Решение по дело №526/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 159
Дата: 20 октомври 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20215200500526
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. П., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500526 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПКвъззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба, подадена от „Юробанк България „АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността гр.София , р- н Витоша , ул. „Околовръстен път“№260, против ЦВ. ИВ. Г. ,ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. П. , ул. „ И.С. “ № 11. С исковата молба е предявен положителен
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С Решение № 260109/ 19. 03 .2021г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 855/2021г. по описа на същия
съд, предявения иск е отхвърлен изцяло, като неоснователен.Присъдени са разноски в полза на ответницата по
иска.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск . Прави се искане
за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба , чрез
пълномощника на страната.В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния
съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
1
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална
недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
В исковата молба ищеца твърди ,че на 19. 12. 2003г. между картовото предприятие „Бългериън Ритейл
Сървисиз“/BRS /АД , ЕИК ********* и ответницата по иска е сключен договор за револвиращ кредит, под
формата на кредитна карта ,с определен кредитен лимит. Твърди се в исковата молба ,че по този договор и
Общите условия към него ответницата е неизправна страна , тъй като не е погасила в установените срокове
усвоения кредитен лимит.
Основният мотив на районния съд , за да отхвърли иска е,че по делото не е установено страните да са
сключили валиден договор за издаване на кредитна карта. Този извод на районния съд е правилен и обоснован, и
кореспондира напълно със събраните по делото писмени доказателства .
В текстовете на чл. 13 ал. 1 от ЗЗД и чл. 14 ал. 1 от ЗЗД е посочено ,че договора се счита за сключен в момента , в
който предложението бъде прието от другата страна и приемането достигне у предложителя .
Фактическият състав по сключването на един двустранен договор е следния :
1/ Предложение ( покана ) от едната страна по договора до другата страна за неговото сключване;
2/ Предложението трябва да достигне до другата страна по договора . Това може да стане непосредствено
лично , с писмо , с телеграма или опосредствено чрез трето лице ;
3/ Приемане на предложението от другата страна . Приемането трябва да е безусловно . Няма приемане , ако
то става с резерви или съдържа насрещни условия .
Установено е по делото ,че на 19. 12. 2003г. ответницата по иска ЦВ. ИВ. Г. е подала до картовото предприятие
„Бългериън Ритейл Сървисиз“/BRS /АД заявление за издаване на кредитна карта . Заявлението е прието от
лицето В.И.В., служител на дружеството .В заявлението заявителя е декларирал ,че е запознат с Общите условия
на договора . На гърба на заявлението се съдържат Общи условия за издаване и ползване на кредитна карта
EUROLINE.
На 24. 03. 2005г.между„Бългериън Ритейл Сървисиз“/BRS /АД(продавач ) и ищцовото дружество Юробанк
България „АД , ЕИК *********( купувач) , е сключен договор за продажба на търговско предприятие по смисъла
на чл. 15 и сл. от ТЗ. С този договор продавача е закупил от купувача Картовото му предприятие. Този договор
обуславя активната процесуална и материална легитимация на ищцовото дружество .
С нот.покана от 15. 07. 2019г. новия собственик на предприятието , на основание чл. 15 ал. 1 от ТЗ , е уведомил
ответницата по иска за извършеното прехвърляне на предприятието , за това ,че прекратява действието на
договора за издаване на кредитна карта поради неплащане на две последователни минимални месечни
2
погасителни вноски , за размера на вземането и неговата изискуемост.
От доказателствата п о делото съдът прави извода ,че заявлението за издаване на кредитна карта по своето
съдържание представлява предложение до другата страна за сключването договор за издаване на кредитна карта
. Обстоятелството ,че заявлението е прието от служител на картовото дружество води до извода ,че
предложението е достигнало до другата страна . По делото липсват доказателства за волеизявление от
другата страна, с което предложението да е прието , както и за сключването на двустранен договор , в
която страните да са уговорили всички условия на договора( размер на кредитния лимит , условията за отпускане и
погасяване на кредита ,условията за ползване на кредитната карта и срока на договора ).
Основното възражение на ищцовото дружество е ,че договора е сключен при Общи условия, на основание чл. 16
от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ.
Това възражение е неоснователно .
Според посочените правни норми Общите условия представляват отнапред установени от едната страна по
договора условия за неговото сключване . Те стават задължителни за другата страна , ако тя заяви писмено ,че ги
приема ( писмено потвърждение на Общите условия ).
Не може да се приеме ,че страните са сключили валиден договор при Общи условия по следните причини :
1 / Договорът при Общи условия винаги предполага сключването на индивидуален договор. Такъв договор не е
сключен между страните. При индивидуалния договор условията на договора се разискват между страните и
стават договорни клаузи , ако бъдат приети . При договорите при Общи условия клаузите на бъдещия договор не
се разискват , тъй като са установени отнапред от едната страна по договора .За другата страна съществува
възможността или да приеме общите условия , което ще доведе до сключването на индивидуалния договор или да
ги отхвърли , при което индивидуалния договор не може да бъде сключен .
2/ Писменото потвърждаване на Общите условия от другата страна по договора означава ,че общите условия
са приети от другата страна.С приемането им те стават задължителни за другата страна и част от
съдържанието на индивидуалния договор,какъвто в случая не е сключен .
3/В заявлението за издаване на кредитна карта заявителя ЦВ. ИВ. Г. е декларирала единствено ,че е запозната с
Общите условия на договора , но не и че ги приема. Ето защо не може да се приеме ,че Общите условия са
станали задължителни за тази страна при липсата на писмено заявление ,че ги приема .
При тези данни, на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, решението на първоинстанционния съд ще следва да се
потвърди , като правилно и законосъобразно .
По разноските по делото .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба ЦВ. ИВ. Г. ,ЕГН **********, сумата 990 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция, по
приложения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба и писмената защита на жалбоподателя за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и неговото намаляване, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК ,до минималните размери
, установени в Наредба № 1 / 09. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . При цена
на иска 9703, 66лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение е сумата 815лв. ( чл. 7 ал. 2 т.3 от Наредбата
). Уговореното от страните и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
въззиваемата страна е в границите на минимално установения размер по наредбата и не се явява прекомерно по
смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК , с оглед фактическата и правна сложност на делото .
3
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260109/ 19. 03 .2021г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 855/2021г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА Юробанк България „АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.София
, р- н Витоша , ул. „Околовръстен път „ №260, да заплати в полза на ЦВ. ИВ. Г. ,ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. П. ,ул. „И.С. “ № 11, сумата 990 лв., представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат
пред въззивната инстанция .

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( Търговско дело с цена на иска до 20 000 лв.Делото е търговско на основание
чл. 286 от ТЗ и чл. 1 ал. 1 т. 6 от ТЗ ) решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4