Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т., 10.06.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
Районен съд – Г.Т. на тринадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния
състав:
Председател: РосенС.
при участието на секретаря Радостина С.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00257 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от Я.С.М. - П. с ЕГН-**********, с която претендира да бъде
осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, да й
заплати сумата от: 3000лв./три хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на брат й М.С.М., починал 31.01.2015г. вследствие на ПТП, причинено на 31.01.2015г.
от водач управлявал МПС, лек автомобил „БМВ 525“ с peг. № *** застраховано със валидна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната лихва
от подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 17.01.2020г. до окончателно изплащане
на вземането, както и сумата от 902,57 лева (деветстотин и два лева и петдесет
и седем стотинки) - изтекла лихва за периода от 30.01.2017 г. до 17.01.2020г и
сумата от 428,05 лева (четиристотин двадесет и осем лева и пет стотинки) -
разноски по заповедното производство, както и разноските по делото.
В исковата молба се сочи, че На
31.01.2015 г. К.И.М., управлявайки лек автомобил „БМВ 525“ с peг. № ***, в гр. Б.,
в ж.к. „М.Р.“ в посока гр. С., на бул. „З.С.“, на 100 м. преди светофара до бл.
413, е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел със скорост,
несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, загубил
контрол над управляваното от него МПС и реализирал удар в стълб, в резултат на
което е причинена по непредпазливост смъртта на пътника в автомобила М.С.М..
Относно ПТП-то е образувано д.п. № 112/2015 г. по описа на IV-то РУ „Полиция“ -
Б. и пр.пр. № 963/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура - Б.. ПТП е настъпило
изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на МПС „БМВ 525“,
който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП. В резултат на
получените при ПТП несъвместими с живота тежки увреждания настъпва смъртта на М.С.М.-
брат на ищцата - Я.С.М.-П.. С Присъда от 28 юни 2016г., постановена от Окръжен
съд - Б., по НОХД № 436 по описа за 2016г. и мотивите към него; Решение №
224/2016г. на Апелативен съд - град Б. по ВНОХД № 261 по описа за 2016г. и
Решение № 164 от 11.12.2017г. на Върховен касационен съд по НД № 734/2017г. -
подсъдимият К.И.М., е признат за виновен в това, че на 31.01.2015 г. около
17.20 часа в гр. Б. на бул. „З.С.“ на около 50 метра преди първото кръстовище
за ж.к. „М.Р.“ с посока на движение от кв. „Д.Е.“ - ж.к. „М.Р.“, след употреба
на наркотични вещества - метамфитамин и метаболит на тетрахидрокарабинол,
съдържащ се в марихуана - канабис, при управление на МПС - лек автомобил „БМВ“,
с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил смъртта на М.С.М.. Присъдата е влязла в законна
сила на 11.12.2017г.
Ищцата е сестра на пострадалото лице и
имала с него изключително близка връзка. От смъртта й всеки ден изпитвала мъка
и страдание. Променило се ежедневието и нормалният й живот. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК,
от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска. Твърди
се, че не са налице кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД пораждащ основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на вредите. Твърди се, че за ищцата не са настъпили
никакви вреди от смъртта на нейния брат, които да подлежат на обезвреда, поради
което ищеца няма качеството на увредено лице по смисъла на КЗ. Сочи, че не са
налице твърдения за връзка между брат и сестра, по-дълбока от обичайните за
българското семейство и традиции, която да обосновава приложението на ТР №
1/2016г. на ОСГНТК на ВКС. Сочи, липсва причинно - следствената връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата вреди. Оспорва се
размера на предявения иск, като се твърди, че същия е недължим и в противоречие
с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД, включително противоречи на
96,ал. 1 от ПЗР към закона за изменение и допълнение на КЗ. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – Удостоверение
за родствени връзки,Удостоверение за идентичност на имена, копие от лична карта
на Я.С.М., издадена на 19.05.2010 г.от МВР - Д., Присъда от 28 юни 2016г.,
постановена от Б.ки окръжен съд , НО по НОХД № 436 по описа за 2016 г., Решение
№ 164 от 11.12.2017 г. на Върховен касационен съд по НД № 734/2017г, Електронна
справка от сайта на Висшия съдебен съвет за влязла в сила присъда, Решение
№4490 от 04.07.2018г., постановено по гр. дело №1188/2016г. СГС, I-З състав, Решение
1461/18.06.2019 г., по в.гр.дело 76/2019 по описа на САС, се установява, че На
31.01.2015г. лицето К.И.М., управлявайки лек автомобил „БМВ 525“ с peг. № ***,
в гр. Б., с действията си е станал причина за настъпване на ПТП, в резултат на
което е причинена по непредпазливост смъртта на М.С.М.с ЕГН – **********. Към
момента на възникване на процесното ПТП за автомобила, причинил катастрофата, е
била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД "БУЛ
ИНС" с ЕИК *** по з.п. № 02114001169462 със срок на валидност една година,
считано от 22.04.2014г. до 22.04.2015г.
С Присъда от 28 юни 2016г., постановена
от Окръжен съд - Б., по НОХД № 436 по описа за 2016г. и мотивите към него;
Решение № 224/2016г. на Апелативен съд - град Б. по ВНОХД № 261 по описа за
2016г. и Решение № 164 от 11.12.2017г. на Върховен касационен съд по НД №
734/2017г. - подсъдимият К.И.М., е признат за виновен в това, че на
31.01.2015г. около 17.20 часа в гр. Б. на бул. „З.С.“ на около 50 метра преди
първото кръстовище за ж.к. „М.Р.“ с посока на движение от кв. „Д.Е.“ - ж.к. „М.Р.“,
след употреба на наркотични вещества - метамфитамин и метаболит на
тетрахидрокарабинол, съдържащ се в марихуана - канабис, при управление на МПС -
лек автомобил „БМВ“, с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата -
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.С.М..
Присъдата е влязла в законна сила на 11.12.2017г.
От събраните гласни доказателства –
показания на свидетелите Драгомир И. и Бранимир Димитров, ценени при условията
на чл. 175 от ГПК, се установява, че връзката с брат й била изключително силна,
защото той й помагал постоянно, защитавал, грижил се е за нея. Ищцата много
тежко изживяла смъртта на брат си, тъй като той бил здрав, млад мъж, бил
стълбът, на когото винаги можела да се опре и да разчита. Ищцата, след неговата
смърт, която настъпила неочаквано била в шок и все още не може да се оправи от
загубата.
Според заключението на назначената
съдебнопсихиатрична експертиза, в резултат на злополучната кончина на брат й, ищцата
е емоционално лабилна, с влошено психично здраве, изразяващо се в потиснато
настроение, мисли за безвъзвратната загуба, непълноценност, липса на
перспектива. Ангажирана с преработване на преживяна масивна психотравма.
Оформена свръхсензитивност, подхранваща нейната несигурност по време на
следването си, а и в отношенията с партньора й. Социално изолираща се, с
дезорганизирано поведение. Усещаща болката от невъзвратимата загуба на любим
човек като силна физическа. С времето е успяла да притъпи болезнените усещания,
но не и да преработи липсата на брат си и към момента. М. е с неспокоен сън, с
епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под форма на внезапно оживяване
на минали сцени с флуктуираща интензивност. Отчасти е възстановила
работоспособността си, но не и удовлетвореността от професията си, поради липса
на човека, който й е давал стимул за развитие. От както научила за инцидента с брат й, до
момента на получена информация за кончината му, наличните напрежение и
тревожност достигнали до екстремни характеристики, Преживяното е изиграло роля
на масивна психотравма, довело до влошаване на психичното й състояние с
първоначално състояние на „зашеметеност“ и клинично проявление на известно
стесняване на полето на ясно съзнание. Състоянието е в рамките на отключилата
се остра стресова реакция. Преживяното е изиграло роля на масивна психотравма,
довело до влошаване на психичното й състояние. М. е страдаща с клинични прояви
на персистиращо посттравматично стресово разстройство /flashbaks, кошмарни
сънища/, приело с годините хроничен и флуктуиращ ход, проявите на което не са
нормалпсихологична изява на преживяното психотравмено събитие и носят болестен
характер.
Самата
клинична характеристика на ПСТСР е израз на отрицателни емоционални и
психологически преживявания, които не биха се обособили без въздействието на
масивната психотравма /загубата на брат й в ПТП/.
Въз основа на така установените факти, Районен
съд – Г.Т., като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.
Съобразно чл. 223 КЗ/отм./, с договора
за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Съгласно чл. 226 ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. От това
следва, че рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само
опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите,
причинени от виновно и противоправно деяние в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и
чл. 52 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. (Решение № 15 от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 279/2011 г.).
