РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Разград, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20223330200334 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ М -** „ АД – Разград, ЕИК 1160******, със
седалище и адрес на управление гр. Р , ул. „ Т „ № *, представлявано от Изп.
Директор А А Ш, против наказателно постановление № 38-
0000***/28.04.2022 г. на . Директор на РД „ АА „ - Русе, с което за нарушение
на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр на
дружеството е наложено административно наказание «имуществена санкция»
в размер на 3000 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено,
като незаконосъобразно, навежда доводи за нарушение на материалния и
процесуален закон при издаването му.
Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е
неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.02.2022г., в адреса на управление на дружеството, контролните
органи по ЗАвПревози извършили комплексна проверка на „ М -** „ АД –
Разград, ЕИК 1160*****, по документи предоставени от жалбоподателя. В
1
хода на проверката контролните органи установили, че превозвача на
30.09.21г. е допуснал извършването на превоз на товари с тов. а. „ Мерцедес
„ с рег. № РР ****АТ с водач Д И. С ЕГН **********, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност. Водачът е с изтекла валидност на
Удостоверението за психологическа годност на 12.04.2017г., видно от справка
в ИС на ИА АА.
На 14.02.2022г. в присъствие на упълномощено от управителя на
превозвача, лице, бил съставен АУАН бл. № 316981, в който нарушението
било описано в посочения начин, квалифицирано от актосъставителя като
такова по чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, връчен срещу подпис на
упълномощеното лице и подписан от него с отбелязване в графа възражения „
…ще възразя писмено в законоустановения срок…“. Писмени такива
постъпили в преклузивния срок по ЗАНН.
На база съставеният АУАН, адм. наказващия орган издал и процесното
НП на 28.04.2022г., в което по идентичен с АУАН начин описал
нарушението, също го квалифицирал като такова по чл. 7а, ал.2, пр.3 от
ЗАвП, а на основание чл.96г, ал.1,пр.2 от ЗАвП наложил на жалбоподателя
административно наказание «имуществена санкция» в размер на 3000,00 лв.
НП редовно връчено на дружеството на 20.05.2022г., жалбата срещу него
постъпила при адм. наказващия орган на 02.06.22г.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства, Разпечатка от карта на водача, Справка в ел. регистър за
психологическите изследвания на водачите, Приложения, последователни и
незаинтересовани показания на свидетеля М. М – Д.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт
подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните
съображения:
При извършената служебна проверка, Съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
2
В случая деянието е квалифицирано за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр.
3 от ЗАвПр, съгласно която разпоредба лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата. Наложената на жалбоподателя санкция е
на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр, според която, който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.
Прави впечатление, че текстът на твърдяната за нарушена разпоредба
на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр препраща към наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от същия закон, тъй като изискванията за психологическа годност
са определени в наредбите според цитираната норма от закона. Видно обаче
от направеното описание на разглежданото нарушение в АУАН и в НП,
деянието, за което е санкциониран жалбоподателя е сведено единствено до
допускане от негова страна, като лицензиран превозвач, да бъде извършен
превоз на товари от водач, който "не отговаря на изискванията за
психологическа годност". Така дадено описанието на установените
обстоятелства по извършване на административното нарушение не дава в
достатъчна степен конкретизация в какво се е изразило обективно
отговорното поведение на наказаното дружество. По този начин същото
изначално е поставено да се защитава срещу правна квалификация,
изразяваща се в неотговаряне на водачът на изискването за психологическа
годност, без да е конкретизирано кое е изискването, което не е изпълнено,
къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не
отговаря на него. Това според настоящият съдебен състав е довело до
нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията
относно задължителното съдържание на тези актове, регламентирани
съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което налага извода за
3
незаконосъобразността на наказателното постановление.
Въпреки този изход на делото, доколкото липсват доказателства за
действително сторени съдебни разноски от страна на жалбоподателя, то
искането за тяхното присъждане е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 38-0000***/28.04.2022 г.
на . Директор на РД „ АА „ - Русе, с което за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от
ЗАвП, на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр на „ М -** „ АД – Разград,
ЕИК 1160*******, със седалище и адрес на управление гр. Р , ул. „ Т „ № *,
представлявано от Изп. Д А А Ш е наложено административно наказание
«имуществена санкция» в размер на 3000 лв., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4