Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен,
20.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 17.12.2020г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 314 по описа на съда за 2020г., въз основа на данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Искове
с правно основание чл. 415 от ГПК.
Пред
*** е депозирана искова молба от ***, против С.М.С., с ЕГН**********, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.415 ал.1 от ГПК, че
дължи на ищеца сумата от общо 144.28лв., представляваща неизпълнени парични
задължения, произтичащи от Договори за мобилни услуги с предпочетени номера ***и
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***до изплащане на
вземането. Сочи се, че вземанията са начислени в 2 бр. фактури, включващи
задължения за незаплатени далекосъобщителни услуги в това число абонаментни
такси и услуги, които са частично платени. Сочи се, че е образувано ***-заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и че издадената заповед за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, обуславящо воденето на исковото
производство. Претендират се разноски.
Назначеният особен представител
на ответника признава допустимостта на иска. Относно
претенциите за дължимост на цената
и на стойността на извършените услуги, предоставя на
съда да се произнесе съобрадно представените доказателства.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното: Със Заповед ***по ч.гр.д. ***на ***, съдът е разпоредил
С.М.С., да заплати на кредитора ***, сума общо в размер на 144.28лв., от която:
98.95лв. – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период ***по договор от ***скл.между страните, с предпочетен
номер ***; и 45.33лв. – главница,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период ***по договор от ***сключен между страните, с предпочетен номер ***; ведно
със законната лихва, считано от ***както и сумата от 25.00лв., представляваща
държавна такса и сумата от 360.00 лв. - адвокатско възнаграждение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на
заявителя – ***да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на
посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото
производство по чл. 415 от ГПК.
Видно
от представените от ищеца доказателства, между страните са съществували
сключени договори от ***и ***за ползване на мобилни услуги, предоставени от
ищеца с предпочетени номера ***и ***.
Ищецът е изпълнил задълженията си по тези договори, видно от приложените
справки за общо потребление на двата предпочетени номера – л. 26 и 28 от
делото. За ползването на услуги за периода ***– ***на името на ответника са
изготвени две фактури, съответно на стойност 53.28лв. и 98.06лв. Ответникът не
твърди или доказва плащане по тези фактури. При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното: С представените и неоспорени от страните договори от ***и ***се
доказа безспорно наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, а с
представените две фактури за начисляване на месечни абонаментни вноски и услуги
ищецът доказа както своето изпълнение по договора, така и неплащането на начислените
му суми за ползвани услуги – във всяка от фактурите е било отбелязвано
неплащането на предходната такава. Поради горното, съдът намира, че претенцията
на ищеца в размер на от общо 144.28лв., представляваща неизпълнени парични
задължения за незаплатени далекосъобщителни услуги, се явява доказана и следва
да се уважи.
Съобразно
изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното:
Общо направените разноски на ищеца са в размер на 425.00лв.: 25.00лв. – ДТ, 300.00лв.
– адвокатско възнаграждение и 100.00лв. - внесен депозит за особен представител
на ответника, които следва да бъдат присъдени изцяло. Възражението за
прекомерност на адв. хонорар на ищеца, направено от представителя на ответника,
е неоснователно, с оглед обстоятелството, че посочения размер от 300лв. е
минимален, съобразно нормативната уредба. Съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски съобразно уважената
част от исковете, които се изчисляват в размер на 385.00лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ С.М.С., с ЕГН**********,***,
ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ,
сумата от 144.28лв., представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи
от Договори за мобилни услуги с предпочетени номера ***и ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от ***до изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение ***по ч.гр.д. ***на ***.
ОСЪЖДА
С.М.С., с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ***, ***, със седалище и адрес
на управление ***, разноски по исковото производство в размер на 425.00лв.. и
разноски по ч.гр.д. ***на ***, в размер на 385.00лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: