РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1478
гр. Пловдив, 03 юли 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1503
по описа за 2019 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на М.П.Я., с ЕГН **********, с адрес,***, чрез адвокат В.П.,
против Решение № 2153-15-122/07.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Я. срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-214/18.03.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт. В
този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане и връщане преписката на административния орган за ново
произнасяне. Претендират се сторените в производството разноски, съгласно
представен списък.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмено
становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Изначално производството е започнало
по повод заявление вх.
№ 2113-15-7103/14.12.2018 г., с което М.Я. е направил искане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 69 от КСО.
Към датата на подаване на заявлението същият е навършил възраст 52 години, 04
месеца и 02 дни.
След
анализ на представените със заявлението писмени доказателства за придобития от М.П.Я.
осигурителен стаж, е издадено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-214/18.03.2019 г. от М.Т.-К.за Ръководител
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание
чл. 69, ал. 2 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
6. Този
резултат е обжалван от Я. пред горестоящия в йерархията административен орган,
който с Решение № 2153-15-122/07.05.2019 г. е оставил без уважение подадената от него жалба вх. №
1012-15-122/15.04.2019 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив срещу Разпореждане
№ **********/Протокол № 2140-15-214/18.03.2019
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
За
да постанови оспореното пред настоящата инстанция решение, Директорът на ТП на
НОИ гр. Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна:
Надлежно
оформеният стаж по представените от Я. документи за осигурителен стаж е за
времето от 01.07.1984 г. до 24.05.2018 г. с прекъсване по категории, както
следва:
-
по условията на първа категория труд като служител в системата на МВР на
длъжност „сержант" за времето от 03.05.1988 г. до 09.08.2006 г. с
продължителност 18 г. 03 м. 08 дни, в това число и извънреден труд 14 часа (2
дни);
-
по условията на втора категория труд като „тракторист“ в КЗС с. Калояново за
времето от 01.07.1984 г. до 29.03.1985 г. и от 01.09.1987 г. до 01.05.1988 г. с
обща продължителност 01 г. 03 м. 16 дни;
-
по условията на трета категория труд 11 г. 00 м. 29 дни.
Общ
стаж съгласно чл. 104 от КСО от трета категория труд 43 г. 01 м. 26 дни.
Посочено
е от пенсионния орган, че съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, в редакцията му до
31.12.2015 г., държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните
работи при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от
възрастта им и при осигурителен стаж, както следва:
-
до 31.12.2011 г. - 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети
действително изслужени като държавен служител по Закона за МВР;
-
от 01.01.2012 г. - 27 години общ стаж, от които две
трети действително изслужени като държавен служител по Закона за МВР.
Съгласно
разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИДКСО, лицата по чл. 69, които имат необходимия
осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия, могат да се пенсионират,
без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване
на правоотношението. Разпоредбата е посочено, че се прилага за лица по чл. 69
от КСО, които подават заявления след 15.08.2015 г. до 31.12.2015 г., тъй като
от 01.01.2016 г. са приложими нови условия за
пенсиониране по реда на чл. 69 от КСО.
При
това положение е прието, че лицата по чл. 69 от КСО, освободени от служба,
уволнени или с прекратено правоотношение до 31.12.2015 г. включително, ползват
реда за пенсиониране, установен с чл. 69 от КСО до тази дата.
И
най-сетне, пенсионният орган посочва, че съгласно разпоредбата на § 50 от ПЗР
на ЗИДКСО, лицата по чл. 69, които до 31.12.2015 г. имат необходимия
осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо
от възрастта им до 31.12.2018 г., но съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, в редакцията му след 01.01.2016 г., държавните
служители по Закона за МВР придобиват право на пенсия при навършване на възраст
52 г. 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети
действително изслужени като държавни служители по Закона за МВР. От 31.12.2016
г., съгласно чл. 69, ал. 9 от КСО възрастта се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55 годишна възраст. За
годината, в която е подадено заявлението за пенсия -2018 г. изискуемата възраст
по чл. 69, ал. 2 от КСО е посочено, че е 53 г. и 02 месеца. А съгласно чл. 69,
ал. 10 от КСО право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 1-9 КСО имат и лицата,
които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1-3, 5 и 5а
от КСО, лицата, които са били на длъжностите по чл. 69, ал. 4 и 7 от КСО, и
служителите, които са извършвали дейностите по чл. 69, ал. 6 от КСО. Или иначе
казано, прието е, че изложеното не изключва изискването на чл. 69, ал. 2 от КСО
за навършена възраст за придобиване на право на пенсия.
При
това положение е прието, че към датата на освобождаване от служба на длъжност
„сержант“ в системата на МВР - 09.08.2006 г. М.Я. не отговаря на изискването на
чл. 69 от КСО, в редакцията му до 31.12.2015 г., за наличие на общ стаж 25
години, от които 18 години като държавен служител по Закона за МВР, тъй като общият
стаж на лицето до тази дата възлиза на 21 г. 09 м. 24 дни ( 02 г. 03 м. 00 дни
военна служба, 18 г. 03 м. 08 дни на длъжност „сержант" в МВР - ОД Полиция
и 01 г. 03 м. 16 дни на длъжност „тракторист“).
Посочва
се в тази връзка, че разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИДКСО и § 50 от ПЗР на
ЗИДКСО не са приложими по отношение правото на пенсия за Я., тъй като
придобитият осигурителен стаж до датата на освобождаване от служба
(задължително условие в текста на чл. 69 от КСО, в редакцията му до 31.12.2015
г.) не поражда право на пенсия по действащите нормативни разпоредби.
Предвид
обстоятелството, че към датата на заявлението за пенсия - 14.12.2018 г. Я. не
отговаря на изискването на чл. 69 от КСО, в редакцията му след 01.01.2016 г., за навършена възраст - 53 г. 02 месеца през
2018 г. е прието за правилно постановеното разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-214/18.03.2019 г., с което е отказана исканата пенсия за ОСВ.
ІV. За правото:
7. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановено от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, което е приключило с постановяване на
предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен
орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ. Действително, следва да се констатира, че Разпореждане
№ **********/Протокол № 2140-15-214/18.03.2019 г. е подписано не от органа, сочен като
негов издател, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е
издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани
доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Ръководител
„ПО“ и е подписан от лицето М.Г.Т.-К.– началник на сектор „Отпускане на
пенсии“, надлежно упълномощена да издава разпореждания за отпускане, изменение,
осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсиите
и добавките към тях, със Заповед № 1015-15-50/01.02.2017 г. на Директора на ТП
на НОИ – Пловдив, издадена на основание чл. 29, т. 1 от Правилника за
организацията и дейността на НОИ и чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО /л.81/.
В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, но направените въз
основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
8. Спор по установените факти не се
формира между страните. Спорът е правен и е свързан с приложението на
материалния закон. Концентрира се във въпроса попада ли заявителят в хипотезите,
уредени в разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и ал. 10 от КСО, както и на § 50 от ПЗР
на ЗИД на КСО (ДВ бр. 61 от 11.08.2015 г.).
9. За разрешаването на настоящия
административноправен въпрос е необходимо да бъде съобразено следното:
Според
чл. 69, ал. 2 от КСО в редакцията, действала към датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия 14.12.2018 г. (ДВ бр. 7 от 2018 г.) държавните
служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за
специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските
услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители,
осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за
съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години
и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети
действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона
за Държавна агенция „Национална сигурност“ и като военнослужещи по Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България.
Следователно,
правото на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО в разглежданата редакция, възниква
при четири кумулативни предпоставки: първо,
лицето да е било държавен служител по някои от посочените закони; второ, да има общ осигурителен стаж от
27 години; трето, две трети от този
осигурителен стаж или минимум 18 години да са изслужени по посочените в тази
разпоредба закони и четвърто, да е
навършило 52 години и 10 месеца.
В
тази хипотеза жалбоподателят не отговаря единствено на изискването за възраст
52 г. и 10 месеца към момента на подаване на заявлението. Тук обаче,
законодателят е допуснал изключение, въведено с разпоредбата на § 50 от ПЗР на
ЗИД на КСО (ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.), според която лицата
по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за
придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им
до 31 декември 2018 г. И двете разпоредби, тази на чл. 69, ал. 2 КСО и на § 50
ЗИДКСО са създадени по едно и също време - ДВ бр. 61/2015 г., като в следващите
изменения на КСО, § 50 ЗИДКСО не е променяна или отменена, поради което следва да
се приеме, че установеното в закона изискване за възраст 52 г. и 10 м. във
фактическия състав за правото на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО (с изм., бр. 61 от
2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), не може да намери приложение спрямо
жалбоподателя. Казано с други думи, към датата на подаване на заявлението по
отношение на М.Я. са били налице всички законоустановени предпоставки за
отпускане на желаната от него пенсия за ОСВ (а именно: Я. е бил държавен служител по
законите, посочени в чл. 69 ал. 2 от КСО; има повече от 27 години общ
осигурителен стаж – по
условията на първа категория труд като служител в системата на МВР на длъжност
„сержант" за времето от 03.05.1988 г. до 09.08.2006 г. с продължителност 18 г. 03 м. 08 дни, в това число и
извънреден труд 14 часа (2 дни); по условията на втора категория труд като
„тракторист“ в КЗС с. Калояново за времето от 01.07.1984 г. до 29.03.1985 г. и
от 01.09.1987 г. до 01.05.1988 г. с обща продължителност 01 г. 03 м. 16 дни и по условията на трета категория труд 11 г. 00 м. 08 дни, или общ стаж
съгласно чл. 104 от КСО от трета категория труд 43 г. 01 м. 09 дни, който стаж е бил факт към 31 декември 2015 г. Всички тези обстоятелства, каза се, не са
спорни между страните).
В
този смисъл е и практиката на Върховния административен съд - така Решение №
14585 от 29.11.2017 г. по адм. д. № 12632/2016 г., Решение № 5957 от 24.04.2017
г. по адм. дело № 2265/2017 г. и двете на ВАС.
10. За пълнота следва да се добави, че законодателят
не е поставил задължително изискване към момента на подаване на заявлението
молителят да е служител по някои от законите, описани в чл. 69, ал. 2 от КСО (или последното
прекратено правоотношение да е в качеството му на такъв служител). Напротив, с разпоредбата на чл. 69,
ал. 10 от КСО, изрично се посочва, че право на пенсия при условията на ал. 1 -
9 на чл. 69 от КСО имат и лицата, които са изпълнявали
държавна служба по посочените в чл. 69, ал. 1 - 3 закони. Използването на
глагола „изпълнявам“ в минало време означава само едно - че ако отговарят на
останалите изисквания, посочени в чл. 69, ал. 2 от КСО, лицата, които назад във
времето са работили на държавна служба по някои от законите, посочени в цитираната
алинея на чл. 69 от КСО, също имат право на лична пенсия за ОСВ по реда на тази
норма. Следователно и преференциалният режим на пенсиониране по § 50 от ПЗР на
ЗИДКСО не се отнася само до лицата, които към момента на пенсиониране са
служители по посочените в чл. 69, ал. 2 от КСО закони, но и до такива като
жалбоподателя, които отговарят на тези изисквания, макар да са изпълнявали
държавна служба по тези закони назад във времето (а не към момента на подаване на
заявлението).
11. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-122/07.05.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № № **********/Протокол № 2140-15-214/18.03.2019 г., издадено
за Ръководител “ПО” в ТП на НОИ гр. Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени. На основание чл.
173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ гр. Пловдив, за ново
произнасяне по заявление за отпускане на пенсия вх. № 2113-15-7103/14.12.2018
г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от М.П.Я.
при съблюдаване на дадените с настоящото решения указания по тълкуването и
прилагането на закона. Това налага извод за основателност на жалбата.
V. За разноските:
12. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължат извършените
разноски по производството. Според цитираната норма на КСО, при уважаване на
жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и
платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част.
Преди
съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да
бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение.
В
конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Според разпоредбата на чл. 8, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес за дела по Кодекса за
социално осигуряване възнаграждението е 350 лв. При това положение, настоящият
състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като
основателно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото
приема, че на жалбоподателя трябва да бъдат заплатени разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева.
По
тези именно съображения, съдът намира, че разноските в производството, които
следва да бъдат присъдени на жалбоподателя, се констатират в размер общо на 410
лева, от които 400 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева заплатената
държавна такса, доколкото лицето не е осигурено по смисъла на чл. 120, ал. 1 от КСО.
Така мотивира, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-122/07.05.2019
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив
и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-214/18.03.2019 г., издадено за Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ гр. Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при
ТП на НОИ гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на пенсия
вх. № 2113-15-7103/14.12.2018 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от
М.П.Я., при съблюдаване на дадените с настоящо
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - гр. Пловдив да заплати на М.П.Я.,
ЕГН **********,***, сумата от 410
лева, представляваща сторените от последния разноски по производството
за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: