Р А З П О Р Е Ж Д А
Н Е № 2794
гр. Пловдив , 10.02.2020 г.
Днес,
10.02.2020 г. в закрито съдебно заседание, Поля Сакутова
– съдия–докладчик по НЧХД № 401/2020 г. по описа на РС-Пловдив, ХХ н.с. след като се запознах с материалите
по делото, намирам следното:
Подадена е пред съда тъжба вх.
№ 4715/21.01.2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив от Д.М.М., ЕГН **********, чрез адв. Н.М. от САК
срещу Ф.Й.А. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
С Разпореждане от 29.01.2020 г.
съдът е констатирал нередовности по тъжбата и е дал на тъжителя 7-дневен срок
за отстраняването им.
Със същото разпореждане съдът е
изискал от РП-Пловдив информация влязло
ли е в сила постановлението за отказ от
образуване на досъдебното производство по
пр.пр.№ 9216/2019 г. на РП-Пловдив.
С молба вх.№8719/05.02.2020 г.тъжителят е
отстранил нередовностите по депозираната тъжба.
Постъпило е и писмо от РП-Пловдив
с информация, че към датата на изготвяне на писмото липсват данни за датата на
връчване на прокурорския акт до Д.М.М., която се явява тъжител по настоящото
дело. Съгласно писмото липсва и информация постановлението за отказ от
образуване на наказателното производство да е било обжалвано.
Предвид изложеното съдът намира,
че е недопустимо да се води второ по ред наказателно производство срещу същото
лице във връзка с идентичен случай. Съображенията на съда за това са следните :
Съгласно чл.24, ал.1 т.6 от НПК е
недопустимо за втори път да се води наказателно производство срещу едно и също
лице за същото престъпление, когато има незавършено наказателно производство,
влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване.
В издаденото постановление
прокурорът е приел, че от събраните по
делото доказателства няма данни за извършено престъпление по чл.131, ал.1 т.12,
вр. чл.130, ал.1 от НК, а че са налице единствено данни за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, което представлява престъпление от частен характер и се
възбужда по тъжба на пострадалия до съда. По тези съображения бил постановен и отказ
за образуване на наказателно производство и било издадено постановление, в
което като правно основание била посочена разпоредбата на чл.24, ал.1 т.1 от НПК.
Нормата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК предвижда случаите, при които се забранява воденето на второ по ред наказателно производство, сред които попада и постановлението за прекратяване. Независимо че постановлението за прекратяване и отказът да се образува наказателно производство са два различни акта на прокурора, съгласно съдебната практика тези два акта се различават главно по това, че е различен моментът, към който се издават. Когато издаде постановление за отказ от образуване на наказателно производство, това означава, че е проведена „предварителна проверка” / полицейска проверка /, при която са събрани сведения, които впоследствие прокурорът анализира, за да се произнесе по въпроса има или извършено престъпление от общ характер. Когато приеме, че такова престъпление липсва, прокурорът се произнася с постановление за отказ да се образува наказателно производство. В другия случай – при издаване на постановление за прекратяване, се образува досъдебно производство, след приключване на разследване и изпращане на делото на прокурора, последният постановява прекратяване на образуваното наказателно производство. В единия и в другия случай актът на прокурора произвежда своя ефект в правния мир, като последиците и от двата акта са, че съществува пречка за водене на второ по ред наказателно производство срещу същото лице.
В настоящата хипотеза е било издадено постановление за отказ от образуване на наказателно производство, същото постановление, макар и невлязло в законна сила поради липсата на данни за връчването му, е пречка за водене на второ по ред наказателно производство срещу едно и също лице във връзка със същия случай. Независимо че прокурорът е приел в издаденото постановление, че от събраните доказателства няма данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 131, ал.1 т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, а тъжбата е внесена за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, разликата в правната квалификация не дерогира забраната, предвидена в чл.24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като става дума за идентични факти и обстоятелства, въз основа на които първоначално е сезирана прокуратурата, а впоследствие втори път и съдът. В този смисъл е и решение по н.д.№ 13/2019г. по описа на ВКС, 3-то н.отд.
Изложените съображения налагат извода, че следва наказателното производство, образувано по тъжба на Д.М. *** срещу Ф.Й.А. *** с обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, да бъде прекратено предвид забраната за водене на второ по ред наказателно производство срещу същото лице във връзка с идентични факти и обстоятелства.
Водим от горното и на основание чл.250, ал.1 т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.6 от НПК
РАЗПОРЕЖДАМ :
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 401/2020г., по описа на РС-Пловдив, ХХ н.с. с
обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Разпореждането подлежи на
обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХХI от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала! МК