№ 40
гр. Свищов, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
в присъствието на прокурора С. Н.
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100810 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Производство по реда на чл. 28, вр. чл.26 от Закона за закрила на детето
Постъпило е предложение от Дирекция „Социално подпомагане” гр.Свищов за
настаняване на малолетното дете Н. М.. Ж. с ЕГН ********** в семейството на Г. Й. Б., за
срок от три години. Посочено е, че се касае за 8 – годишно дете, майката на което е
починало, а бързата реинтеграция в семейната среда на бащата М.Ж. е травмирало детето,
тъй като не бил осъществен процес на опознаване и изграждане на връзка. Сочи се, че
грубото отношение на бащата, липсата на умения и познания за полагане на грижи, били
вероятните причини за постъпилите два сигнала за психическо и физическо насилие над
детето Н. от страна на бащата, които сигнали били подадени от Г.Б. и от М.Ш.- детегледачка
на детето, наета от М.Ж.. Твърди се, че и след повторното настаняване в семейството на
Г.Б., с когото детето има изградена силна емоционална връзка, се наблюдава, че за детето се
полагат качествени грижи от Г.Б., с помощта и подкрепата на сестра му М.К. и съпруга й
И.К., които живеят в същия имот. Становището е , че е налице сигурност и подкрепа при
посрещане на всякакви потребности, свързани с отглеждането на детето,осигурена е
подходяща семейна среда, където малолетната се чувства спокойна и обичана. Посочено е,
че с оглед интересите на детето, следва да бъде предприета мярка за закрила – настаняване в
семейството на Г.Б. – последен съжител на майката, който може да полага грижи за детето
и който е изразил желанието си да се грижи за детето. Сочи се, че настаняването в
1
семейството на близки е алтернативна форма на грижи в семейна среда и напълно защитава
интересите на детето, да води нормален живот в общността и да не се прекъсват значимите
емоционални връзки , които са създали в нея.
Майката на детето – Т.А.С. е починала.
Бащата на детето – М.. И.. Ж. взема становище да не бъде уважено
предложението, тъй като желае детето да бъде настанено в семейната му среда и той да
полага грижи за него. Процесуалният му представител – адв. Д. взема становище
предложението да бъде оставено без уважение, тъй като по делото безспорно било
установено, че не бил извършван акт на домашно насилие от бащата. Счита, че извеждането
на детето от семейната среда е било неоснователно, още повече, че бащата е сключил нов
договор за психическа подкрепа на детето и с това не съществувала опасност от увреждане
на неговото физическо и психическо здраве. Позовава се, че не бил изследван родителския
капацитет на Г.Б., предвид и условните му присъди за кражба.
Г.Й. Б., чрез пълномощника си мл. адвокат Х.П. взема писмено становище по
делото, да бъде уважено предложението и детето да бъде настанено в неговото семейство.
Счита, че от събраните писмени и гластни доказателства било установено наличие на
основание за настаняване на детето извън семейството по чл. 25 от ЗЗД , а именно единия
родител бил починал, а бащата трайно не полагал грижи без основателна причина, не
предоставял дължимата издръжка за детето от прекратяване на брака му с майката до
момента. Сочи, че за краткия период от 07.09.2021г. до 27.09.2021г. , кагото детето е било
настанено при бащата, той отново не е полагал грижи за детето, а то е било поверено на
непозната жена да го отглежда, на която дори не бил предоставил достатъчно средства за
това. Счита, че неполагането на грижи от родителя за детето в продължение на много
години без да е налице основателна причина за подобно поведение се субсумирало в
предведеното по чл. 25 ал. 1 т. 2 от ЗЗД основание за настаняване извън семейството. На
следващо място детето било жертва на насилие в семейството и съществувала опасност от
увреждане на неговото физическо и прсихическо развитие. Взема становище, че в най-добър
интерес на детето е то да бъде настанено в семейството на Г.Б., където живее и в момента,
където се чувства обичано и спокойно. Посочва, че Г.Б. попада в категорията близък на
детето Н., тъй като същия е създал емоционална връзка и доверие между тях, грижел се е за
детето през последните пет години, когато е живял с майката на детето на семейни начала, а
след смъртта й отново продължил да полага необходимите грижи за детето, което го приема
като баща, а сестра му като леля. Излага в писменото становище подробни съображения
относно преценката „най-добър интерес“ на детето, която налага извода, че детето следва да
бъде настанено в семейството на Г.Б. за предлагания срок, като предложението на ДСП
Свищов осигурявало справедлив балан между интересите на детето и тези на родителя, при
съобразяване, че водещ е интересът на детето.
Представителят на ТО Свищов към Районна прокуратура В.Търново дава
становище, че в интерес на детето е да бъде настанено в семейството на Г.Б., тъй като в
неговото семейство се полагат качествени грижи за детето, а то се чувства обичано и
2
спокойно. Счита, че предложението на ДСП Свищов следва да бъде уважено, детето за бъде
настанено в семейството на Б., за срок от три години, което защитавало интересите на
детето.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства намери за установено:
Видно от приложеното удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане №
0942/20.11.2012 г. на Община Варна, детето Н. М.. Ж. е родено на 15.11.2012г. в гр. Варна
от майка Т.А.С. и баща – М.. И.. Ж.. Не се спори по делото, че майката на детето – Т.С., е
починал на 05.02.2021г., видно и от от социалния доклад.
Вложено в настоящото дело е гр.дело № 374/2021г. на РС Свищов. С Решение
№ 17 от 23.08.2021г. по гр.дело № 374/2021г. на РС Свищов, е оставено без уважение
искането на ДСП Свищов за настаняване по съдебен ред на детето Н. М.. Ж., в семейството
на Г. Й. Б. за срок от три години, като неоснователно. С Определение № 1005 от 1.11.2021г.
по в.гр.дело № 806/2021г. на ВТОС е оставена без разглеждане въззивната жалба на Г.Б.
срещу решението по гр.дело 374/2021г. по описа на РС Свищов като недопустима и е
прекратено производството по в.гр.дело № 806/2021г. на ВТОС.
Приложен по делото е формуляр за приемане на устен сигнал от 21.09.2021г..
№ СИГ/Д-А-П/209, в който са отразени имената на детето, данни за родителя – М.. И.. Ж., и
подалото лице сигнала – Г.Б., близък на детето, приелия сигнала социален работник – М. П.а
и подадения сигнал – жената, полагаща грижи за детето Н. в телефон разговор с Б. му
заявила да отиде да прибере детето, защото бащата няма родителски умения и напускайки
страната по работа не оставил финансови средства за оглеждане на детето. Посочено е, че
проверката по сигнала е възложена на социален работник Х.. Видно от протокол от
проведена среща от 21.09.2021г. , е описан проведен телефонен разговор с Г.Б., подал устен
сигнал, че му се е обадила М., за да отиде да вземе детето, защото бащата не може да се
грижи за него, не й е оставил средства, докато го няма. Според удостовереното в този
протокол, Б. заявил, че М. ще се обади да подаде сигнал.
Съгласно доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-А-
П/209/21.09.2021г. изготвен от П.Х.- социален работник в ДСП *****, след смъртта на
майката на Н., тя е настанена в семейството на Г.Б., последен съжител на майката, който се
грижел за Н. през последните пет години, тъй като бащата не бил открит при социалното
проучване, а впоследствие въз основа на съдебно решение от 23.08.2021г. на РС Свищов, на
06.09.2021г. детето било предадено от Г.Б. на бащата М.Ж.. Сочи се, че по време на
пребиваването на детето в дома на бащата в гр. *****, бащата не е отглеждал лично детето
за времето от 7.09.2021г. до 17.09.2021г., а то е прекарвало времето си на работното място
на детегледачката М.Ш., която заявила в телефонен разговор, че на 17.09.2021г. Ж. е
напуснал страната, оставяйки детето на нейните грижи, без да й остави финансови средства
за отглеждане на детето за времето на отсъствието му. Описано е, че при проведен разговор
с Ш., която също подала сигнал с вх. № СИГ/Д-А-П/211/23.09.2021г., потвърдила подадения
сигнал от Б., заявявайки, че бащата осъществявал тормоз по телефона над детето, заплашвал
3
го, че ще го откъсне от детегледачката и от близките в *****, вследствие което детето
станало тревожно. Сочи се в доклада, че Ш. заявила, че присъствала на физическо насилие
над Н. –ритане по крака от бащата, както и стискане за ръката, а поради нежелание на детето
да живее в дома на бащата, последната на 25 и 26.09.2021г. е взела детето да нощува в
нейния дом в гр. *****, а по думите й, детето не спяло спокойно, живеело в страх. Видно от
доклада е още, че при проведен разговор на 23.09.2021г. между Н. от социален работник от
ОЗД *****, е консаттирано, че тя не се адаптира добре в семейството на баща си, страхува
се от него, заявявайки, че е заплашвана, стискана и обиждана от него, споделяйки, че се
страхува от завръщането му от чужбина и искайки да се прибере при Г.Б., когото нарича
„тате“, защото в гр. ***** не се чувствала добре. Описано е, че според финалния доклад на
ЦОП Свищов, детето е изпитвало тревожности притеснение при мисълта, че трябва да
същителства с баща си, като е изразено мнение, че детето се нуждае от по-дългосрочна
специализирана психологическа подкрепа, за да се адаптира в новата среда, както и да
преодолее загубата на майка си. Относно предоставена социална услуга на бащата е
отразено, че същия е провел по една среща с психолога и с социален работник от ЦОП
*****. Според същия доклад, е проведена среща на 30.06.2021г. с бащата М.Ж., който със
заявление декларирал желанието си да се грижи за дъщеря си Н. в семейната среда. Същият
споделил, че сред развода на родителите на Н., провел около десет срещи с нея, но винаги с
полицейска намеса, а последните пет години не знаел местонахождението на дъщеря си.
Според доклада, при срещата на 13.09.2021г. бащата споделил, че в момента се нанася в
новата си квартира – гарсониера в гр. *****, а за да осигури време за Н., възнамерява да
промени работното си време, като ще пътува една седмица и три дни ще почива, а докато
отсъства детето ще бъде отглеждано от детегледачка. Описано е в доклада, че в РП *****
има множество жалби между Ш. и Ж., последната от месец август 2021г.. Дадена е
препоръка да се проведе Координационен механизъм за работа по случай на деца,
претърпели насилие или в риск от насилие.
Приложен по делото е и Формуляр за приемане на устен сигнал от
23.09.2021г. № СИГ/Д-А-П/211, с отразяване имената на детето, данни за родителя, лицето
подало сигнала – М.Ш., социалния работник, приел информацията – Х., както и сигнала , че
детето Н. е подложено на психически тормоз от бащата М.Ж., който я неглижирал.
Споделила, че бащата постоянно обиждал детето, заплашвал го, че ще му вземе телефона за
близките му в *****, детето се страхувало от него и не желаело да живее с него, а искало да
се прибере при Г., когото наричало баща. Според доклад за оценка на този постъпил сигнал,
изготвен от П.Х. – социален работник в ДСП *****, според който, за времето от 07.09.2021г.
до 17.09.2021г. Ж. не е отглеждал детето си, а то е било на работното място на
детегледачката си Ш., а при напускането му на 17.09.2021г. на страната, оставил детето на
грижите на Ш., без да й оставя финансови средства за детето за периода на отсъствието му.
Според доклада, Ш. изразила притеснения, че бащата осъществява тормоз по телефона над
детето, а и ебила свидетел на физическо насилие над Н. – ритане по крака от страна на Ж. и
стискане на ръката. Описано е, че споделила, че на 25 и 26.09.2021г. детето нощувало при
4
нея в дома й, не спяло спокойно, живеело в страх. Според доклада, подалата сигнала Ш.
многократно била канена да посети ДСП Свищов за среша със социален работник, но не се
отзовала и разговорите били провеждани единствено по телефона. Отново е посочено, че
при проведен разговор на 23.09.2021г. между Н. и социален работник от ОЗД *****, е
установено, че детето не се адаптира добре в семейството на бащата, страхува се от него,
споделила, че е заплашвана, стискана и обиждана от него, като изразява желание да се
прибере при Г.Б., когото нарича „тате“, като в гр. ***** не се чувства добре. Посочено е, че в
РП *****, има заведени множество жалби между Ш. и Ж., последната от август 2021г.
Предложено е в доклада, да бъде създаден мултидисциплинарен екип, членовете на който да
работят съвместно до приключване на случая, който да разработи план за действие за защита
на детето и за предотвратяване на насилието.
Приложен по делото е Протокол от проведен Координационен механизъм за
работа по случай на деца, претърпели насилие или в риск от насилие от 24.09.2021г.. ,
видно от който в екипното обсъждане са взели участие представител от ЦОП *****,
социален работник в ОЗД , инспектор ДПС, представител на МКБППМН, прокурор, експерт
по Здравеопазване и социални дейности при Община *****, като е рпазнработен следния
план за действия за опазване здравето и сигурността на малолетната Н. – Детето да бъде
изведено от стресиращата го среда с цел опазване на неговото емоционално и психическо
развитие и при възможност да бъде настанено в семейство на роднини или близки; спешно
да бъде проучено лицето Г.Б., при когото детето желае да живее за възможностите и
желанието му да се грижи за нея, във връзка с констатиран риск за детето, предвид
постъпилия сигнал и да бъде уведомена ДСП Свищов за новите обстоятелства.
Установи се от доклад за оценка на случай и предприемане на мярка спрямо
дете от ДСП *****, че детето Н. е отглеждано в семейната среда на майката, до смъртта й,
съвместно с Г.Б., когото детето разпознава като баща, а роднините му като свои роднини.
Видно от доклада, значими възрастни за детето са именно Г.Б. и семействоот му, като все
още детето се адаптира в новата среда при баща си , като при пръвата среща със социален
работник на 16.09.2021г. е била спокойна, а при проведен разговор на 23.09.2021г. със
социален работник в сензорна стая в ***** ***** е констатирано, че същата не се адаптира
добре в семейството на баща си и се страхува от него, като заявява, че е била заплашвана,
стискана и обиждана от същия, като желае да се прибере при Г.Б., когото нарича „тате“, а в
***** не се чувствала добре. Видно от доклада, детето не разпознава М.Ж. като родител,
пред социален работник тя изразява страх от среща с него. Описано е, че от около година
бащата превежда издръжка на дъщеря си по банкова сметка. Становището е, че е
необходима продължителна социална работа с бащата и детето, за да могат и двамата да се
адаптират към новите обстоятелства и да бъдат подготвени за съвместното им съжителство,
както и е необходима продължителна социална работа с бащата с цел придобиване на
необходимите качества, за да осигури подкрепяща семейна среда, изграждане на отношения
на привързаност, но същия е провел само една среща с психолог и една среща със социален
работник от ЦОП *****. Описано е, че при проведен разговор с бащата на 27.09.2021г.,
5
същият отрекъл информацията по сигнала, а в последващ телефонен разговор, заявил, че
говорил с Ш., която му казала, че социалният работник е излъгал за пуснатите сигнали от
нейна срана срещу него. Описано е, че на 27.09.2021г. са направени опити да се свършат по
телефона със Ш., но неуспешно, а няколко дни след това същата се обадила и казала, че са се
върнали в жилището на Ж.. Констатирано е като основен проблем, че детето не е
контактувало с баща си от около пет години, няма изградена емоционална доверителна
връзка по между им и към момента не е готово да съжигелства с него. Поради това е взето
решение то да бъде изведено от стресиращата го среда, тъй като съществува риск за
правилното психическо и емоционално развитие на детето. Изразено е становище, че в
интерес на детето е да бъде променена мярката за закрила и детето да бъде настанено в
семейството на близък – Г.Б. , който го е отглеждал през последните шест години.
Приложено по делото е искане за предоставяне на побицейска закрила от
27.09.2021г. до Началника на РУ ***** от ИДПС, с което е поискано да бъде предоставена
полицейска закрила на детето Н.-настаняване в специално помещение към РУ на детето до
предаването му на Г. Й. Б., близък на детето . Със Заповед за предоставяне на полицейска
закрила на дете от 27.09.2021г. на ВПД Началника на РУ *****, е предоставена полицейска
закрила на детето Н., която да приключи с предаването му на Г.Б.. С писмо от 04.10.2021г.
РУ ***** уведомило ДСП *****, РП ***** и ОД МВР Бургас предоставената полицейска
закрила на детето Н., като е отразено, че на 27.09.2021г. същата била предадена на Г.Б..
Видно от финален доклад на ЦОП Свищов относно предоставяне на
социална услуга в ЦОП Свищов „Програма за реинтеграция в биологичното семейство на
деца, настанени в алтернативна грижа“ , адаптивният период, от който се нуждае детето, за
да се приспособи към нова семейна среда и социален живот, трябва да е по-дълъг,
респективно и специализирана психологическа подкрепа.
Съгласно писмо на ДСП Свищов от 24.09.2021г. до ДСП *****, е проучена
мотивацията на Г.Б., и същият изразява желание и възможност да полага грижи за
малолетното дете Н.. С декларация от 24.09.2021г. , Г.Б. декларирал, че се съгласява детето
Н. да бъде настанено в семейството му .
В дома на Г.Б., детето Н. е настанено по административен ред със Заповед №
ЗД/Д-А-П-010/27.09.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. *****.
Видно от доклада от ДСП Свищов, касае се за малолетно дете, майката на
което е починала и грижи за детето полага съжителя й Г.Б.. Сочи се, че след осъществена
бърза реинтеграция, без подготовка в семейната среда на бащата , малолетната е станала
жертва на насилие от бащата, като грубото му отношение, липса на умения и познания за
полагане на грижи, са вероятната причина за ескалиране на психическото насилие и във
физическо насилие спрямо детето. Посочено е, че бащата не зачита съветите и
консултациите на социалните работници от ДСП Свищов и ДСП *****. Констатирано е, че
за краткия период от време, през който детето е било в семейната среда на бащата, той е
показал, че няма умения и познания за грижите, които трябва да полага за дъщеря си, което
наложило предприемане на мерки за настаняване по административен ред на детето в
6
семейството на близък – Г.Б.. Дадено е становище, че при нова реинтеграция в семейната
среда на бащата без категорично да е установено, че и детето и родителят са напълно
подготвени за това – бащата да има необходимия капацитет и познания за отглеждане на
дъщеря си и между тях да има изградена емоционална връзка и доверителни отношения, би
довело до трайно увреждане на неговото психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие.
С писмо на ЦОП Свищов до ДСП Свищов от 25.10.2021г. е изпратена
Индивидуална оценка на потребностите и приетия индивидуален план за подкрепа, във
връзка с Направление за ползване на социална услуга в ЦОП за детето Н., след сключен
договор от 22.10.2021г.. Тази оценка е приложена по делото, като според заключението, за
идентифицираните потребности на детето е изготвена оценка относно адаптиране към
промени в семейната среда, осигуряване на спокойна среда, в която то да споделя мисли,
чувства и тревоги, свързани със загубата на единия родител.
Видно от писмо на ДСП Варна до Директора на ДСП Свищов, проучени са
възможностите за отглеждане на детето Н. от роднини, но не са установени роднини, които
да желаят да отглеждат детето в семейната си среда, за което прилагат четири броя
декларации. Същите са представени и по делото, като с декларации Й.А.С., А.А.И., Н.А.И.,
Т.Б.С. декларират, че не желаят да полагат грижи за детето в семейната си среда. С Писмо
на ДСП ***** до Директора на ДСП Свищов уведомил, че не са установени другите
роднини на дето, поради което и не се представят декларции от тях.
Видно от договор за наем от 15.09.2021г. , М.Ж. е наел апартамент в гр. *****,
за срок от 12 месеца. Приложен по делото е и договор от 06.09.2021г. между М.Ж. и М.Ш., с
който на последната е възложено да полага грижи за отглеждане на детето Н., вкюлчително
да контролира усвояването на учебния процес, тъй като Ж. е професионално ангажиран.
Приложен по делото е договор за ползване на социална услуга в Център за
обществена подкрепа № 3 от 16.08.2021г., с потребител М.Ж. .
С Решение по гр.дело 15922/201г. на РС Варна, били наложени мерки за
защита от домашно насилие на Т.С. и А.С. от М.Ж.. С решение по гр.дело 12718/2015г. от
11.11.2015г. на РС Варна, М.Ж. бил задължен да не приближава Т.С. и детето Н., както и
жилището , местоработата на молителя, целодневна детска ясла *****, на по-малко от 150
метра за срок от 18 месеца, като е приложена и издадена заповед за защита въз основа на
решението. Приложена по делото е и заповед за защита по гр.дело 10413/2014г. на РС
Варна, с постановени мерки за защита на Т.С. и детето Н. , като е отстранен Ж. от
съвместно обитаваното жилище с молителите, за срок от 12 месеца, както и на Ж. е
забранено да приближава молителката и детето Н. на по-малко от 50 м. , жилището,
местоработата на С., посещаваното от детето детско заведение, за срок от 12 месеца.
Съгласно Обща информация от ЦОП Свищов, относно детето Н.,
заключението е, че адаптивният период, от който се нуждае детето за да се приспособи към
нова семейна среда и социален живот, трябва да е по-дълъг , респективно и специализирана
7
психологическа подкрепа.
Видно от справка за съдимост, М.Ж. е осъждан, неколкократно, включително
и два пъти е осъждан на ефективо наказание лишаване от свобода. Според удостоверение от
18.11.2021г. на ОП Монтана, срещу него няма обвинения по неприключени наказателни
производства. Според медицинско удостоверение от 8.11.2021г. на Психиатрично отделение
към МБАЛ Д-р Стамен Илиев АД гр. Монтана, Ж. не страда от психични заболявания.
Според писмо на РП В.Търново от 1.12.2021г., по отношение на Ж. няма висящи
наказателни производства към датата на писмото.
Установи се от писмо на Служба по вписванията гр. Свищов, че след справка
в електронния регистър, партидата на физическо лице Г.Б., същият не фигирира в
документацията на службата на територията на Община Свищов.
Според писмо на НАП, ТД Варна, М.. И.. Ж. има регистрирани трудови
договори, включително действащ такъв, актуален към 02.12.2021г., за което пнрилагат
справка актуално състояние на всички трудови договори на лицето. Видно от трудов
договор № 002/06.08.2021г., М.Ж. работи като шофьор, товарен автомобил, при месечно
трудово възнаграждение 650 лева, със срок на договора до 5.11.2021г.. Според писмо на
НАП, ТД Варна по делото, М.Ж. има изискуеми публични задължения кам ТД НАП Варна
в размер на 1769,80 лева.
Видно от медицинско удостоверение за психично състояние от 6.12.2021г.
издадено от МЦ Норма ООД гр. Свищов, няма данни за психично заболяване на Г.Б. и към
момента на прегледа психичния му статус е без нарушения, съответен за възрастта.
Приложена е справка от НАП към 23.12.2021г.. за задълженията на Б. общо 319,87 лева, с
посочване на погасени по давност/отписани задължения.
Видно от справка за съдимост , Г.Б. е осъждан неколкократно, като едно от
осъжданията е лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което не е
отложено и наказанието е изтърпяно.
Приложена по делото е характеристика на ученика Н.Ж. за периода
15.09.-27.09.2021г. от ***** *****, според която детето е изпълнително, но затворено, с
оглед и смяната на класа , семейната среда и населеното място, като посещава редовно
учебните зянятия, не общува активно с децата, а постепенно започнала да споделя , че й
липсва стария клас, близките.
Видно от служебна белека изх. № АД 04-09-17/27.01.2022г. на Кметство
*****, общ. Свищов, Н.Ж. е с посочен постоянен и настоящ адрес в селото, заедно с майка
си Т.С., починала на 5.02.2021г.. Установи се от удостоверение за настоящ адрес от
19.01.2022г. на Кметство *****, същия този адрес от 11.04.2017г.. е настоящ адрес и на Г.Б..
Не се спори по делото, че имота на посочения адрес е бил собствен на Т. С., което се
установи и от нотариален акт за покупко-продажба № 77/2017г. на Нотариус Н.Г. - Нотариус
в района на РС Свищов.
Установи се от регистрационна форма за постоянен избор на
8
общопрактикуващ лекар от 23.11.2021г., че детето Н. има общопрактикуващ лекар в гр.
*****.
С писмо на ДСП Свищов от 14.01.2022г., М.Ж. бил уведомен, , във връзка с
изявено желание да провежда разговори по телефона или с интернет връзка с дъщеря си Н.,
че искането му е обсъдено със социални работници в ОЗД Свищов, ЦОП Свищов, както и
психолог, работещ с детето и с цел да се изгради връзка помежду им, може да провежда
телефонен разговор с детето на 25.01.2022г. от 15 часа, като психолога, работещ с детето, ще
й окаже подкрепа и ще я насърчи да проведе разговор, тъй като детето отказва. Посочено е,
че съобразно хода, напредъка за изграждане на връзка и емоционалното състояние на детето,
ще се прецени с каква интензивност ще се осъществяват телефонните разговори през месец
февруари, за което ще бъде уведомен своевременно. Представен по делото е и график за
контакти от 7.02.2022г. на ДСП Свищов, за осъществяване телефонни разговори между
бащата и детето, през месец февруари 2022г.. – общо три разговор, с начало 15 часа, които
ще се осъществяват в присъствието на специалист от ЦОП Свищов, работещ с детето.
Видно от графика, със същия са запознати родителя и Г.Б..
Разпитани по делото бяха свидетелите М.К. и Ангел Т., посочени от Г.Б. и
свидетелката М.Ш., посочена от М.Ж..
Св. К. – сестра на Г.Б. изнесе, че брат й, детето Н. и майката на Н., живеели в
къща в ***** от 2015година. Видно от показанията й, по акт за раждане баща на Н. бил
М.Ж., но „казвам, че Г. е баща на детето, защото той се грижи за него“. Същата заяви, че
преди девет месеца майката на Н. починала и сега за детето се гриелжи тя и съпруга й,
детето в момента било в техния дом, както и Г. също се грижел за детето, като всички те
живеели в една къща. Тя заяви, че детето било привързано както към Г., така и към тях
самите, казвало на Г. тати, а на нея леля, а на съпруга й – чичо. Видно от показанията й,
детето било при баща си в ***** месец септември, а като се върнало било стресирано –
започнала да се напикава нощно време, ставала на сън. Когато разговаряли с Н., тя и
казвала, че не иска да вижда М., защото той „много я тормозел, даже на морето , когато са
били я ритал в кокалчетата, бил я заключвал в вякакъв апартамент“. Според нея, когато Н.
имала проблем, се обръщала към трима им – „към мент, към Г. и към съпруга ми, зависи кой
е в къщи и към него се обръща“. Допълни, че когато е на работа, детето било при баба си,
която живеела в къщата, малко по-надолу. Според показанията й, детето си имало
обзавеждане в къщата на съпруга й, дрехите й били подредени, имала и спяла на чаршафи.
Видно от показанията й, докато майката на Н. била жива, детето не било виждало баща си, а
знаела това, защото той не бил идвал в селото. Тя допълни, че когато се върнала от *****, Н.
била със сака, с който я били изпратили, нямала нови дрехи, ранили или нови купени неща,
нито учебници, а тя и купила всичко за училище. Заяви, че имало случай, при който бащата
на Н. се обадил вечерта, а тя като видяла неговия номер „хвърли телефона, разтрепери се и
каза, че не иска да го вижда“. Св. К. изнесе, че детето й споделяло, че в ***** имало
гледачка, която харесвало - леля М., като още като й чуела гласа се радвала, а чуела ли
гласа на баща си , започвала да трепери и да казва, че не иска да го вижда. Видно от
9
показанията й, пред нея детето споделяло, че леля М. й давала пари, плащала всичко там,
включително учебниците .
Св. Т. заяви, че с Г. са приятели от много години, „той се грижи за неговото си
дете, той си го чувства като негово“. Видно от показанията му, знаел, че бащата на детето е
М.Ж., а преди да почине майката на детето, с Г. живеели заедно. Според показанията му, от
2015 години Г. и Т. живеели заедно в селото, като Г. се грижел добре за детето. Същият
изнесе, че след смъртта на Т., детето останало при Г., който в момента жиеел със сестра си,
заедно с детето. Този свидетел е категоричен, че Г. възприема детето като негово дете, а
самото дете било много привързано към него „Тя го има като истински баща. Казва му тате,
татенце“. Според показанията му, Н. в момента ходи на учелище, като в момента живеела в
къщата при леля си, тъй като след смъртта на Т. детето и Г. отишли да живеят при сестрата
на Г.. Видно от показанията му, когато лелята била на работа, Г. стоял с детето, а когато той
бил на работа, лелята се грижела за него. Допълни, че Г. бил строителен работник, ходел в
чужбина за малко още докато живеел с Т.. Заяви, че в къщата на леля си, Н. имала стая ,
имала си „всички условия“, като си пешела домашните на масата на втория етаж , която
била като малко бюро, имала си мебели и обзавеждане.
Св. Ш. изнесе, че познавала М.Ж. отдавна, знаела че Н. му е дъщеря. Чули се
по телефона лятото и той поискал нейната помощ, тъй като била бивш социален работник,
бивш педагог, да му помогне с детето – да направи комуникация с детето. Заяви, че още от
първия момент , в който се видели с детето, си допаднали, като детето й признало, че няма
против да дойде на море за няколко дни, обичала морето.Лично тя казала на Г., че детето
иска няколко дни да отиде на море във Варна и ако желаят да се раберат с бащата на детето
да го вземат с тях, но тогава това не се случило. Заедно отишли да пазаруват, влезли в
магазин за козметика, като детето дало ръка на баща си и влезли в магазина, след това
пазарували в Била. Видно от показанията й, вторият път когато вече имало съдебно
решение, се уговорили с Ж. тя да помогне , да отделя внимание на Н., докато свикне, да
„тръгне да комуникира добре с баща си“. Заяви, че се опитвала да бъде често с тях, те
идвали на работата й, пазарували заедно, включително неща за първия учебен ден. Изрази
предположение, че Н. не се била виждала с баща си дълго време, вероятно поради
ограничения от страна на майката. Видно от показанията й, когато М. отсъствал по работа,
тя останала да спи с детето , като едната нощ на сън изплакала, като обяснила, че се страхува
от майката на Г.. Тази свидетелка заяви, че детето й споделяло „ти да не мислиш, че аз
много лесно свикнах с Г., и с Г. не свикнах лесно, но майка настояваще, и така приех Г. като
баща“. Запитала детето защо на М. не му казва тате, а обяснението от нейна страна било, че
трудно е свикнала с Г., но е свикнала, поради което смята, че трябвало време да свикне и с
баща си. Заяви, че имало случай, когато детето било при нея на работата й, отишло да си
вземе сладолед без да каже и тогава М. като дошъл я дръпнал за ръката, направил и
забележка защо не е попитала преди да отиде, за да знаят къде е. Заяви, че имало случка на
пясъка, на която „дори не съм обърнала внимание, защото е несъществен“ – на тръгване
явно детето е стъпило с краче на хавлията и „господин Ж. просто е бутнал крачето“, като не
10
била видяла белези по крака, както и не си спомня детето да се е разплакало. Допълни, че
багажа с който взели детето от Г., всичко било „мърляво“ – дрехите, куфара, всичко, а в
косата на детето имало паразити, бретона й влизал в очите. Посочи, че констатирала
известни пропуски, сочещи, че никой не се е занимавал с детето по учебния материал – не
изписвала добре буквите и излизала от редовете, не се справяла с условните задачи по
математика. Заяви, че когато детето за пръв път дошло в дома й, направило и впечатление,
че махнала чаршафа, защото не била свикнала да спи на чаршафи. Нейните впечатления
били, че М.Ж. е добър баща, защото въпреки работата си, достатъчно грижи полага за
детето, когато са заедно, добре се държи с нея, купувал и е всичко . Заяви, че не била
подавала сигнала, била набедена , че е подала такъв сигнал. Обясни, че Х. първоначално и
казала, че Г. е подал сигнал и затова са ходили да разтитват Н. в училище, но тя самата не
била подавала сигнал нито писмен, нито устен, не била казвала, че М. не е оставял
средства за детето докато отсъства, както и не била казвала, че той има психични проблеми,
че детето се притеснява от него, защото й крещи, че заплашва детето, а това „госпожа Х. го
е написала“. Посочи, че г-жа Х. действително искала от нея да напише сигнал, но тя не
написала, защото нямала какво да напише в него. Обясни, че с М. имали подадени жалби
един срещу друг в прокуратурата, но тези неща били приключени и нямали общо със
сегашния случай. Имала договор да се грижи за Н., но не получавала парични средства за
това. Видно от показанията й, когато взела Н. от училище , тя и казала, че ще и каже нещо,
ако не й се сърди, като и казала, че „Дойдоха две лелички днеска в училище и ми обещаха
да ме върта в село О., само ако напиша отдолу на протокола, че не искам повече М. да ми
бъде баща и да се виждам с него“. Поясни, че провела два разговора с г-жа Х., на 24-ти бил
първият от тях, за да попита защо са ходили при детето без там да има законен представител
на детето и другият разговор бил на следващия ден, в който посочила, с какви пари е
заплатен стола , заради подадения сигнал. Нейните впечатления били, че детето се чувства
добре, когато е с баща си, давала му ръка, излизали заедно, казвала му какво иска.
Изслушан по делото беше социалния работник към ДСП ***** – П.Х.. Същата
заяви, че работят с Ж. по повод постъпила молба за реинтеграция, като били продевени две
срещи с психолог и социален работник от ЦОП. Отсъствала от работа, когато Ж. е взел
детето , когато е посетил Отдела да уведоми, че детето е при него, като е представил детето
на социалния работник, който я е замествал. На 20-ти се върнала на работа и във вторник
постъпил сигнал от Г.Б., в който съобщил, че детегледачката на детето Ш. му се обадила да
отиде да я вземе, защото Ж. нямал родителски капацитет, използвал обидни думи, като
приела неговия сигнал. Заяви, че Ш. била потърсена по телефона, познавали я, защото
работели преди по случай с нейния внук, като на 23-ти тя направила обаждане по
стационарния им телефон, и разказала какт Ж. заплашва Н., как я тормози, няма капацитет
да се грижи за детето , как не й оставил средства за отглеждането й, докато отсъствал .
Поясни, че сигнала от Ш. бил устен, като била канена многократно да дойде, но обяснила,
че ще напише всичко, ще дойдела само да го входира, но не се явила. След това посетила и
детето, изслушали го с нейна колежка от отдела, като детето било „ужасно
притеснено“,страхувало се какво ще се случи, от разговора с детето разбрали, че то иска
11
само да се върне при Г., когото наричала тати, а на М. казвало детето „онзи човек“, дори не
го наричало по име, не го чувствала близък. Изрази мнение, че на детето трябвало да се
даде един период от време, в който да може да се адаптира, за да започне да живее при
бащата, не оспорвала, че той е баща на детето, но заяви, че „в момента детето се чувстваше
изключително зле“. Обясни, че бил свикан координационен механизъм, а когато позвънила
на Ж., той заявил „тя ми го връща „. След координационния механизъм било взето решение
отново да бъде проучен Б. дали има желание да се грижи за детето, понеже това било
желанието на самото дете. Заяви, че когато изчаквали в полицейското да дойде Б., дошъл
М.Ж. с Ш., носели багаж на детето, но той поискал раницата, всичко което бил купил и Н.
си тръгнала с „една блузчица и с едно тефтерче с химикалче“, за което обяснила, че М. й
купила. Заяви, че именно тогава говорили с Ш. за устния сигнал и тя казала „аз съм го
написала, но няма да ви го дам“. Допълни, че когато детето чуло гласа на баща си в
социалните, се скрила в ъгъла на стаята и казала „моля те, не ме давай“. Обясни, че когато
отишла в училището, детето било разтревожено, не искало да остава , затова и на един от
протоколите част от преписката, детето написало, че не иска да остава.
Изслушано по реда на чл. 15 от ЗЗД е детето Н. М.. Ж., в присъствието на Д.Ц.
– социален работник в Отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане”
гр. Свищов и психолог от ЦОП Свищов – М.П.. Детето при изслушването му заяви, че
живее в село О., ходи на училище, като в къщата живеят леля М., чичо И. и тати Г.. Обясни,
че казва на Г. тати, а на друг не казва тати. Заяви, че познава М.Ж., не знаела какъв и е той,
ходила на плаж с него и с М., която харесвала. Заяви, че спала и в жилището на М., и там
къдетото той живеел под наем. Заяви категорично, че „при тати Г. ми е по-хубаво на О.“.
Заяви, че той не й се кара, а когато го няма, леля и чичо оставали с нея, като и с тях и е
хубаво. Обясни, че на О. си има легло, завивки , има къде да си учи уроците.
Социалният работник присъствал на изслушването заяви, че детето разбира
предмета на делото, било й обяснено, с оглед възрастта й, като и пред тях детето било
споделило същите неща, които заявило при изслушването си, затова счита, че то не е
повлияно от трети лица, както и няма промяна в обстоятелствата от изготвяне на социалния
доклад. Заяви, че становището на Дирекцията е, че е в интерес на детето да бъде настанено в
семейството на Г.Б..
Психологът от ЦОП, присъствал на изслушването заяви, че работи с Н. още
преди да замине за *****, като идеята била да я подготвят психически за това. Изрази
мнение, че детето не е било готово психически за таза промяна, като и правело впечатление,
че детето още игнорира темата за М., което означавало, че е заключила някакви мисли,
чувства и спомени . Обясни, че тя не си представяла още тогава живота с него, той за нея
бил непознат човек, а след връщането и от ***** личало, че детето изпитва тревожност,
като и до момента упорито игнорирало темата за М., сякаш искало да го елиминира като
фактор, като човек, който ще има взаимоотношения с нея. Заяви, че продължават работа с
детето в центъра, имат план за индивидуална подкрепа, който се спазвал стриктно, като
наблюденията й са, че Г. и М. подхождали отговорно към детето.
12
С оглед на горните доказателства, съдът намира, че детето Н. М.. Ж. следва да
бъде настанено в семейството на Г. Й. Б. – последен съжител на майката Т.С., за срок от три
години. Той желае да продължи да се грижи за детето, което желание е заявил по време на
социалната анкета. В неговото семейство детето Н. се чувства добре, възприема Г.Б. като
неин най - близък, видно и от социалния доклад по делото, нарича го „тати“, установено и
от заявеното от св. К., както и от социалния работник Х.. . Констатирано е в социалния
доклад, че се касае за дете, майката на което на 05.02.2021г. е починала, а бащата през
последните пет –шест години преди смъртта на майката, не е контактувал с детето.
Установи се, че след смъртта на майката, са проучени възможностите роднини да полагат
грижи за детето, но не са установени такива, а Г.Б. е изразил желание да продължи да се
грижи за Н., поради което и по административен ред детето е настанено в семейството му.
Установи се, че след решението по гр.дело 374/2021г. на РС Свищов, с което е оставена без
уважение молбата на ДСП Свищов за настаняване по съдебен ред на детето Н. в
семейството на Г.Б., на 06.09.2021г. бащата е взел детето и го е завел в гр. *****, за което е
уведомена ДСП –*****. Установи се, че за краткия прериод на пребиваване на детето в
дома на бащата в гр. ***** са получени два сигнала – съответно от Герги Б. и от М.Ш..
Видно от протокола за приемане на устен сигнал , Б. уведомил, че жената, която полага
грижи за детето го уведомила, че бащата няма умения да се грижи за него, напуска
страната по работа и оставя детето на нейните грижи без да предостави финансови средства
за отглеждането й. Същевременно по делото е налице и формуляр за приемане на устен
сигнал от 23.09.2021г. от М.Ш., според който освен информацията в сигнала на Б., се сочи,
че Ж. заплашвал детето и му крещял, като детето се страхувало от него и иска да се прибере
при Г., когото нарича свой баща. Съдът не кредитира показанията на св. Ш., че не е подавала
въпросния сигнал, а е била набедена, с оглед на събраните доказателства по делото,
включително и изслушването на социалния работник Х., коята заяви, че пред нея Ш.
потвърдила, че е подала сигнала, че го е написала, но нямала да го подаде. Именно пред
социалния работник Х. детето Н. споделило, че не иска да остава при бащата, молейки я „не
ме давай“. Това съответства и на заявеното от самото дете при изслушването му, че се
чувства най-добре при „тати Г.“. Установи се от социалните доклади от ДСП *****, ДСП
Свищов, ЦОП Свищов, както и заявеното от психолога от ЦОП, присъствал на
изслушването на детето, че бързата реинтеграция в семейната среда на бащата М.Ж. е
травмирало детето, тъй като не е бил осъществен процес на опознаване и изграждане на
връзка. Съдът приема, че от краткия период от време, през който детето е било в семейната
среда на бащата, същият е показал, че към момента няма познания за грижите, които трябва
да полага за дъщеря си. Установи се от показанията на св. К., които съдът кредитира
въпреки близката родствена връзка с Г.Б., че след прибирането на детето от ***** е било
стресирано – започнало да се напикава, будело се на сън. Установи се, че между Г.Б. и
малолетното дете Н. съществува силна привързаност, която и осигурява емоционален
кофорт, чувство на безопасност и подкрепа, като силната връзка между тях е от значение за
правилното развитие на детето и преодоляване на травмата от преживяната загуба на
13
майката. Цялостните грижи по отглеждането и възпитанието на детето Н. са поети от Г.Б..
Към момента той се явява по-подготвен да полага грижи за детето, като следва да
продължат действията по подкрепа в желанието на бащата да се грижи за дъщеря си.
Налице е основанието по чл. 25 т. 4 от Закона за закрила на детето за настаняването на
детето извън семейството – което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие. Съдът приема , че съществува риск за правилното психическо и
емоционално развитие на малолетното дете Н., което в семейната среда на бащата М.Ж. е
преживяло насилие и е травмирано, като грубото отношение на бащата при бързата
реинтеграция в семейната среда на бащата е травмирало и стресирало детето. Съдът приема
, че за да се пристъпи към нова реинтеграция в семейната среда на бащата следва да е
установено, че и детето и бащата са напълно подготвени за това, като бащата да е изградил
умения и познания за отглеждане на детето, между тях да е изградена емоционална връзка ,
липсата на които предпостави биха довели до правилно увреждане на психическото,
нравствено, интелектуално и социално развитие, в който смисъл е и изразеното становище в
социалния доклад на ДСП Свищов.
Констатирана е привързаност между детето Н. и Г.Б., когото детето нарича
„тати Г.“, като в неговото семейство то ще има подходящи условия за отглеждане и
възпитание, ще бъде обградено с грижи и внимание, а и видно от заявеното от социалния
работник Д.Ц. в съдебно заседание, това е в интерес на детето, защото няма промяна в
обстоятелствата, отразени в социалния доклад. Съдът взема предвид заявеното от
социалния работник, отразеното в социалния доклад и заявеното лично от детето при
изслушването му, както и заявеното от психолога, присъствал на изслушването на детето, че
то още игнорира темата за М., което означавало, че е заключила някакви мисли, чувства и
спомени и в интерес на детето е да живее в семейството на Г.Б. – близък на детето/последен
съжител на майка й/, където са създадени подходящи условия за отглеждането му. Съдът
отчита и обстоятелството, че Г.Б. може да разчита на подкрепата на сестра си и съпруга й,
които детето също усеща като близки, нарича ги леля и чичо, с които живеят в една къща.
При определяне на мярката, съдът се съобразява с чл.28 ал. 4 от Закона за закрила на
детето, съгласно който съдът следва поредността на предвидените в чл.26 от същия закон
мерки, първа от които е настаняване в семейство на близки, какъвто в случая се явява
последния съжител на майката на детето.
Постановената мярка за закрила на детето Н. не е окончателна. В случай, че
представители на ДСП гр.Свищов установят, че след настаняване на детето в семейството
на неговия близък, същият не полага достатъчно грижи за него и не са защитени интересите
му, могат да поискат промяна на мярката за закрила.
Водим от горното, съдът
14
РЕШИ:
На основание чл.28 във вр. чл. 25 ал. 1 т. 4 от Закона за закрила на детето,
НАСТАНЯВА детето Н. М.. Ж. с ЕГН ********** в семейството на Г. Й. Б. с ЕГН
********** от *****, *****2, за срок от три години.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и може да се обжалва или
протестира пред ВТОС в 7 дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” гр.
Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
15