Р Е Ш Е Н И
Е
№5877/19.12.2019г.
гр.Варна 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№853/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата
молба ищецът „Е****“ АД твърди,
че ответника
Кр.Т. е негов клиент с клиентски номер****, във
връзка с продажба на ел.енергия за обект на портебление заведен с абонатен
номер *** в гр.В**** и абонатен номер *** в гр.В****. Сочи че,
че облигационните отношения се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на „Е.П.“ АД и Общите условия за продажба на ел.енергия,
които са приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката и са одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Твърди, че по описа на
районен съд гр.Варна е образувано ч.гр.д.№*** /2018г. за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника, като към момента на подаване на заявлението ответника има
неизплатени задължения в общ размер на 389,16лв. Ищецът твърди, че след
настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на
фактурите не са заплатени. Предявява искане, съдът да постанови решение, с
което да установи със сила на присъдено нещо, че ответника К.Р.Т., дължи на „Е.П.“
АД заплащане на сумата от 389,16лв., като в посочената сума са включени
неплатените фактури за ел.енергия в размер на 329,7лв., представляваща главница
за консумирана ел. енергия от ответника по фактури издадени и такса
възстановяване в периода 07.10.2015г.-10.03.2017г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 59,46лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа и до 02.11.2018г. за обект на потребление
заведен с абонатен номер **** в гр.В***, гараж 2 и абонатен номер **** в гр.В****, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението
и претендира разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в
който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че не са
представени доказателства от които да е видно как са отчетени задълженията за
потребление на ел.енергия, както и по какъв начин е образуван сбора за дължимо
плащане по елементи за твърдяната като потребена ел.енергия и претендира
разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.124 от ГПК.
В хода на проведените по делото съдебни заседания
страните чрез процесуални представители поддържат заявените позиции по
спора.
В полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№**** по описа
на ВРС, 48-ми състав за парично задължение, представляващо главница за
незаплатена консумирана електрическа енергия по кл.№*** за периода от 7.10.2015г.-10.03.2017г. за обекти с аб.№****, находящ се в гр.В**** и аб.№**** находящ се
в гр.В****, ведно със
законната лихва, изчислена по всяка от фактурите за периода на падежа до 2.11.2018г.,
както и сумата от 25лв. заплатена по делото държавна такса и сумата от 50лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал
възражение в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети: Копие
на извлечение от сметка към 2.11.2018г. по партида на ответника, за размера на
задължението, както и за размера на претендираната лихва към същата дата, 7бр.
копия от фактури, описани и в извлечение от сметка, справка за консумираната
ел.енергия в обекта на потребление на ответника за процесния период от 21.12.2018г.,
извлечение за фактури и плащания от 21.12.2018г., Копие от ОУ на договорите за
продажба на ел.енергия на „Е****“ АД,
Решения на ДКЕВР и Публикации на ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на
„Е****“ АД, Решения на ДКЕВР, Публикации
на ОУ за продажба на ел.енергия на „Е.П.“ АД и заявление за продажба на ел.енергия.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства-по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане и неговия
размер, а ответникът следва да докаже евентуалните наведени от него факти,
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
По отношение
на спора между страните относно това имал ли е ответника качеството потребител,
съдът приема следното:
На първо
място ответникът не оспорва, че обектите са били заведени при ищеца на негово
име, като този факт се установява и от множеството счетоводни документи водени
при ищеца на негово име.
Предвид всичко изложено по-горе решаващия състав
приема, че от събраните и обсъдени по-горе доказателства се е доказало, че
именно ответника Т. по силата на качеството си на собственик на имота е бил
абонат на ищеца.
По делото е допусната ССчЕ в рамките на която в.л. е
дало заключение, че става дума за претенция за редовен ежемесечен отчет на
ползвана в обект ел.енергия, като отчитащото ползваната ел.енергия СТИ е било в
метрологична годност. В.л. по приетата ССчЕ е посочило, че размера на дължимата
се сума за незаплатена редовно ползвана ел.енергия възлиза на общо 329.70лв., а
претендираната лихва отговаря по размер на действително дължимите се-59.46лв.
Приетата СТЕ е посочила, че се касае за редовни
месечни отчети за консумирана в обектите на ответника ел.енергия, а не за
корекция.
Воден от горното и предвид липсата на данни за
нерегламентирана намеса в работата на СТИ, съдът приема, че ответника Т. в качеството
си на потребител на ел.енегрия на обекти гр.В**** и абонатен номер **** в гр.В*** е получил и консумирал такава на посочената
стойност за времето от 25.08.2015г. до 20.02.2017г.
Що се отнася до претенциите представляващи
задължение за лихва за забава, то същата вече бе коментирана по-горе, като
доказана чрез заключението на в.л. по ССчЕ.
Предвид извода за основателност на исковете,
представените доказателства и направеното искане ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното и исковото производства в
размер съответно 75лв. по заповедното производство и 445лв. по исковото
производство.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено
в отношенията между ищеца „Е.П.“ АД, *** и ответника К.Р.Т. ЕГН********** ***,
че последният дължи на търговското дружество присъдените по заповедното гр.д.№**** на ВРС, 48 състав суми:
329.70лв. сбор от редовни месечни главници за
ползвана ел.енергия за времето от 25.08.2015г. до 20.02.2017г. заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда-22.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата начислена за обекти находящи се в гр.В**** и абонатен номер **** в гр.В****
по
клиентски номер **** и абонатни
номера ****
и
59.46лв. лихва за забава върху главниците за времето
от 24.11.2016г. до 2.11.2018г.
на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Р.Т. ЕГН**********
*** да заплати на „Е.П.“ АД, ***
сумата от 75лв. разноски по заповедното производство и 445лв. разноски по
исковото производство на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна
жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: