ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 143
гр.Хасково, 07.02.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито
заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело №1055 по описа на съда за 2022 година, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248,
ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Образувано
е по молба вх.№495/19.01.2023 г. от М.Х.Х. ***, подадена чрез пълномощника му
адв.В.Ч., с която се моли съдът да измени постановеното по делото Решение №44/18.01.2023
г. в частта му за разноските, като присъди на жалбоподателя в пълен размер
разноските по договор от 30.09.2022 г.
В
молбата се твърди, че процесуалното представителство по делото било реализирано
в съдебно заседание на 05.01.2023 г. и към тази дата били актуални измененията
в Наредба №1 от 09.07.2024 г. – ДВ бр.88 от 04.11.2022 г., т.е. към датата на
процесуалното представителство не била налице прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар по възражението от съдебно заседание.
Насрещната страна, Директор на ТП на НОИ – Хасково в предоставения срок не ангажира становище по искането.
Искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е подадено от страна – жалбоподател в производството по адм.дело №1055/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, с дата на подаване 19.01.2023 г., т.е. в срока за обжалване на Решение №44/18.01.2023 г., съобщено на жалбоподателя М.Х.Х. на 19.01.2023 г., поради което е процесуално допустимо за разглеждане.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
С Решение №44/18.01.2023 г., постановено по адм.дело №1055/2022 г., Административен съд – Хасково е уважил изцяло оспорването, предявено от жалбоподателя М.Х.Х., като е отменил Решение №1012-26-430-1 от 14.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/2140-26-959 от 29.09.2022 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково, и е изпратил административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подаденото от М.Х.Х. Заявление вх.№2113-26-850/06.06.2022 г.
Със същото Решение съдът е осъдил Националния осигурителен институт, Териториално поделение – Хасково, да заплати на М.Х.Х. разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева, като е изложил мотиви, че намира за основателно своевременно направеното от пълномощника на ответника по делото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Мотивирал е становището си, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, и е приключило в едно съдебно заседание, поради което договореното и заплатено адвокатско възнаграждение между жалбоподателя и неговия пълномощник адв.В.Ч., съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие №77/30.09.2022 г. в размер на 550 лева, се явява прекомерно. Съдът е намалил същото до размера, определен като минимален в разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на нормата, обн.ДВ бр.68 от 2020 г., а именно – 350 лева.
Съдът е мотивирал съображенията си да намали размера на адвокатското възнаграждение, дължимо от ответника на жалбоподателя, като не намира основание за преразглеждане на това си становище.
В искането не се правят възражения относно преценката на съда за действителната фактическа и правна сложност на делото, явяващи се предпоставка за присъждане от съда на по-нисък размер на разноските от действително заплатените по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК.
Единственото твърдение на молителя е, че минимално определеният размер на адвокатското възнаграждение в случая следва да бъде определено според действащата към датата на проведеното по делото открито съдебно заседание – 05.01.2023 г., редакция на Наредба №1 от 09.07.2004 г.
Това възражение настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), към която препраща чл.78, ал.5 от ГПК, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В ал.2 на чл.36 от ЗАдв е предвидено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, този размер трябва да бъде справедлив и обоснован, и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Договор за правна защита и съдействие с №77 е сключен на дата 30.09.2022 г. Към тази дата разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. е действала в редакцията си, изм. и доп. ДВ бр.68 от 2020 г. и е предвиждала 350 лв. като минимален размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дела по Кодекса за социално осигуряване, каквото е разглежданото производство. Договорената и заплатена в брой сума от 550 лв. по Договор №77/30.09.2022 г. е надвишавала минималния предвиден в нормата размер към момента на нейното определяне и заплащане. Без значение в случая е последвалата законодателна промяна в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., обн.ДВ бр.88 от 04.11.2022 г., с която минималният размер на адвокатското възнаграждение по този вид дела се увеличава на 500 лв. Представителството на жалбоподателя по делото е процес, който започва от първото извършено по делото действие от упълномощения от него адвокат, и настоящият съдебен състав не споделя стновището, че минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл.36 от ЗАдв следва да се определя към датата на проведеното по делото открито съдебно заседание с участието на адвокат.
Не са налице основания за исканото изменение на постановеното Решение в частта му за разноските и молбата за това следва да бъде отхвърлена.
С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането на М.Х.Х. ***, за изменение на постановеното по делото Решение №44/18.01.2023
г. в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: