняем е признат за
невиновен в извършване на посоченото престъпление по чл.343, б. „б“ ал. 3 от НК
и е оправдан за същото на осн. чл. 304 НПК.
След внесен протест от прокурор при КРП срещу
оправдателния диспозитив на Решение № 476/14.09.2017
г на Кюстендилски Районен съд е
образувано ВНАХД № 394/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил. По него е
постановено окончателно съдебно Решение №151/12.12.2017
г., с което е изцяло потвърдено решение № 476/14.09.2017г. на КРС по НАХД №
358/2017г. от описа на същия съд.
Първоинстанционното решение е влязло в
законна сила на 12.12.2017 г.
Видно от приложеното към делото Писмо изх. №
УРИ 113900-5057/02.11.2020 г. на началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Кюстендил
и справка за нарушител/водач на ищеца е, че на ищеца било отнето СУМПС на 08.08.2016г. и възстановено на 28.12.2017г.
За всестранно и обективно изясняване на
предмета на спора районният съд е събрал гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля С. В.. Същият установява, че към процесния
момент ищеца бил спортист, кандидат за националния отбор, състезавал се в
Германия. Отнемането на СУМПС му допринесло редица проблеми свързани с
невъзможността му да пътува, като му се налагало често да ползва услугите на
свидетеля с цел придвижването му. Плащал му горивото, както и поемал разходите
за храна, поради притеснението му, че го ангажира да го вози с неговия
автомобил. Изпитвал срам и неудобство от повдигнатото обвинение от треньорите
му и останалите състезатели. Свидетелят предполага, че до голяма степен това
провокирало отказа на Г. да продължи спортната си кариера в Германия. Споделял
му, че неправомерно го съдят и са му отнели СУМПС. В. поддържа, че ищецът дал
над ***** лева за разходи по гориво и други свързани с пътуванията му.
При така установеното от фактическа страна,
настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
Спорните между страните въпроси, с оглед
наведените във въззивните жалби възражения, са
свързани с размера на претендираното обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че искът е доказан по основание.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата
в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни
органи, оправомощени да повдигат и поддържат
обвинения за престъпления от общ характер - в случая Прокуратурата на Република
България. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано.
В случая спрямо ищеца е било повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление от общ характер. С оглед на
това, повдигнатото и поддържано обвинение следва да се прецени за незаконно,
дори и на определени етапи на наказателното производство действията на
съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на
лицето предвид събраните доказателства.
Установен е и фактът на причинените на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции и състояния –
притеснение, срам, неудобство, а също и неблагоприятните последици за спортната
кариера на ищеца, в каквато насока са дадените пред районният съд свидетелски
показания, които се кредитират и от настоящата инстанция, с оглед събраните в
производството доказателства. Доказани в уважения от районния съд по основание
и размер са и претендираните от ищеца имуществени
вреди.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че са налице предпоставките,
визирани в чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБългария, от чиито действия са причинени вреди на ищеца Н.Г.
– незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което той е
бил оправдан. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да
повдига и подържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да
доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателната
отговорност лица. Неизпълнението на това задължение, независимо по какви
причини е осъществено, е основание за възникване на гаранционна отговорност на
прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ. Отговорността й по тази законова
норма е поставена единствено в зависимост от крайния акт, с който е приключило
производството, а в случая той е оправдаване на обвиненото лице – ищецът по
делото. Постановяване на оправдателната присъда /в настоящия случай решение/
сочи за незаконност по смисъла на чл.2 ЗОДОВ на повдигнатото на ищеца
обвинение, което е основание за търсене на обезщетение по този ред.
В случая е доказано, че в резултат на
започнатото срещу ищеца наказателно преследване, повдигнато и поддържано от
Прокуратурата обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което
впоследствие е оправдан с влязло в сила решение, ищецът е претърпял като пряка
и непосредствена последица неимуществени вреди. Причинените вреди подлежат на обезщетяване от ответника
Прокуратурата на РБ на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ. Тази норма има за
обект на защита свободата, честта, достойнството и доброто име на гражданите,
защото всяко неоснователно обвинение в извършването на престъпление неизбежно
засяга тези ценности.
При определяне размерът на обезщетението
съдът изхожда от понятието „неимуществени вреди“, в което според практиката на
ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен
период от време. Обезщетението следва да е съобразено и с критерия за
справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който не е абстрактен, а се
базира винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В тази връзка, от съществено
значение при определяне на това обезщетение е как обвинението се е отразило
върху пострадалия с оглед неговата личност, начина му на живот, среда и
ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални
страдания, други увреждания и неудобства.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди приложение намират ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР №
3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, намерила отражение в редица съдебни
актове, като например решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV
г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на
ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС,
решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение
№ 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03.
2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по
гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д.
№ 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016г. по гр. д. №
4546/2015г. на ІІІ г. о. на ВКС и др./. В посочената практика на ВКС изрично е
изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално -
за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните
обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът
следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния
случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в
мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето
на справедливия размер на обезщетението.
Общо следва да се отбележи, че
справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, според съдебната практика включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
които носят обективни характеристики. Принципът изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице.
Разпитаният по делото свидетел установява, че
ищецът е бил притеснен и се страхувал от реакцията на неговите треньори и
другите състезатели, както и като цяло как повдигнатото обвинение би се
отразило на спортната му кариера и на личния му живот. Отнетото СУМПС
допълнително утежнило психо - емицоналното
състояние на ищеца, тъй като същия бил възпрепятстван свободно да пътува с
личния си автомобил за състезания, лагери и тренировки. Бил принуден да иска
съдействие от свои познати, в частност свидетеля, като поемал разходите за гориво
и тяхното изхранване, чувствайки се неудобно, че ги ангажира.
Безспорно насочената към ищеца наказателна
репресия е засегнала неговата чест и достойнство, имайки предвид относително
младата му възраст към този момент и чистото му съдебно минало. Г. се наложило да участва в седем съдебни
заседания, като настоящият състав приема, че за човек, който до момента не е
бил обект на наказателно преследване, изживяванията са свързани с изпитван от
същия страх, стрес, емоционално напрежение. Безспорно възможността да бъде
осъден е допринесла за една несигурност относно бъдещето му и в частност
спортната му кариера, като съдът приема за напълно обективна възможността една
от причините да не замине да тренира в Германия, да е именно упражнената спрямо
него наказателна репресия и несигурността от нейния изход.
От друга страна настоящият състав отчита, че
наказателното производство се е развило
в разумни срокове, спрямо обвиняемия не са били предприети мерки на процесуална
принуда, само еднократното му задържане за 24 часа, което се установява от
разпита му пред районния съд, гледал образуваното АНД № 358/2017г. от описа на
РС – Кюстендил. Повдигнатото спрямо него обвинение е за престъпление, което не
е тежко по см. на чл.93, т.7 НК. Воденото срещу ищеца наказателно преследване
безспорно е допринесло за понасяне от него на негативни емоции, но както
правилно се е мотивирал и районният съд, същите са в степен, съответстваща на
нормалното им отражение върху всяко лице, към което е насочена наказателна
репресия. Районният съд правилно е съобразил и обстоятелството, че по делото не
са събрани доказателства наказателното преследване да е повлияло отрицателно на
физическото и психическото здравословно състояние на ищеца или пък да е
породило някакви свръх силни отрицателни изживявания. От друга страна
настоящият състав не споделя довода на ответната Прокуратура, че доколкото едва
в хода на съдебното следствие след обясненията на обвиняемия се е изяснило
обстоятелството, че подсъдимият е употребил марихуана в дома си, а не преди
управлението на автомобила си, то същата не следва да отговаря за причинените
вреди, тъй като това обстоятелство не е било известно във фазата на досъдебното
производство. Прокуратурата, като орган на държавното обвинение, има редица
правомощия във фазата на съдебното следствие и същата е могла да предприеме
необходимите процесуални действия за оттегляне на обвинението при данни, че
същото не почива на достатъчно доказателства, респ. да не протестира
оправдателното решение.
Предвид всички тези факти и обстоятелства,
правилно анализирани от първата инстанция, определеният размер на обезщетение
за неимуществени вреди от ***** лв. според настоящият въззивен
състав се явява справедлив и достатъчен, за да компенсира ищеца за претърпените
от него вреди.
Следва да се отчете и факта, че обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от
този деликт и в този смисъл, неимуществените вреди са
конкретно определими и глобално присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им
в тяхната цялост, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди. Ето защо, определяне на обезщетение в
по-голям, респ. по-малък размер от присъдения би нарушило принципа за
справедливост.
Доказани по основание и размер настоящият
състав приема и претендираните имуществени вреди в
размер на ***** лева за заплатено гориво и други пътни разходи, анализирайки
събраните в хода на първоинстанционното производство
свидетелски показания в тази насока. Доводът на Прокуратурата, че ищецът е могъл да спести
този разход, ползвайки обществен транспорт, е несъстоятелен, доколкото
общественият транспорт е възмездна услуга, използването на която също е
свързано с реализиране на разходи от парично естество, като следва да се отчете
и неудобството при многократното му използване, за което е предпочетен друг
начин на придвижване .
Относно претендираната
сума в размер на ***** лева за заплатено адвокатско възнаграждение, настоящият
състав, споделяйки изводите на районния съд, я приема за недоказана в
производството. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №1 от
11.12.2018 г. по тълк. дело №1/2017 г., ОСГТК на ВКС,
в НПК не е уредена отговорността за разноски, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невинно или по отношение на
което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат
да се претендират като имуществена вреда в производството по обезщетяване на
вреди от незаконосъобразно обвинение по чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Тази отговорност е
гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на
държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. Безспорно
изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, респ. решение или прекратено
на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска
защита във всеки стадий на това производство.
В настоящият случай, макар преценена като
допустима, тази претенция се явява неоснователна, доколкото същата не бе
доказана от ищеца в производството. Съобразно разясненията, дадени с т. 1 на
Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е доказала заплащане на възнаграждението. Само
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят. Наличието на договор между страната и нейния процесуален представител
е необходима предпоставка за уважаване на претенцията за разноски, тъй като в
договора за правна помощ следва да бъде указан и видът на плащане, освен когато
по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. Също в т. 1 на горепосоченото ТР е
прието изрично, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и
адвокат, като писмената форма е за доказване. Липсата на писмен договор между
страната и нейния защитник обуславя недоказаност на претендираното
адвокатско възнаграждение /в този смисъл Определение №147/10.08.2020 по дело
№3212/2018 на ВКС, ТК, I т.о./. В цитираното ТР също така е прието, че когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В приобщените
към делото АНД №358/2017 г. по описа на РС – Кюстендил и ВАНД №566/2017 г. по
описа на ОС – Кюстендил не се намира документ- в частност договор за правна
защита и съдействие, обективиращ постигната между
страните договорка и заплащане на претендирания
разход, при което същият се явява недоказан.
При съвпадане на крайните изводи на
настоящият въззивен състав с тези на районната
инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Въззивника Г. е представил пред
въззивната инстанция Договор за правна защита и
съдействие, въз основа на който претендира заплащане на сума в размер на *****
лева, дължима като заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, както и ****лв.държавна
такса.Доколкото , обаче, въззивният съд преценява
като неоснователна и депозираната от същия въззивна
жалба, то тези разноски не следва да му бъдат присъдени .
По обжалваемостта:
По аргумент от разпоредбата на чл.280, ал.3,
т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и основание чл.271, ал.1
от ГПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260180/01.12.2020 г., постановено от Районен съд - Кюстендил по гр.д.№ 1069 по
описа за 2020 г. на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.