В случая, с оглед правната квалификация
на иска, ищеца основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение,
вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента. Поради това,
съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, на страните е било указано, че следва да установят
фактите и обстоятелствата, на които обосновава исканията и възраженията си.
Ищеца - настъпило ПТП, при което е причинена смърт от застрахован със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество
автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и характера на
претърпените неимуществените вреди, причинна връзка между неправомерното
поведение и вредите. Респ. ответникът да установи твърденията си за липса на причинно
- следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от
ищцата вреди. или липсата на вина у деликвента, както и евентуално при успешно
проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за
претърпените увреждания.
Предвид гореизложените правни доводи и
съобразно събраните доказателства по делото, съдът намира за установено
наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните
права на ищеца.
По делото е безспорно, а и от събраните
по делото писмени доказателства, се установява съществуването към датата на
процесното ПТП на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на лекия
автомобил.
Съдът намира за установено и
обстоятелството, че в резултат на поведението на водача, управлявал
застраховано при ответника МПС, което е противоречало на горепосочените норми
ЗДвП, е настъпило ПТП довело до смърт на роднина на ищеца. Налице е и влязло в
сила съдебно решение по НОХД, с което водачът на застрахования автомобил е бил
осъден за виновното причиняване на посоченото ПТП при горевъзприетите
обстоятелства.
Съгласно ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК
наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във
всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Същото се потвърждава и от впоследствие
приетата разпоредба на чл. 493а, ал.1 от КЗ, в която изрично е уредено, че в
случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице
за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на
пострадалото лице. Съгласно чл. 493а, ал.4 от КЗ, когато по изключение друго
лице, извън лицата по ал. 3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта
на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо
да бъдат обезщетени, като размерът на обезщетението се определя съгласно
методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.
С § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ,
бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване
на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, като е
придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г. От
ищеца се претендират 3000лева. Предявеният иск е изцяло основателен за сумата
от 3000 лева, заедно със законната лихва върху нея от подаване на заявление по
чл. 410 ГПК - 17.01.2020г. до окончателно изплащане.
Ответникът следва да заплати сумата от
902,57 лева (деветстотин и два лева и петдесет и седем стотинки) - изтекла
лихва за периода от 30.01.2017г. датата на смъртта на до 17.01.2020г.
Съдът следва да се произнесе и за
дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство, както и в исковото производство,
съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата
претенция, дължимите разноски в заповедното производство, съдът приема, че са в
размер на 350 лева (триста и петдесет
лева) – адвокатско възнаграждение и следва да се присъдят на ищеца. За сумата
от 78.05 лв. – държавна такса, няма приложени доказателства в заповедното
производство, че е внесена, поради което не следва да се присъжда.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените и по настоящото дело съдебни разноски в общ размер
на 815.76 лв. /осемстотин и петнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/, от
които: 60лв. платена държавна такса, 250 лв. – депозит по съдебнопсихиатрична
експертиза, 500.00 лв. - адвокатско възнаграждение и 5.76 лв. – заплатени
куриерски услуги.
Мотивиран от горното, Районен съд – Г.Т.
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 226 ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД, ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н „Л.“, бул. „Д.Б., № *, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К., да заплати на Я.С.М. - П. с ЕГН-********** ***, сумата от 3000лв./три
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на брат й М.С.М., починал на 31.01.2015г. вследствие на ПТП, причинено
на 31.01.2015г. от водач управлявал МПС, лек автомобил „БМВ 525“ с peг. № ***,
застраховано със валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
17.01.2020г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Л.“, бул. „Д.Б., № *,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Я.С.М. - П. с ЕГН-********** ***,
сумата от 902,57 лева (деветстотин и два лева и петдесет и седем стотинки) -
изтекла лихва за периода от 30.01.2017г. до 17.01.2020г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Л.“, бул. „Д.Б., № *,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Я.С.М. - П. с ЕГН-********** ***,
сумата от 350.00 лв. – адвокатско възнаграждение, представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени по ч. гр. д. №2264/2020г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Л.“, бул. „Д.Б., № *,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да заплати на Я.С.М. - П. с ЕГН-********** ***,
сумата от 815.76 лв. /осемстотин и петнадесет лева и седемдесет и шест
стотинки/, от които: 60лв. платена държавна такса, 250 лв. – депозит по
съдебнопсихиатрична експертиза, 500.00 лв. - адвокатско възнаграждение и 5.76
лв. – заплатени куриерски услуги, представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени по гр.д. №257/2020г. по описа на Районен съд – Г.Т., съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: