№ 9583
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Наказателно дело
частен характер № 20241110205951 по описа за 2024 година
Производството е образувано по частна тъжба, депозирана от И. В. Ю.
срещу В. К. К. съдържаща твърдения за извършено престъпление от частен
характер.
Съдът, след запознаване с тъжбата, намира следното:
Налице са условията за прекратяване на наказателното производство по
делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, като съображенията за това са
следните:
В депозираната частна тъжба се сочи, че действието, което следва съдът
да преценява като съставомерно по НК е изложеният от обвиняемия В. К. К.
израз/изявление, обективирано върху молба на тъжителя с вх. № 14850 по
описа на Затвора – София, с което е нанесена обида и са накърнени
професионалната чест, достойнство и доброто име на частния тъжител в
професионалната му среда, а именно – „Молбата говори за непознаване на
нормативната уредба“.
По отношение така изнесения в частната тъжба израз, съдът намира, че
същият не съставлява престъпление.
Дейността на съдията докладчик по производствата от частен характер
включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се
субсумират под конкретен престъпен състав като необходима предварителна
оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното
заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да
ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се
1
преследва по инициатива на пострадалия. В правомощията на съдията
докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано
престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е
отрицателен, тъй като е описано очевидно несъставомерно поведение – да
прекрати наказателното производство съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1,
т. 2 от НПК. Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва
да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат
под определен фактически състав на престъпление по НК.
В настоящия случай този съдебен състав намира, че в частната тъжба не
са изложени обстоятелства, които биха предпоставили повдигане на
обвинение за извършено престъпление от частен характер, в частност обида,
каквато правна квалификация на изложените в частната тъжба обстоятелства е
дадена от тъжителя.
Известно е, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на
чувството за чест и достойнство на пострадалия чрез думи или действия,
които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и
на добрите нрави. При обидата деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения,
които по своето съдържание засягат сферата на нематериалните блага – чест,
достойнство, добро име, авторитет. Унизителният характер на казаното се
преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното
отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е правилна,
вярна или не. Съобразно изложеното в конкретния случай описаното в
частната тъжба поведение на В. К. К. не е обективно годно да накърни
достойнството на частния обвинител, а използваният израз не засяга сферата
на нематериалните блага – чест, достойнство, добро име, авторитет на
тъжителя. Визираният в тъжбата израз, част от писмено изявление на В. К. К.,
по своето обективно съдържание не съставлява каквото и да е престъпление,
било то от частен или от общ характер.
Субективното отношение на тъжителя към писменото изявление,
цитирано в тъжбата, не може да бъде годен предмет на престъплението обида,
доколкото личните преживявания и оценки не могат да бъдат установени
посредством способите за събиране и оценка на доказателствата, чрез които се
2
изследва и установява обективната истина.
Поради тези съображения съдът намира, че описаното в тъжбата не
съставлява престъпление. Поради това и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК
наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като посочените в
тъжбата обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на
който и да било състав на престъпление, преследвано по частен ред.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК
съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 5951/2024 г. по
описа на СРС, НО, 15-и състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
получаване на съобщението пред Софийски градски съд по реда на Глава 22
от НПК.
ПРЕПИС да се връчи на частния тъжител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3